Решение № 637 от 24.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3003/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. На 18.01.2024 г., СРС 9-ри състав е постановил по НОХД № 6600/2023 г. присъда, с която е признал подс. М. С. П. за виновна в това, че на 29.01.2023 г. в гр. София, ж.к. „Свобода“, от паркиран до бл. 28 лек автомобил марка „Тойота“, модел „Приус“, с ДК №••••, в условията на съучастие, като съизвършител с Х.Р.Р. (спрямо когото наказателното производство е завършило с влязло в сила на 20.07.2023 г. определение, с което е одобрено споразумение по чл. 381 от НПК), чрез използване на техническо средство и чрез използване на моторно превозно средство – л.а. марка „Ауди“, модел „А6“, с ДК № ••••), е отнела чужда движима вещ – каталитичен преобразувател (катализатор) на стойност 927.00 лева от владението на В.В.Г. без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съдебен състав открадната вещ е върната – престъпление по чл. 197, ал. 1, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 (осем) месеца пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 (осем) месеца. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК във вр. чл. 301, ал. 1, т. 11 от НШК съдът се е произнесъл по отношение на веществените доказателства. От така постановената присъда е останал недоволен представителят на държавното обвинение, именно поради което и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е входиран протест, с които се моли атакуваният първоинстанционен съдебен акт да бъде отменен, като вместо него СГС да постанови нов, с който да признае подсъдимата за виновна в осъществяване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В тази връзка се развиват съображения, че в конкретния казус не се касае за инициирано от подсъдимата предаване на инкриминираната вещ. Напротив, според прокурора, подсъдимата е предала инкриминираната вещ поради принудителната природа на доказателствения способ, предвиден разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от НПК. Именно предвид горния аргумент и се инвокират твърдения, че присъдата на СРС е неправилна и незаконосъобразна. С въззивната жалба и допълнение към нея не се правят искания за събиране на доказателства, а и въззивният съд не намери за нужно служебно да събира допълнителни доказателства. В разпоредително заседание на 06.06.2024 г., по реда на чл. 327 от НПК, въззивният съд прецени, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание и прие, че наличните по делото доказателства позволяват да бъде извършена инициираната с жалбата проверка, поради което не допусна събирането на допълнителни доказателства. Представителят на СГП в съдебно заседание заяви, че желае присъдата да се потвърди, като приема изводите на първия съд за законосъобразни, а наложеното наказание за справедливо. Защитникът на подс. П. – адв. К. моли СГС да остави без уважение така депозирания протест, като приема атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. В тази връзка се релевират съображния, че първият съд е провел прецизен доказателствен анализ, поради което и е достигнал до акуратни фактически изводи. По отношение на правната квалификация, адв. К. изтъква, че вещта е открита не единствено и само поради предприети действия от страна на полицейските служители, а и защото нейната подзащитна сама е отворила багажника и е предоставила достъп до процесния катализатор. Защитата приема и така наложеното наказание за справедливо, поради което моли присъдата на СРС да бъде потвърдена Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като ги е преценил поотделно и в съвкупност. Фактическите положения, които са приети за установени се доказват по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата свързани с повдигнатото обвинение, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи процесуалните права на страните. С оглед установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е квалифицирал деянието и справедливо и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 197, т. 3 от НК, като е наложил наказание на подсъдимата съобразно този текст. От събраните доказателства е прието за установено следното от фактическа и юридическа страна: Подс. М. С. П. е родена на 12.04.1991 г. в гр. София, българка, с българско гражданство, със средно образование, неомъждена, неосъждана, с трудова ангажираност като „касиер“ в „С.Б.“ ЕООД, майка на малолетно дете на 12 (дванадесет) години, което отглежда сама, с адрес: гр. София, кв. Илиенци, ул. ••••, с ЕГН •••••••••• Познанството на подс. М. П. със свидетеля Х.Р.Р. (спрямо когото наказателното производство по НОХД №6600/2023 г. по описа на СРС, НО е завършило с влязла в сила на 20.07.2023 г. споразумение по чл. 381 от НПК, одобрено от 18-ти състав при СРС, НО за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК), датирало от месец декември 2022 г., като отношенията между двамата в началото на 2023 г. прераснали в интимни. На 29.01.2023 г. вечерта, след 00.00 часа (било тъмно) свидетелят Х.Р.Р. и подс. М. С. П. се движили в гр. София с нейния лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6, с ДК №••••. МПС-то било управлявано от подс. П.. Минали с автомобила през ж.к. „Надежда“, а в последствие се насочили към ж.к. „Свобода“, в гр. София, където през деня свид. Р. бил набелязал конкретен автомобил. Целта им е била да реализират заедно кражба на определена част от същия, за която знаели, че съдържа ценни метали, от продажбата на която биха получили висока парична сума. В изпълнение на намисленото, подс. П. и свид.Р. се насочили към намиращият се между бл. 27 и бл. 28 на ж.к. „Свобода“, гр. София паркинг. След като подс.П. паркирала по бл. 27, управляваният от нея лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6, с ДК №••••, двамата със свид.Р. излезли от превозното средство и се насочили пеша в посока към бл.28, където сред паркираните автомобили вниманието им било насочено конкретно към л.а. марка „Тойота“, модел „Приус“ с ДК № ••••, бял цвят, който бил собственост на свид.В.В.Г.. Свид.Р. се приближил до автомобила, клекнал и започнал да сваля монтирания на изпускателната система каталитичен пробразовател (катализатор), като при осъществяването на тези действия започнало да с чува шум от стържене на метал. През това време подс.М. П. застанала в близост до паркираните автомобили, започнала да осъществявала наблюдение като се оглеждала за появата на свидетели и имала готовност да уведоми свид.Р., ако се появят на паркинга преминаващи автомобили и/или хора. След около 10-15 минути (в което време подс.П. наблюдавала и пазела района), свид.Р. се изправил, като в ръцете си носел отделената от него метална част (въпросния катализатор), от лекия автомобил марка “Тойото“, модел „Приус“, като заедно с подс.П. (пряко възприела свид.Р. да носи катализатора) се насочили към управлявания от същата лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“. Поставили катализатора в багажника, след което подс.П. взела шофьорското място в своето МПС. Свид.Р. седнал в автомобила до нея на предната дясна седалка. Подс.П. запалила автомобила и бързо потеглила. По същото време и на същото място, във връзка с утежнената оперативна обстановка по линията на „Престъпления, свързани с МПС“, служители на 07 ОПКП-СДВР, след утвърден план провеждали полицейска операция на територията. Действията на подс.П. и свид.Р. били възприети от намиращите се в близост до тях и около тях в същия район в тяхната цялост (от началото на появата им на паркинга до момента на оттеглянето им с автомобила) полицейски служители при СДВР – свид.Х.Т.Т., Б.П.Г., Б.И.А., М.И.П. и Н.Г.Х.. Изброените свидетели в изпълнение на служебните си задължения, осъществявали оперативно наблюдение на райони около бл.27 в ж.к. „Свобода“, гр.София. Служителите на МВР, които се намирали в своите служебни автомобили, последвали управлявания от подс.П. автомобил (след натоварването в багажника на отнетата вещ) и след изминато (от МПС на подс.П.) разстояние (между около 50.00-100.00 метра) я настигнали и предприели действия по принудително преустановяване на движението на лек автомобил марка „Ауди“, с ДК №•••• – блокирали оттеглящия се автомобил от двете му посоки със своите автомобили. След като успели да спрат управлявания от подс.П. автомобил, служителите на МВР се легитимирали и извършили проверка по ЗМВР на подс.П. и придружаващото я лице Х.Р.Р., като и на самото превозно средство. Подс. П. (дори и свид.Р.) решили да окажат пълно съдействие пълно съдействие на местопроизшествието на полицейските служители. Същата преценила доброволно (разбирайки напълно ситуацията, дори и да не признава какво се е случило), че не следва да им се противопоставя. Станала диалогична към полицейските органи, въпреки, че изразила недоволството си към свид.Р., който признал извършеното от него. Подс. П. (без да възпрепятства проверката по ЗМВР по никакъв начин първо отворила багажника на автомобила си). Багажникът не е бил отворен по инициатива на полицейските служители Т., Г., А., П. и Х., нито по инициатива от страна на подс.Р., на когото веднага след отварянето на вратата на мястото, на което седял в МПС- то, му били поставени белезници на ръцете. При проверка на багажника на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6, с ДК №•••• се установило, че в същия се намира демонтирания от л.а. марка „Тойота“, модел „Приус“ с ДК №••••, катализатор – собственост на свид.В.Г.. Подс. П. и свид. Р. показали след това на полицейските служители автомобила от който е била отнета инкриминираната вещ. Подс. П. показала и на полицейските служители мястото, където е бил хвърлен от свид.Р. на специфичния инструмент (тръборез) след отделянето от него на отнетия катализатор. Местопроизшествието е било запазено до идване на ДОГ при 02 РУ-СДВР. Действията на полицейските служители били насочени основно към свид.Р.. От багажника на управлявания от подс.П. лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6, с ДК №•••• са били иззети със съответен протокол за претърсване и изземване – 1 бр. катализатор, 1 бр. крик и 1 бр. тресчотка. В тревната площ до бл.27 е бил установен и иззет 1 бр. инструмент с надпис „Ks Tools“ (тръборез с верига). Извършени са били претърсвания на обитаваните от свид.Р. и подс.П. адреси в гр.София, настоящ адрес в кв. „Илиенци“ ул. •••• и гр. София, ул. ••••, хотел ••••, като не били установени вещи от значение за наказателното производство. Подс.М. С. П. и свид. Х.Р.Р.а са били задържани в 02 РУ-СДВР с принудителни административни мерки на основание чл.72 ЗМВР задържане за срок до 24 часа. До приключването на съдебното следствие в първоинстанционния съд, открадната вещ 1 бр. катализатор е била върната от съда на пострадалия В.В.Г., както е била приобщена в ДП по надлежния законов ред. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите, заключението на вещото лице, както и от приетите писмени доказателства. На първо място, градският съд в този му състав приема за напълно акуратни изводите на контролираната инстанция касателно показанията на свидетелите – полицейски служители, а именно: Н. Х., М. П., Б. А., Б. Г. и Х. Т.. Тези свидетели доставят на съда информация досежно датата, мястото, механизма и авторството на инкриминираното деяние. Предвид обстоятелството, че изброените лично са възприели осъществената от подсъдимата и свид.Р. престъпна деятелност, изводимо посредством показанията им се явява едновременно пряко и първично доказателство. Посоченото обаче не води до задължителния извод, че цитираните гласни доказателствени средства следва да бъдат приети от решаващата инстанция без критично и в цялост. Напротив, разказите им следва да бъдат съпоставени с всеки един поставен доказателствен материал, както и помежду им и след това при извод за пълна корелация същите биха могли да бъдат кредитирани. Именно след такъв анализ на въззивната инстанция се прие, че заявеното от изброените свидетели се явява логичен, безпристрастен, взаимно допълващ се и с липса за каквито и да е противоречия доказателствен източник, на който съдът не открива пречки да се довери. На следващо място резонни са изводите на СРС по отношение на показанията на свид. В.В.Г.. От разказа на същия се установява, чия е собствеността на инкриминираната вещ. Действително обсъжданият свидетел се явява пострадал от процесното деяние лице. Това обаче не би могло да задължи съда да отхвърли показанията му, а единствено налага задължението същите да бъдат анализирани с изискуемата критичност и през призмата на съвкупния доказателствен материал. Именно след такъв анализ и съпоставка съдът достигна до сходни с първата инстанция изводи, а именно, че показанията му следва да бъдат кредитирани с доверие предвид тяхната неопровержимост, логичност и безпристрастност. Съдът не констатира каквато и да е заинтересованост от страна на този свидетел от крайния изход на делото. Аргумент за последното от една страна се явява обстоятелството, че същият в началото на първоинстанционното съдебно производство не е заявил каквито и да е претенции, а от друга в хода на първоинстанционното съдебно следствие инкриминираната вещ му е върната по надлежния ред. Ето защо, съдът не намира каквито и да е основания да изключи и показанията на този свидетел от доказателствената съвкупност, поради което и го кредитира. Не на последно място, въззивният съдебен състав се съгласява с аргументите на първия съд и досежно с показанията на свид.Р.. Този свидетел се явява съучастник на подсъдимата, но по отношение на него, както бе споменато по-горе производството е приключило с влязла в сила Определение, с което е одобрено Споразумение. Предвид последното обстоятелство, показанията на този свидетел, сходно с тези на полицейските служители, се явява пряко и първично доказателство. В допълнение с това, разказът му е детайлен, непротиворечив, логичен и според СГС напълно достоверен. Свидетелят излага сходни на останалите свидетели данни по отношение на датата, мястото, механизма и извършителите на деянието. Въпреки, че Р. е бил страна по настоящето дело, след като по отношение на него производството е приключило, съдът не намира причина да приеме, че същият се интересува от крайният изход на делото. Предвид гореизложеното и като не намери каквато и да е друга пречка, съдът прие показанията му за достоверни. Настоящата инстанция, сходно на предходната, не намери основание да изключи от приетата за достоверна доказателствена маса и заключението по назначената и изготвена в хода на ДП СОЕ. От същата се установява, че стойността на инкриминираната вещ е 927 лева. Внимателният преглед на заключението, както и съпоставката му с гласните и писмените доказателства, доведе настоящия състав до извод, че експертът изготвил съдебно- оценителната експертиза в пълнота е отговорил на всички поставени му въпроси. Заключението е логично и разбираемо, а обосновката му - прегледна и хронологична. Освен това, експертът строго е съблюдавал границите на професионалната си компетентност, и не се е ангажирал с отговори, които имат правен характер. При така установеното от фактическа страна районният съд е изложил изводи, че от обективна и субективна страна подс. П. и свид. Р. са осъществили състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. с, ал. 1 НК, като досежно свид Р. производството е приключило с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение. От обективна страна подсъдимите з а времето на 29.01.2023 г. в гр. София, ж.к. „Свобода“, от паркиран до бл. 28 лек автомобил марка „Тойота“, модел „Приус“, с ДК №••••, в условията на съучастие, като съизвършител с Х.Р.Р., чрез използване на техническо средство - тръборез и чрез използване на моторно превозно средство – л.а. марка „Ауди“, модел „А6“, с ДК № ••••, е отнела чужда движима вещ – каталитичен преобразувател (катализатор) на стойност 927.00 лева от владението на В.В.Г. без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съдебен състав открадната вещ е върната. При извършването на процесното деяние съпричастността на подсъдимата се изразява наблюдение на инкириминираното местоположение, с цел обезпечаване на спокойното отнемане на автомобилната част от страна свид. Р.. Действията на подсъдимата не се свеждат единствено до това, тъй като същата непосредствено след като процесната вещ е била отнета именно подсъдимата е осигурила и управлявал МПС, с което двамата са се оттеглили от местоположението. Деянието е довършено, тъй като и двамата подсъдими са прекъснали владението на пострадалия Г. върху инкриминираната вещ, успели са да установят своя фактическа власт върху нея и да се разпоредят със същата. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че деянието е извършено от подсъдимата и свид. Р. в съучастие, като всеки от тях е участвал в осъществяването на самото изпълнително деяние и следователно те трябва да бъдат определени за съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Напълно резонно първият съд е квалифицирал стореното от подс. П. по привилегирования състав на чл. 197, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната. Нещо повече, вещта е предоставена по лично желание на подсъдимата П. в момента, в който тя и свид. Р. са били спрени от полицейски служители, непосредствено след отнемането й. Видно от материалите по делото, подс. П. лично, по свои собствени подбуди и без да й указано от когото и да е, е отворила багажника на управлявания от нея автомобил с ясното съзнание, че по този начин ще предостави на вещите лица инкриминираната вещ. В такива случаи всякога поведението на извършителя следва да бъде поощрено като се приложи привилегированият състав на чл. 197 от НК, поради което и СГС приема за несъстоятелни възраженията на представителя на държавното обвинение. В тази насока и единствено за прецизност настоящето изложение следва да се посочи, че на идентично становище е и върховната инстанция, която в Решение №462/15.10.1984 по н.д. №460/1984, I н.о., ВКС е имала повода да приеме следното: „Намалената отговорност при внасяне или заместване не се прилага само, когато органите на властта при изпълнение на лсужбата си сами, без съдействието на виновните лица, са открили, иззели и върнали в натура предмета на престъплението против социалистическата собственост.“ Тоест, по аргумент за обратното тогава, когато извършителят по собствена инициатива е показал на полицейските органи къде се намира вещта, с ясната представа, че същата ще бъде иззета следва да се приложи именно привилегирования състав на чл. 197 от НК С оглед горните съображения, протеста е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Присъдата на СРС е правилна и следва да бъде потвърдена. С оглед на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, които са подробно обсъдени в мотивите към атакуваната присъда основният съд правилно е преценил, че за да бъдат ефективно осъществени целите на чл. 36 от НК на всеки от подсъдимата следва да се наложи наказание при условията н а чл. 55 от НК и е определил това наказание в съответствие с доказателствата по делото и според своето вътрешно убеждение. По този начин районният съд е постановил една законосъобразна присъда. Предвид на установеното по-горе Софийски градски съд намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,