Решение № 5675 от 16.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8320/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на основание чл. 435, ал. 1. т, 1 ГПК, чл. 436 ГПК и чл. 437 ГПК, входирана при ЧСИ Р.М. с рег. №790, район на действие СГС под вх. №53205/12.06.2025 год. по изп.д. №20187900401111, подадена от Г. Л. М. с ЕГН •••••••••• - купувач по публична продан по ИД № 20187900401111 срещу постановление за отказ за извършване на въвод във владение, обективиран в Протокол № 4266/29.05.2025 г. в недвижим имот - Апартамент № 95, находящ се в гр. София, ж.к. „••••••••, с идентификатор 68134.4082.727.4.95, ведно с прилежащите му части.

Моли се съда да отмени отказа за извършване на въвод във владение, като се излагат подробни съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност, като се задължи ЧСИ да извърши искания от купувача по публичната продан въвод. Претендира разноски.

Твърди, че са налице законовите предпоставки за извършване на въвода, а именно – влизане в сила на възлагателното постановление, вписването на последното в АВ и представяне на доказателства от страна на купувача, че са заплатени таксите по прехвърляне и вписване на възлагателното постановление. Последното обстоятелство е отбелязано и от ЧСИ.

Изпълнителното производство е на етапа на разпределение на сумите, като и именно в този смисъл е подадената от Ц.Б. молба до ЧСИ, с която се иска единствено да не се разпределят суми.

Жалбоподателят и купувач по публичната продан не е адресат на бъдещия иск, който ще заведе Ц.Б. срещу М.Т.Ю. и Д.С.Ю.а, във връзка с който е именно допуснатото обезпечение – спиране на изпълнителното дело. Жалбоподателят се легитимира като собственик въз основа на възлагателното постановление, като нито са оспорени правата й на собственик, нито е атакувано самото възлагателно постановление, като титул за собственост. Съдът издал обезпечителната заповед не е разпрострял спирането и по отношение извършването на въвода, което представлява производство, реализиращо се извън отношенията между Ц.Б. и М.Т.Ю. и Д.С.Ю.а. Твърди, че безвъзмездното и пожизнено вещно право на ползване, на което се позовава ЧСИ за да постанови обжалвания отказ, е погасено със смъртта на лицето, в чиято полза е учредено - Ц.З., за което обстоятелство ЧСИ е наясно. Излага съображения, че ЧСИ е излязъл извън правомощията си, като е отразил във възлагателното постановление факта на вещното право на ползване, с каквито компетенции не разполага. Позовава се на съдебна практика за да защити тезата си, че спирането на изпълнението е без значение за извършването на въвода, доколкото последното е законна последица от влизане в сила на възлагателното постановление и не може да възпрепятства купувача да придобие правата си.

В срок е постъпило становище от ЧСИ, с което заявява, че счита жалбата за неоснователна.

Поддържа, че издадената обезпечителна заповед възпрепятства извършването на въвод във владение по отношение на тези 8/12 идеални части от имота. Оспорва твърденията, че ЧСИ не е посещавал имота на място и не е добил лични и непосредствени впечатления, като посочва конкретна дата, на която е посетил имота – 09.05.2025 год., като подробно описва констатациите, до които е достигнал относно лицата, които се намират в имота и които са живели в него. Счита за неоснователни твърденията за незаконосъобразност на отказа, доколкото ЧСИ действа според установеното фактическо и правно положение на случая, респ. съобразно правата върху процесния недвижим имот и по – конкретно съобразно липсата или наличие на спор по отношение идеалните части. Според ЧСИ, правото на ползване и издадената обезпечителна заповед са достатъчно основание за невъзможност да се извърши въвод по отношение на 8 / 12 идеални части, доколкото безспорно са установени от страна на Ц.Б. претенции върху последните.

Моли съда да остави частната жалба без уважение по подробно изложените съображения.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Изпълнително дело е образувано на 01.08.2018г. по молба на М.Т.Ю., ЕГН •••••••••• и Д.С.Ю.а, ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника адвокат Т.Ж., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.06.2018г. на основание съдебно решение по гр.д.№ 54598/2009 г. по описа на СРС. 72-ри с-в, с който на основание чл. 348 ГПК се изнася на публична продан допуснатия до съдебна делба недвижим имот: Апартамент № 95, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••• с площ от 57.12 кв.м., като получаната сума от продажбата следва да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, а именно: 1/12 ид.ч. за Г.Е.Б., ЕГН ••••••••, 2/12 ид.ч. за Б.Л.Б., с ЕГН ••••••••••, 1/12 ид.ч. за Л.Е.Б., ЕГН •••••••••• и 8 / 12 ид. ч. за Ц.Б.Б., ЕГН ••••••••••.

С Разпореждане на ЧСИ от 06.08.2018г. /лист 12 /гръб/ от делото/, на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, като страни /съделители/ по делото са конституирани: за 1/12 ид.ч. на мястото на Г.Е.Б., ЕГН •••••••• е конституирана Р.Р.И.а, ЕГН ••••••••••, съгласно Договор за продажба на наследство от 10.07.2018 год. /лист 9 от делото/, вписан в служба по вписванията, акт № 76, том 8, дв.вх.рег. №45978/17.07.2018г, /лист 17 от делото/ и Удостоверение за наследници от 20.02.2018 год. за 2/12 ид.ч. на мястото на Б.Л.Б., ЕГН •••••••••• е конституирана отново Р.Р.И.а, ЕГН ••••••••••, съгласно Договор за продажба па наследство от 09.05.2018г. /лист 10 от делото/, вписан в СВ - гр. София, акт № 83, том 8. дв.вх.рег, № 46117/17.07.2018г. /лист 17 от делото/ и Удостоверение за наследиици от 20.02.2018г. /лист 12 от делото/ за 8 / 12 ид. ч. на мястото на Ц.Б.Б., ЕГН •••••••••• са конституирани лицата, по молба на които е образувано и настоящото производство, а именно: М.Т.Ю., ЕГН •••••••••• и Д.С.Ю.а, ЕГН ••••••••••. съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том 6, дело № 712/2010 год. на нотариус Р.Д., peг. № 274 в НК /лист 5 от делото/, вписан в СВ София, акт № 50, том 84. дв.вх.рег. № 32697/23.07.2010г. /лист 15 от делото/.

Предвид, че парводателката Ц.Б.Б., ЕГН •••••••••• е придобила продавания недвижим имот с обременяваща го вещна тежест, а именно: запазено, безвъзмездно право на ползване на Ц.М.З., ЕГН ••••••••••, до края на живота й /лист 38 и сл. от делото/ и че посочената тежест е надлежно вписана и отразена в имотния регистър и съответно противопоставима на последващи приобретатели на имота, същият е описан, оценен и изнесен па публична продан, съответно възложен на купувача с така учреденото за 8/12 ид.ч. право.

Предвид извършените правоприемства, надлежни страни при продажбата на публичната продан като съделители в производство са конституирани: за 3/12 ид.ч. от имота Р.Р.И.а, ЕГН •••••••••• за 1/12 ид.ч. от имота Л.Е.Б., ЕГН •••••••••• и за 8/12 ид.ч. от имота М.Т.Ю., ЕГН •••••••••• и Д.С.Ю.а, ЕГН ••••••••••.

С Постановление за възлагане № 33380/14.11.2018г. /лист 149 и сл. от делото/ имотът е възложен в резултат на проведената публична продан па лицето Г. Л. М., която подава настоящата жалба.

По делото е подадена жалба от една от съделителките, поради което жалбата е администрирана за произнасяне в СГС с вх.№1977/18.01.2019г.

С решение от 21.01.2019г. жалбата е оставена без уважение, поради което Постановлението е влязло в сила на същата дата, предвид че решението на СГС е от дата 21.01.2019г. и е необжалваемо.

С обезпечителна заповед от 21.01.2019г., т.е. от същата дата е постановена обезпечителна заповед, издадена от Софийския апелативен съд, ТК, 3 с-в. по ч.гр.д. № 6398/2018г. по описа па СЧС с конто е допусната обезпечителна марка в полза на молителката /третото лице Ц.Б.Б., за обезпечаване на иска й, с който оспорва продажбата на 8/12 идеални части от процесния имот на конституираните съделители на М. и Д.Ю. в качеството си на техен праводател и съделител по изпълнителен лист/ - СПИРАНЕ на изпълнението по изпълнително дело № 20187900401111. Ето защо с разпореждане от 24.01.2019г. изпълнението е спряно.

Като са взети предвид следните обстоятелства:

• че обезпечителната заповед е допустима на основание чл.390, 391 от ГПК за обезпечаване на бъдещите искове, както те бъдат предявени от третото лице - праводател Ц.Б.Б. срещу страните в делбата М. и Д.Ю., с квота в делбата 8/12 идеални части от имота.

• че при описа е установено, че целият имот се владее само от лицата: Ц.М.З., ЕГН ••••••••••. която има запазено право на ползване върху 8/12 идеални части от имота. както н от третото лице Ц.Б.Б., която е внучка на Ц.М.З., придобила е имота от баба си. съответно го е прехвърлила на лицата - М. и Д.Ю., но чието искане е образувано делото.

• че владеещите имота доброволно са осигурили достъп до имота, поради което на 09.05.2019г. е изготвен на основание чл. 498 от ГПК Протокол за въвод във владение само по отношение на 4/12 идеалните части от имота, които се припадат на и владеещите съделители, а именно- Р.Р.И.а и Л.Е.Б., а по отношение на останалите 8/12 ид.ч. от имота, предвид постановената обезпечителпа заповед, от която желае да се ползва Ц.Б.Б., както и предвид запазеното вещно право на ползване на Ц.М.З. въвод не е осъществен.

На 25.04.2025г. купувачът Г. Л. М. депозира молба, с която желае да бъде извършен въвод във владение и по отношение па останалите 8/12 идеални части от имота.

Като са взети предвид горните обстоятелства, въпреки че е установено, че праводателката Ц.М.З. е починала, с Постановление е отказано извършване на въвод във владение в посочените 8/12 идеални части, в които въвод във владение не е осъществен, тъй като е налице горепосочената обезпечителна заповед за спиране на изпълнението, а завареното в имота лице Ц.Б., праводател на конституираните съделители М. и Д.Ю., не желае доброволно да ги предаде, с Постановление е отказано извършването на въвод във владение в останалите 8/12 идеални части от продадения имот, собственост на съделителите М.Т.Ю. и Д.С.Ю.а.

Постановлението за отказ е връчено на купувача Г. М. по имейла на 05.06.2025 год.

Жалбата е подадена с вх.№53205 на 12.06.2025г., поради което е в подадена в срок. Таксите за заплатени. С жалбата си жалбоподателката твърди, че спирането касае действията на съдебния изпълнител в процеса между съделителите по прекратяване на съсобствеността и към момента на издаване на обезпечителната заповед действията по продажбата на имота като неподеляем вече са биле реализирани и е останало единствено разпределението на парите от продажната цена измежду тях. т.е. спирането не засяга правата на третото лице купувач.

В обезпечителната заповед не е постановен запрет да не се извършва въвод във владение, не е атакувано Постановлението за възлагане, което представлява самостоятелно изпълнително основание за извършване на въвод във владение. Заявява, че Ц.З. е починала, но дори да не беше, въвод е следвало да бъде извършен, доколкото нейното право на ползване в конкретния случай се свежда до държане, а не владение, предвид че Ц.З. не е собственик. Ето защо според жалбоподателката въвод е следвало да бъде осъществен, а евентуално лицето с учредило вещно право на ползване е следвало да бъде оставено да държи имота за собственика – купувач, а последният ще упражнява фактическата власт върху имота за себе си чрез друго лице - ползвателя държател. Въводът във владение е необходим именно за да се установи началният момент, в който този държател държи имота спрямо новия собственик. Това е така, тъй като въводът във владение не е само действие по фактическо извеждане на лица от имота и въвеждане на купувача, а и скрепява правата на купувача с определени правни последици. Освен това тази преценка за права на трети лица може да се направи само на мястото на въвода. Цитира се практика на съда. Счита още, че вещното право на ползване като цяло е непротивопоставимо на съделителите, съответно на купувача на имота.

Софийски градски съд по отношение на така подадената срещу действията на частния съдебен изпълнител жалба, намира следното:

Процесното изпълнително производство, по което е издадено на 14.11.2018 г. постановление за възлагане на имота в собственост на Г. Л. М., е било спряно на 24.01.2019 г. въз основа на допуснатото с Определение №4039/31.12.2018 год., постановено по ч.гр. д. № 6398/2018 г. по описа на САС, ТО, 3 състав обезпечение и издадената на 21.01.2019 год. обезпечителна заповед обезпечение чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20187900401111 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ. Изпълнителното дело е било образувано по изпълнителен лист, издаден за изнасяне на публична продан на основание чл.348 ГПК на допуснат до делба съдебен имот, а именно: Апартамент №95, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••• (5), ет.8, с площ от 57, 12 кв.м., със съседи: стълбище, Р.С.Ж., двор, Ц. и М.И., ведно с принадлежащото му ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ, при съседи: от две страни коридор, Т.П.М., стълби, заедно с 0, 615 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място и за разпределяне на получената от продажбата сума между съделителите.

Настоящият съдебен състав счита, че след влизане в сила на постановлението за възлагане на 21.01.2019 г., когато е постановено решението по подадена от един от съделителите жалба, с което решение последната е оставена без уважение, и при наличие на останалите предпоставки от нормата на чл. 498, ал. 1 от ГПК, взискателят и купувач по публичната продан Г. Л. М., съответно жалбоподател по настоящото производство, е следвало да поиска от съдебния изпълнител да осъществи въвод във владение на процесния имот, което й е направено видно от молба за въвод с вх. №40530/25.04.2025 год. и последваща молба с вх.№6413/22.03.2019 год., намиращи се в кориците по изпълнителното дело. В случая спирането на изпълнителното производство като обезпечителна мярка е постановено след провеждане на публичната продан и издаване на постановлението за възлагане на недвижим имот от 14.11.2018 г. От съдържанието на представената обезпечителна заповед следва, че е допуснато обезпечение чрез "спиране на изпълнението" по изпълнително дело № 20187900401111 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на КЧСИ. Допусната обезпечителна мярка не е годна да спре въвода на купувача – жалбоподател Г. Л. М. във владение на имота. Спирането на изпълнението по реда на чл. 389 от ГПК представлява по своята правна същност временна забрана за извършване на изпълнителни действия по това дело. Извършването на въвод във владение при условията на чл. 498 от ГПК не е същинско изпълнително действие, което е обхваното от последиците на наложеното обезпечение, доколкото със същото е спряно изпълнението по изпълнителното дело, а не е спряно изпълнението на въвод във владение на обявения за купувач на недвижимия имот. (решение № 1406/27.02.2019 г. по в. гр. д. № 5559/2013 г., СГС; определение № 26105/15.11.2018 г. по в. гр. д. № 9327/2018 г. СГС; решение № 50210/17.11.2022 г. по гр. д. № 3299/2022 г., ВКС, 3 ГО; решение № 87/22.07.2015 г. по гр. д. № 659/2015 г., ВКС, 3 ГО).

Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 1 от ГПК купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. Купувачът представя удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане. Съгласно чл. 498, ал. 2 ГПК, въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан. Това специфично изпълнително основание е за да се удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху него и е различно от изпълнителното основание, въз основа на което е образувано спряното изпълнително производство - изпълнителният лист, предназначен да се постигне принудително събиране на паричното вземане на взискателя. По силата на това постановление за възлагане възникват процесуални отношения между купувача по публичната продан и съдебния изпълнител и между съдебния изпълнител и длъжника, които са свързани с осъществяване защитата на правото на купувача, като собственик на имота, да получи владението върху него. Принудителния способ за осъществяване на тази защита е предаване на владението върху недвижимия имот чрез извършване на въвод. Тези процесуални отношения са различни от процесуалните правоотношения по повод спряното изпълнително производство - последните са между съдебния изпълнител, взискателя и длъжниците. Различни по характер са и материалноправните отношения – по силата на изпълнителния лист възниква материално правоотношение между взискателя и длъжниците като първият има правото да получи паричната престация, а длъжникът има задължението да я плати; съответно по силата на постановлението за възлагане възниква материално правоотношение между купувачът по публичната продан и длъжниците по прехвърляне на правото на собственост върху имота. Същевременно за да се извърши въводът е необходимо постановлението за възлагане да е влязло в сила, да е вписано, купувачът да удостовери, че е внесъл таксите за прехвърляне на имота и за вписването. При тези условия съдебният изпълнител извършва въвода. Налице е пряко изпълнително основание и за да се извърши въводът не е необходимо изваждането на изпълнителен лист. Въводът се извършва по същото изпълнително дело като номер на делото. Налице е обаче друг, макар и функционално свързан с изпълнителното производство за удовлетворяване на паричното вземане изпълнителен процес. Той както вече бе посочено, се води за удовлетворяване на притезанието на купувача от публичната продан срещу длъжника за предаване владението на купения от публичната продан имот. Изпълнителният способ вече е въвод във владение.

Единствената твърдяна в настоящото производство "пречка" пред въвода в имота на купувача – жалбоподател Г. Л. М. е постановеното от съда спиране на изпълнение. То обаче не е пречка за въвода.

Допуснатото обезпечение е с предмет спиране на изпълнението по изпълнителното дело, но не и спиране на въвода във владение на обявения за купувач на недвижимия имот. Спирането на принудителното изпълнение на парично вземане не е забрана да се извършват действия по изпълнителното дело. Спирането на принудителното изпълнение на паричното вземане е забрана за осребряване на имущество на длъжника и за предаване на постъпилите парични суми на взискателя. Целта на публичната продан на неподеляем недвижим имот е ликвидиране на съсобствеността. След провеждането на публичната продан, обаче, независимо дали е извършено разпределение на сумите или не, продаденият имот вече не е част от имуществото на длъжника. Именно поради тези съображения спирането на изпълнението по изпълнителното дело като обезпечителна мярка по предявен иск не поражда действие по отношение на действията за въвод във владение на купувача на недвижимия имот по реда на чл. 498 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си и/или за друг чл. на семейството си. Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие с закона и добрите нрави.

Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС – правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя- физическо лице или с прекратяването на ползвателя – юридическо лице респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството на ползвател и това на собственик. В настоящия случай, към момента на постановяване на обжалвания отказ, не е спорно по делото и се установява от подадена молба от Ц.Б. на 28.04.2025 год. и признаване на обстоятелството в самото постановление за отказ от 29.05.2025 год., че титуляря на ограниченото вещно право на ползване Ц.З. е починала, с което и по силата на горецитираната разпоредба е погасено и правото на ползване.

Мотивиран от изложеното, съдът