Решение № 1005 от 18.12.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1764/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивната жалба на ищцата М. Е. Н.- Н., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Б., ул. "Б." № •• подадена чрез пълномощника й адв. Галина Найденова против решение № 1582 от 03.07.2025 г., постановено по гр. д. № 4627/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен иска й ДА БЪДЕ ПРИЕТО за установено по отношение на ответната „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД с ЕИК 121246419, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 2, че е погасено ипотечното право, учредено с нотариален акт за договорна ипотека № 114, том ІV, рег.№ 6972, дело № 585/ 20.12.2006г. на нотариус с рег.№ 342 на НК с район на действие РС-Бургас, подновена с акт № 264, том 4, вх.рег. № 5880/ 19.05.2015г., по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 81178.8.151.3.5 по КККР на гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас, с адрес гр.Черноморец, местност „Аклади“, в.с. „Свети Никола“ 2, бл.С, ет.1, ап.ОП-3, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 39 кв.м, ведно с 3, 939 кв.м ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, описан в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека на стр.24, 6-и ред и в молбата за подновяване на вписването на стр.9, 5-и ред. Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с практиката на ВКС и съдебната практика в страната. Изразява се несъгласие с извода на съда, че не е настъпило погасяване на обезпечените с договорната ипотека парични вземания на ответната банка на основание чл. 739, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, въпреки прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 632 от ТЗ. Счита, че спорът по същество е за това дали е погасена договорната ипотека, като сочи, че видно от титулната част на ипотечния договор ипотеката обезпечава задълженията по договор за кредит само на кредитополучателя, но не обезпечава евентуални вземания на поръчителите по договора за кредит, доколкото няма такава клауза в ипотечния акт. Възразява се, че макар съдът да се е позовал на цитирана в решението съдебна практика, обективирана в решение № 158 /10.07.2018г. по т.д. № 2369/2017г. на ВКС, то се сочи, че тя не е приложена правилно в случая, при съобразяване на конкретните факти по делото, като по този начин съдът е приравнил правната фигура на съдлъжника по чл. 101 от ЗЗД и поетото поръчителство по чл. 138 от ЗЗД. Подчертава се изрично, че нормата на чл. 739, ал. 2 от ТЗ не касае задълженията на длъжника, а вземанията на кредитора, неудовлетворени в производството по несъстоятелност, както и, че поръчителството не попада в обхвата на учредени обезпечения от трети лица по смисъла на чл.739, ал. 2 от ТЗ, поради своята акцесорност на задълженията на длъжника, който вече е заличен. Твърди се, че след като е определил правната фигура на ищеца по възникналото облигационно правоотношение, съдът не е направил преценка за последиците при отпадането му. Възразява се също против извода на съда, с който е отречен акцесорният характер на вземането на кредитора към третото лице-поръчител и постановяване, че когато главният длъжник е дружество, заличено на основание чл. 632 от ТЗ, то придобива характер на самостоятелно вземане. В подкрепа на доводите си се позовава на цитирана в жалбата съдебна практика. На последно място се сочи, че при установяване на елементите на фактическия състав на чл. 735, ал. 2 и чл. 739, ал. 2 от ТЗ съдът е игнорирал доказателствата, налично по делото, изброил ги е формално и схематично и не е съобразил тяхната тежест, като същевременно не се е произнесъл обосновано по доводите на ищцата и оттам е извършена неправилна преценка на последствията от приетото в цитираните актове. По подробно изложените в жалбата аргументи се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него да се постанови ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание, въззивницат, чрез адвокатския си представител поддържа въззивната си жалба и изложените в нея съображения. Моли за присъждане на платената за въззивно обжалване държавна такса като разноските по делото. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия- ответник ответната „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, подаден чрез пълномощника му юрисконсулт Свилен Диков, който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, с доводи, че обжалваното решение е мотивирано, съобразено с фактите и обстоятелствата по делото и в пълно съотвествие със закона и практиката на ВКС. Споделя се извода на първата инстанция, че е налице валидно учредена и съществуваща ипотека върху закупения ищцата имот, въпреки наложената върху него възбрана, както и, че не са погасени обезпечените с ипотеката върху имота парични вземания на банката на основание чл. 739, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, като не е налице хипотезата на чл. 739, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Сочи се, че същите продължават да съществуват и след погасяване на вземанията срещу заличения кредитополучател, доколкото съществуват и непогасени вземания срещу солидарните длъжници, за обезпечаване на които съществува ипотечното право. Навеждат се аргументи за неоснователност на позоваването от ищцовата страна на погасяване на поръчителството на основание чл. 146, ал. 3 от ЗЗД- поради виновни действия на кредитора, допуснал заличаване на длъжника- кредитополучател на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ. В подкрепа на становището, че процесното ипотечно право не е погасено по давност се излагат множество доводи и се прави анализ на цитираната в този смисъл съдебна практика. По подробно развитите в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. В съдебно заседание, въззивниците чрез упълномощения си адвокатски представител поддържат въззивната си жалба, като поддържат всички изложени в нея съображения. Молят за присъждане на разноските по делото съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на първоинстанционното производство пред БРС е предявен от ищцата М. Е. Н. иск за приемане за установено спрямо ответника „БЪЛГАРО- АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, че е погасено ипотечното на право на банката, учредено с нотариален акт за договорна ипотека № 114, том ІV, рег.№ 6972, дело № 585/ 2006 г. на нотариус с рег.№ 342, с район на действие РС-Бургас, вписан в СВ-Бургас с вх.рег.№ 20806/ 20.12.2006 г., акт № 180, 181, том ХІІ, дело № 13807.13808/ 2006 г., подновена с акт № 264, том 4, вх.рег.№ 5880/ 19.05.2015 г., по отношение на собствения на ищцата недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 81178.8.151.3.5 по КККР на гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас, с адрес гр.Черноморец, местност „Аклади“, в.с. „Свети Никола“ 2, бл.С, ет.1, ап.ОП-3 /подробно описан в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека на стр.24, 6-и ред и в молбата за подновяване на вписването на стр.9, 5-и ред. Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху процесния недвижим имот съгласно договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 681, том ІV, рег. № 8486, дело № 572/ 08.10.2024г. Заявила е също, че по отношение на собствения й имот е насочено принудително изпълнение по изп.дело № 965/ 2018 г. на ЧСИ Божилова, образувано по молба на ответника „БАКБ“ АД против длъжниците „Аклади“ ООД, В. Б. И. и С. В. Д. въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист от 30.08.2018 г. по ч.гр.д. № 6282/ 2018 г. на Районен съд - Бургас за солидарно осъждане на посочените длъжници да заплатят на банката-кредор, от парични задължения по договор за банков кредит от 19.12.2006 г., по който „Аклади“ ООД е кредитополучател, а Иванов и Дабич са поръчители. Сочи се, че вземанията по кредита са обезпечени с учредена от кредитополучателя „Аклади“ ООД договорна ипотека върху негови недвижими имоти, сред които и процесния имот. Взискателят е насочил изпълнението върху ипотекираните имоти, като за процесния, закупен от ищцата имот е проведена публична продан и за купувач е обявен купувач – взискателят „БАКБ“ АД. Ищцата счита, че ипотечното право на банката е погасено, тъй като с решение № 179/ 16.09.2020 г. по т.д.№ 179/ 2019 г. на БОС е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника-кредиполучател „Аклади“ ООД, в което взискателят „БАКБ“ АД е конституиран като присъединен кредитор с приети вземания по същият договор за банков кредит от 19.12.2006 г., като с решение № 260037/ 30.07.2023 г. производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ и длъжникът„Аклади“ ООД е заличен като търговец. Посочва, че с оглед нормата на чл.739, ал.1 от ТЗ следва да се счетат за погасени неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания на кредитора. Счита, че не може да бъде приложено изключението по чл.739, ал.2 ТЗ, тъй като не са налице учредени обезпечения от трети лица, доколкото ипотеката е била учредена от кредитополучателя. Твърди се също така, че с погасяване на дълга на кредитополучателя са се погасили и задълженията на физическите лица – поръчители, предвид акцесорния характер на поръчителството, тъй като същото се погасява при прекратяване на обезпеченото главно задължение (чл.138 от ЗЗД). По горните съображения ищцата счита, че на основание чл.150 ЗЗД е погасено и ипотечното право на банката- взискател, тъй като то обезпечава единствено задълженията на кредитополучателя. В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва иска. Сочи, че ищцата е придобила имота след наложените възбрани, поради което на основание чл.453, т.1 от ГПК е непротивопоставима на кредитора „БАКБ“ АД и е недействителна по отношение на него на основание чл.452, ал.2 от ГПК. Счита, че с оглед солидарността на принудително изпълняваното задължение по изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, вземането продължавало да съществува по отношение на физическите лица - солидарни длъжници, дори и след прекратяването на принудителното изпълнение по отношение на длъжника „Аклади“ ООД. Сочи, че изпълнителният титул не разграничава отговорността на солидарните длъжници на главен длъжник и на поръчители. Основава се и на нормата на чл.739, ал.2 от ТЗ, която постановява, че неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания не се погасяват, ако за обезпечаването им са учредени обезпечения от трети лица. Позовава се и на нормата на чл.637, ал.6 от ТЗ, която дава възможност и след откриване на производството по несъстоятелност кредиторът да образува нови дела срещу длъжника за вземания, обезпечени с имущество на трети лица. След като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по отношение на изложените в жалбата оплаквания въззивният съд намира от фактическа страна следното: Страните не спорят по възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, от която се установява, че между ответникът „Българо-американска кредитна банка“ АД и „Аклади“ ООД с ЕИК 102864261 е сключен договор за банков кредит от 19.12.2006г., по силата на който банката е представила на дружеството- длъжник паричен кредит в размер на 10 232 518 евро при договорени условия. Кредитът е обезпечен с два вида обезпечения - поръчителството на двамата съдружници в дружеството-кредитополучател - В. Б. И. и С. В. Д., задължили се да отговарят солидарно с дружеството -кредитополучател за всички договорни задължения, в това число главница, лихви, такси, лихви за забава и разноски, и с ипотека върху недвижими имоти на дружеството - кредитополучател „Аклади“ ООД, между които и процесния недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 81178.8.151.3.5 по КККР на гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас. Ипотеката е учредена с нотариален акт № 114, том IV, рег. № 6972, дело № 585/ 20.12.2006г. на нотариус с рег. № 342 на НК с район на действие PC - Бургас, като вписването е подновено с акт № 264, том 4, вх.рег. № 5880/ 19.05.2015г. на СВ – Бургас. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредити анексите към него, банката-кредитор се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от от 30.08.2018г., издадена по ч.гр.д. № 6282/2018 г. на Районен съд – Бургас, въз основа на която по допуснато незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист от 30.08.2018г. срещу длъжниците „Аклади“ ООД, В. Б. И. и С. В. Д. са солидарното им осъждане да заплатят на банката сумата от общо 4 084 712.20 евро, включваща главница, договорна лихва, наказателна лихва, и такси, ведно със законна лихва върху главницата и съдебни разноски в размер на 159 930.05 лв. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 965/ 2018г. по описа на ЧСИ с рег. № 800 на КЧСИ, която е висящо, по който принудителното изпълнение е насочено и върху имоти на длъжника, вкл. и процесния имот. Впоследствие срещу кредитополучателя-длъжник „Аклади“ ООД е образувано производство по несъстоятелност по търг. д. № 179/ 2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас, по което е постановено решение № 179/ 16.09.2020г., с което е обявена неплатежоспособността му с начална дата 01.02.2018г., открито е производство по несъстоятелност и е обявена несъстоятелността на дружеството. Установено е също, че ответникът-кредитодател „БАКБ“ АД е конституиран като присъединен кредитор в производството по несъстоятелност, вземанията му по описания договор за кредит са включени в списъка на приетите предявени вземания, който списъкът е обявен в търговския регистър на 02.12.2020г. и е одобрен от съда с определение № 260262/ 05.03.2021г. На 03.12.2021г. в Търговския регистър е обявена частична сметка за разпределение за сумата от 4 844 410 лв. в полза на ответната банка, одобрена от съда по несъстоятелността с определение № 260012/ 06.01.2022г. Впоследствие с решение № 260054/ 23.06.2022г., вписано на 24.06.2022г., производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632, ал.1 от ТЗ - поради липса на средства за покриване на разноските по несъстоятелността, а след изтичането на едногодишния срок по чл.632, ал.2 от ТЗ с решение № 260037/ 30.06.2023г., обявено в Търговския регистър на 03.07.2023г., влязло в сила на 11.07.2023г., производството по несъстоятелност е прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ и търговецът „Аклади“ ООД е заличен. Заличаването на дружеството е вписано в Търговския регистър на 13.07.2023г. По силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 681 от 08.10.2024г. ищцата М. Е. Н. е закупила процесния имот от Виктория Романовна Носовицкая, като в нотариалния акт е изрично вписано, че приобретателката е уведомена, че върху закупения от нея имот са вписани ипотека и възбрана. Видно е, че Виктория Романовна Носовицкая /праводателката на ищцата/ от своя страна е придобила имота от Илья Йосифович Кацман по силата на договор за покупко- продажба, сключен на 27.11.2009г., обективиран в нотариален акт № 126, т. III, рег. № 89240, д. 498/ 2009г. на нотариус с рег. № 458, а последният е придобил собствеността от длъжника-кредитополучател „Аклади“ ООД на 28.08.2007г. по силата на договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 128, по нот.д. № 469/ 2007г. на нотариус с рег. № 458. Районният съд е квалифицирал предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.150 от ЗЗД вр. чл.739 от ТЗ. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск, приемайки, че при прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на несъстоятелния търговец „Аклади“ ООД, т.е. отпадане на неправосубектността му не води до погасяване на вземанията на кредитора по отношение на останалите солидарни длъжници, като на основание чл.739, ал.2 от ТЗ останалите неудовлетворени парични вземания на ипотекарния кредитор „БАКБ“ АД се считат за погасени само по отношение на неправосубектния кредитополучател- длъжнук „Аклади“ ООД, но не и спрямо останалите двама солидарни длъжници по договора за кредит – поръчителите В. Б. И. и С. В. Д.. За неоснователни са счетени доводите на ищеца, че за погасяване на поръчителството на основание чл.146, ал.3 от ЗЗД, с мотив, че доколкото подобно прекратяване на поръчителството не е установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между кредитора и поръчителите, и не може да бъде предявено инцидентно в настоящото производство от трето на поръчителството лице, каквото качество има ищцата. На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост, поради което намира, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим. По същество, като обсъди въведените от страните доводи и възражения, в рамките на заявените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, преценяйки релевантните за спора факти и обстоятелства, като въз основа на тях е направил правилни фактически и правни изводи, които напълно се споделят от въззивният съд и към които той препраща на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение с оглед оплакванията в жалбата и доводите на страните, настоящата инстанция намира следното: На първо място що се касае до оплакването, че е настъпило погасяване на обезпечените с договорната ипотека парични вземания на ответната банка на основание чл. 739, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, въпреки прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 632 от ТЗ и заличаване на длъжника катоп правен субект, въззивният съд напълно споделя изводите на първата инстанция. В случая дълга е обезпечен с ипотека на собствени на длъжника и на трети лица имущества, с поръчителство от трети лица и със залог върху търговското предприятие на кредитополучателя. За принителното изпълнение на дълга първоначално е образувано индивидуално изпълнително производство срещу длъжника и поръчителите, а впоследствие –вземането на кредитора по този дълг е предявено в в образуваното срещу длъжника –кредитополучател производство по несъстоятелност, като е включено и в списъка на приетите вземания. Поради тази причина напълно обоснован с данните по делото се явява извода на първата инстанция, че в случая е неприложима хипотезата на чл. 739, ал. 1 от ГПК, която сочи, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Ето защо наведените в тази връзка възражения в жалбата са неоснователни. Неоснователни са и оплакванията за неправилно приложение на нормата на чл. 739, ал. 2 от ТЗ, която сочи, че неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал. 1 и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. В случая, както е видно от събраните по делото доказателства се установява, че договорът за банков кредит от 19.12.2006г. е обезпечен с различни по вид и ефект обезпечения - ипотека /реално обезпечение/, така и с поръчителство /лично обезпечение/, както и с особен залог върху търговското предприятие на длъжника. Районният съд е разграничил предоставените за обезпечаване изпълнението на дълга обезпечения по кредита, посочвайки техният вид и правен ефект върху погасяването на вземането /в т. см. са решение № 265/01.08.2018г., постановено по търг. д. № 2553/2017г. на ВКС, II ТО и решение № 158/10.07.2018г., постановено по търг. д. № 2369/2017г. на ВКС, I ТО/. Погасяване на вземанията по отношение на длъжника поради отпадналата му правосубектност вследствие заличаването му като търговец по образуваното срещу него производство по несъстоятелност обаче не освобождава от отговорност поръчителите, доколкото като те отговарят солидарно с длъжника лично с цялото си имущество за дълга /чл.141, ал.1 от ЗЗД/. Това означава, че поради учреденото от трети лица поръчителство, е налице изключението на чл. 739, ал. 2 от ТЗ, последно предложение, което води до извод, че макар длъжникът да е заличен като правен субект, вземанията на кредитора по дълга не са погасени, щом са останали задължени по него лица –поръчители, които няма данни да са изпълнили задълженията, за които поръчителстват, т.е. налице е съществуващ дълг. Оттук следва, че учреденото като обезпечение за всички задължения, вкл. и за тази на поръчителите по този договор ипотечно право продължава съществува и не е погасено, доколкото обезпеченото вземане все още съществува и не е погасено нито чрез изпълнение по висящото все още изпълнително производсттво, нито с отпадане на правосубектността на кредитополучателя-длъжник, т.е. в случая не е налице хипотезата на чл. 150, ал. 1 от ЗЗД. По гореизложените съображения въззивният съд намира, че ищцата не доказа соченото от нея основание за погасяване на ипотечното право по отношение на собствения й имот, учредено в полза на ответния кредитор, обезпечаващо вземанията му по дълга, произтичащ от горепосочения договор за кредит. Достигайки до същият извод, настоящата инстанция намира, че районния съд правилно е приложил относимия към спора материалния закон, не е допуснал сочените в жалбата закононарушения, а напротив с оглед данните по делото обосновано е достигнал до крайния си извод за неоснователност на предявения иск. Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, в т.ч. и в частта за разноските. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в полза на въззиваемото дружество следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд