Решение № 16 от 2.1.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 892/2024 г.

Производството делото е образувано по жалба подадена от „Скарабей 2022“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от Н. Г. срещу решение с рег. №РД 21-270/04.10.2024г., на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027, с което е отказано да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ по процедура чрез подбор BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение „ на кандидата по проектно предложение ИСУН BG05SFPR002-1.012-0295.В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че в решението е прието че следва да се откаже предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, тъй като кандидатът не е предоставил доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент по реда на чл. 36 ал.2 от ЗУСЕФСУ.Твърди, че при извършена служебна проверка за допустимост на подалия проектното предложение от участника „Скараей 2022“ ЕООД е установено, че кандидатът има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162 ал.2 т.1 от ДОПК в общ размер 6283, 73 лв, от който главница в размер на 6283, 73 лв и лихва в размер на 99, 61 лв, което е повече от 1 на сто от сумата на годишния оборот в размер на 86000 лв за последната приключена финансова година 2023г Твърди се, че до жалбоподателя е изпратено уведомление за установяване на нередности, като му е указано че следва да представи документ издаден от НАП, от който да е видно какъв е размера н задълженията за данъци, какъв е размера на задълженията за осигурителни вноски или да представи погасителен план за отсрочване или разсрочване на задълженията, който е одобрен от НАП, съгласно чл. 184 от ДОПК или документ доказващ обезпечение на задълженията или доказателство, че задължението е по акт, който не е влязъл в сила. Твърди се, че в дадения 30 дневен срок жалбоподателят е предоставил исканата информация, като при преценка на представените документи административния орган неправилно е приложил материалния закон, като е приел че документите не са представени в дадения 30 дневен срок. Твърди, че административния орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е направена последваща проверка в НАП, с оглед задълженията му и не е констатирано, че към момента на издаване на оспореното решение дружеството не е имало задължения към НАП. Прави искане съдът да отмени обжалваното Решение № РД-21-270/04.10.2024г. на Главен директор на ГДЕФМПП и РУО на ПРЧР, с което е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на жалбоподателя като незаконосъобразно и върне преписката на административния орган за последващо произнасяне. Ответникът, в дадения срок е представил писмен отговор, в който оспорва жалбата. Изразява становище, че жалбата е недопустима. Твърди, че за адвоката подал жалбата не е налице правен интерес за оспорване на решението. Твърди, че жалбата е просрочена, тъй като оспореното решение е издадено на 04.10.2024г. и е връчено на същия ден на жалбоподателя. Твърди, че жалбата е подадена в деловодството на съда на 21.10.2024г., поради което е подадена след преклузивния срок по чл. 149 ал.1 от АПК, изтекъл на 18.10.2024г.- работен ден. В жалбата се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че административния акт е мотивиран, описани са фактическите обстоятелства установени от административния орган и относими към констатациите правни основания мотивирали издаване на акта.Твърди, че в решението е посочено, че в преклузивния срок по чл. 36 ал.2 от ЗУСЕФСУ кандидатът не е представил документи удостоверяващи съответствието му със законовите изисквания да бъде бенефициент. Излага доводи, че кандидатът има публични задължения, както и че за целия период, в който е проведено административното производство, така и към момента на постановяване на решението за отказ е налице писмено заявление за разсрочване на задължения № 116/25.09.2024г. адресирано до НАП.Твърди, че с подаване на искането не се допуска разсрочване на задължението, редът за разсрочване на задължения за публични вземания е регламентиран раздел I, глава XII от ДОПК, като в чл. 184 ал.1от ДОПК изрично е посочен компетентния орган, който има право да допуска разсрочване на задължения за публични вземания. Твърди се, че и от представения от жалбоподателя официален документ- удостоверение по чл. 87 ал.6 от ДОПК опровергава възражението му, че задълженията са отсрочени. Съгласно чл. 87 ал.6 от ДОПК в удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения, поради което може да се направи извод, че публичните задължения на жалбоподателя не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Твърди, че съгласно чл. 36 ал.2 от ЗУСЕФСУ при одобрен оценителен доклад, кандидатите от списъка по чл. 35 т.1 се поканват да представят в 30 дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, вкл. и на условията по чл. 26 ал.1 от ЗУСЕФСУ, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване. Излага доводи, че срокът по чл. 36 ал.2 от ЗУСЕФСУ е преклузивен за кандидата, тъй като в чл. 38 т.3 от ЗУСЕФСУ е поставено задължението в 14 дневен срок от одобряване на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл. 36 ал.2 ръководителят на УО да издаде мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това.Твърди, че възраженията на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на административно производствените правила на чл. 35 АПК са неоснователни, тъй като на кандидата е предоставена възможност да установи съответствието си с изискванията на ЗУСЕФСУ и ЗОП, но той не го е сторил. С оглед изложеното изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата редовно призован се представлява от М. К., служител с юридическо образование, който изразява становище че акта на ръководителя на УО е законосъобразен и правилен, поради което подадената жалба следва да се остави без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от представената по делото / стр. 24/ Заповед № РД-01-382/22.12.2023г. на РУО е, че е открита процедура BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“. С посочената заповед е утвърдена документация за провеждане на подбор на проектни предложения по процедурата, както и Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 / стр. 77 от делото/. Заповед № РД-01-382/22.12.2023г. е изменена със заповед № РД-01-27/31.01.2024г. (стр. 25), като изменението касае срока за кандидатстване и Указание на МФ № НФ-1/09.01.2024г. Видно от представената по делото заповед № РД-01-42/14.02.2024г. на РУО (стр. 27), е, че са уточнени изискванията по отношение на периода от три години, в който се предоставя помощта. По делото е представен окончателен вариант на условията за кандидатстване / стр.154 и сл./ В т.11 т.1 от Условията е посочено, че в процедурата не може да участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които аса налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно ЗОП или които не са изпълнили разпореждане на ЕК за възстановяване на предоставената им неправомерна или несъвместима държавна помощ.Съгласно условията, към момента на кандидатстване кандидатите следва да декларират посочените в Декларация на кандидата „Приложение 1“ обстоятелства, декларацията се попълва и от лицето упълномощено да подаде проектното предложение.Преди сключване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ декларираните обстоятелства се доказват и се извършва проверка от УО относно съгите- с официални документи, издадени от съответните компетентни органи за обстоятелствата, за които такива документи се издават, и с декларации за всички останали обстоятелства, които не са били декларирани на предходен етап, или когато е настъпила промяна във вече декларирани обстоятелства. В т. 25.6 от условията е предвидено, че след одобряване на оценителния доклад УО поканва одобрените кандидати да представят доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент и ги информира какви допълнителни документи следва да представят. Срокът за представяне на документите е 30 дни. В т.25.7 от условията е посочено, че кандидатите, чиито проектни предложения са предложени за финансиране, се поканват да представят в 30 дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, като предоставят необходимите документи. От страна на кандидата в чл. 25 т.7 раздел I е посочено какви документи следва да представи кандидата, а за управляващия орган е предвидено задължение преди сключване на административния орган да извърши служебни проверки за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по см. на чл. 62 ал.2 т.1 от ДОПК и лихвите по тях към държавата, проверка относно обстоятелствата по чл. 54 ал.1 т.6 от ЗОП в информационната система на ИА ГИТ, проверка за задължения от Столична община за местни данъци и такси, проверка за наличието на задължения въз основа на неизпълнение на договор по ОП РЧР 2014-2020 и ПРЧР 2021-2027г., проверка чрез издаване на електронно свидетелство за съдимост на лицата които са овластени да представляват кандидата.В раздел 25.7 е предвидено, че УО ще откаже да сключи договор с кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това. Видно от представеното по делото / стр. 185/ проектно предложение е, че „Скарабей 2022“ ЕООД е подало проектно предложение по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 процедура BG05SFPR002-1012., рег.№ BG05SFPR002-01.12-0295. Към предложението са представени декларации /стр.190-193/ от представляващия „Скарабей 2022“ ЕООД- Н.Г., пълномощника и Б.Хартарски/ пълномощно стр. 196/ за отсъствие на обстоятелствата по чл. 25 ал.2 от ЗУСЕФСУ и за липса на конфликт на интереси. Видно от декларацията е, че представляващия дружеството Н.Г. и пълномощника и Б. Хартарски са декларирали, че дружеството няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162 ал.2 т. 1 от ДОПК и лихви по тях към държавата или към общината по седалището на кандидата, и т.н. или е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията или задължението е по акт, който не е влязъл в сила или размерът на неплатените дължими данъци или социалноосигурителни вноски не е повече от 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключила финансова година, но не повече от 50 000 лв, както и че по отношение на дружеството кандидат не е установено с влязло в сила НП или съдебно решение нарушение на чл. 61 ал.1, чл. 62 ал.1 или 3, чл. 63 ал.1 и 2 и т.н. от КТ. По делото е представен /стр. 205/ оценителен доклад от 04.07.2024г. изготвен от комисия, и одобрен на 15.07.2024г. от ръководителя на УО на ПРЧР Цв.С.. Видно от преглед на комуникацията с кандидата (л.стр.214 / е, че на 26.08.2024г. РУО е поканил „ Скарабей 2022“ ЕООД м 30 дневен срок от получаване на съобщението да предостави документи за сключване на административен договор по процедурата в 30-дневен срок. Видно от представената справка на стр. 214 е, че съобщението е връчено на 26.08.2024г. и на 25.09.2024г. е отговорено на съобщението. Видно от представеното на стр. 223 от делото разяснение от Н. Г., представляващ дружеството е, че на осн. чл. 416 ал.6 от КТ във вр. с чл. 414 ал. 3 от КТ е издаден АУАН за установяване на административно нарушение и впоследствие е издадено НП № 15-2300020/02.03.2023г., с което на „Скарабей 2022“ за нарушение на чл. 62 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв, която е изменена с решение на РС Никопол от 2000 лв, на 1500 лв. Това се установява и от представените по делото АУАН, НП и Решение на РС Никопол поАНД 94/2023г. Представено е и удостоверение от 25.09.2024г., издадено на осн. чл. 87 ал. 6 от ДОПК за наличие или липса на данъчни задължения, из№ 150202400260706/25.09.2024, издадено по искане от 25.09.2024г., от което е видно че към 25.09.2024г., Скарабей ЕООД има общо задължения в размер на 6383, 34 лв, вк. лихва в размер на 21, 4, лв. По делото е приет счетоводен баланс на „Скарабей 2022“ ЕООД към 31.12.2022г.и отчет за приходите и разходите на „Скаребей 2022“ ЕООД за 2023г., от който е видно че за последната финансова година 2023г. общия оборот на кандидата „Скарабей 2022“ ЕООД е в размер на 86 000 лв. По делото е представено заявление /стр. 258/ входящ номер С-240015-000-0525156/25.09.2024г, с което представляващата дружеството, е уведомила НАП, че към 25.09.2024г. дружеството има задължения за данъци и осигуровки в размер на 6383, 34, лввк главница и лихва, които ще бъдат погасени в срок до 01.10.2024г.Кандидатът е представил копие от кореспонденция с НАП /стр.259-260/ - от която е видно, че заявлението е подадено до публичен изпълнител [населено място] на 25.09.2024г. в 1, 59 PM/ в последния ден на дадения от УО срок за представяне на доказателства за сключване на договор/. Административната процедура е завършила с издаване на оспореното Решение № РД-21-270/04.10.2024г. на РУО ( стр.234), с което на основание чл.38, т.3, предл. първо от ЗУСЕФСУ и Заповед № РД-03-31/15.09.2022г. на министъра на труда и социалната политика, във връзка с одобрен оценителен доклад от 15.07.2024г. по процедура BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“, Програма „Развитие на човешките ресурси“ 202-2027, е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение с регистрационен номер от ИСУН BG05SFPR002-1.012-0295, подадено от кандидата „Скарабей 2022“ ЕООД ЕИК206847148 в рамките на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“, поради това че кандидатът „Скарабей 2022“ ЕООД не отговаря на изискванията за бенефициент – т.11.1 на условията за кандидатстване по процедурата, тъй като към момента на сключване на административен договор кандидатът има задължения за данъци и осигурителни вноски по смисъла на чл. 162 ал.2 т.1 от ДОПК в общ размер 6383, 34 лв, като размерът на неплатените дължими данъци и осигурителни вноски е над 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключила финансова година, поради което разпоредбата на чл. 54 ал. 5 от ЗОП не може да се приложи. Съгласно посоченото в т.25.7 от Условията за кандидатстване по процедурата, преди сключването на административен договор Управляващият орган извършва служебни проверки, като при извършените служебни проверки е констатирано наличието на задължения за данъци и осигурителни вноски по смисъла на чл. 162 ал.2 т.1 от ДОПК, както и че по отношение на кандидата има влязло НП или съдебно решение, съгласно представена служебна справка в система за електронни удостоверения на ИА ГИТ. Административния орган е изложил мотиви, че съгласно чл. 25 ал.2 от ЗУСЕФСУ и чл. 7 ал.1 от Постановление № 23/13.02.2023г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по програмите финансирани от европейските фондове при споделено управление за програмен периода 2021-2027г.в процедура чрез подбор не може да участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно чл. 54 от ЗОП или които не са изпълнили разпореждане на ЕК за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ. По делото е представена Заповед № РД-03-31/15.09.2022г. на Министъра на труда и социалната политика, с която Ц. И. С. – главен директор на ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“ да изпълнява функциите на ръководител на УО по програма „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“, Програма „Развитие на човешките ресурси“ 202-2027. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, депозирана е пред компетентния съд от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в законоустановения срок -решението е изпратено чрез ИСУН 2020 на 04.10.2024г., видно от комуникационна бележка на стр.230, а жалбата е подадена в АдмС Плевен по пощата, видно от пощенското клеймо на 18.10.2024г., срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) (ДВ, бр.51 от 2022г., в сила от 01.07.2022г.) заглавието на нормативния акт е изменено на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). В §70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ е посочено, че до приключването на програмите за програмен период 2014-2020г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет и министърът на финансите следва да приемат или приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕСИФ, като приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014-2020г. и същите ще се прилагат до приемането на актовете за програмен период 2021-2027г., доколкото не противоречат на този закон (арг. от §71 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, ДВ, бр.51 от 2022г.). За настоящото съдебно производство, доколкото същото е с предмет административен акт, издаден по повод управлението на средствата по програма от програмен период 2021-2027г., се прилагат понастоящем действащите разпоредби на закона и относимите към него подзаконови нормативни актове. Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Оспореното решение, издадено на основание чл.38, т.3 от ЗУСЕФСУ, е постановено от компетентен орган. В чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация. Съгласно чл.29, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ изпълнява функциите на Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и Програма „Развитие на човешките ресурси“ и отговаря за управлението и изпълнението им в съответствие с принципа за правилно финансово управление. Следователно, на основание чл.9, ал.5 ЗУСЕФСУ министърът на труда и социалната политика, като ръководител на министерството, на основание чл.25, ал.1 от Закона за администрацията е ръководител на УО, одобрил проекта и той е компетентният орган, който би следвало да е автор на административния акт, с който се отказа сключване на административен договор. Нормата на чл.9, ал.5, предл. последно от ЗУСЕФСУ дава възможност министърът да делегира своите правомощия на друго лице. Видно от представената по делото Заповед № РД-03-31/15.09.2022г. на Министъра на труда и социалната политика, Ц. С. – Главен директор на ГДЕФМПП е определен за ръководител на УО на ПРЧР 2021-2027, с оглед на което съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. За да постанови настоящия съдебен акт, касационната инстанция съобрази следното: Страните не спорят, че на 22.12.2023 г., със Заповед №РД01-382/22.12.2023г., ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 г. е открил процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения BG05SFPR002-1.012 „Устойчива заетост за хора в неравностойно положение“, като е одобрил документите за провеждане на процедурата и условията за кандидатстване. На 31.01.2024 г. заповедта е изменена със Заповед № РД 01-27/31.01.2024г/ стр. 25 от делото/. Видно от представените по делото доказателства е, че в установения срок „Скарабей 2022“ ЕООД е подал проектно предложение ИСУН BG05SFPR002-1.012-0295. Оспореният акт е издаден в задължителната по закон писмена форма – чл.59, ал.2 от АПК, във вр. с чл.38, т.3 от ЗУСЕФСУ. От формална страна актът съдържа фактически и правни основания с оглед на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Като фактическо основание за издаване на акта е посочено констатираното конкретно обстоятелство, възприето като основание за отказ от сключване на административен договор, а именно – че кандидатът „Скарабей 2022“ ЕООД не отговаря на изискванията за бенефициент – т.11.1 на условията за кандидатстване по процедурата, тъй като към момента на сключване на административен договор кандидатът има задължения за данъци и осигурителни вноски по смисъла на чл. 162 ал.2 т.1 от ДОПК в общ размер 6383, 34 лв, като размерът на неплатените дължими данъци и осигурителни вноски е над 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключила финансова година, поради което разпоредбата на чл. 54 ал. 5 от ЗОП не може да се приложи. Правното основание, на което е издадено обжалваното решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е чл.38, т.3 от ЗУСЕФСУ, според който в 14-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл.36, ал.2 ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това. Съдът намира, че при издаване на оспорения акт са спазени административнопроизводствените правила, разписани в закона и в Условията за кандидатстване. Съгласно разпоредбите на чл.36, ал.2 от ЗУСЕФСУ и т.25.7 от Условията за кандидатстване, кандидатите, чиито проектни предложения са предложени за финансиране, се поканват да представят в 30-дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, като представят необходимите документи. В същата точка от Условията за кандидатстване е указано, че УО извършва служебни проверки, включително проверка в портала за електронни услуги на НАП за наличието на действащи към момента на сключване на договора трудови договори. В т.11.1 от Условията за кандидатстване изрично е указано, че в процедурата не може да участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно ЗОП. Видно от представените по делото доказателства е, че на 26.08.2024г. УО е указал на дружеството да се представи необходимите документи за сключване на административен договор. Няма спор, че на 25.09.2024г. в дадения от органа 30 дневен срок, дружеството е представило изискуемите документи. Видно от представените по делото доказателства е, че в представената справка от НАП е посочено, че дружеството има задължения за данъци и осигуровки в общ размер 6383, 34 лв, като от представената кореспондеция с публичен изпълнител е видно, че дружеството е подало заявление на същата дата 25.09.2024г., че до 01.10.2024г. дружеството ще плати задълженията си. Установено е от представения отчет на приходите и разходите на дружеството жалбоподател е, че за последната финансова година общия годишен оборот на дружеството е 86 хил.лв, поради което административния орган правилно е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 56 ал.5 от ЗОП, тъй като размерът на задълженията за данъци и осигуровки на дружеството надхвърля 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната финансова година. Следва да се посочи, че дружеството в последния ден на 30-дневния срок по чл.36, ал.2 от ЗУСЕСФУ, е уведомило НАП, затова че до 01.01.2024г./след срока/ ще изплати задълженията си за данъци и осигуровки, но и в хода на съдебното производство не е ангажирало доказателства, че е изпълнило задълженията си и към датата на издаване на административния акт 04.10.2024г., дружеството няма неплатени задължения за данъци и осигуровки в размер по-малък от този посочен в чл. 54 а.5 от ЗОП. За дружеството това изискване е ясно посочено в Условията за кандидатстване. Нещо повече, в писмото, с което от дружеството се иска представяне на документи, УО изрично е посочил, че ще бъдат извършени служебни проверки, относно наличието на задължения за данъци и осигуровси и наличието/отсъствието на други условия към момента на сключване на административния договор. Следователно дружеството е било надлежно уведомено не само за документите, които е следвало да представи, и които е представило на 25.09.2024г., но и за служебните проверки, които УО ще извърши, и за начина на извършването им. Нещо повече освен наличието на задължения, УО е установил че по отношение на кандидатът е налице влязло в сила наказателно постановление за нарушение по чл.62 ал.3 от КТ, което е още едно условия за отказ за финансиране на предложението на „Скарабей 2022“ ЕООД, но това не е предмет на делото, тъй като не е сред основанията за постановения от УО отказ. След като в Условията за кандидатстване е предвидено, че кандидатите трябва да отговарят на изискванията на чл. 54 от ЗОП, но дружеството е наясно че наличието на неплатени данъчни/осигурителни задължения в размер по- голям от 1 % от годишния оборот за предходната финансова година е пречка за сключване на административен договор. Условията за кандидатстване са общ административен акт и са влезли в сила, с оглед на което както УО, така и дружеството следва да се съобразяват с тях. Правилно в оспореното решение е прието, че не е налице условието съгласно чл. 25 ал.2 от ЗУСЕФСУ, кандидатът да отговаря на изискванията на чл. 54 от ЗОП. Както в административното, така и в съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че по отношение на него са налице условията посочени в цитираните разпоредби и в т. 11.1 от Условията за кандидатстване по процедурата, дружеството не отговаря на изискванията за сключване на договор и на това основание е постановен процесният отказ – чл.38, т.3, предл. първо от ЗУСЕФСУ. С последното е спазено изискването на чл.4, ал.1 от ЗУСЕФСУ, безвъзмездната финансова помощ да се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл.3, ал.2, и при условията, определени в тях. Съгласно чл.37, ал.1 и ал.3 от ЗУСЕФСУ, в двуседмичен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от представянето на доказателствата по чл.36, ал.2, ръководителят на управляващия орган взема решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по всяко проектно предложение, включено в списъка по чл.35, т.1, като решението на ръководителя на управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с бенефициера. Срокът по чл. 36 ал.2 от ЗУСЕФСУ е даден на кандидатът в рамките на едно конкурсно производство – производство за подбор на проектни предложения. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗУСЕФСУ подборът на проектни предложения, за които се предоставя безвъзмездна финансова помощ, се провежда в съответствие с принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, публичност и прозрачност.Тези принципи изискват органът, чрез всяко свое действие, да гарантира на всички кандидати равни условия, в т.ч. и равни условия за представяне на необходимите за подписване на административния договор документи. С оглед на това органът не може да удължава срока на отделни одобрени за сключване на договор лица независимо по какви причини. С решението за одобрение на проектното предложение жалбоподателят е придобил правото да сключи договор за безвъзмездна финансова помощ, но осъществяването му е в зависимост от способността на кандидата да докаже, че отговаря на изискванията за получател на безвъзмездната помощ като това доказване е ограничено със срок. Срокът е определен от законодателя и с изтичането му се погасява правото да се сключи договор за одобреното проектно предложение. Съдът приема, че в случая за да отговаря на условията по процедурата и с него да бъде сключен административен договор, оспорващото дружество към датата на изтичане на срока– 25.09.2024г., следва да са били налице условията по чл. 11.1 от Условията за кандидатстване по процедурата, съобразени с разпоредбите на чл. 25 ал.2 от ЗУСЕФСУ и чл. 54 от ЗОП. В съответствие с чл. 54, ал. 3, т. 3 ЗОП (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 15/2018 г.) във вр. с чл. 56, ал.1, т. 1 ЗОП, кандидат или участник, за когото са налице основания по чл. 54, ал. 1 и посочените от възложителя обстоятелства по чл. 55, ал. 1, има право да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за отстраняване. За тази цел кандидатът или участникът може да докаже, че е погасил задълженията си по чл. 54, ал. 1, т. 3, включително начислените лихви и/или глоби или че те са разсрочени, отсрочени или обезпечени. При това положение обосновано административният орган е приел за осъществена хипотезата на чл. 38, т. 3 от ЗУСЕСИФ, както и че съгласно чл. 7 от ПМС 162/2016 по отношение на него съществува основание за отстраняване по чл. 54 от ЗОП. Наред с това, непредставянето от страна на жалбоподателя в определения срок на документи за удостоверяване на обстоятелствата, при наличие на които би могло да се пристъпи към сключване на административния договор, попада в обхвата на чл. 38, т. 3, предложение второ от ЗУСЕСИФ, доколкото именно в тежест на кандидата е да докаже, че въпреки съществуващите публични задължения, обосноваващи недопустимост на безвъзмездната финансова помощ, същият отговаря на изискванията за бенефициент, тъй като е налице някое от положителните условия по чл. 54, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗОП - допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията, ако задължението е по акт, който не е влязъл в сила, когато размерът на неплатените задължения е под 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключена финансова година. Наличието на обстоятелства, при които посоченото основание за недопустимост на помощта не се прилага (допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията, или задължението е по акт, който не е влязъл в сила, или размерът на неплатените задължения е под 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключена финансова година) не подлежи на установяване от административния орган, а следва да бъде доказано от кандидата, за когото това би довело до позитивен извод – че отговаря на изискванията за бенефициент. След като не е представил доказателства за осъществяването на някое от тези обстоятелства, въпреки че му е била дадена възможност и достатъчен срок за това, то следва да се приеме, че е налице и основанието за отказ от предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по чл. 38, т. 3, предл. второ от ЗУСЕСИФ, поради което и не се констатират нарушения на материалния закон, твърдените нарушения на административните правила във връзка и при издаването на оспорения акт. Решението е съобразено и с целта на закона, доколкото със средства от ЕФСУ следва да бъдат подпомагани само кандидати, които отговарят на всички разписани изисквания, включително в условията за кандидатстване по съответната процедура. С оглед на изложеното, решението е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразено е с административно производствените правила, с материалния закон и неговата цел, и жалбата срещу него следва да се отхвърли. При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съгласно чл.143, ал.3 от АПК при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. Предвид това оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Министерството на труда и социалната политика разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът