Решение № 96 от 14.12.2020 г. на Административен съд - Разград по дело № 103/2020 г.

Производството е по реда на глава Х II от Административнопроцесуалния кодекс във чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на П. Н. Б. от гр. Р., срещу Решение № 345 от 17.09.2020 год., постановено по АНД № 30/2020 год. по описа на Районен съд Разград. С него е потвърдено НП № 18-1075-001257 от 31.07.2018 год. на ВПД Началник група към ОДМВР Разград Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателката са наложени две административни наказания на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – глоба от 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата и в писмено становище се твърди, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че при издаване на АУАН не е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като в случая бил нарушен чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, както и не е съобразил ново настъпилия факт, че е изтекла погасителната давност за дирене на административнонаказателна отговорност. Жалбоподателят иска от съда да отмени решението и наказателното постановление. Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Разград, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава становище, че жалбата е основателна, тъй като е изтекла погасителната давност и предлага на съда да отмени решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление. Административен съд Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима. За да постанови решението си, районният съд е приел от фактическа страна, че обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН бл.№ 365419/29.03.2018 г., съставен срещу жалбоподателката за това, че на 17.0 9.201 7 г. в 15. 4 2 часа в с.Ушинци, по ул. „Девети септември” до к-с Шушнев, посока гр. Шумен, на GPS координати EL 26 36.2275 и NL 43 30.2012 управля ва л.а.Шкода Октавия с рег. № ••••••••, собственост на Г. П. Б., като при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч, се движи със 106 км/ч, превишавайки разрешената скорост с 56 км/ч. Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M инв.№ 635, клип № 7915. Скоростта е намалена с допустимата грешка на техническо средство- 3%. Попълне на е декларация по чл.188 от ЗДвП. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП“. Към преписката са приложени декларация по чл.188 от ЗДвП от 08.02.2018 г. от Г. П. Б., че на дата 17.09.2017 г. автомобилът е бил предоставен на П. Н. Б., декларация по чл.188 от ЗДвП от 15.03.2018г. от П. Н. Б. че автомобилът е управляван лично от нея на 17.09.2017 г. В съдебното производство районният съд е събрал допълнително гласни и писмени доказателства относно реда, по който е съставен АУАН, годността на техническото средство, с което нарушението е установено и установяването на нарушителя. При така установените факти районният съд е приел от правна страна, че Н П и АУАН са съставени по предвидения в закона ред. Мобилното техническо средство, с което в случая е установено и заснето нарушението на жалбоподателя, отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на специалната Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи - установяването на административното нарушение е осъществено автоматично от съответната система, без намесата на човешки фактор, при това при наличието на специално обозначение за това. Същото е технически изправно и годно, поради което нарушението е установено по несъмнен начин от обективна страна. От приложената към преписката декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от собственика на автомобила става ясно, че на процесната дата автомобилът е управляван от неговата майка П. Н. Б., поради което съдът е приел, че именно тя е извършила нарушението. На тези основания районният съд е приел, че нарушението, неговият автор и вината му са безспорно установени, а наложените наказания, съответстват по вид и размер на предвиденото в закона и не е предвидена възможност за тяхното изменение. Съдът е отхвърлил възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на чл. 34 и чл. 40 от ЗАНН, като е изложил мотиви в тази насока. Разградският административен съд намира, решението на районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка след като е събрал относимите към правния спор писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Решението на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, като е изложил мотиви защо не ги приема. Не е нарушил правото на защита на нарушителя в съдебното производство, поради което твърдението на жалбоподателя, че решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователно и недоказано. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел е съществено процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на НП. Това нарушение би било съществено, ако е довело до нарушаване правото на защита на нарушителя или ако е довело до затрудняване разкриването на обективната истина с оглед т. 10 на Постановление № 10 от 28.09.1973 год. на ПВС. В настоящият случай такива обстоятелства не са налице. На жалбоподателката са наложени административни наказания с НП, издадено въз основа на АУАН, съставен от своя страна въз основа на веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, с което нарушението е заснето по време и място и декларация по чл. 188 от ЗДвП. Техническото средство, с което е заснето нарушението, е годно с оглед на събраните по делото доказателства – удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол. В АУАН нарушението е описано ясно и точно по време, място и начин на извършване, посочено е въз основа на кои документи и доказателствени средства е съставен, както и с кое точно техническо средство е заснето. Разпитаната по делото актосъставителка е установила нарушението въз основа на писмени документи и веществено доказателствено средство със съставяне на акта в присъствието на един свидетел. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗАНН редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Разкриването на обективната истина в случая не е затруднено. Отделен е въпросът, че жалбоподателката не оспорва фактическите обстоятелства описани в АУАН и в НП. Следва да се има предвид, че когато е приемано цитираното постановление на ПВС не са съществували такива технически средства за заснемане на нарушенията и то не е съобразено с новите технически средства за контрол на движението. Ето защо касационната инстанция счита, че съставянето на процесния АУАН в присъствието само на един свидетел не е съществено процесуално нарушение. Неоснователно е и твърдението, че е изтекла погасителната давност за дирене на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. Нарушението е извършено на 17.09.2017 год., нарушителят е открит на 08.02.2018 год. въз основа на попълнена декларация от собственика на автомобила, АУАН е съставен на 29.03.2018 год., а НП е издадено на 31.07.2018 год. Следователно АУАН е съставен преди да изтекат предвидените в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя и едногодишен срок от извършване на нарушението, а НП - преди да изтече 6 месечния срок от съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Не е изтекла и абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК, приложими в настоящия случай на основание чл. 11 от ЗАНН и ТП № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Нарушението е извършено на 17.09.2017 год. Административнонаказателното производство е възбудено със съставяне на АУАН на 29.03.2018 год. Съгласно чл. 81, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН давността за този вид нарушение е три години. Съгласно чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящия случай последното процесуално действие по това производство, извършено от надлежен орган, е връчването на НП на нарушителя на 19.12.2019 год., преди да изтече тригодишната давност, когато е започнала да тече нова тригодишна давност. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В настоящия случай абсолютната давност е 4 години и половина от извършване на нарушението и към настоящия момент все още не е изтекла. Тя би изтекла на 17.03.2022 год. Ето защо възражението на касатора за изтекла погасителна давност е неоснователно. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от горното, Разградският административен съд