Решение № 1006 от 8.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 206/2022 г.

Производството е образувано по искова молба на „Г.-К.” АД, с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, п. к. ••••, ул. ••••, представлявано от изпълнителния директор Ж.Т.К.-Г. чрез адвокат Е. Б. С., преупълномощена от Адвокатско дружество „П., А. и п.”, peг. по ф.д. № 15924/2007 по описа СГС, с ЕИК № ••••, с адрес за кореспонденция: гр. София, пл. ••••, тел.: 02/•••• и факс: 02/••••, електронен адрес: e.••••@••••.bg, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК срещу Министерство на енергетиката, ЕИК: ••••, със седалище в град София и адрес: , ул. „Триадица“ № 8, представлявано от министъра, за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 129 128.07 лв. (сто двадесет и девет хиляди сто двадесет и осем лева и седем стотинки), по издадени от Министерство на енергетиката счетоводни документи, както следва:

1. Дебитно известие №1000014284 от 24.11.2021г. към фактура № 1000012717 от 29.01.2021г. с основание: концесионна вноска - дължимо доплащане за 2-ро шестмесечие на 2020г. по Допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017г. към Договор за предоставяне на концесия за подземни богатства - оловно - цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Ч.", област Хасково от 16.11.1999г. на стойност 41 057.46лв. без ДДС и 49 268.95 лв. с ДДС с причина за издаване: увеличение на вземането.

1. Фактура № 1000013511 от 14.07.2021г. с основание: „концесионна вноска по ДС №4 към „Договор за находище „Ч.“ от 16.11.1999г. с падеж 15.07.2021г., на стойност 94 835.77лв. без ДДС и 113 802.92 лв. с ДДС - в частта за 74 164, 01 лв. с ДДС, предвид плащането на сумата от 39 638.91 лв. с ДДС, извършено по представен отчет преди издаване на фактурата.

1. Фактура № 1000014267 от 15.11.2021г., издадена по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали от 09.08.2017г. с основание и предмет на сделката: „Неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1-во шестмесечие на 2021г. по договора на стойност 5 695.11 лв. и 0 % ДДС.

Ищецът претендира законната лихва за забава, считано от деня, следващ падежа на оспорените суми.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди с исковата молба и допълнителната искова молба, че по силата на сключени договори за концесия, а именно Договор за находище „Ч.“ от 16.11.1999г., заедно с 4 бр. допълнителни споразумения от дати 05.07.2005г., 06.02.2007г., 17.06.2015г. и 24.01.2017г. и Договор за находище „Седефче“ от 09.08.2017г., Министерство на енергетиката му предоставя концесионно право на ползване на подземни природни богатства - оловно - цинкови и златосъдържащи руди, чрез добив от находище „Ч.“ - област Хасково и метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали. За предоставеното право на ползване ищецът дължи концесионно възнаграждение на ответника в размер и при условията, определени в договорите и допълнителните споразумения към тях. Като условия за изчисляване размера на дължимото се възнаграждение е наличието на изготвен и изпратен на министъра на енергетиката отчет за дължимо концесионно плащане за съответен шестмесечен период, който се изготвя съобразно приложен към договорите образец в срок до 15 дни след изтичането на отчетния период. В концесионните договори се предвижда санкция за неизпълнение на задължението за изготвяне и предоставяне в срок на отчета за формиране на концесионното възнаграждение.

Ищецът твърди, че към настоящия момент е изпълнил надлежно всички свои задължения по концесионните договори - както задължението за заплащане на концесионното възнаграждение по Договора за находище „Ч.“, така и задължението за изготвяне на отчет за заплащане на концесионно възнаграждение по Договор за находище „Седефче“.

По отношение на задължението за заплащане на концесионното възнаграждение по Договор за находище „Ч.“ твърди, че ответникът неоснователно е издал дебитно известие към вече платена фактура за 2-ро шестмесечие на 2020г. и една фактура, за 1 - во шестмесечие на 2021г., в които неоснователно са определени доплащания на концесионни възнаграждения по Договор за находище „Ч.“. Твърди, че ответникът неправилно е изчислил размера на дължимото се концесионно възнаграждение, като не е спазил заложената в Договора за находище „Ч.“ формула, както и относимите нормативни изисквания за определяне на възнаграждението.

По отношение на задължението за изпращане на отчет за формиране на концесионното възнаграждение за 1-во шестмесечие на 2021г. по Договор за находище „Седефче“, ищецът твърди, че е изпълнил същото в срок и счита за неоснователно издаването на фактура за неустойка за забава. Твърди, че своевременно е възразил срещу констатацията за „забава“ на изпълнение на задължения за представянето на отчет за формираното задължение за КП за 2-ро шестмесечие на 2020г. и за 1-во шестмесечие на 2021г. в Констативен протокол 28.09.2021г. за извършена проверка по изпълнение условията на Договор за находище „Седефче".

Ищецът обосновава правния си интерес за предявяването на отрицателните установителни искове с това, че издадените счетоводни документи от ответника правят несигурно положението на ищеца във връзка с упражняване правата по договорите, доколкото в договорите е предвидена възможност за предсрочното им прекратяване при неизпълнение на задълженията по тях.

В законоустановените срокове са постъпили отговор на исковата молба и допълнителен отговор по допълнителна искова молба. Ответникът оспорва предявените искове като излага доводи за неоснователност.

Ответникът не оспорва наличието на облигационни отношения между двете страни. Твърди, обаче, че са налице облигационни отношения, които не са изпълнени.

По отношение на Договор за находище „Ч.“ излага доводи във връзка с начина на формиране на дължимото се концесионно възнаграждение. Твърди, че по отношение на отчетите, съставени по повод дължимото се концесионно възнаграждение за 2-ро шестмесечие на 2020г. и за 1-во шестмесечие на 2021г. са допуснати множество неточности и несъответствия, което е довело до неправилно изчисление на възнаграждението от страна на ищеца. Излага доводи във връзка с начина на формиране на концесионното възнаграждение. Твърди, че е уведомил ищеца за това кои данни се вземат предвид при изчисляването на дължимото се концесионно възнаграждение. Сочи, че отчетите за изчисляване на концесионното възнаграждение не представляват счетоводни документи и същите подлежат на проверка и корекция от концедента при необходимост. Твърди, че е уведомил концесионера за това, че ще бъдат направени корекции по отчетите.

По отношение на Договора за находище „Седефче“, ответникът твърди, че отчетът за 1-во шестмесечие на 2021г. за находище „Седефче" не е представен в Министерство на енергетиката с писмо вх. №Е-26-Г- 252/18.08.2021г. Твърди, че в посоченото писмо, макар и ищецът да твърди, че е бил приложен допълнен отчет за находище „Ч.", всъщност към писмото е представен отчет за находище „Седефче“, с което ответникът приема, че е налице забава в размер на 34 дни, поради което е начислена неустойка за забава в размер на 5 695.11лв.

Оспорва истинността на представените от ищеца отчети за 2-ро шестмесечие на 2020г. и за 1- во шестмесечие на 2021г. за находище „Ч.", ведно с приложенията, като твърди, че същите се различават по форма и съдържание от представените в МЕ отчети за приходите и разходите.

Оспорва истинността на представените от ищеца отчети за второ шестмесечие на 2020г. и за 1-во шестмесечие на 2021г. за находище „Ч.“, ведно с приложенията с мотив, че същите се различават по форма и съдържание от представените в МЕ отчети за приходите и разходите, по реда на чл.193 от ГПК. Доколкото обаче, представените от ищеца отчети и приложенията към тях представляват частни свидетелстващи документи, които по правило не се ползват с материална доказателствена сила, която да обвързва съда, то тяхната вярност, т.е. съответствието на материализираното в него изявление с обективната действителност, не може да се оборва по реда на чл.193 ГПК. Същите ще бъдат преценени от съда с оглед на всички доказателства, събрани по делото.

Съдът, като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното.

С решение № 643 от 01.10.1999 г. на Министерски съвет на Република България на „Г.-К.“ АД, на основание чл. 6, ал. 1 и 4, чл. 7, ал. 1 и 2 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за концесиите и § 5а от ДР на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия във връзка с чл. 8, ал. 1 от Закона за концесиите и чл. 33 от Закона за подземните богатства е била предоставена концесия с предмет особено право на ползване на подземни природни богатства - оловно - цинкови и златосъдържащи руди, чрез добив от находище „Ч.“ - област Хасково. Решението е било обнародвано в Държавен вестник, в бр. 88 от 08.10.1999г. Съгласно т. 2 от същото, концесията е била определена за срок 17 години. Съгласно т.10 от решението се упълномощава министърът на промишлеността да сключи договора за концесия и да осъществява контрол по неговото изпълнение.

На 16.11.1999г. е бил сключен Договор за предоставяне на концесия за подземни богатства – оловно -. цинкови и златосъдържащи руди, чрез добив от находище „Ч.", област Хасково (Договор за находище „Ч."). Договорът е бил изменени и допълнен с четири допълнителни споразумения.

В чл.7 и чл.8 от договора са уредени правата и задълженията на страните.

Чл.17 от същия регламентира вида, размера и начина на изпълнение на задължението за концесионно възнаграждение, а именно - концесионерът се задължава да заплати на концедента срещу предоставено право на ползване върху обекта на концесията по чл.1 парично концесионно възнаграждение. Концесионерът се задължава да плаща годишно парично концесионно възнаграждение в размер на 0, 3 на сто от стойността на металите – олово, цинк, мед и сребро в добитите количества оловно-цинкови руди, изчислена от концедента по средно аритметрични международни цени на металите по курс продава на Лондонската метална борса на предходния шестмесечен период на база утвърдена от концендента номенклатура на крайните продукти от добива и преработката. Съгл. ал.6 - при доказана възможност за извличане и продажба на други метали (освен олово, цинк, мед и сребро), съдържащи се в добитите количества оловно-цинкови руди, същите се заплащат от концесионера, като размера на концесионното възнаграждение е 0, 3 на сто от стойността на металите, изчислена по средноаритметични международни цени (по курс „продава” на Лондонска метална борса) за предходния шестмесечен период. Като в случай, че се реализират като крайни продукти и нертни материали, концесионерът се задължава да плати допълнително концесионно възнаграждение, което се изчислява като 1 на сто от приходите от продажби. Ал.8 предвижда, че годишното парично концесионно възнаграждение се заплаща от концесионера на две вноски два пъти годишно до петнадесет дни след изтичане на съответното шестмесечие. При въвеждане в експлоатация на запасите от златосъдържащи руди, концесионното възнаграждение за техния добив се определя съгласно Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства (приета с ПМС №127/21.06.1999г.); Конкретният размер на концесионното възнаграждение, както и минималната производствена програма за добив на златосъдържащи руди се определя по реда на приемане на решения за предоставяне на концесия.

Със сключени към договора допълнителни споразумения са извършени промени в условията на договора, включително и на дължимото концесионно възнаграждение.

С Допълнително споразумение №1 от 05.07.2005 г. - сключено въз основа на Решение №550 на Министерски съвет от 15 юни 2005г. (ДВ, бр. 51 от 21.06.2005 г.). се въвеждат промени в условията на договора, касаещи концесионното възнаграждение и клаузите за неизпълнение; С Допълнително споразумение № 2 от 06.02.2007г. - сключено въз основа на чл.61, ал.3 от Закона за подземните богатства и в изпълнение на Протоколно решение от заседание на Министерския съвет, проведено на 11 октомври 2006г. се въвеждат промени в условията на договора, касаещи концесионното възнаграждение и клаузите за неизпълнение; Допълнително споразумение №3 от 17.06.2015г. е сключено в изпълнение на въведени нормативни промени, като уговореното в него касае задълженията на страните по повод информация и документация по чл. 13 от Закона за подземните богатства;

С Допълнително споразумение №4 от 24.01.2017 г., сключено въз основа на решение № 1041 от 05.12.2016 г. на Министерски съвет, се приема отправеното от „Г.-К.” АД предложение за изменение и допълнение на договора за продължаване на определения срок на концесия с 15 години считано от 28 юни 2016г., промяна в концесионното възнаграждение и промяна на предоставената концесионна площ. Със същото споразумение е бил изменен чл.17 от Договора за предоставяне на концесия за подземни богатства - оловно - цинкови и златосъдържащи руди, чрез добив от находище „Ч.“, област Хасково. Параграф 8 от допълнителното споразумение предвижда, че: - За предоставената концесия за добив концесионерът заплаща на концедента по ред, определен в настоящото допълнително споразумение, концесионно плащане, върху размерът на което се дължи ДДС, съгласно Приложение №2 - образец-отчет за дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства. Размерът на годишното парично концесионно плащане за единица добито подземно богатство се изчислява като процент от стойностга на добитите подземни богатства, в съответствие с чл. 1 на приложение №3 към чл.10 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, приета с Постановление № 127 на Министерския съвет от 1999 г. (обн. ДВ, бр. 59 от 1999 г., изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.). - Минималният процентен размер на концесионното плащане е 0, 8 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди при рентабилност на нетните приходи от продажби до 10 на сто, включително при отрицателни стойности, а максималният процентен размер е 4 на сто от стойността на добитите златно-сребърни руди при 50 на сто или по-висока рентабилност на нетните приходи от продажби. При рентабилност от 10 на сто до 50 на сто, размерът се увеличава с 0, 08 на всеки процент увеличение на рентабилността. Стойностга на добитите подземни богатства се определя като произведение от съдържащият се в добитите подземни богатства метал злато и средноаритметичната му цена съгласно обявените цени на Лондонската метална борса за съответния период. Размерът на годишното парично концесионно плащане за единица добито подземно богатство се изчислява съгласно пар.8 от Допълнително споразумение №4 като процент от стойността на добитите подземни богатства, в съответствие с чл. 1 на приложение № 3 към чл.10 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, приета с Постановление Ns 127 на Министерския съвет от 1999 г. (обн. ДВ, бр. 59 от 1999 г., изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.).

С решение №64 от 20 януари 2017 г. на Министерски съвет на Република България на „Г.- К.“ АД, на основание чл. 54, ал. 5 и 6 във връзка с чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3 и чл. 29 от Закона за подземните богатства, чл. 95е, ал. 1 от Закона за концесиите във връзка с чл. 71 от Закона за подземните богатства и мотивирано предложение на министъра на енергетиката е предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от закона за подземните богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали. Съгласно т. 3 от решението, концесията е определена за срок 26 години. Съгласно т. 12 от решението се упълномощава министърът на енергетиката да сключи договора за концесия и да осъществява контрол по неговото изпълнение. На 09.08.2017 г. е сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. ал. 1, т. 1 от закона за подземните богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали (Договор за находище „Седефче“).

В чл.8, ал.2 т.6 буква а) от Договора за находище „Седефче“, е регламентирано задължение за концесионера да представя на министъра на енергетиката шестмесечни отчети за действително добитите количества подземни богатства и съдържанията на металите в тях, както и отчети за дължимото концесионно плащане за съответното шестмесечие; отчетите се предоставят до 15 дни след изтичане на отчетния период и се изготвят съгласно приложения образец. Санкция за неизпълнение на това поето с договора задължение е регламентирана в чл. 33, ал. 2 от договора, в която разпоредба е предвидено че при пълно, неточно или забавено изпълнение на това задължение концесионерът дължи освен реално изпълнение и неустойка в размер 0, 5 на сто от минималното годишно концесионно плащане за всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно концесионно плащане.

По делото са представени и приети като доказателства – договор за предоставяне на концесия за подземни богатства – оловно-цинкови и златосъдържащи руди, чрез добив от находище „Ч.“ обл.Хасково; решение №643/01.10.1999г. на МС; решение №550 на МС от 15.05.2005г.; протоколно решение на МС от 11.10.2006г.; решение $1041 от 05.12.2016г. на МС; допълнително споразумение към договора №1 от 05.07.2005г.; ДС №2 от 06.02.2007г.; ДС №3 от 17.06.2015г.; ДС №4 от 24.01.2017г.; справка от Националния Концесионен Регистър за находище „Ч.“; Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.1 т.1 от ЗПБ от находище „Седефче“, участъци централен и южен община Момчилград обл.Кърджали; справка от Националния Концесионен Регистър за находище „Седефче“; Дебитно известие №1000014284 от 24.11.2021г. към фактура № 1000012717 от 29.01.2021г. с основание: концесионна вноска - дължимо доплащане за 2-ро шестмесечие на 2020г. по Допълнително споразумение № 4 от 24.01.2017г. към Договор за предоставяне на концесия за подземни богатства - оловно - цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Ч.", област Хасково от 16.11.1999г. на стойност 41 057.46лв. без ДДС и 49 268.95 лв. с ДДС с причина за издаване: увеличение на вземането; Фактура № 1000013511 от 14.07.2021г. с основание: „концесионна вноска по ДС №4 към „Договор за находище „Ч.“ от 16.11.1999г. с падеж 15.07.2021г., на стойност 94 835.77лв. без ДДС и 113 802.92 лв. с ДДС - в частта за 74 164, 01 лв. с ДДС, предвид плащането на сумата от 39 638.91 лв. с ДДС, извършено по представен отчет преди издаване на фактурата; Фактура № 1000014267 от 15.11.2021г., издадена по Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали от 09.08.2017г. с основание и предмет на сделката: „Неустойка за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за 1-во шестмесечие на 2021г. по договора на стойност 5 695.11 лв. и 0 % ДДС;

Установява се, че отчетът за второто полугодие на 2020г. е бил изпратен с писмо изх.

№013/14.01.2021г., получени от МЕ на 18.01.2021г. с известие за доставка. Била е издадена фактура №1000012717/29.01.2021г., по която ищецът е заплатил дължимото КВ и няма спор за това. С дебитно известие №1000014284/24.11.2021г. към фактура №1000012717/29.01.2021г. стойността на КВ е била увеличена, като по направените възражения от страна на ищеца няма данни и твърдения да е било взето отношение от страна на ответника.

За следващия отчетен период – първо шестмесечие на 2021г. – с писмо изх.

№183/06.07.2021г. и вх.№Е-26-Г-196/07.07.2021г. в МЕ ищецът е представил отчета за дължимото КВ и на 13.07.2021г. е извършил концесионното плащане.

С писмо изх.№204/04.08.2021г. ответникът е бил уведомен, че по извършеното плащане не е изпратена фактура. На 09.08.2021г. ищецът получил фактура №1000013511/14.07.2021г. за КВ, с посочен в нея размер за доплащане - 1 029, 73лв.

С представеното възражение изх.№324/14.12.2021г. ищецът е оспорил издаденото дебитно известие №1000014284/24.11.2021г. за концесионна вноска в размер на 49 268, 95лв. към фактура №1000012717/29.01.2021г.

С представеното възражение изх.№263/04.10.2021г. ищецът е оспорил констатирана от ответника забава за изпълнение на задължения на дружеството по чл.20 от договора за представяне на отчет за формираното задължение за КВ за второ шестмесечие на 2020г. и за първи шестмесечие за 2021г.

Представени са и приети като доказателства множество писмени документи, въз основа на които са изготвени допуснатите и назначени съдебни експертизи – платежни нареждания, отчети за дейността на обектите на концесия, констативни протоколи, водена кореспонденция между страните във връзка с недължимост на сумите по дебитните известия за доплащане на КВ и др. От заключенията на съдебно-техническите експертизи, първоначална и допълнителна, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, се установява, че до 2005г. обогатителната фабрика на „Г.К.“ АД е преработвала оловно- цинкова полиметална руда от три находища – „Пчелояд“, „Еньовче“ и от участъка със съдържание на оловно-цинкова руда на находище „Ч.“. През 2003г. дружеството е започнало да въвежда в експлоатация на участъка със запаси на златосъдържаща руда на рудник „Ч.“ и технологични изпитания за нейната преработка. Установено било, че златосъдържащата руда е следвало да се преработва в два стадия – чрез гравитационен методи на обогатяване и последваща преработка по метода CIL /carbon in leach/ - въглен в излугването. Технологичната схема за преработка на златосъдържащите полиметални руди от находище „Ч.“ включва процесите – трошене на рудата в технологичен възел за трошене – цех „Трошачен“; смилане на рудата – цех „Смилане“, Обогатяване на рудата в технологичен възел за гравитационно обогатяване на златосъдържащата руда – цикъл „Гравитация“ до получаване на два продукта – гравитационен концентрат и междинен продукт, последващо обогатяване за доизвличане на златото от получения в цикъл „Гравитация“ междинен продукт и технологичен възел – въглен в излугването. Сочи се, че технологията за гравитационното обогатяване на рудата е била въведена в експлоатация през 2005г. Достигнатото извличане на злато в цикъл „Гравитация“ е от 50 до 60%. За въвеждане в експлоатация на технологичен възел по метода CIL /carbon in leach/ - въглен в излугването за доизвличане на полезния компонент са били проведени процедури по Закона за опазване на околната среда – получаване на Решение по ОВОС съгласно изискванията на ЗООС; разрешение за работа с опасни вещества в съответствие с Директива „Севезо“ съгласно изискванията на раздел първи, глава седма на ЗООС и комплексно разрешително съгласно изискването на раздел втори глава седма на ЗООС. Отразено е, че с писмо изх. №582/21.04.2007г. и вх.№ОВОС – 1120 от 24.07.2007г. дружеството е стартирало изискуемите процедури като е подало до МОСВ Уведомление за Инвестиционно намерение „Реконструкция и разширение на инсталация за преработка на златосъдържащи полиметални руди“. Проведените процедури са приключили с Решение на ОВОС №18- 5/2009г. на МОСВ, Разрешително за изграждане и експлоатация на предприятие с висок рисков потенциал №156/2010г. на МОСВ и Решение за въвеждане в експлоатация №409- НО/2011г. След получаване на тези разрешения през месец септември 2011г. технологичния възел CIL /carbon in leach/ - въглен в излугването е бил въведен в експлоатация.

В експертизата си вещите лица сочат, че концедентът е бил уведомен за изграждане на площадка за депониране на междинния продукт от цикъл „Гравитация“ с представения с писмо изх.№473/22.02.2006г. Геоложки отчет за 2005г., както и е бил уведомен за предприемане на действия по въвеждане в експлоатация на технологичния възел с внесения с писмо изх.№222/25.01.2006г. Годишен инженерен проект на Обогатителна фабрика за 2006г., а именно „Организационно технически мероприятия за монтаж на машини и съоръжения и усвояване на технология за преработка на междинния продукт от цикъл „Гравицатия“ от златосъдържаща руда по CIL /carbon in leach/ технология разработена по договор от „Ресурсно развитие“ ООД. Концеденът е бил уведомен за предприемане на действия по въвеждане в експлоатация на технологичен възел CIL /carbon in leach/ за преработка с внесения с писмо изх.№317/26.02.2007г. и съгласуван с писмо №Е-26-Г- 42/23.03.2007г. Годишен инженерен проект на Обогатителна фабрика за 2007г. Концедентът е бил уведомен и за съхранението на междинния продукт на специално изградени за целта депа съгласно „Проект на депо за временно съхраняване на междинен продукт, получен от преработката на руди“ на „Н.“ ООД гр.Пловдив и с писмо изх.№395/27.04.2009г.

Вещите лица сочат, че за периода 2003г. – 2011г. до въвеждане в експлоатация на технологичния възел, полученият от цикъл „Гравитация“ междинен продукт е бил съхраняван на депо, съгласно „Проект на депо за временно съхраняване на междинен продукт, получен от преработката на руда“ на „Н.“ ООД гр.Пловдив.

Вещите лица са категорични, че за периода 2003г.- 2011г. добитият в рудата метал Au е бил отчетен на концендента в съответния месец на добИ.ето му и е бил заплатен съответния % концесионно възнаграждение върху стойността на цялото количество добита руда, без значение дали от него е произведен продукт и дали са били реализирани или не приходи от продажбата му. След 2011г. при обработката на рудата не се получава вече междинен продукт – материал, получен при „Преработка“ на рудата и представлява част от добита и отчетена на концедента руда в периода 2003 – 2011г., като времето на преработване на този продукт е различно от времето на добИ.е. Съгласно представените на експертизата Годишни отчети за добита руда и съдържание на метал злато от находището за периода 2003 – 2011г. същата сочи, че дружеството е добило 326 384 тона златосъдържаща руда със съдържание 6, 14гр./т или 2003272 грама метал, равняващи се на 64 408, 51унции. Съгласно платежни нареждания, представени на експертизата, за същия период дружеството е заплатило концесионно възнаграждение за 326 384т. златосъдържаща руда със съдържание 6, 14гр./т или 2003272 грама метал, равняващи се на 64 408, 51унции, без отчитане на влиянието на нетните приходи от продажби, формирани от продажба е 1216575, 81гр., равняващи се на 39117, 19 унции метал Au. След въвеждането в експлоатация на технологичния възел C I L /carbon in leach/ през м.септември 2011г. – депонирането се преустановява, като се подава за преработване до получаване на сплав „Доре“ и краен отпадък. Отразено е, че отчитането на преработени руди и междинен продукт е извършвано съгласно въведена в дружеството Стандартна оперативна процедура Б 1 11 Технически и качествен контрол на добита и преработена руда, която съдържа методики за опробване/вемане и разработване на проби/ на целия поток продукти – геоложки проби; количество и съдържание на полезен компонент в добита руда; количество и съдържание на полезен компонент в потока руда, подаван за преработка в обогатителната фабрика; количество и съдържание на полезен компонент в потока междинен продукт, подаван за преработка в обогатителната фабрика; количество и съдържание на полезен компонент на получените продукти след всеки етап на обогатяване от технологичната схема на фабриката; количество и съдържание на полезен компонент на получения краен продукт и получения краен отпадък. Количеството преработени руда и междинен продукт и получените гравитационен концентрат и сплав „Доре“ и краен отпадък се отчитат и са отчитани ежесменно, ежедневно и годишно чрез изготвяне на съответните баланси. Изготвения за всеки период на преработка баланс по количество и съдържание на Au трябва да е равен с количеството и съдържанието на постъпилите за преработване руда или междинен продукт, като количеството на постъпилата за преработване руда и количеството междинен продукт се засичат с данни от монтираните на съответните потоци пулп радиометрични дозиметри, които се засичат ежесменно във въведани за целта дневници. Съдържанието на метал Au в добитата от находището руда за периода 2003 – 2011г. съответства на сбора от метал Au в произведения продукт + метал Au в съхранявания междинен продукт. За периода 2003- 2011г. добитият в рудата метал злато е бил отчетен на концедента в съответния месец на добИ.ето му, като е било заплатено съответното концесионно възнаграждение върху стойността на цялото количество, без оглед на това дали от него е бил произведен продукт и дали са били реализирани приходи от продажбата му или не. Поради което според експертизата Приложение №3 към чл.10 от Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства, а именно Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение за метални полезни изкопаеми, респ.чл.1 от Методиката, не може да намери приложение при определянето на концесионното възнаграждение върху нетните приходи от продажбата на преработения междинен продукт през процесните периоди. Разпоредбите на Методиката се прилагат след промяната на чл.17 от Договора за концесия на находище „Ч.“, съгласно пар.8 ал.2 от ДС №4/24.01.2017г. Прилагането на Методиката в действаща редакция към спорния по делото период би довело до дублиране на заплащането на едно и също количество метал.

От допуснатата и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна и подкрепена и от останалия доказателствен материал се установява следното. Размерът на концесионното възнаграждение за второто шестмесечие на 2020г. е в размер на 29 067, 36лв. без ДДС и 34 880, 83лв. с ДДС, което вещото лице е изчислило на основание процесния договор, допълнителните споразумения към него за находище „Ч.“ като е приложило счетоводните данни на ищеца отнасящи се само до това находище и възприетия от страните алгоритъм за изчисление на възнаграждението. Изчисленият размер на концесионното възнаграждение за първото шестмесечие за 2021г. е размер на 39 638, 91лв. без ДДС или 47 566, 69лв. с ДДС, като са приложени изходни счетоводни данни за находище „Ч.“, отнасящи се за предходния шестмесечен период от 01.06.2020г. до 31.12.2020г. за показателите, за които е посочено, че са за предходен период. В посочените размери ищецът е заплатил концесионните възнаграждения за съответните периоди. Експертизата сочи, че при определяне размера на концесионното възнаграждение по процесния договор и допълнителните към него споразумения, ответникът е формирал концесионно възнаграждение за второто шестмесечие на 2020г. в размер на 70 124, 82лв. без ДДС като процент – 1, 93% от стойността на златото от добита руда 3 633 420, 19лв. и е определил рентабилност – 24, 15% от дейността на находище „Ч.“ за второто шестмесечие от 2020г. като приложения процент за определяне на концесионно възнаграждение представлява част 0, 08 от рентабилност 24, 15%. По аналогичен начин ответникът е изчислил концесионното възнаграждение по процесния договор и ДС към него за първото шестмесечие на 2021г., като е включил междинен продукт – злато = 1 690, 50 тройунции или 48 432, 71кг. Със стойност 3 051 615, 65щ.д. и определеното КВ е в размер на 58 407, 92щ.д. или 94 835, 77лева без ДДС, каквато е сумата по издадената фактура №1000013511/14.07.2021г. за първо шестмесечие за 2021г. Определеният размер на рентабилността на находище „Ч.“ за първо шестмесечие на 2021г. е 23, 92% с приложен процент за определяне на КВ 0, 08% от 23, 92%. Вещото лице е направило извод, че за получаване на положителна стойност на рентабилността счетоводния финансов резултат следва да бъде положителен. Ищецът е изчислил отрицателна стойност на рентабилност, тъй като счетоводния финансов резултат за предходните периоди е реализирал загуба от дейността на находище „Ч.“. Определената от ответника рентабилност в размери 24, 15% и 23, 92% е на база положителен счетоводен финансов резултат, какъвто не се установява при ищеца от представените от последния на ответника отчетни данни, отнасящи се само за находище „Ч.“. Според вещото лице рентабилност в размер на 24, 15% и 23, 92% е на база положителен счетоводен финансов резултат, какъвто не се установява при ищеца от отчетните данни само за находище „Ч.“, такъв размер на рентабилност се получава само при прилагане на всички приходи от дейността на дружеството и печалба преди данъци за второто щестмесечие на 2020г. от цялостната дейност на ищеца.

Вещото лице сочи, че ищецът е съставял годишните си финансови отчети съобразно приложимия счетоводен стандарт за изготвяне и представяне на ГФО с включени данни за всички дейности и реализирани приходи и разходи за процесния период 2020г. и 2021г. Установява се, че е отчитал счетоводно по отделно дейностите и резултатите по стопанисването на находища „Ч.“ и „Седефче“, като данните за тях са обобщени и представени в изготвените ГФО за съответния период. Съгласно правната форма на дружеството – ищец и приложимите счетоводни стандарти и ЗСч и ЗКПО ищцовото дружество не може да съставя отделни ГФО за стопанисваните от него находища „Ч.“ и „Седефче“. Той задължително съставя и обявява финансови отчети съдържащи обобщени данни от дейността, включваща всички стопанисвани от него обекти за актива и пасива, базиращи се на водените от дружеството аналитични регистри. Вещото лице е посочило, че приложените за изчисление показатели се отнасят само за находище „Ч.“ и не включват данни за останалата дейност на ищеца. Формирания финансов резултат е разлика между реализирани разходи, свързани със стопанисване на находище „Ч.“ минус приходи от продажба на продукция, произведена от находище „Ч.“. Заключава, че няма приспадане на финансов резултат, а по-голям размер разходи, отколкото приходи от дейността на находището, съгласно представените документи. Експертизата дава заключение, че с оглед доказателствата по делото и Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ, рентабилността се определя само от обекта на концесия, а не от общите резултати – приходи, разходи, финансов резултат от цялостната дейност на дружеството.

Относно въпроса дали ищеца е заплатил КВ за междинния продукт от гравитационно обогатяване, образуван от добита руда в периода 2003 – 2011г., който дружеството е съхранявало, вещото лице е отговорило, че междинният продукт от гравитационно обогатяване е извлечен от вече добитата руда от вторична обработка, за която добита руда е заплатено концесионно възнаграждение за съответния отчетен период по договора.

Както беше установено и от техническата експертиза, междинният продукт от гравитационно обогатяване не е добита руда, а е остатъчен продукт, съхраняван в хвостохранилището на дружеството. Той е образуван от преработката на добитата руда в периода 2003 – 2011г., за който период е заплатено КВ и в количеството добита руда е включен и междинният продукт от гравитационно обогатяване.

От изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че формираният краен финансов резултат за 2020г. от стопанисване на находище „Ч.“ е загуба в размер на 2 932 367, 01лв., докато формираният краен финансов резултат за 2020г. общо за ищеца е печалба в размер на 2 256 123, 07лв. Формираният краен финансов резултат за 2021г. от стопанисване на находище „Ч.“ е загуба в размер на 2 932 367, 01лв., докато крайния финансов резултат за 2021г. общо за ищеца е печалба в размер на 3 948 543, 50лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че крайният финансов резултат на дружеството се формира от всички приходи, които включват и нетни приходи от продажби от междинен продукт, плюс нетни приходи от продажби от продукция на находище „Седефче“ плюс нетни приходи от продажби от находище „Ч.“. Пояснено е, че от общия размер на приходите от дейността на дружеството ако се извадят приходите на находище „Ч.“, няма да се получат приходите на находище „Седефче“, защото в частта на приходите участва още едно перо – нетни приходи от продажба на продукция от междинен продукт. Те участват във формиране на общия размер на приходите за дружеството от цялостната дейност на дружеството. Изяснено е, че дружеството отита отделно приходи от продажби на междинния продукт и приходи от продажби от продукцията от двете находища.

Във връзка с твърдението на ответника за забавено представяне на отчета за формиране на КВ за първо шестмесечие на 2021г. за находище „Седефче“ съдът е допуснал съдебно компютърна експертиза. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото, се установява, че на 07.07.2021г. в електронната поща на Министерство на енергетиката се откриват две електронни писма. В едното писмо заглавието съдържа думата „Ч.“ в другото думата „Седефче“. Посочено е, че към двата имейла са прикачени множество PDF файлове, приложени към делото, не е установено наличието на документ с изх. №186/07.07.2021г. В констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице е пояснило, че при реализираното търсене не е успял да установи документ с изх. №186/07.07.2021г., но е в единия имейл е установен такъв с изх.№183/06.07.2021г., а в другия имейл с изх.№185/07.07.2021г. Поради близостта на числата, използвани за изходящ номер, вещото лице допуска възможност за объркване при задаване на въпросите. Направеният извод е, че няма основание да се приеме, че двете електронни писма не са получени в електронната поща на МЕ.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното. Съдът е сезиран с кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно осн.чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи заплащане на процесните суми.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че с решение №643 от 01.10.1999г. на МС на РБ на „Г.-К.“ АД на осн.чл.6 ал.1 и 4, чл.7 ал.1 и 2 и чл.4 ал.1 т.1 от Закона за концесиите и § 5а от ДР на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия във вр. с чл.8 ал.1 от Закона за концесиите и чл.33 от Закона за подземните богатства е предоставена концесия с предмет особено право на ползване на подземни богатства – оловно – цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Ч.“ обл.Хасково.

На 16.11.1999г. Министерски съвет на Република България, като концедент, представляван от Министъра на енергетиката, и "Г.К." АД, ЕИК, са сключили договор за предоставяне на концесия за подземни богатства – оловно-цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Ч.“ обл.Хасково.

На 09.08.2017 г. е бил сключен Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. ал. 1, т. 1 от закона за подземните богатства - метални полезни изкопаеми - златно-сребърни руди, от находище „Седефче“, участъци „Централен“ и „Южен“, община Момчилград, област Кърджали (Договор за находище „Седефче“).

Няма спор между страните, че същите са договорно обвързани. Основният спорен въпрос е дължи ли ищеца допълнително плащане на концесионно възнаграждение върху междинния продукт от гравитационно обогатяване, извлечен от добита вече руда в периода 2003-2011г., при вторична обработка, за която е заплатено КВ за съответния отчетен период.

След анализ на събраните по делото писмени доказателства и изготвени съдебни експертизи, отговорът е отрицателен.

Подземните богатства са изключителна държавна собственост съгл. чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл.3 ал.1 ЗПБ. Съобразно разпоредбата на чл.5 т.3 ЗПБ и чл.5 от Закона за концесиите /отм./ права за подземни богатства се предоставят чрез концесия за добив. Концесиите за добив на подземни богатства се предоставят от МС - чл.5 т.3 и чл.6 ал.3 ЗПБ, който упълномощава министъра на енергетиката да сключи договора за добив. Сключването на договора за предоставяне на концесия и правата и задълженията по концесионния договор са уредени с императивни правни норми предвид необходимостта ползването на изключителната държавна собственост да бъде предоставено при ясно регламентирани, стриктни правила. В този смисъл свободата на договаряне на страните е ограничена от императивната нормативна рамка и договорът за концесия по чл.66 от ЗПБ има особен характер, което произтича от предмета на договора, а именно - право на експлоатация върху обект, чиято значимост налага защита на обществения интерес, в случая - подземни богатства от добив, публична държавна собственост, предоставен на концесионера на риск за негова сметка. В действителност експлоатацията на подземните богатства е свързана с извършването на големи по размер инвестиции, както и заплащане на концесионно възнаграждение при ясно определен минимален размер. Същевременно, разходите за експлоатация се предполага да са възвръщаеми с оглед дългия период на концесията. По посочения начин се постига баланс между частния интерес и управлението на публичните ресурси и държавната политика при управление на подземните богатства, което налага и създаване на особения режим /основно императивни норми/, на който са подчинени различните видове концесионни договори и тяхното съдържание. При горните уточнения следва да се разгледа и процесният концесионен договор. Неговото задължително минимално съдържание е определено в нормата чл.66 от ЗПБ.

От приложения Договор за предоставяне на концесия за подземни богатства – оловно-цинкови и златосъдържащи руди чрез добив от находище „Ч.“ обл.Хасково и ДС към него се установява, че отношенията между страните са прецизно регламентирани. Уредени са предметът на договора, правата и задълженията на страните, начина на плащане на концесионното възнаграждение, основанията за прекратяване на договора.

По своята същност договорът за концесия е двустранен, възмезден и формален.

Страните по него са равнопоставени субекти, независимо, че ЗПБ възлага на министъра на енергетиката контролни функции, във връзка със спазването на закона и изпълнението на задълженията на концесионерите по сключените концесионни договори - чл. 7, ал. 2, т. 12 З.; чл. 90 - 92е З.; § 106 ЗИД З. /ДВ, бр. 100/2010 г./ и § 31 ЗИД ЗБП /ДВ, бр. 56/2015 г./. Тези функции обаче на министъра на енергетиката по чл.68 ал.2 и 4 ЗПБ не произтичат от концесионния договор, а са в изпълнение на възложените му по закон контролни функции. Ето защо при предприемане на всяко действие, различно от договорно установеното от равнопоставена страна е необходимо същото да бъде подложено на съгласуване, за да произведе валиден резултат. Когато има яснота по фактите всяка от тях разполага с възможността да поиска изменение на договора в частите, които счита за неактуални към обвързващото я правоотношение.

С оглед спецификата на процесния договор и равнопоставеността на насрещните страни при липса на задължаващи ги по него клаузи за извършеното от ответника начисляване на допълнително КВ за процесния период, последното не поражда насрещно задължение за концесионера да изпълни това плащане, защото би изпълнил нещо, което не дължи на договорно основание.

В договора за концесия и споразуменията към него няма задължение за концесионера за отчетност на количество и съдържание на полезния компонент метал злато пред концедента. Съгласно чл.7 ал.2 т.8 от договора концесионера има задължение за представяне на месечен отчет за добити количества руда от полезен компонент до 15 дни след изтичане на съответния месец. Нещо, което той е правел срочно.

Както от събрания писмен доказателствен материал, така и от изготвените СТЕ и ССчЕ се установява, че ответникът е имал погрешен подход при начисляването на допълнително КВ, с което се получава противоречие с договорните клаузи и с нормативната уредба. Установява се неправилно приложена, въведена от законодателя формула, въз основа на която МЕ е определило размерът на претендираното допълнително концесионно възнаграждение, вземайки в предвид счетоводните показатели за дейността на цялото дружество, а не за обекта на концесия. Начисленото допълнително КВ не е за добитата руда в съответния период съгласно Методиката, а за обработката на остатъчния, междинен продукт, който се установи, че съдържа значителен процент руда и не е минен отпадък, той е част от добитата в предходни периоди руда, за съдържанието на метал в която е изцяло заплатено КВ съгласно нормативните разпоредби и договорните клаузи към момента на добива. Този продукт е бил съхраняван в периода 2003 – 2011г. в хвостохранилището на дружеството и преработен в последствие от Кърджалийската обогатителна фабрика. Изводът на вещите лица, който съдът споделя е, че ако бъде начислено допълнително КВ по метода, възприет от МЕ, би се стигнало до повторно начисляване на концесионно възнаграждение Съгласно нормата на чл.34 от ЗПБ концесионерът добива правото да извършва всички необходими действия във връзка с добива от находището, да добие правото на собственост върху видовете добити подземни богатства съгласно предвиденото в договора, да добие право на ползване върху минните отпадъци от добива и първичната преработка и с допълнително споразумение подписано с концедента да получи право да допроучи и за срока на концесията да добива полезни изкопаеми от минните отпадъци. Разпоредбата изисква сключване на допълнително споразумение за добИ.е на полезни изкопаеми от минни отпадъци. Такова в случая не е налице за периода, за който се претендира заплащане на допълнително КВ. Вещите лица са категорични и безпротиворечиви в изводите си, че междинният продукт от гравитационно обогатяване, който дружеството е съхранявало не е минен отпадък, защото отпадък е когато вече цената на полезния компонент е толкова ниска, че не си заслужава да бъде преработван и няма методи, по които да бъде преработван, докато в междинният продукт полезният компонент е около 48-50% и за него не се дължи КВ по Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ.

По отношение на начислената неустойка поради забавено представяне на отчета за находище „Седефче“, съдът намира, че същата е неоснователна с оглед установеното от вещото лице по компютърната експертиза, че на 07.07.2021г. ответникът е получил на имейла си отчет за находище „Седефче“, като по-важното в случая е, че в нормативно определения срок е получил плащане на начисленото КВ – видно от платежно нареждане от 13.07.2021г. /л.201 от делото/ - концесионна такса за находище „Седефче“. Съгласно чл.8 ал.2 т.6 б.а от договора за концесия за находище „Седефче“ концесионерът е длъжен да представя шестмесечни отчети за действително добитите количества подземни богатства и съдържанието на металите в тях, както и отчети за дължимото концесионно плащане за съответното шестмесечие, отчетите се предоставят до 15 дни след изтичане на отчетния период и се изготвят съгласно приложения образец – приложение №2. Установява се, че ответникът е получил на имейла си съответните отчети.

С оглед установеното съдът приема, че исковите претенции са основателни и като такива ще бъдат уважени, като ще признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи процесните суми, ведно със законна лихва за забава, считано от деня, следващ падежа – за оспорените суми, представляващи концесионни възнаграждения.

По разноските. С оглед изхода на спора на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи заплащане на сторените от ищеца разноски в това производство в общ размер на 15 776, 13лв. съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Съдът