Решение № 896 от 10.5.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 89/2023 г.

Производството е по реда на чл.13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП), във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Административното дело е образувано по жалба на Т. М. М. от [населено място], [улица], ет.3, със съдебен адрес за връчване на призовки и книжа в [населено място], [улица]адвокат М. Г. И.. Жалбата е подадена против Заповед № ЗСП/Д-ОВ/4123/11.11.2022 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) [населено място], потвърдена с Решение № 11-РД04-009/24.01.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) [населено място]. С оспореният акт на М. е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия, за отоплителен сезон 2022/2023 година (от 1 ноември до 31 март), на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП, във връзка с чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба № РД-07/5/2008 година. С жалбата се иска да бъде отменен административния акт, като се развиват доводи за незаконосъобразност на процесната заповед, изразяващи се в нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона – основания за отмяна по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Според жалбоподателя, от заповедта не става ясно, въз основа на какви източници и как е установено, че доходът му за шестмесечието предхождащо подаването на заявлението, възлиза на 304, 98 лева. Излага доводи в този смисъл. Твърди, че периодът, през който се изчислява средномесечният му доход е изтекъл на 25.09.2022 г., а заявлението е подал на 25.10.2022 година. Сочи, че на 29.09.2022 г. е получил от ДФ „Земеделие“ превод в размер на 1 200 лева, с основание „Подкрепа ликвидност 2022“, като този доход е получен след изтичане на шестмесечния период, поради който не е следвало да бъде включван в изчисляване на дохода му. Освен това, според жалбоподателя, въпросната сума е помощ, която е имала за цел да финансира разходите му като земеделски производител и не следва да се счита за доход от дейността, нито пък му се дава за лична издръжка. Подробно е изложил съображенията си в тази връзка, като изтъква, че в дохода му за шестмесечието не е следвало да се включва и помощта, заплатена от ДФЗ като мярка Ковид. И за нея счита, че представлява компенсация за поскъпването на фуражите, необходими за отглеждане на животните. Изтъкнал е, че посочването на вида и размера на постъпленията, които са били включени в личния му доход е било наложително, за да може да се прецени, дали някое от постъпленията не попадат в хипотезите на § 1, т.10 от ППЗСП, т.е. не се считат за доход. Твърди, че в решението на директора на РДСП Ловеч, с което е била потвърдена оспорваната заповед също липсват мотиви относно формирането на диференцирания му доход, периода, който е съобразен при определяне на личния доход и защо в него са включени изплатените от ДФЗ суми. В съдебно заседание оспорващият се представлява от адвокат М.И., която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт, като развива доводи по съществото на спора. Навежда възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – директорът на ДСП Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В предходно съдебно заседание, чрез юрисконсулт В. оспорва жалбата. Аргументи в полза на тезата за неоснователност на жалбата не са наведени. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия с вх.№ ЗСП-/Д-ОВ/4123/25.10.2022 г. /л.20-21/, подадено от Т. М. М. до директора на ДСП Ловеч. Към заявлението М. приложил и две декларации /л.22-23/, в който декларирал получени доходи. По заявлението е бил изготвен социален доклад от 10.11.2022 г. /л.29/, в който социалният работник е посочил, че на основание чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, декларатора М. не отговаря на необходимите условия и няма право на ЦП, тъй като средномесечният му доход за предходните 6 месеца, преди подаване на заявлението-декларация е 304, 98 лева и е по-висок от диференцирания доход за отопление, който е 252, 50 лева. Социалният доклад се базира и на изискани от ДФ „Земеделие“ и ТД на НАП В.Търново, офис Ловеч справки относно дейността на Т. М. като земеделски производител и получените в тази връзка субсидии и доходи – л.24-28 от делото. Административното производство е приключило с издаването на Заповед № ЗСП/Д-ОВ/4123/11.11.2022 г. на директора на ДСП Ловеч /л.19/, с която на Т. М. М. е отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия (в пари) за отоплителен сезон 2022/2023 г. (от 01 ноември до 31 март). Като мотиви в заповедта е изложено следното: „Наредба № РД-07-5 Ц. помощ за отопление: Не е изпълнено условието на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. – средномесечният доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-висок от диференцирания доход за отопление. Средномесечният доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на ЗД, който е 304, 98 лв. е по-висок от диференцирания доход за отопление, който е 262, 50 лева“. Заповедта е била оспорена по административен ред с жалба вх.№ 11-94Т-00-0005/04.01.2023 г. по описа на РДСП Ловеч пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Ловеч. Съобразявайки събраните по административната преписка материали, директорът на РДСП Ловеч постановил Решение № 11-РД04-0019/24.01.2023 г. /л.14-15/, с което потвърдил Заповед № ЗСП/Д-ОВ/4123/11.11.2022 г., издадена от директора на ДСП Ловеч на директора на ДСП-ВТ е потвърдена, като правилна и законосъобразна. В мотивите си горестоящият административен орган е посочил, че правилно директорът на ДСП се е позовал на изготвения социален доклад, където е бил изчислен и посочен средномесечния доход за отопление (СМДО) на заявителя М., като с оглед на това правилно е приложил в съответната материалноправна норма от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Подробно в мотивите на решението горестоящият административен орган е посочил начина на изчисление на СМДО на М., както и какъв е бил към този момент и как се изчислява диференцирания доход за отопление (ДДО), като също е стигнал до извода, че СМДО на заявителя надвишава ДДО. Позовал се и на събраните от административния орган данни от ДФ „Земеделие“ и НАП за получена от заявителя М. финансова помощ през 6-месечния период предхождащ подаване на ЗД, които помощи е приел като доход, който следва и правилно е бил включен в изчисляването на СМДО. Тези обстоятелства според са пречка за получаване на исканата помощ, поради което е потвърдил заповедта на директора на ДСП Ловеч. С писмо с вх.№ 2059/14.07.2023 г. в АдмС Ловеч /л.67/ е предоставена справка от ДФ „Земеделие“ за извършени плащания към Т. М. за периода от 01.04.2022 г. до 30.09.2022 г. /л.68-69/, от които е видно, че на 16.06.2022 г. той е получил плащане в размер на 585, 78 лева по мярка „COVID 19“, а на 29.09.2022 г. плащане в размер на 1 200 лева по мярка „Помощ за земеделските стопани (Украйна) 2022“. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подписана е и подадена пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и пряк и непосредствен интерес – адресат на оспорения акт. Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подадена в срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност след преминат задължителен административен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗСП, потвърдената от РДСП Ловеч заповед подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно е приложим 14-дневният срок по чл.149, ал.1 от АПК, от деня на съобщаването. Решението на РДСП Ловеч е връчено на жалбоподателя на 09.02.2023 г., видно от известие за доставяне на л.35 от делото, а жалбата срещу заповедта е подадена директно до АдмС Ловеч на 22.02.2023 г., т.е. в 14-дневния срок по чл.149, ал.1, във връзка с чл.98, ал.2 от АПК, във връзка с чл.13, ал.6 от ЗСП. Жалбата е подадена от името на лице, което е адресат на постановения отказ, неблагоприятен за него. Оспорената Заповед е индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на съдебен контрол. АдмС Ловеч е родово и местно компетентния съд. Ето защо извода е, че жалбата е процесуално допустима. Заповед № ЗСП/Д-ОВ/4123/11.11.2022 г. е издадена от компетентния за това орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с чл.13, ал.3 от ЗСП. Материалната и териториалната компетентност на издателя на акта не се оспорва от страните, а и съдът не констатира допуснати нарушения в тази връзка. Правомощието на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Ловеч е предвидено с разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗСП, съответно с разпоредбата на чл.4, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Оспорващият е от [населено място], който е в териториалния обхват на дейност на ДСП Ловеч (съобразно т.53 от приложението към чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане), поради което и директорът ѝ е бил компетентен да се произнесе по заявлението. С оглед на това, не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК. На следващо място, не се констатира и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като следва да се посочи, че само съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят като последица до унищожаемост на административния акт, а в настоящия случай съдът не констатира такива. Съдът намира, че обжалваната заповед отговаря на всички изисквания за форма по чл.59, ал.2 от АПК, поради което не е налице и отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. Обжалваната заповед има всички белези на индивидуален административен акт. Ясно са посочени органът, който го издава и адресатът на акта, както и фактическите и правните основания за издаването му. Съдът счита, че обжалваната заповед е мотивирана в достатъчна степен, за да може да се установи волята на органа. В тази връзка не могат да бъдат споделени наведените с жалбата доводи за това, че заповедта не е мотивирана. Макар и лаконично, в мотивите конкретно е посочено на кое условие по чл.2, ал.1 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. не е отговарял жалбоподателят, за да му бъде отпусната исканата целева помощ за отопление. Посочен е и изчисленият размер на средномесечния доход на М. за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация, както и размера на диференцирания доход за отопление. Вярно е, както се твърди в жалбата, че не е отразен начинът, по който са изчислени средномесечния и диференцирания доходи, но практиката еднозначно приема, че мотивите или част от тях за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. В този смисъл основополагащо е ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което макар и старо не е загубило практическото си значение и което многократно е застъпвано и развивано във времето от практиката на гражданските, административни съдилища и ВАС. Нещо повече – съгласно цитираното ТР, „…Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред“. Такъв е и настоящият случай, при който мотивите на оспорената заповед на директора на ДСП Ловеч са доразвити в Решение № 11-РД04-009/24.01.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) [населено място] /л.14-15/ и което решение, както се посочи по-горе е било надлежно връчено на жалбоподателя Т. М.. Подробно в същото са изложени установените факти от събраните по преписката доказателства, касаещи социалното, имотно и здравословно състояние на жалбоподателя, конкретно и ясно е отразен начинът на изчисление на средно-месечния доход за отопление (СМДО) и диференцирания доход за отопление (ДДО) и не на последно място – посочени са източниците и доходите, които са съобразени и включени при изчисляването на СМДО на М., както и правните основания, въз основа на които е прието от административния орган, че сумите получени от ДФ „Земеделие“ следва да се разглеждат като негов доход за 6-месечния период, предхождащ месеца на подаване на ЗД. Ето защо, след като горестоящият административен орган е приел за законосъобразен и правилен оспорения акт, изложените от него фактически и правни основания удовлетворяват изискването за мотивиране на първоначалния акт. И тук е необходимо отново да се подчертае, че оспорената заповед съдържа мотиви, а в решението, с което е потвърдена те са доразвити и по-подробно изложени. Тези съображения намират опора и в закона – по аргумент от разпоредбата на чл.13, ал.5 от ЗСП, за да се стигне до съдебно обжалване на отказа за отпускане на социална помощ, то е задължително обжалването първо по административен ред. Тоест, идеята на законодателя очевидно е административния акт, издаден по реда на чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗСП да бъде преценен и обсъден и от по-горестоящия административен орган, на когото е възложена дейността по администрирането на дейността по социално подпомагане в съответния регион. В тази смисъл е напр. Решение № 6114 от 26.05.2008 г. по адм.дело № 1939/2008 г. на ВАС, VI отд. Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че оспореният отказ е издаден и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Описаните в Заповедта фактически основания са се осъществили така, както сочи административният орган. Горните фактически констатации са основани на писмени доказателства, които не са оспорени и са непротиворечиви по съдържание. Страните на практика не оспорват настъпването на тези факти, а тяхната правна интерпретация. Категорично не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя относно началото и края на 6-месечния период, за който е изчислен средномесечния му доход. Ясно и конкретно той е дефиниран в разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, а именно: „…6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация…“ Разпоредбата не се нуждае от тълкуване и тъй като оспорващият М. е подал ЗД на 25.10.2022 г. (вх.№ ЗСП/Д-ОВ/4123 – л.20), то 6-месечният период следва да се брои, считано от 30.09.2022 г. назад или същия се явява от 01.04.2022 г. до 30.09.2022 г., както и правилно е приел административния орган, издал оспорената заповед. Това е интервалът от време, в който следва да бъдат съобразени с какви доходи е разполагал Т. М. и в крайна сметка дали е отговарял на нормативните изисквания за получаване на социална помощ за отопление. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗСП "социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства". Според ал.2 на чл.11 от ЗСП, "социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс". Според нормата на чл.12, ал.1 и ал.2 от ЗСП "социалните помощи са: месечни; целеви; еднократни", като се отпускат след преценка на: 1 доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование; 7. възрастта; 8. други констатирани обстоятелства. В конкретният случай Т. М. е подал заявление-декарация за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г., като в изготвения социален доклад са преценени всички обстоятелства по чл.12, ал.2 от ЗСП. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата "право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл.10 и 11 от ППЗСП. За възникване на правото на целева помощ за отопление следва да са изпълнени кумулативно тези две изисквания, като отсъствието на което и да е от тях е основание за отказ да бъде отпусната целева помощ за отопление. В този смисъл органът изследва изпълнени ли са тези изисквания по отношение на заявителя и постановява акта си в условията на обвързана компетентност, без да има възможност да извършва преценка за всеки конкретен случай, мотивирайки избора си защо прилага едно или друго решение, съответно – да третира сходните случаи по различен начин. Според чл.2, ал.4 от Наредбата "диференцираният доход за отопление се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето". В случая е определен диференциран доход за отопление в размер на 262, 50 лева - чл.2, ал.4, т.1 от Наредбата. Съгласно чл.10, ал.1 от ППЗСП, месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия, сред които в т.3 - да нямат вземания, доходи от движимо или недвижимо имущество, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля линията на бедност за съответната година, с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация. Законодателят въвежда като допълнително условие за отпускане на целева помощ за отопление едно от условията, на които следва да отговаря заявител за отпускане на месечна помощ. Законодателят е предвидил минимален праг на доходите, които се получават от имуществото по чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП. Ако лицето има вземания, доходи от движимо или недвижимо имущество, влогове, дялови участия и ценни книжа, то тяхната обща стойност не следва да надхвърля линията на бедност за съответната година. Тази стойност обаче не следва да бъде разделена по месеци, така че да се определи дали сумата, с която разполага лицето за издръжка за месец, надхвърля линията на бедност за съответната година. Напротив – общата стойност на получените вземания, доходи и други, дори и само на едно от тях, ако само едно от тях е настъпило като факт, се съпоставя с определения с постановление на МС размер на линията на бедност за съответната година. Изискването по чл.10, ал.1, т.3 от ППЗСП е императивно въведено и наличието му (когато общата стойност на вземанията, доходите от недвижими имущества надвишава линията на бедност за съответната година) представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставянето на исканата помощ, т. е. препятства се възникването на субективното право на целева помощ за отопление. В обсъждания случай, спорно между страните е дали получените през периода от жалбоподателя, в качеството му на регистриран земеделски производител помощи от ДФЗ, е следвало да се разглеждат като доходи и съответно да се включат в изчисляването на средно-месечния доход за отопление. От доказателствата по делото и справките получени от ДФ „Земеделие“ става ясно, че през 6-месечния период (01.04.2022 г. – 30.09.2022 г.) жалбоподателят М. е получил на 15.06.2022 г. плащане в размер на 585, 78 лева, представляващо помощ по мярка „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на COVID – 19“ и на 28.09.2022 г. плащане в размер на 1 200 лева, представляващо помощ по мярка „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“. В разпоредбата на § 1, ал.1, т.9 от ДР на ППЗСП лимитативно са изброени брутните приходи, които за целите на правилника и на ЗСП се считат за доходи, като в б.„и“ са посочени приходи, произтичащи от обезщетения и помощи. Съответно, в т.10 на § 1, ал.1 от ДР на ППЗСП са посочени случаите, при които определени плащания не се считат за доходи, като видно е, че помощите по цитираните две мерки по линия на ДФЗ не попадат в тези изключения. Социалната анкета, която се прави при постъпила молба за месечна помощ, трябва да даде отговор на въпросите налице ли е необходимост от социално подпомагане на лицето. Обект на изследване са въпросите какви доходи по смисъла на § 1, ал.1, т.9 от ДР на ППЗСП има лицето, искащо такава помощ, какво имущество притежава и налице ли е реална възможност то да реализира доходи от него; има ли задължени по закон лица да издържат искащото помощ лице; имат ли тези лица реалната възможност да изпълняват това свое задължение. При това положение, преценката кои лица и при какви условия имат право на такава помощ следва да бъде съобразена и с основното правило на чл.2, ал.3 от ЗСП. Същата предвижда, че социалното подпомагане се предоставя по начин, който запазва човешкото достойнство на гражданите, и се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите на лицата и семействата. От изложеното се налага изводът, че системата на социално подпомагане следва да подкрепя българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. В този порядък, правилно получените като помощи суми по двете мерки от ДФЗ са били съобразени от административния орган като доход на жалбоподателя и съответно включени при изчислението на средно-месечния му доход за отопление. Като е сторил това административния орган е приложил правилно материалния закон. Постановеният отказ е в съответствие и с целта на закона – чл.1, ал.2, т.1 от ЗСП – да се подпомагнат гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Индивидуалния подход и комплексната преценка на потребностите на жалбоподателя сочат несъмнено, че средно-месечният му доход за отопление, изчислен съгласно изискванията на закона, правилника за приложението му и Наредба № РД-07-5, е по-висок от определения диференциран доход за отопление и при положение, че административният орган е действал при условията на обвързана компетентност, то за него не е имало друга възможност, освен да постанови отказ за предоставяне на целева помощ за отопление. Трябва да се съобрази и това, че системата на социално подпомагане не разполага с безгранични възможности като част от бюджета на държавата. Нуждаещите се са винаги повече от тези, които получават подпомагане. Поради това, когато се предостави неправомерно социална помощ на лице, което не следва да получава такава, то се лишава от възможност за подпомагане друго лице, което няма възможност за самоиздръжка от труда или имуществото си. С оглед изложеното, обжалваният отказ, обективиран със Заповед № ЗСП/Д-ОВ/4123/11.11.2022 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] се явява законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при съобразяване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, а жалбата срещу него като неоснователна, следва да се отхвърли. При този изход на делото не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.последно от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав,