Решение № 670 от 18.1.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 667/2022 г.

Административен съд - ВарнаАдминистративно18.01.2024 г.докладчик ВИОЛЕТА ТОДОРОВА КОЖУХАРОВА

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването на П. Н. Л., [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Варна, [улица], против Разрешително за водовземане от минерална вода чрез съществуващи съоръжения № 100-Аврен-02 от 10.02.2022 г. издадено от Кмета на Община Аврен. ОСЪЖДА П. Н. Л., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], ул. „Гларус“ № 25 да заплати Община Аврен сумата от 100 (сто) лв., представлява юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок, от съобщението до страните, че същото е изготвено. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 71 от Закона за водите (ЗВ), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцедсуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от П. Н. Л., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица], против Разрешително за водовземане от минерална вода чрез съществуващи съоръжения № 100-Аврен-02 от 10.02.2022 г. издадено от Кмета на Община Аврен. В жалбата се излагат съображения за издаване на оспорения акт при допуснати съществени процесуални нарушения и на материалния закон. Сочи се, че обжалваното решение е издадено при неотчитане на относимите факти и обстоятелства и целта на закона. Отправя се искане за отмяна на решението, като ке претендират се и разноски. В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощник, поддържа жалбата. Ответникът – кмета на Община Аврен, изразява становище за неоснователност жалбата, като намира издаденото решение за законосъобразно. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски. Заинтересованата - Община Аврен изразява становище за неоснователност жалбата, като намира издаденото решение за законосъобразно. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски. Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Началото на административното производство е поставено с депозиране на заявление вх. № 11 - 1672/ 16.02.2021 г. от Община Аврен за издаване на разрешително за водовземане, чрез съществуващи съоръжения от минерална вода – изключителна държавна собственост, предоставена на общината за управление и ползване по реда на § 133 ПЗР на ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 61/ 2010 г.), на основание чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 44, ал. 1 ЗВ, вр. § 133 ПЗР на ЗИД на ЗВ, относно следния обект: тръбен кладенец, сондаж Р – 6 „Царевци“, до с. Царевци, община Аврен. Целта на ползване на водния обект е пиене и водоналиване от населението. Към заявление са приложени: Скица № 15-1188813 от 23.12.2020 г., издадена от СГКК-Варна за ПИ с [идентификатор], Държавна публична собственост, НТП „За извор на прясна вода“, площ 100м2; Платежно нареждане от Г4850869 от 23.09.2021 г. за платена такса за издаване на разрешително за водовземане, определена с Тарифа за таксите на Община Аврен; Обосновка на водовземане на минерална вода от Сондаж Р-6 „Царевци“, находящ се ПИ с [идентификатор] по КККР на с. Царевци, община Аврен, област Варна; Схема за „Присъединяване на отклонение за захранване на обществена чешма от Р-6 „Царевци“ към довеждаща система и за измерване на ползваните водни обеми от Сондаж Р-6 „Царевци“; Решение № 35/ 31.01.2019 г. на министъра на околната среда и водите, по силата на което: 1. на община Аврен е предоставено безвъзмездно, за срок до 01.01.2036 г., управлението и ползването на участък „Аврен – област Варна, община Аврен“ от находище № 100, район „Североизточна България“ – подземни води от малмоваланския водоносен хоризонт с температура, по – висока от 20 градуса по Целзий – изключителна държавна собственост, включително съоръженията, разкриващи минералната вода в участъка; 2. е постановено кметът на община Аврен да упражнява правата по управление, ползване и стопанисване на предоставената минерална вода С Писмо с изх.№ 08-01-7756/АЗ от 03.11.2021 г., Директора на РИОСВ – Варна уведомява Кмета на Община Аврен, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава шеста от ЗООС и Закона за биоразнообразие. С Писмо с изх. № 08-00-919/АЗ от 19.11.2021 г., Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“- Варна уведомява Кмета на Община Аврен относно необходимите документи за съгласуване на параметрите на исканото водовземане. Извършена проверка по чл. 61, ал. 1 от Закона за водите на информацията в заявлението и приложените документи за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане, чрез съществуващо съоръжение от минерална вода, при която е установено, че не са изпълнени в цялост изискванията на чл.60 от ЗВ. За тези обстоятелства заявителя е уведомен с писмо с изх.№ М-1672

1

от 15.10.2021 г. С писмо с вх. № М-1672

2

от 26.10.2021 г. заявителя отстранява несъответствията, след което от Комисията е установено, че заявлението и приложената към него документация са в пълнота и отговарят на изискванията на ЗВ и на Наредба №1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредба №1/2007г.). Извършена е преценка на искането по чл. 62, ал. 1 от Закона за водите във връзка с чл.163 от Наредба № 1/2007г., при която е установено, че заявлението отговаря на изискванията на Закона за водите и Наредба №1/2007г., която е положителна, т. е не са налице основание за отказ от издаване на разрешително и въз основа на нея е открита процедура, по издаване на разрешителното. Съобщението за откриване на процедура за издаване на разрешително по чл.62а от Закона за водите, обявено на 10.12.2021 г. на интернет сайта на Община Аврен, на информационното табло на кметството на [населено място], община Аврен и на табло за обяви и съобщения в сградата на „Информационен център“ на [улица], [населено място], община Аврен. Видно от протокол от 29.12.2021 г., в законоустановения 14 дневен срок е постъпва възражение от П. Л.. В тази връзка, на основание чл.67, ал. 2 от ЗВ, е издадена Заповед № 4 от 06.01.2022 г. на Кмета на община Аврен за назначаване на комисия, която да разгледа възражението, като е изготвен доклад, относно допустимост и основателност на постъпилото възражение. Произнасянето на комисията е за допустимост, но неоснователност на жалбата, като е направено предложение до Кмета на Община Аврен да продължи процедурата за издаване на разрешително за водовземане, предвид липсата на основания за отказ по смисъла на чл.68 от ЗВ. С Решение № 531 по протокол № 20, Общински съвет- Аврен проведено на 30.09.2021 г., разрешава на Кмета на Община Аврен да издаде разрешително за водовземане от минерална вода, чрез съществуващо съоръжение от Сондаж Р-6 „Царевци“ на находище на минерална вода № 100 Район „Североизточна България“ - подземни води от малмоваланжския водоносен хоризонт с температура по- висока от 20 °С - участък „Аврен“ за захранване с минерална вода на обществена чешма, с цел общо пиене и водоналиване на населението и гостите на общината, като неразделна част от същото е и Решение № 663 по протокол № 24 на редовно заседание на Общински съвет - Аврен, проведено на 28.01.2022 г. С Разрешително за водовземане от минерална вода чрез съществуващи съоръжения № 100-Аврен-02 от 10.02.2022г., издадено от кмета на Община Аврен, на основание чл.44, ал.1, във връзка с чл.52, ал.1, т. З от Закона за водите е разрешено на Община Аврен да извършва водовземане с цел „водоползване за захранване с минерална вода на обществена чешма с цел общо пиене и водоналиване на населението и гостите на Община Аврен", която чешма ще се изгради в „сервитута на ПИ с [идентификатор] по КККР на с. Царевци" и ще черпи вода от находище на минерална вода N9 100, Район „Североизточна България-участък „Аврен" от Приложение № 2 към чл.14, т.2 от ЗВ чрез сондаж Р-б „Царевци", при посочени параметри и срок до 01.01.2036 г. Приобщена към доказателствения материал по делото е балнеологичната оценка за сондаж Р-6 „Царевци“ №200/09.08.2021 г., изготвена от Министерство на здравеопазването, съгласно която е, че водата има стабилен физикохимичен състав. Поради завишеното съдържание на флуорид, същата се определя като неподходяща за ежедневно пиене. Видно от НА за дарение № 20, том V, рег.№11202, дело №754 от 2006г. П. Н. Л. е собственик на имот с пл.№ 047022, находящ се в землището на [населено място], общ. Аврен. За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса е изготвена съдебно – техническа експертиза, от която се установява следното: [ПИ] по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 527/ 22.02.2018 г., попада в границите на имота по [НА]/ 2006 г.; [имот номер] по [НА]/ 2006 г. съответства на имоти № 70200.47.34 и № 70220.47.22; част от [имот номер] (път) и № 70220.47.130 (записан на П. Н. Л.) са приобщени към имот пл. № 047022, така че съответстващия му по КККР имот да запази площта си по НА. В съдебно заседание, вещото лице разяснява следното: КК припокрива границите на имота на оспорващия по нотариален акт, но преминава и се различава от тези граници в т.1, в т.2 и в т.3, т. 5, т. 6 и т.4. На практика, в КК е обособен [имот номер], който го отреждат за този извор, този имот е с площ 100 кв. и за да компенсират собственика, от който се отнема по КВС, се придава ето тази частичка тук, която също е 100 кв. Фактически, взети са 100 кв. за извора, и е придаден от този имот и от част от пътя към имота на жалбоподателя, за да допълнят и да станат тези 4.172 кв. м., които да съответстват като площ на имота по нотариален акт. Част от пътя е взет, който е общинска собственост, заключава между т.1, т. 8, т. 2, т. 7, както и малка част и от 130, който в КР е записан пак на жалбоподателя. В картата на възстановената собственост (КВС) е нанесена чешмата, само че е нанесена като условен знак без площ. Има си я, надписана си е „чешма“ с пунктир, но няма площ. Площта в КВС е приобщена към общата площ на имота по нотариален акт и сега, тъй като се установява, че това е минерален тук отделят един имот и за разликата компенсират в тази част тук. Този сондаж съответства на част от този правоъгълник горе. Този сондаж, който е тук изчертан, пише Р-6 „Царевци“, този сондаж не съответства на [имот номер]. За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса е изготвена комплексна химико и микробиологична експертиза, от която се установява следното: по отношение на Наредба N 9/ 16.03.2001 г. на M3, МРРБ и МОСВ{изм. и доп. ДВ бр. 43 от 16.05.202.1 г) за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, определяща изискванията към качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, получените резултати от извършените изпитващи показаха, че по характеристики; „специфична електропроводимост“, „флуориди“, „никел“, „олово", „амониеви йони“, „манган“, „общ брой жизнеспособни микроорганизми при 37°С“ и „колиформи“ не покриват изискванията; процентната вероятност получените стойности да попаднат в границите на изискванията е посочена в съответните приложени графики. От извършените физикохимични и микробиологични анализи и анализа за съответствие с горе разгледаните Наредби, считаме, че водата не е подходяща за използване за ежедневни питейно-битови пели без предварителна обработка и дезинфекция с цел привеждане на всички характеристики в границите на изискванията на Наредба № 9/ 16.03.2001 г. Водата е минерална и при извършване на съответната балнеологична оценка могат да бъдат определени нейни те лечебно - профилактични свойства. Така установени фактическа обстановка налага следните правни изводи:

–

Жалбата е процесуална допустима, като подадена в срок, от лице с правен интерес, като пряко засегнат от оспорения административен акт.

–

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗВ разрешителното или решението за отказ на органа по чл. 52, ал. 1 се изпраща в 7-дневен срок на заинтересованите лица, участвали в процедурата по издаване на разрешителното. В настоящата хипотеза, безспорно жалбоподателят е участвал в административното производство, депозирал е възражение и процесното разрешително е изпратено и до него. Следователно, в качеството му на страна в административното производство, същият има право да оспорва процесният акт, като засягащ го пряко и по неблагоприятен начин. С оглед изложеното жалбата е процесуално допустима (в този смисъл е и Определение № 2175/ 21.02.2017 г. по адм. д. № 1608/ 2017 г. на Върховния административен съд).

–

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

–

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

–

Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1, б. "ж" ЗВ разрешително за ползване на воден обект се издава за водовземане от повърхностни или от подземни води. В приложението към разрешителното изрично са посочени условията, при които се предоставя правото на ползване и водовземане.

–

Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3, буква "а" от ЗВ, разрешителното се издава от кмета на общината след решение на общинския съвет за водовземане от води, включително от язовири и минерални води – публична общинска собственост, както и от находища на минерални води – изключителна държавна собственост, които са предоставени безвъзмездно за управление и ползване от общините. Условията и редът, при които се издават разрешителните, се определят с наредбите по чл. 135 от ЗВ /чл. 56, ал. 5, чл. 60 и сл. ЗВ/.

–

Оспореното Разрешително за водовземане на минерална вода № 100/ 10.02.2022 год. на кмета на О. А. е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

–

В съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, оспореното разрешение е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който го издава, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

–

В административното производство по издаване на процесното разрешително не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

–

Спазена е процедурата, разписана в чл. 60 и сл. от ЗВ по издаване на разрешителното.

–

Съгласно чл. 3, т. 2 от ЗВ, минералните води са част от водите на територията на страната. Според чл. 14, т. 2 от ЗВ, изключителна държавна собственост са минералните води по списък съгласно приложение № 2, което е неразделна част от закона. В настоящата хипотеза, описаното в оспореното разрешително находище фигурира в Приложение № 2, под № 100. По силата на Решение № 35/ 31.01.2019 г. Нормативната регламентация относно реда и условията за издаване на разрешителни за водовземане и ползване на воден обект се съдържа в глава IV "Разрешителен режим" от ЗВ. Касае се за специално производство, което преминава в две фази. Целта на първата фаза е преценката за наличието на правото на заявителя и специфичните изисквания на чл. 60 от ЗВ за откриване на процедурата по издаване на разрешителното. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗВ, за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване и/или ползване подават заявление, което съдържа данните, изискващи се по чл. 56, ал. 1, т. 4 – 9 ЗВ. В настоящия случай процесното заявление съответства на нормативните изисквания, като към същото са представени и съответните приложения. Към заявлението за издаване на разрешително са приложени всички необходими документи.

–

След проверка на съответствие на представените от заявителя документи с изискванията по чл. 60 ЗВ, административният орган пристъпва към преценка по същество на искането през призмата на чл. 62, ал. 1, т. 1-7 ЗВ, а именно: при съобразяване на предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж.

–

В случая, при изготвянето на преценката по чл. 62, ал. 1 от ЗВ, от подробно и мотивирано от органа са съобразени гореописаните фактори, в самия документ, който след това е послужил за основание на издаване на оспореното разрешение.

–

С разпоредбата на чл. 5 от Наредба № 3 от 16.10.2000 г. е въведена забрана за експлоатация на водоизточник и/ или съоръжение, независимо от формата на собствеността му, без установена СОЗ. Целта на изграждането на СОЗ съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата е запазване на водоизточника, чрез осигуряване на физическа охрана на водоизточника и/или съоръжението, защита срещу постъпване на замърсители във водоизточниците, гарантиране на проектното количество и качеството на водите във водовземните съоръжения за срока на действие на разрешителното за водоползване, ако има издадено такова, както и запазване на водоизточника в състояние, позволяващо ползването му за питейни цели от бъдещите поколения. Експлоатацията и контрола на санитарно-охранителните зони целят недопускане на влошаване на състоянието на водата до въвеждане в експлоатация на водоизточниците и/ или съоръженията съгл. чл. 52, ал. 2 от Наредбата.

–

Комплексното тълкуване на визираната норма налага извода, че установяването на СОЗ е условие, насочено към адресата за издаденото разрешително, при чието сбъдване ще възникне възможността да осъществява водовземане ще възникне възможност да ползва и стопанисва съоръжението. В Закона за водите липсва регламентация, която да обвързва издаването на разрешение за водоползване от предварително учредяване на СОЗ.

–

На следващо място, съгласието на собственика на имота по чл. 41, ал. 3, т. 5 ЗВ е относимо спрямо задължението на административния орган да обяви местата за преминаване през имоти - частна собственост, в случаите, когато за общото водовземане и/или ползване достъпът до водния обект се осъществява през такива имоти, но не и при издаване на разрешителното по чл. 44 ЗВ.

–

Оспореното разрешително е издадено и в съответствие с целта на закона, а именно – осигуряване на интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението (чл. 2 ЗВ). Последната ще се постигне именно посредством общодостъпно водоползване, чрез изграждане на обществена чешма.

–

При издаване на разрешително за водовземане, предмет на преценка са изискуемите документи по ЗВ. Въпросът относно химичния и микробиологичен състав на водите, в т. ч. и питейната им пригодност е остава извън обхвата на проверката по гл. ІV, която органът дължи. Съответствието на водата с изискванията Наредба N 9/ 16.03.2001 г. на M3, МРРБ и МОСВ{изм. и доп. ДВ бр. 43 от 16.05.202.1 г) за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели подлежи на мониторинг, извършван от органите на Държавния здравен контрол и Регионалните здравни инспекции. Налице и възможност за последващо привеждане за питейна пригодност, след издаване на разрешителното, посредством използване на методи като филтрация, обеззаразяване и др. По изложените съображения налага се извода, че оспореното разрешително е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването и, като съответства и на целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяната. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

–

С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100.00 лв.

–

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, АдмС-Варна, XXI състав

Цитирани разпоредби

40