Решение № 15 от 23.4.2025 г. на Районен съд - Ивайловград по дело № 6/2025 г.

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Обстоятелства по жалбата: Производството е образувано по жалба на „Т.Я.“ АД с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. „Д.П.Б.“ №•, ет.•, представлявано от изпълнителния директор И.Д.Х. срещу Наказателно постановление /НП/ № НП-2 от 03.01.2025 г. на И.К. – Заместник – министър на земеделието и храните, с което му е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2145 лева на основание чл. 53, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 44, ал.2, и чл. 41, ал.3, вр. ал.1, т.2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ за нарушение по чл. 2, ал.3, вр. ал.1 и 2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ. Моли съда да отмени посоченото наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния като излага пространни съображения, в следните насоки: На първо място – посоченото в НП дружество не е годен субект на отговорност, тъй като няма качеството на собственик/ползвател, каквото е изискването на ЗОЗЗ. Прилага както доказателство заверено копие от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 157, том І, рег. № 1578, дело № 154, издадено на 10.12.2020 г. от нотариус Н.Н., с район на действия съдебния район на РС – Ивайловград и вписан с вх. Рег № 406 от 10.12.2020 г., акт № 51, том2, дв.вх.399 в Служба по вписванията, съгласно който нотариален акт дружеството „Т.Я.“ АД в качеството си на продавач прехвърля на купувача „Т.Г.Х” АД с ЕИК •••••••••, ПИ с идентификатор 32024.85.497 по КККР на гр. Ивайловград, площ 10998 кв.м. с трайно предназначение на територията, в която попада имотът: земеделска, с НТП: пасище. Излагайки съображения в насока тълкуване нормите на ЗОЗЗ, счита, че процесното НП е издадено срещу негоден субект - „Т.Я.“ АД и по този начин изначално невъзможно е да се установи конкретно поведение на санкционираното дружество, което от своя страна да стане основа за ангажиране на неговата отговорност. Счита, че НП подлежи на отмяна самостоятелно на това основание. На второ място – счита, че Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11 от 27.09.2024 г., въз основа на който е издаденото обжалваното НП е издаден в противоречие с чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН, която норма касае задължителните реквизити на АУАН, обуславящи неговата законосъобразност, а именно описание на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено. Липсата на описание относно обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, буквално било пренесено в обжалваното НП, като АНО се задоволил единствено с посочването на датата на която е установено нарушението, без обаче да предприеме обстойно изследване на обстоятелствата по случая, въз основа на които да идентифицира при какви условия е реализиран фактическият състав на нарушението, в противоречие с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на обжалваното НП. Непосочването на специфичните обстоятелства, при които е извършено нарушението (неспецифизирането им), нарушавало и правото на защита на санкционираното лице – жалбоподател. Цитира и съдебна практика, водеща до отмяна на НП в идентични случаи. На трето място – счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, тъй като АНО е разгледал нови обстоятелства, които се отнасят до момент, след като нарушението е било извършено. В наказателното постановление, АНО бил разгледал и „дописал” незаконосъобразно нови обстоятелства, които се отнасят до момент след като нарушението е било констатирано. В обжалваното НП били посочено писмо с рег. индекс 94-1364/04.09.2024 г. на МЗХ, с което е препратен по компетентност сигнал, заведен с рег. индекс 94-1364826.08.2024 г. от лицето Н.С.Г. за твърдяно незаконосъобразно депониране на строителни материали в поземлени имоти, земеделска територия. Според АНО в сигнала били посочени идентификаторите на процесните имоти, но това обстоятелство остава неотразено в самото НП, което внасяло допълнително неяснота. В НП се сочело, че във връзка с писмото бил представен констативен протокол от 30.07.2024 г., датата на която се твърдяло, че е извършено нарушението. Това създавало логическо противоречие, тъй като АНО разглеждал нови обстоятелства от 26.08. и 04.09.2024 г., във връзка с вече извършени действия на 30.07.2024 г., без изрично да посочи каква точно е връзката. Жалбоподателят не бил участвал по време на извършената на 30.07.2024 г. проверка и не разполагал с констативния протокол. Тези нови обстоятелства, включени в НП, но не и в АУАН не само поставяли под въпрос правилната квалификация на деянията, но най – вече представлявали съществено процесуално нарушение понеже рефлектирали върху правото на защита на жалбоподателя. Тъй като тези съществени нарушения на процесуалните правила не можело да бъдат санирани, същите обуславяли отмяна на обжалваното НП. Освен горните съществени процесуални нарушения, жалбоподателят навежда и доводи в насока, че АУАН бил съставен единствено в присъствието на свидетели – длъжностни лица, че АНО незаконосъобразно е преценил отегчаващите обстоятелства при издаване на процесното НП и налагане на наказанието, както и, че описаната фактическа обстановка не е относима към описаните като нарушени правни норми. Представя като доказателства документ, удостоверяващ връчването на наказателното постановление и Копие от Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 157, том І, рег. № 1578, дело № 154, издадено на 10.12.2020 г. от нотариус Н.Н., с район на действия съдебния район на РС – Ивайловград и вписан с вх. Рег № 406 от 10.12.2020 г., акт № 51, том2, дв.вх.399 в Служба по вписванията. В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява. Депозирал е молба, в която дава съгласие делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Поддържа изложените в жалбата основания за отмяна на Наказателно постановление № 2 от 03.01.2025 г. и моли същото да бъде отменено. Административнонаказващият орган – И.К. – Заместник – министър на земеделието и храните, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – Р. Д. – гл. секретар на ОД „Земеделие” - Хасково, служител с юридическо образование представя писмена молба в която моли да се даде ход на делата. Моли да бъдат приети документите по АНП. Представя по делото обобщена справка от г-н Наско Гелимачев, вх.№ Д-161/02.04.2024 г. на ОДЗ – Хасково, писмо изх. № Д – 161-1/03.04.2024 г. и Заповед № РД 46- 176/22.05.2024 г. на Министър на земеделието и храните. Оспорва жалбата и моли съда, в случай, че се даде ход на делото по същество, да бъде постановено решение с която същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Излага мотиви по същество за проверката и свързаната с нея фактология по отношение на процесния (и още два други) поземлени имоти където са били установени извършени нарушения. Сочи доводи в насока, че посоченият и представен с жалбата нотариален акт не бил отразен в регистрите към КК на гр. Ивайловград. АУАН № 11 от 27.09.2024 г. бил съставен в сроковете и съгласно изискванията на ЗАНН. Жалбоподателят не бил подал възражение по АУАН, в т.ч. и такова, свързани с осъщественото прехвърляне на собственост върху поземлен имот с идентификатор 32024.85.497 по КККР на гр. Ивайловград. Преписката била изпратена на АНО, който при определяне на имуществената санкция бил взел предвид отегчаващите и смекчаващите обстоятелства. НП било издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предвидена от закона писмена форма. При съставянето му не били допуснати нарушения на материалния закон и админстративнопроцесуалните правила. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото. Факти от съдебното дирене: След като обсъди приетите по делото доказателства, съдът констатира от фактическа страна следното: На 30.07.2024 г. служителите на ОС „Земеделие” – Ивайловград св. С. Т. – Началник ОСЗ – Ивайловград и св. Т. Б. – главен експерт ОСЗ – Ивайловград извършили проверка на място на имоти с идентификатори 32024.85.497, 32024.212.331 и 32024.212.483, местност „Колибар чешма” по ККР на гр. Ивайловград. Констатирали, че: За имот 32024.85.497 – собственост частна, вид територия – земеделска, НТП – пасище, категория 9 – та, с площ 10 998 кв. м. – половината от имота попада в концесионна площ „Колибар чешма“ за добив на строителни материали. В останалата част са разположени промишлена сграда, трансформатор и инсталация за трошене на камък; За имот 32024.221.331 – собственост частна, вид територия – земеделска, НТП – за ремонт и поддръжка на транспортни средства, с площ 3 058 кв. м. – в имота има строителни материали – пясък и филц. За имот 32024.212.483 – собственост частна, вид територия - земеделска, НТП – за ремонт и поддръжка на транспортни средства, с площ 15 206 кв.м. – в имота са разположени административната сград на комплекса, бетонов възел, четири броя клетки за трошена каменна фракция, площадка на която е била монтирана инсталация за производство на асфалтова смес, два терена със строителни материали, бордюри и гнайсови плочи и плац. Във връзка с установеното е съставен Констативен протокол от 30.07.2024 г. Приложен е и снимков материал. Въз основа на Констативния протокол от 30.07.2024 г., е съставен АУАН № 11/27.09.2024 г., с актосъставител св. С. Т. и свидетели по акта свидетелите Т. Б. и Й. М. – гл. специалист в ОС „Земеделие“ - Ивайловград против търговско дружество „Т.Я.“ АД с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. Я., ул. „Д.П.Б.“ №•, ет.•, представлявано от И.Д.Х. – изпълнителен директор за това, че на 30.07.2024 г. „Т.Я.“ АД с ЕИК ••••••••• използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като са построени обекти промишлена сграда с площ ог около 40 кв. м. и трансформатор с площ от около 18 кв.м., на площ от около 600 кв.м. е монтирана инсталация за трошене на камък, на площ от около 5200 кв.м. се извършва добив на строителни материали мрамори, останалата част от имота е обрасла с храсти и дървета и има разхвърляни камъни, в поземлен имот с идентификатор 32024.85.497 по КККР на гр. Ивайловград от трета категория по ЗАТУРБ (Закон за административно - териториалното устройство на Република България), община Ивайловград, област Хасково, с площ 10998 кв.м. земеделска земя от 9 категория и 15 бонитетен бал, неполивна, собственост на ТД „Т.Я.“ АД. С това лицето е нарушило чл. 2, ал.3, във вр. с ал.1 и 2 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал.2, изр. първо от ППЗОЗЗ. Актът е съставен на 27.09.2024 г. в присъствието на представляващия търговското дружество, който го е подписал без възражения и му е връчен същия ден. Наказателно постановление № НП – 2 от 03.01.2025 г. е издадено от И.К. – Зам. министър на земеделието и храните. В НП са посочени същите обстоятелства както в АУАН, но допълнително са описани обстоятелства, свързани с подаден сигнал от Н.С.Г., заведен под № 94-1364/26.08.2024 г. и препратен по компетентност на МЗХ с писмо със същия номер от 04.09.2024 г., в който сигнал били посочени идентификаторите на поземлени имоти – държавна и частна собственост, като е изразено твърдение, че същите се ползват нерегламентирано извън границите на концесионната площ на находище „Колибар чешма“ в землището на гр. Ивайловград, обл. Хасково, за добив на подземни богатства – строителни материали (мрамори), като в същите се извършва добив и/или първична преработка и депониране на добитите фракции. С НП на жалбоподателя „Т.Я.“ АД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в р-р на 2145 лв. НП е връчено на жалбоподателя на 13.01.2025 г. Жалбата срещу НП е подадена до Районен съд – Ивайловград чрез Министерство на земеделието и храните, като на самата жалба има положен печат на МЗХ с рег. индекс 66– 4142/22.01.2025 г. От свидетелските показания се установи, че процесния поземлен имот, а и останалите два имота попадат в територията на т.нар. „Асфалтова база“ („Производствен комплекс „Колибар чешма“). Построените сгради в този комплекс били построени и съществуват назад във времето преди повече от 35-45 г. до 70 – те години на миналия век. Не могат да кажат как назад във времето е извършено строителството, но това се било случило преди земеразделянето, преди 1998 г. По отношение собствеността на тези имоти, същата била установена по справка от кадастъра. По преписката е приложена и разпечатка от която е видно, че по информация от кадастрално – информационната система на АГКК, като собственик на имота е посочен „Т.Я.“ АД. Съдът изиска служебно от Служба по вписвания – Ивайловград справка, видно от която по партидата на процесният имот има няколко прехвърляния на собствеността – през 2010 г. имотът е бил държавен, с титуляр на правото на управление „П.“. Със Заповед № ДС – 13- 098/08.04.2010 г. на Областен управител, имотът е бил отписан като държавен и официално е вписан на 26.04.2010 г., частна собственост на „П.“. През 2010 г. е продаден на „Т.К.“. Въз основа на констативен акт по документи на 10.12.2020 г. е вписан на „Т.Я.“ и с покупко – продажба от същата дата, имотът е прехвърлен на „Т.Г.Х“, като няма последващи прехвърляния на имота. Върху имота има учредена договорна ипотека. Правни съображения: При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗОЗЗ, а именно длъжностно лице, определено от Министъра на земеделието и храните, каквото е свидетеля С. Т. – Н-к Общинска служба „Земеделие“ - Ивайловград, въз основа на Заповед № РД 46-176/22.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните. НП е издадено от компетентен орган по смисъла на на чл. 44, ал. 2 ЗОЗЗ, а именно длъжностно лице, определено от Министъра на земеделието и храните, каквото е Заместник – министър на земеделието и храните И.К., въз основа на Заповед № РД 09-520/16.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните. Жалбата срещу НП е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество основателна. Родово и местно компетентен да разгледа жалбата е РС – Ивайловград. Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават административнонаказателното производство по реализирането на отговорността на жалбоподателя, поради което са налице формални предпоставки за отмяна на НП, без дори да се разглежда спора по същество, а именно: Санкционираното лице няма качеството на собственик/ ползвател на процесния имот след 10.12.2020 г. и към датата на съставяне на АУАН – 27.09.2024 г., не може да му бъде вменено нарушението, че използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й. Видно от изисканата от Служба по вписвания справка и от приложеното заверено копие на Нотариален акт за покупко – продажба от 10.12.2020 г. санкционираното лице е прехвърлило собствеността на „Т.Г.Х” АД с ЕИК ••••••••• – съвсем различно ЮЛ. АНО е следвало да се убеди, че именно санкционираното лице е това което на 30.07.2024 г. използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й. По такъв начин при издаване на НП е нарушен и чл. 53, ал.1 от ЗАНН – АНО преди да издаде наказателното постановление е бил длъжен да установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение и кой го е извършил. Посочената в АУАН и НП дата – 30.07.2024 г. е дата на установяване на нарушението, а не дата на извършване на нарушението. От свидетелските показание се установява, че процесният имот (а и останалите два имота по констативния протокол) се ползва за неземеделски нужди назад във времето, стигайки до 70 – те години на миналия век. При постановяване на процесното наказателно постановление е нарушен и чл. 34, ал.1, абзац 2-ри ЗАНН – „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“. В конкретния случай нарушението е извършено през 70 – те години на миналия век, откогато процесният ПИ се използва за неземеделски нужди, като част от производствен комплекс, асфалтова база, бетонов възел. Законът за опазване на земеделските земи и вида на нарушението не попадат в кръга на видовете нарушения и изчерпателно изброените нормативни актове в ал.1 и ал.2 на същата норма, предвиждащи различни по – дълги давностни срокове. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. №1/2014 г., на ОСК на НК на ВКС І и ІІ колегия на ВАС, че сроковете за съставяне на акт за установяване на нарушение, съответно за издаване на наказателно постановление по чл. 34 от ЗАНН. В аргумент на това е прието становище, което гласи: „По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.“ В хода на производството не се установиха данни за спиране или прекъсване на давностния срок при предвидените хипотезите на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, чл. 43, ал.6 от ЗАНН и чл. 25 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Предвид факта, че административните нарушения се наказват с финансови санкции, то приложима се явява разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК и административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на конкретно предвиден от законодателя срок. Съгласно описаното в НП и видно от свидетелските показания, нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, са извършени назад във времето повече от 35- 45 години, до 70 –те години на миналия век, преди да бъдат констатирани. Следователно, от датата на осъществяване на административното нарушение до настоящия момент са изминали повече от четири години и шест месеца, като изтичането на този срок води до погасяване на възможността за продължаване на административнонаказателното производство, на основание настъпила абсолютна давност, за което съдът следи служебно. Това е така, тъй като, съгласно чл. 80, ал.1 т.5 от НК, наказателното (респ. административнонаказателното) преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. От друга страна, съгласно чл. 81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал.1, т.5 от НК. Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание „глоба“ („имуществена санкция“), възможността дадено лице да бъде санкционирано, се изключва с изтичане на четири години и шест месеца от извършване на деянията. За пълнота следва да се отбележи, че и описаните в АУАН и НП промишлена сграда – 40 кв. м. и сграда за енергопроизводство (трансформатор) – 18 кв. м. са посочени в нотариалния акт с отделни идентификатори по КККР, съответно 32024.85.497.2 и 32024.85.497.3. Описаните по-горе нарушения, водят до единствената процесуална възможност за съда - пълна отмяна на обжалвания акт. Проверката по същество е невъзможна, предвид тежките пороци на постановлението. При така установеното, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото подлежи на отмяна. По разноските: На осн. чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В ал.2 от същия член се посочва, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В ал.3 от същия член се сочи, че в полза на ЮЛ или ЕТ се присъжда и възнаграждение в р-р, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски. Същият не претендира такива. Не се представят доказателства, че е бил защитаван от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, поради което съдът счита, че не следва да се произнася по разноските. Воден от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът