Решение № 822 от 22.12.2020 г. на Административен съд - Плевен по дело № 942/2020 г.

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 260004 от 15.09.2020 г., постановено по НАХД № 183 по описа за 2020 г., Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно постановление № 15-011/27.04.2020 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на Я.Ц.Д. •••, на основание чл. 86 от ЗРА, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗРА и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е отнета в полза на държавата рибата, предмет на нарушението. Със същото решение Я.Ц.Д. ••• е осъден да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сума в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение. Срещу решението е подадена касационна жалба от Я.Ц.Д., чрез адвокат Ж.Н. •••, в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, е неправилното му съставяне в дължимото присъствие на свидетели, както и че АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Изразява се несъгласие с доводите на РС – Левски, че изискванията на чл. 42, т. 7 от ЗАНН – за посочване на точни адреси и ЕГН на свидетелите, са от значение единствено за установяване на свидетеля и разпита му пред съда, който бил проведен. Счита се, че съдът неправилно тълкува и прилага §1, т. 28 от ДР на ЗРА във връзка с чл. 24 от същия закон. Счита се още, че нарушението не е надлежно установено и доказано. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и обжалваното постановление с всички произтичащи последици. Претендират се разноски. От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба. В съдебно заседание касаторът Я.Ц.Д. не се явява, представлява се от адв.Ж.Н., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания. Претендира разноски. В съдебно заседание ответникът – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Плевен се представлява от юрисконсулт Папазов, който счита касационната жалба за неоснователна. Представя писмени бележки с подробни доводи за законосъобразност на решението и наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Д. за това, че на 22.01.2020г. около 10: 40часа, на кръстовището на ул.“Фердинанд Дечев“ и околовръстен път гр.Белене, при извършена проверка от служители на пътна полиция-Плевен на л.а. ••••• с рег.№••••• е установено в багажника на автомобила, управляван от Д. две касетки риба /30кг по сведения на Д./ от видовете: „пъстър толстолоб“, „бяла риба“, „платика“, „шаран“ и „скобар“ – прясна. Служителите на Пътна полиция уведомяват ИАРА-Плевен, като на мястото се отзовава началник-сектор „Рибарство и контрол“ –Плевен, който констатира, че транспортното средство за превоз на риба не е регистрирано по реда на чл.246 от ЗВМД, което представлява нарушение на чл.50 ал.1 т.2 от Закона за рибарството и аквакултурите. За да потвърди наказателното постановление районния съд е приел, че описаната в акта и постановлението фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел е още, че АУАН е съставен от компетентен за това орган, като се е позовал на представена по делото заповед на МЗХ. Счел е, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да водят до отмяна на НП. Посочил е, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, като непосочването на ЕГН и адрес на свидетеля не представлява съществено нарушение, доколкото същите са необходими за индивидуализиране на лицето и неговия разпит пред съда. Посочил е още, че от всички доказателства се установява, че автомобилът, с който е превозвана процесната риба, не е бил регистриран по чл.246 от ЗВМД, както и че видимо не разполага с хладилно отделение – едно от изискванията, на които трябва да отговаря автомобила, за да бъде регистриран. Приел е, че правилно е квалифицирано нарушението по чл.50 ал.1 т.2 от ЗРА, според която разпоредбата в относимата редакция, изисква превозът на риба и/или други водни организми да се извършва със специализирани транспортни средства регистрирани по реда на чл.246 от ЗВМД. Счел е, че и правилно е приложена санкционната норма, като е наложен минималния размер на санкцията. Подробно е обосновал и приел, че наказаното лице може да бъде субект на нарушението. В тази връзка се е позовал на §1 т.24, т.28 и чл.24 ал.3 от ЗРА и е приел, че превозваната от Д. риба надхвърля нормите на чл.24 ал.3 от ЗРА, поради което е налице визираната в изр.второ на същата разпоредба фикция за наличието на стопански риболов. Посочил е също, че субект на нарушението по чл.86 от ЗРА вр. чл.50 ал.1 т.2 от ЗРА може да бъде всяко лице, което фактически превозва риба, в случай, че същата е продукт от стопански риболов. Приел е още, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, както и че е ирелевантно за законосъобразността на постановлението дали иззетата риба е дарена или продадена. Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на Д. нарушение по чл.50 ал.1 т.2 от ЗРА. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Не са налице твърдяните в касационната жалба пороци. Няма допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения при съставяне на акта и издаване на НП, като правилно е счетено от районния съд, че непосочването на ЕГН на свидетеля не е съществено нарушение. Констатираното нарушение е безспорно доказано и правилно е квалифицирано по чл.50 ал.1 т.2 от ЗРА. Освен мотивите на районния съд следва да се посочи още, че св.Г., който е началник сектор „Рибарство и контрол“ – Плевен заявява в съдебно заседание, че Д. има удостоверение за право за извършване на стопански риболов, т.е. налице е извършен стопански риболов от страна на наказаното лице. Санкционната норма на чл. 86 от ЗРА постановява, че който превозва риба, други водни организми и продукти от тях в нарушение на чл. 50, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. Систематичното тълкуване на цитираните разпоредби налага извод, че чл. 50 от ЗРА предвижда отделни изисквания, спазването на които е условие за законосъобразното извършване на превоз на риба или продукти от риболов. За да се приеме, че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 86 от ЗРА, е достатъчно лицето да извършва превоз на риба в нарушение, на което и да е от предвидените в чл. 50 от ЗРА изисквания. Касационният съдебен състав приема за установени от доказателствата по делото правнозначимите факти, че санкционираното лице, при извършения от него превоз на риба, е използвало МПС, което не било регистрирано по надлежния ред за такъв превоз, и е извършило вмененото му нарушение. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лева, на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр.чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът