Решение № 1785 от 22.4.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 7459/2023 г.

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД. Ищецът „А1 България” ЕАД, ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление: град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от •••••••••• А.В.Д. и М.М., чрез пълномощник юрисконсулт П. П., е предявил против М. Ж. М., ЕГН: ••••••••••, от ••••••••••••••••••••••••, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение № 1713/ 14.03.2023 г. по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 2009/ 2023 г. на ПРС, V гр. с-в, суми, както следва: сумата от 606, 59 лева- главница, включваща дължими суми за месечни такси и потребление за използвани услуги по договор № •••••••• от 26.11.2019 г. за периода от 09.02.2020 г. до 08.06.2020 г., както и такса за събиране на дължими суми в размера на 153, 68 лева; сумата от 2 619, 86 лева- главница, представляваща дължими суми за устройства на изплащане, съгласно договори за продажба на изплащане, неразделна част от рамков договор № •••••••• от 26.11.2019 г., както следва: сумата от 1 091, 74 лева по договор от 15.05.2019 г. за периода от 09.02.2020 г. до 08.07.2020 г., сумата от 341, 62 лева по договор от 26.11.2019 г. за периода от 09.02.2020 г. до 08.07.2020 г., сумата от 1 186, 50 лева- по договор от 29.01.2020 г. за периода от 09.02.2020 г. до 08.07.2020 г. и сумата от 332, 76 лева- главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № •••••••• и формирана въз основа на отстъпката от цената на устройство на изплащане, съгласно приложение № 1 от 29.01.2020 г. и мораторна лихва върху главниците в размер от общо 904, 77 лева за периода от 12.04.2020 г. до 27.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 08.02.2023 г. до окончателното им погасяване, както и разноските по делото в размер на 89, 28 лева- държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор от 15.05.2019 г. за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер ••••••••••. Към договора били закупени и три устройства на изплащане, с договори, съответно от 29.01.2020 г., 26.11.2019 г. и 15.05.2019 г. Ищецът изпълнявал задълженията си по договора, но ответникът- не, поради което на 24.07.2020 г. договорът му бил прекратен, като му била начислена и неустойка в общ размер на 332, 76 лева. От лицето се претендират следните суми: сумата от 606, 59 лева- главница, включваща дължими суми за месечни такси и потребление за използвани услуги по договор № •••••••• от 26.11.2019 г. за периода от 09.02.2020 г. до 08.06.2020 г., както и такса за събиране на дължими суми в размера на 153, 68 лева; сумата от 2 619, 86 лева- главница, представляваща дължими суми за устройства на изплащане, съгласно договори за продажба на изплащане, неразделна част от рамков договор № •••••••• от 26.11.2019 г., както следва: сумата от 1 091, 74 лева по договор от 15.05.2019 г. за периода от 09.02.2020 г. до 08.07.2020 г., сумата от 341, 62 лева по договор от 26.11.2019 г. за периода от 09.02.2020 г. до 08.07.2020 г., сумата от 1 186, 50 лева- по договор от 29.01.2020 г. за периода от 09.02.2020 г. до 08.07.2020 г. и сумата от 332, 76 лева- главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № •••••••• и формирана въз основа на отстъпката от цената устройството на изплащане, съгласно приложение № 1 от 29.01.2020 г. и мораторна лихва върху главниците в размер от общо 904, 77 лева за периода от 12.04.2020 г. до 27.01.2023 г. За събиране на дължимите суми било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, каквато се издала по образуваното по случая частно гр. дело № 2009/ 2023 г. на ПРС, V гр. с-в, но длъжникът възразил, че не дължи, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск. Моли съда да признае за установено съществуването на вземането по заповедното производство, като се претендират и разноските по настоящото дело. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа иска, като представя и писмени становища. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорват се истинността на фактурите, както и съдържанието на представените писмени доказателства, за които се твърди, че били съставени за нуждите на процеса. От приложените договори не ставало ясно какъв е месечният абонамент и какви са месечните вноски. Ищецът бил нарушил правилата в ЗЕС и по- точно чл. 225 от ЗЕС. Не се дължали и неустойки, като до потребителя не било изпратено предизвестие за предсрочно прекратяване на договора. Неустойките били неравноправни клаузи, като те били предварително изготвени от оператора, без потребителят да може да променя съдържанието им. така се създавало значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Операторът получавал имуществена облага, без да предлага насрещна престация и всичко това било сметка на икономически по- слабата страна. Неустойката не отговаряла на присъщите й по закона функции, поради което била нищожна. Неравноправна била и клаузата, предвиждаща такса за събиране, защото тя била предвидена само в интерес на търговеца. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски. В с.з. пълномощникът на страната поддържа отговора. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното: Със заповед за изпълнение на парично задължение № 1713/ 14.03.2023 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 2009/ 2023 г. на ПРС, V гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 606, 59 лева- главница, включваща дължими суми за месечни такси и потребление за използвани услуги по договор № •••••••• от 26.11.2019 г. за периода от 09.02.2020 г. до 08.06.2020 г., както и такса за събиране на дължими суми в размера на 153, 68 лева; сумата от 2 619, 86 лева- главница, представляваща дължими суми за устройства на изплащане, съгласно договори за продажба на изплащане, неразделна част от рамков договор № •••••••• от 26.11.2019 г., както следва: сумата от 1 091, 74 лева по договор от 15.05.2019 г. за периода от 09.02.2020 г. до 08.07.2020 г., сумата от 341, 62 лева по договор от 26.11.2019 г. за периода от 09.02.2020 г. до 08.07.2020 г., сумата от 1 186, 50 лева- по договор от 29.01.2020 г. за периода от 09.02.2020 г. до 08.07.2020 г. и сумата от 332, 76 лева- главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № •••••••• и формирана въз основа на отстъпката от цената на устройство на изплащане, съгласно приложение № 1 от 29.01.2020 г. и мораторна лихва върху главниците в размер от общо 904, 77 лева за периода от 12.04.2020 г. до 27.01.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 08.02.2023 г. до окончателното им погасяване, както и разноските по делото в размер на 89, 28 лева- държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение. Така издадената заповед за изпълнение е редовно връчена лично на длъжника, като в срок от пълномощника му е подадено възражение по чл. 414 от ГПК и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Като писмени доказателства по делото са приети копия от процесните договори, както следва: договори за продажба на изплащане от 15.05.2019 г., от 29.01.2020 г., от 26.11.2019 г., ведно с приемо- предавателни протоколи за закупено крайно устройство, договор за електронни съобщителни услуги от 15.05.2019 г., ведно с две приложения към него за цени и условия за фиксиран интернет, домашен телефон и телевизия, допълнение към приложението за ползване на допълнителен ТВ приемник, осем приложения към договорите с условията за ползване на тарифни планове за мобилни услуги и три приложения за мобилен интернет, както и общите условия на оператора, ценова листа на неустойки и услуги, както и процесните фактури. По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след запознаване с документите по делото е установило, че задълженията на ответника към ищеца по процесните фактури възлизат, както следва: за такси и потребление- сумата от 606, 59 лева с ДДС; за неизплатени вноски по закупени устройства- 2 619, 86 лева; за неустойка (отстъпки от цена на устройство)- 332, 76 лева, или общо сумата от 3 559, 21 лева, като за периода 12.04.2020 г.- 27.01.2023 г. е дължима и лихва за забава в размер на 1 013, 23 лева. Прието е още заключение и на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице на база данни от софтуерната система на мобилния оператор, е установило, че за процесния период са били предоставени на ответника съответните мобилни услуги по сключените договори. В устния си доклад експертът посочва, че данните не били манипулирани, а внедрената в оператора сертифицирана система за управление гарантирала тяхната достоверност. Като приложения към експертизата са представени процесните фактури с детайлна информация за потребление и предоставени услуги. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Видно от представените договори за мобилни услуги и за продажби на изплащане, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната фиксирани услуги и мобилни устройства, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на месечни вноски. В договорите се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договори, сключен е при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който по този начин е декларирал, че е запознат с тях и е получил екземпляр от същите. Оттук следва да се приеме, че всички документи по делото, отнасящи се до ответника, са подписани от него абонат/ купувач, а оттук следва, че не са налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на договорите за мобилни услуги поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения. Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото страната не ангажира писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите, а пък вещото лице по ССчЕ констатира, че те са останали неплатени. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и стойността на ползваните услуги по договора. Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. Отделно от това, следва да се посочи, че според представените ОУ операторът предоставя 15- дневен срок от издаване на фактурата за доброволното й плащане (чл. 21.5), а след това и още 6- месечен срок за оспорване на дължимите суми (чл. 21.6), ако те са били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право. След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че според ССчЕ клиентът е заплащал частично суми по сключените договори с мобилния оператор (по фактура № 0408016934), поради което той е изпълнявал задълженията си към ищеца и в даден момент (след м. февруари 2020 г.) вече е преустановил плащанията, но изпълнението от негова страна до тогава е още една индиция за това, че той се е възползвал от предоставяните му услуги по договорите и в тази връзка следва да дължи и последващо изпълнение на задълженията си, докато трае срокът на тези договори. Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му устройства на изплащане, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурата. Дали тя е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към задължението му за заплащане на цената. Основанието за плащане произтича не от фактурата, а от самото сключване на договорите, като в тях са посочени избраните абонаментни планове и размерите на месечните такси. Плащането се дължи независимо от това дали съответните мобилни услуги (разговори, смс, интернет) са ползвани или не, тъй като при всички положения абонаментна такса при действащ договор винаги ще се дължи, като вече ползването на отделните услуги, в случай че има начислено такова, подлежи на доказване и остойностяване, а такова се установи в случая. Вещото лице по СТЕ безспорно констатира, че услугите по договора са предоставени на абоната и той се е възползвал от тях, като в данните нямало манипулация и те били достоверни. Простото оспорване в отговора обаче не води до отхвърляне на претенцията в тази й част, защото основанието (сключен договор) и размерът (посочен конкретно в издадените фактури) са доказани. Потребителят по време на действие на договора, когато принципно за него би могла да се породи възможността, не е оспорил (няма такива данни по делото) обстоятелството, че мобилният оператор не е изпълнил своите задължения, нито пък е възразил срещу фактурите или цената на услугите, вписана в тях, поради което следва да се приеме, че той е приел изпълнението на ищеца, за което пък ще дължи съответното му възнаграждение. На следващо място, договорите за продажба на изплащане са валидни и пораждат своите правни последици, като операторът е предоставил на абоната мобилни устройства за временно и възмездно ползване. С положения в тях подпис, абонатът е декларирал, че са му предадени годни за употреба вещи (мобилни устройства), които отговарят на съответните технически характеристики. При прекратяване на абонамента за мобилната услуга или при предсрочно прекратяване на тези договори, за клиента възниква задължението да плати преди падежа всички непогасени месечни вноски, чиято изискуемост иначе настъпва по погасителния план. Абонатът обаче не е върнал предоставените му мобилни устройства, не е придобил собствеността върху тях, не е платил цената на закупените устройства, нито пък предсрочно изискуемите вноски, поради което е налице неизпълнение на задълженията по договора от негова страна. Договорите са били предсрочно прекратени, поради просрочени задължения по вина на ответника, като изрично в тях са предвидени разпоредби, че при неплащане на две последователни месечни вноски, разсрочените вноски стават предсрочно изискуеми и договорът се счита за прекратен. В приложенията към договорите за закупени крайни устройства, в главата „Отговорност“ изрично е записано, че при прекратяване на договорите, ако има предоставено от оператора на абоната устройство, което не е върнато на клиента, операторът има право да получи обезщетение в размер на отстъпката от цената на устройството. Именно в този смисъл е начислена и търсената неустойка, като тя тук представлява имуществената вреда, която ищецът търпи от това, че ответникът не му е върнал собствени вещи, които е получил по договора. В този смисъл са изцяло неоснователни съображенията в отговора за нищожност на неустойката, начислена поради предсрочно прекратяване за брой месечни абонаментни вноски, защото такава неустойка в случая няма, нито пък се претендира. Неустойката се равнява на стойността на отстъпката от пазарната цена на устройството на изплащане и тя е санкция за абоната за това, че е станал причина за прекратяване на договора с неплащане на вноските си, поради което от него се търси разликата от цената на устройството, каквато тя би била, ако то беше закупено без договор за абонамент за мобилна услуга. Размерите на исковете се явяват доказани от заключението на вещото лице по ССчЕ. Експертът въз основа на писмените доказателства е установил, че задълженията на ответника към ищеца по процесните фактури възлизат, както следва: за такси и потребление- сумата от 606, 59 лева с ДДС; за неизплатени вноски по закупени устройства- 2 619, 86 лева; за неустойка (отстъпки от цена на устройство)- 332, 76 лева, или общо сумата от 3 559, 21 лева, колкото е претендираната главница по исковата молба. Оттук- искът се явява основателен и следва да се уважи в търсения му размер. При забавата в плащането на горните задължения за главница, се дължи и съответната мораторна лихва, като това обезщетение принципно е винаги дължимо при неизпълнение в срок на парично задължение. Същата отново е изчислена от вещото лице по ССчЕ, като за периода 12.04.2020 г.- 27.01.2023 г. лихвата за забава е определена в размер на 1 013, 23 лева. Доколкото обаче същата се търси в по- нисък размер- от 904, 77 лева и при липса на изменение на иска, тя следва да се присъди в претендирания й размер, като и този иск се явява изцяло основателен. В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение. Предвид изхода на делото- уважаване на исковите претенции изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има право на пълните разноски, които претендира и за които е представил списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за действителното им заплащане: внесени държавна такса в размер на 89, 27 лева, депозити за вещи лица по приетите ССчЕ и СТЕ в общ размер на 384 лева и дължимо юрисконсултско възнаграждение на пълномощника му, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, колкото се и претендира. Търсените пък от ответника разноски за адвокатски хонорар на пълномощника му си остават за негова сметка, без да се възлагат на другата страна. По изложените съображения, съдът