Решение № 44 от 14.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1302/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 83 от 23.11.2023 г., постановено по т.д. № 51/2023 г. от Окръжен съд Враца, ответникът – Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706 е осъден да заплати на С. Ц. Д., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 515, ал. 1, т. 2 от КЗ и на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

• сумата от 32 000 /тридесет и две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.12.2021 г. на път ІІ – 15, км. 2 + 930, свързващ гр. Враца и гр. Оряхово, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над сумата от 32 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева;

• сумата от 1 006.40 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, настъпило на 19.12.20212 г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 258 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника - С д р у ж е н и е „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати:

• деловодните разноски на ищеца С. Ц. Д., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 16.30 лева;

• държавна такса по сметка на Окръжен съд Враца, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 1320.26 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца С. Ц. Д., ЕГН •••••••••• да заплати деловодните разноски на Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 593.15 лева и адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 7 365.20 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца С. Ц. Д., ЕГН ••••••••••, чрез неговия процесуален представител в частта, в която е отхвърлен главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 32 000 лева до размер на сумата от 80 000 лева; в частта, в която е отхвърлен главният иск, имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди, за разликата над сумата от 1 006.40 лева до пълния предявен размер от 1258 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди, както и изразява несъгласие с извода на съда, че с поведението си пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 20 % за него към 80 % за виновния водач, за който има съдебен акт, постановен от наказателния съд с последиците на влязла в сила осъдителна присъда.

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваните части и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 48 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г.; допълнително обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 251.60 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г. Моли да се присъдят направените деловодни разноски. Моли съдът да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението на първоинстанционния съд се атакува с НАСРЕЩНА ЖАЛБА от ответника Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, чрез адв. Р. Ц. от САК в частта, в която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за разликата над сумата от 20 000 лева до размер на сумата от 32 000 лева; в частта, в която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществените вреди, за разликата над сумата от 629 лева до размер на сумата от 1 006.40 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществените вреди е завишено по причина, че не е правилно определено съответното процентното съотношение на поведението, с което ищецът пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Поддържа, че следва да се определи по-висок размер на съпричиняване, но не посочва конкретен процент, както и този процент как се свързва с размерите на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, посочени в насрещната жалбата като числата – разликата над сумите от 20 000 лева и 629 лева.

Не оспорва дата, считано от която Сдружението е осъдено да заплати законната лихва върху двете обезщетения.

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваните части и вместо това:

• да отхвърли иска, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди, за разликата над сумата от 20 000 лева до размер на сумата от 32 000 лева;

• да отхвърли иска, имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди, за разликата над сумата от 629 лева до размер на сумата от 1 006.40 лева;

Моли да се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни, срещу валиден и допустими съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – С. Ц. Д., ЕГН •••••••••• е предявил против Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706, искове с правно основание чл. 515, ал. 1 т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 19.12.2021 г., около 18: 15 часа, на път II – 15 свързващ гр. Враца и гр. Оряхово, в района на километър 2 + 930 е настъпило ПТП между товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с румънски peг. № ••••••••, теглещ ремарке „Krone SD DA06LNF“ с румънски регистрационен номер № ••••••••, управляван от М. Г. с ЛНЧ •••••••••• и лек автомобил „Шкода СупърБ“ с рег. № ••••••••, управляван от А. В. З.. Ищецът твърди още, че: - виновен за настъпване на ПТП е водачът на товарния автомобил, който извършил маневра обратен завой на забранено за това място и след като навлязъл в насрещното платно е последвал удар, заден за товарния автомобил и челен за лекия автомобил;

• с определение № 229 от 11.11.2022 г., постановено по н.о..х.д. № 1049/2022 г. от Районен съд Враца е одобрено споразумение по чл. 382 от НПК, с което водачът на товарния автомобил и признат за виновен в това, че на 19.12.2021 г. при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 38, ал. 1 и чл. 38, ал. 2 от ЗДвП и вследствие на удара с лекия автомобил „Шкода“ по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, както на него /ищеца/ е причинил две средни телесни повреди - счупване на костите на дясна предмишница, което телесно увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на горен крайник за срок от един месец и изкълчване на предно ходилни кости на дясно стъпало, което увреждане му е причинило трайно затруднение в движенията на долен десен крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2 от НК;

• бил е транспортиран до МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца и приет за лечение в Ортопедо - травматологично отделение с травми в областта на десните горен и долен крайник; дясната част на главата; рана в областта на дясно око и болки в корема;

• същата вечер е извършено оперативно лечение и изписан на 29.12.2021 г. с окончателна диагноза: счупване на други тарзални кости, закрито; съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост, открито;

• за проведеното лечение е извършил разходи в общ размер 1 258 лева, от които 1 200 лева за остеосинтезен материал и 58 лева за потребителска такса;

• претърпял е болки и страдания; - товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с румънската застрахователна компания „SOCIATEA DE ASIGURARE-REASIGURARE CITY INSURANCE“ S.A. RO, валидна за периода от 05.03.2021 г. до 04.03.2022 г. - с молба вх. № 2-0226 от 21.02.2022 г. е поискал информация от ответника Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи” информация кое българското застрахователно дружество е представител на застрахователя на виновния водач за уреждане на споровете;

• с писмо изх. № 1-0492 от 06..04.2022 г. на Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи” е получил отговор, че Бюрото ще обработи щетата и следва да подаде пред него писмената претенция;

• с молба вх. № 2-0468 от 14.04.2022 г. е подал писмена претенция до ответника Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи” с искане да бъде определено и изплатено дължимото му се застрахователно обезщетение, като с молбата е представил всички документи, установяващи настъпването на ПТП;

• Сдружението по образуваната преписка не му е изплатило застрахователно обезщетение.

Ищецът с предявените искове поискал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди, в размер на сумата от 1 258 лева, ведно със законна лихва върху двете обезщетения от датата на уведомяване на Сдружението.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът - Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК 130764706 подал отговор на исковата молба /л. 48/ с който не оспорил допустимостта, а основателността на предявените искове, като поискал да се вземат предвид обстоятелствата, че ищецът е бил пътник на задна седалка в лекия автомобил „Шкода“, който е управляван от неправоспособен водач в тъмната част на денонощието със скорост по - висока от максимално разрешената и несъобразена с пътната обстановка; водачът не е предприел аварийно спиране; на ищеца му е било известно, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, а отделно от това не е ползвал обезопасителния колан за неговото място в купето на автомобила и с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.12.2021 г., около 18: 15 часа, на път II – 15 свързващ гр. Враца и гр. Оряхово, в района на километър 2 + 930 е настъпило ПТП между товарен автомобил „Мерцедес Актрос“ с румънски peг. № ••••••••, теглещ ремарке „Krone SD DA06LNF“ с румънски регистрационен номер № ••••••••, управляван от М. Г. с ЛНЧ •••••••••• и лек автомобил „Шкода СупърБ“ с рег. № ••••••••, управляван от А. В. З.. Водачът на товарния автомобил извършил маневра обратен завой на забранено за това място и след като навлязъл в насрещното платно последвал удар, заден за товарния автомобил и челен за лекия автомобил Шкода.

Мястото на произшествието е било посетено от служители на полицията, които извършили оглед, съставил протокол за оглед и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Ищецът пътувал в лек автомобил, управляван от негов родственик, който не е имал свидетелство за управление на МПС и това обстоятелство му е било известно.

Ищецът вследствие на удара получил увреждания, за които бил транспортиран до МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца и приет за лечение в Ортопедо - травматологично отделение.

Същата вечер е извършено оперативно лечение и ищецът е изписан на 29.12.2021 г. С определение № 229 от 11.11.2022 г., постановено по н.о..х.д. № 1049/2022 г. от Районен съд Враца е одобрено споразумение по чл. 382 от НПК, с което водачът на товарния автомобил и признат за виновен в това, че на 19.12.2021 г. при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 38, ал. 1 и чл. 38, ал. 2 от ЗДвП и вследствие на удара с лекия автомобил „Шкода“ по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, както на него /ищеца/ е причинил две средни телесни повреди - счупване на костите на дясна предмишница, което телесно увреждане му е причинило трайно затруднение на движенията на горен крайник за срок от един месец;

• изкълчване на предно ходилни кости на дясно стъпало, което увреждане му е причинило трайно затруднение в движенията на долен десен крайник за срок повече от един месец - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2 от НК;

От основното и допълнителното писмено заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция автотехническа експертиза /л. 125 и 225/ се потвърждава описания механизъм на настъпване на ПТП.

Водачът на лекия автомобил „Шкода“, освен че не е имал свидетелство за управление на МПС е превозвал освен ищеца още две лица, които също са претърпели увреждания.

Водачът е управлявал лекия автомобил „Шкода“ със скорост по - висока от максимално разрешената за конкретния пътен участък, с която е подходил към място на удара и така скъсил разстоянието на опасната зона за спиране, без данни да е задействал спирачна система, които обстоятелства не са в достатъчната степен съобразени от вещото лице, поради което фактическите му констатации, че ударът от страна на неправоспособния водач е бил непредотвратим са компрометирани.

От писменото заключение на вещото лице, извършило медицинската експертиза /л. 216/ се установяват съставомерните по осъдителния акт на наказателния съд две средни телесни повреди, претърпени от ищеца вследствие на ПТП.

Средните телесни повреди поглъщат други леки телесни повреди.

Ищецът не е ползвал обезопасителния колан, с който е било оборудвано неговото място в купето на лекия автомобил.

Ударът е бил челен за лекия автомобил.

Вещото лице е категорично, че с оглед скоростите на двете МПС, участвали в ПТП и характера на удара, ако ищецът, като пътник е ползвал обезопасителния колан не е щял да претърпи телесните увреждания или те са щели да бъдат ограничени по брой и тежест.

Вещото лице не е извършило личен преглед на ищеца, който е в неизвестност не само за неговите близки, разпитани като свидетели в първата инстанция, но и за неговия процесуален представител.

Отсъстват доказателства за продължаващ оздравителен процес и отсъстват доказателства за неблагоприятно и необратимо влошаване на здравословното състояние на ищеца.

Фактическите констатации на вещото лице обосновават извод, че ищецът с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение 20 % за него и 80 % за водача на товарния автомобил.

Ищецът за лечението си е разходвал сумата от 1 258 лева, от които 1 200 лева за остеосинтезен материал и 58 лева за потребителска такса.

Товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с румънската застрахователна компания „SOCIATEA DE ASIGURARE-REASIGURARE CITY INSURANCE“ S.A. RO, валидна за периода от 05.03.2021 г. до 04.03.2022 г. По делото няма доказателства кое българско застрахователно дружество е представител /кореспондент/ на румънското застрахователно дружество за уреждане на спорове, относно застрахователни събития настъпили на територията на Р. България.

Ищецът с исковата молба твърди, че: - с молба вх. № 2-0226 от 21.02.2022 г. е поискал информация от ответника Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи” информация кое българското застрахователно дружество е представител на застрахователя на виновния водач за уреждане на споровете;

• с писмо изх. № 1-0492 от 06.04.2022 г. Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи” е изпратило отговор, че Бюрото ще обработи щетата и следва да подаде пред него писмената претенция;

По делото не са приложени молбата от 21.02.2022 г., както и отговорът на Сдружението от 06.04.2022 г.;

Ответникът с отговора на исковата молба не оспорва, а и не признава обстоятелството, че Управителния съвет /колективен орган/, в съответствие на вътрешните правила на Съвета на бюрата е приело решение да ликвидира щетата.

Няма доказателства за разменена кореспонденция между ответника Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи” и Националното бюро на румънските автомобилни застрахователи, както с Гаранционния фонд на Р. Румъния за възстановяване на паричните суми, по реда на чл. 517 от КЗ, които ще изплати българското сдружение.

Бездействието на управителния орган на Сдружение, т.е на ответника за обезпечаване на паричните суми за компенсация ще доведе до вреди, които могат да се компенсират единствено с увеличаване на вноските на българските застрахователни дружества и увеличаване на застрахователните премии, платими от собствениците на МПС по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;

Ищецът е подал писмената претенция за обезщетяване до Сдружението на 14.04.2022 г. От правна страна:

Предметът на делото е очертан с подадената от ищеца въззивна жалба и подадената от ответника насрещна въззивна жалба, като спорът се концентрира до размера на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди и процентното съотношение на съпричиняване на вредните последици от страна на ищеца.

Главните искове, имащи за предмет обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди могат да имат своето основание само в някоя от хипотезите на чл. 515 във вр. с чл. 506, ал. 3 от КЗ:

Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 506 от Кодекса на застраховането Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е сдружение с нестопанска цел със седалище в София, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

Бюрото е представително национално бюро на застрахователите за Република България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение.

Бюрото изпълнява функциите на компенсационен орган - като извършва плащания в случаите по чл. 515. Дължимите плащания от компенсационния орган се извършват със средствата от гаранционния фонд на бюрото.

Законодателят в разпоредбата на чл. 515, ал. 1 е установил, че Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, само когато:

1. застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на претенции в Република България не са дали мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията си за плащане пред застрахователя или представителя, или 2. застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България.

Съгласно алинея 2 право на обезщетение има увреденото лице, което пребивава в Република България, ако са налице следните условия:

1. застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател, установен в държава членка, различна от Република България;

2. застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се намира в държава членка, различна от Република България;

3. застрахователното събитие е настъпило в държава членка, различна от Република България или когато произшествието е настъпило на територията на трета държава, чието бюро участва в системата "Зелена карта" - при използването на моторни превозни средства, които са застраховани и обичайно се намират на територията на държави членки.

Съгласно алинея 3- та, Бюрото в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, и когато:

1. не може да се идентифицира моторното превозно средство, което е причинило застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, или 2. в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не може да се определи застрахователят на виновния водач.

Отговорността на Бюрото като Компенсационен орган е заместваща отговорността на застрахователя и само в посочените по –горе случаи заплаща обезщетения, докато разпоредбата на чл. 511 от КЗ урежда в кои случаи Бюрото е задължено да обработва претенциите, но не и хипотезите, при които отговаря като компенсационен орган.

Водачът на товарната композиция е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователно дружество, регистрирано и със седалище в Р. Румъния.

Основателността на иска по ал. 1-ва, която се доближава в най-голяма степен с фактите по делото предполага наличието на всички елементи от посочения фактически състав:

• бюрото - в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията на Република България на застрахователя на виновния водач с добавката на чл. 511 от КЗ, а именно, българското бюро съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата е приело решение да ликвидира щетата;

• деянието на застрахования водач да е извършено виновно и да осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

В случая, страните по делото – ищецът и ответникът Сдружение „Националното бюро на българските автомобилни застрахователи” не са попълнили делото с доказателства за това, че:

• ищецът е подал своята претенция за обезщетяване пред конкретния кореспондент/представител/ на румънския застраховател за уреждане на претенции в Република България и този представител н е е дал мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в тримесечен срок от датата, на която увреденото лице е предявило претенцията;

• застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане на претенции в Република България;

• Управителния съвет на „ББАЗ“ е взел решение да ликвидира щетата;

Отсъствието на тези доказателства може да се компенсира единствено и само с бездействието на ответника и процесуалните му представители, които в отговора на исковата молба изрично не са заявили, че не са налице предпоставките Сдружението да действа като компенсационен орган при наличие на представител на застрахователя и отсъствието на писмени гаранции, че изплатените на ищеца обезщетения от Сдружение „ББАЗ“ ще бъдат възстановени от румънското Бюро или румънския Гаранционен фонд.

Плащанията от страна на Сдружението при отсъствието на тези предпоставки поставя въпроса за надлежното правомерно управление и разходване на поверените парични средства в неговия фонд.

В случая, с посочените уговорки може да се приеме, че е налице хипотезите на чл. 515, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 506, ал. 3 от КЗ.

По делото има приложен съдебен акт с последиците на влязла в сила осъдителна присъда, постановен от наказателен съд, който е задължителен за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца - чл. 300 от ГПК.

Водачът на товарния автомобил при неговото управление е допуснал нарушение на правила за движение, посочени в акта на наказателния съд, с което поведение е станал причина, но не единствената за настъпване на вредите.

Ищецът е пътувал в лек автомобил, управляван от водач, който не е преминал курс за обучение и няма издадено свидетелство за управление на МПС за съответната категория.

Водачът е управлявал лекия автомобил с по-висока скорост от разрешената за пътния участък, с което е скъсил разстоянието на опасната зона за спиране при възникване на опасността, а освен това не е задействал спирачната система и е отклонил лекия автомобил вляво, противно на правилата, установени в ЗДвП.

Заключението на вещото лице, извършило автотехническа експертиза по отношение на тези въпроси не следва да се кредитира, доколкото, но и тези въпроси не обуславят извод за основателността на исковете, доколкото като подпомагащи страни не участват водачът на лекия автомобил „Шкода“ и неговия застраховател.

Доказателствата установяват, че ищецът, като пътник на задна седалка в лекия автомобил „Шкода“ не е ползвал обезопасителния колан и с това си поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултата в съотношение на 20 % за него и 80 % за водача на товарната автокомпозиция.

Доказателствата по делото обосновават извод за основателността на направеното от ответника възражение за съпричиняване.

Събитието е настъпило на територията на Република България и увреденото лице също пребивава на тази територия.

Предявените искове са доказани по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП следва да се определи от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД.

Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение, което се следва на ищеца за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 40 000 лева, който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; вида и броя на получените увреждания – две съставомерни средни телесни повреди; продължителността на периода, в който болките и страданията са били интензивни; продължителността на общия лечебен и възстановителен период; отсъствието на негативни последици за здравето на ищеца; обществено икономическите условия в страната и лимита на застрахователните обезщетения към датата на настъпване на ПТП.

Така определеното обезщетение следва да се намали с прието процентно съотношение на съпричиняване / 20 % /, поради което предявеният иск е основателен до размер на сумата от 32 000 лева и подлежи на отхвърляне за разликата над уважения размер до размер на сумата от 100 000 лева.

По главния иск за обезщетяване на имуществени вреди:

Предявен е иск за направени разходи за лечение, в размер на сумата от 1 258 лева.

Съобразно приетото процентно съотношение на съпричиняване искът е основателен до размер на сумата от 1 006.40 лева и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер.

По отношение на акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди:

Производство пред Компенсационния орган е уредено с чл. 516 от КЗ.

Съгласно алинея първа, увреденото лице е длъжно да предяви претенцията си за изплащане на обезщетение пред Компенсационния орган с писмено искане, придружено от доказателствата, с които лицето разполага. В този случай се прилага чл. 380.

Срокът за произнасяне на Компенсационния орган е два месеца считано от датата на предявяване на претенцията пред него – ал. 2.

При получаване на застрахователната претенция по ал. 1 Компенсационният орган незабавно уведомява, че пред него е подадена претенция от увреденото лице и че ще се произнесе по претенцията в двумесечен срок от подаването, както следва:

1. застрахователя на виновния водач и неговия представител в Република България за уреждане на претенции;

2. институцията, натоварена да действа като компенсационен орган в държавата членка, където е установен застрахователят;

3. виновния водач, ако са известни самоличността и адресът му;

4. гаранционния фонд на държавата членка, в която е мястото, където се намира моторното превозно средство на виновния водач, когато не може да се установи застрахователят;

5. гаранционния фонд на държавата членка, в която е настъпило застрахователното събитие и не може да се установи моторното превозно средство на виновния водач – ал. 3.

Съгласно алинея 4-та, Компенсационният орган дължи върху платеното застрахователно обезщетение законната лихва за забава, считано от датата, на която изтича срокът по ал. 2, до датата на плащането, т.е. законната лихва се дължи считано от изтичането на два месеца от датата на предявяване на претенцията пред него.

Не така е постъпил първоинстанционният съд, като е присъдил законната лихва върху двете обезщетения, считано от деня, в който е бил сезиран, а ответникът с възивната жалба не е оспорил датата, считано от която се дължи законната лихва.

С оглед на изложеното и двете жалби са неоснователни, поради което следва:

• да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г. за разликата над сумата от 20 000 лева до размер на сумата от 32 000 лева, както и в частта, в която е отхвърлил главния иск, за разликата над сумата от 32 000 лева до размер на сумата от 80 000 лева;

• да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г., за разликата над сумата от 629 лева до размер на сумата от 1 006.40 лева, както и в частта, в която е отхвърлил главния иск, за разликата над сумата от 1 006.42 лева до размер на сумата от 1 258 лева;

• да се потвърди решението в частта за разноските;

Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлил иска, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди, ведно със законната лихва, за разликата над сумата от 80 000 лева до пълния предявен размер 100 000 лева не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г., до размер на сумата от 20 000 лева, както и в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г., до размер на сумата от 629 лева не е обжалвано от ответника и е влязло Тук е мястото да се посочи, че първоинстанционният съд по молба и в полза на ищеца е издал изпълнителен лист за сумата от 32 000 лева - неимуществени вреди и за 1 006.40 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от главниците преди да изтече срока за подаване на насрещната жалба от ответник, т.е. преди решението в тази част да влезе в сила.

По разноските:

С оглед неоснователността на двете жалби и непромененото съотношение на уважена/отхвърлена част на исковете всяка една от страните следва да понесе направените разноски във въззивното производство.

По тези съображения, Софийски апелативен съд