Решение № 264 от 1.8.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 371/2024 г.

Производството е въззивно по реда на глава XXI от НПК. Образувано е по въззивен протест на прокурор при СП /закрита/ и допълнителен протест от прокурор при СГП срещу присъда от 17.05.2022г., по НОХД №4171/2018г. на 10–ти състав на СНС /закрит/, с която подсъдимите Г. Д. А., К. Г. Г., С. Д. Г. и Б. Х. М. са били признати за невиновни и оправдани, както следва: по обвинението за участие по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 т.2 вр. ал.2 от НК първите трима – А., Г. и Г., а последният – М. по обвинението за ръководство по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК на организирана престъпна група, действала в периода от неустановена дата от началото на м. януари 2017 г. до 27.07.2017г. на територията на Р. България, в района гр.Свиленград, като групата била създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 280 НК. Със същата присъда, която се атакува, подсъдимите Б. Х. М., Г. Д. А., К. Г. Г., С. Д. Г. и Н. Г. П., са били признати за невиновни и оправдани по обвинението в престъпление по чл.280 ал.2 т.1, т.3 и т.5 пр.1вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК, за това, че: на 27.07.2017 година в землището на село Труд, област Пловдив, на път II - 64, километър 48+400 са действали на територията на Р. България, в съучастие като помагачи с неустановено по делото лице / извършител / и са улеснили превеждането през границата на страната от територията на Р. Турция и Р.Гърция на територията на Р. България на група от хора, а именно иракските граждани S. E. А K.; S. A. H.; A. A. F.; D. X. S.; K. Н. A.; J. J. A.; S. K. K.; L. D. K.; A. S. V.; R. H. AO H.; H. Q. H.; M. S. K.; V. O. O.; W. H. A.; AS A AD M. AJ A.; H. A. S.; S. S. Н.; A. M. M.; B. S. H.; H. A. A.; M. K. A.; A. J. O.; R. M. A.; A. A. K.; H. A. K.; A. S. O.; N. A. J.; A. A. A. S.; I M A.; H. H. A.; H. A. R.; S. S. V.; N. D. S.; A. R. S.; D. D. E.; D. D. E.; A. R.; W. M. M.; A. A. K.; K. A. A K.; D. Q. H.; S. E. H.; A. A. J.; A. A. J., от които четиринадесет лица, ненавършили 16 години- H. A. R.; S. S. V.; N. D. S.; A. S.; D. D. E.; D. D. E.; A. R.; W. M. M.; A. A. K.; K. A. K.; D. Q. H.; S. E. H.; A. A. J.; A. A. J., без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места, като преведените лица не са български граждани и превеждането им е организирано от група (от организирана престъпна група) с ръководител Б. Х. М. и участници Г. Д. А., К. Г. Г. и С. Д. Г., като подс.М. е бил обвинен за това, че е подпомогнал дейността на неизвестния извършител, давайки напътствия как да организират транспортирането и да намерят преведените лица, съответно подс.А. – за това, че е участвал в транспортирането на преведените лица от границата до вътрешността на страната, подс.Г. – за това, че е предоставил товарни автомобили на подс.Г. А. и подс.Н. П. за транспортиране на преведените лица от границата на страната до гр.София и придружавал като пилотен автомобил товарните автомобили, управлявани от подс.П. и подс.Г. от границата на страната до задържането им в района на Община Пловдив, подс.Г. – за това, че е участвал в транспортирането на преведените лица от границата до вътрешността на страната, подс.П. – за това, че е участвал в транспортирането на преведените лица от границата до вътрешността на страната. На основание чл. 190, ал.1 от НПК с оглед оправадателната присъда е било постановено напревените по делото разноски остават за сметка на Държавата. В протеста и допълнението към него са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, който не отговарял на изискванията заложени чл.305 ал.3 от НПК, поради отсъствието на законово издържани мотиви. Според прокурора липсвал анализ на отделните доказателства и доказателствени средства, така, че да бъде разбрано вътрешното убеждение на съда по отношение на вменената престъпна дейност на подсъдимите за инкриминираните деяния. Не били посочени установените обстоятелства, въз основа на какви доказателствени материали било взето крайното решение и какви са правните съображения за това. Схематично били изложени обстоятелства за правната страна на деянието, без да бъдат направени конкретни правни изводи, а самата фактология била оскъдно описана. Според държавното обвинение мотивите били неясни, непълни и законово неиздържани, което се приравнявало до липса на такива. Претендира се атакуваната присъда от 17.05.2022г. по НОХД №4171/2017г. да бъде отменена и подсъдимите М., А., Г., П. и Г. да бъдат признати за виновни по първоначално повдигнаните им обвинения. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и се придържа към изложените в него доводи. Счита, че по делото били събрани категорични доказателства за виновността на подсъдимите по повдигнаните им обвинения, както за ръководство и участие в организираното престъпно сдружение, така и по отношение на вторичната престъпна дейност по чл.280 ал.2 от НК, в която подсъдимите действали като помагачи. Доказателствата били неправилно интерпретирани от първостепенния съд, без извършен отделен и всеобхватен анализ, в резултат на което били изведени погрешни правни изводи. Гласните доказателства били разделени на няколко групи, без да бъдат съпоставени по между си, както и с останалите писмени доказателства, заключения на дактилоскопни и технически експертизи, в това число и с ВДС от експлоатирани СРС. Иска се от въззивната инстанция да извърши нова повторна оценка и анализ на доказателствените източници. Претенцията на държавното обвинение е отмяна на присъдата и признаване на подсъдимите за виновни по първоначално повдигнатите обвинения. Пред въззивния съд подсъдимите се явяват лично и с упълномощените си защитници, както следва – подс. Б. М. с адв. В. П., подс.Г. А. с адв.С. З., подс.Н. П. и подс.К. Г. с адв.Е. М., подс. С. Г. с адв.М. Ф.. Подсъдимите и техните защитници молят въззивната инстанция да не уважава протеста и да остави в сила присъдата на първата инстанция, която намират за правилна, обоснована и законосъобразна. Приемат протеста за неоснователен, а обвиненията по отношение на подзащитните им за недоказани. Не считат, че са били допуснати съществени процесуални нарушения, мотивите били логични, правно издържани, доказателствата били подложени на обстоен анализ. Не били установени доказателства за трайност, съгласуваност и организираност между членовете на соченото престъпно сдружение. Показанията на полицейските служители от БОП-София и БОП-Хасково били противоречиви. По отношение обвинението по чл.280 от НК липсвали доказателства за преминаване на българската граница. Адв.З. изтъква, че нейният подзащитен е имал обвинение по чл.281 от НК, което е било прекратено от самата прокуратура. Защитникът на подс.А. оспорва проведените разпити на иракските граждани, които били извършени с участието на преводачи, без необходимата за това легитимация. В личната си защита подсъдимите се придържат към казаното от защитниците си. Подс.М. изтъква, че няма нищо общо с моторните превозни средства, с които са прекарвани мигрантите. Подс.А. твърди, че е бил подведен, управлявал е буса от с.Генералово през тъмната част на денонощието, който бус е бил затворен и не е знаел какво има в него. Подс.П. посочва, че по време на деянието е бил в дома си, преди това на ресторант, като отрича моторните превозни средства да са негови. Подс.Г. отрича да е участвал в престъплението, в което е обвинен. В последната си дума подсъдимите искат от съда да потвърди атакувания съдебен акт въз основа на който са признати за невиновни и оправдани по всички обвинения. Настоящият въззивен състав като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и след цялостна проверка на атакувания първоинстанционен акт, намери за установено следното: Протестът ОСНОВАТЕЛЕН относно доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при аналитичната мотивна дейност на съда, довело до ограничаване процесуалните правила на страните. Основателно е възражението на прокурора относно неясната и противоречива аналитична дейност на съда в атакувания първоинстанционен съдебен акт при формиране на вътрешното му убеждение съгласно чл.13 и 14 от НПК, които принципи са сериозно нарушени от СНС /закрит/. Обжалваната присъда е постановена при непълно, едностранно и необективно изясняване на всички релевантни факти, относими към предявените на подсъдимите обвинения съгласно чл.102 и чл.305 ал.3 от НПК. За въззивната инстанция остава неизяснен процеса по формиране вътрешното убеждение на решаващия съд относно фактите, изложени в обвинителния акт, събраните доказателства по делото и горепосочените разпоредби, установяващи законовите изисквания. В мотивите не е взето отношение за времето и мястото на инкриминираните в обвинителния акт деяния, както и не е направен анализ на доказателствата, въз основа на които съдът е приел, че подсъдимите следва да бъдат признати за невинни по вменените им обвинения. Изложените от първостепенния съд мотиви не отговарят на законовите стандарти визирани в чл.102 и чл.305 ал.3 от НПК, не дават отговор на всички обстоятелства, изложени в обвинителния акт от страна на държавното обвинение, не изследват и анализират всички събрани доказателства и не посочват въз основа на кои от тях е взето крайното решение подсъдимите да бъдат оправдани по всяко едно от предявените им обвинения. Липсва комплексен и обективен анализ на доказателствените източници, точна доказателствена преценка, съобразена с изискванията на закона за достоверно установяване на правно релевантните факти от предмета на доказване заложен от прокуратурата. Приетата за установена от съда фактическа обстановка е в явно противоречие с направените в мотивите правни изводи, а изброените доказателства, на които не е направен комплесен анализ не могат да бъдат отнесени за проверка нито към тезата на защитата, нито към тезата на държавното обвинение, поради което за въззивната инстанция действително остава неизяснено по какъв начин е формирано вътрешното убежедние на съда при постановяване на крайния му съдебен акт. Така например за установено от фактическа страна е прието, че подсъдимите се познавали и често контактували помежду си, по делото имало изготвени ВДС от експлоатирани СРС считано от месец юни 2017г., като на същите след анализ се установявало, че бежанците следвало да бъдат преведени през турско- българската граница в района на 320 гранична пирамида и въведените вече на българска територия нелегални мигранти трябвало да бъдат натоварени на моторни превозни средства в близост до ЖП моста над стария път за ГКПП– Капитан Андреево. По нанатък в мотивите във връзка с обосноваността на обвинението по чл.321 от НК въпреки, че ВДС от експлоатирани СРС са били изборени от съда т.4 ВДС – по отношене на подс.Б. М., том 3 ВДС – по отношение на подс.Г., т. 2 ВДС – по отношение на подс.Г. А. не е направен анализ на тяхното съдържание, относно поддържаната между подсъдимите комуникация, която да бъде съпоставена с инкриминирания период на обвинението за членство в организирано престъпно сдружение, в това число и относно деятелността по второто обвинение на датата 27.07.2017г., с показанията на свидетелите по делото, в това число и задържаните в района на с.Труд иракски граждани, обясненията на част от подсъдимите, които съдът е кредитирал, иззетите при огледа на 27.07.2017г. веществени доказателства, мобилни телефони, сим карти и транспортни средства „Мерцедес Спринтер“ Рег.№•••••••• и „Мерцедес Вито“ рег №•••, с които са били превозвани нелегално мигрантите. Правилно съдът е игнорирал от доказателствената маса показанията на полицейските служители, които са осъществявали контрола върху разрешените СРС и впоследствие са извършили своеобразен преразказ на същите. По отношение на останалите не малко на брой разпитани по делото свидетели, обаче, първостепенния съд не е подходил с нужното внимание да анализира и съпостави изнесеното от тях с другите събрани доказателства по делото и да направи обосновани правни изводи с оглед предмета на доказване, а се е задоволи да преразкаже изнесеното от тях, цитирайки съдържанието на протоколите за разпит. Същото се отнася и до свидетелите чужди граждани, разпитани по реда на чл.223 ал.1 от НПК, чиито показания иначе правилно са били приобщени към доказателствената маса по реда на чл.281 т.4 от НПК. Преразказването обаче на изнесеното от свидетелите от протоколите за разпит не представлява извършване на дължимия от съда анализ съобразно изискването на чл.305 ал.3 вр. чл.301 ал.2 вр. ал.1 от НПК. От друга страна иракските граждани еднопосочно описват организираната престъпна схема на нелегално преминаване през границата на РБългария, до която са били транспортирани от Турция и съпровождани от неустановено лице вероятно турски гражданин, който ги предал на шофьорите на двата буса, които впоследствие били заловени до с.Труд. Преди преминаването на границата сочат и за преминаване през река посредством малка лодка, както и за уговорки и съгласувани действия между водачите и шофьорите от българска и турска страна и незабавното им прикачване върху иззетите впоследствие моторни превозни средства в землището на с.Труд. При това положение въззивната инстанция не се съгласява с направения от първостепенния съд декларативен извод: „че обвиненито по чл.280 от НК почива единствено и само върху ВДС от експлоатирани СРС, от който анализ не се установявало по никакъв начин да е имало прекарване през турско- българската граница на чужденци от подсъдимите по делото, което се потвържадало от останалия събран доказателствен материал“, поради което приема за неправилно формалното позоваване на разпоредбата на чл.177 ал.1 от НПК. Не става ясно защо първостепенният съд е игнорирал останалите доказателства по делото в своите изводи за несъставомерност на деянието по чл.280 от НК, а от там и несъставомерност на това по чл.321 от НК. Без коментар са останали показанията на полицейските служители, които са следили по АМ“Тракия“ двата буса с мигранти, веществените доказателства по делото, телефонната комуникацията между подсъдимите чието съдържание е обективирано във ВДС, на следващо място комуникацията между подс.М. и турския гражданин Ш. Б. закрепена посредством ВДС от експлоатирани РС, чието съдържание също не е било подложено на какъвто и да било анализ от страна на съда, но които данни разкриват създадената организация по прехвърляне на мигрантите през границата, паричните суми, които се следват с оглед на техния брой, транспортните средства, които ще се използват, шофьорите и конкретния маршрут, които се потвърждават на практика при задържането на двата буса в землището на с.Труд, където подс.А. е бил заловен, а подс.П. е успял да избяга, видно от проведената телефонна комуникация. Анализ на конкретните доказателствени източници във връзка с изясняване на горните обстоятелства по делото не е направен, което се отнася и до заключенията на приобщените по делото експертизи, в това число съдебно-техническа експретиза на иззетите по делото мобилни телефони и сим карти свързани пряко или косвено с подсъдимите лица. В този смисъл основателно е възражението на преставителя на държавното обвинение, че отделните доказателства не са били обсъдени и анализирани, нито същите са били съпоставени едни с други, за да се изясни как е формиран крайния извод за невиновността на подсъдимите по всяко едно от обвиненията. Още повече, че второто обвинение на подсъдимите е за помагачество по чл.280 ал.2 т.1, 3 и 5 пр.1 вр. чл.20 ал.4 от НК, с оглед посочени от обвинението действия, с които са улеснили неизвествия извършител на деянието по превеждането през границата на страната на иракските граждани, а не са обвинение като негови съизвършители. Прокуратурата с оглед своите правомощия по досъдебното производство не е преценила обективно възможността подсъдимите да отговарят и за още едно вторично престъпление при условията на идеална съвкупност, за което са били привлечени подсъдимите А. и П. и за което наказателното производство неясно защо е било частично прекратено. Така или иначе съдът дължи произнасяне по обвиненията предмет на разглеждане с настоящия обвинителен акт с издържан, мотивиран и законосъобразен съдебен акт, в който да бъдат обсъдени всички факти и обстоятелства и анализирани представените доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, въз основа на който да бъдат изведени обективни правни изводи. Все във връзка с този доказателствен анализ първостепенният съд е подминал с мълчание в мотивите твърдяното от обвинението място на извършване на вторичното деяние по чл.280 ал.2 т.1, 3 и 5 пр.1 – в землището на село Труд, област Пловдив на път II –64 километър 48+400, което иначе е намерило отражение в диспозитива на прочетената на 17.05.2022г. присъда. В случая е налице вътрешното противоречие с описаната на л.6 /лице и гръб/ от обвинителния акт фактология, според която подсъдимите Г., Г., А. и П. е следвало да изчакат мигрантите на стария път в близост до ЖП моста, който според държавното обвинение се намирал в землището на село Труд, област Пловдив на път II –64 километър 48+400, а подс.Г. е следвало да отиде и да помогне с лодката, която се намирала там за прекарването на лицата през река Марица от островчето до същия ЖП мост. Противно на изнесената фактология на л.13 от мотивите съдът е коментирал, че става въпрос за ЖП моста над стария път за ГКПП–Капитан Андреево / т. е на около 500 м. от границата/, където нелегалните мигранти е трябвало да бъдат натоварени на моторни превозни средства, което е драстично разминаване като местоположение от с.Труд и републикански път II –64 километър 48+400, намиращи се на около 156 км от ГКПП-Кап.Андреево /л.758 нохд т.2 на СНС/. Посоченото вътрешното противоречие с описаната на л.6 /лице и гръб/ от обвинителния акт фактология относно мястото на деянието по чл.280 ал.2 от НК, която от друга страна е в явно противоречие с неговия диспозитив и е пренесено впоследствие в постановената присъда на СНС, следва да бъде внимателно преценено от съда при новото разглеждане на делото. Мотивите към съдебния акт следва да бъдат конкретни и ясни, пълни и непротиворечиви, както и да разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение. В конкретния случай атакуваната присъда не отговаря на посочените изисквания регламентирани в разпоредбите на чл.305 ал.3 от НПК, налице е процесуално нарушение от категорията на съществените, което се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, което е основание на чл.335 ал.2 НПК за отмяна на присъдата и връщане делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав. Констатираните в настоящото решение нарушения, посочени в настоящото решение са съществени, тъй като са ограничили правото на държавното обвинение да разбере поради какви причини подсъдимите са били признати за невиновни и оправдани по обвиненията, детайлно посочени в обвинителния акт. Поради некоректната и неясна дейност на съда при изготвянето на мотивите е затруднена възможността да се разбере въз основа на какви доказателства по съответните обвинения подсъдимите са били оправдани. Нарушението в случая е фрапантно и няма как да бъде преодоляно от въззивната инстанция, тъй като същата е лишена от възможността да провери процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по инкриминираните от прокуратурата факти, съобразно обвинителния акт и правилното приложение на материалния закон от страна на първата инстанция. При това положение протеста се явява основателен относно изложените в него доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценъчната дейност на съда и анализа на доказателствата, което налага отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, при което посочените нарушения следва да бъдат отстранени. Ето защо въззивната инстанция намери, че в конкретния случай са налице основанията на чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 вр. чл.334 т.1 НПК за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от нов състав вече при СГС от стадия на съдебното заседание, тъй като визираните съществените процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция са отстраними при новото разглеждане на делото и не могат да бъдат отстранени по реда на въззивния контрол. Водим от горното и на основание чл. 335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 вр. чл.334 т.1 НПК Апелативен съд – София