Решение № 1037 от 1.7.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 107/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закон за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано по жалба на Х. С. Х., с постоянен адрес [населено място], против Заповед №372з-457/11.02.2025г. на Директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - [населено място], с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР, във връзка с чл.206, ал.1, чл. 210, ал.1 и чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР на Х. С. Х. са определени дисциплинарни наказания „порицание“ за срок от шест месеца, за деяния по пункт първи и пункт втори от заповедта и е наложено за изтърпяване общо дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, поради противоречие с материалноправни разпоредби и издаването и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че при издаване на заповедта не е спазена разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР за индивидуализация на наказанието, като това само формално е отразено в заповедта. Релевира се и довод за нарушаване принципите на чл.6, ал.3 и ал.4 от АПК, регламентиращи, че когато с административният акт се засягат права, следва да се прилагат мерките, които са по-благоприятни, ако по този начин може да се постигне целта на закона. Излагат се съображения, с които се оспорва по същество извършването на вменените на жалбоподателя дисциплинарни нарушения, както и за несъразмерност на наложените наказания. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание или в условията на алтернативност за изменение на същата в частта, с която наложеното наказание „порицание“ за срок от една година да бъде изменено в по-леко по вид дисциплинарно наказание по чл. 197, ал.1 от ЗМВР.В представена по делото писмена защита излага подробно съображенията си досежно незаконосъобразност на обжалваната заповед поради постановяването й в нарушение на материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона и в нарушение принципа на съразмерност по чл.6 от АПК при определяне вида и размера на наложените му дисциплинарни наказания.

Ответната страна – директор на ОДМВР - [област], представлявана в съдебно заседание от гл.юрисконсулт И. С., оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на процедурата и на сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност, при наличие на посоченото в него материалноправно основание и при съблюдаване целта на закона. В депозирани писмени бележки излага подробни аргументи, обосноваващи искането до съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена.

Шуменският административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Проверката по повод дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е разпоредена по получен сигнал с вх. № 812102-1322/03.12.2024 г. по описа на ОД МВР - [област], подаден от председателя на Адвокатска колегия [област], във връзка с осъществено на 26.11.2024 г. задържане на адв. Г. Г. от АК - [област] по реда на чл. 72, ал.1, т.4 от ЗМВР, пред кантората на ЧСИ Я. Б. в [населено място] при осъществяване на процесуално-следствени действия по НПК, като е образувана срещу мл. експерт Х. С. Х. по предварителни данни за нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 („неизпълнение на разпоредбите на този закон...), вр. чл. 200, ал. 1, т. 15, предложение първо („неизпълнение на разпоредбите на този закон...) от ЗМВР, вр. чл. 72, ал. 1, т. 4 („Полицейските органи могат да задържат лице при невъзможност да се установи самоличността му и в случаите и по начините посочени в чл.70 от ЗМВР“).

Със заповед№372з-4459/04.12.2024 г. на дисциплинарно наказващия орган-Директорът на ОДМВР-[област], изменена и допълнение с последваща заповед№372з-4743/20.12.2024 г. е разпоредено да се извърши проверка по постъпилите предварителни данни по постъпилия сигнал и е назначена комисия в състав с председател-комисар Р. С. С.-началник на о-л „Охранителна полиция“ при ОДМВР-[област] и членове-гл.инспектор Г. С. Б.-началник сектор „Охранителна полиция“ към РУ [област] при ОДМВР-[област] и М. Д. П.-В.-началник сектор КАПОЧР в ОДМВР-[област], която да извърши проверката и да изготви писмена справка за резултатите от същата. Всички заповеди са връчени на оспорващия срещу подпис.

По предложение на комисията в докладна записка peг. № 372р-26406/17.12.2025 г., с последващата заповед с peг. № 372з-4743/20.12.2024 г. на Директора на ОДМВР-[област] е разширен обхвата и е удължен срока, като са прибавени предварителни данни за второ нарушение на служебната дисциплина, по чл. 194, ал. 2, т. 1 (неизпълнение на..... заповедите... на министъра на вътрешните работи, , ..), вр. чл. 200, ал.1, т. 11 от ЗМВР - (неизпълнение на..... заповедите на министъра на вътрешните работи, ......), във връзка с раздел II., т.6 и раздел III.т. 10 от Указания за работа на полицейските органи с технически средства за явно наблюдение - персонална полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателства /докингстанция, утвърдени със заповед № 8121з-1739 от 24.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи.

В хода на проверката, въз основа на събраните и приобщени към дисциплинарната преписка писмени, гласни и веществени доказателства е установено, че на 26.11.2024 г. инспектор Д. В. Д. - полицейски инспектор в ГППД при РУ [област] е бил на смяна за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч., видно от месечен график peг. № 1729р-32164/29.10.2024 г., изм. и допълнен с месечен график peг. № 1729р- 35435/03.12.2024 г., съвместно с мл. експерт Х. С. Х. - КО в група ППД, сектор „Охранителна полиция при Районно управление -[област], видно от приложената ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата от горепосочената дата. Около 10.45ч. двамата полицейски служители са изпратени от ОДЧ в кантората на ЧСИ Я. Б., находяща се в [населено място], на [улица], ет. 2, ал.1, за оказване на съдействие на други служители, които се намирали там. При пристигане на място екипа установил, че в кантората на ЧСИ се извършват процесуално-следствени действия „претърсване и изземване“ по ДП № 1186/2023 г. по описа на РУ- [област]. В кантората присъствали Я. Б. - ЧСИ, служители от кантората, служителка от Община — Шумен, прокурор Р. К. от Районна прокуратура - Шумен (наблюдаващ прокурор по въпросното ДП), разследващи полицаи - Г. С. и И. И., от сектор НТЛ -инспектор К. К. и инспектор Д. В., полицейски служители от група „Териториална полиция“ при РУ Шумен - инспектор М. М., инспектор Г. Г., от сектор „Криминална полиция“ - инспектор Н. П. и инспектор К. К.. Процесуално - следствените действия по НПК са се документирали с видеокамера от служители на сектор НТЛ при ОДМВР Шумен. Двамата полицейски служители се позиционирали между преградното стъкло и входната врата на офиса на ЧСИ. Пред стъклената преграда на офиса се е намирала и пристигналата преди екипа адв. Г. Г., която те не познавали.

В хода на действията по претърсването, адв. Г. Г. вдигнала в ръка мобилният си телефон и заявила, че и тя ще заснема действията на полицейските служители, при което прокурор К. й заявил, че не може и не е допустимо да прави това, след което отправил следното разпореждане: „Изведете госпожа Г.!“. По данни от сведенията на полицейските служители, при размяната на реплики между прокурор К. и адв. Г., последната е проявила агресивно и неуважително поведение към прокурора и към разследващия полицай С.. След разпореждането на прокурор К., адв. Г. излязла през входната врата и напуснала кантората на ЧСИ. След нея излязъл и мл. експерт Х. Х.. На стълбищната площадка пред кантората на ЧСИ той й поискал лична карта, за да установи самоличността на непознатата за него жена, за да я впише впоследствие в писмения си доклад. В обяснението си с peг. № 372р- 1692/20.01.2025 г. младши експерт Х. заявява, че жената е отказала да му представи документ за самоличност с думите „Аз на полицаи лична карта не давам!“. Тогава той се е опитал да й обясни защо му е нужен нейният документ за самоличност, но същата го прекъснала и не го изслушала. Тя му заявила, че е представила пълномощно, което впоследствие младши експерт Х. разбрал, че било приобщено към досъдебното производство. След това жената ясно заявила, че не иска да комуникира с полицейския служител. И. Д., дочул разговор на висок тон на стълбището пред кантората на ЧСИ Я. Б. и също излязъл, за да види какво се случва. Мл. експерт Х. Х. му съобщил, че жената не му предоставила личната си карта. От Протокола от извършения оглед на веществени доказателства peг. № 372р-1428/16.01.2025 г. е видно, че в присъствието на И. Д., мл. експерт Х. отново се обръща към жената с думите „Ще ни представите ли лична карта?“, при което тя отговоря „Не! Няма да представя!“. След категоричният отказ на Г. да предостави документ за самоличност инспектор Д. и отправя покана да ги придружи до Районното управление, на която покана жената отговаря „Добре! Благодаря!“ и тръгва с полицейските служители без да коментира нищо. По пътя до РУ Шумен тя провежда няколко телефонни разговора. По време на пътуването пеша до управлението полицейските служители не са използвали помощни средства и физическа сила спрямо нея.

Пристигайки в сградата на РУ Шумен, докато са били още на входа, пристигнал и адвокат С. С. от АК - Шумен, който се представил със служебна карта.Г. и адвокат С., са придружени от полицейските служители до стаята за обработка на документи, непосредствено до пост „Задържани лица“ в 11, 15часа, където жената извадила първо служебната си карта на адвокат, а впоследствие и личната си карта. Служителите установили, че това е адвокат Г. Г.. Полицейските служители обяснили на адв.Г. и на представляващия я адвокат С., че тъй като са й ограничили правото на свободно придвижване е необходимо, макар и формално да изготвят документи за задържане. По време на попълването на документите адвокат С. заявил, че ако не бъде освободена адвокат Г. незабавно „Ще стане страшно!“. Тези думи инспектор Д. възприел като заплаха. Заповедта за задържане е била издадена от мл. експерт Х., декларацията за правата на задържано лице е била попълнена собственоръчно от адвокат Г.. За отказа да представи лична карта на полицейските служители на адвокат Г. е съставен АУАН по чл. 80 т. 5 във връзка с чл. 6 от ЗБЛД. След изготвяне на документацията около 12: 01: 55 часа адвокат Г. и адвокат С. напуснали сградата на РУ Шумен.

Тази фактическа обстановка се подкрепя от сведенията на инспектор Д. В. Д., инспектор Н. П., инспектор М. М., инспектор Г. Г. и инспектор И. И..Видно от прил. в преписката сведения някои от тези служители, а именно инсп. Г. Г. и инсп. И. И. сочат, че познават адв. Г.. От приобщените по преписката писмени доказателства се установява, че спрямо адв. Г. И. Г. от жалбоподателя Х. С. Х. са били издадени Заповед за задържане№ 1729зз-313/26.11.. и заповед № 1729зз-314/26.11.2024 г., първата от които спрямо лице от женски пол на видима възраст около 50 години, а втората спрямо Г. И. Г., на основание чл. 72, ал.1, т. 4 от ЗМВР с основание „невъзможност да се установи самоличност и отказва да представи документ за самоличност“, с време на задържане от 11.00 до 12.05 часа. Декларацията за запознаване с правата е подписана лично от адв. Г.. В нея същата е посочила адв. С., по неин избор и е отразила, че има здравословни проблеми, но не желае преглед от лекар. Спрямо адв. Г. е извършен формален обиск, удостоверен с протокол за обиск 1792р-34697/26.11.2024 г. при който е заявила, че няма възражение по отношение на обиска. Същата не е била въвеждана в помещения за задържане. Всички действия са извършени в помещение за водене на разпит в РУ-Шумен, а периодът на ограничаване на правото на свободно придвижване в интервала от 11.00 до 12.05 часа не надвишава необходимото време за оформяне на документацията по задържане и времето за съставяне и предявяване на АУАН бл. № 099797 по чл. 80 т.5, във връзка с чл. 6 от ЗБЛД.

По делото е представена и докладна записка рег. № 1729р-34866/27.11.2024 г. относно задържано лице, а именно относно задържането на адв.Г. Г. на 26.11.2024 г., в която оспорващият –Х. Х. и колегата му от екипа, осъществил задържането-Д. Д. сочат, че при задържане на лицето Г. И. Г. последната е била съпроводена до РУ-Шумен от двамата полицейски служители без да са използвани помощни средства и без да е била употребявана физическа сила и същата не е била настанявана в помещенията за задържане. Сочат още, че като цяло, поведението на адв.Г. спрямо полицейските служители, извършили задържането било явно неуважително и накърняващо тяхното професионално достойнство като полицейски служители и че през цялото време използвали ППК и извършили видеозаснемане, включително на отправените спрямо тях обиди „Престъпници в униформи“ от страна на Г.. В хода на дисциплинарната проверка е извършен оглед на веществено доказателствено средство, констатациите от който са обективирани в Протокол от 22.10.2025 г. Съдържанието на видеофайловете е възпроизведено и в съдебно заседание в присъствието на страните. При извършения оглед се установи, че изложените в протокола фактически обстоятелства съответстват на записите от видеонаблюдението. Същите кореспондират с изложените по-горе факти по задържане на лицето. Следва да се има предвид, че при извършения в съдебно заседание оглед на веществени доказателства и възпроизвеждане на видеофайлове, съдържащи се на диск с наименование „Диск 02“, възпроизвеждащ записите от боди камерата на служителя Х. Х. се установи, че противно на възприетото от административнонаказващия орган в обжалваната заповед и в справката, че „служителят е останал с убеждението, че се е представил на адв.Г. преди да й поиска документ за самоличност, но от записите този факт не се потвърждава“, при огледа в съдебно заседание се установи, че „На стълбището пред кантората в 11: 07 часа служителят Х. Х., който е с боди камера поиска лична карта на адв.Г. и казва: Х. съм от районното“. На следващо място, правилно в справката е констатирано несъответствие между писмените обяснения на Х. и протокола от възпроизведения запис, тъй като служителят в обяснението си твърди, че адв.Г. е употребила израза „Престъпници в униформа“, а според видеозаписа, възпроизведен и в съдебно заседание точният израз е „Облечени във власт престъпници“.

2.На следващо място, от прегледа на видеозаписите, възпроизведени и в съдебно заседание се установява по категоричен начин, че на 26.11.2024 г., за времето от около 10.53 часа до около 11.08 часа, в [населено място], младши експерт Х. С. Х., след като е бил изпратен за изпълнение на служебни задачи - съдействие за охрана на обществения ред, в кантората на ЧСИ Я. Б., в [населено място], [улица], №2, ет.2, ап.1, не е уведомил лично лицата, намиращи се тази кантора и участващи в различно качество в процесуално следствени действия „претърсване и изземване“ по ДП № 1186/2023 г. на РУ Шумен, вх. № 4063 от 2023 г. по описа на ШРП (вкл. наблюдаващ прокурор от РП Шумен, разследващ полицай от РУ Шумен, други служители от ОДМВР Шумен, ЧСИ Я. Б., служители от кантората на ЧСИ и адв. Г. Г., упълномощена като защитник), че действията им са в обхвата на зона за видеонаблюдение и аудиозапис от персоналната полицейска камера, поставена върху униформеното му облекло и се записват. При възпроизвеждане в съдебно заседание на видеозаписа, предоставен от наблюдаващия прокурор от ШРП, покриващ времевия диапазон от влизането на адв.Г. в кантората на ЧСИ Я. Б. до излизането й от кантората на моменти се вижда просветване на боди камерата на жалбоподателя Х. Х., но до края на записа във времевия диапазон, в който е възпроизведен за оглед, не се чува той да уведомява присъстващите в кантората, че се извършва запис от неговата бодикамера.Този факт не се оспорва от жалбоподателя, който в писмените си обяснения пояснява, че влизайки в кантората на ЧСИ видял, че вече се извършва видеозапис от колегите му от сектор НТЛ при ОДМВР-Шумен и счел за ненужно да обявява пред всички, че и той записва. Въпреки това обаче, камерата била на видно място и е могла да бъде забелязана от лицето срещу него. Освен това, при разговора с адв.Г. вече в сградата на РУ-Шумен ясно й казал, че всичко се заснема. Последният, в дадените писмени обяснения не оспорва и факта, че му е провеждано обучение с Указания за работа на полицейските органи с технически средства за явно наблюдение - персонална полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателства /докингстанция, утвърдени със заповед № 8121з-1739 от 24.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи.Горното се потвърждава и от прил. в преписката Списък изх.№1729р-2119/18.01.2024 г. на л.109 от делото.

В хода на дисциплинарната проверка са събрани сведения от лицата, които по някакъв начин са съпричастни с действията на жалбоподателя, в това число служители и длъжностни лица присъствали в кантората на ЧСИ Я. Б. във връзка с извършване на процесуално-следствени действия „Претърсване и изземване“ по ДП№1186/2023 г. на РУ-Шумен, задържаното лице. Основен източник на информация са записите от процесуално - следствените действия в кантората на ЧСИ Б., предоставени от разследващ полицай Г. С. от отдел „Разследване“ при ОДМВР — Шумен, след разрешение на прокурор К. от Районна прокуратура [населено място], както и записите от персоналната полицейска камера, която е била носена на 26.11.2024 г. от мл. експ. Х. С. Х.. Констатациите от извършената дисциплинарна проверка са обективирани в справка, представена на ответния орган с рег. № 372р-2056/24.01.2025 г. С писмо рег. № 372р-1684/20.01.2025 г. до Х. С. Х. е отправена покана за даване на писмени обяснени. Такива са представени – обяснение с вх. УРИ 372р-1692/20.01.2025 г. В същите оспорващият заявява, че в нито един момент не е присъствал на удостоверяване в качеството на адвокат на Г. Г.. Сочи, че причината за задържането е, че на място не са могли да установят самоличността й в посочените хипотези на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, тъй като първо, тя отказала да представи документ за самоличност, въпреки че е носела такъв, което се е установило на по - късен етап и второ, единственият присъстващ гражданин на място (в кантората) бил Я. Б., който а заявил, че не желае да комуникира с никой от полицейските служители. Съгласно третата хипотеза на посочената разпоредба - на място нямали достъп до АИС БДС за установяване на самоличността, до този момент не знаели имената й. Според служителя не било рационално той да влиза обратно в кантората и да прекъсва процесуално - следствените действия, за да разпитва колегите си - дали я познават или да търси представеното от нея по-рано пълномощно. Служителят потвърждава, че няма друго лице, което да е разпоредило задържането - документите по задържането са изготвени от него.

По повод второто нарушение, в писмените си обяснения мл. експ. Х. С. Х. сочи, че влизайки в кантората на ЧСИ Я. Б. е видял, че вече се извършва видеозапис от колеги от сектор НТЛ при ОДМВР Шумен и счел за ненужно да обявява пред всички, че действията на лицата се записват и с неговата персонална полицейска камера, поставена на униформеното му облекло. Камерата му била поставена на видимо място и почти е невъзможно да не бъде забелязана от лицето срещу него. Фактът, че всичко се заснема е разяснил на адв. Г. едва когато вече са били в сградата на РУ Шумен, при оформяне на документите. Служителят потвърждава, че е бил обучаван във връзка с „Указания за работа на полицейските органи с технически средства за явно наблюдение - персонална полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателства (докингстанция)“, утвърдени е M3 №8121з-1739 от 24.10.2023 г. Счита, че всички действия са извършени законосъобразно.

С процесната заповед №372з-457 от 11.02.2025 г. Директорът на ОДМВР-Шумен приел за безспорно установено и доказано, че:

1. На 26.11.2024 г., около 11.00 часа, на стълбищна площадка пред входа на кантората на ЧСИ Я. Б., намираща се в [населено място], [улица], №2, ет.2, ап.1, младши експерт Х. С. Х. не е изпълнил точно установения в ЗМВР ред за задържане на лице за установяване на самоличност, доколкото без да използва всички начини по чл. 70, ал.2 от ЗМВР за установяване самоличността на адвокат Г. И. Г. от Адвокатска колегия - Шумен (упълномощена от ЧСИ Я. Б. да го представлява като защитник в извършвани процесуално-следствени действия „претърсване и изземване“ по ДП № 1186/2023 г. на РУ Шумен, вх. № 4063 от 2023 г. по описа на ШРП в същата кантора, с участие на наблюдаващ прокурор от РП Шумен, разследващ полицай от РУ Шумен и в присъствие на други служители от ОДМВР Шумен и от кантората), само на основание категоричен устен отказ на адв. Г. Г. да му представи документ за самоличност, изискан от него като полицейски орган, същият е ограничил правото на свободно придвижване на адв. Г. Г., която е съпроводена против нейната воля, пеша, до административната страда на РУ Шумен, [улица]където в присъствие на нейния адвокат, в помещение за разпит на задържани лица, е оформена документация по задържането (вкл. заповед за задържане № 1729зз-313 от 26.11.2024 г. и заповед за задържане № 1729зз-314 от 26.11.2024 г, издадени от младши експерт Х. С. Х. с правно основание чл. 72, ал.1, т.4 от ЗМВР, декларация за права на задържано лице, протокол за обиск, предявен й е съставеният в нейно присъствие АУАН за нарушение по чл. 6, вр. чл. 80, т.5 от ЗБЛД), след което адв. Г. Г. е освободена около 12.05 часа същият ден. Деянието е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 („неизпълнение на разпоредбите на този закон“) вр. чл. 200, ал. 1, т. 15, предложение първо („неизпълнение на разпоредбите на този закон...) от ЗМВР, вр. чл. 72, ал. 1, т. (Полицейските органи могат да задържат лице при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70“) от ЗМВР, вр. чл.70, ал.2 („Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни“') от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание Порицание за срок от 6 месеца до 1 година.

1. На 26.11.2024 г., за времето от около 10.53 часа до около 11.08 часа, в [населено място], младши експерт Х. С. Х., след като е бил изпратен за изпълнение на служебни задачи - съдействие за охрана на обществения ред, в кантората на ЧСИ Я. Б., в [населено място], [улица], №2, ет.2, ап.1, не е уведомил лично лицата, намиращи се тази кантора и участващи в различно качество в процесуално следствени действия „претърсване и изземване“ по ДП № 1186/2023 г. на РУ Шумен, вх. № 4063 от 2023 г. по описа на ШРП (вкл. наблюдаващ прокурор от РП Шумен, разследващ полицай от РУ Шумен, други служители от ОДМВР Шумен, ЧСИ Я. Б., служители от кантората на ЧСИ и адв. Г. Г., упълномощена като защитник), че действията им са в обхвата на зона за видеонаблюдение и аудиозапис от персоналната полицейска камера, поставена върху униформеното му облекло и се записват. Деянието е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т, 1 („неизпълнение на..... заповедите... на министъра на вътрешните работи, ...“), вр. чл. 200, ал.1, т. 11 от ЗМВР - („неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи, ......“), във връзка с раздел П., т. 6.(„Полицейските органи оборудвани с, технически средства за явно наблюдение, уведомяват лично лицата, че действията им се записват.“) и раздел Ш.т.10 („Преди прилагане на полицейски правомощия, полицейските органи уведомяват лицата, спрямо които се прилагат, че действията им се записват и са в обхвата на зона за видеонаблюдение и аудиозапис“) от Указания за работа на полицейските органи с технически средства за явно наблюдение — персонална полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателства /докингстанция, утвърдени със заповед № 8121з-1739 от 24.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи, за което се предвижда дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

Дисциплинарният орган счел за неоснователни доводите на служителя за липса на дисциплинарно нарушение по т.1, че на място не са могли да установят самоличността на адв.Г. в посочените хипотези на разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗМВР. В тази насока посочил, че действително, две от хипотезите на чл.70, ал.2 от ЗМВР не са могли да бъдат приложени на място, тъй като на първо място бил доказан категоричния отказ на адв. Г. Г. да представи документ за самоличност при поискване от полицейския орган мл. експерт Х. С. Х. и на второ, на място (т.е. на стълбищна площадка пред кантората на ЧСИ Б. в [населено място] [улица], №2, ет.2, ап.1), не е било възможно да се ползва „друг начин, годен за събиране на достоверни данни“. Същевременно обаче в кантората на ЧСИ Б. са се намирали лица, с установена самоличност, които познават адв. Г. Г.- служителите инсп. Г. Г. и инсп. И. И., които в хода на проверката потвърждават това обстоятелство, а вероятно и прокурор К. е познавал адв. Г. Г. (в този смисъл са нейните твърдения в жалбата й срещу заповедите за задържане, която е приложена към преписката).С оглед на това обосновал извод, че не е било невъзможно за полицейските органи, в това число и за оспорващия да установят самоличността на лицето посредством способите по чл.70, ал.2 от ЗМВР, а именно да се върне в кантората на ЧСИ Б. и с разрешението на наблюдаващия прокурор К. от Районна прокуратура - Шумен, да поиска събиране на данни за самоличността на жената на площадката отвън. Действително, тези лични данни няма да са напълно достатъчни за съставяне на АУАН за нарушението по чл. 80 т. 5, във връзка с чл. 6 от ЗБЛД, но такъв АУАН е можело да се състави и по-късно, предвид сроковете по чл.34 от ЗАНН. Затова предприемането на задържане на адв. Г. Г. по чл. 72, ал.1, т.4 от ЗМВР, в конкретния случай е в нарушение на материалния закон. Въз основа на изложените фактически и правни съображения в обжалваната заповед директорът на ОДМВР – Шумен определил на младши експерт Х. С. Х. за деянието по п.1 дициплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, а за деянието по п.2.- дициплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.На основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР му наложил за изтърпяване едно общо наказание-„порицание“ за срок от една година.

Заповедта е връчена на служителя на 12.02.2025 г. Настоящата жалба е подадена на 25.02.2025 г., видно от положения върху нея рег.№ 372000-4577/25.02.2025 г. по описа на ОДМВР - Шумен.

Като част от административната преписка по делото са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на проверката, в това число протокол от 21.09.2023 г. за запознаване с длъжностната характеристика на оспорващия и формуляр за длъжностна характеристика на оспорващия, класификатор на длъжностите в МВР – извлечение от Приложение №2. Извършен е оглед на веществени доказателства – видеофайлове, съдържащи записи от боди камерата на мл.експ. Х. Х., носена на 26.11.2024 г. и от записите от процесуално - следствените действия в кантората на ЧСИ Б., предоставени от разследващ полицай Г. С. от отдел „Разследване“ при ОДМВР — Шумен, след разрешение на прокурор К. от Районна прокуратура [населено място].

Представена е кадрова справка, видно от която мл. експерт Х. С. Х. работи в системата на МВР от 11.05.2011 г., като последно е преназначен на 18.09.2023 г. на длъжността, която заема и досега. Награждаван с „Писмена похвала“ през 2014 г, 2021 г. и 2023 г.; с „Индивидуална парична награда“ през 2020 г. два пъти и с „Колективна парична награда“ през 2024 г. През 2017 и 2018 г. мл. експерт Х. Х. е бил командирован в Република Гърция, където е участвал в международни съвместни операции „Посейдон 2017“ и „Посейдон 2018“ Служителят няма налагани дисциплинарни наказания, които да не са служебно заличени. Изпълнението на служебните задължения от мл. експерт Х. Х. се оценява като отлично, видно от протокол 1729р-20760/15, 07.2024 г. и от сведението на прекият му ръководител старши инспектор Д. А., началник гр. ППД, сектор ОП при РУ Шумен към ОДМВР Шумен.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства.Същата се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед №№372з-457 от 11.02.2025 г. на Директора на ОДМВР-Шумен за налагане дисциплинарни наказания „порицание“ за срок от шест месеца за деяния по п.1 и п.2 от заповедта и за налагане за изтърпяване на едно общо дисциплинарно наказание „порицание “ за срок от една на държавен служител от сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление –Шумен при Областна дирекция на МВР – Шумен, издадена от Директора на ОДМВР – Шумен - индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР, като жалбата е подадена от нейния адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия на 12.02.2025 г., поради което жалбата, подадена в деловодството на ОДМВР - Шумен на 25.02.2025 г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

От приложената на л.114 по делото кадрова справка се установява, че младши експерт Х. С. Х.–командир на отделение в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Шумен при ОД на МВР – Шумен, заема младши изпълнителска длъжност съгласно т.5 от Приложение №2, от Класификатора за длъжности в МВР. Съгласно разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР, във вр.чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени от „служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3 от ЗМВР“. Оспорената заповед е издадена от директора на ОДМВР – Шумен, т.е. служител на ръководна длъжност и със същата е определено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР. С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.210, ал.1 от ЗМВР. Същата е в писмена форма, съдържа посочване на извършителя; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е индивидуализирано, като са посочени конкретните служебни задължения, чието неизпълнение/лошо изпълнение е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина.

В унисон с разпоредбата на чл.210, ал.2 от ЗМВР, заповедта за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител срещу подпис, като е отбелязана и датата на връчване.

С оглед изложеното съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на изискванията за форма.

В хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР дава възможност административният орган да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание в рамките на двумесечен срок от откриването на дисциплинарното нарушение. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивен срок налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално определение за понятието „откриване на дисциплинарно нарушение“ е дадено в чл.196, ал.1 от ЗМВР - дисциплинарното нарушение се смята за открито когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а по смисъла вложен в разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗМВР нарушението е „установено“, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая предварителни данни за наличие на дисциплинарно нарушение, извършено от държавния служител се съдържат в подадения на 03.12.2024 г. сигнал от П. на АК-Шумен. Въз основа на същия, със Заповед № 372з-4459/04.12.2024 г., изменена и допълнена със Заповед№372з-4743/20.12.2024 г. на Директора на ОДМВР-Шумен е възложена проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР. В рамките на същата са изяснени факти и обстоятелства, релевантни за преценката дали е налице нарушение на служебната дисциплина, като констатациите са отразени в Справка рег.№ 372р-2056/24.01.2025 г. Видно от справката, адресирана до директора на ОДМВР – Шумен, върху същата е сложена резолюция с дата 28.01.2025 г., поради което нарушението следва да се счита за открито по смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР именно на тази дата - 28.01.2025 г. С настоящата заповед на 11.02.2025 г. на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание за деяния, съставляващи нарушения на служебната дисциплина, извършени на 26.11.2024 г., поради което съдът приема, че същата е издадена в рамките на установените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове – двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му.

В рамките на дисциплинарното производство дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията, разписани в чл.206 от ЗМВР и Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ бр.59/16.07.2021 г., изм. с Решение №1254/06.02.2023г. на ВАС, бр.55/27.06.2023 г., в сила от 27.06.2023 г. Видно от приложените по делото доказателства, преди налагане на наказанието директорът на ОДМВР – Шумен е приел писмените обяснения, дадени от служителя относно констатираните нарушения, като в обжалваната заповед са изложени мотиви, въз основа на които същите са счетени за неоснователни.

Гореизложеното обосновава извод, че производството по издаване на оспорвания индивидуален административен акт е проведено при спазване на административно производствените правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК.

Предвид горното съдът приема, че Заповед № № 372з-457/11.02.2025г. на директора на ОДМВР - Шумен е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

Преценката за материална законосъобразност на оспорената заповед е свързана с отговор на въпроса доказано ли е виновно извършване от страна на жалбоподателя на вменените му нарушения на служебната дисциплина по п.1 и п.2 от заповедта на първо място и правилно ли са определени наложените му наказания-на следващо.

Като фактическо основание за налагане на дисциплинарното наказание за нарушение по п.1 дисциплинарно наказващият орган е посочил, че като е ограничил правото на свободно придвижване на адв.Г. Г., поради невъзможност за установяване на самоличност и правно основание 72, ал.1, т.4 от ЗМВР, обективирани в издадени заповеди за задържане на лице, само на основание категоричен отказ на Г. да му представи документ за самоличност, без да използва всички налични начини по чл.70, ал.2 от ЗМВР за установяване самоличността на лицето, мл.експерт Х. Х. е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение разпоредбите на ЗМВР, а именно –неизпълнение на разпоредбите на този закон – нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, вр. чл.200, ал.1, т.15, предложение първо от ЗМВР вр. с чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР вр. с чл.70, ал.2 от ЗМВР.

По делото е безспорно установено, че правото на адв.Г. Г. на свободно придвижване е било ограничено, за което са били извършени всички съпътстващи задържането фактически и правни действия – издаване на заповед за задържане и обиск на задържано лице, макар и само формално извършени. Същата не е била въвеждана в помещения за задържане. Всички действия са извършени в помещение за водене на разпит в РУ-Шумен, а периодът на ограничаване на правото на свободно придвижване в интервала от 11.00 до 12.05 часа не надвишава необходимото време за оформяне на документацията по задържане и времето за съставяне и предявяване на АУАН бл. № 099797 по чл. 80 т.5, във връзка с чл. 6 от ЗБЛД.Постановените от оспорващия заповеди за задържане, както и всички останали актове, са връчени лично на лицето. Същите съставляват административни актове, подлежащи на съдебен контрол за законосъобразност. По делото липсват данни дали издадените актове са влезли в законна сила. При това положение не следва да се коментира тяхната законосъобразност, предвид забраната за инцидентен съдебен контрол върху административните актове, произтичаща от разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК. В случая от значение е факта дали мл.експерт Х. Х. разполага с компетентност да поиска от гражданина да удостовери своята самоличност съобразно разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, както и дали същият има правомощия за постановяване на заповед за задържане на лице. Съдът намира, че действията, осъществени от жалбоподателя, са в рамките на неговите професионални правомощия. В процесната заповед директорът на ОДМВР – Шумен изрично е отразил, че мл.експерт Х. Х. е полицейски орган и в това качество има правомощия да извършва проверки за установяване на самоличност на лицата, включително на основание чл.6 от ЗБЛД. Събраните по делото доказателства по несъмнен начин установяват, че полицейският служител е бил в служебна униформа, указваща по еднозначен начин неговия статут, когато е поискал документ за самоличност от адв.Г., нещо повече, преди поискване на документа за самоличност, същият се е представил на лицето.В тази хипотеза нормалните очаквания на държавния служител са лицето да представи искания документ. Категоричният отказ на Г. да представи документ за самоличност, вербализиран и с репликата: “Аз на полицаи лична карта не давам!“, както и разговорът на висок тон очевидно са довели до напрежение, обусловило последващите действия от страна на жалбоподателя, а именно – задържане на лицето. От формална страна в заповедта за задържане е посочено правно основание – чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР“ и фактическо такова – „невъзможност за установяване на самоличност и отказ да представи документ за самоличност“. От събраните писмени и веществени доказателства е видно, че непосредствено след установяване самоличността на лицето въз основа на намерената у него лична карта, същото е освободено. Писмените доказателства /писмено обяснение на жалбоподателя, сведения от задържаното лице и от инсп.Д. Д.-другия член на екипа, задържал лицето и докладна записка относно задържано лице/ и извършения оглед на видеозаписи сочат, че целта на задържането на лицето е именно да се установи неговата самоличност, поради категоричния отказ на същото да предостави документ за самоличност при поискване. В разпоредбата на чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР законодателят предвижда хипотеза за задържане на лице с цел установяване на неговата самоличност. За прилагането на тази хипотеза следва да е налице невъзможност самоличността да се установи в случаите и по начините, посочени в чл.70 от ЗМВР.Съгласно ал.2 на чл.70 от ЗМВР установяването на самоличност се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.Според пар.1 т.1 от ДР на ЗБЛД „документ за самоличност“ е „удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на РБългария с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранни граждани“.В случая, видно от събраните по делото доказателства действително две от хипотезите на чл.70, ал.2 от ЗМВР не са могли да бъдат приложени на място, поради категоричния отказ на адв.Г. Г. да представи документ за самоличност при поискване от полицейския орган-мл.експерт Х. Х. и поради невъзможност на място (стълбищната площадка пред кантората на ЧСИ Б. в [населено място], ул.Ц. И. А. I“№2, ет.2, ап.1) да се ползва „друг начин, годен за събиране на данни“ чрез системата АИС.Същевременно обаче, независимо от възникналата ескалация на напрежението в кантората на ЧСИ Б., където са се осъществявали процесуално-следствени действия по претърсване и изземване, в резултат на опитите на адв.Г. да осъществи запис с личния си телефон на извършваните процесуално-следствени действия, в резултат на които по разпореждане на наблюдаващия прокурор К. от Районна прокуратура е разпоредено извеждането й от кантората от полицейските служители, в кантората на ЧСИ са се намирали лица с установена самоличност, които познавали адв.Г., а именно –служителите инсп.Г. Г. и инсп.И. И., които в хода на проверката са потвърдили това обстоятелство.Поради тази причина, независимо от създалата се ситуация на ескалиране на напрежението и извършваните в кантората на ЧСИ процесуално-следствени действия, както и категоричният отказ на самият ЧСИ Б. да съдейства на органите на реда, мл.експерт Х. е могъл да прояви повече активност и да провери дали не би могъл да използва като източник на данни лица с вече установена самоличност, които познават адв.Г., преди да предприеме задържането на лицето. Последното обаче според настоящия съдебен състав, предвид спецификата на обстоятелствата, при които е извършено деянието (служителят в работно време е бил изпратен за оказване на съдействие в кантората на ЧСИ Б. в [населено място], където са се извършвали процесуално-следствени действия по реда на НПК в присъствието на ЧСИ, служители от кантората и от различни звена на ОДМВР-Шумен и наблюдаващия прокурор от ШРП и създалото се в кантората напрежение вследствие опитите на адв.Г. да снима с личен телефон извършваните процесуално-следствени действия) съставлява по-скоро нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 ( неизпълнение на служебните задължения), вр.с чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР пропуск поради проявена небрежност в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност във връзка с установяване самоличност от страна на полицейските органи по чл.72, ал.2 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, а не както неправилно е приел дисциплинарно наказващият орган, квалифицирайки деянието като такова по чл.194, ал.2, т.1 вр. с чл.200, ал.1, т.15 предл.първо, вр. с чл.72, ал.1, т.4, вр. с чл.70, ал.2 от ЗМВР.

Материалната законосъобразност на заповедта се определя от установяването на изложените в нея фактически основания.В случая неправилната квалификация на извършеното от мл.експерт Х. Х. нарушение е довело до несъответствие на наложеното на служителя дисциплинарно наказание на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, респективно до постановяване на обжалваната заповед и в нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР.Съдът намира, че при преценката за определяне вида и размера на дисциплинарното наказание процесната заповед липсва обективен и всестранен анализ на всички факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението и цялостното поведение на служителя по време на службата, което е довело до несъразмерност на дисциплинарното наказание. Не са съобразени правилно обстоятелствата, при които е извършено деянието, а именно, че служителят, в работно време е бил изпратен за оказване съдействие в кантората на ЧСИ Б. в [населено място], където са се извършвали процесуално-следствени действия по реда на НПК в присъствието на ЧСИ Б. и на служители на кантората и различни звена в ОДМВР и наблюдаващия прокурор от ШРП и ескалацията на напрежението в кантората в резултат на опитите на Г. да заснеме с личен телефон извършваните процесуално-следствени действия, което наложило извеждането й от кантората по разпореждане на наблюдаващия прокурор.Не е отчетено в пълна степен поведението на служителя и че през цялото време същият се е държал учтиво към адв.Г., като неколкократно е направил опити, след като се е представил да й разясни причината, поради която е поискал същата да удостовери самоличността си с документ за самоличност и последиците при евентуален отказ, но е срещнал категоричен и необоснован отказ от нейна страна, доколкото впоследствие е установено, че същата е разполагала с такъв документ.От прегледа на виеозаписите, а и от прил. писмени доказателства се установи, че адв.Г. се държи пренебрежително и неуважително към полицейските органи, вербализирайки поведението и отношението си с репликите: “Л. карта не давам на полицаи“, а по-късно при задържането й в РУ и с „Облечени във власт престъпници“.Действително, при преценка на последиците от деянието е отчетено, че в резултат на задържането поради отказа да удостовери самоличността си на Г. е било ограничено правото на придвижване, но същата била отведена в РУ без да са били използвани помощни средства и без да е била употребена физическа сила от страна на органите. Същата изобщо не е привеждана в помещение за задържане, а документите по задържането, макар и формално са били изготвени в стаята за водене на разпит на задържани и е била освободена незабавно след отпадане на основание на задържане, като времето на ограничаване правото й на свободно придвижване е минимално-от 11.00 до 12.05 часа на 26.11.2024 г.Действително, в резултат на медийните изяви на адв.Г. по Нова ТВ, където същата е дала интервю по повод задържането са налице негативен отзвук сред обществеността и негативни последици за имиджа на ОДМВР-Шумен, но не са отчетени в пълна степен отличните характеристични данни на мл.експерт Х., обективирани в прил.кадрова справка и сведение на прекия му ръководител, които го описват като образцов служител, без дисциплинарни прояви, акуратен в изпълнение на служебните си задължения, за което е същият е награждаван многократно. В тази връзка и по изложените съображения съдът намира, че в процесната заповед липсва обективен и всестранен анализ на цялостното служебно поведение на жалбоподателя, обстоятелствата при които е извършено деянието и на реално настъпилите вредни последици от извършено от него деяние по п.1 от заповедта, което води и до материална незаконосъобразност на оспорената заповед в частта й досежно определеното по т.1 наказание “порицание“ за срок от шест месеца за деянието по п.1 по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, а с оглед предвидената възможност за определяне на дисциплинарно наказание от вида, посочено в разпоредбата на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, е налице и несъответствие с целта на закона по смисъла на чл.146 т.5 от АПК, поради което обжалваната заповед в тази й част следва да се отмени като незаконосъобразна.

Досежно деянието по п.2 от заповедта, съдът намира за безспорно установено от съвкупния доказателствен материал по делото и най-вече от извършения оглед на видеозаписи в съдебно заседание, че мл.експерт Х. С. Х. е осъществил описаното в п.2 дисциплинарно нарушение, а именно, на 26.11.2024 г., за времето от около 10.53 часа до около 11.08 часа, в [населено място], след като е бил изпратен за изпълнение на служебни задачи - съдействие за охрана на обществения ред, в кантората на ЧСИ Я. Б., в [населено място], [улица], №2, ет.2, ап.1, не е уведомил лично лицата, намиращи се тази кантора и участващи в различно качество в процесуално следствени действия „претърсване и изземване“ по ДП № 1186/2023 г. на РУ Шумен, вх. № 4063 от 2023 г. по описа на ШРП (вкл. наблюдаващ прокурор от РП [област], разследващ полицай от РУ [област], други служители от ОДМВР [област], ЧСИ Я. Б., служители от кантората на ЧСИ и адв. Г. Г., упълномощена като защитник), че действията им са в обхвата на зона за видеонаблюдение и аудиозапис от персоналната полицейска камера, поставена върху униформеното му облекло и се записват. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 („неизпълнение на..... заповедите... на министъра на вътрешните работи, ...“), вр. чл. 200, ал.1, т. 11 от ЗМВР - („неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи, ......“), във връзка с раздел П., т. 6.(„Полицейските органи оборудвани с, технически средства за явно наблюдение, уведомяват лично лицата, че действията им се записват.“) и раздел Ш.т.10 („Преди прилагане на полицейски правомощия, полицейските органи уведомяват лицата, спрямо които се прилагат, че действията им се записват и са в обхвата на зона за видеонаблюдение и аудиозапис“) от Указания за работа на полицейските органи с технически средства за явно наблюдение — персонална полицейска камера, видеорегистратор, цифрова система за управление на доказателства /докингстанция, утвърдени със заповед № 8121з-1739 от 24.10.2023 г. на министъра на вътрешните работи.При определяне вида и размера на наложеното наказание-„порицание“ за срок от шест месеца, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР са отчетени тежестта на извършеното нарушение и най-вече на настъпилитеот него последици, изразяващи се в това, че поради неизпълнението на задължението за уведомяване за извършваното видеонаблюдение и аудиозапис от персоналната полицейска камера, поставена върху униформеното облекло на служителя са били записани процесуалноследствени действия по НПК без знанието на наблюдаващия прокурор от ШРП, обстоятелствата, при които е извършено деянието, формата на вината-небрежност, както и цялостното поведение на служителя по време на службата.Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното, поради което заповедта в частта й досежно определяне на наказание“порицание“ за срок от шест месеца за деянието по п.2 се явява постановена в съответствие с материалния закон и с целта на закона и поради това- правилна и законосъобразна.

В обобщение на изложеното съдът приема, че жалбата на Х. С. Х. е частично основателна, а Заповед №372з-457/11.02.2025 г. по т.1 и т.3, с която директорът на ОДМВР – [област] е определил на оспорващия дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, за деянието по п.1 и по т.3, с която е наложил за изтърпяване едно общо наказание „порицание“ за срок от една година е незаконосъобразна - издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, което съставлява основание за отмяната на същата по аргумент от чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

Поради липсата на своевременно направено от някоя от страните искане за разноски, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното Шуменският административен съд