Решение № 14142 от 17.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1471/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по жалба на Г. С. Г., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, IV група, 208 спално помещение, срещу Заповед № 640/27.06.2025 г. на Началника на Затвора - Варна, с която му е отказано преместването в място за лишаване от свобода от открит тип към Затвора - Варна. С жалбата се иска отмяна на акта. Счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че не му е предлагана работа, а напротив той е депозирал неколкократно молби да започне работа, тъй като има нужда от средства. Оспорва изложеното в заповедта, че наблюдението върху него следва да продължи, като сочи, че е изтърпял 2/3 от наложеното му наказание. Твърди, че не следва да бъде настанен в IV група, тъй като не е болен. Иска отмяна на заповедта. В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта. Сочи, че му остават 20 дни да изтърпи наложеното му наказание. Твърди, че неправилно му е отказано преместване, тъй като не е нарушавал правилата. Излага съображения, че е положил усилия да се поправи, като е участвал във всяка групова работа. Твърди, че неоснователно са го лишили от възможността да бъде преместен. Ответникът – Началникът на Затвора – Варна, се представлява от инспектор IV-та степен А. А. с юридическо образование, който оспорва жалбата. Сочи, че след като жалбоподателят има 20 дни остатък от наказанието си жалбата му е недопустима, тъй като същият няма правен интерес да оспорва издадената заповед. В условия на евентуалност счита жалбата за допустима, но неоснователна. Счита, че издадената заповед е правилна и законосъобразна. Излага съображения, че поправителното въздействие има за цел да приучи осъдения на уважение към законите и добрите нрави, като това поправяне може да бъде постигнато, ако изтърпяването на наложеното наказание не е съпроводено с извършване на нарушения, като твърди, че Г. Г. има наложено дисциплинарно наказание, поради което жалбата му следва да бъде отхвърлена. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на доказателствата по приложената административна преписка, намери за установено от фактическа страна следното: Жалбата е депозирана пред надлежния съд, от легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в законоустановения срок, поради което се явява допустима за разглеждане. Г. С. Г. е настанен в Затвора – Варна на 17.05.2024 г., в изпълнение на наложено с Присъда № 164/15.06.2023 г. по НОХД № 3965/2021 г. на Районен съд – Варна, наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода, постановено по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, за деяние, извършено при условията на опасен рецидив, което е потвърдено изцяло с Решение № 114/30.04.2024 г. по ВНОХД № 1277/2023 г. на Окръжен съд – Варна /ОС – Варна/. Наказанието следва да бъде изпълнено при първоначален строг режим, на който е поставен Г., считано от 17.05.2024 година. С Протокол № 3260/28.06.2024 г. по НОХД № 3965/2021 г. на РС – Варна, на основание чл. 70, ал. 7 от НК, е приведена в изпълнение неизтърпяната част от постановеното по НОХД № 4556/2014 г. на РС – Варна, наказание в размер на 1 г. 4 м. и 18 дни, което следва също да бъде изпълнено при условията на строг режим, потвърдено с Решение № 203/06.08.2024 г. по ВНПХД № 1046/2024 г. на ОС – Варна. На 31.05.2024 г. след задължителен престой в приемно отделение, Г. Г. е разпределен в IV-та група, обособена за настаняване на лишени от свобода, които страдат от ментални и физически увреждания, тъй като е прието, че страда от „остро полиморфно психическо разстройство, с шизофренни симптоми“, съпроводено с вредна употреба на алкохол и психоактивни вещества. Има данни за провеждани лечения в психиатрични клиники поради агресивно и конфликтно поведение. Процесната заповед е втора по ред, след като с молба вх. № 6381/18.12.2024 г. лишеният от свобода е поискал от Началника на Затвора - Варна да бъде преместен в ТПО Варна. В молбата Г. посочил, че вече 7 месеца – почти половината от присъдата, е в Затвора - Варна и не му се дава шанс да работи. Направено е искане да бъде преместен в ТПО Варна, както и да бъде коригиран режимът му на общ. Във връзка с подадената молба е издадена Заповед № 275/11.03.2025 г., с която му е отказано преместване. Заповедта е оспорена по съдебен ред и с Решение № 6474/13.06.2025 г. по адм. дело № 584/2025 г. Административен съд – Варна я е отменил и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне административният орган е взел предвид Становище рег. № 12/09.01.2025 г., изготвено от М. И. А. – ВПД ИСДВР на ІV-та група при Затвора – Варна. Според същото към 06.01.2025 г. остатъкът от наказанието, което се изтърпява, е 8 м, 27 дни, няма данни за незавършени наказателни производства и формалните предпоставки за промяна на правния статут - преместване в заведение от по-лек тип, са изпълнени, считано от 17.11.2024 г., тъй като е изтърпял посочената в ЗИНЗС част от наложеното му наказание съгласно чл. 66, ал. 1. Извършен е анализ на релевантните обстоятелства – относно личността, емоционалното състояние и качествата на лишения от свобода, неговите контакти, включително как се отнася към други лишени от свобода и към служителите на затвора, междуличностните и комуникационни умения. Коментирана е корекционната работа с Г., както и оценката на риска от рецидив, като е посочено, че актуалната такава отчита среден към висок риск от 71 т. Като зони на дефицит за лишения от свобода са отчетени: отношение към правонарушението; управление на финанси и доходи; начин на живот, обкръжение и умения за мислене. При изготвяне на риска от вреди при постъпване на л. св. е отчетен на средно ниво по отношение на „Общество“ – риск в обществото; „Персонал“ – риск в затвора, и „Лишен от свобода“ – риск в затвора. В заключение е дадено становище, че оценката на риска на л. св. Г. не дава достатъчно доказателства за настъпило поправяне по смисъла на чл. 439а, ал. 2 от НПК, поради което молбата му за преместване не следва да бъде уважавана. В идентичен смисъл е и становището, изготвено от гл. инспектор Г. Н. – НС СДВР при Затвора – Варна, както и това, изготвено от гл. инспектор И.. На 27.06.2025 г. Началникът на Затвора – Варна е издал процесната Заповед № 640/27.06.2025 г., с която е приел, че личностните дефицити на лишения от свобода все още не са преодолени, като тяхното комплексно проявление продължава да е индикатор за риск от вреди за обществото, за другите лишени от свобода, за пенитенциарния персонал и за самия него. С оглед на което е отказал да премести Г. С. Г. в МЛС от открит тип към Затвора – Варна. Заповедта е изпратена на Окръжна прокуратура – Варна. С Резолюция изх. № 1649/06.08.2025 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна е прието, че Заповед № 640/27.06.2025 г. отговаря на изискванията на чл. 64, ал. 2 и чл. 65, ал. 3 ЗИНЗС и се явява законосъобразна. По преписката са приложени молби от Г. Г., с които е поискал от Началника на Затвора – Варна да започне работа, както и изготвени във връзка с тях становища от ИСДВР В. Д. и ВПД ИИСДВР М. А.. Приложена е справка за индивидуална работа с лишения от свобода на основание чл. 158 от ЗИНЗС, както и медицински справки от 26.08.2024 г. и 28.08.2024 г., експресно психологическо заключение от 21.05.2024 г. и епикриза от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна. По искане на ответника по делото е разпитан като свидетел М. И. А. – инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ при Затвора – Варна. От разпита на свидетеля се установява, че дейността му най-общо е свързана с планиране, ревизиране и отчет на различните видове дейности на лишените от свобода. Познава лишения от свобода Г.. А. сочи, че за Г. може да изтъкне по-скоро отрицателни черти. Твърди, че е силно конфликтна личност и поради тази причина е провеждал ежедневни беседи с него. Според свидетеля Г. Г. е емоционално нестабилен, лесно податлив на внушения и на външни влияния, участващ в саморазправи с други лишени от свобода, за което е и дисциплинарно наказан. А. сочи, че лишеният от свобода не осъзнава извършеното от него, както и причинените последствия. Твърди, че Г. е изявявал желание да започне работа, но когато три пъти му е предлагана такава, я е отказвал. Свидетелят сочи, че свободните работни места се обявят или устно или писмено в зависимост от това колко спешно следва да се назначи лице. Беседите се описват в индивидуални дневници, в които след проведената беседа лишените от свобода се подписват. Според А. Г. не осъзнава, че това, което е извършил, е незаконно и неправилно и ако излезе на свобода има вероятност да извърши същото престъпление. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип. Тоест за да бъде преместен лишеният от свобода, следва да бъдат налице кумулативно и двете основания: да са изтърпени най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, и лишеният от свобода да е имал добро поведение. Преместването в ЗООТ е само една законова възможност, но не и задължение за пенитенциарните власти, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице. Според разписаната законова процедура началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието /чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС/. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС орган – Началникът на Затвора – Варна. Спазени са изискванията по отношение формата на административния акт, заповедта е подробно мотивирана с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на заповедта съдът намира следното: Според съдържанието на разпоредбите на чл. 64, ал. 1 вр. с ал. 3 и чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС законът е предоставил право на ответника да извърши преценка по целесъобразност на възможността за преместване за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип, съответно за замяна на режима, а не го задължава при формалното възникване на посочените в нормите предпоставки, при условията на обвързана компетентност да уважава всяка подадена молба. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за преместване в затворническо общежитие от открит тип и облекчаване на режима е предоставена на административния орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност съобразно формираното у него вътрешно убеждение. Съдебният контрол в случая се свежда до проверка за това дали на административния орган действително е предоставено правото да извършва преценка по целесъобразност и дали е спазил процедурата при издаване на административния акт. От представените писмени доказателства е видно, че преди издаване на оспорената заповед ответникът е изискал становища от съответните длъжностни лица в съответствие с цитираните приложими разпоредби от ЗИНЗС, като въз основа на отразеното в тях е направил собствена преценка дали са налице условията за преместване в затворническо общежитие от открит тип и облекчаване на режима, след което се е произнесъл с оспорената заповед. В случая административният орган е отчел, че макар да е налице първата предпоставка, тъй като жалбоподателят е придобил право за преместване в заведение от по-лек тип на 17.11.2024 г., не е налице втората предпоставка – наличието на добро поведение. В тази връзка е отчетено, че изготвените за престоя му оценки на риска, отчитат непосредствена опасност и риск от вреди в средния към високия диапазон, което не кореспондира с облекчените условия на открития тип заведения в МЛС и по-широкия обем правни възможности, характерни за тази категория. Отчетени са индикации за риск от вреди и към настоящия момент, което не кореспондира с поставянето на лишения от свобода при смекчен надзор и охрана. Отчетена е непостоянна мотивация за полагане на трудова дейност. Отчетено е и непостоянството в неговата мотивация и характерови особености, като е посочено, че Г. е поощряван два пъти, но и е наказван със Заповед № 492/08.04.2025 г. на Началника на Затвора – Варна. Изразеното отрицателно становище за промяна на режима съответства на данните от преписката – жалбоподателят не е променил в достатъчна степен поведението си. Лишеният от свобода е участвал в програми и курсове, което е оценено положително, но само по себе си не е достатъчно за обосноваване на промяна на режима в по лек. Този извод на съда се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства. Неоснователно в жалбата се сочи, че при издаване на процесната заповед не е взето предвид участието на лишения от свобода в „Рехабилитационна програма за зависими правонарушители“. Напротив, в становище, изготвено от гл. инспектор Н., което е взето предвид при издаване на заповедта, е посочено участието на Г. в цитираната програма за обществено въздействие. Освен това при издаване на заповедта, както вече беше посочено, са отчетени награждаванията и участието в курсове на лишения от свобода, поради което настоящият съдебен състав приема, че административният орган е направил пълна и всестранна проверка на всички приложени по делото доказателства. По отношение на твърденията в жалбата, че не му е предлагана работа, съдът намира следното: Действително по делото са приложени молби от лишения от свобода, с които е поискал от началника на затвора да бъде назначен на конкретна позиция, но част от тях са оттеглени от самия лишен от свобода, а на друга част от тях е посочено, че към момента на подаване на молбата не е било налично свободно работно място. Обстоятелството, че Г. сам се е отказвал от започване на работа или е кандидатствал за позиции, които не се свободни, се потвърждава и от показанията на свидетеля М. А., както и от приложените по делото становища. Предвид горното възраженията в тази насока са неоснователни. Настоящият съдебен състав приема, че не е налице нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото с административния акт не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен, по-голяма от необходимото за изпълнение целите на изтърпяваното наказание. Случаят разкрива обективно и правилно отношение към поведението на жалбоподателя предвид данните от становищата. По изложените съображения съдът приема, че административният орган е извършил преценка на относимите факти и обстоятелства, свързани с преместването на жалбоподателя Г. С. Г., в резултат на които обосновано е приел, че не са налице условията за преместването му в МЛС от открит тип към Затвора – Варна. Предвид горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът