Решение № 3124 от 15.10.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 557/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е във връзка с протоколно решение на Апелативен съд София от 28.03.2023 г., с което е обезсилено решение на Софийски градски съд № 260247 от 19.01.2022 г., постановено по гр. д. № 12123/2016 г. по описа на СГС, I-во ГО, 5-ти състав и производството по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от Ю. И. Г. против Министерство на образованието и науката с предмет обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., е изпратено по компетентност на Административен съд - Благоевград. Производството по делото е образувано по искова молба на Ю. И. Г. [ЕГН], подадена чрез адв. И. А., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, кантора № 9, против Министерство на образованието и науката, с която ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода от 05.09.2012 г. до 20.11.2015 г., изразяващи се в постоянно разстройство на здравето, усложняване на здравословното състояние, трайно заболяване „артериална хипертония“, покачена захар със затруднена дихателна дейност и постоянно високо кръвно налягане, постоянни тревоги, притеснения, безсъние, душевно неспокойствие, засегнато достойнство и чест, унижение, нервно напрежение, психическа потиснатост, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Министерство на образованието и науката (МОН) в продължителен период от време за прекратяване незаконните действия на Директора на Основно училище (ОУ) „Пейо Крачолов Яворов“ в [населено място], община Белица, област Благоевград и дейността на същия срещу основните права по трудова заетост на ищеца. Твърди се неупражнен административен контрол от служителите на МОН по спазване на трудовата дисциплина от Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ в [населено място], община Белица, област Благоевград, както и при издаване от същия на незаконни заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца Заповед № 339/2012 г. и Заповед № 272/2014 г. В обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че Министерството на образованието и науката в качеството на контролен орган е бездействало незаконосъобразно, в противоречие със задълженията за прекратяване на незаконната административна дейност на Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, представляваща своеволия и злоупотреби на същия към ищеца, незаконосъобразно провеждане на дисциплинарно производство, издаване на две отменени като незаконосъобразни заповеди за уволнение, непозволяване и възпрепятстване на ищеца да упражнява трудова заетост съгласно учебните планове на МОН във връзка със заеманата от същия длъжност, възпрепятстване за упражняване на преподавателска дейност от ищеца съгласно трудов договор № 55/1998 г., унизително отношение и злепоставяне пред учениците в училището. Сочи се, че Директорът на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ е държал ищеца в двора на училището, не е спазвал изискуемите административни задължения за вписване в ежедневния работен график и го е държал извън училището, без да се съобразява с унизителното му положение пред учениците. Сочи се, също така, че Директорът на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, независимо от отмяната на заповедта за уволнение, не е предоставял часове на ищеца, а се е отнасял унизително и презрително към присъствието му в училището. Конкретно се сочи в исковата молба, че въз основа на трудов договор № 55/01.09.1998 г., сключен между Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ и Ю. И. Г., ищецът е назначен на длъжността „учител по френски език“ за неопределено време. След отпадане на френския език от учебния план на училището трудовият му договор не е бил прекратен. През годините Ю. И. Г. е подписвал няколко допълнителни споразумения към основния му трудов договор, по силата на които е заемал длъжностите „педагогически съветник“ и „учител по физика“. Според последното допълнително споразумение от 09.09.2011 г. е заемал длъжността „старши учител по физическо възпитание и спорт“ - 0.5 щат. На 05.09.2012 г. жалбоподателят е бил извикан от Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ в кабинета му, където е бил уведомен, че се прекратява трудовото му правоотношение, заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение му е връчена на 05.09.2012 г. Ищецът Ю. И. Г. е обжалвал уволнението си по съдебен ред, като с решение на Върховен касационен съд същият е бил възстановен на работа и на 13.02.2014 г. е издадена заповед за възстановяване на заеманата от него длъжност. Съгласно изложеното в исковата молба от 13.02.2014 г. до 30.05.2014 г. ищецът е ходел на работа, но директорът не е говорел с него и не му давал никаква работа, а на длъжността, на която бил възстановен, продължавал да работи друг учител, назначен след като ищецът е бил уволнен. На 30.05.2014 г. на ищеца е връчена нова Заповед № 272/30.05.2014 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение, която отново е била отменена като незаконосъобразна с влязло в законна сила съдебно решение и същият е възстановен на заеманата от него длъжност. Независимо от горното, на ищеца отново не са предоставяни часове съгласно учебните планове от Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, като отношението към същия е било унизително, поставен е в неравностойно положение спрямо другите преподаватели в училището. Ищецът Ю. И. Г. продължил да не води часовете по физическо възпитание и спорт, поради което е подал писмени заявления да му бъде възложена работа, но отговор не е получил. Ищецът е подал жалби до Инспектората към МОН, като МОН е бездействало и не е предприело действия за прекратяване на незаконосъобразната дейност и злоупотребите на Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“. Твърди се, че в резултат на бездействието на МОН да упражни административен контрол над Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ за извършваната от него незаконосъобразна дейност за ищеца са настъпили значителни вредни последици. Поради тормоза и унижението, на които е бил подложен от Директора на училището, е получил „артериална хипертония“ и диабет, покачена захар със затруднена дихателна дейност и постоянно високо кръвно налягане, както и изживявал неудобства, дискомфорт и съкрушения на личността. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, исковата молба се поддържа чрез упълномощен адвокат. Сочи се, че от МОН не е извършен административен контрол върху Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, което е задължение на МОН съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, не са предприети действия, няма издаден отговор за извършен контрол, няма становище за указания за спазване на закона и съответно допускане на ищеца до работното място. Твърди се, че Ю. И. Г. е бил поставен в незаконосъобразна, неприятна среда, като продължително търпеният от него психически тормоз е довел до съответното заболяване, което е доказано по безспорен начин от представените по делото медицински експертизи. Претендира се присъждане на минимален размер на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска на основание чл. 36 във връзка с чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, в отговор по исковата молба, оспорва предявения иск и счита същият за неоснователен. Изразява становище, че в конкретния случай не са налице предпоставките за търсене на отговорност по ЗОДОВ, твърди, че в конкретния случай не са налице незаконосъобразни действия и бездействия от страна на МОН и Министъра на образованието и науката и неупражнен контрол от негова страна спрямо Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, не е доказана причинно-следствена връзка и не е налице вредоносен резултат. Сочи, че в конкретния случай по всяка постъпила жалба от Ю. И. Г. в МОН е била извършвана проверка по нареждане на Министъра на образованието и науката и за резултатите от извършените проверки и за предприетите действия ищецът винаги е бил уведомяван. Отделно от горното се твърди, че нито Министърът на образованието и науката, нито МОН са били и са работодател на Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, негов работодател е бил и е Началникът на РУО – Благоевград. Представителят на Окръжна прокуратура Благоевград счита предявения иск за основателен и доказан по размер. Съдът, след като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: По силата на трудов договор № 55/01.09.1998 г. Директорът на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, [населено място] е назначил ищеца Ю. И. Г. на длъжността „учител по френски език“ за неопределено време. След отпадане на учебния предмет „френски език“ от учебната програма на училището с ищеца са подписвани допълнителни споразумения към основния трудов договор със срочен характер. С. З. № 378/23.08.2011 г. ищецът е изразил желанието си да бъде преназначен на мястото на учител по физическо възпитание и спорт и същият е преназначен. С допълнително споразумение на основание чл. 119 от КТ страните по трудовото правоотношение са се договорили, че работодателят преназначава, а служителят приема да изпълнява длъжността „старши учител по физическо възпитание и спорт“ – 0, 5 щат до 31.08.2012 г., считано от 09.09.2011 г. Със Заповед № 339 от 04.09.2012 г. Директорът на училището е прекратил трудовото правоотношение на ищеца Ю. И. Г., като същият е отказал да получи заповедта. На 11.09.2012 г. ищецът е подал заявление да бъде преназначен за учител в началния етап, което му е отказано от Директора с резолюция от 11.09.2012 г. поради липса на такава вакантна длъжност. С влязло в законна сила решение № 2871 от 16.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 498/2013 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, уволнението на Ю. И. Г. е признато за незаконно и същият е възстановен на заеманата длъжност преди уволнението – „старши учител по физическо възпитание и спорт“. Със Заповед № 175/11.02.2014 г. на Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ същият е възстановен на работа и е наредено да му бъдат изплатени посочените като дължими в решението обезщетения, подписано е между страните допълнително споразумение, по силата на което Ю. И. Г., считано от 11.02.2014 г., изпълнява длъжността „учител по физкултура и спорт“ – 0, 5 щат. На 17.02.2014 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в което липсва длъжността „старши учител по физкултура и спорт“ – 0, 5 щат. Съгласно Списък-образец № 1 за учебната 2013/2014 г., съгласуван с РИО – Благоевград, общият брой часове по физическо възпитание и спорт е 306 часа годишно, което е по-малко от половината от задължителната норма за преподавателска работа по ФВС, при което не се формира работно място. На 06.03.2014 г. от Ю. И. Г. са поискани документи за закрила по чл. 333 от КТ. Със Заповед № 272/30.05.2014 г. на Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, [населено място] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 326, ал. 3 от КТ поради съкращаване на щата с влязло в сила длъжностно разписание на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, [населено място], община Белица, обл. Благоевград, в която длъжността „старши учител по физкултура и спорт“ - 0.5 щат е премахната, трудовият договор на Ю. И. Г. е прекратен, считано от 02.06.2014 г. За прекратяване на трудовия договор на Ю. И. Г. предварително е дадено разрешение по реда на чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград. След решение № 121/08.08.2016 г. на Върховен касационен съд, постановено по гр. д. № 5289/2015 г., Ю. И. Г. е възстановен на работа и са му изплатени дължимите обезщетения, с допълнително споразумение, сключено между Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ и Ю. И. Г., ищецът е приел да изпълнява длъжността „старши учител по физкултура и спорт“ - 0.5 щат, като в длъжностното разписание на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, в сила от 18.08.2016 г., фигурира длъжност „старши учител по физкултура и спорт“ - 0.5 щат, а в утвърденото поименно длъжностно разписание в част педагогически персонал фигурира Ю. И. Г.. Към 24.10.2016 г. Директорът на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ започва процедура по съкращаване на Ю. И. Г., като със Заповед № 449/11.07.2017 г. трудовото правоотношение на Ю. И. Г. е прекратено. Фактите и обстоятелствата във връзка с постъпилите в МОН сигнали и жалби от Ю. И. Г. с твърдения за незаконосъобразни действия и бездействия на Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, [населено място], община Белица, област Благоевград, са следните: В МОН е постъпила жалба с вх. № 94-20433/20.09.2012 г. от Ю. И. Г., която е изпратена на Регионален инспекторат по образованието (РИО) - Благоевград с писмо на МОН с изх. № 0501-167/27.09.2012 г. за проверка по твърденията за неспазване на разпоредбите на КТ и КТД от Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, [населено място], община Белица, област Благоевград. С писмо на МОН изх. № 0501-167/03.10.2012 г. с приложена към него жалба от Ю. И. Г. на Началника на РИО - Благоевград е разпоредено да извърши проверка по жалбата на Ю. И. Г. на основание чл. 35, ал. 2 от Закона за народната просвета, чл. 144, ал. 1, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета и във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3, чл. 11, т. 10 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието. Резултатите от извършената проверка са обективирани в доклад на Началника на РИО - Благоевград с вх. № 0501-167/15.10.2012 г. на МОН, с който Министърът на образованието и науката е уведомен за резултатите от извършената проверка, за резултатите от извършената проверка е уведомен и Ю. И. Г.. В доклада подробно са описани проверените обстоятелства и резултатите от извършената проверка, не се съдържат констатации за установяване извършване на нарушения от Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, формулиран е извод, че посочените в жалбата факти и обстоятелства представляват трудов спор по смисъла на чл. 357 от КТ, като РИО – Благоевград няма компетентност да решава трудови спорове. В МОН е получена жалба с вх. № 91-20433/17.03.2014 г. от Ю. И. Г. с приложено към нея решение на Окръжен съд - Благоевград, с което същият е възстановен на работа, съобщение от съда за влязлото в законна сила съдебно решение, Заповед № 175/11.02.2014 г. на Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, [населено място], с която Ю. И. Г. е допуснат на работа в изпълнение на влязлото в законна сила решение, уведомително писмо от Директора до Ю. И. Г. по повод негово заявление за ползване на платен годишен отпуск и допълнително споразумение от 06.03.2014 г. към трудов договор № 55/01.09.1998 г., сключено между Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ и ищеца. В жалбата са въведени твърдения от ищеца, че същият не е допускан от Директора до извършване на нормалните му задължения по водене на часовете по физическо възпитание и спорт, които часове се водят от друг учител, като за същия период (11.02.2014 г. – 28.02.2014 г.) ищецът е получил дължимото му трудово възнаграждение, посочено е, също така, че на ищеца не е позволено ползване на платен годишен отпуск. Жалбата ведно с приложенията към нея е изпратена от МОН до началника на РИО - Благоевград с писмо с изх. № 0501 - 167/21.03.2014 г. с указания за извършване на действия по компетентност, след което МОН да бъде уведомено за резултатите от проверката. С писмо изх. № 94 - 20433/21.03.2014 г. на Директора на Дирекция „Организация и контрол“ в МОН Ю. И. Г. е уведомен, че жалбата му е изпратена на РИО - Благоевград за извършване на проверка и отговор по жалбата. Резултатите от проверката са обективирани в доклад с вх. № 0501-167/04.04.2014 г., със същия доклад МОН е уведомено за резултатите от извършената проверка. В доклада подробно са описани проверените обстоятелства, резултатите от извършената проверка, като не са установени извършени нарушения от Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“. Посочено е, че от 17.02.2012 г. до датата на проверката Ю. И. Г. не е преподавал в часовете по физическо възпитание и спорт и не е отразявал в материалната книга часове, получил е възнаграждение за месец февруари. Посочено е, също така, че съгласно чл. 41б, ал. 1, т. 5 от Закона за народната просвета училищата прилагат делегиран бюджет, който дава право на директора на училището самостоятелно да определя числеността на персонала, осигурявайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището. Приложен е и отговор до жалбоподателя, както и писмо до Инспекцията по труда. В МОН е постъпила жалба с вх. № 94-2061/09.02.2015 г. от Ю. И. Г., която с писмо с изх. № 0501-37/16.02.2015 г. на МОН е изпратена за проверка на Началника на РИО - Благоевград. С писмо вх. № 0501-37/25.02.2015 г. в МОН Началникът на РИО - Благоевград е поискал удължаване на срока на проверката. С писмо изх. № 0501-37/27.02.2015 г. на МОН срокът на проверката е удължен. С писмо изх. № 94-2061/27.02.2015 г. от Директора на Дирекция “Организация, контрол и инспектиране“ в МОН Ю. И. Г. е уведомен за разпореждането на МОН за извършване на проверка от РИО - Благоевград по повод постъпилата негова жалба. Резултатите от извършената проверка са обективирани в доклад с вх. № 0501-37/16.03.2015 г. в МОН, с който МОН е уведомено за резултатите от извършената проверка. Видно от констатациите в доклада проверка е извършена по всички факти и обстоятелства, изложени в жалбата. Допълнително е изпратено писмо с вх. № 0501-37/19.03.2015 г. за коригиране на посочения доклад. С писмо изх. № 94-2061/23.03.2015 г. от Директора на дирекция „Организация, контрол и инспектиране“ на МОН е уведомен Ю. И. Г. за резултатите от извършената проверка и предприетите действия по компетентност от началника на РИО – Благоевград. Във връзка с установените при проверката нарушения началникът на РИО - Благоевград е издал задължителни предписания до Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, сезирана е и Районна прокуратура - Разлог. В МОН е постъпила жалба с вх. № 94-17649/16.09.2016 г. от Ю. И. Г., която с писмо изх. № 0501-223/26.09.2016 г. на МОН е изпратена на Регионално управление на образованието (РУО) - Благоевград за извършване на проверка и действия по компетентност. С писмо вх. № 01-82/28.10.2016 г. в МОН е постъпило писмо от Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите към 43- то Народно събрание с приложена към него жалба от Ю. И. Г. за извършване на проверка по жалбата и изпращане на информация по случая. С доклад вх. № 0501-223/28.10.2016 г. на МОН Министърът на образованието и науката е уведомен за резултатите от извършената проверка. С доклад изх. № 0501-252/03.11.2016 г. с приложено към него копие на Констативен протокол Началникът на РУО - Благоевград е информирал МОН за резултатите от извършената проверка, съгласно който не са установени нарушения. С писмо изх. № 01-82/18.11.2016 г. Министърът на образованието и науката е уведомил Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите към 43-то Народно събрание за резултатите от извършената проверка. Отговор е изпратен на ищеца за резултатите от извършената проверка. По делото са представени писмо с вх. № 0501-252/24.01.2017 г. на МОН на Началника на РУО – Благоевград, с което са представени доклад на Началника на РУО – Благоевград с изх. № ПД-05-114/02.11.2016 г. за извършена проверка по сигнали на Ю. И. Г., доклад изх. № 118/17.01.2017 г. (ведно с приложенията към него) от Директора на ОУ “Пейо Крачолов Яворов“, [населено място], община Белица, област Благоевград във връзка с предложената процедура по прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца към 24.10.2016 г., Уведомително писмо изх. № 102/27.12.2016 г. от Педагогическия колектив при ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ до Началника на РУО – Благоевград относно действия на Ю. И. Г. по саботиране на учебния процес, уронване престижа на учителския колектив, Директора на училището и самото училище. Представено е предварително съгласие на Общински координационен съвет (ОКС) на Независим учителски синдикат (НУС) – Белица с вх. № 91/11.11.2016 г. за уволнението на Ю. И. Г.. С процесното писмо Председателят на ОКС на НУС уведомява Директора на училището, че ръководството на ОКС на НУС дава съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на Ю. И. Г.. Към доклада са приложени писмо изх. № 22/10.10.2016 г. от Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ до Ю. И. Г. с искане за представяне на информация за ползване на закрила по чл. 333 от КТ. По преписката са представени утвърдени длъжностни разписания, заявление до Директора на училището от Ю. И. Г. за възстановяване на работа, Заповед № 406/18.08.2016 г. на Директора на училището за допускане до работа на Ю. И. Г. и за изплащане на дължимите му обезщетения, допълнително споразумение от 23.08.2016 г. към трудов договор № 55/01.09.1998 г. Със Заповед № 449/11.07.2017 г. на Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ трудовото правоотношение на Ю. И. Г. е прекратено, заповедта е обжалвана по съдебен ред, като с влязло в законна сила решение на Окръжен съд – Благоевград № 196/16.01.2019 г., постановено по в.гр.д. № 732/2018 г., е оставено в сила решение № 2750/21.05.2018 г. на Районен съд – Разлог, постановено по гр.д. № 970/2017 г., с което са отхвърлени исковете на Ю. И. Г. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. С Решение № 79 от 06.02.2019 г., постановено по пр. № 79/2019 г., Комисията за защита от дискриминация е оставила без уважение жалбата на Ю. И. Г. срещу бившия му работодател с оплаквания за дискриминация и „тормоз“ по признаци “лично положение“, „увреждане“ и „политическа принадлежност“, което е потвърдено с влязло в законна сила решение на Административен съд – Благоевград № 277 от 17.02.2020 г., постановено по адм.д. № 482/2019 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Искът е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. При извършената проверка за допустимост на предявения иск настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Същата съдържа твърдения за вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи при и по повод изпълнение на административна дейност, обуславящи допустимостта на иска и компетентността на настоящия съд да го разгледа. Предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искът е допустим, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от твърдени незаконосъобразни действия на служители на ответника – Министерство на образованието и науката. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Подаден е от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридически лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Съгласно изискванията на чл. 205 от АПК исковете за обезщетение за вреди се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Искът е предявен срещу Министерство на образованието и науката, като ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на МОН, в настоящия случай се твърди, че вредите са причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган и служители на ответника - Министерство на образованието и науката, изразяващи се в незаконосъобразно неупражняване на контрол, вменен на служителите на ответника по силата на нормативен акт. Именно затова, и пасивно легитимиран в качеството му на ответник е МОН, поради което съдът намира, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес срещу надлежен ответник по чл. 205 от АПК. В случая претендираните обезщетения са за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, поради което искът попада в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК, като дали е налице бездействие и дали то е незаконосъобразно, се установява от съда, пред който е предявен и искът. Правната квалификация на иска почива на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за завеждането му от ищеца. Всички въпроси за тяхното обективно проявление са свързани с основателността на претенцията, а не обуславят нейната допустимост. Затова от самата претенция на ищеца за настъпили вреди от незаконни действия и бездействия на служители на Министерство на образованието и науката и възникналият в тази връзка правен спор, който може да бъде разрешен само по съдебен ред, произтича правният интерес от предявяването и поддържането на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като предвижда исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, са включени следните елементи: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по съответния ред; действие или бездействие на орган, чиято незаконосъобразност следва да бъде установена от съда на основание чл. 204, ал. 4 от АПК, вреда от такъв административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди. За да бъдат основателни исковете за неимуществени вреди следва доказването на фактите от хипотезата на правната норма да е пълно съобразно чл. 154 от ГПК. Исковете за тях се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който въвежда като допълнителна процесуална предпоставка за предявяването на иска, наред с общите за всички граждански искове - административният акт да е предварително отменен – чл. 204, ал. 1. Изключенията от това правило са случаите на вреди от нищожни или оттеглени административни актове, действия или бездействия на административни органи, чиято незаконосъобразност се преценява преюдициално от съда при разглеждането на иска – чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК. По аргумент от чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на бездействието следва да бъде установена от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, както бе посочено и по-горе. В чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетение от вреди, причинени на гражданите, ограничен обаче до осъществяване на административна дейност от държавните органи и длъжностни лица, а това са тези които имат властническо правомощие и осъществяват определена служебна функция и задължение. Под дейност на администрацията следва да се разбира такова действие, бездействие или акт, които имат властнически характер и са насочени към възникване на административно отношение между административен орган и гражданин. Служителите на Министерство на образованието и науката осъществяват административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, в кръга на съответната им законоопределена компетентност. Под незаконосъобразно действие или бездействие законът има предвид фактически действия, отграничавайки ги от действията по чл. 21, ал. 3 и 4 от АПК, които кодексът приравнява на индивидуални административни актове. С оглед становищата, застъпени в доктрината и съдебната практика „действията“ на административните органи представляват извършването на фактически действия при наличие на нормативно установено задължение за въздържане от такива действия, но не и изпълнение на задължение за волеизявление – за издаване на индивидуален административен акт. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. Незаконните (неоснователни) действия са лишените от правно основание – извършени без да е издаден административен акт или без да са предвидени от закон (чл. 250 от АПК и арг. от чл. 252, ал. 2 от АПК). В настоящото производство на изследване подлежи обстоятелството кое е било дължимото най-общо поведение на административния орган и съответствието на действията му с целта на закона. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ „държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган – т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално-правни и процесуални норми......... Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетението“. Във връзка с изложеното в исковата молба съдът намира, че спорният по делото въпрос е съществува ли задължение на ответника да предприеме действия по контрол в конкретния случай, т.е. разписва ли за него законът задължение за действие в определени срокове в конкретния случай. От разрешаването на този въпрос би следвало да се установи налице ли е бездействие на административен орган и незаконосъобразно ли е то. Освен това по отношение на установяването на бездействие съдът намира, че са приложими разпоредбите на чл. 256 и 257 от АПК, а именно следва да се установи налице ли е фактическо бездействие на ответника по отношение на изпълнението на негово задължение, произтичащо от закон или друг нормативен акт. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не доказва, че спрямо него са осъществени неправомерни действия и бездействия от служители на Министерство на образованието и науката. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Закона на народната просвета Министърът на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички видове детски градини, училища, обслужващи звена и степени на образование. Съгласно чл. 251, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) Министърът на образованието и науката ръководи и координира провеждането на държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование. Министърът на образованието и науката е специализиран орган за управление на системата на предучилищното и училищното образование. Ал. 4 на чл. 251 предвижда, че Министърът на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички институции в системата на предучилищното и училищното образование. Съгласно чл. 252, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) регионалните управления на образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за устройството и функциите на регионалните управления на образованието регионалните управления на образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование. Чл. 3, ал. 2 от Правилника за устройството и функциите на регионалните управления на образованието предвижда, че началникът на регионалното управление на образованието: провежда държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование на територията на съответната област (т. 1); контролира спазването на държавните образователни стандарти, на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) и на други нормативни актове в системата на предучилищното и училищното образование от институциите на територията на съответната област (т. 7). Съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за народната просвета регионалните инспекторати по образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на народната просвета. От събраните писмени доказателства се установява, че в конкретния случай по всички депозирани от ищеца жалби до МОН са разпоредени от Министъра на образованието и науката и извършени проверки от компетентните органи на Регионалните инспекторати/управления на образованието, като резултатите от извършените проверки са обективирани в доклади на Началник на РИО/РУО – Благоевград, за които резултати МОН надлежно е уведомено, които действия са именно изпълнението на основните задачи и функции на Министъра на образованието и науката и РИО/РУО за контрол по прилагането и спазването на държавни образователни изисквания. От 01.08.2016 г. наименованието Регионален инспекторат по образованието (РИО) е променено по силата на разпоредбата на Пар. 23 от ПЗР на ЗПУО на Регионално управление на образованието. Т.е. компетентните административни органи са упражнили законосъобразно възложените им правомощия. Безспорно е, че ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ е част от системата на предучилищното и училищното образование на територията на област Благоевград, което осигурява образование съгласно държавните образователни стандарти. Училището се контролира от РУО – Благоевград като териториална администрация. РУО в качеството си на административен орган действа само в рамките на предоставената му от нормативните актове, една от които е извършване на проверки в училищата в област Благоевград по спазване на държавните образователни стандарти, констатиране на нарушения и издаване на задължителни предписания. Безспорно се установява от събраните в производството писмени доказателства, че са разпоредени и извършени проверки в рамките на нормативно регламентираната компетентност на контролните органи в системата на основното образование. Резултатите от извършените проверки, разпоредени от Министъра на образованието и науката, са обективирани в съответните доклади, както бе посочено и по-горе, съгласно констатациите в които не са установени нарушения, извършени от Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“. От събраните в производството доказателства се установява, че при извършените проверки от Началника на РУО - Благоевград не са констатирани пропуски и нарушения в дейността на директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ във връзка с твърденията на ищеца в депозираните жалби, релевантни относно предмета на настоящото производство, като за резултатите от извършените проверки МОН надлежно е уведомено. В доклад на Началника на РИО – Благоевград с вх. № 0501-167 от 15.10.2012 г. на МОН не са установени нарушения, ищецът е уведомен, че РИО – Благоевград няма компетентност да решава трудови спорове. В доклад на Началника на РИО – Благоевград с вх. № 0501-167 от 04.04.2014 г. на МОН не са установени извършени нарушения от Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“. Установено е, че в училището не е имало достатъчни часове за длъжността „учител по физическо възпитание и спорт“, т.е. причината е обективна, за което обстоятелство са събрани писмени доказателства в хода на проверките. За обратното от страна на Ю. И. Г. не са представени доказателства. Установено е в хода на проверката, че от 17.02.2012 г. до датата на проверката Ю. И. Г. не е преподавал в часовете по физическо възпитание и спорт и не е отразявал в материалната книга часове, получил е възнаграждение за месец февруари. Посочено е, също така, че съгласно чл. 41б, ал. 1, т. 5 от Закона за народната просвета училищата прилагат делегиран бюджет, който дава право на директора на училището самостоятелно да определя числеността на персонала, осигурявайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището. Констатации в този смисъл се съдържат в приетите по делото доклади от извършените проверки по жалби и сигнали на ищеца до Министъра на образованието и науката. В доклад с вх. № 0501-37 от 16.03.2015 г. на Началника на РИО – Благоевград по посочените в жалбата на Ю. И. Г. твърдения относно обстоятелствата във връзка с предмета на настоящото производство нарушения не са установени. Посочено е, че при наличието на 306 часа по ФВС съгласно Списък – образец № 1 за учебната 2013/2014 г. на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“, което е по-малко от половината от минималната задължителна норма за преподавателска работа по ФСБ от 720 часа годишно, съгласно текста на разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 3/18.02.2008 г. работно място за длъжността учител може да се открие при непълно работно време. Проверяващата комисия е изразила становище, че в правомощията на директора е да определя самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди ново променено щатно разписание съобразно утвърдения бюджет. Реално в случая ищецът претендира вреди от бездействие на ответника, изразяващо се в неупражняване на контрол, в резултат на който да бъдат отразени фактите, такива каквито той ги счита за дължими и в резултат на което да е налице санкционен ефект, какъвто той очаква. Този краен резултат обаче е свързан с извършването на проверки, каквито безспорно са извършени в рамките на нормативно предоставените на компетентните органи функции и правомощия, като не са констатирани нередности, което, от своя страна е довело да липса на необходимост от предприемане на последващи действия в конкретния случай. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие по отношение на процесните заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, посочени по-горе. От една страна, служителите на МОН не разполагат с контролни правомощия по отношение на процесните заповеди. От друга страна, правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на общите правила на чл. 45 - 49 от ЗЗД. Действително, съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗНП (отменен), както и съгласно чл. 217, ал. 2 от ЗПУО началникът на РИО/РУО сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища и обслужващи звена. Видно от разпоредбите на ЗНП , съответно ЗПУО, относими към устройството и функциите на системата на образованието, както бе посочено и по-горе, Министърът на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички институции в системата на предучилищното и училищното образование, регионалните инспекторати/управления по образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на народната просвета/образованието и създават условия за провеждане на държавната образователна политика на територията на областта. Това, че началникът на РИО/РУО е оправомощен да сключва трудовите договори с директорите на общинските училища, по никакъв начин не може да обуслови контролни правомощия на Министерство на образованието и науката. Директорът на училището е самостоятелен орган за управление в системата за образованието, а така също е и представител на юридическото лице - основно училище „Пейо Крачолов Яворов“, [населено място]. Директорът като орган на управление и контрол на общинско училище изпълнява своите функции по отношение на утвърждаването на Списък образец 1, длъжностно разписание на персонала, утвърждава поименно разписание на длъжностите, сключва, изменя и прекратява трудови договори с персонала. Според чл. 29, ал. 1 от ЗПУО институциите в системата на предучилищното и училищното образование са юридически лица. Това означава, че училището е самостоятелно юридическо лице. Безспорно между ищеца и Директора на ОУ „Пейо Крачолов Яворов“ е бил сключен трудов договор, по силата на който той е изпълнявал длъжността „преподавател“. Действително дейността на директор на учебно заведение се регламентира от изисквания на законови и подзаконови нормативни актове, като конкретно по силата на чл. 258, ал. 1 от ЗПУО организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. По силата на сключения трудов договор, обаче, е възникнало индивидуално трудово правоотношение между работодателя и служителя, което няма властнически характер, защото и за двете страни по него възникват права и задължения, няма такъв характер и прекратяването му. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не действа като административен орган с властнически правомощия, поради което тази дейност не е административна, което определя спора относно незаконосъобразността на заповедите на работодателя в конкретния случай като граждански. Във връзка с горното съдът намира, че по делото не е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице от Министерство на образованието и науката. Поради това следва да се приеме, че събраните доказателства не установяват спрямо ищеца да са осъществени фактически действия, които да бъдат квалифицирани като неправомерни. Именно незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретния случай това не е налице, доколкото ищецът не ангажира надлежни доказателства за предприето спрямо него конкретно неправомерно поведение от служители на Министерство на образованието, което от своя страна да доведе до сочените неблагоприятни изменения в емоционалната му сфера, свеждащи се до преживени чувства на обида, стрес, срам и влошено здравословно състояние. Съдът намира, че служителите на Министерство на образованието и науката съобразно възложените им правомощия са предприели необходимите действия за извършване на проверки по подадените от ищеца жалби и сигнали. С оглед изложеното, съдът намира, че липсва първият елемент от фактическия състав на отговорността на държавата и общините за вреди от дейността на администрацията, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, отменени по съответния ред при или по повод изпълнение на административна дейност. При това положение е безпредметно да се прави преценка за наличието на останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че недоказан остава и третият елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между вредата и действията на ответника. Не се доказа да е налице неразделната взаимовръзка между посочените душевните страдания и заболявания на ищеца и действията на служителите на МОН, липсват убедителни доказателства, че влошеното здравословно и емоционално състояние на ищеца е породено единствено от действията на служителите на ответника. В заключение, не са осъществени в тяхната кумулативност всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, защото не е налице незаконосъобразно действие и пряка причинна връзка между вредата и действието, поради което исковата претенция за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди следва да бъде отхвърлена. Изискването за кумулативност на посочените по-горе условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения в ЗОДОВ специален ред. Предвид така констатираното отсъствие на незаконосъобразно действие неоснователна е исковата претенция за присъждане на обезщетение в претендирания размер, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.