Решение № 177 от 4.2.2025 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 411/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба на Д. П. М., действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетния С. А. Д., против Заповед № ДСПД/Д-Я-10592 от 10.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол. Обжалва се срокът за изплащане на помощта. Твърди се неправилно приложение на ЗСПД досежно началната дата на отпускане на помощта, като жалбоподателят счита, че тя следва да бъде отпусната, считано от 01.08.2024 г. с оглед определения в ЕР на ТЕЛК срок на освидетелстване. В съдебно заседание жалбоподателят Д. П. М. се представлява от адвокат П. С., която поддържа жалбата на посочените в нея основания и искането за отмяна. Претендира разноски по делото съобразно представен списък. Ответната страна - Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол, редовно призован, се представлява от юрисконсулт В. А., който оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й по съображения, че в случая органът правилно е определил началната дата на отпускане на помощта. Сочи, че актът отговаря на всички изисквания за законосъобразност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено следното: На детето С. А. Д. е било извършено преосвидетелстване с Експертно решение № 91681 от зас. № 159 на 16.08.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ - [община]“ ЕООД, [населено място] с определени 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ поради общо заболяване с начална дата на инвалидност 22.04.2020 г. за срок от 1 година. Състоянието на детето до експертизата е отбелязано като 100% ВСУ с чужда помощ. В решението е вписано, че закъснението до 07.08.2024 г. е по вина на родителите, а след тази дата – поради натоварване в ТЕЛК. ЕР е надлежно връчено на законния представител на детето на 30.10.2024 г. (л. 33). Със Заявление-декларация от 01.11.2024 г. до Директора на ДСП-Ямбол Д. П. М. в качеството й на законен представител на малолетния С. А. Д. е поискала отпускане на месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД въз основа на ЕР на ТЕЛК от 16.08.2024 г. Със Заповед № ЗСПД/Д-Я/10592 от 14.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол е отпусната месечна помощ за отглеждане на дете с трайни увреждания със срок от 01.11.2024 г. до 31.08.2024 г. в размер на 1 180 лева. Актът е надлежно връчен на адресата на 21.11.2024 г. (л. 14). Срещу Заповед № ЗСПД/Д-Я/10592 от 14.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол е подадена жалба до Административен съд - Ямбол на 04.12.2024 г., въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство. При горната фактическа установеност съдът формира следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя се преценя като неоснователна предвид следното: В чл. 2 от ЗСПД са уредени видовете семейни помощи, сред които са включени и тези за отглеждане на дете с трайно увреждане – чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗСПД. Съгласно разпоредбата на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е заповедта на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ямбол за отпускане на месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за дете с трайно увреждане на възраст под 18 години, в частта й на определената начална дата на отпускане на помощта. Между страните не е спорно, че жалбоподателката има право на поисканата месечна семейна помощ. Спорният въпрос в случая е началната дата на отпускане на помощта (месечна - за отглеждане на дете с трайно увреждане), като се претендира отпускане на същата от 01.08.2024 г. с оглед определения в ЕР на ТЕЛК срок на освидетелстване. С оспорената заповед месечната помощ по чл. 2, ал. 3, т. 3 от ЗСПД е отпусната, считано от 01.11.2024 г. до 31.08.2025 г., като началната дата е определена от първо число на месеца, през който е подадено заявлението за отпускане на помощта - месец ноември 2024 г. Съдът счита заповедта за правилна относно началния момент на отпускане на поисканата помощ, предвид следното: Съгласно чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД месечните помощи по ал. 1 и 2 се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. В случаите на преосвидетелстване, какъвто е и настоящият, началната дата на отпускане на месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД се определя по реда на чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД. По силата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСДП в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца. Очевидно, сочената норма въвежда условие заявлението-декларация за отпускане на помощта да е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК, но това условие в случая не е спазено – решението на ТЕЛК е издадено на 16.08.2024 г., а заявлението-декларация е подадено на 07.08.2024 г. (л. 19), т.е. извън законоустановения тримесечен срок, което обстоятелство е изрично отразено и в самото ЕР. Налице е забавяне за преосвидетелстване на детето по вина на родителите и в този случай законодателят ясно е регламентирал, че такава помощ не се следва за периода на закъснението за извършване на преосвидетелстването. След като безспорно се установява и това е изрично посочено в Експертното решение на ТЕЛК, че закъснението за преосвидетелстване до датата на подаване на заявлението-декларация се дължи на родителите, то помощта се отпуска от датата на подаване на заявлението, а не за минал период. При това положение – след като не е спазено едно от условията по чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД, същата е неприложима. В този смисъл с процесната заповед правилно е определена началната дата на отпускане на помощта по правилата на чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД, а именно от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация – 01.11.2024 г., до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК – 31.08.2025 г. В тази връзка следва да се отбележи, че получаването на социална помощ е право, което зависи от волята на правоимащото лице и това право трябва да бъде упражнено в законоустановения срок, като при неупражняване на правното за получаване на помощта в срок лицето, имащо право на социална помощ следва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с това бездействие. В конкретния случай, като не е извършила необходимите действия по своевременното преосвидетелстване на детето (предходното ЕР на ТЕЛК на детето е било със срок до 01.10.2023 г.), жалбоподателката трябва да понесе неблагоприятните последици от това свое бездействие, изразяващи се в отпускане на помощта от 01.11.2024 г. и неотпускане на такава помощ за минал период. По горните съображения съдът намира оспорената заповед в частта относно началната дата на отпускане на исканата помощ за законосъобразна, а жалбата против нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното, съдът