Решение № 30891 от 22.9.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4355/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Л. А. Л.от [населено място], срещу МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на областния управител на област София по Заявление за достъп до обществена информация с вх. №ОА23-1716/11.03.2025г. Жалбоподателят претендира за недействителност на оспорвания отказ, като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните норми и с целта на закона. Твърди, че търсената информация е обществена по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето й той ще може да си състави мнение за дейността на Областната администрация София във връзка с управлението на имоти – държавна собственост. Чрез процесуалния си представител адв. К. Т. поддържа, че по отношение на исканата информация е налице надделяващ обществен интерес и едновременно с това липсват основания за отказ от предоставянето й. Не претендира за разноски. Ответникът – ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на област София, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Чрез процесуалния си представител юрк. К. С. поддържа, че търсената от жалбоподателя информация не попада в обхвата на определението, дадено в чл.2, ал.1 ЗДОИ, и съответно липсват основания за предоставянето й. Не претендира за разноски. СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и писмените доказателства събрани по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С. З. от 24.02.2025г. жалбоподателят Л.е сезирал министър-председателя на РБългария с искане да му бъде предоставена следната информация: 1) На кои политически партии са предоставени държавни имоти – възмездно или безвъзмездно; 2) Справка за адреса на всеки отделен имот и неговата площ и кога са предоставени; 3) На кои нормативни актове се базират решенията за това на коя партия какъв имот да се даде; 4) Взема ли се предвид големината на партията за това колко имоти да получи и колко големи да са те; 5) Държавата разполага ли с регистър на имотите, предоставени на партиите, той публичен ли е, къде може да се намери; 6) Защо ДПС е получила два имота в центъра на София; 7) Държавата разполага ли с информация за имотите, предоставени на партиите от общините и тя взема ли се предвид при предоставянето на държавни имоти от страна на Министерски съвет (МС). В заявлението изрично е посочен желаният начин за предоставяне на исканата информация – на електронна поща на посочения електронен адрес: [електронна поща]. В писмо от 10.03.2025г. (изх. №03.07-31), адресирано до областния управител на област София и до жалбоподателя Лисицов, началникът на отдел „Административни дейности и собственост“ в Администрацията на МС, е посочил ред и условията при които имоти – частна държавна собственост се предоставят безвъзмездно за нуждите на политически партии, отговарящи на условията на Закона за политическите партии (ЗПП). Указано е в писмото, че информацията за постъпилите и приети актове и протоколни решения на МС е официална, публична и общодостъпна на адрес: [интернет адрес] на интернет сайта на МС и на основание чл.32, ал.1 ЗДОИ заявлението от 24.02.2025г. е изпратено по компетентност на Областната администрация на област София. Не е спорно между страните, че писмото с което преписката е била изпратена на Областната администрация е получено на 11.03.2025г. и е регистрирано с вх. №ОА23-1716. Не се твърди по делото и не са ангажирани доказателства, в предвидения в закона 14-дневен срок областният управител или упълномощено от него длъжностно лице да са постановили нарочен акт за предоставяне или за отказ за предоставяне на информацията, поискана със заявлението от 24.02.2025г. Независимо от това съдът приема, че в случая областният управител или Областната администрация не са формирали мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК, тъй като те не са задължените субекти за предоставяне на информацията, поискана със Заявлението с вх. №03.07-31/24.02.2025г. Според определението, дадено в чл.2, ал.1 и ал.2 ЗДОИ „обществена информация“ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица, независимо от вида на нейния материален носител. По своя характер обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална - която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл.10 ЗДОИ) и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл.11 ЗДОИ). Източник на обществена информация могат да бъдат документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. За да е обществена информацията по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДОИ, следва да са изпълнени изрично посочените в нормата предпоставки: информацията да е свързана с обществения живот в страната и едновременно с това да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В ЗДОИ не се съдържа легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - животът на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото има характер на обществена информация. Осъществяването на втората предпоставка е обвързано с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава информацията би могла да удовлетвори установената от закона специална цел. В случая няма съмнение, че исканата от жалбоподателя информация е обществена, тъй като засяга съществени въпроси свързани с управлението на държавната собственост и от нея жалбоподателят би могъл да си изгради мнение за дейността на задължения субект. В случая обаче, според приложимия материален закон – Закон за държавната собственост (ЗДС) и Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), задълженият субект за предоставяне на достъп до търсената обществена информация е Министерски съвет, тъй като той е органът който създава и съхранява исканата информация, а не областният управител. Както е посочено и в писмото от 10.03.2025г. на началника на отдел „Административни дейности и собственост“ в Администрацията на МС, предоставянето на имоти частна държавна собственост за задоволяване на административните нужди на централните ръководства на политическите партии, отговарящи на изискванията на чл.31 ЗПП, е от компетентността на МС. Съгласно приложимата норма на чл.67а, ал.1 ППЗДС МС може да учредява безвъзмездно право на ползване върху имот – частна държавна собственост, за срок, не по-дълъг от 10 години, за задоволяване на административните нужди на централните ръководства на политическите партии, отговарящи на изискванията на чл.31 ЗПП, при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи. Ползвателите не могат да използват имота за извършване на икономическа дейност. При това МС е органът, който създава и съхранява информацията, свързана с предоставянето на имоти – частна държавна собственост за ползване от централните ръководства на политическите партии по реда и при условията на ЗДС и ППЗДС и следователно негово е задължението за предоставянето й. Актовете на МС с които се учредява безвъзмездно право на ползване върху имотите – държавна собственост, съдържат официална обществена информация, достъпът до която не може да бъде ограничаван. В случая в писмото с изх. №03.07-31/10.03.2025г. началникът на отдел „Административни дейности и собственост“ е указал на жалбоподателя, че информацията за постъпилите и приети актове и протоколни решения от МС е публична и общодостъпна на адрес: [Наименование]Съдът намира обаче, че с това задълженият субект не е изпълнил задължението за предоставяне на достъп до официалната обществена информация, съдържаща се в актовете на МС за учредяване на безвъзмездно право на ползване на имоти – държавна собственост от политически партии. При преглед на посочената електронна страница [интернет адрес] е видно, че същата представлява Правно-информационна система в която се публикуват различни актове на МС – Постановления, Протоколи, Разпореждания, Решения, Стенограми и Други документи. В писмото от 10.03.2025г. обаче не са посочени конкретните източници, съдържащи исканата от жалбоподателя официална обществена информация - на кои политически партии са предоставени държавни имоти – възмездно или безвъзмездно и справка за адресите на всеки отделен имот и неговата площ (т.1 и т.2 от Заявлението). По аргумент от чл.12, ал.3 ЗДОИ следва извод, че при искане за достъп до официална обществена информация задълженият субект дължи да посочи еднозначно съответния акт, съдържащ информацията, както и да посочи изданието в което актът е публикуван или съответно да го предостави на хартиен или на електронен носител. Настоящият решаващ състав приема, че даването на неясни, общи сведения, които не са съответни по съдържание и обем на поисканите, представлява отказ за предоставяне на обществена информация. В случая именно такива неясни сведения се съдържат в писмото на началник на отдел „Административни дейности и собственост“, поради което и може да се приеме, че е налице мълчалив отказ за предоставяне на информацията по т.1 и т.2 от Заявлението, но не на областния управител, а на МС, представляван от министър председателя. Идентичен е изводът на съда и по отношение на останалата информация, поискана в т., т. 3 - 7 от заявлението. Тази информация е свързана с мотивите, поради които МС е приел едно или друго решение във връзка с управлението на имоти – частна държавна собственост, чрез учредяване на безвъзмездно право на ползване на политически партии. Тази информация има служебен характер, тъй като във всеки случай се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, съдържаща се в акта на МС по чл.67а, ал.1 ППЗДС. Достъпът до заявената в т.3 – т.7 информация също не може да бъде ограничаван, поради наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т.6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДОИ, доколкото с исканата информация се повишава прозрачността и отчетността на задължения субект при осъществяване на правомощията по управление и разпореждане с имоти – държавна собственост. Както беше отбелязано обаче, задълженият субект за предоставяне на исканата информация е МС, а не областният управител, поради което и последният не би могъл да формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58 АПК. Този извод не се променя от обстоятелството, че заявлението за достъп от 24.02.2025г. е било изпратено по компетентност на Областната администрация на област София. Съгласно чл.32, ал.1 ЗДОИ когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице. В случая не е било налице основанието на чл.32, ал.1 ЗДОИ, тъй като по силата на закона – чл.67а ППЗДС, именно МС е органът, който събира, създава и съхранява исканата от жалбоподателя информация и именно той е задълженият субект за предоставянето й. Мълчаливият отказ на МС, представляван от министър председателя, не е бил оспорен по предвидения в закона ред и съответно не е предмет на настоящия спор. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 АПК и чл.40, ал.3 ЗДОИ, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София - град, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, 25 -ти състав,