Решение № 170 от 13.10.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 1974/2021 г.
Софийски градски съд13.10.2021 г.докладчик Анна Ненова
Диспозитив
ОСТАВЯ без уважение жалба с вх. № 20211001082046 на П. ЦВ. В., с ЕГН •••••••••• и съдебен адресат адв. М.К. – гр. София, ул.“••••, срещу отказ рег. № 20210921083251/23.09.2021г. по заявление образец А4 вх. № 20210921083251 в частта, в която от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписването на прекратяване участието на П. ЦВ. В. като съдружник в „А.“ ООД, с ЕИК ••••, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, съответно заличаване на жалбоподателя като съдружник в дружеството по поле 19 от партидата на дружеството. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и Агенция по вписванията. Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 20211001082046 на П. ЦВ. В., чрез адв. М.К., срещу отказ рег. № 20210921083251/23.09.2021г. по заявление образец А4 вх. № 20210921083251, подадено от името на „А.“ ООД, в частта, в която от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписването на прекратяване участието на жалбоподателя като съдружник в „А.“ ООД, с ЕИК ••••, на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ, съответно заличаване на жалбоподателя като съдружник в дружеството по поле 19 от партидата на дружеството. По останалата част от заявлението е било извършено заличаване
– заличаване на П. ЦВ. В. като управител по реда на чл. 141, ал. 5 от ГПК (поле 7) и заличаване на начина на представителство (поле 11). Към заявлението образец А4 вх. № 20210921083251 са били приложени документи за внесена държавна такса, адвокатско пълномощно, писмено предизвестие и уведомление по 125, ал. 2 от ТЗ и чл. 141, ал. 5 от ТЗ до общото събрание на съдружниците, връчено чрез частен съдебен изпълнител на адреса на управление на дружеството по реда на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК, считано от 16.06.2021г., както и декларации по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 13, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Отказът за заличаване на жалбоподателя като съдружник е мотивиран с това, че са наложени четири запора върху дружествения дял на напускащия съдружник, което има за последица забрана за въздействие върху членствените правоотношения; липсва решение на общото събрание, уреждащо съдбата на дружествените дялове, попълване на капитала и промяна в дружествения договор. В подаден отговор по делото Агенцията по вписванията поддържа изложените съображения по постановения отказ. Жалбоподателят намира отказа на Агенция по вписванията незаконосъобразен. Излага, че неправилно длъжностното лице по вписванията е приело, че наличието на вписани запори на дружествени дялове е пречка за вписването, като се позовава на съдебно решение на състав на Софийски градски съд (Решение № 2002 от 09.12.2015г. по т.д. № 71782015г.), което подробно цитира. Излага още, че прекратяването на членственото правоотношение на съдружника е настъпило в момента на изтичане на срока на отправеното предизвестие. Жалбоподателят се позовава на решения на състави на ВКС на РБ, включително Решение № 46 от 22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС, ТК, ІІт.о. в този смисъл. Не се оспорват извършените вписвания на четири запора върху дружествения дял на П. ЦВ. В. в „А.“ ООД – в полза на „Ф.Ф.“ АД за задължение от 1 500 лева по изпълнително дело № 20168440403220; в полза на „Банка ДСК“ АД и Национална агенция за приходите за 14 815. 46 лева по изпълнително дело № 20178600403228; в полза на „ОТП Ф.“ ЕАД и Национална агенция за приходите за задължение от 14 984. 13 лева по изпълнително дело № 20178600403227; както и в полза на „ОТП Ф.“ ЕАД за сума от 2 175. 56 лева по изпълнително дело № 20178600403229. По жалбата съдът намира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Неоснователни са изложените от длъжностното лице по регистрацията съображения, че за исканото заличаване е било необходимо решение за намаляване на капитала или за избор за начин на запазването на капитала, съответно промяна в дружествения договор на „А.“ ООД. Тези изводи противоречат на възприетото в Решение № 46 от 22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС, ТК, ІІт.о., както и изобщо на постоянната съдебна практика за условията, при които се прекратява членственото правоотношение по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, което единствено обосновава заличаване на съдружника.
Настоящият съдебен състав обаче споделя съображението на длъжностното лице по регистрацията, че вписаните запори върху дружествения дял на П. ЦВ. В. препятстват възможността тя да прекрати членственото си правоотношение в случая.
По реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК е бил наложен запор върху дружествения дял на П.
ЦВ. В. в „А.“ ООД поради нейни парични задължения към трети лица, за което са били образувани изпълнителни производства пред частен съдебен изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл. 451, ал. 1 от ГПК, от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. В случая от налагането на запора съдружникът – длъжник не може да променя членственото си правоотношение така както то съществува като съвкупност от права и задължения, включително да го прекратява, независимо как след прекратяването това правоотношение се изменя по съдържание и дали за съдружника възниква право да уреди имуществените последици с дружеството въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, съответно да получи стойността на дела си. Евентуално прекратяването в този случай може да е по реда на чл. 517 от ГПК от пристъпил към изпълнение кредитор, който има право да предяви и иск за прекратяване на дружеството, с възможност да получи плащане от самото дружество – припадащата се на длъжника част от имуществото на дружеството, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, остойностена към момента на прекратяването (чл. 513 от ГПК и съдебната практика по прилагането му - Решение № 77 от 06.06.2012г. по т.д. № 573/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 114 от 01.10.2009г. по т.д.
№ 271/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 101 от 25.06.2012г. по т.д. № 877/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Или след налагането на запорите в полза на „Ф.Ф.“ АД, „Банка ДСК“ АД, Национална агенция за приходите и „ОТП Ф.“ ЕАД за жалбоподателя съществува забрана да се разпорежда с правата, съставляващи съдържанието на членственото й правоотношение, включително да го прекратява. Посоченото от жалбоподателя в жалбата единствено решение на друг съдебен състав на Софийски градски съд в обратен смисъл не обвързва настоящия състав.
Вписаният запор се съобразява до отмяната му и нито съдът, нито длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията могат да преценяват налице ли са основания за отмяната му.