Решение № 1025 от 27.8.2012 г. на Софийски градски съд по дело № 920/2012 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 19.06.2009г. по НОХД № 10988/07г. на СРС, НО, 102 с-в подсъдимият А.Е.К. е признат за виновен по повдигнатите срещу него обвинения, както следва:

1. Затова че на неустановена дата през периода 02.11.2006г.- 03.11.2006г., в гр.С., ж. к. „Г.Д.", ул. „Л.А.", пред бл.•••, чрез използване на техническо средство - метална заготовка, предназначена за отключване на леки автомобили, отнел чужда движима вещ - лек автомобил „Т. К.", с ДК № ••••••, на стойност 26 700.00 лв. (двадесет и шест хиляди и седемстотин лева) към периода на деянието, от владението на З.Х.С., без нейно съгласие, с намерение протИ.законно да я присвои, като кражбата е в големи размери - престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.4, предл.2 вр. чл.194, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.4, предл.2 вр. чл.194, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК му е наложено НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" от 3 (ТРИ) ГОДИНИ и 3 (ТРИ) МЕСЕЦА.

1. Затова че На 13.11.2006г., в гр.С., ул. „Л.", пред № •, чрез използване на техническо средство - метална заготовка, предназначена за отключване на леки автомобили, отнел чужда движима вещ - лек автомобил „Т. К.", с ДК № ••••••, на стойност 26 200.00 лв. (двадесет и шест хиляди и двеста лева) към датата на деянието, от владението на Д.Д.М., без негово съгласие, с намерение протИ.законно да я присвои, като кражбата е в големи размери - престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.4, предл.2 вр. чл.194, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.4, предл.2 вр. чл.194, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК му е наложено НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" от 3 (ТРИ) ГОДИНИ и 2 (ДВА) МЕСЕЦА.

1. Затова че На неустановена дата, през периода 17.11.2006г. - 18.11.2006г., в гр.С., ж. к. „Г.Д.", пред бл. ••, в съучастие с П.П.К., като съизвършител, чрез използване на техническо средство - метална заготовка, предназначена за отключване на леки автомобили, отнел чужда движима вещ - лек автомобил „А. А 3", с ДК № •••••, на стойност 23 300.00 лв. (двадесет и три хиляди и триста лева) към периода на деянието, от владението на Д.С.М., без негово съгласие, с намерение протИ.законно да я присвои, като кражбата е в големи размери - престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.4, предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на осн. чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.4, предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл.54, ал.1 от НК му е наложено НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" от 3 (ТРИ) ГОДИНИ и 1 (ЕДИН) МЕСЕЦ.

На основание чл.23, ал.1 от НК са групирани наложените на поде. А.Е.К. наказания по настоящото дело, като му наложено ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду тях, а именно – 3 (ТРИ) ГОДИНИ и 3 (ТРИ) МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", което на осн чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 вр. чл.59, ал.2, т.1 вр. чл.57, ал.2 и чл.65, ал.2 от ЗИНЗС вр. чл.41, ал.6 от НК следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП.

На осн. чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК са групирани наложените на подс. А.Е.К. наказания по настоящото дело и по НОХД № 7020/2005г. на СРС-НО, 98 състав, по НОХД № 16001/2006г. на СРС-НО, 4 състав и по НОХД № 7356/2007г. на СРС-НО, 105 състав, като му ОПРЕДЕЛЯ ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ измежду тях, а именно - 3 (ТРИ) ГОДИНИ и 3 (ТРИ) МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", което на осн. чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 вр. чл.59, ал.2, т.1 вр. чл.57, ал.2 и чл.65, ал.2 от ЗИНЗС вр. чл.41, ал.6 от НК следва да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП.

С присъдата подсъдимият А.Е.К. е оправдан по повдигнатите срещу него обвинения както следва:

1. На неустановена дата, през периода 12.08.2006г. - 28.11.2006г., в гр.С., ж. к. „С.Г.", бл.6, в гаражна клетка, с цел да набави за себе си имотна облага, укрил чужда движима вещ - мотоциклет „Априлия Леонардо", с ДК № С ••••, на стойност 2 200.00 лв. (две хиляди и двеста лева), към периода на деянието, собственост на К.К.П., за която предполагал, че е придобита от неустановено по делото лице, чрез престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което било образувано наказателно производство № ЗМ-3374/2006г. по описа на 01 РПУ-СДП, пр. пр. № 44101/2006г. по описа на СРП - престъпление по чл.215, ал.1 от НК.

1. На неустановена дата, през периода 19.11.2006г. - 28.11.2006г., в гр.С., ж. к. „С.Г.", бл. •, в гаражна клетка, с цел да набави за себе си имотна облага, укрил чужда движима вещ - лек автомобил „Т. К.", с ДК № ••••••, на стойност 26 200.00 лв. (двадесет и шест хиляди и двеста лева), към периода на деянието, собственост на „Е.В..Б.А." ООД, за която предполагал, че е придобита от неустановено по делото лице, чрез престъпление по чл.195, ал.2 вр. чл.194, ал.1 от НК, за което било образувано наказателно производство № ЗМ-3872/2006г. по описа на 04 РПУ-СДП, пр. пр. № 56120/2006г. по описа на СРП, като укривателството е в големи размери - престъпление по чл.215, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК.

1. На 29.11.2006г., в гр.С., ж. к. „Г.Д.", бл.•••, вх. •, ет. •, ап ••, около 00: 15 ч., държал боеприпаси - 100 /сто/ бр. стандартни ловни патрони, кал. 12, предназначени за стрелба с ловни пушки, кал. 12 и 2 /два/ бр. стандартни патрони, кал. 22, предназначени за стрелба с пистолети и пушки, кал. 22, без да има за това надлежно разрешение, като боеприпасите са в голямо количество - престъпление по чл.339, ал.2 вр. ал.1, предл.2, алт.6 от НК.

С присъдата подсъдимият П.П.К. е признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, затова че на неустановена дата, през периода 17.11.2006г. - 18.11.2006г., в гр.С., ж. к. „Г.Д.", пред бл. ••, в съучастие с А.Е.К., като съизвършител, чрез използване на техническо средство - метална заготовка, предназначена за отключване на леки автомобили, отнел чужда движима вещ - лек автомобил „А. A3", с ДК № •••••, на стойност 23 300.00 лв. (двадесет и три хиляди и триста лева) към периода на деянието, от владението на Д.С.М., без негово съгласие, с намерение протИ.законно да я присвои, като кражбата е в големи размери - престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.4, предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, поради което и на осн. чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.4, предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" от 3 (ТРИ) ГОДИНИ И 1 (ЕДИН) МЕСЕЦ, което на осн. чл.61, т.З вр. чл.59, ал.1 вр. чл.57, ал.2 и чл.65, ал.2 от ЗИНЗС вр. чл.41, ал.6 от НК следва да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ОТКРИТ ТИП.

На осн. чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК са групирани наложените на подс. П.П.К. наказания по настоящото дело и по НОХД № 15312/2006г. на СРС-НО, 6 състав, като му е наложено едно общо най-тежко наказание измежду тях, а именно – 3 (ТРИ) ГОДИНИ и 1 (ЕДИН) МЕСЕЦ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", което на осн. чл.61, т.З вр. чл.59, ал.1 вр. чл.57, ал.2 и чл.65, ал.2 от ЗИНЗС вр. чл.41, ал.6 от НК следва да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ОТКРИТ ТИП.

Приспаднато е времето, през което двамата подсъдими са били с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА или са били в местата за лишаване от свобода за изтърпяване на наказанията по групираните присъди.

Срещу присъдата е постъпила жалба от адв. Т., защитник на подсъдимия К., с която се прави искане за отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и да му бъде оправдан по повдигнатото срещу него обвинение. В жалбата се твърди, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият е автор на вмененото му инкриминирано деяние. Акцентира на обстоятелството, че св. С. се е отрекъл от дадените на фазата на досъдебното производство показания, в която насока сочи, че доказателствата по делото са протИ.речиви и не могат да доведат до несъмнен извод за авторството и вината на подсъдимия. Защитникът твърди още, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като вътрешното убеждение е изградено върху негодни доказателства. По изложените съображения адв. Т. твърди, че повдигнатото срещу подзащитния му обвинение не се доказва по безспорен и категоричен начин и тъй като присъдата не може да почива върху предположения и догадки, подсъдимият К. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по така повдигнатата срещу него обвинение или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Моли за съдебен акт в този смисъл.

Срещу присъдата е постъпила и жалба от адв. Н., защитник на подсъдимия П.К. с искане същата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подзащитният й бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Излагат се аргументи, идентични с тези в жалбата на другия подсъдим. Твърди се още, че наказанието е индивидуализирано в такъв размер единствено, за да не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 66 от НК. Моли се за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият К. бъде оправдан по повдигнатото срещу него обвинение.

Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор при СРП в частта, в която подсъдимият К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения са събрани достатъчно доказа за извършени престъпления по чл. 215 от НК и чл. 339 от НК. Твърди се, че са събрани достатъчно доказателства, които би следвало да доведат до извод относно авторството и вината на подсъдимия К.. В протеста се твърди още, че наказанията са индивидуализирани незаконосъобразно от страна на първоинстанционния съд, тъй като отегчаващите отговорността обстоятелства предполагат индивидуализирането им в по-висок размер. Излагат се подробни съображения, в които се акцентира на обстоятелствата, че става въпрос за деяния, извършени при условията на съучастие, на обремененото съдебно минало на подсъдимите, лошите им характеристични данни, както и на значителната стойност на предмета на престъпно посегателство. Поради това прокурорът твърди, че наказанията следва да бъдат определени в размер над средния, предвиден за деянията, а не както е приел първоинстанционния съд- по-близо до долната граница. Поради това се моли за отмяна на постановената присъда в частта, в която подсъдимият К. е оправдан по повдигнатото обвинение за извършени престъпления по чл. 215 и 339 от НК и да бъде постановена нова, с която същият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено съответното наказание, както и да бъде изменена присъдата, като бъде увеличен размерът на наказанията, наложени на двамата подсъдими.

В разпоредително заседание на 17.04.2012г. и в съдебно заседание на 19.06.2012г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства. Оспорва изцяло подадения протест.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия К. адв. Т. поддържа подадената жалба на изложените в същата основания, като счита, че в присъдата е незаконосъобразна, тъй като не почива върху обективен анализ на събраните по делото доказателства. Счита, че присъдата е правилна в частта относно оправдаването на подсъдимия по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 215 от НК и чл. 339 от НК. Поради това защитникът поддържа, че постановената присъда е незаконосъобразна, тъй като не почива върху обективен и законосъобразен анализ на доказателствения материал. Моли въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови друга, с която признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатите срещу него обвинения. Алтернативно пледира делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

Защитникът на подсъдимия К., адв. Н. поддържа подадената жалба, мотивирайки се със спорния характер на показанията на св. С.. Счита също, че следва да бъдат кредитирани показанията на св. И. К., тъй като същите не са опровергани от други доказателства по делото. Поради това моли съда да постанови присъда, с която да оправдае подсъдимия К. по повдигнатото срещу него обвинение. Алтернативно моли съда, в случай че намери обвинението срещу подзащитния за доказано, да намали размера на наказанието и да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК. Оспорва изцяло подадения протест.

Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбите и моли същите да бъдат оставени без уважение. В същото време поддържа протеста и пледира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да може да бъде направен несъмнен извод, че подсъдимият К. е осъществил и съставите на престъпленията по чл. 215 и л. 339 от НК, поради което моли въззивния съд да отмени присъдата в оправдателната й част и да постанови нова, с която да признае този подсъдим за виновен по обвиненията, за които е бил оправдан. Прокурорът твърди също така, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен превесът на отегчаващите отговорността обстоятелства, като наложените наказания са индивидуализирани в твърде занижен размер и няма да изпълнят целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Поради това моли размера на наложените на двамата подсъдими наказания да бъде увеличен.

Подсъдимият К. поддържа изложеното от своя защитник и твърди, че няма нищо общо с деянията, за които се води настоящото наказателно производство. Излага подробни съображения относно показанията на св. С.. В дадената последна дума подсъдимият твърди, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Подсъдимият А.Е.К., редовно призован за съдебното заседание, не се явява.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и нейното допълнение‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното отменяване поради следните съображения:

Приетата фактическа обстановка от първоинстанционният съд е съответна на всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите С.В. С. (вкл. и неговите прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания пред съдия от досъдебното производство -т.1. л. 107-109); Д.Б.П.: Л.А.П.-П.; З.Х.С.: А. Х.М.: С.В.С.: Х. С.М.; Д.С.М.; И. Р.С.; М.К.М. (от досъдебното производство пред съдия, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4, предл.2 от НПК -т.1, л. 147-148); Т.И.В. (вкл. и показанията му пред съдия от досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.2 от НПК - т.1, л. 167-169); Х.Д.Д; Л.П. К. (частично): С.Е. К. (частично); Д.С.М.; Д.Д.М.; К.Г.К.: И.Л. К. /майка на поде. К. (частично); И.М.Г.; Г.Б.Б.; К.К.П.; З.И.С.; М.К.Д.; В.А. Т.; Й.И. В.; писмените доказателства и доказателствени средства: том № 1 от досъд. произв.: протокол за оглед на местопроизшествие по ЗМ-3111/2006г. на 04 РПУ-СДП (л.5-6); справка за издирване на автомобил „А. А8" с ДК № •••••• (л.9-10): разрешение за претърсване, протокол за претърсване и изземване от ул. „.Я." № •• (л.22-24); протокол за разпознаване с фотоалбум (л.36-37); протокол за разпознаване с фотоалбум (л.38-39); протокол за разпознаване (л.40-41); протокол за следствен експеримент с фотоалбум (л.42-44; 45-52); протокол за оглед на местопроизшествие по вх. № 40824/2006г. на 06 РПУ с фотоалбум (л.53-54; 55-61); протокол за доброволно предаване на вещи от свид. Попова (л.62); протокол за оглед на гараж на ул. „Я." № •• и на намерено там МПС „Т.'" без per. номера с фотоалбум (л.63-64; 65-71); протокол за оглед на гараж на ул. „Б." № •• с намерено МПС „А. A3" с ДК № ••••• с фотоалбум (л.72-73; 74-82); протокол за претърсване и изземване от ап.15 в бл.••• на ж.к. „Г.Д. с искане на СРП и одобрение от СРС (л.83-86); документи за „Т. К." ДК № •••••• (л.94-105); протокол за доброволно предаване на вещи от свид. С. (л.110); нотариален акт за гаража на ул. „Б." № •• (л.113); документи на „МБТ П." ООД (л.116-130); пълномощно за „А. A3" (л.132); протокол за разпознаване с фотоалбум (л.144-145); акт за смърт (л.154-155); документи за таксиметровия автомобил (л.159-163); протокол за разпознаване с фотоалбум (л.164-165); том № 2: протокол за оглед на местопроизшествие (л.183-184); служебна бележка за Д. М. с пълномощно за „А. A3" (л.186, 187); молба от М. за снемане от издирване и заявление (л.188, 190); експертна справка № 730 (л.193); протокол за оглед на местопроизшествие (л.200-201); служебна бележка за Д. М. (л.205); документи за „Т. К." с ДК № •••••• (л.206-222); свидетелство за регистрация на „Т. К." с ДК № •••••• (л.227-228); протокол за оглед на местопроизшествие (л.230-231); молба от С. за снемане от издирване и заявление (л.233-234); експертна справка № 728 (л.236); протокол за оглед на местопроизшествие /в копие/ (л.250-252); служебна бележка /копие/ за Х. М. (л.253); експертна справка № 729 (л.257); заявление за снемане от издирване на „Т. К." с ДК № •••••• (л.258); молба от свид. К.К. за снемане от издирване с телеграма и заявление (л.269, 273, 274); свидетелство за регистрация на мотоциклет „Априлия Леонардо" с ДК № С •••• /в копие/ (л.277); служебна бележка /копие/ за свид. К.П. (л.278); автотехническа оценителна експертна справка (л.280-284); писмо-отговор от Звено „К. "-04 РПУ (л.286); свидетелство за съдимост на поде. К. (л.302-304); свидетелство за съдимост на поде. К. (л.305-306); справка от АИС-БДС за поде. К. (л.311); документи от ОПП-СДП за регистрация на МПС „Т. К." с ДК № ••••••, „Т. К." с ДК № •••••• и мотоциклет „Априлия Леонардо" с ДК № С •••• (л.335-351); документи от ОПП-ОДП-гр.Ловеч за л.а. „А. A3" с ДК № •••••• (л.353-361); справка от СБДС-СДП за поде. К. (л.363); документи за застрахователна щета по повод кражбата на „Т. К." с ДК № •••••• (л.378-389); том № 3: договор за наем на гаража на ул. „Я." № 14 (л.418); протокол за вземане на сравнителни образци от подписа на свид. М. (л.419-420); договор за наем на гаража в бл.6 на ж. к. „С.Г." (л.424-426); протокол за вземане на сравнителни образци от подписа на Д. (л.427-428); пълномощно за Б. (л.468), от съдебното дело: справка за съдимост на поде. К. (л.13-14, 201-203, 214-216) с бюлетини за съдимост (л.218-221), справка за съдимост на поде. К. (л.18, 222-223) с бюлетини за съдимост (л.225), писмо от СО - Район „Т." с акт за смърт на свид. М. (л.70-71), ; веществените доказателства по делото (иззети при съответните действия, някой от тях върнати): разписка за връщане на „А. A3" на свид. Д. М. (т.2, л.194 от досъд. произв.); разписка за връщане на „Т. К." с ДК № •••••• на свид. З. С. (т.2, л.237 от досъд. произв.); разписка /в копие/ за връщане на „Т. К." с ДК № •••••• на свид. Х. М. (т.2, л.259 от досъд. произв.); разписка /в копие/ за връщане на мотоциклет „Априлия Леонардо" с ДК № С •••• на свид. К.П. т.2, л.276 от досъд. произв.); боеприпасите /на съхранение в 06 РПУ-СДП/; веществените доказателствени средства: фотоснимките от фотоалбумите на огледи, разпознавания и следствен експеримент, както и заключенията на вещите лица по приетите по делото експертизи: на в.л. Г. по СПЕ на свид. М. (т.1, л.150-152 от досъд. произв.); на в.л. С. по АТОцЕ (т.З, л.409-413 от досъд. произв.): на в.л. Д. по графическите експертизи /протокол № 248/2007г. и № 247/2007г./ (т.З. л.421-422, 429-430 от досъд. произв.), на в.л. Лазаров по графическата експертиза (л. 156-161 от съд. д.), на в.л. Д. по балистичната експертиза /протокол № 37/2007г./ (т.З, л.436-442 от досъд. произв.) и на в.л. В.Г. и в.л. В.Г. по техническата експертиза (т.З, л.444-453 от досъд. произв.) Така посочените доказателства са взаимно допълващи се и непротИ.речиви и очертават възприетата от страна на първоинстанцонния съд фактическа обстановка. Същите са обсъдени детайлно от съдията – докладчик при изготвяне на мотивите към постановената присъда, като е анализирана относимостта им към правно релевантните факти по делото.

Правилно е прието от страна на първоинстанционния съд, че в голямата си част доказателствата по делото са непротИ.речиви, взаимно свързани, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Това се отнася на първо място до показаноията на свидетелите С., Д. М., Д. М., П., К. и М. – пострадали от деянията, за които се установява по безспорен начин, че са извършени. Показанията на тези свидетели се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, същите са изразили ясен спомен за осъществилата се фактическа обстановка, като също така не се констаира в показаниятат в показанията им непълноти или неточности, от които да бъде ваден извод за наличието на някаква заинтересованост от изхода на делото или предубеденост към лицата, срещу които се води настоящото наказателно производство. Същото се отнася и до показанията на свидетелите П., М. и С. – собственици на гаражните клетки, кадето са открити инкриминираните превозни средства, свидетелите Д. и М., чиито лични документи са използвани за наемането ими свидетелите Г. и Б. – представители на застрахователните компании. Показанията на тези свидетели са логични и непротИ.речиви, почиват на лични и непосредствени впечатления от осъществилата се фактическа обстановка и изцяло кореспондират с писмените доказателства по делото и изготвените и приети графически експертизи, което мотивира настоящия въззивен състав изцяло да кредитира изводите на първоинстанционния съд, относно достоверността на показанията тези свидетели.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите С. С. и Т.В. като логични, взаимно свързани и почиващи на лични и непосредствени впечатления от осъществилата се фактическа обстановка. Следва да се посочи също така, че по отношение на голяма част от обстоятелствата, за които тези свидетели са давали показания по делото, не е налице протИ.речия както между изложеното от двамата свидетели, така и касателно показанията на всеки един от тях поотделно, дадени на фазата на досъдебното производство, в процедурата по чл. 223 от НПК и при разпита им на фазата на съденото следствие. Същите, освен че са взаимно подкрепящи се, се потвърждават и от писмените доказателства по делото – протоколи за огледи и за следствен експеримент, както и от показанията на свидетелите Т. и В. – поемни лица при извършване на това процесуално следствено действие. Правилно, по отношение на констатираните протИ.речия са кредитирани показанията на свидетелите, дадени на фазата на досъдебното производство, в която насока първоинстанционният съд е изложил подробни съображения в мотивите към атакувания съдебен акт, които се споделят изцяло от въззивния съд и е безпредметно да бъдат преповтаряни в настоящото изложение.

Въззивният съд се солидаризира с приетото становище на контролираната инстанция, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Л. К., С. К. и И. К.. Същите, бидейки близки роднини на двамата подсъдими, се явяват заинтересовани от изхода на делото, поради което показанията им следва да бъдат преценявани изключително критично, подобно на евентуално дадени обяснения. Тъй като изложеното от тях се опровергава от други събрани по делото доказателства, а именно – показанията на свидетелите С., Д. и С. и приетите по делото експертизи, показанията на посочените свидетелки следва да се разглеждат като изграждащи защитна версия на двамата подсъдими, целяща да отклони понасянето от тяхна страна на наказателна отговорност за извършените протИ.правни и престъпни деяния и съответно не следва да бъдат кредитирани. По същия начин, като оборени от останалия събран доказателствен материал следва да се разглеждат и показанията на свидетелите Р., Т. и Г.. Следва изцяло да бъдат кредитирани и приетите по делото експертизи и писмените доказателства като обективни и относими към предмета на доказване по делото.

Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи възможност въз основа на тези доказателства да се стигне до различни изводи относно фактите по делото, независимо от твърденията на страните в съдебното заседание на въззивния съд, поради което прие следното от фактическа страна:

Подсъдимият А.Е.К. е роден на •••г•••, българин с българско гражданство, неженен, със средно образование, осъждан, безработен, с адрес: гр.С., ж.к...Г.Д. 1 ', бл.•••, вх. •, ет. •, ап. ••, с ЕГН: ••••••••••. За него не са събрани характеристични данни.

Подсъдимият П.П.К. е роден на •••г•••, българин с българско гражданство, неженен, с основно образование, неосъждан, безработен, с постоянен адрес: гр.С., ж.к. „Г.Д.", бл. ••. вх. •, ет. •, ап. •• и настоящ адрес: с. Д., общ. П., ул. „Л. '" № •, с ЕГН: ••••••••••. За него също не са събрани характеристични данни.

Подсъдимите А.К. и П.К. се познавали и били приятели. През 2006г., като двамата се познавали и със свидетелите С. С. и Т.В.. Последният работел, като таксиметров шофьор и управлявал таксиметров лек автомобил „С. Л. '• с ДК № •••••••••• АС, който предоставял за временно ползване от поде. А.К..•••, неустановено по делото лице, сключило със свид. Л.П., писмен договор за наем на гаражна клетка, находяща се в гр С., ж. к. „С.Г.", бл.6, като се представило е личната карта на свид. Х. Д., която последният загубил в началото на 2006г.

На неустановена дата, през периода лятото - есента на 2006г., неустановено по делото лице с името „Г." сключило със свид. А. М., устен договор за наем на гаражна клетка, находяща се в гр.С., ул. „Б." № ••, като се представило именно с посоченото малко име.

На 12.10.2006г., в гр.С., неустановено по делото лице сключило със св. С.С., писмен договор за наем на гаражна клетка, находяща се в гр.С.. ул. „Л. " № ••, като се представило с личната карта на свид. М. М., която последният загубил през 2005г.

На неустановена дата, през периода 02.11.2006г. - 03.11.2006г., в гр. С.. подс. А.К. получил от свид. Т.В., за временно ползване, горепосочения таксиметров лек автомобил. Подсъдимият К. се свързал със свид. С. С., обяснил му, че трябвало да прибере паркиран лек автомобил на свой приятел, като му предложил да го придружи, като последният се съгласил. Подсъдимият А.К. и свид. С. се придвижили с таксиметровия лек автомобил до адрес, находящ се в гр.С., ж.к. „Г.Д.“, ул. „Л.А.'", пред бл. •••. Там бил паркиран лек автомобил „Т. К.“ с ДК № ••••••, на стойност 26 700.00 лв. автомобилът бил лизингов, като владение върху него упражнявала свид. З. С. чрез издадено й пълномощно. Подс. А.К. слязъл от таксиметровия лек автомобил, отишъл пред паркирания от свид. З. С., лек автомобил „Т. К." с ДК № •••••• и, чрез използване на техническо средство - носена от него метална заготовка, предназначена за отключване на леки автомобили, отворил шофьорската врата на последния, привел МПС в движение и отнел същото, без знанието и съгласието на свид. З. С.. Подсъдимият К. указал на свид. С., да управлява таксиметровия лек автомобил, след протИ.законно отнетия такъв. Двамата се придвижили до посочен от подсъдимия К. •••, където била разположена предварително наетата, от страна на неустановеното по делото лице подземна гаражна клетка. Подсъдимият А.К. отключил с ключове и дистанционно управление вратата на гаража, паркирал вътре отнетия лек автомобил и заключил помещението. След извършване на това, поде. А.К. върнал таксиметровия лек автомобил на свид. Т.В.. На 13.11.2006г., в гр.С., поде. А.К. получил отново посочения таксиметров лек автомобил за временно ползване от страна на свид. Т.В.. Подсъдимият К. се свързал пак със свид. С., като му предложил отново да го придружи, след което двамата, заедно с таксиметровия лек автомобил, отишли на адрес, находящ се в гр.С., ул. „Л.", пред № 8, където бил паркиран и заключен лек автомобил „Т. К." с ДК № ••••••, на стойност 26 200.00 лв., върху който автомобил имал владение свид. Д. М.. Подсъдимият К. слязъл от таксиметровия автомобил, отишъл пред паркирания лек автомобил "Т. К." с посочения номер и, чрез използване на техническо средство - носена от него метална заготовка, предназначена за отключване на автомобили, отворил шофьорската врата на последния, привел МПС в движение и го отнел, но без знанието и съгласието на свид. Д. М.. В същото време, свид. М. се събудил от алармата на колата си, излязъл на терасата и успял да види затварянето на вратите на автомобила си, но не и лицето, което се качва в колата. Тъкмо по това време, поде. К. казал на свид. С. да управлява таксиметровия лек автомобил след отнетата „Т.", като двамата се придвижили до адрес, посочен от поде. К., •••, където била разположена наетата от неустановено по делото лице подземна гаражна клетка. Подсъдимият К. отключил с ключове вратата на гаража, паркирал вътре отнетия лек автомобил и заключил помещението. След извършване на тези действия, поде. К. върнал таксиметровия автомобил на свид. Т.В.. На неустановена дата, през периода 17.11.2006г. - 18.11.2006г., в гр.С., подсъдимият А.К. за пореден път получил горепосочения таксиметров автомобил за временно ползване от свид. Василев. Подсъдимият К. се срещнал с поде. П.К. и двамата посетили свид. С., на когото предложили да ги придружи, след което, тримата заедно отишли на адрес, находящ се в гр.С., ж. к. „Г.Д.", пред бл. ••. Движели се отново с таксиметровия автомобил. Пред жилищния блок бил паркиран лек автомобил „А. А 3" с ДК № •••••, на стойност 23 300.00 лв., който бил във фактическата власт на свид. Д. М.. Двамата подсъдими А.К. и П.К. слезли от таксиметровия лек автомобил, отишли пред паркирания от свид. Д. М. лек автомобил и, чрез използване на техническо средство - носена от тях метална заготовка, предназначена за отключване на леки автомобили, отворили шофьорската врата на последния, привели автомобила в движение и отнели същото, без знанието и съгласието на свид. Д. М.. Двамата подсъдими казали на свид. С. С. да кара таксиметровия автомобил след..А."-то, като тримата се придвижили до посочен от подсъдимите адрес, находящ се в гр.С., ул. „Б." № ••. където била разположена предварително наета гаражна клетка. Подсъдимият К. отключил гаража с ключове, паркирал вътре отнетия автомобил и заключил помещението. След това подс. К. върнал таксиметровия лек автомобил на свид. Т.В.. Свидетелят К.П. бил собственик на мотоциклет „Априлия Леонардо" с ДК № С ••••, на стойност 2 200 лв. На 12.08.2006г., в гр.С., мотоциклетът бил отнет протИ.законно от владението на законния му собственик, от страна на неустановено по делото лице, във връзка с което било образувано досъдебно наказателно производство № ЗМ-3374/2006г. по описа на 0Г во РПУ-СДП, прок. преп. № 44101/2006г. на СРП, за престъпление по чл.194, ал.1 от ПК. На неустановена дата, през периода 12.08.2006г. - 28.11.2006г., неизвестно по делото лице укрило въпросния мотоциклет в гаражната клетка на бл.6 на столичния ж. к. „С.Г.", до който имал достъп.

„Е.В..Б.А." ООД притежавало собствеността върху лек автомобил „Т. К." с ДК № •••••• на стойност 26 200 лв. На 19.11.2006г., лекият автомобил бил отнет протИ.законно от страна на неустановено по делото лице. от владението на законния му собственик, във връзка с което било образувано досъдебно наказателно производство № ЗМ-3872/2006г. по описа на 04 то РПУ-СДП, прок. преп. № 56120/2006г. по описа на СРП, за престъпление по чл.195, ал.2 вр. чл.194. ал.1 от ПК. На неустановена дата в периода 19.11.-28.11.2006г. неизвестно лице е укрило горепосочения лек автомобил отново в гаражната клетка, находяща се в гр.С., ж. к. „С.Г.", бл.6, до която имал достъп.

На неустановена дата, в периода средата на м. ноември 2006г. - 25.11.2006г., подсъдимият А.К. оставил на съхранение при свид. С., в жилище, находящо се в гр.С., ул. „Я." № •, вх. •, ет. •, ап. •, заключен пластмасов сандък, съдържащ инструменти, заготовки и технически устройства, предназначени за отключване и протИ.законно отнемане на различни марки и модели МПС. Подсъдимият К. обяснил на свид. С., че в сандъка били заключени ценни вещи, като го помолил да пази и съхранява последните. На 25.11.2006г., органите на МВР от 01 РПУ-СДП извършили претърсване в горепосоченото жилище, където намерели и иззели по предвидения от закона ред, оставения от страна на подс. К. заключен пластмасов сандък.

На 28.11.2006г., вечерта, свид. С. С. участвал в следствен експеримент, извършен от органите на досъдебното производство по досъдебно наказателно производство № ЗМ-4363/2006г. по описа на О6 РПУ-СДП, прок. преп. № 46116/2006г. на СРП, в хода на който посочил горепосочените гаражни клетки, където били намерени част от горепосочените протИ.законно отнети МПС, както и всички протИ.законно укрити такива.

Подсъдимият А.К. заедно със сестра си - свид. С. К., и майка си - свид. Л. К., живеел в жилище, находящо се в гр.С., ж. к. „Г.Д.", бл.•••, вх.Б, ет. •, ап. ••. Същият използвал холно и спално помещения, за второто от които се преминавало през първото такова. На 29.11.2006г.. около 00: 15ч. органите на досъдебното производство по досъдебно наказателно производство № ЗМ- 4363/2006г. по описа на О6 РПУ-СДП, прок. преп. № 46116/2006г. на СРП, извършили претърсване в дома на подсъдимия, където намерили и иззели по предвидения от закона ред 1 бр. метална заготовка, предназначена за отключване и протИ.законно отнемане на МПС, както и 100 бр. стандартни ловни патрони, кал. 12, предназначени за стрелба с ловни пушки, кал. 12 и 2 бр. стандартни патрони, кал. 22, предназначени за стрелба с пистолети и пушки, кал. 22. Боеприпасите били останали в дома на подсъдимия от покойния му баща, който приживе имал разрешение за тях.

От справката за съдимост (вж. л.214-216 от съд. д.) се установява, че подсъдимият К. е осъждан:

1) с решение по НАХД № 15265/2005г. на СРС-НО, 101-и състав, влязло в сила на 03.06.2006г., като за извършено до 24.06.2004г. престъпление по чл.345 от НК е освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК с налагане на административно наказание „глоба" 500 лв.;

2) с присъда по НОХД № 7020/2005г. на СРС-НО/ 98-и състав, влязла в сила на 07.03.2007г., за извършено 30.11.2003г. престъпление по чл.346 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от две години, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.66 от НК за изпитателен срок от пет години;

3) с присъда по НОХД № 16001/2006г. на СРС-НО, 4-и състав, влязла в сила на 08.05.2007г., за извършено в периода 13-14.03.2003г. престъпление по чл.346, ал.2 от НК му е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода", чието изпълнение на осн. чл.66 от НК е отложено за изпитателен срок от три години;

4) с присъда по НОХД № 7356/2007г. на СРС-НО, 105-и състав, влязла в сила на 19.01.2009г., за извършено на 01.11.2006г. престъпление по чл.346, ал.5 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от три години, като на осн. чл.66 от НК е отложено изпълнението му за изпитателен срок от пет години.

От справката за съдимост (вж. л.222-223 от съд. д.) се установява, че подсъдимият К. е осъждан с присъда по НОХД № 15312/2006г. на СРС-НО, 6-и състав, влязла в сила на 23.01.2008г., като за извършено в периода 04.04.-19.06.2006г. престъпление по чл.195 вр. чл.26 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от три години, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.

От приетото по делото заключение на в.л. С. по автотехническата и оценителна експертиза се установява, че: а) към 17/18.11.2006г. средната пазарна стойност на лек автомобил „А. A3" с ДК № •••••, рама № ••••••••••, двигател № ••••••••••, произведен 2002г., е 23 300.00 лв.; б) към дата 13.11.2006г. средната пазарна стойност на лек автомобил „Т. К. 1.4D" с ДК № ••••••, рама № SB1KC28E30F000507, двигател № 1ND0210377, произведен 2005г., е 26 200.00 лв.; в) към дата 02/03.11.2006г. средната пазарна стойност на лек автомобил „Т. К. 1.6i" с ДК № ••••••, рама № SB1KZ20E60F000057, двигател № 3ZZU624368, произведен 2005г„ е 26 700.00 лв.; г) за периода 19.11.-28.11.2006г. средната пазарна стойност на лек автомобил „Т. К. 1.4TD" с ДК № ••••••, рама № SB1KC28E00E008697, двигател № 1ND01855567, произведен 2005г., е 26 200.00 лв.; д) за периода 12.08.-28.11.2006г. средната пазарна стойност на мотоциклет „Априлия Леонардо" с ДК № С ••••, рама № ZD4MBA000WS0L3733, двигател № R0TAX154579486, произведен 1999г., е 2 200.00 лв.; е) стойността на минималната работна заплата от 01.01.2006г. до изготвянето на експертизата е 160 лв., като 70 МРЗ („големи размери") са 11 200 лв., а 140 МРЗ („особено големи размери") - 22 400 лв., като стойността на всеки от автомобилите превишава посочените граници; ж) общата стойност на първите три автомобила е 76 200 лв. и превишава границите на „големи размери" и на „особено големи размери" към периода 02.11.-18.11.2006г.; з) общата стойност на последните две МПС е 28 400 лв. и към периода 12.08.-28.11.2006г. превишава границите на „големи размери" и „особено големи размери" (вж. л.409-413, т.З от досъд. произв.).

От заключението на в.л. Г. по приетата психиатрична експертиза се установява, че свидетелят М. М. не страда от психично заболяване, което да се приравни към продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието в смие. на чл.ЗЗ от НК; има данни за системна употреба на наркотично вещество хероин с данни са психическа и физическа зависимост и морално-етическа деградация на личността, като същият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да дава достоверни обяснения, като психичното му състояние му позволява да възприема фактите от значение за делото и да дава обяснения за тях (вж. л.150-152, т.1 от досъд. произв.).

От заключението на приетите по делото графически експертизи на в.л. Д. се установява, че: а) подписът в графа..Наемател 4 ' в Договор за наем на недвижими имот от 12.10.2006г. не е положен от М.К.М. (л.421-422, т.З от досъд. произв.); б) подписът в графа „Наемател" в Договор за наем от 31.05.2006г. не е положен от Х.Д.Д (л.429-430, т.З от досъд. произв.).

От заключението на изготвената и приета по делото балистична експертиза на в.л. Д. и в.л. Самохин се установява, че: а) представените за изследване 2 бр. патрони тип „флобелкови", кал. 22 са годни да произведат изстрел и представляват боеприпаси по смисъла на чл.6 от ЗКВВООБ; б) представените за изследване 100 бр. ловни патрони, .12"-ти калибър, 99 бр. от тях са годни да произведат изстрел и в така представения си вид представляват боеприпаси по смие. на чл.6 от ЗКВВООБ, а 1 бр. от ловните патрони, с черна на цвят гилза от пластична материя и надпис отпред 8/0 не е годен да произведе изстрел (вж. л.436-442, т.З от досъд. произв.).

От заключението на назначената и изготвена техническа експертиза се установява функционалното предназначение на посочените в нея 7 бр. обекти (подробно описани в експертизата), невъзможността да се отговори дали тези обекти представляват система и дали са изправни (и поради каква причина), както и обстоятелството, че въпросните обекти служат за действия върху автомобили на фирма..Фолксваген Груп" (вж. л.444-453. т.З от досъд. произв.).

Първоинстанционният съд е назначил и графическа експертиза с в.л. Лазаров, приета по делото, от която се установява, че подписът за „Пациент" в долния ляв ъгъл на представения за изследване амбулаторен лист № 2847/31.10.2006г. за преглед на А.Е.К. не е положен от А.Е.К., а от друго лице, като не е влагано старание за подражаване на действителен подпис, а е измислен в момента на полагането, като е използвана буквата „А" от името на лицето (вж. л. 156-158 от съд. д.).

Въз основа на тази обстановка от правна страна районният съд законосъобразно е приел, че подсъдимият А.Е.К. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, вр. Чл. 194, ал. 1 от НК, като по отношение на третото деяние квалификацията е във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна. Следва да се посочи, както е отбелязал и първоинстанционният съд, че по отношение на подсъдимия К. може да се разсъждава за квалифициране на деянието като такова по чл. 26, ал. 1 от НК, но доколкото такова обвинение не му е било предявявано и доколкото сборуването на стойностите на инкриминираните вещи би могло да доведе до по-тежка правна квалификация, това би довело до недопустимо влошаване положението на лицето, срещу което се води производството, без да е имало такова обвинение, срещу което той да се е надлежно защитавал, което се явява процесуално недопустимо.

От обективна страна 1 неустановена дата в периода 02.11.-03.11.2006г., в гр. С., ж. к. „Г.Д.", ул. „Л.А.", пред бл.•••, чрез използване на техническо средство - метална заготовка, предназначена за отключване на леки автомобили, е отнел чужда движима вещ - лек автомобил „Т. К." с ДК № ••••••, на стойност 26 700.00 (двадесет и шест хиляди и седемстотин) лева към периода на деянието, от владението на свид. З.Х.С., без нейно съгласие, с намерение протИ.законно да я присвои, като кражбата е в големи размери.

1. На 13.11.2006г., в гр.С., ул. „Л.", пред № 8, чрез използване на техническо средство - метална заготовка, предназначена за отключване на леки автомобили, отнел чужда движима вещ - лек автомобил „Т. К.", с ДК № ••••••, на стойност 26 200.00 лв. (двадесет и шест хиляди и двеста лева) към датата на деянието, от владението на Д.Д.М., без негово съгласие, с намерение протИ.законно да я присвои, като кражбата е в големи размери.

1. На неустановена дата, през периода 17.11.2006г. - 18.11.2006г., в гр.С., ж. к. „Г.Д.", пред бл. ••, в съучастие с П.П.К., като съизвършител, чрез използване на техническо средство - метална заготовка, предназначена за отключване на леки автомобили, отнел чужда движима вещ - лек автомобил „А. А 3", с ДК № •••••, на стойност 23 300.00 лв. (двадесет и три хиляди и триста лева) към периода на деянието, от владението на Д.С.М., без негово съгласие, с намерение протИ.законно да я присвои, като кражбата е в големи размери.

Налице са всички елементи от съставите на вменените на подсъдимия К. престъпления. Налице е прекъсване на фактическата власт на правомерния държател на вещта, без негово съгласие и установяване на своя неправомерна фактическа власт. Налице са и квалифициращите елементи от състава на престъплението, доколкото за извършване на деянието е използвано специално техническо средство, с което е отворен автомобила, като в същото време, видно от приетата по делото оценителна експертиза, стойността на всяка една от вещите покрива квалифициращият признак „големи размери“.

От субективна страна – подсъдимият А.К. е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на закона и е без съгласието на владелеца на вещта и е имал намерение да присвои вещта. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици - да присвои предмета на престъплението.

Въз основа на тази обстановка от правна страна районният съд законосъобразно е приел, че подсъдимият П.П.К. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, вр. Чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

От обективна страна: На неустановена дата, през периода 17.11.2006г. - 18.11.2006г., в гр.С., ж. к. „Г.Д.", пред бл.14, в съучастие с А.Е.К., като съизвършител, чрез използване на техническо средство - метална заготовка, предназначена за отключване на леки автомобили, отнел чужда движима вещ - лек автомобил „А. А 3", с ДК № •••••, на стойност 23 300.00 лв. (двадесет и три хиляди и триста лева) към периода на деянието, от владението на Д.С.М., без негово съгласие, с намерение протИ.законно да я присвои, като кражбата е в големи размери.

Налице са всички елементи от състава на вмененото на подсъдимия К. престъпление. Налице е прекъсване на фактическата власт на правомерния държател на вещта, без негово съгласие и установяване на своя неправомерна фактическа власт. Налице са и квалифициращите елементи от състава на престъплението, доколкото за извършване на деянието е използвано специално техническо средство, с което е отворен автомобила, като в същото време, видно от приетата по делото оценителна експертиза, стойността на вещта покрива квалифициращият признак „големи размери“.

От субективна страна – подсъдимият П.К. е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост, съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на закона и е без съгласието на владелеца на вещта и е имал намерение да присвои вещта. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици - да присвои предмета на престъплението.

Причини за извършване на инкриминираното деяние е незачитането от страна на подсъдимите на установения в страната правов ред и желанието им за неправомерно имуществено облагодетелстване.

Правилно подсъдимият А.К. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите срещу него обвинения за извършени престъпления по чл. 215, ал. 1 от НК, л. 215, ал. 2, вр. Ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 от НК.

По отношение на престъпленията по чл. 215, ал. 1 от НК и чл. 215, ал. 2 от НК, се установява единствено, че в посочените от св. С. гаражни клетки са установени инкриминираните вещи. Не се установява обаче по необходимия за постановяването на осъдителна присъда безспорен и категоричен начин, че същите са оставени и съхранявани там именно от подсъдимия К.. В тази насока следва да се посочи, че свидетелят не е възприел отнемането им, подобно на другите описани по-горе инкриминирани вещи, нито е установено, че подсъдимият К. е бил единственото лице, което е ползвало посочените гаражни клетки. Поради това настоящата въззивна инстанция намери, че в подкрепа на тези обвинения не са събрани достатъчно доказателства, единствена възможна последица на което се явява постановяването на оправдателна присъда в тази част, респективно, потвърждаване на възприетото от страна на първоинстанционния съд становище, обективирано в атакуваната присъда.

Същото касае и обвинението за извършено от подсъдимия К. престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Установи се от материалите по делото, че при извършеното претърсване в дома на подсъдимия, където той е живеел с негови близки са открити инкриминираните боеприпаси. Не се установява обаче, че именно той е осъществявал фактическата власт върху тях, с оглед данните по делото, че същите са оставени в жилището от починалия му баща, който е имал надлежно разрешение за тях. Обстоятелството, че и подсъдимият е живял в жилището, не може да бъде достатъчно за формиране на категоричен извод в подкрепа на обвинението, поради което, на основание чл. 304 от НПК, подсъдимият К. следва да бъде оправдан и по това повдигнато срещу него обвинение.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъпленията по чл. 195, ал. 2, вр. Ал. 1, т. 3, вр. Чл. 194, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ до ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционният съд, при индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия К., не е преценил в тяхната цялост наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. При индивидуализация наказателната отговорност на подс.К. са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят определяне на наказание в размер по-висок от този, определен от първоинстанционния съд. Такива се явяват обстоятелството, че става въпрос за три отделни деяния, всяко едно от които покрива състава на вмененото му квалифицирано престъпление, наличието на предходно наложено административно наказание по реда на чл. 78 А от НК за деяние, свързано с нарушаване на режима, определен за моторните превозни средства, водещата роля, която същият има при съвместната престъпна дейност с подсъдимия К.. Поради това съдът приема, че целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати с определяне на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на по ПЕТ ГОДИНИ за всяко едно от деянията, който размер е под средния, предвиден за същите, но отчита наличието на посочените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства. На основание чл. 25, вр.чл. 23 от НК следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание, а именно – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което следва да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. Така определеното общо наказание следва да намери своето отражение и при извършеното от страна на първоинстанционния съд групиране на наложените наказания по отношение на деянията настоящото дело и по НОХД № 7020/2005г. на СРС-НО, 98 състав, по НОХД № 16001/2006г. на СРС-НО, 4 състав и по НОХД № 7356/2007г. на СРС-НО, 105 състав. Наказанията по така посочените присъди правилно са групирани от страна на първоинстанционния съд, като с оглед на наказанието, наложено по настоящото дело, което се явява такова с най-висок размер, следва постановената присъда да бъде изменена в тази си част като бъде определено ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което следва да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

По отношение на подсъдимия К., първоинстанционният съд правилно е преценил превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, но и наличието на отегчаващи такива, като е определил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ и ЕДИН МЕСЕЦ, който размер настоящата въззивна инстанция споделя като адекватен на извършеното деяние и личността на подсъдимия. Определяне на наказание в размер на абсолютния минимум за деянието, а именно - ТРИ ГОДИНИ или при условията на чл. 55 от НК /под минимума, предвиден за деянието/ не отговаря на условията на чл. 36 от НК и няма да постигне визираните в тази разпоредба цели с оглед установената по делото фактическа обстановка и липсата на критичност от страна на подсъдимия К. към неговата престъпна дейност. Правилно, на основание чл.25, вр. Чл. 23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наказанието, наложено на подсъдимия К. по настоящото дело и по НОХД № 15312/2006г. на СРС-НО, 6 състав, а именно – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ и ЕДИН МЕСЕЦ, което следва да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ. Ето защо в тази си част присъдата следва да бъде потвърдена.

Първоинстанционният съд правилно е приспаднал времето, през което двамата подсъдими са били с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, както и им е възложил направените по делото разноски.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна, поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето решение.

Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд