Решение № 2548 от 29.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 9170/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба от „Тера“ АД срещу наказателно постановление/НП/ № 68/28.09.2018г., издадено от директор на Регионална инспекция по околната среда и водите-София/РИОСВ-София/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 399 400 лв. на основание чл. 76, ал. 1 от Закона за ограничаване на изменението в климата/ЗОИК/ за нарушение на чл. 48, ал. 1 ЗОИК. НП се атакува като незаконосъобразно и неправилно. Изтъква се, че на дружеството не е предявен АУАН, че дружеството е било лишено от възможността да представи възражения в срока по чл. 44 ЗАНН, както и че преди влизане в сила на НП са предприети действия по събиране на публичното задължение чрез изпращането му на публичен изпълнител. По жалбата е било образувано НАХД № 208/22г. по описа на РС-Червен бряг, като с решение от 12.02.2023г. е отменено НП № 68/28.09.2018г. Решението на РС-Червен бряг е било обжалвано, като с решение от 14.06.2023г. по КАНД № 280/23г. по описа на Административен съд-гр. Плевен решението по НАХД № 208/22г. по описа на РС-Червен бряг е било обезсилено и делото е било изпратено за разглеждане на Софийски районен съд. Пред СРС е образувано НАХД № 9170/23г. по описа на СРС, НО, 107 с- в, като на 24.04.2024г. е даден ход на делото по същество. Жалбоподателят “Тера“ АД се представлява от адв. Е, който моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира направените по делото разноски. Въззиваемата страна се представлява от юрк. П, която счита, че жалбата е недопустима. Алтернативно счита, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки. Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Издадено е НП № 68/28.09.2018г. от директора РИОСВ-София, с което на „Тера“ АД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 399 400 лв. на основание чл. 76, ал. 1 от ЗОИК за нарушение на чл. 48, ал. 1 ЗОИК. Жалбата е процесуално допустима, противно на възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна, тъй като видно от известие за доставяне, приобщено към административнонаказателната преписка, НП № 68/18г. е връчено на лице с имена Петър Кръстев, като не е отбелязано какво е отношението на това лице към дружеството „Тера“ АД. Съдът приема, че НП не е надлежно връчено, респективно за дружеството не е започнал да тече срок за обжалване от датата на отбелязването в известието за доставяне, като жалбата не е просрочена. Съдът счита, че е безпредметно да обсъжда доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения и по съществото на делото, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, тъй като към настоящия момент е изтекла абсолютната давност за преследване на вмененото на жалбоподателя нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН "По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго", т.е. в административнонаказателните производства субсидиарно се прилагат институтите, регламентирани в НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на отговорността като материалноправен институт. На първо място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство, тъй като съгласно чл. 24, т. 3 НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва да бъде прекратено. На второ място законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите свързани с изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т.нар. абсолютни давностни срокове приложение намират разпоредбите на чл. 80 и следващите на Наказателния кодекс. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, според което разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. В процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК – административнонаказателното производство следва да се счита погасено по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на срок, надвишаващ четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението. Съдът счита, че е изтекла абсолютната погасителна давност за преследване на вмененото на жалбоподателя „Тера“ АД административно нарушение, което в НП се твърди, че е извършено на 02.05.2018г., поради което съобразно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК още на 02.11.2022г. е изтекла абсолютната погасителна давност. С оглед на това съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство прекратено. При този изход на делото жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Видно от приобщения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят „Тера“ АД е заплатил 12550 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че РИОСВ-гр. София следва да бъде осъдена да заплати на „Тера“ АД 12550 лева разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното производство. Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 6, вр. ал. 2, т. 3 ЗАНН Софийски районен съд