Решение № 13068 от 26.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2798/2024 г.

Административен съд - София-град26.07.2024 г.докладчик Радина Карамфилова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 368 от 19.01.2024 г. по н.а.х.д. № 11817 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 99 състав. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на Съвета за електронни медии (СЕМ), депозирана чрез процесуален представител юрк. В. П. срещу решение № 368 от 19.01.2024 г. по н.а.х.д. № 11817 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 99 състав, с което е отменено Наказателно постановление № РД-10-17 от 27.07.2023 г., издадено от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което за нарушение на чл.12, ал.1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), на „БТВ МЕДНА ГРУП“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.126, ал.1 от ЗРТ В касационната жалба са развити съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Изложени са съображения, че въззивният съд при извода си за ненадлежно връчване на АУАН не е отчел специалния закон – ЗРТ, където било предвидено специален ред за връчване на АУАН различен от общия предвиден в ЗАНН. Подробни доводи в тази насока са развити в жалбата. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност и доколкото въззивният съд не се е произнесъл по същество на спора, връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС. В съдебно заседание, касатора, се представлява от юрк. П., който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Не претендира разноски. Ответната страна, чрез процесуалния му представител юрк. Р. оспорва жалбата като неоснователна. В депозирани по делото писмени бележки, излага подробни доводи за неоснователността й и правилността на решението на СРС. Претендира разноски по делото. Представителят на Софийска градска прокуратура, счита жалбата за неоснователна. Административен съд-София-град, XXII касационен състав като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания прилагайки нормата на чл.218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр.с чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК предмет на касационна проверка са само посочените в жалбата пороци на решението на въззивния съд. Не се констатират нарушения, касаещи валидността и допустимостта на оспорваното решение при служебно извършената проверка. Производството пред районния съд е образувано по жалба на „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], срещу Наказателно постановление № РД-10-17 от 27.07.2023 г., издадено от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което за нарушение на чл.12, ал.1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл.126, ал.1 от ЗРТ. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № РД-10-17 от 27.07.2023 г., издадено от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което за нарушение на чл.12, ал.1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл.126, ал.1 от ЗРТ. От правна страна съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представлява основание за отмяна на обжалваното НП. Същото се изразявало в нарушение на чл. 43, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН – съставения АУАН не бил подписан от нарушителя, нито е удостоверен с подписа на един свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта. Като е констатирал горепосоченото нарушение на процесуалните правила, СРС е отменил НП само на тази база, като делото не е разгледано по същество на спора. Така постановеното решение е неправилно. При осъществения контрол на съдебното решение, касационната инстанция намира, че СРС, неправилно е приел, че са налице допуснати процесуални нарушения при връчване на АУАН, водещи до отмяна на атакуваното НП. Основателни са доводите на касатора, че в производството по издаване на АУАН съставени по реда на ЗРТ е налице специален ред за връчване на актовете, различен от общия такъв предвиден в ЗАНН и по конкретно нормата на чл. 43 от ЗАНН, която норма СРС е приел за нарушена. Редът за констатиране на административните нарушения и налагане на съответното административно наказание са регламентирани в чл. 127 от ЗРТ. Съгласно чл. 127, ал. 3 от ЗРТ установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. ЗРТ е специален спрямо ЗАНН. Препращайки с чл. 127, ал. 3 от ЗРТ към общите правила на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ по въпросите на установяване на нарушенията и издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, специалният закон изисква спазването на процедура за връчване на издадения акт, която в случая е изпълнена от страна на касатора. В разпоредбата на чл. 128 от ЗРТ е предвидено, че актът за установяване на административното нарушение се връчва срещу подпис на търговеца, на законния представител на юридическото лице или на упълномощено от него лице. В ал. 2 е регламентирано, че когато е съставен в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща: 1. на хартиен носител по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, или 2. като електронен образ на хартиения носител чрез електронно съобщение, подписано с квалифициран електронен подпис, съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, на електронен адрес, посочен в нормативно уреден регистър, в който е вписан адресатът, или на адрес в информационна система за сигурно връчване; изпращането на електронното съобщение се удостоверява чрез електронен времеви печат по глава III, раздел 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) или възпроизвеждане на електронния образ на съобщението на хартиен носител, като идентичността му се удостоверява с подпис на служителя на всяка страница и се прилага към преписката. В следваща ал. 3 е посочено, че актът, изпратен по пощата, се смята за връчен на датата, на която обратната разписка е подписана от търговеца, от законния представител на юридическото лице или от техен пълномощник или служител, определен да получава книжа и съобщения. Когато актът е връчен с обратна разписка и с електронно съобщение, за дата на връчването се смята по-късната дата /ал. 5/. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че е спазено изискването на чл. 128, ал. 2, т. 1 от ЗРТ - издаденият АУАН № НД-01-19 от 29.06.2023 г. е изпратен на хартиен носител по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на „БТВ Медия Груп“ ЕАД. Спазена е и разпоредбата на ал. 3 от с.н. Видно е от отбелязването, че обратната разписка е приета и подписана от лице с имена Д. Д., като в известието за доставяне е посочен и номер на пълномощно на 05.07.2023 г. При това положение и доколкото са изпълнени всички визирани в нормата на чл. 128 от ЗРТ предпоставки за връчване на АУАН, касационната инстанция намира, че последният е редовно връчен на нарушителя, като ирелеватни са изводите на СРС относно спазването на процедурата за връчване на АУАН по реда на ЗАНН. Следва също така да се посочи, че правото на защита на нарушителя е било гарантирано от възможността за писмени възражения и ангажиране на доказателства, което в случая от негова страна е сторено, с оглед на подаденото от него възражение срещу АУАН. Ето защо не би следвало да се счита, че има допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство. При това положение въззивният съд като е отменил наказателното постановление само на това процесуално основание без да изложи никакви мотиви по съществото на спора, не е обсъдил материалния закон, респ. не е изложил мотиви по представените по делото доказателства, имащи отношение към съставомерността на вмененото нарушение и след като не се констатират сочените от районния съд процесуални нарушения, делото следва да се върне за разглеждане по същество, за да се анализират правнозначимите за решаването на делото факти, въз основа на които да се преценява приложението на материалния закон. Излагането на мотиви по същество за пръв път от касационната инстанция е недопустимо, защото лишава страните от разглеждането на спора им по същество в двуинстанционно производство. Различен би бил случаят, когато изводите на решаващия съд за съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателната процедура са правилни и на това основание не дължи разглеждането на спора по същество, но настоящият случай не е такъв. При новото разглеждане на делото, в зависимост от изхода му, въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските в настоящата инстанция, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.226, ал.3 АПК. На основание горните мотиви съдебното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК, Административен съд София-град, XХII касационен състав, РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 368 от 19.01.2024 г. по н.а.х.д. № 11817 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 99 състав. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на Съвета за електронни медии (СЕМ), депозирана чрез процесуален представител юрк. В. П. срещу решение № 368 от 19.01.2024 г. по н.а.х.д. № 11817 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 99 състав, с което е отменено Наказателно постановление № РД-10-17 от 27.07.2023 г., издадено от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което за нарушение на чл.12, ал.1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), на „БТВ МЕДНА ГРУП“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.126, ал.1 от ЗРТ В касационната жалба са развити съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Изложени са съображения, че въззивният съд при извода си за ненадлежно връчване на АУАН не е отчел специалния закон – ЗРТ, където било предвидено специален ред за връчване на АУАН различен от общия предвиден в ЗАНН. Подробни доводи в тази насока са развити в жалбата. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност и доколкото въззивният съд не се е произнесъл по същество на спора, връщане на делото за разглеждане от друг състав на СРС. В съдебно заседание, касатора, се представлява от юрк. П., който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Не претендира разноски. Ответната страна, чрез процесуалния му представител юрк. Р. оспорва жалбата като неоснователна. В депозирани по делото писмени бележки, излага подробни доводи за неоснователността й и правилността на решението на СРС. Претендира разноски по делото. Представителят на Софийска градска прокуратура, счита жалбата за неоснователна. Административен съд-София-град, XXII касационен състав като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания прилагайки нормата на чл.218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр.с чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК предмет на касационна проверка са само посочените в жалбата пороци на решението на въззивния съд. Не се констатират нарушения, касаещи валидността и допустимостта на оспорваното решение при служебно извършената проверка. Производството пред районния съд е образувано по жалба на „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], срещу Наказателно постановление № РД-10-17 от 27.07.2023 г., издадено от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което за нарушение на чл.12, ал.1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл.126, ал.1 от ЗРТ. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № РД-10-17 от 27.07.2023 г., издадено от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което за нарушение на чл.12, ал.1 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева на основание чл.126, ал.1 от ЗРТ. От правна страна съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представлява основание за отмяна на обжалваното НП. Същото се изразявало в нарушение на чл. 43, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН – съставения АУАН не бил подписан от нарушителя, нито е удостоверен с подписа на един свидетел при отказ на нарушителя да подпише акта. Като е констатирал горепосоченото нарушение на процесуалните правила, СРС е отменил НП само на тази база, като делото не е разгледано по същество на спора. Така постановеното решение е неправилно. При осъществения контрол на съдебното решение, касационната инстанция намира, че СРС, неправилно е приел, че са налице допуснати процесуални нарушения при връчване на АУАН, водещи до отмяна на атакуваното НП. Основателни са доводите на касатора, че в производството по издаване на АУАН съставени по реда на ЗРТ е налице специален ред за връчване на актовете, различен от общия такъв предвиден в ЗАНН и по конкретно нормата на чл. 43 от ЗАНН, която норма СРС е приел за нарушена. Редът за констатиране на административните нарушения и налагане на съответното административно наказание са регламентирани в чл. 127 от ЗРТ. Съгласно чл. 127, ал. 3 от ЗРТ установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. ЗРТ е специален спрямо ЗАНН. Препращайки с чл. 127, ал. 3 от ЗРТ към общите правила на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ по въпросите на установяване на нарушенията и издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, специалният закон изисква спазването на процедура за връчване на издадения акт, която в случая е изпълнена от страна на касатора. В разпоредбата на чл. 128 от ЗРТ е предвидено, че актът за установяване на административното нарушение се връчва срещу подпис на търговеца, на законния представител на юридическото лице или на упълномощено от него лице. В ал. 2 е регламентирано, че когато е съставен в отсъствие на нарушителя, актът се изпраща: 1. на хартиен носител по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, или 2. като електронен образ на хартиения носител чрез електронно съобщение, подписано с квалифициран електронен подпис, съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, на електронен адрес, посочен в нормативно уреден регистър, в който е вписан адресатът, или на адрес в информационна система за сигурно връчване; изпращането на електронното съобщение се удостоверява чрез електронен времеви печат по глава III, раздел 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.) или възпроизвеждане на електронния образ на съобщението на хартиен носител, като идентичността му се удостоверява с подпис на служителя на всяка страница и се прилага към преписката. В следваща ал. 3 е посочено, че актът, изпратен по пощата, се смята за връчен на датата, на която обратната разписка е подписана от търговеца, от законния представител на юридическото лице или от техен пълномощник или служител, определен да получава книжа и съобщения. Когато актът е връчен с обратна разписка и с електронно съобщение, за дата на връчването се смята по-късната дата /ал. 5/. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че е спазено изискването на чл. 128, ал. 2, т. 1 от ЗРТ - издаденият АУАН № НД-01-19 от 29.06.2023 г. е изпратен на хартиен носител по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на „БТВ Медия Груп“ ЕАД. Спазена е и разпоредбата на ал. 3 от с.н. Видно е от отбелязването, че обратната разписка е приета и подписана от лице с имена Д. Д., като в известието за доставяне е посочен и номер на пълномощно на 05.07.2023 г. При това положение и доколкото са изпълнени всички визирани в нормата на чл. 128 от ЗРТ предпоставки за връчване на АУАН, касационната инстанция намира, че последният е редовно връчен на нарушителя, като ирелеватни са изводите на СРС относно спазването на процедурата за връчване на АУАН по реда на ЗАНН. Следва също така да се посочи, че правото на защита на нарушителя е било гарантирано от възможността за писмени възражения и ангажиране на доказателства, което в случая от негова страна е сторено, с оглед на подаденото от него възражение срещу АУАН. Ето защо не би следвало да се счита, че има допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство. При това положение въззивният съд като е отменил наказателното постановление само на това процесуално основание без да изложи никакви мотиви по съществото на спора, не е обсъдил материалния закон, респ. не е изложил мотиви по представените по делото доказателства, имащи отношение към съставомерността на вмененото нарушение и след като не се констатират сочените от районния съд процесуални нарушения, делото следва да се върне за разглеждане по същество, за да се анализират правнозначимите за решаването на делото факти, въз основа на които да се преценява приложението на материалния закон. Излагането на мотиви по същество за пръв път от касационната инстанция е недопустимо, защото лишава страните от разглеждането на спора им по същество в двуинстанционно производство. Различен би бил случаят, когато изводите на решаващия съд за съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателната процедура са правилни и на това основание не дължи разглеждането на спора по същество, но настоящият случай не е такъв. При новото разглеждане на делото, в зависимост от изхода му, въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските в настоящата инстанция, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл.226, ал.3 АПК. На основание горните мотиви съдебното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 АПК, Административен съд София-град, XХII касационен състав,

Цитирани разпоредби

17