Решение № 3232 от 31.7.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 488/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.13, ал.6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/. Образувано е по жалба от Р. Г. Я. с адрес: гр.Стара Загора, [улица], ет.4, ап.9, против Заповед № ЗСП/Д-СТ/871/20.03.2025г на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора, с която на основание чл.11, ал.2 от Закона за социално подпомагане вр. с чл.10 ал.1 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/ е отказана еднократна помощ при инциденти нужди.. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че при формално и превратно възприемане на декларираните и удостоверени с официални документи факти относно притежаваното от жалбоподателката имущество, е направен извод за възможността да се получават доходи от втори жилищен имот. Жалбоподателката поддържа, че обективно е невъзможно да се реализират доходи от жилище, което притежава срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя, който е запазил и правото на ползване на една стая по свой избор. Счита, че условието по чл.11, ал.2 от ЗСП е за получаване на реални доходи от собствено имущество, вместо посочения от ответния административен орган обективен факт на собственост върху втори недвижим имот, освен обитаваното жилище. В пледоария по същество поддържа искане да не се обсъжда дали е налице инцидентно възникнала нужда, защото оспореният отказ да се признае правото на социално подпомагане за задоволяване на тази потребност не е обоснован с отсъствие на тази материалноправна предпоставка. Освен това при посещение на място за извършване на социалната анкета е установена аварията на водопроводните тръби, а по делото е представен социален Доклад с друго съдържание. Направено е искане за отмяна на административния акт като издаден при неправилно приложение на чл.1, 1 ал.2 от ЗСП вр. с чл.10 10 ал.1 т.1 от ППЗСП, поради размер на реално получавани доходи, които съответстват на условието да са по-ниски от установения диференциран доход и възникнали инцидентни комунално-битови нужди, които са от значение и за здравето на непълнолетното към момента на заявлението дете. Ответникът по жалбата - Директор на дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи, че оспореният административен акт е постановен при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Поддържа тезата, че няма инцидентно възникнала комунално-битова нужда, а притежаваното от жалбоподателката имущество отрича правото на социално подпомагане. Позовава се на социалната анкета, чието извършване е възложено в хода на административното производство, образувано по заявление вх. №ЗСП/Д-СТ/871/25.02.2025г и приключило с издаване на оспорената заповед. При изготвянето й социалните работници са провели разговор с фирмата, която е представила оферта за ремонт на водопроводните тръби, както и оглед на място, въз основа на които са направили своите констатации за отсъствие на внезапно възникнала комунално-битова нужда. Служители на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора са посетили жалбоподателката през месец февруари 2025г и по повод връчване на заповеди, но тогава в отговор на зададен от нея въпрос са я информирали за реда и възможността да кандидатства за еднократна помощ по чл.16 от ППЗСП, без да са извършвали оценка и проверка на заявлението, което е разгледано с оспорения отказ. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Административното производство е инициирано от жалбоподателката Р. Я. със Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СТ/871 от 25.02.2025г., подадено до Директора на дирекция “Социално подпомагане” гр. Стара Загора, за отпускане на еднократна помощ „за покриване на бъдещи разходи за ремонт на инцидентно възникнала авария /теч/ от ВиК системата на 17.02.2025г. Вследствие на аварията са засегнати стаята до банята, коридора и другата стая на жилището, в което живее. Декларирано е, че заявителката е здрава, безработна, в трудоспособна възраст, родител на едно дете, не навършило 18г към 25.02.2025г – родено на 20.04.2007г, което посещава училище, а тя не съжителства с друго лице. Брутните доходи на семейството са в размер на 50лв месечно с произход месечни помощи за деца. Обитаваното жилище не е единствено и притежава ½ ид.част от обект от 31кв.м., в който живее сестра й. На 17.03.2025г., въз основа на извършена социална анкета, е изготвен социален доклад по заявлението. От него се установява, че жалбоподателката Р. Я. е в трудоспособна възраст /59 години/, безработна, отглежда сама сина си, който е на 17 години и е ученик в гимназия. Я. и синът й не съжителстват с друго лице или семейство. Не са представени медицински документи за здравословно състояние. Общият доход на семейството за предходния месец е 50лв., формиран от предоставена на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД месечна помощ за дете до завършване на средно образование. След извършена справка в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Стара Загора е установено, че Р. Я. притежава декларираното жилище, в което живее на [улица], ет.4, ап.9 с площ 69.40кв.м, като освен това е собственик и на жилище, находящо се на [улица], ет.3, ап.1, с площ 54.21кв.м., прехвърлено от майка й, която с декларация от 2001г. се е отказарла от от право на ползване. Притежава ½ ид.ч. от обект на [улица] площ 31 кв.м. В доклада е отразено, че при проведената на 07.03.2025г. анкета на адреса, с цел оглед на помещенията, е установено, ч епо стените в стаята на спалнята е имало стари, изсъхнали петна, каквито са били констатирани и при предходно посещение, и е нямало нови такива. При оглед на кухнята, извършен по искане на заявителката, е констатиран изкъртен участък под мивката, около тръбите, за да се търси проблема с теча. Поражения по коридора не е имало. По заявлението е издадена Заповед № СЗП-Д-СТ/871/ 20.03.2025 година на Директора на дирекция “Социално подпомагане” гр. Стара Загора, с която на основание чл.11, ал.2 от ЗСП, във връзка с чл. 10, ал.1, т.1 от ППЗСП на Я. е отказано да получи еднократна помощ по чл. 16 за инцидентни нужди с мотив, че социални помощи се получават от лицата, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка, а в случая Р. Я. притежавала втори недвижим имот, който може да бъде източник на доходи. Заповедта е оспорена по административен ред на 10.04.2025г.до Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РДСП/ гр.Стара Загора. С Решение № 24-РЗ06-0013/ 16.04.2025 г. на директора РДСП гр.Стара Загора жалбата е отхвърлена като неоснователна. Изцяло са споделени изложените от директора на ДСП гр.Стара Загора мотиви за отказа, като е изложен и допълнителен аргумент за липса на внезапно възникнал битов инцидент, доколкото щетите от ВиК аварията са стари и не представляват заплаха за пребиваването на семейството в жилището, а също и за техните съседи. По делото са приети като доказателства представените с административната преписка документи, както и тези, представени допълнително от жалбоподателката в открито съдебно заседание. При съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира жалбата за неоснователна. Заповед № СЗП-Д-СТ/871/ 20.03.2025г. е издаден от компетентния орган – Директор на дирекция „Социално подпомагане” – гр. Стара Загора, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимия минимум мотиви, от които се установяват фактическите /притежаван втори недвижим имот, поради което на са изчерпани всички възможности за самоиздръжка на заявителя/ и правни /чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП и чл.11, ал.2 от ЗСП/ основания за издаването й. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.1 от ППЗСП, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпусне еднократна помощ веднъж годишно. Редът за отпускане на такава помощ е регламентиран в чл.13 от ЗСП и чл.26-28 от ППЗСП и в случая е спазен – извършена е социална анкета и е изготвен социален доклад преди постановяване на оспорената заповед. Индивидуалният подход при начина на предоставяне на социалното подпомагане означава да се коментират събраните при социалната анкета данни във връзка с предпоставките за исканото подпомагане според техния вид и/или според размер на средствата, необходими за покриването им. В конкретния случай това се свързва с преценка дали е възникнала инцидентно комунално-битова потребност за лице в затруднено социално и материално положение. В оспорената заповед отказът е мотивиран с неизчерпване на всички възможности за самоиздръжка, обосновано с наличие на притежаван от заявителката втори недвижим имот. Едва в потвърждаващото решение на горестоящия орган се въвежда и допълнително основание за отказ – липса на инцидентно възникнала комунално-битова потребност. Установява се от доказателствата по делото, че Р. Я. притежава от 1989г. жилищен имот с площ от 54.21 кв.м., а от наследствено правоприемство и ½ ид.ч от жилище с площ от 31.00 кв.м., и двете находящи се на [улица], ет. 3 в град Стара Загора, възникнали с обособяването на два отделни реални дяла след одобрена от съд спогодба за делба на един апартамент. Върху жилището с площ от 54.21кв.м. на [улица], ет. 3 в град Стара Загора е било вписано право на ползване в полза на прехвърлителя – майката на жалбоподателката, от което тя се е отказала на 19.11.2001г. Тези факти са установени и от административния орган в хода на производството, чрез изискване на информация от звено МДТ при община Стара Загора като са потвърдени и от представените от жалбоподателката по делото извлечения от вписвания по партидата на имота, протокол за одобрена от съд делба на недвижимия имот с адрес [улица], ет.3 в град Стара Загора и нотариалния акт за прехвърляне срещу издръжка и гледане на апартамента с площ от 54.21 кв.м, обособен след делбата на жилището, извършено между родителите на жалбоподателката. Въз основа на тези факти тя твърди, че реално разделяне на апартамента не е извършвано, поради което не би могла да реализира доходи от него, но и законът отдавал правно значение само на получаваните парични средства. Възражението е неоснователно, защото по силата на съдебната спогодба за делба са възникнали два самостоятелни обекта на правото на собственост, представляващи жилищни имоти, единият от които е еднолична реална собственост на жалбоподателката и не е обременен с пожизнено право на ползване, поради вписания през 2001г отказ от него. Не е пречка пред реализирането на доходи и насрещната престация по договора за прехвърляне право на собственост срещу издръжка и гледане, защото с неговото сключване и независимо от вида на насрещното задължение, правото на собственост преминава върху приобретателя и той може да се разпорежда с него. Следователно твърдението, че е обективно невъзможно да се реализират доходи от притежавания втори недвижим жилищен имот е неоснователно. Няма правни пречки за продажбата му – не се установяват вписани възбрани или ипотеки върху имота към 25.02.2025г, тъй като на 17.02.2015г е заличена възбраната, наложена в полза на кредитора Община Стара Загора. Отказът от пожизненото право на ползване, заявен от прехвърлителя по договора за придобиване право на собственост срещу издръжка и гледане отрича да е вярно твърдението, че е невъзможно да бъдат реализирани доходи от граждански правоотношения с обект жилищния имот. Поради това несъстоятелни се явяват изложените от жалбоподателката причини, поради които не изпълнява задължението си по чл.2 от ЗСП да полага грижи за осигуряване на собствените си жизнени потребности. Общовалидно условие за получаване на социално подпомагане е изчерпването на всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл.140 от СК, преди да се достъпи системата за социално подпомагане, предназначена за гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Поради това и целта на социалните помощи е да заместват или допълват собствените доходи, но до основните жизнени потребности или за инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица – чл. 1 вр. с чл.11 ал.1 от Закона за социалното подпомагане. Следователно обективна трябва да е невъзможността за задоволяване на основни жизнени потребности или на инцидентно възникнали нужди, за да възникне право на социално подпомагане, независимо от вида на социалната помощ. В настоящият случай жалбоподателката притежава втори недвижим жилищен имот, от който по субективни причини не реализира доходи, а по силата на чл.12, ал.2 от ЗСП за преценка на обективната неспособност за осигуряване на основните жизнени потребности/инцидентно възникнали нужди, правно значение има притежаваното имущество; доходите на лицето или семейството; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование; възрастта; други констатирани обстоятелства. Жалбоподателката е здрава, в трудоспособна възраст, но безработна, която е самотен родител на дете, посещаващо училище, на което дължи издръжка и която притежава два жилищни имота, единият от които обитава, а другият не е обременен нито с тежести, нито с ограничени вещни права, препятстващи експлоатацията му с цел полагане на грижата, изискуема по чл.2 от Закона за социалното подпомагане. Ето защо при правилно приложение на материалния закон ответникът е отказал признаване на право на социално подпомагане по чл.16 от ППЗСП, като се е мотивирал с относимите към фактите разпоредби на чл. 11, ал.2 от ЗСП вр. с чл.10 ал.1 т.1 от ППЗСП – обитаваното жилище да е единствено. Условието по чл.10, ал.1, т.1 от ППЗСП не е специално за отпускане само на месечните помощи, а се отнася за всеки вид социална помощ, защото е общо за възникване на правото на социално подпомагане, упражнявано чрез отпускане на отделните видове помощи. Нормата на чл.12 от ЗСП е доразвита в чл.9 и чл.10 от ППЗСП, докато специални условия за отделен вид социална помощ се съдържат в чл.11-чл.20 от ППЗСП. Специалното и относимо към социалната помощ по чл.16 от ППЗСП условие за инцидентно възникнала нужда от комунално-битов характер следва да се приеме за изпълнено в случая, защото е установено в хода на административното производство, че към датата на посещението -07.03.2025г, са налице констатираните и при предходното /преди седмици/ посещения на социални работници петна от вода по стените, а това, че са изсъхнали няма никакво значение за определяне на ситуацията като инцидент. Повредата на ВиК системата в жилището на жалбоподателката е установена при проведената в хода на административното производство социална анкета с посещение в дома на заявителката и от описанието на нейните прояви се налага извода за инцидентно възникнала комунално-битова потребност. Повредата е по тръбите, които са скрити под замазка, а изсъхването на петната не сочи на нейното отстраняване след като в хода на проверката е констатирано, че специалистите, отправили офертата за ремонт, не знаят откъде точно идва проблемът. Необходимо е да започне къртене и подмяна на тръбите. Възникването на повреда по скрити инсталации е инцидент, който не може да бъде предвиден и следователно попада под хипотезата на чл.16 от ППЗСП – инцидентно възникнала необходимост от комунално битов характер, но за нейното задоволяване се подпомагат лицата, посочени в чл.2, ал.3 от ЗСП и поради визираните в тази законова разпоредба причини не могат да изпълняват задължението си по чл.2 ал.1 от същия закон. Жалбоподателката няма здравни, социални, възрастови ограничения и може да реализира доходи от своето имущество, поради което не са налице обективни пречки по смисъла на чл.2 ал.3 от ЗСП, които да отричат възможността й да посрещне инцидентно възникналата необходимост от подмяна на водопроводни тръби в жилището. По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № СЗП-Д-СТ/871/ 20.03.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора, съдържаща отказ за отпускане на еднократна помощ по чл.16, ал.1 от ППЗСП, е законосъобразен административен акт, поради което подадената от Р. Я. жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, от АПК и чл.13, ал.7 от ЗСП, Старозагорският административен съд