Решение № 304 от 13.3.2025 г. на Административен съд - Смолян по дело № 477/2024 г.

Производството е по чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.10 ал.6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

Делото е образувано по жалба на Т. Я., [ЛНЧ], с адрес [населено място], [община], [област], чрез пълномощник адвокат М. О., АК-[област], срещу Заповед № ЗСПД/Д-СМ-М/1702О от 09.12.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място]. Твърди се незаконосъобразност на оспорвания административен акт и несъответствие с целта на закона. ЗСПД не съдържа регламентация дали чужди граждани могат да получават семейни помощи за деца, но на основание чл.2 ал.3 от ЗСП и чл.39 ал.1 т.4 от ЗУБ се правят доводи, че жалбоподателката може да получава семейни помощи, след като й е предоставена временна закрила. Иска се отмяна на отказа и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Т. Я. за отпускане на месечна помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД. На основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата пълномощникът адвокат О. моли да се определи адвокатско възнаграждение, платимо от Агенцията за социално подпомагане.

В съдебно заседание, жалбоподателката Я., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител адвокат М. О., която поддържа жалбата. Изразява съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед и моли същата да се отмени. Претендира присъждане на направените разноски по водене на делото и прави искане на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата да се определи адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание жалбоподателката Т. Я., редовно призована, не се явява. Представлява се от адвокат О., която поддържа жалбата по доводите, изложени в нея.

Ответникът - директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място] Ч., се явява лично и оспорва жалбата. Излага твърдения за законосъобразност на оспорваната заповед, а всичко изложено в жалбата счита за неоснователно. Моли издадения административен акт да не бъде отменен. Прави възражение на основание чл.78 ал.5 от ГПК относно възнаграждението на пълномощника на жалбоподателя.

Административен съд-[област], втори състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, прие следното:

Жалбоподателят Т. Я. е подала Заявление-декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на две деца до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст по чл. 7 от Закона за семейните помощи за деца с вх. № ЗСПД/Д-СМ-М/1702 от 28.08.2024 г. в дирекция „Социално подпомагане“ [населено място].

Със Заповед № ЗСПД/Д-СМ-М/1702 от 03.09.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], е отказано на Т. Я. еднократна/месечна помощ за две деца. В заповедта се сочат следните мотиви: „Д. Я.: чл. 7, ал. 1: Детето не учи в училище или подготвителна група, С. Я.: чл. 7, ал. 1: Детето не учи в училище или подготвителна група.“ Заповедта за отказ е оспорена по съдебен ред от Т. Я., по повод на което е образувано адм.дело №329/2024г. по описа на Административен съд-[област]. С решение №1535 от 08.11.2024г. по делото съдът е отменил Заповед № ЗСПД/Д-СМ-М/1702 от 03.09.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] и е върнал преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] за ново мотивирано произнасяне по заявление вх. № ЗСПД/Д-СМ-М/1702 от 28.08.2024г., подадено от Т. Я.. Решението е влязло в сила на 08.11.2024г.

Последвало е издаването на Заповед № ЗСПД/Д-СМ-М/1702О от 09.12.2024 г. от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], с която е отказано на Т. Я. отпускане на еднократна/месечна помощ за две деца. В заповедта е посочено, че семейната помощ се отказва за детето С. Я. на основание чл.7 ал.1 и за детето Д. Я. на основание чл.7 ал.1 от ЗСПД. По-конкретно е прието, че детето С. не живее постоянно в страната – чл.7 ал.1 т.5 от ЗСПД и не са направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното състояние на детето - чл.7 ал.1 т.4 от ЗСПД. И за детето Д. е прието, че няма основание за отпускане на помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД, тъй като също не отговаря на условията на чл.7 ал.1 т.4 и т.5 от ЗСПД.

Заповедта е връчена на Т. Я. на 13.12.2024г., а жалбата е подадена чрез административния орган до Административен съд-[област] на 20.12.2024г.

По делото са представени заверени копия на Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №825240304, която важи до 04.03.2025г.; Служебна бележка изх.№257 от 16.12.2024г., издадена от д-р И. за детето Д. Я.; Служебна бележка изх.№258 от 16.12.2024г., издадена от д-р И. за детето С. Я.. Видно от Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № 825240304/29.07.2024 г. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, на Т. Я., [държава] (с придружаващи деца под [възраст] възраст С. и Д.), е предоставена временна закрила. Регистрационната карта важи до 04.03.2025г.

Към административната преписка са приложени 2 броя регистрационни форми за първоначален избор на общопрактикуващ лекар от 26.08.2024 г. на децата С. Я. и Д. Я.. При така установеното, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна-адресат на заповедта, в законния 14-дневен срок от връчване на Заповедта за отказ от 09.12.2024г., така че е процесуално допустима за разглеждане.

Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице.

ЗСПД не урежда териториалната компетентност на органите по чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, поради което приложение намира препращащата норма на чл. 2, ал. 7 от ЗСПД, според която условията и редът за отпускането, изплащането /предоставянето в натура/, изменението, спирането, възобновяването, възстановяването и прекратяването на семейните помощи се определят с правилника за прилагане на закона.

Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗСПД, семейни помощи се отпускат от дирекции "Социално подпомагане" въз основа на заявление декларация заедно с необходимите документи и се подава от посочените в ЗСПД лица в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия им адрес. В този смисъл и доколкото настоящият адрес на жалбоподателя Я. е в [населено място], [община], а оспорвана заповед е издадена от директора на ДСП-М. и има за предмет произнасяне относно правото на семейна помощ за дете, както и като отчита, че заповедта е издадена в писмена форма, съдът намира, че оспорваният акт е действителен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в изискуемата форма.

Оспорената заповед съдържа изложение на фактически и правни основания за постановения отказ.

При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съответно чл.146 от АПК сочи критериите за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Посочените в заповедта основания за отказ са неспазване на чл.7 ал.1 т.4 от ЗСПД /не са направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното състояние на децата Д. и С. / и неспазване на чл.7 ал.1 т.5 от ЗСПД /децата Д. и С. не живеят постоянно в страната/.

На следващо място в оспорената заповед е записано, че няма нормативно основание за отпускане на помощ по чл.3 т.5 от ЗСПД – семейството е на чужди граждани, живеещи в страната с предоставена временна закрила и получаването на семейни помощи за деца не е предвидено в международен договор със съответната държава.

Съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Според текста на чл.7 ал.1 т.5 от ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят постоянно в страната, при условие че детето:

5. живее постоянно в страната.

Разпоредбата на §1 т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗСПД пояснява, че: "Лице, живеещо постоянно в страната" е лице, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца.

При положение, че майката Т. Я. според Регистрационната й карта на чужденец е на територията на Р [държава] от 29.07.2024г. заедно с придружаващите я деца С. и Д., то е ясно, че децата С. и Д. към момента на подаване на заявлението на 28.08.2024г. и към датата на издаване на процесната заповед от 09.12.2024г. не са пребивавали на територията на РБ повече от 183 дни в рамките на 12 месеца, съответно не би могло да се приеме, че децата живеят постоянно в страната, както изисква чл.7 ал.1 т.5 от ЗСПД. Ето защо законосъобразно е прието от административния орган, че няма основание за отпускане на помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД за двете деца, поради неспазване на условието по чл.7 ал.1 т.5 от ЗСПД.

Според текста на чл.7 ал.1 т.4 от ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от [възраст] възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят постоянно в страната, при условие че детето:

4. има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние;

По този пункт от оспорената заповед съдът приема въз основа на представените служебни бележки от общопрактикуващия лекар д-р И., че на децата С. и Д. към 16.12.2024г. са извършени всички задължителни планови имунизации по имунизационния календар на РБ и са проведени всички профилактични прегледи по Наредба №39 на МЗ и Приложение 12 от НРД 2020-2022. Затова неправилен е извода на директора на дирекция „Социално подпомагане“-[община], че децата на жалбоподателката не отговарят на изискването на чл.7 ал.1 т.4 от ЗСПД за отпускане на помощ. Установи се по делото от представените към жалбата писмени доказателства, че децата С. и Д. отговарят на изискването на чл.7 ал.1 т.4 от ЗСПД, но за да се отпусне помощ на основание чл.7 ал.1 от ЗСПД, децата, за които се иска семейната помощ, следва да отговарят кумулативно на всички условия по чл.7 ал.1 т.1-5 от ЗСПД, а както се посочи по-горе, децата не отговарят на условието на чл.7 ал.1 т.5 от ЗСПД – децата не живеят постоянно в РБ. Затова крайният извод на административния орган, че няма основание за отпускане на помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД е правилен.

На следващо място, с оспорената заповед е отказано получаването на помощ за деца при условията на чл.3 т.5 от ЗСПД. Основанията за отказа са свързани с обстоятелството, че семейството е на украински граждани, живеещи в РБ с предоставена временна закрила, както и с факта, че между [държава] и Република [държава] няма сключен договор за изплащане на семейни помощи за деца.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят Я. и нейните дъщери са чуждестранни граждани, ползващи се с временна закрила по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗУБ от 29.07.2024 г. до 04.03.2025 г. и са надлежно регистрирани в Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. Установено е също, че де цата С. и Д. са записани за учебната 2024-2025 г. в Основно училище „В. [община]“ [населено място], [община], [област].

На следващо място, между [държава] и Република [държава] не е подписан договор за социални плащания. Съществува ратифициран Договор между [държава] и Република [държава] за социално осигуряване, по който договор договарящите страни не са предвидили правила за социално подпомагане.

Съгласно чл. 3 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат: т. 1 - бременните жени - български граждани; т. 2 - семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; т. 3 - семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; т. 4 - семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от ЗЗДет.; т. 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който [държава] е страна.

Нормата на чл.3 ал.1 т.5 от ЗСПД е ясна и изрично определяща субектите на правото. Жалбоподателят Я. и децата й като семейство по смисъла на § 1, б. "в" от ДР на ЗСПД не попадат в нито една от хипотезите на нормата по чл. 3, т. 5, пр. второ - семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който [държава] е страна. Това е така, тъй като семейството на първо място не са постоянно пребиваващи в страната чужди граждани, а на следващо място - помощта по чл. 3 т.5 от ЗСПД не е предвидена в друг закон или международен договор, по който [държава] е страна.

Правото на процесната помощ като форма на социално подпомагане от страна на държавата не следва и от статута на членовете на семейството като лица с временна закрила във връзка с правилото на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, който предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Посоченият текст от закона е обща норма и непълна, поради липсата на конкретика за вида и формите на социално подпомагане, дължимо на временно закриляните от държавата лица. Същата е общ закон, допълван от специалните правила в нормативните актове, уреждащи достъпа до социално подпомагане на закриляните чужденци на територията на [държава]. Т. специално правило в случая е и чл. 3 от ЗСПД, който ограничава достъпа до семейни помощи по отношение на чужденците с временна закрила, тъй като те не са със статут на постоянно пребиваващи в страната.

Аргумент в подкрепа на горните изводи е и нормата на чл. 39, ал. 5 от ЗУБ, според която чужденец, ползващ се от временна закрила, който подаде молба за предоставяне на международна закрила, не може да се ползва от правата на чужденец в производство за предоставяне на международна закрила. Разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от ЗУБ изрично ограничава правата на временно закриляните чужденци, предвиждайки, че не могат да се ползват "от правата на чужденец в производство за предоставяне на международна закрила".

Тук е мястото да се уточни, че „международната закрила“ в държавите от ЕС включва двата вида индивидуални статути - статут на бежанец или субсидиарна закрила (хуманитарен статут). Така понятието „Международна закрила“ не включва предоставянето на временна закрила, а на второ място, на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗУБ чужденец, търсещ международна закрила, има право на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани, по време на производството. Нормата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗУБ във вр. с чл. 3, т.5 от ЗСПД като краен резултат приравнява правата на чужденците, търсещи международна закрила (статут на бежанец или хуманитарен статут), на правата на българските граждани за достъп до семейни помощи, но само по време на производството за предоставяне на международна закрила. В този смисъл, нормата на чл. 39, ал. 5 във вр. с чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ следва да се тълкува, че националният закон не предвижда по принцип достъп до социално подпомагане, включително семейни помощи, на чужденците с времена закрила така, както е предвиден за българските граждани или другите чужденци, търсещи международна закрила.

Извод в посока, че чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ предоставя пълни права на социално подпомагане на получилите временна закрила би бил в несъответствие на първо място с въведеното ограничение по чл. 39, ал. 5 от ЗУБ, а на второ - и с общите правила на чл. 31, ал. 2, чл. 32, ал. 2 и чл. 32, ал. 3 от ЗУБ, уреждащи изрично пределите на правата, вкл. на социално подпомагане на чужденците с предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут. Съгласно чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗУБ, чужденците с предоставено убежище или статут на бежанец имат правата на българските граждани, доколкото не са налице ограничения, изрично предвидени със закон. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗУБ, чужденец с предоставен хуманитарен статут има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в [държава]. С други думи, ЗУБ предвижда и допуска разлики в достъпа до социално подпомагане на чужденците, получили закрила, и не предвижда право на социално подпомагане за получилите временна закрила под формата на семейна помощ като процесната.

Съдът намира за неоснователно позоваването от страна на жалбоподателя на т. 45 от Преамбюла във вр. с 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

Д. Д. 2011/95/ЕС има приложно поле единствено към лица, които са в процедура по оценка за предоставяне на международна закрила или имат предоставена такава, и доколкото международната закрила по см. на чл. 2, б. "а" от директивата включва само статут на бежанец и статут на субсидиарна закрила (хуманитарен статут по см. на чл. 9 от ЗУБ), то директивата не включва временната закрила като друг вид закрила (виж чл. 1, ал. 2 от ЗУБ и чл. 2, б. "а" от Директива 2001/55/ЕО). След като семейството на жалбоподателя не се ползва от международна закрила, а от временна закрила, следва и извода, че Директива 2011/95/ЕС е неприложимо право към разглеждания казус.

Неправилно в жалбата се твърди, че на жалбоподателя била предоставена субсидиарна закрила / стр.3 от жалбата: “какъвто е настоящият случай“/. На територията на Европа се ползва понятието "субсидиарна закрила" ([Наименование]), а в [държава] тази субсидиарна закрила се нарича "хуманитарен статут".

На следващо място, съдът приема, че неоснователно в жалбата се твърди несъответствие на чл.3 т.5 от ЗСПД с разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно посочената разпоредба държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка. Както се посочи по-горе, жалбоподателят Я. притежава само временна закрила, не се ползва от субсидиарна закрила/хуманитарен статут/, така че посочената директива не следва да намери приложение в настоящия случай.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, по аргумент от разпоредба на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като фактическото положение на жалбоподателя и дъщерите й като чужди граждани с временна закрила, не предполага съответствие и с целта на помощта да достигне до семействата на чужди граждани, които не пребивават постоянно, макар да отглеждат децата си в страната. Постоянно пребиваващи в страната по см. на чл. 3, т. 5 от ЗСПД са само лицата по чл. 25 от ЗЧРБ или приравнените на тях лица с предоставен хуманитарен статут на основание чл. 32, ал. 3 от ЗУБ.

По изложените доводи и съображения жалбата е неоснователна и ще следва да бъде отхвърлена. Ответникът не е поискал разноски и съдът не е сезиран да се произнесе по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – [област], втори състав,