Решение № 14 от 15.3.2024 г. на Районен съд - Велики Преслав по дело № 24/2024 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Й. Я. А. с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр.•••, ул.“•••“•, ет.•, ап.•, срещу Наказателно постановление №0323- 0011/2023/24.01.2024г., издадено от Началник на РУ-Велики Преслав, с което на осн.чл.218б от НК, за осъществено деяние по чл.194, ал.4, вр.чл.105, ал.1, т.2 от НК й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лв. В с.з. въззивникът иска отмяна на наложеното наказание, респ.намаляване на неговия размер излагайки аргументи в тази връзка. Въззиваемата страна, както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН - РП- Шумен, редовно призовани, не изпращат представител в проведеното съдебно заседание, като в съпроводителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН, АНО сочи доводи в подкрепа на искането си оспореното НП като законосъобразно да бъде потвърдено. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: На 05.10.2023 г. полицейските служители от РУ-Велики Преслав св.Р. И. и И. И. в изпълнение на своите служебни задължения, при обход на покрайнините на гр.Велики Преслав, в земеделска слънчогледова нива в м-ст „Оградите“, стопанисвана от „Агри Холдинг“ЕООД – гр.Велики Преслав, забелязали лице, което събирало от земята, останали след прибирането на реколката от същата слънчогледови пити. Изчакали същото да приключи и да се приближи към тях, при което разпознали, че това е жалбоподателката – 64 годишната Й. А. от гр.•••. При проверка констатирали, че същата носела около половин торба пълна със слънчогледови пити, по които частично имало слънчогледови семки, за които А. споделила, че ги събрала за пилетата си. От телефонен разговор със собственикът на дружеството стопанисващо земеделската нива – Т. Н. се установило, че същият не бил давал разрешение за събиране от там на изпадалите слънчогледовите пити. Същите били предадени с Протокол за доброволно предавене от А., а в последствие върнати и на представител на „Агри Холдинг“ЕООД. След изтеглянето им се констатирало че са 4 кг, а след оронването им било налично 1 кг. слънчогледово семе, с пазарна стойност според извършена експертна оценка от 1, 40 лева. Във връзка със случая била образувана преписка ЗМ- 245/06.10.2023 г. по описа на РУ-Велики Преслав, съставен АУАН за извършено деяние на осн чл.194, ал.3, вр.чл.218б от НК, както и Протокол за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР. С Постановление от 09.11.2023 г. на прокурор при ШРП било отказано образуването на досъдебно производство, поради според прокурора малозначителност на извършеното деяние. Преписката била върната в РУ-Велики Преслав за налагане на административно наказание по реда на чл.218б от НК. На 24.01.2024 год. въз основа на постановлението на прокурора с което било отказано образуването на ДП производство, срещу въззивника било издадено атакуваното НП в което било посочено, че същата е осъществила състава на чл.194, ал.4, вр.чл.105, ал.1, т.2 от НК, тъй като на 05.10.2023 год. о т земеделска нива противозаконно отнела с цел да присвои 4 кг.сухи свлънчогледови пити с общо тегло на оронено семе – 1 кг., собственост на фирма „Агри Холдинг“ЕООД гр.Велики Преслав, на стойност 1, 40 лева, като кражбата представлява маловажен случай. Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел И. са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и във връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на този свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи: Процесното наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след получаване на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, като административно наказващият орган е издал конкретния санкционен акт, съобразявайки установените в хода на проверката факти. Наказателното постановление е изготвено от компетентен орган и съдържа нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл. 57 от ЗАНН, но при издаването му съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи неговото съдържание и процесуалният му ефект /правораздавателен акт по своето естество/, които го опорочават до степен на абсолютна незаконосъобразност. Основание за посоченото е че в случая, санкционния акт е постановен в разрез с процесуалните изисквания на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, които са императивни. С визираната разпоредба следва да се свърже, конкретното процесуално нарушение, което като формален недостатък на НП, се изразява в това, че фактическото описание на извършеното деяние е изцяло несъответно на определената и вписана от АНО нормативна разпоредба на осъществено деяние от страна на жалбоподателката А., обосноваваща приложението на чл.218 б от НК, доколкото същата е посочена като такава по чл.194, ал.4, вр.чл.105, ал.1, т.2 от НК – материални норми, които в НК няма. Видно от разпоредбата на чл.218 б от НК на която се е позовал АНО, същата е приложима по отношение на изрично посочени деяния от НК и сред тях не е това вписано навсякъде и при всичките му позовавания от наказващия орган в НП. Т.е в конкретния случай е налице противоречие между дадената правна квалификация, нейното цифрово изписване и в частност такава на несъществуващи норми, от една страна и от друга – на изложените факти, като неправилното посочване на относимата към санкционираната деятелност законова разпоредба съставлява съществено нарушение на административнопроизводственото правило, визирано в чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и се явява самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. Въпреки, че посоченото е достатъчно основание за отмяна на атакувания санкционен акт, съдът намира за нужно да отбележи и че друг аргумент за неговата отмяна се явява и обстоятелството, че така описаното в НП деяние при така установените факти, не е съставомерно от обективна страна и не притежава признаците на този престъпен състав, който съгласно вписаното в обстоятелствената част на постановлението е маловажен случай на кражба, т.е привилигирования състав на кражбата по чл.194, ал.1 от НК. Това е така, предвид установената трайна съдебна практика относно вещите, които могат да бъдат предмет на кражба, изводими и от задължителните указания по тълкуване на закона, дадени в Тълкувателно решение №5 4 от 16.IX.1989 г. по н. д. № 49/89, които основни принципни постановки и в частност тези по т.1, свързани с фактическата власт върху вещта и нейното манифестиране при квалификацията на деянието като кражба, са актуални и са относими и към конкретния случай. В същото е посочено, че отпадъците, които имат стойност, могат да бъдат предмет на кражба, ако са в района на предприятието, кооперацията или обществената организация или извън него, но само на определени и обозначени за това места, което съгласно мотивите на същото се отнася и за изоставена отпадъчна селскостопанска продукция, след прибирането на реколтата, каквато именно и в конкретния случай се явяват събраните от А. няколко слънчогледови пити, с частично семки по тях, останали по земята, след събирането на реколтата на слънчогледовата нива. Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че така издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено. По делото са претендирани разноски единствено от въззиваемата страна, поради и което с оглед изхода на делото, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът