Решение № 1419 от 7.5.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 308/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „Д. Т.“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], община Столична, област София, район „Студентски“, [улица], представлявано от управителя Г. Н. В., подадена чрез адвокат П. П. от Софийска адвокатска колегия, със адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], ет. 5, офис 511, срещу Решение № 337/27.09.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 30/2022 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 10-24/22.12.2021 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Благоевград. В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на закона и при допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се още, че вследствие на едностранчив и непрецизен анализ на събраните по делото доказателства, Районен съд – Петрич е стигнал до неправилни и необосновани изводи за доказаност и съставомерност на деянието, за което е санкционирано дружеството – жалбоподател. Оспорват се изводите на районния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. Сочи се, че в акта за установяване на административното нарушение /АУАН/ и в наказателното постановление не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, вкл. датата, на която превозното средство е преминало през границата на Република България. Твърди се, че при съставянето и предявяването на АУАН са допуснати редица нарушения на императивно установената за това процедура, както и че НП е връчено на лице, за което не са налични данни по преписката в какви отношения е със законния представител на дружеството, като по този начин е нарушено правото на участие и защита на санкционираното лице в административнонаказателното производство. Изложени са и съображения, че контролните органи на РИОСВ – Благоевград не са констатирали лично и непосредствено факта на извършване на нарушението, нито обстоятелствата, при които същото е извършено, а именно: доставен ли е товара до мястото на разтоварване, посочено в СМР, какъв е видът на превозвания товар и въз основа на какви данни същият е класифициран като „неопасен отпадък“ с код 15 01 02 – пластмасови опаковки, за транспортирането на който е необходим регистрационен документ, след като в Договора за транспорт № 14623/30.8.2021 г., сключен между „У. Т.“ ЕООД и „Д. Т.“ ЕООД и придружаващите товара документи, е посочено, че превозваната стока представлява „Waste goods“, без посочен код. Оспорват се и изводите на районния съд, че санкционираното неизпълнение представлява маловажен случай на административно нарушение, респ. за неприложимост на предвидения в чл. 28 от ЗАНН ред за освобождаване от административнонаказателна отговорност. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, с който процесното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. Касационната жалба се поддържа с представена по делото писмена молба от 10.04.2024 г. от процесуалния представител на касационния жалбоподател, с която се претендира и присъждане на направените в производството разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Благоевград, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Т., оспорва касационната жалба като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и релевира възражение за прекомерност на разноските, претендирани за присъждане от насрещната страна при съответния изход от спора. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Административен съд – Благоевград, в настоящия си състав, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните намира за установено следното: Касационната жалба като подадена от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Петрич е потвърдил Наказателно постановление № 10-24/22.12.2021 г. на Директора на РИОСВ – Благоевград, с което на „Д. Т.“ ЕООД, представлявано от управителя Г. Н. В., за административно нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 3, предл. второ от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ във вр. с чл. 35, ал. 3, във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУО, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, е наложена имуществена санкция в размер на 7 000.00 /седем хиляди/ лева. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за безспорно установено процесното неизпълнение на задължение от страна на „Д. Т.“ ЕООД, изразяващо се в осъществен на 02.09.2021 г. трансграничен превоз /транспортиране/ на неопасни отпадъци с код 15 01 02 – пластмасови опаковки от Република Гърция до Република България, без за този вид отпадъци дружеството да притежава изискуемия регистрационен документ съгласно чл. 35, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗУО. Решаващият съд е приел, че в производството по установяването и санкционирането на нарушението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното дружество. Констатирал е, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вкл. дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, като по отношение на тези факти и обстоятелства и в двата акта е налице идентичност и изчерпателност. Съдът е обосновал и извод, че процесното неизпълнение не е маловажно, респективно, че по отношение на същото е неприложим предвидения в чл. 28 от ЗАНН ред за освобождаване на дружеството от отговорност, поради което е потвърдил НП като правилно и законосъобразно. Решението е постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Фактическата обстановка е установено правилно от районния съд при спазване на принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, като в производството пред първоинстанционния съд са събрани всички относими, необходими и допустими доказателства и същите са анализирани в тяхната съвкупност и съотносимост. Районният съд е обсъдил всички доводи и възражения на жалбоподателя, направени с депозираната пред него жалба против процесното НП и поддържани в хода на производство, като след обективен, пълен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства, е стигнал до извод за осъществен състава на визираното административно нарушение – чл. 35, ал. 3 във вр с чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО, което законосъобразно е санкционирано с приложената от административнонаказващия орган санкционна разпоредба на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО. В този смисъл, противно на твърдяното в касационната жалба, при разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че на 02.09.2021 г. „Д. Т.“ ЕООД е осъществил превоз на 23.840 тона отпадъци с код 15 01 02 - пластмасови опаковки от Република Гърция до Република България с товарна композиция ДРН [рег. номер]/[рег. номер], която на посочената дата е преминала през ГКПП „Кулата“, без за този код с отпадъци да притежава изискуемия регистрационен документ за дейности по транспортиране на отпадъци, издаден по реда на Глава пета, раздел II от ЗУО. За посочения превоз са представени международна товарителница /в превод на български език на л. 141 от н.а.х.д. № 30/2022 по описа на Районен съд – Петрич/ и Приложение VII /Информация, придружаваща превозите на отпадъци съгласно чл. 3, §2 и §4 от Регламент /ЕО/ № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превоза на отпадъци /на л. 142 – л. 143 от н.а.х.д. № 30/2022 по описа на Районен съд – Петрич/, от които е видно, че отпадъкът е бил предназначен за дейности по оползотворяване с код R3, който съгласно определението в чл. 1, параграф 1, б. „е“ от Директива 2006/12/ЕО, означава всяка от операциите, предвидени в Приложение IIБ – рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са използвани като разтворители /включително компостиране и други процеси на биологично превръщане/ на площадка /Цех за рециклиране и обработка на пластмаса/, находяща се в [населено място], община Петрич, област Благоевград и експлоатирана от „Е.“ ЕООД. На 03.09.2021 г. по електронната поща на РИОСВ – Благоевград е постъпила информация /документи/ с вх. № 479/714/ от същата дата от Дирекция „Национален координационен център“ към Министерството на околната среда и водите /л. 24 от първоинстанционното дело/, във връзка с прилагането на Регламент /ЕО/ № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превоза на отпадъци, касаеща осъществен трансграничен превоз на 23.840 тона неопасни отпадъци с код 15 01 02 от „Д. Т.“ ЕООД. След извършена справка в Националната информационна система за отпадъци към Изпълнителна агенция по околна среда – София, е установено, че превозвачът „Д. Т.“ ЕООД не притежава регистрационен документ, издаден по реда на глава пета, раздел II от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци с код 15 01 02 /вж. Констативен протокол № 57-24/19.10.2021 г., съставен от инж. С. Р. – главен експерт, направление „УООП“, дирекция „КОС“ при РИОСВ – Благоевград в присъствието на С. А. В. – главен експерт при РИОСВ – Благоевград/. При проверката е установено също така, че „Д. Т.“ ЕООД притежава регистрационен документ № 12-РД-2058-0 от 17.06.2020 г., издаден от РИОСВ – Благоевград, но за отпадъци с кодове 19 12 01 и 19 12 04 /л. 73 – л. 76 от н.а.х.д. № 30/2022 г. по описа на РС – Петрич/. С Писмо с изх. № 479/721/ от 10.09.2021 г. на РИОСВ – Благоевград /л. 23 от н.а.х.д. № 30/2022 г. по описа на РС – Петрич/ е изпратено запитване до РИОСВ – София дали процесното дружество-превозвач е подавало документи за изменение и/или допълнение на регистрационния документ по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗУО и ако е извършено такова – фигурира ли в него отпадък с код 15 01 02 и товарна композиция ДРН [рег. номер]/[рег. номер], с която е извършен превозът. Видно от Писмо с изх. № 90-51/29.09.2021 г. на РИОСВ – София е, че на „Д. Т.“ ЕООД не е издаван друг регистрационен документ, освен посочения по-горе, и в него не е вписан отпадък с код 15 01 02 /л. 22 от н.а.х.д. № 30/2022 г. по описа на РС – Петрич/. Въз основа на констатираното при проверката инж. С. Р. – главен експерт, направление „УООП“, дирекция „КОС“ при РИОСВ – Благоевград в присъствието на С. А. В. - главен експерт в РИОСВ – Благоевград и М. Л. К.-Г. - главен експерт в РИОСВ – Благоевград, съставила против дружеството Акт за установяване на административно нарушение № 10-24/19.11.2021 г., който е бил надлежно предявен и връчен на законния представител на „Д. Т.“ ЕООД на 13.12.2021 г. /видно от оформените от актосъставителя разписка и протокол съответно на л. 15 и л. 17 от първоинстанционното дело/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, от страна на управителя на дружеството е постъпило писмено възражение /л. 61 от н.а.х.д. № 30/2022 г. по описа на РС – Петрич/ против съставения акт за установяване на административно нарушение, с което е оспорил констатираното нарушение, без да са изложени конкретни доводи в тази връзка, като също така е посочил, че нарушението е маловажно, доколкото не е налице засягане на значими обществени отношения и липсват вредни последици от извършването му. Приемайки възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, Директорът на РИОСВ – Пловдив е издал атакуваното пред първоинстанционния съд Наказателно постановление № 10-24/22.12.2021 г., с което на „Д. Т.“ ЕООД, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, е наложена имуществена санкция в размер на 7 000.00 лева за това, че на 02.09.2021 г. е извършен превоз на 23.840 тона неопасни отпадъци с код 15 01 02 – пластмасови опаковки от Република Гърция за Република България, без за този вид отпадъци дружеството да притежава изискуемия регистрационен документ по чл. 35, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗУО. При така установената фактическата обстановка правилно районният съд е приел, че „Д. Т.“ ЕООД е извършил дейности по транспортиране на отпадъци с код 15 01 02 – пластмасови опаковки от Република Гърция за Република България, без да е изпълнило задължението, вменено му с разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗУО, а именно: да извърши изискващата се от закона регистрация. За неизпълнение на това задължение на дружеството е наложена имуществена санкция на основание на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, според който текст се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лева едноличен търговец или юридическо лице, което събира, транспортира и/или третира отпадъци без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват. В §1, т. 43 от ДР на ЗУО се съдържа легално определение на понятието „транспортиране“ на отпадъци, съгласно което това е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност. Безспорно извършваната от „Д. Т.“ ЕООД дейност е такава по чл. 35, ал. 2, т. 2 от ЗУО, за която съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗУО се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II от ЗУО, какъвто превозвачът не е притежавал към момента на извършване на превоза – на 02.09.2021 г. за отпадъци с код 15 01 02, поради което законосъобразно с процесното наказателно постановление е ангажирана имуществената му отговорност. Посочените обстоятелства по извършване на превоза се доказват с посочен в чл. 3 § 2 и § 4 вр. с чл. 18 от Регламент /ЕО/ № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. информационен документ Приложение VІІ /Анекс VІІ/, който заедно с СМР задължително съпътстват товара по време на неговото превозване, с цел да се подпомогне проследяването му и които съдържат информация за вида на отпадъка, неговия код, количество, място и дата на натоварване, изпращач, превозвач и съответно местоназначение и получател на отпадъците. Съдържанието на Анекс VІІ и заглавието му, че е информация по чл. 3 § 2 и § 4 от Регламента отговаря изцяло на образеца по Приложение VІІ. С тези документи органът доказва предмета на превоза, а именно отпадък с посочения код. Извършената от органите на РИОСВ – Благоевград проверка и констатациите от същата се основават на посочените по-горе документи, изпратени от НКЦ към МОСВ и допълнително направените справки в НИСО от инспекторите при РИОСВ – Благоевград, които констатации не са опровергани нито в хода на административнонаказателното производство, нито в съдебното производство по оспорване на процесното наказателно постановление, като не са представени и доказателства, които да разколебават обвинителната теза. Обосновани от доказателствата по делото са изводите на районния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила и конкретно за неяснота относно мястото и датата на извършване на нарушението. В случая се касае за нарушение, извършено при обществен превоз на товари - класически пример за нарушение, което не е еднократно деяние, а трайно състояние и се осъществява през времето на целия период на транспорт, която дейност включва не само превозът на отпадъци, но и съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване /арг. от § 1, т. 43 от ДР на ЗУО/. С оглед спецификата на това деяние, следва, че мястото на извършване /довършване/ на нарушението, е мястото на което е следвало да бъде разтоварен превозвания отпадък, а именно на площадка - Цех за рециклиране и обработка на пластмаса, намираща се в [населено място], община Петрич, област Благоевград, експлоатирана от „Е.“ ЕООД, което обстоятелство изрично е посочено в съдържанието на АУАН и НП. Правилно в случая е определена и датата на извършване /довършване/ на нарушението с оглед данните от представените международна товарителница и Анекс VІІ, от които е видно, че действителната дата на превоза е 02.09.2021 г. - денят, в който е разтоварен отпадъка и който е приет изрично от АНО за датата на нарушението, тъй като това е момента на приключване на превоза. Изводът, който следва като се изхожда именно от съдържанието на АУАН и НП и доказателствата по делото е, че нарушението и конкретните обстоятелства, при които същото е извършено са описани подробно чрез посочване на мястото, времето на извършване на нарушението, описание на нарушението, посочена е и нарушената правна норма, както и санкционната такава. Не са налице противоречия или несъответствия относно съставомерните признаци на нарушението и цитираните правни норми. Касационният състав споделя и изложеното от районния съд, че процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" съгласно чл. 28 от ЗАНН. Действително, липсват данни за настъпили вреди, но същите не са елемент от състава на нарушението по чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, а са преценени при определянето на размера на имуществената санкция, която в случая е наложена в минимален размер. Нарушението е с особена степен на обществена опасност, тъй като засяга обществените отношения, свързани с контрола и мерките за защита на околната среда и човешкото здраве и е свързано с предотвратяването и намаляването на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците. Ето защо, настоящият състав намира, че с оглед естеството на извършеното и предмета на нарушението, същото не попада сред маловажните случаи на административни нарушения. Като е потвърдил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода на делото основателно е направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63д, ал. 1 и ал.4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за процесуално представителство и защита пред касационната инстанция следва да е в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл.63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Благоевград