Решение № 949 от 16.5.2024 г. на Административен съд - Враца по дело № 133/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 268, ал. 1, във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на ЕТ “Т.Т.“- в несъстоятелност, ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление: •••, представляван от • М.М., срещу Решение № 11/25.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1066/15.01.2024г. срещу Разпореждане изх. № С240006-137-0000076/10.01.2024г. на гл. публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново. В жалбата се твърди, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и неправилни. Излагат се подробни аргументи, че по отношение на описаните задължения към 01.01.2021г. е изтекла предвидената в разпоредбата на чл.171, ал. 2 ДОПК /редакция към ДВ, бр. 64 от 2019г./ абсолютна погасителна давност като за задължението за ДДС по СД за данъчен период м.08.2009г., което е подлежало на плащане до 14.10.2009г. 10 годишния давностен срок е изтекъл на 31.12.2019г., а за задължението за годишен данък върху доходите от дейност като ЕТ давностния срок на абсолютната давност е изтекъл на 31.12.2020 г., тъй като същото е подлежало на плащане до 30.04.2010 г. Погасителния ефект на давността е настъпил автоматично с изтичане на 10 годишния срок, като позоваването на изтеклата давност не е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на длъжника да се противопостави на принудителното изпълнение за събиране на погасеното вземане. С позоваването на давността се упражнява възникналото вече в полза на длъжника право да се противопостави срещу действията по принудително реализиране на задължението, което е изгубило санкция на държавната принуда за реализирането му и се е превърнало в естествено задължение, чието изпълнение зависи само и единствено от волята на длъжника. Оспорва се извода на публичния изпълнител, че давността е спряна на основание чл. 685а от ТЗ, докато трае производството по несъстоятелност, тъй като ДОПК е специален закон по отношение на ТЗ и разпоредбите му изключват приложението на разпоредбите на ТЗ по отношение на давността на предявените в производството по несъстоятелност вземания. Прави се искане за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане на гл. публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, офис Враца и връщане на преписката на публичния изпълнител за предприемане на действия по частично прекратяване на изпълнително дело № 6110000579/2011г. за събиране на погасени по давност публични задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ и отписване на погасените по давност задължения. Ответникът по жалбата – Директор на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител по делото в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона решаващият орган е приел, че предвид факта на приемане на задълженията за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за 2009 г. по ГДД 0600006672/27.04.2010г. и задълженията за ДДС по СД 06000961586/11.09.2009 г. в производството по несъстоятелност, на основание чл. 685а от ТЗ давността за тях не е изтекла и същите не следва да бъдат отписани от ДОС. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл.168 АПК, за да се произнесе съобрази следното от фактическа страна: С Възражение с вх. №Т-00-369/13.03.2023г. ЕТ „Т.Т.“ - в несъстоятелност, с ЕИК ••••••••••, представляван от М.М. - •, е поискал погасяване на давност на негови публични задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за финансовата 2009г. по ГДД №0600006672 от 27.04.2010г., в размер на главница 3630, 91 лв. и съответните лихви, както и задължения за данък върху добавената стойност за данъчен период 01.08.2009 г. - 31.08.2009 г. по справка-декларация по ЗДДС №06000961586/11.09.2009 г., в размер на 168 557, 56 лв. и съответните лихви. С Решение №125 от 18.12.2017 г. по т. д. №101/2017г. по описа на Окръжен съд - Враца е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Т.Т.“, с ЕИК •••••••••• и е назначен временен синдик. С Определение №105 от 19.02.2018 г. е одобрен обявения на 31.01.2018 г. в Търговския регистър по партидата на ЕТ „Т.Т.“ списък на приетите предявени вземания по реда на чл. 686, ал. 1 от ТЗ, включително процесните вземания, за които се иска погасяване по давност. Видно от определението на съда, в срока по чл.690 от ТЗ не са постъпили възражения срещу списъка на приетите вземания и няма данни за спиране на производството по несъстоятелност. Предвид на това, че търговецът е в открито производство по несъстоятелност, първоначално възражението за давност е препратено по компетентност на Окръжен съд - Враца с Писмо с изх. №7425/07.04.2023 г. на Заместник-директор на ТД на НАП Велико Търново, с копие до представляващия търговеца•. Писмото е обжалвано пред Административен съд - Враца, който с Определение № 306/07.06.2023г. по адм. дело № 276/2023 г. е оставил жалбата без разглеждане. Определението на съда е обжалвано и отменено с Определение № 8851/26.09.2023 г. по адм. дело № 8393/2023 г. по описа на Върховен административен съд и делото е върнато на Административен съд Враца за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по мълчалив отказ за давност на публичен изпълнител и неговото мълчаливо потвърждение от директора на ТД на НАП Велико Търново. С Решение № 404/29.11.2023г. по адм. дело № 276/2023 г. Административен съд Враца е върнал преписката на публичния изпълнител за произнасяне по възражението за давност. В изпълнение на съдебното решение по възражението се е произнесъл компетентният публичен изпълнител, който с Разпореждане с изх. №С240006-137-0000076/10.01.2024 г. отказал да погаси задълженията по давност. След оспорване по административен ред, с обжалваното пред настоящия съд Решение № 11/25.01.2024 г., Директорът на ТД на НАП – Велико Търново е оставил без уважение жалба на дружеството вх. № 1066/15.01.2024 г. срещу Разпореждане изх. № С240006-137-0000076/10.01.2024г. на гл. публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново. Ответникът е приел същата за неоснователна по мотиви, че посочените в разпореждането публични вземания са включени в Списъка на приетите от синдика на дружеството вземания в откритото производство по несъстоятелност, в което публичният изпълнител не може повече да извършва нито действия по обезпечаване на дълга, нито действия по принудително изпълнение с цел удовлетворяване на вземанията на държавата. Формиран е извод, че в случая приложима е разпоредбата на чл. 685а, ал. 1 от ТЗ, т.е. с предявяването на процесните вземания в производството по несъстоятелност давността е била прекъсната и не тече докато трае производството по несъстоятелност. Доколкото към момента на възникване на задълженията в ДОПК не е имало разпоредба, която да уреди погасяването на задължения, приети в производство по несъстоятелност, приложима за тях се явява именно разпоредбата на чл. 685а от ТЗ, която урежда конкретна хипотеза и се явява специална спрямо общите правила за давността на публичните вземания, уредена в ДОПК. Същата предвижда защитата от погасяване по давност на предявените и приети вземания в производство по несъстоятелност, която е предоставен а всички кредитори, включително на държавата. В решението е посочено, че ако се приеме, че за публичните вземания, приети в производство по несъстоятелност, е приложима давността по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, то би било налице неравнопоставеност между възможността за удовлетворяване на публичните вземания и тези на останалите кредитори на несъстоятелността, тъй като всички приети в производство по несъстоятелност частноправни вземания ще се удовлетворят без ограничение във времето, докато вземанията на държавата ще се погасят с изтичане на десетгодишната давност. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Оспореното Решение № 11/25.01.2024г. е издадено от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 267, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК. По отношение на фактите, описани по-горе в настоящото решение между страните не се спори, в т. ч. и че вземанията, по отношение на които се претендира изтекла погасителна давност, са предявени в производството по несъстоятелност и са включени в Списъка на вземанията приет от синдика. Спорът по делото е правен и се свежда до отговор на въпроса - дали по отношение на публичните вземания, предмет на изпълнителното дело и приети в производство по несъстоятелност, са приложими разпоредбите, уреждащи давностните срокове по ДОПК ( чл. 171, ал. 2 от ДОПК в редакцията ѝ, преди изменението, което е в сила от 01.01.2021 г. ) или тези в ТЗ – чл. 685а, респ. в правомощията на ответника ли е да заличи изтеклите по давност вземания, предявени в производството по несъстоятелност и включени в одобрения от търговския съд вземания. С оглед обстоятелството, че публични вземания, които е отказано да бъдат погасени по давност, са били предявени и приети в производството по несъстоятелност преди 31 декември 2020 г., а разпоредбата на чл. 171, ал. 2, т. 2 от ДОПК, влизала в сила от 1 януари 2021 г. ( ЗИДДОПК обнародван в ДВ бр. 105/11.12.2020 г. ), то същата е неприложима спрямо настоящият казус. Съгласно цитираната разпоредба абсолютната десетгодишна давност не се прилага за вземания, предявени в производство по несъстоятелност. Доколкото приетата норма е материалноправна и няма обратно действие, а действа занапред / ex nunc /, не следва да се прилага за задължения, възникнали преди изменението и възраженията изложени в тази насока в жалбата са основателни, макар от страна на ответника да липсват твърдения за обратното. Съгласно чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт - изпълнително основание, за установяване на вземането, а съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго, а частните държавни и общински вземания се събират по общия ред. Компетентен орган по събиране на публичните вземания по смисъла на чл.163, ал.3 от ДОПК, са публичните изпълнители при НАП, освен ако в закон е предвидено друго. Предявяването и събирането на публични вземания по друг ред и от друг орган намира своето нормативно основание в разпоредбата на чл.164 от ДОПК, с която са разписани особени случаи при несъстоятелност, а именно: публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. Именно такъв е и настоящия случай. В тази връзка, следва да се посочи, че с предявяване на публичните вземания, публичния изпълнител е лишен от възможността да осъществява правомощията си по принудителното им събиране, аргумент за което е нормата на чл. 638, ал. 1 от ТЗ. Същата регламентира, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Изключение в тази насока е единствено нормата на чл. 193, ал. 1 от ДОПК, която дава възможност на публичния изпълнител да реализира имущество, върху което са били наложени обезпечителни мерки. Това правомощие, обаче е ограничено във времето - до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност. След изтичането на този срок, съгласно чл. 193, ал. 4 от ДОПК, ако това имущество на длъжника не бъде реализирано, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в производството по несъстоятелността. С оглед на изложеното, съдът намира, че редът за събирането на процесните вземания не е този в ДОПК, а този уреден в ТЗ, който е специален, като в тази връзка, приложими за давността, ще са именно разпоредбите съдържащи се в него. Съгласно разпоредбата на чл. 685а, ал. 1, изр. първо от ТЗ, с предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва, а в изр. второ е посочено, че давността спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Тази разпоредба е обща, приложима спрямо всички вземания, включени в масата на несъстоятелността, като при липса на специална такава в ДОПК или ТЗ, касаеща само вземанията за публични задължения в производство по несъстоятелност, тя е приложима на общо основание и спрямо публичните вземания. Ето защо с постановяване на съдебния акт за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания, давността по отношение на вземанията, произтичащи от публични задължения, следва да се счита прекъсната, като тя не тече в рамките на времетраенето на производството по несъстоятелност. Погасителната давност е вид юридически факт от категорията на юридическите събития и представлява период от време /срок/, с изтичането на който се погасява публичното субективно право на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. Давностният срок, като период от време се определя с начален и краен момент и спира да тече или се прекъсва при настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства. В конкретния случай тези обстоятелства, са уредени в ТЗ, а не в ДОПК. Цитираната по-горе разпоредба на чл. 685а от ТЗ не предвижда изключение и доколкото регламентира конкретна хипотеза тя се явява специална, спрямо общите правила за давността на публичните вземания, уредена в ДОПК /чл. 171 и сл. /, тъй като както след приемане на вземанията, както вече се посочи, публичният изпълнител не разполага с правомощия да извършва действия по принудително събиране на вземането, прието в производството по несъстоятелност /арг. чл. 638, ал. 1 ТЗ/, които да обосноват спиране или прекъсване на давността. Разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, въвеждаща абсолютната 10-годишна давност за публични вземания, представлява санкция за бездействието в този срок на органите по приходите и публичните изпълнители, на които е възложено обезпечаването и събирането на публичните вземания. В този смисъл, с оглед изложеното по-горе, не може да се обоснове извод, че в конкретния случай е налице подобно бездействие. Да се приеме противното, би означавало поради продължителния характер на производство по несъстоятелност или поради бездействието на органите по несъстоятелността, какъвто е и синдика, да бъде санкциониран публичния взискател. Ето защо, правилно в оспореното решение е прието, че би се нарушил и принципа на равнопоставеност. Всички кредитори с приети в производството по несъстоятелността вземания ще се ползват без ограничение във времето от разпоредбата на чл. 685а от ТЗ, за да удовлетворят претенциите си, независимо от изтеклата давност, докато Държавата /приходната администрация/, ако се приеме тълкуването твърдяно от жалбоподателя, че чл. 171, ал. 2 от ДОПК е специална спрямо чл. 683а от ТЗ, би трябвало да губи тази възможност за удовлетворяване след изтичане на 10-годишен срок, който от своя страна често, предвид времетраенето на производството по несъстоятелност, се явява крайно недостатъчен. Категорично в нормите на Част ІV от ТЗ не се предвижда подобна неравнопоставеност, а точно обратното, защитата от погасяване по давност на предявените и приети вземания е предоставена на всички кредитори. С оглед на изложеното обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона с Разпореждане изх. №С240006-137-0000076/10.01.2024 г., при ТД на НАП – В. Търново, е отказано прекратяването поради изтекла давност събирането на публични задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ за финансовата 2009 г. по ГДД № 0600006672/27.04.2010 г., както и задължения за ДДС за данъчен период 01.08.2009 г. - 31.08.2009 г. по справка-декларация по ЗДДС №06000961586/11.09.2009 г. в съответните размери и лихви. Съответно правилно и законосъобразно с оспореното решение жалбата на дружеството срещу цитираното разпореждане, е оставена без уважение. Предвид горните съображения съдът приема, че жалбата на ЕТ “Т.Т.“- в несъстоятелност, срещу Решение № 11/25.01.2024 г., Директорът на ТД на НАП – Велико Търново, се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото, основателно се явява своевременно направеното от ответника искане за присъждане на ю. к. възнаграждение. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на ТД на НАП – Велико Търново, следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева. Водим от горното, Административен съд – Враца