Решение № 1679 от 2.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1604/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по жалба на „Е.К.“ ЕООД, срещу отказ № 20220629095044/11.07.2024 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Г2 с вх. 20220629095044/29.06.2022 г. за обявяване по партидата на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК •••••••, на годишния финансов отчет на дружеството за 2021 г. В жалбата се излагат доводи, че постановеният от длъжностното лице отказ е недопустим, тъй като е постановен извън рамките на установения в закона срок за произнасяне по заявлението. Поддържа, че не е надлежно уведомен за постановения отказ, като изпратения по пощата препис, до подалото заявлението лице, не е подписан и подпечатан, съответно липсват изискуеми по закон реквизити, които гарантират неговата легитимност и законност. Оспорва правилността на направения от длъжностното лице извод, че заявлението не е подадено от оправомощено лице, като посочва, че подалото заявлението лице е МОЛ на дружеството, което разполага с пълномощно да подава, получава, защитава и създава документи, относими към дейността на дружеството. Моли съда да обезсили или отмени отказа и да даде задължителни указания на Агенция по вписванията да обяви по партидата на дружеството ГФО за 2021 г. Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите в жалбата, подаденият отговор на Агенция по вписванията и приложените писмени доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания отказ № 20220629095044/11.07.2024 г. длъжностното лице е приело, че заявлението е подадено от неоправомощено лице, тъй като заявителят не е законен представител на търговеца, като липсват и данни заявителят да е съставител на отчета или упълномощен адвокат. Като допълнителни мотиви е посочено, че представената декларация по образец, че заявеният за обявяване годишен финансов отчет е приет от съответния компетентен орган, не е подписана от законния представител на търговеца, Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С процесното заявление, подадено пред АВ-ТРРЮЛНЦ, е поискано обявяване по партидата на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК •••••••, на годишния финансов отчет на дружеството за 2021 г. Заявлението е подадено от А.Б. М., в качеството на търговец. Представени са и подписани от подалото заявлението лице декларации по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и подписан от това лице протокол от заседание на едноличния собственик на капитала на „Е.К.“ ЕООД от 27.06.2022 г. Представеният за обявяване акт е подписан от А. М., като ръководител на предприятието и от Й.М.М., като съставител. Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи за порок във формата на постановения от длъжностното лице отказ. Процесният отказ е съставен в електронна форма, съответно е подписан с електронен подпис от постановилото го длъжностно лице, което е в съответствие с нормата на чл. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, която определя Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел като обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Затова е нормално съставеният в електронна форма отказ да бъде съобщен на заявителя, по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, под формата на хартиен препис, идентичен с оригинала на електронния документ. Отказът е надлежно обявен по електронното дело на търговеца, като съдържанието му отговаря на изискването на чл. 24 от ЗТРРЮЛНЦ за мотивираност. Съдът намира за несноователни и доводите, че постановеният извън срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ отказ е недопустим. От систематичното тълкуване на нормите на чл. 19, ал. 2, ал. 4 и чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ може да се направи извод, че сроковете за произнасяне на длъжностното лице и за даване на указания от страна на същото са инструктивни, а не преклузивни. Затова и произнасянето на длъжностното лице извън рамките на тези срокове не се отразяват на законосъобразността на неговите актове, съответно процесният отказ, постановен след изтичане на предвидения в закона срок от три работни дни от постъпване на заявлението, е валиден, задължаващ и обвързващ заявителя акт. В кръга на правомощията на длъжностното лице по регистрацията по чл. 21, т. 3 и т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ е и проверката дали заявлението е подадено от оправомощено лице и дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Съдът споделя направения при тази проверка извод на длъжностното лице, че в случая заявлението е подадено от неоправомощено лице. В разпоредбата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ са посочени лицата, които могат надлежно да сезират АВ-ТРРЮЛНЦ с искане за вписване, заличаване и обявяване на актове по партидите на търговските дружества. Това са: 1. търговецът; 2. прокуристът; 3. друго лице в предвидените по закон случаи; 4. адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията, 5. съставителят на финансовите отчети по смисъла на Закона за счетоводството с нотариално заверено пълномощно – за актовете по чл. 6, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, като технически заявлението може да се подаде и от пълномощник с изрично писмено пълномощно. Към момента на подаване на процесното заявление дружеството има вписан законен представител /Б.М.М./, като подалото заявлението лице /А.Б. М./ не е законен представител на търговеца, съответно няма как да се приеме, че заявител е търговецът и посочването в процесното заявление на качеството, в което лицето заявява за обявяване ГФО, се явява неточно. Пълномощник с изрично пълномощно може да подаде заявлението /арг. от чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗТРРЮЛНЦ/, но това не му придава качеството на заявител по смисъла на ал. 1, т. 1, като в този случай пълномощното следва да бъде приложено към заявлението /в случая такова пълномощно не е представено към заявлението/. Представените към настоящата жалба пълномощни не могат да санират липсата на подадено заявление от оправомощено по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ лице. Дори да се приеме, че от съдържанието на пълномощните може да се изведе право на А. М. да подаде заявлението от името на търговеца /като приносител/, то в този случай разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ изисква подписът на заявителя /такъв, съгласно гореизложените мотиви може да е търговецът или съставителят на ГФО/ да е нотариално заверен. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Закона за счетоводството, финансовите отчети се подписват от ръководителя на предприятието и физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие. В случая представеният към заявлението за обявяване ГФО не е подписан от ръководителя на предприятието /А. М. няма качеството на ръководител на предприятието по смисъла на §1, т. 24 от ДР на ЗСЧ/, съответно следва да се приеме, че е представен за обявяване акт, който не отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Констатациите за подадено от неоправомощено лице заявление, с което е представен за обявяване акт, който не отговаря по външните си белези на изискванията на закона, не обосновават даването на указания по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРЮЛНЦ, доколкото такива указания са дължими единствено, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса. Предвид изложеното, постановеният от длъжностното лице отказ следва да бъде потвърден, съответно подадената срещу този отказ жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна. По отношение искането на процесуалния представител на Агенция по вписванията за присъждането на агенцията на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, такива не се следват на агенцията. По същество съдебното производство по обжалване на отказите на АВ- ТРРЮЛНЦ е едностранно, безспорно и по своя характер охранително. В този смисъл не може да се приеме, че Агенция по вписванията има качеството на страна в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Предвид обстоятелството, че агенцията няма качество на страна в производството, то искането за присъждане на Агенция по вписванията на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и не следва да се уважава. Мотивиран от горното, Съдът