Решение № 260 от 8.10.2023 г. на Районен съд - Монтана по дело № 1527/2022 г.

Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление № К -001095/17.11.2022г. на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите на „А1 България” ЕАД със седалище и адрес на управление град София е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000.00 лева на основание чл.210в във връзка с чл.68л ал.1 от ЗАНН. Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал представляващият Дружеството, който обжалва същото с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, като излагат конкретни доводи. Взема становище, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и неизяснена фактическа обстановка. Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема писмено становище, като развива доводи, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление - законосъобразно. Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и изложените в жалбата основания, намира за установено следното: Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА. Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: На жалбоподателя е ангажирана отговорност затова, че на 11.05.2022г. в стопанисван от него търговски обект в град Монтана, не е изпълнява Заповед № 412/ 08.06.2015 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл.68л, ал.1 от ЗЗП му се забранява да прилага нелоялна търговска практика, а именно: търговецът, в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните от него грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение. Наказващият орган се е съобразил с всички нормативни изисквания, включително и с възможността на търговеца да изпълни Заповедта на председателя на КЗП, която е пренебрегнал. Поводът за издаване на АУАН и НП е постъпила жалба от потребител М.М. на 70 години, видно от приложените по делото договори, като твърди, че е изразил желание за сключване на допълнителни спортни програми. Служители на въззиваемата страна са извършили проверка на изложеното в жалбата, изискали са становище и на наказаното дружество, поради което приели, че в случая жалбоподателя е допуснал нарушение, за което съставили АУАН и НП. От събраните по делото писмени доказателства, както и свидетелски показания, на които съдът дава вяра не се установи по несъмнен начин жалбоподателят да е извършил от обективна страна словестно описаното от наказващият орган нарушение. От договорите приложени по делото се установява, че потребителят, макар и 70 годишен не е толкова възрастен, особено като се има предвид, че масово хората имат трудови правоотношения до 65 годишна възраст, , не е поставен под пълно или ограничено запрещение, дееспособен е по смисъла на българското законодателство. Това лице има самостоятелно право да сключва правни сделки, да подписва договори, да поема задължения, като съответно придобиването на права носи и отговорности /задължения/. Няма как изкузствено да се ограничава дееспособсостта на лицето на базата на възрастта му, след като няма и никакви данни физическото му и психическото му състояние да не позволяват правилно да възприема фактите от обективната действителност. Обстоятелството, че е сключил прибързано договор не може да се вмени във вина на жалбоподателя. В крайна сметка се касае до свобода на договарянето и равнопоставеност на гражданските субекти, поради което няма как да се поставя в приливигировано положение едната страна спрямо възрастта й. По този начин се създава погрешна привилегия на всяко лице над 60 годишна възраст. Нещо повече, подалия жалбата гражданин е имал възможност в 14- дневен срок да се откаже от сключения договор, ако е имал такова желание, но той не е сторил това. Видно от становището на жалбоподателя „На 11.05.2022г. е активиран допълнителен пакет спортни програми Max Sport /предмет на жалбата/, който е деактивиран на 29.06.2022г....“. В този смисъл е и практиката на Административен съд Монтана – Решение № 16/16.01.2023г. по КАНД № 3/2023г. Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата се явява основателна, а атакуваното НП-незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя направените по водене на делото разноски в размер на 80.00 лева за юристконсултско възнаграждение. Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана