РЕШЕНИЕ

№ 324

гр. София, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов Членове: Димитър Фикиин, Светла Букова при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а в присъствието на прокурора В. Г. В. като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600200 по описа за 2023 година образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Монтана срещу присъда № 12/16.11.2022 г., постановена по нохд № 288/2021 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.

С протестираната присъда съдът е признал подсъдимия Л. В. К., с ЕГН ••••••••••, за НЕВИНОВЕН в това за времето от 20.03.2015 г. до 02.04.2015 г., в гр. Монтана, в гр. София и в с. •••, обл. •••, в качеството си на длъжностно лице/член на съвета на директорите и представляващ „Мел Бг“ АД - гр. София, с ЕИК 200962028/, с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение в М. П. С., от гр. ••• /пълномощник на „Флуормилс Тракис“ АД - гр. Александруполис, Република Гърция/, че представляваното от него търговско дружество е зърнопроизводител и собственик на зърнобаза в с. •••, обл. ••• и ще продаде 250 тона продукция /пшеница, собственост на „Мел Бг“ АД/ на „Флуормилс Тракис“ АД - гр. Александруполис, Република Гърция, като сключил устен договор за това, без да има намерение да се задължава по него и без да е собственик на предмета на сключения договор, като причинил на другиго - търговско дружество „Флуормилс Тракис“ АД - гр. Александруполис, Република Гърция, с представляващ Д. А., от гр. •••, Република Гърция, имотна вреда в размер на 41 250 евро /80 478, 75 лв./, в особено големи размери, като измамата представлява особено тежък случай, като съдът го е оправдал по обвинението по чл. 211, във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, пр. 1, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия К. за НЕВИНОВЕН и в това, в периода от 02.04.2015 г. до средата на месец април 2015 г., в гр. Монтана, в с. •••, обл. ••• и в гр. София, с цел да принуди гръцкия гражданин Д. А. - представител на „Флуормилс Тракис“ АД, да поеме имуществено задължение от името на дружеството в размер на 99 000 /деветдесет и девет хиляди/ евро под претекст за бъдещи доставки на пшеница, да е направил опит да причини значителни имуществени вреди на „Флуормилс Тракис“ АД - гр. Александруполис, Република Гърция, като посредством телефонни разговори с Н. М. Г., която предавала устно поставените от Л. К. условия на М. П. С., както и посредством лични телефонни разговори с М. П. С., от гр. •••, в качеството му на пълномощник на „Флуормилс Тракис“ АД, с представляващ Д. А., от гр. •••, Република Гърция, заплашвайки го с увреждане на имуществото на „Флуормилс Тракис“ АД - а именно, че няма да бъде освободен вече заплатен на 31.03.2015 г. по банков път от „Флуормилс Тракис“ АД товар от 250 тона пшеница по фактура - проформа № 81/16.03.2015 г. между „Мел БГ“ АД като продавач и „Флуормилс Тракис“ АД като купувач, на стойност 41 250 Евро /80 478, 75 лв./, като изпълнителното деяние е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление по независещи от него причини /отказ от страна на Д. А. имущественото задължение да бъде поето, въпреки неизпълнението на доставката на пшеница и неправомерното задържане от страна на К. на продажната цена на същата/ като го е оправдал по обвинението по 213а, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.18, ал. 1 от НК.

Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от ТД „ФЛУРМИЛИС ТРАКИС УЗУНОПУЛУС“ АД, със седалище и адрес на управление Република Гърция, гр. Александруполис, представлявано от К. У., против подсъдимия Л. В. К., граждански иск за присъждане на сумата от 41 50 евро/80 478.75лв./, претендирана като обезщетение за имуществени вреди от престъпление по чл. 211, във вр. с чл.210, ал.1, т. 3, пр.1, във вр. с чл.209, ал.1 НК.

В законоустановения срок срещу така постановената присъда е постъпил протест от Окръжна прокуратура – Монтана, в който се прави възражение за нейната неправилност и незаконосъобразност с оглед наличните по делото безспорни доказателства в подкрепа на обвинителната теза. В допълнение към протеста се сочи, че по отношение на обвинението по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1, пр.1, вр. чл. 209, ал.1 НК, съдът погрешно е приел, че в случая не била налице измама, а гражданско-правен спор между търговци на зърно. От наличните доказателства безспорно се установявало, че подсъдимият К. изначало е заявявал неистини пред свидетеля С. и въвел същия в заблуждение, че ще договаря покупко - продажба на пшеница със земеделски производител, какъвто реално той никога не е бил. След среща между двамата в гр. София, К. предложил на свидетеля С. да се срещнат в зърнобазата му в с. •••, обл. •••, на 22.03.2015 г., при която среща К. се представил като собственик на зърнобазата и на съхраняваната в нея пшеница, което в рамките на наказателното производство се опровергавало от събраните доказателства, от които безспорно се установявало, че зърнобазата е собственост на свидетеля Б. Т. и никога в зърнобазата не била съхранявана продукция на „Мел БГ“ АД или в частност на подсъдимия К.. Въведен в заблуждение относно собствеността на пшеницата и на зърнобазата, свидетелят С. взел проба от пшеницата за анализ и двамата с К. договорили продажба на 100 тона пшеница и плащането да се извърши преди нейното товарене. При първата сделка между двамата подсъдимият К. бил коректен и стриктно изпълнявал условията по сделката, като предоставил заплатеното му количество пшеница. Спечелил доверието на гръцкото дружество и на свидетеля С., К. сключил втора сделка за продажба на 250 тона пшеница, при която изпратил 12 тона по - малко от договореното и заплатено му количество. Обяснил това с грешка и обещал при следващата сделка да възстанови разликата. По този начин К. си гарантирал следваща сделка, при която не само нямало да възстанови разликата, но и нямал намерение да изпълни договореното с една единствена цел - да се облагодетелства за сметка на измаменото гръцко дружество. Представителите на гръцкото дружество, въведени в заблуждение, че договарят със земеделски производител и собственик на пшеница, заплатили по банков път стойността на 250 тона пшеница, като въз основа на издадена от подсъдимия К. проформа - фактура превели сумата от 41 250 евро или 80 478, 75 лв., по посочената от К. банкова сметка. Последният, без да има намерение да се задължава по договора и да изпълни доставката на пшеница, изтеглил със сина си в брой от сметката на „Мел БГ“ АД сумата от 80 000 лв.. Впоследствие К. се обадил на С. и заявил, че товаренето на пшеницата ще се извърши на следващия ден - 02.04.2015 г., тъй като бил зает на предварително уговорената дата. На уговорената дата автомобили на бургаската фирма „Съни транс“ пристигнали в зърнобазата в с. •••, обл. •••, за да натоварят договореното между С. и К. количество пшеница. На 02.04.2015 г. свидетелят С. провел телефонен разговор с К., който, вместо да потвърди, че заплатената му пшеница ще бъде извозена за гр. Александруполис, предложил на свидетеля С. да договорят ново количество пшеница в размер на 500 тона, което К. да продаде на гръцкото дружество „Флуормилс Тракис“ АД. Тъй като С. нямал разрешение за такава сделка от свидетеля А., настоял да бъде извозено заплатеното вече количество пшеница, но К. не потвърдил транспортирането на пшеницата. На 03.04.2015 г. С. пристигнал в зърнобазата в с. •••, обл. •••, където не открил К., а негова служителка в „Мел БГ“ АД - свид. Н. Г., от гр. •••, която го запознала със свидетеля Б. Т.. След разговор със свидетеля Т., последният разпоредил да бъдат натоварени камионите с пшеница, но заявил, че камионите ще напуснат зърнобазата, след като му бъде заплатена пшеницата. Тогава свидетелят С. разбрал, че зърнобазата и съхраняваната в нея земеделска продукция не са собственост на К., а на свидетеля Т. и на управляваното от него дружество „Т. Кампо“ ООД. Въпреки няколкократно проведените разговори по телефона с К. от страна на свидетеля С., от страна на К. не била заплатена пшеницата на свидетеля Т. и наетите за превоза камиони след няколкодневен престой в зърнобазата били разтоварени и освободени. Впоследствие К. няколкократно обещавал на С., че ще върне получената сума за нереализираната сделка, но така и не направил това в рамките на една година. Поради тази причина от страна на „Флуормилс Тракис, , АД ангажирали адвокат, който подал жалба до СРП и след извършена проверка било образувано настоящото досъдебно производство.

Според прокурора обясненията на К., че имал намерение да възстанови сумата, като искал от свидетеля С. банкова сметка, по която да преведе парите, било негова защитна позиция и това му заявено намерение /единствено в съдебната фаза на процеса/ се опровергавало изцяло от доказателствата по делото. К. разполагал с данните за банковата сметка на „Флуормилс Тракис, , АД, тъй като от тази сметка по сметката на „Мел БГ“ АД била преведена сумата от 41 250 евро, или 80 478, 75 лв. за договорените 250 тона пшеница. Тази защитна позиция била формирана и използвана от подсъдимия във фазата на съдебното производство именно с цел да заблуди съда, че е имал добрите намерения на честен търговец, какъвто определено не бил. Проследявайки хронологията на отделните действия от страна на К. било видно, че последният действал целенасочено с цел да измами свидетеля С. и да се облагодетелства за сметка на гръцкото дружество. От доказателствата по делото относно поведението на К. било видно, че същият не е имал каквото и да е намерение да изпълни поетото задължение при третата сделка с гръцкото дружество, докато при първата сделка е действал добросъвестно и с това спечелил доверието на свидетеля С., респ. на свидетеля А., при втората сделка той умишлено изпратил по - малко от заплатеното количество пшеница и по този начин си подсигурил трета сделка, обещавайки да възстанови платеното, но недоставено количество пшеница. К. сам и чрез сина си на 31.03.2015 г. изтеглил преведената му от гръцкото дружество сума, като предварителната уговорка била на следващият ден да се извърши товаренето на пшеницата, което той отложил формално с един ден, въпреки че вече разполагал с преведената сума и нямало пречка да заплати на свидетеля Т. пшеницата и същата да бъде транспортирана до гр. Александруполис, Република Гърция. На 02.04.2015 г., вместо да предаде заплатената му пшеница на свидетеля С., подсъдимият К. предложил на С. да договорят ново количество пшеница в размер на 500 тона. Било видно, че подсъдимият К. не е имал никакво намерение да се задължава по договореното и без да е собственик на предмета на сделката действал единствено с цел да причини на «Флуормилс Тракис» АД имотна вреда в размер на 41 250 евро /80 478, 75 лв./, както и да се благоденства със същата сума.

Неправилно според прокурора в мотивите си съда не е кредитирал показанията на свидетеля Б. Т., а е дал вяра на показанията на подсъдимия К., което било в разрез с доказателствата по делото. Свидетелят Т. първоначално разпоредил да бъдат натоварени камионите с 250 тона пшеница и разпоредил разтоварването й след дни, когато се убедил, че К. няма да заплати натовареното зърно. Според прокурора защитната позиция на подсъдимия, която се подкрепяла единствено от показанията на пряко подчинената му свидетелка Н. Г., се опровергавала от всички останали доказателства по делото и кредитирането на тези показания от съда било единствено, за да послужат като мотив за оправдаването на К., въпреки доказателствата по делото, потвърждаващи основателността на обвинението. Въз основа на гореизложеното се прави извода, че К. както от обективна, така и от субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 211, във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 1, във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК.

По обвинението по чл. 213а, ал. 3, т. 2, във връзка с aл. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК прокурорът счита, че в мотивите си съдът неправилно е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, като е кредитирал показанията на свидетелката Н. Г. и обясненията на подсъдимия К. и е тълкувал превратно показанията на свидетеля М. С., без изобщо да коментира показанията на свидетеля А.. В мотивите си съдът е посочил, че кредитира показанията на свидетелите Я. С., К. С. и К. М., но не пояснявал защо не кредитира показанията на свидетеля С. и свидетеля А., чиито показания се подкрепяли от показанията на другите трима свидетели. За да приеме, че обвинението не е доказано, съдът е кредитирал според прокурора показанията на свидетелката Н. Г. и обясненията на подсъдимия К., макар и в мотивите си изобщо да не е обсъдил тези показания във връзка с това обвинение. Относно показанията на свидетелката Г., същите не следвало да бъдат кредитирани, тъй като от доказателствата по делото било видно, че тя е била и е в служебна зависимост от К.. В показанията си свидетелката Г. твърдяла пред съда, че изобщо на инкриминираната дата не е ходила в с. •••, обл. •••, което изцяло се опровергавало от доказателствата по делото /показанията на свидетеля Т. и свидетеля С./. Единствената цел на свидетелката Г. при даване на показанията й била да защити К., за когото продължавала да работи и към момента на съдебното следствие, по което била разпитана като свидетел. Предвид извършената от подсъдимия К. измама, предмет на предходното обвинение, и показанията на свидетелите С., А., Я. С., К. С. и К. М. по безспорен начин се установявало, че в инкриминирания период подсъдимият, както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил престъпния състав на чл. 213а, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.

От гореизложеното и от събраните по делото доказателства било видно, че присъдата на ОС - Монтана, с която подсъдимият К. бил признат за невиновен, е в разрез със събраните по делото доказателства, същата се явява постановена в нарушение на чл. 304 от НПК и е неправилна и в явно противоречие със събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства. Предвид изложеното в протеста се прави искане присъдата на Окръжен съд - гр. Монтана да бъде отменена и постановена нова присъда, с която на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК подсъдимият Л. В. К. да бъде осъден по повдигнатите обвинения по чл. 211, във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 1, във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК и по чл. 213а, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа протеста на ОС - Монтана срещу оправдателната присъда спрямо подсъдимия К., като счита, че най-вече следва да бъдат ценени като последователни и логични показанията, дадени от пълномощника на пострадалото юридическо лице свидетеля С.. Прокурорът счита за безспорно доказано в хода на съдебното следствие, че подсъдимият К. е въвел в заблуждение представителя на гръцката фирма относно това, че същият е земеделски производител на зърно, че притежава складова база за зърно и може да му продаде необходимото количество. Това въвеждане в заблуждение е послужило за съответно разпоредително действие от страна на гръцката фирма, която по банков път е превела парите на К., който впоследствие лично и сина му са изтеглили от съответния банков клон. Досежно това, дали спорът бил гражданско-правен или наказателно-правен, прокурорът счита, че следвало да се изключи гражданско-правния аспект, тъй като подписан договор между двете страни не е имало и в този смисъл да се търси неточно, частично или пълно неизпълнение на договора било напълно безпредметно, с оглед на това, че парите били преведени без да има сключен договор между двете страни и съответно е имало разпореждане с тези средства в личен интерес на подсъдимия.

По отношение на второто обвинение прокурорът счита, че то също е доказано, с оглед установените договорки от страна на подсъдимия да бъдат преведени 99 хиляди евро, като в противен случай няма да бъде пуснат третия курс и да бъде допълнен предходния курс с остатъчната сума от зърно. Иска се подсъдимият да бъде осъден и по двете обвинения, по които ОП - Монтана му е повдигнала обвинение, като му бъде определено наказание в пределите, поискани от окръжната прокуратура. Заостря се вниманието, че деянията са с висока степен на обществена опасност, тъй като се касаело за две обвинения за тежки умишлени престъпления и размерът на вредите бил значителен. Прокурорът счита, че представените проекти на споразумение и цесия от подсъдимия били защитна позиция и нямали упора в нормалната житейска и правна логика да се възстановят сумите по неизпълнени договорни отношения, тъй като такива договорни отношение между двете страни не е имало. Вече повече от 8 години нямало никакво връщане на парите в патримониума на ощетеното юридическо лице, а това можело да стане според прокурора с обратен банков превод, при наличие на отпаднало основание за изпълнение на договорката.

В реплика на прокурора се прави искане да бъдат ценени внимателно показанията на всички разпитани свидетели, особено на свидетеля Т., който според свидетеля С. бил в схема с подсъдимия, което се виждало и от установените договорки в случая. Безспорно било доказано въвеждане в заблуждението и постъпилите суми без основание в полза на подсъдимия, които не са възстановени и към момента.

Гражданският ищец „Флуормилс Тракис Узунопулус“ АД, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител адв. Т.. Последният моли да се уважи протеста на прокуратурата, като счита, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна по изложените в протеста аргументи. След всеобхватния характер на въззивната проверка, представителят на гражданския ищец счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Счита, че вътрешното убеждение на първоинстанционният съд и крайния му съдебен акт не кореспондират със събраната доказателствена съвкупност по делото, както от съдебното, така и от досъдебното производство, а така също и от проведените разпити на свидетелите в настоящата инстанция. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен, и вместо него постановяването на нов съдебен акт с осъдителен диспозитив.

Защитата на подсъдимия оспорва подадения протест и счита, че и след разпита на свидетелите пред въззивната инстанция противоречията, очертани пред първата инстанция и отнасящи се и за двете обвинения, не са преодолени. Защитата счита, че досежно измамата на първо място стои противоречието дали са се познавали свидетелят Т. и подсъдимият К. преди доставката на зърното за гръцката фирма, дали е имало устна уговорка, защото нямало писмена да се извърши продажба, имало ли е продажба на зърно преди третата неосъществена сделка и заплащано ли е доставеното вече на гръцката фирма зърно чрез посредничеството на подсъдимия на ръка, тъй като нямало оформени документи.

Относно обвинението за изнудване, противоречията според защитата се изразявали между показанията на свидетеля М. С., от една страна, и от друга - обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Т. и Г.. Относно измамата защитата счита, че не следвало да се дава вярна на показанията на свидетеля Т. по следните съображения: Факт било, че преди третата неосъществена сделка от базата на Т. е заминало за Гърция без проблем зърно от две сделки, което означавало, че устно договаряне за продажба е имало и че тези количества, които са заминали за Гърция, са заплатени. Защитата не се учудва, че в представения от Т. преди последното заседание документ не фигурирали никакви сделки между неговата фирма и фирмата на подсъдимия, тъй като всичко е било договорено само устно. Според защитата ако доставката и плащането са били оформени документално, Т. трябвало да плаща данъци, а без документи такива данъци се спестявали. Освен това устните уговорки за покупко-продажба на зърното и заплащането на ръка на изпратеното за Гърция количество, било изгодно не само за свидетеля Т., но и за подсъдимия, защото при такъв начин на покупко-продажба цената на зърното, което купувал подсъдимия, била по-ниска отколкото, ако всичко било оформено документално.

Обвинение за изнудване се основавало според защитата изключително на показанията на свидетеля М. С.. Тези свидетелски показания се опровергавали обаче не само от обясненията на подсъдимия, но и от показанията на свидетелите Т. и Г.. Според свидетеля М. С., разговора по телефона за 99 хиляди евро бил извършен от една страна между М. С. и подсъдимия, от друга страна между Н. Г. и подсъдимия, и тя препредавала това, което казвал подсъдимия К.. Според подсъдимия, когато са водени тези разговори, там е присъствал и свидетеля Т., и нямало начин той да не е разбрал за тези 99 хиляди евро. Тези показания на М. С. се опровергавали от свидетеля Т., който твърди, че не е чул подобен разговор и не знае да е проведен такъв разговор. Свидетелят Н. Г. потвърждавала, че тя била в базата само веднъж и подобен разговор между нея и подсъдимия К. не е имало. С други думи в най-благоприятния за подсъдимия случай е налице едно съмнение, а противоречията не били преодолени нито пред първата, нито пред въззивната инстанция. Защита счита, че оправдателната присъда се гради на събраните доказателства и правилно окръжният съд бил приел, че не е налице измама, а гражданско-правен спор и че относно второто обвинение съществуват много големи съмнения, при наличието на които съмнения не може да се постанови осъдителна присъда, поради което се прави искане да се постанови решение, с което да се потвърди оправдателната присъда на окръжния съд.

В собствена защита подсъдимият заявява, че не се признава за виновен и моли съдът да потвърди присъдата на ОС - Монтана. Признава, че дължал тези пари и си продал къщата, за да се издължи, но купувачът не платил и съдът развалил сделката.

Съдът, като прецени изложените в протеста, както и в депозираните допълнителни изложения към него доводи и съображения, и като взе предвид събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи в съдебно заседание пред въззивната инстанция, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

По обвинението по чл. 211 във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 1 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК:

Подсъдимият Л. К. живеел в гр. •••. През 2015г. К. е бил представител на „Мел БГ“ АД /сега „Агро-мел 2009“ АД/, част от дейността на което дружество е търговия със селскостопанска продукция.

Свидетелят Б. Х. Т. живеел в с. •••, обл. •••, същият бил управител на „Т. Кампо“ ООД, което дружество се занимавало със зърнопроизводство и притежавало зърнобаза в с. •••, обл. •••, където съхранявало собствената си земеделска продукция и техника.

Търговско дружество „Мили Тракис Йоанис Узонополос“ АД, с международна транслитерация на наименованието „Флуормилс Тракис“ АД, било със седалище гр. Александруполис, Република Гърция. Свид. Д. А. бил член на управителния съвет на дружеството и разполагал със специален мандат и представителна власт, въз основа на които имал право да подписва заповеди за парични преводи в размер до един милион евро, да сключва договори до размера на тази сума, да представлява дружеството пред публични и частни организации. Свидетелят М. С., от гр. •••, за периода 05.01.2015 г. - 31.12.2015 г. бил пълномощник на гръцкото дружество с право да представлява „Флуормилс Тракис“ АД пред дружества и физически лица, да преговаря с тях от името на дружеството и да договаря условия за сключване на сделки с „Флуормилс Тракис“ АД. Свидетелят С. се отчитал пряко на свидетеля Д. А., с когото подържал непрекъсната връзка по телефон, като всяка договорена от свидетеля С. сделка се одобрявала или неодобрявала от А., който осигурявал паричните плащания по сделките. С., като пълномощник на гръцкото дружество, осъществявал контакт с български зърнопроизводители и договарял сделки за закупуване на зърно от „Флуормилс Тракис“ АД. В горепосочения период Д. А. не познавал К., не бил разговарял с него, цялата информация, която този свидетел знаел във връзка със сделките на дружеството му, била предавана от свидетеля М. С.. На 20.03.2015 г. подсъдимият Л. К. и свидетелят М. С. се свързали по телефона, К. заявил, че има голямо количество пшеница за продажба и предложил на С. да се срещнат и да договорят продажба на пшеница на представляваното от свидетеля С. гръцко дружество. С. уведомил за предложението свидетеля А., който му дал одобрение за срещата. Подсъдимият К. и С. се разбрали да се срещнат в зърнобазата в с. ••• на 22.03.2015 г. На уговорената дата свидетелят С. посетил зърнобазата в с. •••, обл. •••, където го чакал К.. С. видял, че в зърнобазата се съхранява голямо количество земеделска продукция, останал с убеждение, че зърнобазата и намиращата се в нея продукция е собственост на К.. Свидетелят С. взел проба от пшеницата за анализ и двамата с К. договорили продажба на 100 тона пшеница. Плащането следвало да се извърши преди товаренето на пшеницата. Същият ден, по електронна поща от „Мел БГ“ АД, до свидетеля С. и до гръцкото дружество от „Мел БГ“ АД била изпратена фактура-проформа за сумата от 17 160 евро за покупка на 104 тона пшеница. С наети от свидетеля С. товарни автомобили на бургаската фирма „Съни транс“, представлявана от свидетеля П. К., пшеницата била натоварена от зърнобазата в с. •••, обл. •••, и доставена в гр. Александруполис, Република Гърция.

След коректно изпълнената доставка на пшеница, К. договорил със свидетеля С. продажба на следващо количество пшеница. Издадена била от „Мел БГ“ АД нова проформа - фактура за сумата от 41 250 евро за продажба от страна на дружеството, с представител К., и закупуване от страна на гръцкото дружество на 250 тона пшеница. От гръцкото дружество превели сумата по сметката на „МЕЛ БГ“ АД, посочена от К., на 26.03.2015 г. и пшеницата, с автомобили на бургаската фирма „Съни транс“, била извозена за гр. Александруполис, Република Гърция, където при измерване на количеството било установено по - малко натоварено количество от 12 тона.

Подсъдимият и свидетелят М. С., действащ като пълномощник на гръцкото дружество, договорили нова продажба на 250 тона пшеница, като К. издал следваща проформа - фактура № 81/16.03.2015г. за сумата от 41 250 евро или 80 478, 75 лв.. На 31.03.2015 г. гръцкото дружество превело по сметка в „Пиреос Банк“ АД, посочена в проформа - фактурата от подсъдимия К., сумата от 41 250 евро /80 478, 75 лв./. На същата дата сумата била изтеглена в брой от сметката на „Мел БГ“ АД, като Л. К. изтеглил сумата от 30 000 лв., а синът му В. В. изтеглил в брой сумата от 50 000 лв. При договарянето на сделката К. обещал товаренето на пшеницата да се извърши на 01.04.2015 г. и следвало да бъде осъществено отново с автомобили на бургаската фирма „Съни транс“, наети от свидетеля С.. На уговорената дата К. се обадил на С. и казал, че товаренето на пшеницата ще се извърши на следващия ден - 02.04.2015 г., тъй като бил зает на предварително уговорената дата. На уговорената дата автомобили на бургаската фирма „Съни транс“ пристигнали в зърнобазата в с. •••, обл. •••, за да натоварят договореното между С. и К. количество пшеница. На 02.04.2015 г. пшеницата не била натоварена. На 03.04.2015 г. свидетелят С. пристигнал в зърнобазата в с. •••, обл. ••• и не открил К., а негова служителка в „Мел БГ“ АД - свидетелката Н. Г. от гр. •••, която го запознала със свидетеля Б. Т. /преставляваното от последния дружество „Т. Кампо“ ООД бил собственик на зърнобазата в с.••• и на съхраняваната в тази зърнобаза пшеница/. След разговор със свидетеля Т., последният разпоредил да бъдат разтоварени и освободени камионите, като по думите на Т. това е станало, защото не му е заплатена цената на зърното.

Впоследствие подсъдимия К. обещавал на свидетеля С., че ще върне получената сума за нереализираната сделка, която сума и към момента не е върната на гръцкото дружество и за нея не е доставена пшеница.

По обвинението по чл. 213а, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК:

От фактическа страна съдът е приел, че подсъдимият Л. К. бил обвинен и в това, че в периода от 02.04.2015 г. до средата на месец април 2015 г., в гр. Монтана, с. •••, обл. ••• и гр. София, с цел да принуди гръцкия гражданин Д. А. - представител на „Флуормилс Тракис“ АД, да поеме имуществено задължение от името на дружеството в размер на 99 000 евро, под претекст за бъдещи доставки на пшеница, е направил опит да причини значителни имуществени вреди на „Флуормилс Тракис“ АД - гр. Александруполис, Р Гърция, като посредством телефонни разговори с Н. М. Г., която предавала устно поставените от Л. К. условия на М. П. С., както и посредством лични телефонни разговори с М. П. С., от гр. •••, в качеството му на пълномощник на „Флуормилс Тракис“ АД, с представляващ Д. А., от гр. •••, Република Гърция, заплашвайки го с увреждане на имуществото на „Флуормилс Тракис“ АД - а именно, че няма да бъде освободен вече заплатен на 31.03.2015 г. по банков път от „Флуормилс Тракис“ АД товар от 250 тона пшеница по фактура-проформа № 81/16.03.2015 г. между „Мел БГ“ АД, като продавач и „Флуормилс Тракис“ АД като купувач, на стойност 41 250 евро /80 478, 75лв./, като изпълнителното деяние било довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление по независещи от него причини /отказ от страна на Д. А. имущественото задължение да бъде поето, въпреки неизпълнението на доставката на пшеница и неправомерното задържане от страна на К. на продажната цена на същата/.

Настоящият съдебен състав, след внимателен прочит на обжалвания съдебен акт и анализ на събраните по делото доказателства, стигна до извода, че първоинстанционният съд е направил необходимата проверка на доказателствената съвкупност и е извършил съответния анализ на доказателствената стойност на отделните факти, които е приел за установени и доказани. Изследвайки същите, настоящият състав намира, че първостепенният съд е дал адекватна оценка на доказателствата според действителното им съдържание и е изградил правилно вътрешното си убеждение, което е отразил в мотивите на обжалвания съдебен акт, който се явява обоснован и законосъобразен.

В резултат на проведеното и пред настоящата инстанция съдебно следствие по делото, по време на което беше извършен разпит на двама от свидетелите, чийто показания са били почетени от първоинстанционния съд по реда на чл. 371, т. 1 НПК – М. С. и Б. Т., повторен разпит на свидетелката Н. Г. и допуснат разпит като свидетел на лицето С. Т., въззивният състав счита, че извън предмета на доказване не е останал неизяснен нито един факт или обстоятелство и че липсва основание да се приемат нови фактически положения за престъплението по чл. 211, във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 1, във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК. Приетите за установени такива от първостепенния съд, свързани с обстоятелствата по осъществяване на трите сделки между фирмата на подсъдимия и гръцкото дружество и създалите се отношения между тях в тази връзка, са в съответствие с доказателствата по делото, подкрепят се от тях и въззивната инстанция ги възприема изцяло.

След анализ и преценка на постановената присъда в частта досежно приетите фактически обстоятелства за престъплението по чл. 213а, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, настоящата инстанция стигна до извода, че на практика липсва приета в необходимата пълнота фактическа обстановка от първостепенния съд и настоящият състав следва да приеме нови фактически обстоятелства. След собствен разбор и анализ на всички писмени и гласни доказателства по делото, събрани по време на досъдебното производство и приобщени по време на съдебното следствие от първоинстанционния съд, като и тези гласни доказателства, събрани от настоящата инстанция във въззивното производство, в изпълнение задълженията си по чл. 14 НПК и с оглед правомощията си по чл. 316 НПК, настоящият състав прие следните фактически положения досежно деянието по чл. 213а, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК:

Въпреки че третото плащане било извършено, последвал отказ пшеницата да бъде освободена от зърнобазата в с. ••• и извозена до складовата база на гръцката фирма в гр. Александруполис. По този повод М. С. отишъл на място в с. •••, където се видял с Б. Т., от когото разбрал, че последният е собственик на зърнобазата и на самото зърно и че също не му е платено, поради което е отказал да го освободи. По данни на свидетеля С., след проведени телефонни разговори с подсъдимия К., последният му заявил, че няма да освободи вече заплатената пшеница, докато не му се предплатят 99 000 евро като предплата за бъдещи доставки. Отказът да бъдат освободени камионите с натовареното и платено зърно и поставянето като условие за освобождаване на зърното плащане в размер на 99 000 евро С. възприел като измама и опит за изнудване спрямо гръцкото дружество, което представлявал. Уведомил за случващото се управителя на гръцкото дружество Д. А. по телефона и бил посъветван да подаде жалба срещу действията на К. до полицията.

Първостепенният прочит на събраните от първоинстанционния съд доказателствени източници е позволил надлежното установяване на хронологията на инкриминираните събития. Детайлизирайки фактите, съдът е извел въз основа на тях необходимите фактически и правни изводи, които настоящият съдебен състав споделя. Последните са в съответствие и се подкрепят и от приетите от настоящия състав фактически положения, като въззивната инстанция намира, че първостепенният съд с основание е счел, че обвинителната теза не е защитена убедително и не сочи на извършени от подсъдимия престъпления по 213а, ал. 3, т. 2, вр. с ал.1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.

При внимателен прочит на внесения в съда срещу К. обвинителен акт е видно, че прокуратурата е инкриминирала сключения устен договор между подсъдимия и свидетеля М. С. като инструмент, използван от подсъдимия за въвеждане в заблуждение на свидетеля С., пълномощник на „Флуормилс Тракис“ АД - гр. Александруполис, Република Гърция, че представляваното от него търговско дружество „Мел Бг“ АД е зърнопроизводител и собственик на зърнобаза в с. •••, обл. ••• и че ще продаде 250 тона пшеница на „Флуормилс Тракис“ АД - гр. Александруполис, като в резултат на това, гръцкото дружество извършило разпоредителни действия и заплатило на подсъдимия сумата в размер на 41 250 евро /80 478, 75 лв./ по изпълнение на договора, с която обогатило патримониума на К., който нямал намерението да се задължава по сключения устен договор. В същия смисъл са и изведените в протеста и допълнението към него възражения, съобразно които прокуратурата счита, че подсъдимият неправилно е бил оправдан.

След необходимата оценка на доказателствата с основание първостепенният съд не се е съгласил с изведения в обвинителния акт правен извод, че с поведението си подсъдимия К. е осъществил състава на престъплението по чл. 211, във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 1, във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК. Вътрешното убеждение на първоинстанционния съд се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК и съдът не е допуснал нарушение на принципните норми на чл. 13, 14 и чл. 107 НПК, които да обуславят отмяна на атакувания съдебен акт.

По принцип в съдебната практика не е била спорна възможността престъплението по чл. 209 от НК да се извърши и чрез сключването на устен договор, т. е. при наличието на договорни отношения, но в този случай се приема, че деецът следва умишлено и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че ще му извърши услугата, за която се е задължил, като обаче той няма нито намерение, нито възможност да изпълни поетия в договора ангажимент/ в този смисъл са Р № 353 по нд № 1032/12 г. на I НО и Р № 404/1995 г. ВС на I-НО/. Обикновената измама по чл. 209, ал. 1 от НК често се съпоставя със сключването и изпълнението на различни облигационни или търговски договори. Съдебната практика по приложението на посочения състав е изяснила два основни постулата, които в случая следва да се спазват – първо, че неизпълнението на сключени правни сделки (договори) от една от страните по тях само по себе си не означава извършена измама по чл. 209 и сл. от НК и второ, че при въпросната измама деецът може да въведе пострадалия в заблуждение, като го мотивира да сключи и да изпълни вредоносен за него договор, но преценката дали е налице престъпна измама или опорочена гражданско- правна сделка следва да се прави отделно във всеки конкретен случай, като се съобразяват действителните намерения на дееца (субективната страна в поведението му) и реалната му възможност да изпълни поетите от него задължения.

За да бъде определено едно неизпълнение на граждански договор като престъпно обаче, следва да се отговори поне на три съществени въпроса: 1) имал ли е деецът действително намерение да задължава себе си по постигната с насрещната страна уговорка или действителната му цел е била привидно да създаде Т.а впечатление, респективно да мотивира насрещната страна да извърши акт на имуществено разпореждане; 2) имал ли е деецът реална фактическа възможност да изпълни своето задължение или е постигнал устна договорка с ясното съзнание, че няма как да изпълни задължението си и 3) изпълнено ли е поетото задължение. В конкретният случай установените фактически обстоятелства не обосновават такъв извод.

Правилно установените от първостепенния съд факти сочат, че подсъдимият К. не е действал с измамлива цел, а е имал намерение действително да изпълни доставката на договорената и по третия устен договор пшеница, както това се е случвало на два пъти преди това, което се извлича от хронологията на събитията, която индикира такъв извод. Подсъдимият е притежавал необходимите познания и възможности и на практика се е занимавал с търговия на зърно и преди инкриминирания случай, което е видно от приложените по досъдебното производство документи от фирменото дело на дружеството, съгласно които дейността на дружеството е била търговия със селскостопанска продукция. След постигането на устната договорка с пълномощника на гръцкото дружество свидетеля С., К. е предприел необходимите действия за нейното изпълнение. Безспорно по делото е установено, че на два пъти преди инкриминираното деяние - съответно на 23.03.2015 г. и на 26.03.2015 г., договорените между К. и пълномощника на гръцкото дружество С. количества пшеница - 104 тона първия път и 250 тона втория път, са били платени и съответно доставени на дружеството в гр. Александруполис, Република Гърция. Няма спор по делото, че въпросните количества пшеница са били натоварени и извозени от зърнобазата в с. •••, собственост на свидетеля Т. и съответно са били доставени на гръцката фирма. От доказателствата по делото се установява също, че за така извозените количества от посочената зърнобаза между подсъдимия К., на чиято фирмена сметка са били превеждани парите от гръцкото дружество, и свидетеля Т., собственик на зърнобазата, не са били оформени договорни отношение и не са били съставени платежни документи съобразно Закона за счетоводството. Въпреки това и двата пъти зърното е било извозено от зърнобазата и доставено на гръцкото дружество в гр. Александруполис. С факта не тези две изпълнения по сключените устни договори между пълномощника на гръцкото дружество и подсъдимия К. се подкрепят обясненията на последния, че извозването на зърното е ставало, след като подсъдимият е заплащал същото на ръка. Дадените от него в тази връзка обяснения не могат да бъдат опровергани и с показанията на свидетеля Т., че същият не е познавал подсъдимия К. и че между тях не е имало никакви договорни отношения. Съгласно съдебната практика обясненията на подсъдимия са не само средство за защита, но и източник на доказателства и когато същите не се опровергават, а са в съответствие с останалите доказателства по делото, както е в настоящия случай, няма основание на същите да не бъде даден кредит на доверие. Видно от показанията на свидетеля Т. и съпругата му С. Т., няма как без тяхно знание и съгласие да е било натоварено и да е напуснало зърнобазата Т.а голямо количество пшеница.

В съдебната практика се приема, че сключваните във връзка с престъпната измама правни сделки са нищожни с мотива, че при тях измаменият бива мотивиран да пристъпи към някакъв договор, по силата на който да се разпореди с конкретно имущество, но в съзнанието си мотивиращият го деец няма никакво намерение да се задължава по този договор, т.е. липсва действителна воля за правно обвързване(Р. № 63 – 2010 – ІІІ н.о. на ВКС и Р № 308 – 2010 – І н.о. на ВКС). Не би могло да се приеме, че има измама, ако, макар и пострадалият да е бил заблуден за определени обстоятелства, свързани със собствеността на зърнобазата, подсъдимият е имал сериозното намерение да се ангажира да изпълни поетите задължения по доставянето на пшеницата и е имал реална възможност да направи това, както се е случило на два пъти преди това. От наличната доказателствена съвкупност не би могъл да бъде изведен извод, че с поведението си подсъдимият не е имал нито намерение, нито възможност да изпълни обещанието си. От безспорно установените по делото доказателства е видно, че последният се е занимавал с търговия на селскостопанска продукция, че той е осъществил доставка на зърно два пъти преди това, че не е укрил самоличността си, че не се е укрил и след деянието, а на два пъти, чрез прехвърляне на вземането и предложен проект на споразумение е направил опит да уреди отношенията си с гръцкото дружество, като тези действия хронологически подсъдимият осъшествил преди да бъде образувано досъдебното производство срещу него. Няма безспорни по делото доказателства, които несъмнено да установяват, че причините за неизпълнението на третата сделка и прекъсването на връзката между тях да се дължат на злонамерени действия от страна на подсъдимия, което правилно е приел и първостепенният съд, мотивирайки правните си изводи. Доводите в протеста в подкрепа на релевираното основание, че К. действал целенасочено с цел да измами свидетеля С. и да се облагодетелства за сметка на гръцкото дружество, както и че същият не е имал каквото и да било намерение да изпълни поетото задължение при третата сделка, не обосновават съставомерните признаци на измамата по чл. 209, ал. 1 от НК. Както в теорията, така и в съдебната практика се приема, че измамливият умисъл на дееца следва изначално да е налице и той се установява на база на фактите по делото. Съдът законосъобразно е приел, че цялостното поведение на подсъдимия не разкрива умисъл за формиране на погрешни представи у пострадалия относно възможността за изпълнение на поетото задължение, като е изложил необходими съображения, които тази инстанция споделя. Не следва да се игнорират показанията на Т. и съпругата му, от които е видно, че няма как в базата да влезе външен човек, без същият да бъде забелязан от самите тях или охраната на зърнобазата и без да бъде приет и придружен. От техните показания се установява също така, че на входа на базата е имало голяма табела, обозначаваща наименованието на базата, което също изключва възможността подсъдимият да представи зърнобазата като своя. Ето защо няма как да бъдат споделени показанията на свидетеля С., че той бил посрещнат от К. в базата, че го развел из нея и че се представил за неин собственик. Последното се изключва и от обстоятелството, посочено от подсъдимия в обясненията му пред първостепенния съд и потвърдени от самият С. в показанията му, че при първото му посещение в зърнобазата са били посрещнати от съпругата на Т., в чието присъствие няма как да не се изключи възможността трето лице да представя зърнобазата и зърното в нея като своя собственост.

Така изложените по-горе обстоятелства, установени по съответния ред, не си противоречат и не се изключват помежду си, отговарят на формалната логика и изключват приеманата от прокуратурата възможност К. да се е представил за собственик на зърнобазата и на зърното в нея. Не на последно място необяснимо остава и обстоятелството, как и откъде свидетелят С. е разбрал, че жената, която ги е посрещнала, е съпругата на Т., което обстоятелство е споделил също в показанията си, и как в нейно присъствие подсъдимият се е представил като собственик на зърнобазата.

Не би могъл да бъде установен престъпен умисъл само заради това, че третата сделка не е била осъществена, още повече че след това подсъдимият е направил опит на два пъти да уреди отношенията си с пълномощника С., което освен че не се отрича от последния, се потвърждава и от показанията на свидетелката Г. и свидетеля А.. Анализирани хронологически и по същество, действията на подсъдимия обективират намерението му да осъществи поетите съгласно устната договорка ангажименти, като обстоятелството, че това не се е случило поради независещи от него причини, не променя горния извод. От доказателствата по делото е видно, че гръцката фирма е отказала по-нататъшни договорни отношения с подсъдимия, а последният пък не е превел парите, тъй като С. е посочил негова банкова сметка, а не такава на дружеството, чийто пълномощник е бил, видно от приложената по досъдебното производство кореспонденция по електронен път. Както вече беше посочено, същественото при измамата е, че деецът изначално няма намерение или възможност да изпълни задълженията си по договора, а го използва само като инструмент за мотивиране на пострадалия към имущественото разпореждане, което, видно от гореизложеното, в настоящия случай не е така. Видно е, че на два пъти К. е изпълнил ангажиментите си по сключения устен договор, свързани с доставянето на пшеницата, макар и с малка неточност при второто изпълнение. Не може доказателствено да се оборят и обясненията му, че извозването на пшеницата от зърнобазата на свидетеля Т. е ставало, след като подсъдимият му давал парите на ръка, без да бъдат оформяни съответните платежни документи. В показанията си пред настоящата инстанция и самият свидетел М. С. е заявил, че анализирайки обстоятелствата, свързани с трите сделки, също е стигнал до извода, че разплащането между фирмите на К. и Т. е ставало „кеш“/виж л. 78 от въззивното дело/. В подкрепа на гореизложеното са и писмените доказателства по делото, от които е видно, че веднага след преводите от страна на гръцкото дружество по сметката на подсъдимия парите са били теглени, което не оборва, а съответства тезата, че са изтегляни и предавани на ръка, след като платежни документи не са били оформяни и след като зърното е било товарено и извозвано на два пъти за гр. Александруполис. Не са налични по делото доказателства, които да опровергават извода, че така е било процедирано и при третата сделка. Основателни са и възраженията на защитата на подсъдимия, че ако доставката и плащането са били оформени документално, Т. трябвало да плаща данъци, а без документи такива данъци се спестявали. Това обяснява и нелогичните показания на свидетеля Т., че той не познавал подсъдимия и че преди третата сделка с него нямал никакви договорни отношения. Конкретно за тези обстоятелства настоящата инстанция намира показанията на свидетеля Т. за недостоверни и същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като се явяват изолирани от установената доказателствена съвкупност. Има логика и в доводите на защитата на подсъдимия, че устните уговорки за покупко-продажба на зърното и заплащането на ръка на изпратеното за Република Гърция количество пшеница били изгодни не само за свидетеля Т., но и за подсъдимия, защото при такъв начин на покупко-продажба цената на зърното, което купувал подсъдимият, била по-ниска отколкото, ако всичко било оформено документално. Не на последно място следва да се има предвид и обстоятелството, че в дневниците за продажби на „Мел Бг“ АД за месец март 2015 г. са отразени не две, а три продажби към „Флуормилс Тракис“, като разминаването на отразеното с реално платеното и преведено по банков път от гръцкото дружество би могло да бъде предмет на данъчно престъпление, но като релевантно за настоящото производство обстоятелство то също от своя страна опровергава възраженията в протеста, че подсъдимият не е имал намерението да се задължава и да изпълнява третата сделка. Ако той е имал Т.а намерение, логично е последната продажба на зърно да не фигурира в дневника за продажби. Това отново подкрепя извода, че подсъдимият не е имал намерението да укрива обстоятелства по третата продажба на зърно. Изложените дотук обстоятелства, както и фактът, че подсъдимият никога не е отричал задължението спрямо гръцката фирма и е направил опити да се издължи, но поради посочените причини не е могъл, преценени поединично и в съвкупност, налагат извода, че подсъдимият не е целял да набави за себе си имотна облага в размера на стойността на заплатената, но недоставена пшеница, възбуждайки и поддържайки заблуждение в М. С.. Не се установява по несъмнен и категоричен начин у подсъдимия да е била налице специалната цел за имуществено облагодетелстване, при наличието на ясно съзнание, че в резултат на това за другиго настъпва имотна вреда.

Поначало обвинението и за двете инкриминирани деяния на К., за които прокуратурата е внесла обвинителния акт в съда, изцяло е било изградено на основа на показанията на свидетеля С.. Настоящият състав държи да отбележи, че след внимателен анализ и преценка на същите, намира, че те са както вътрешно противоречиви, така и в основните си части неподкрепящи се от останалите доказателства по делото – гласни и писмени, което ще бъде обсъдено по-долу в мотивите.

С оглед гореизложеното, според настоящия съдебен състав, въззивният съд е приложил правилно закона, като е оправдал подсъдимия по предявеното му обвинение по чл. 211, във връзка с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 1, във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК, приемайки, че субективния елемент на престъплението „измама“ не е установен по несъмнен и категоричен начин. Установените факти по делото не сочат на изначално намерение за неизпълнение или невъзможност за изпълнение на поетите към гръцкото дружество задължения от страна на подсъдимия, поради което не намират опора в доказателствения материал по делото възраженията в протеста, че проследявайки хронологията на отделните действия от страна на подсъдимия К. било видно, че той действал целенасочено с цел да измами свидетеля С. и да се облагодетелства за сметка на гръцкото дружество, както и че същият не е имал каквото и да било намерение да изпълни поетото задължение при третата сделка с гръцкото дружество. Следва да бъдат споделени и доводите на първостепенния съд, че установеното в случая излиза извън обсега на наказателно-правната измама и навлиза в приложното поле на гражданското право, изпълвайки признаците на типично гражданско правни отношения, произтичащи от сключения договор, за които гражданския процес предоставя необходимите средства за защита, включително и срещу т.нар. "гражданска измама", при която заблуждението е относно определени елементи на дадена правна сделка или относно условията, при които тя ще се изпълнява и чиято цел и резултат е сключения договор, макар и устен. В разглеждания случай са налице облигационни отношения между гръцкото дружеството и подсъдимия, които не следва да бъдат уреждани по реда и със средствата на наказателното преследване.

Досежно изразеното в мотивите становище, че посоченото от прокурора лице като адресат на измамата, в случая М. С., не е разполагало с фактическа власт върху имуществото на ощетеното юридическо лице, с което имущество е извършено разпореждането и в тази връзка от обективна страна не би могъл да бъде осъществен въпросния престъпен състав, настоящият състав за коректност държи да отбележи, че съгласно Решение № 39 от 14.03.2017 г. но н.д. № 1331/2016 г., I НО, на ВКС, при измамата престъпният резултат може да бъде причинен както на заблуденото лице, така и на друго лице, следователно заблуденото лице и ощетеното лице може да не съвпадат. Имуществената вреда може да бъде причинена и на юридическо лице, чрез въвеждане в заблуждение или поддържане на Т.а у физическо лице, като в принципен план, пострадал ще е винаги този, чиято имуществена сфера е накърнена, като не е необходимо последният да е бил заблуден.

Като съобрази гореизложеното настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е приложил правилно закона, като е оправдал подсъдимия К. по предявеното му обвинение по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. с чл. 209, ал. 1 НК, приемайки, че субективния елемент на престъплението „измама“ не е установен по несъмнен и категоричен начин, което от своята страна не налага намесата на въззивната инстанция в искания от прокуратурата смисъл.

Досежно обвинението за извършено престъпление по 213а, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, съдът първоначално е изложил съображения, че при така установената фактическа обстановка това обвинение е несъставомерно, тъй като нищо от изложеното в показанията на свидетеля С. за отправена заплаха не кореспондирало с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за този свидетел или негови ближни. Едновременно с това съдът е извел и извода, че съобразно същата фактическа обстановка това обвинение не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

След собствен анализ и преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав намира, че следва да бъде споделен само изводът на първата инстанция, че по делото не се установява по несъмнен и категоричен начин деянието по въпросното обвинение да е извършено. Този извод се извлича на първо място от показанията на свидетеля С., който въпреки многобройните си разпити, само в показанията си от 11.06.2019 г./четири години по-късно/, намиращи се на л. 119-121, том VI от досъдебното производство, за първи път е заявил, че К. го заплашил вербално, че е „мошеник“ и „крадец“, да дава парите, иначе нямало да види никакво зърно повече, както и че К. имал контакти с политическа партия ДПС, което С. на свое основание възприел като заплаха да не си търси парите, а да даде и още за бъдещи сделки. Във всички останали показания по време на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание от решаващия съд по реда на чл. 371, т. 1 НПК, С. не е споделил и посочил нищо за подобни заплахи. Навсякъде в останалите показания, включително и пред въззивната инстанция, той е заявил, че К., както лично по телефона, така и чрез Н. Г., му бил казал, че няма да бъде освободен вече заплатения на 31.03.2015 г. по банков път от „Флуормилс Тракис“ АД товар от 250 тона пшеница, докато не предплати 99 000 евро за бъдещи сделки.

Тези показания обаче са в противоречие с показанията на свидетелката Н. Г., която е категорична, че никога в присъствието на М. С. не била разговаряла с подсъдимия и не знаела за въпросните 99 000 евро като условие да се освободят натоварените коли. Безспорно е установено от показанията на разпитаните като свидетели шофьори на камиони К. С., Я. С. и К. М., както и от показанията на свидетеля Т., на които в тази им част няма основание да не се даде необходимото доверие, че Г. е присъствала в зърнобазата при товаренето на камионите във връзка с третата сделка. Самата тя в показанията си пред настоящата инстанция също не е изключила това да е било така, но да няма спомен, като липсата на такъв логически и нормално би могла да се обясни с отдалечеността на събитията във времето. Показанията на свидетеля Б. Т., който също според твърденията на горепосочените свидетели е бил в зърнобазата, са в същия смисъл, като и този свидетел е категоричен, че не са му известни никакви разговори, касаещи искането на предплата в размер на 99 000 евро и поставяне на условия да бъдат пуснати натоварени камионите, както между подсъдимия и М. С., така и между Н. Г. и подсъдимия. Самият той също не бил взел участие в разговори на такава тема. Няма основание само на база обстоятелството, че Г. е била служител във фирмата на подсъдимия, показанията й да се приемат като дадени под натиск или зависимост. Същата е свидетелствала под страх от наказателна отговорност, за което е била предупредена, а като не е изключила по категоричен начин присъствието си в зърнобазата при третата сделка, показанията й не са в противоречие с останалите доказателства по делото и следва да бъдат кредитирани. По същия начин следва да се подходи и към показанията на свидетеля Т., с изключение на посочените по-горе обстоятелства, за които беше посочено, че не следва да бъдат кредитирани.

Неубедителни и непоследователни са и показанията на разпитаните по делото шофьори на камиони, с които е трябвало да се извози зърното, предмет на третата сделка. Така например свидетелят К. С., шофьор на камион, в показанията си от 10.10.2017 г., на л. 188, гърба, том I от досъдебното производство, първоначално е посочил, че чул Т. и Г. да искат С. да им плати 99 000 евро, за да напуснат камионите базата. Посочил е още, че Г. и Т. не оспорвали платената сума, но чул да казват, че К. иска още пари. В дадените впоследствие показания на 07.02.2019 г., намиращи се на л. 63-64, том VI от досъдебното производство, С. обаче е заявил, че не му е „известно Л. К., Б. Т. и Н. Г. да са искали парична сума за предплатена и натоварена за транспорт пшеница, както и това, че М. С. да е заплашван от горепосочените лица“. Не му било известно също така към м. април 2015 г. С. да е сигнализирал някаква институция във връзка с възникнали неуредени отношения със същите лица. Малко преди това в показанията си от 09.01.2019 г., дадени на л. 85-88, том VI от досъдебното производство, също е заявил, че не знае въпросните лица в каква връзка са помежду си и дали се познават, какви са търговските отношения между тях, както и че не му е известно М. С. да е бил заплашван. Чул само, че говорят за пари. Проследени внимателно и трите показания на въпросния свидетел е видно, че и в трите си разпита той не сочи свидетелят С. да е бил изнудван конкретно от подсъдимия.

Свидетелят К. М., шофьор на камион, в показанията си от 27.10.2017 г., дадени на л. 201, том I от досъдебното производство, е посочил, че на 03.04.2015 г. в базата пристигнал С., който провел разговор с Г. и Т. и чул последните двама да споменават сумата 99 000 евро. Според свидетеля М., Г. разговаряла с някого по телефона и като приключила, казала на С., че К. искал да му се плати сумата 99 000 евро. Не разбрал обаче сумата за кой курс от превозваната пшеница е. На л. 54, том VI от досъдебното производство пък е заявил, че чул разговор на Г. с К. за сумата от 99 000 евро, но не чул никакви заплахи.

Аналогични са и показанията от 10.10.2017 г. на свидетеля Я. С., който на л. 185, том I от досъдебното производство е заявил, че на 01.04.2015 г. натоварил зърно, а на 03.04.2015 г. в базата дошъл М. С., който разговарял с Т. и Г., които настоявали С. да плати 99 000 евро, за да напуснат натоварените със стока камиони. Чул да се споменава и името на К. и отново сумата 99 000 евро, но не може да каже в какъв контекст е станало това. В дадените показания от 14.01.2019 г. на л. 20-23, том VI от досъдебното производство, Я. С. е заявил, че не познава и не знае дали Л. К., Б. Т. и Н. Г. се познават помежду си и дали имат някакви отношения, никога не се бил срещал с тези лица и не му било известно същите да са искали парична сума от С. за освобождаване на предплатена и натоварена за транспорт пшеница, както и че не му е било известно С. да е бил заплашван или изнудван от някое от тези лица.

Самият М. С. в първоначалните си показания от 23.08.2016 г. на л. 14, том I от досъдебното производство, сочи, че на 03.04.2015 г. Г. през цялото време говорила по телефона с някого, като той предполагал, че това бил К., но не можел да каже със сигурност дали е говорила с К. или с някой друг. Впоследствие в дадените на 11.06.2019 г. показания, намиращи се на л. 119-121, том VI от досъдебното производство, С. пък е заявил, че Г. не била посредник между него и К. и че на практика тя нямала роля в принудите и заплахите към него. Заявил е още, че при разговорите по повод третата сделка Т. му поискал не 99 000 евро, а 90 000 евро, като същата сума му поискал по телефона преди това и К., за да може да натовари камионите. За първи и единствен път в тези показания С. е заявил, че К. го нарекъл мошеник и крадец, които думи той възприел като заплаха, като му казал да дава парите, тъй като нямало да види никакво зърно повече. В противоречие с изложеното по-горе, във останалите разпити, показанията от които първоинстанционният съд е прочел и приобщил по реда на чл. 371, т. 1 НПК, както и в показанията си пред настоящата инстанция, С. сочи, че от него били искани не 90 000 евро, а 99 000 евро, за да бъдат договорени нови количества зърно, които той не отрича, че са били налице в зърнобазата, че Г. говорила с К. по телефона, след което му заявила, че докато не бъдат преведени въпросните 99 000 евро, камионите няма да бъдат освободени от зърнобазата, както и че К. му се бил обадил да не намесва полицията, тъй като ще му върне парите. За последното обстоятелство пък в показанията си пред настоящата инстанция свидетелят е заявил, че няма спомен К. да му е казвал да не намесва полицията, а досежно исканата сума от 99 000 евро С. е посочил, че същата е била поискана като предплата, за да бъде получена още стока.

От всичко гореизложено се налага извода, че приобщените по делото показания на свидетеля М. С. са непоследователни, вътрешно противоречиви и се явяват източник на сериозни противоречия досежно важни обстоятелства, касаещи размера на исканата сума, по какъв повод и конкретно от кого е била искана същата, имало ли е отправена заплаха към свидетеля и от кого и ако е имало, в какво конкретно се е изразила същата.

Както беше отбелязано по-горе, при внимателния прочит на материалите по делото е видно, че в основата на обвинителната теза и по двете обвинения са са залегнали непоследователните и противоречиви показания на свидетеля С., а по обвинението по чл. 213а НК и на посочените трима свидетели-шофьори, чийто показания се отличават със същите особености. Въз основа на същите доказателствени източници са били изградени и възраженията на прокурора в подадения протест. Настоящият състав прецени достоверността на показанията на горепосочените свидетели от гледна точка на тяхната последователност, логичност, вътрешна непротиворечивост, устойчивост във времето и наличието на корелация помежду им. Взе също предвид и отношенията между разпитаните шофьори и М. С., който сам е посочил, че бил близък с шофьорите, които пък не отричат, че той им е осигурявал работа и са фактурирали на него извършените курсове.

При внимателния прочит на показанията на свидетеля С., не се установява ясно и безспорно с какво противоправно действие той е бил заплашен и конкретно от кого – от К., Г., предавайки думите на К., или от Г. и Т.. Изведеното заключение се подкрепя от противоречията в свидетелските показания на свидетеля С., дадени в досъдебната фаза на наказателното производство и прочетени в съдебната фаза от съда по реда на чл. 371, т. 1 НПК, на които прокуратурата обръща специално внимание. Не става ясно в каква връзка са били поискани тези 99 000 евро – за да бъдат освободени натоварените с пшеница камиони или да се закупи следващо количество пшеница. Налице е и противоречие досежно размера на поисканата сума – дали се касае за 99 000 евро или за 90 000 евро. Така посочените противоречие за въпросните обстоятелства, релевантни за делото, не се преодоляват и с показанията на посочените други трима свидетели, чийто показания също са непоследователни и противоречиви. След осъществения анализ въззивната инстанция приема, че въпросните свидетелски показания не могат безусловно да бъдат приети за достоверен доказателствен източник. Ето защо лишени от основание са доводите в протеста, че показанията на свидетелите С., Я. С., К. С. и М. по несъмнен начин доказват осъщественото от подсъдимия изнудване и опровергават дадените от него обяснения.

Всичко гореизложено хвърля съмнение в достоверността на така посочените свидетелски показания и налага извода че не се установява по несъмнен и категоричен начин деянието по чл. 213а НК да е извършено.

При тези противоречиви и компрометирани устни доказателства, на които се базира обвинението, няма как да се постанови осъдителна присъда, защото по силата на чл. 303 НПК присъдата не може да почива на предположения, респективно на противоречиви доказателства и подсъдимият следва да бъде осъден, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Досежно предявения гражданския иск, който повторно е бил приет за разглеждане в наказателния процес за сумата от 41 50 евро/80 478.75лв./, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, пр.1, вр. чл. 209, ал. 1 НК, първостепенният съд е приел, че с оглед оправдаването на подсъдимия К. за това престъпление, липсата на деликт като основание за присъждане на граждански претенции в наказателното производство и наличие на неуредени търговски отношения, предмет на гражданскоправен спор между две търговски дружества за недоставяне на заплатено количество пшеница, следва същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Гражданският иск в наказателния процес има акцесорен характер и след приемането му за съвместно разглеждане, следва движението и развитието на наказателното дело, т.е. гражданската отговорност е функция от наказателната, и той споделя съдбата на обвинението. След като е прието, че подсъдимият К. с деянието си не е осъществил състава на престъплението по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, пр.1, вр. чл. 209, ал. 1 НК, за което е бил обвинен, то и гражданският иск във връзка с това обвинение, се явява неоснователен. В наказателното производство е допустимо приемане за съвместно разглеждане на граждански иск само на деликтно основание, но не и на облигационно. Затова предявения граждански иск се явява недоказан по основание и правилно е бил отхвърлен.

С оглед на всичко гореизложено съдът прецени, че изложените в протеста възражения са неоснователни, поради което същият следва да бъде оставен без уважение.

При разглеждането на делото не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При така установената липса на основания, водещи до отмяна или изменение на атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.

Съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК настоящият състав намира, че направените по време на въззивното производство разноски по делото в размер на 133.92 лв., представляващи пътни пари на свидетелката Н. Г., следва да останат за сметка на държавата.

Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК, Софийският апелативният съд