Решение № 311 от 14.3.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4354/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 9/31.07.2024г. на Началника на Шесто РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на С. Г. Т. с ЕГН ••••••••••, с адрес ••• на основание чл. 25, ал. 1 от ЗАКОН за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) е наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ. Жалбоподателят моли съда да отмени НП като незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, с аргументи за това, че не е извършил посоченото нарушение, както и за различна фактическа обстановка от описаната в НП. В съдебно заседание редовно уведомен не се явява, а се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата. Предендира разноски. Въззиваемата страна, Началник на Шесто РУ при ОД на МВР Пловдив, в депозирано до Съда молба-становище сочи, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпраща представител в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна. От фактическа страна съдът намери за установено следното: На 28.7.2024 г. С.Д.Т. бил посетител на футболна среща от кръг на „Първа професионална лига“ между отборите на ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК „Локомотив“ Пловдив в спортен обект „Христо Ботев“, находящ се на бул. „Източен“ № 10 в гр. Пловдив. В интервала от 22: 48 до 22: 49 същият бил гол до кръста с поставени на главата си очила и участвал в суматоха сред феновете на агитката на Ботев като избутвал по-агресивните. На 31.07.2024г. от С.Д.С. е съставен акт за установяване на административно наказание /АУАН/ № 9/31.07.2024г. против С. Г. Т. затова, че на 28.07.2024г. за времето от 22: 48 часа до 22: 49 часа в гр. Пловдив, в спортен обект „Христо Ботев“, находящ се на бул. „Източен“ № 10 в гр. Пловдив, по време на провеждането на футболна среща от кръг на „Първа професионална лига“ между отборите на ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК „Локомотив“ Пловдив като посетител, е извършил противообществена проява /спортно хулиганство/ като последователно избутвал множество лица в различни посоки, като с това предизвикал сбиване на феновете, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 10 от ЗООРПСМ. Въз основа на Акт № 9/31.07.2024 г. него било издадено и обжалваното НП, с което на С. Г. Т. с ЕГН ••••••••••, на основание чл. 25, ал. 1 от Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия е наложена глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ. Така описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Д.С. – ••• /частично/, Н. Т. Д./частично/, К. Ц. К. /частично/, и Ц. Й. П., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, докладна записка, 3 бр. обяснения, протокол № УРИ 3389 р-13043/05.08.2024г. от Шесто РУ при ОДМВР Пловдив, протокол за доброволно предаване на C D със запис, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 5/31.07.2024г., писмо с вх. № 115369/11.11.2024г. ведно с Заповед за задържане на лице с рег. № 3389зз-266/31.07.2024г. на Шесто РУ при ОД на МВР Пловдив, компактдиск и по-конкретно от видео файл NVR A_ch2_20240728224213_20240728225408, приобщен с протокол за доброволно предаване от 31.07.2024г. Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърждава авторството на АУАН като обяснява, че нарушението е установено от служители към отдел „Криминална полиция“, група „Издирване“ отговарящи за футболното хулиганство, разпознали лицата от създадения по време на футболната среща видеозапис, който бил предоставен и на него в служебно качество за установяване на нарушения. С. обяснява, че след преглеждане на записите, жалбоподателят Т. бил разпознат и призован да му бъде съставен акт, като същият се е запознал със съдържанието на записа и е дал собствено обяснение. В допълнение С. сочи, че, въпреки присъствието му на футболната среща, актът е основан на видяното от него от записа, а не по негови лични възприятия. След предявяване на компактдиска и по-конкретно от видео файл NVR A_ch2_20240728224213_20240728225408 в съдебно заседание на свидетеля С., същият разпознава Т., който на записа извършва различни движения спрямо лицата. Разпитан в качеството на свидетел е и Н. Т. Д., свидетел при съставяне на акта, който обяснява, че във връзка със служебните си задължения му били предоставени видеозаписи от футболната среща на 28.07.2024г. между Ботев и Локомотив, където бил разпознал С. Т.. Свидетелят обяснява, че от записа видял, че Т. напуска мястото си и слиза между редовете, проправяйки си път да стигне до епицентъра на боя. След предявяване на компактдиска в съдебно заседание, същият разпознава Т.. Д. сочи, че е станал свидетел по акта, само въз основа на видяното от записа, а не лично, въпреки че той също е присъствал на футболната среща като зрител и не е видял лично С. Т.. Свидетелят Д. заявява, че сбиването на футболната среща не е започнало от Т.. Разпитан в съдебно заседание като свидетел е и К. Ц. К., който също прегледал записите, където разпознал С. Т.. К. сочи, че лично е присъствал на футболната среща в служебно качество, но не е бил свидетел-очевидец на възникналия бой в агитката на феновете на ФК “Ботев“, чиито фен бил С. Т., както и на конкретни негови действия на място на Стадион „Христо Ботев“. При възпроизвеждането на записа в съдебно заседание, К. сочи конкретното място, както и че конкретното лице е именно С. Т.. Св. К. твърди, че го познава по физиономия от предходни футболни мачове, като двамата не се познават лично, както и, че Т. не е познат като футболен хулиган. Допълва, че при преглеждане на записите, разговарял лично с Т., който по това време също бил в Шесто РУ. Същият му обяснил, че идеята му била да предотврати по- сериозни и груби действия между феновете. К. допълва, че Т. е съдействал на служителите по случая. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Н., е разпитан като свидетел Ц. Й. П., присъствал на футболната среща в качеството на управител на фирмата за стюарди, които отговарят за вътрешния ред на футболните срещи в спортен обект „Христо Ботев“. Обяснява, че първи е влязъл в сектора при сбиването и това, което е видял било, че С. Т. е разтървавал и бутал хората, за да не става спречкване. Категорично отрича Т. да е инициирал сбиването като допълва то да е започнало много преди разтърваването. При възпроизвеждането на записа в съдебно заседание, П. също разпознава Т.. Показанията на св. С., св. Д. и св. К., са конкретни, последователни и взаимно допълващи се, базирани обаче изцяло на възприятия от видеозапис, приобщен с протокол за доброволно предаване от 31.07.2024г по административнонаказателната преписка, поради което и настоящият съдебен състав ги кредитира в частта че са били запознати със записа и на него разпознават Т., както и в частта че инициатор на сбиването не е бил С. Т.. Във възпроизведеният в хода на съдебното заседание и приобщен с протокол за доброволно предаване от 31.07.2024г по административнонаказателната преписка видеозапис, в нито един момент не се установява, С. Т. да бута лица с цел да предизвиква сбиване на стадион Христо Ботев по време на футболната среща между ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК „Локомотив“ Пловдив, което е и в противоречие с показанията на св. К. К. и св. Н. Д. и на св. С.. Свидетелите го разпознават и сочат на видеозаписа, но на същия не се вижда Т. да предизвиква сбиване или с такава цел да бута лица. Напротив видно от записа, е че същият извършва движения с ръце с цел да запази равновесие и да отдалечи едни лица от други. Поради противоречието на обективните доказателства, а именно видеозаписи направени и приобщени по реда на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от ЗООРПСМ, съдът не кредитира показанията на свидетелите в тази им част. Също така, приобщени към настоящото съдебно производство от административнонаказателната преписка, които съдът изцяло кредитира, са и дадените писмени обяснения и от нарушителя, в които не отрича да е бил на посочените в акта дата и място, както и че в един момент от трибуната, на която се е намирал със семейството си, напрежението сред посетителите ескалирало предизвикано от хвърляне на предмети на терена като започнал бой между страните. При което лично той се опитал да се намеси в настъпилото бутане между други посетители, с цел да не се сбият. Показанията на св. П., който свидетел е очевидец за разлика от •••я и полицаите свидетели, и на чиито показания съдът дава вяра изцяло, както и писмените обяснения на нарушителя, както и от съдържанието на видеозаписа (приобщен към материалите по надлежния ред - съставен протокол, подписан от полицейски служител, удостоверил приемането на записа) - са в противоречие с останалите събрани доказателства - писмените обяснения на К. К. и Н. Д.. Следва да се отбележи, че фотоснимките и видеозаписите не са задължителни доказателствени средства в производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност по реда на ЗООРПСМ. Същите са предвидени като възможност за заснемане и идентификация на лицата, участващи в спортно хулиганство (чл. 29 ал.1 от ЗООРПСМ), а липсата им не опорочава производството. Поради несъответствието на показанията на св. П., който е очевидец на сбиването, както и установеното от съдържанието на видеозаписа, в който в нито един момент не се установява, предизвикалият сбиването да е С. Т. или да извършва телодвижения с такава цел, с останалите писмени доказателства по делото, съдът не дава вяра на показанята на останалите трима свидетели, в частта относно поведението на нарушителя, че е предизвикал сбиване, а приема обратното – че се е опитал да разтърве настъпилото сбиване на трибуната. Предвид събраните доказателства, на които съдът дава вяра се приема, че описаната в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление фактическа обстановка е неправилно установена. Относно приложението на процесуалните правила: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и чл. 26 от ЗООРПСМ. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице – полицейски орган съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗООРПСМ, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 30 от ЗООРПСМ. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че дискът бил с неясен произход. Произходът на дигиталния носител е ирелевантен към спора. Произходът на видеозаписа в него е напълно ясен и същият е изготвен и приобщен към преписката по реда на чл. 29 от ЗООРПСМ, същият е възпроизведен (записан е) в множество копия, които да обслужат преписките по различните установени нарушения, поради това изтъкнатото възражение, че това не е компактдискът, който са гледали свидетелите, съдът намира, че съществественото в случая е, че са гледали един и същ видеозапис и на база на това доказателство са формирали изводите си макар и по същество същите да не се споделят от съда. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на законосъобразно поведение при провеждане на спортно мероприятие на самия спортен обект. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед. От правна страна съдът намери следното: Атакуваното НП следва да бъде отменено и поради следното: На основание приетите по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че не са налице категорични и безспорни доказателства за извършени от жалбоподателя нарушения на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи фактическа обстановка, която не съответства на посочената в акта и НП. В случая изводите на наказващия орган са недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗООРПСМ: " Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: " и надлежно посочени действия в 15 точки, чието извършване представляват спортно хулиганство. Съгласно т. 10 от посочената разпоредба на чл. 21 от ЗООРПСМ спортно хулиганство представлява предизвикването или участието в сбиване. Във връзка с изложеното и на основание приетите по делото доказателства съдът намира, че в настоящия случай не се доказва предизвикването на сбиване от Т., което е станало на 28.07.2024г. чрез избутване множество лица в различни посоки в спортен обект Стадион „Христо Ботев ". Доказва се, че Т. е бил на мястото на самия футболен мач, както и че след като е започнало сбиването се е насочил към агитката на ФК“Ботев“, но по никакъв начин не е предизвикал той сбиването, тъй като същото вече е било започнало. Поради което и не е доказано описаното в АУАН и НП. •••ят не е възприел непосредствено твърдяното за извършено от жалбоподателя нарушение. Полицейските служители - С., Д. и К. са били на Стадион „Христо Ботев“ по време на мача като не са възприели сбиването лично, а по-късно им е разпоредено да разпознаят участниците в същото посредством снимки и видеозапис. При това положение и предвид всичко гореизложеното, подходът жалбоподателят да бъде посочен като автор на нарушението а именно, че е предизвикал сбиване чрез избутване множество лица в различни посоки в спортен обект Стадион „Христо Ботев ", е неустановено. Авторството на нарушението не може да се предполага, а следва да се докаже по безспорен и несъмнен начин с убедителни доказателства. В случая наказващият орган е този, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение и че то е извършено именно от санкционираното лице. Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е осъществил обективните и субективните признаци на административните нарушения по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, за които е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, съдът намира, че неоснователно е бил санкциониран, поради което и обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено. По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, право на разноски възниква за жалбоподателя като същият доказва направени такива в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 02.01.2024г. Същевременно налице е искането на въззиваемата страна за намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. В случая следва да намери приложение хипотезата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно последната - при интерес до 1000 лева, минималното възнаграждение е 400 лева. Въпреки това следва да се обърне внимание, че в конкретния случай, с обжалваното наказателно постановление, административно наказание - глоба в размер на 1000 лв., съдебното разглеждане на делото е протекло в две съдебни заседания и съответно с разпит на свидетели и възпроизвеждане на записи, поради което и размера на определеното възнаграждение от 500 лева е над минимума от 400 лева, поради което и съдът го намира за справедливо и напълно съответстващо на характера на административното обвинение. Ето защо искането на въззиваемата страна по реда на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, се явява неоснователно и следва де се уважи в целия претендиран размер от 500 лева. По отношение на веществените доказателства: 1 брой CD, съдържащ NVR A_ch2_20240728224213_20240728225408, следва да останат по делото след влизане на съдебното решение в сила. Така мотивиран Районен съд Пловдив