Решение № 2060 от 15.10.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 296/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК, във вр. чл. 64, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. Образувано е по жалба на Община Добрич срещу Решение от 27.05.2025 г. (без регистрационен номер) за резултата от приключил процес на верификация на РУО на Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г, в частта му по т. IV.3, с която е отказано верифицирането на непреки разходи в размер на 5 997, 17 лева по искане за окончателно плащане № 3/12.05.2025 г. по АДБФП № BG16FFPR002-3.007-0018-С02 „Техническа помощ за развитие и инвестиции в Център за защита на природата и животните – град Добрич“, финансиран по приоритет № 3 „Биологично разнообразие“ на Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г., съфинансирана от ЕС. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Твърди се, че административният акт е немотивиран. Фактическите основания в решението не съответстват на правните основания, под които са подведени. Липсва правно основание за отказ за верифициране на непреките разходи. Посочената в акта разпоредба на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ не касае допустимостта на конкретен разход, а урежда форма на предоставяне на безвъзмездна помощ. Твърди се, че съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ в производството по верификация на междинни и окончателни плащания УО определя допустимостта на разходите по даден проект. Допустимостта на разходите се определя съобразно изчерпателно установените императивни изисквания на чл. 57 – чл. 59а от същия закон и приложимата подзаконова нормативна уредба, а в случая органът нито е посочил, нито е установил нарушение на която и да е от тези разпоредби. Счита се, че наличието на извършена финансова корекция не намалява общия размер на допустимите разходи по проекта. Съответно няма основание да се намали и размерът на непреките разходи, изчислени като процент от верифицираните допустими преки разходи. Сочи се, че предявените непреки разходи отговарят на всички изисквания за допустимост, предвидени в ЗУСЕФСУ и в подзаконовата нормативна уредба, поради което следва да бъдат верифицирани, за да се постигне прогласената от закона цел. По тези съображения се иска отмяна на решението в оспорваната му част и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по делото – министърът на околната среда и водите и ръководител на УО на Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г., чрез процесуалния си представител, изразява становище за недопустимост на жалбата поради просрочие. В условията на евентуалност оспорва нейната основателност и иска тя да бъде отхвърлена. Излага съображения, че решението в обжалваната му част е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване (решението е съобщено на бенефициера чрез ИСУН на 27.05.2025 г., а жалбата е подадена чрез ССЕВ на 10.06.2025 г.), от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт - отказ за верификация по искане за окончателно плащане, засягащ неблагоприятно правната сфера на бенефициера и по-конкретно правото да му бъдат възстановени разходите, извършени при изпълнението на проекта, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Не се спори по делото, че Община Добрич е бенефициер по сключен с МОСВ АДПБФП № Д-34-44/25.04.2024 г. (двукратно изменян) по Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз, по процедура чрез директно предоставяне на конкретен бенефициер № BG16FFPR002-3.007 „Техническа помощ за инвестиции в зоологически градини“ за изпълнение на проект ИСУН № BG16FFPR002-3.007-0018 „Техническа помощ за развитие и инвестиции в Център за защита на природата и животните – град Добрич“. Проектът е на стойност 198 526, 99 лева, от които 168 747, 94 лева от ЕФРР за по-слабо развитите региони и 29 779, 05 лева национално финансиране от държавния бюджет на Република България за по-слабо развитите региони. В договора са предвидени три основни дейности по различни направления и срок за изпълнението им 11 месеца, считано от датата на сключване на договора, но не по-късно от 31.12.2029 г. С Решение № N-283/16.12.2024 г. на ръководителя на УО на ПОС 2021 – 2027, издадено на основание чл. 73, ал. 1, във вр. чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е определена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на разходите, признати за допустими за финансиране по ПОС 2021 – 2027, представляващи средства от Европейските фондове при споделено управление по сключен договор № ДОП-73/30.04.2024 г., с изпълнител „Вектор Лукс Билд“ ЕООД, на стойност 142 790 лева без ДДС, с предмет: „Изработване на стратегически документи и техническо задание за изготвяне на инвестиционен проект във фаза „технически проект“ за модернизация и реконструкция на Център за защита на природата и животните – град Добрич“. Финансовата корекция е наложена във връзка с регистриран сигнал за нередност, като административният орган е посочил, че тя ще бъде изчислена и извършена в процеса на верификация на разходи за възстановяване и определянето им за допустими. Решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е обжалвано от Община Добрич и е отменено с решение на Административен съд – Добрич по адм. дело № 21/2025 г. Съдебното решение е обжалвано пред Върховния административен съд и не е влязло в сила. На 12.05.2025 г. Община Добрич е подала отчетни документи с искане за окончателно плащане № 3 по проекта в размер на 155 631, 32 лева. На 27.05.2025 г. е издадено уведомление от РУО на ПОС 2021 – 2027, с което на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е извършена определената на бенефициера финансова корекция съгласно Решение № N-283/16.12.2024 г. на ръководителя на УО на ПОС 2021 – 2027. В уведомлението е посочено, че вследствие на извършената финансова корекция се намаляват признатите за допустими по искането за окончателно плащане преки разходи (171 348, 00 лева) със сума в размер на 42 837, 00 лева от БФП по договор № ДОП-73/30.04.2024 г., с изпълнител „Вектор Лукс Билд“ ЕООД, по бюджетен ред II.2.1 Разходи за изработване на стратегически документи и техническо задание (фонд ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) към Дейност № 3 „Изработване на стратегически документи и техническо задание“, разпределена, както следва: 8 567, 40 лева по фактура № 0000000234/11.06.2024 г. и 34 269, 60 лева по фактура № 0000000284/13.03.2025 г. На същата дата е издадено и решение за верифицирана сума по искането за окончателно плащане, с което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ ръководителят на УО на ПОС 2021 – 2027 е одобрил сума за плащане в размер на 106 797, 14 лева. Административният орган е констатирал, че приложените разходооправдателни документи са на обща стойност 195 336, 72 лева, от които 195 336, 72 лева от БФП, включващи 171 348, 00 лева преки разходи и 23 988, 72 лева непреки разходи. В т. I от решението е прието, че общият размер на признатите от УО на ПОС за допустими преки разходи преди извършването на финансовата корекция е 171 348, 00 лева от БФП. Съгласно т. II и т. III с уведомление на РУО бенефициерът е уведомен за намаляване на допустимите преки разходи с 42 837, 00 лева за сметка на БФП поради извършване на ФК, в резултат на което общият размер на верифицираните преки разходи по искане за окончателно плащане е 128 511, 00 лева от БФП, представляващи извършени от бенефициера допустими разходи в съответствие със закона и подлежащи на възстановяване по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ. В т. IV, IV.1 и IV.2 на решението е изложено, че съгласно АДБФП безвъзмездната финансова помощ за непреките разходи по бюджетен ред III.3.1 Разходи за организация и управление, за видимост, прозрачност, комуникация и разработване на документация за възлагане на обществени поръчки ( фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) към Дейност 2 „Организация и управление, видимост, прозрачност и комуникация и подготовка на документации за възлагане и провеждане на обществени поръчки“ се предоставя по реда на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ – финансиране с единна ставка, определена чрез прилагане на процент в размер на 14 % (съгласно т. 3.1.3 от АДБФП) към допустимите преки разходи по проекта, и по реда на условията в Приложение № 2 към АДБФП (Условия за изпълнение). При прилагане на този процент към сумата на верифицираните преки разходи по искането за окончателно плащане (128 511, 00 лева след извършване на ФК) на основание чл. 59, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕФСУ се извежда допустим размер на непреките разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, в размер на 17 991, 54 лева за сметка на БФП, което представлява 100 % от допустимия размер на единна ставка за непреки разходи спрямо сумата на верифицираните допустими преки разходи по искането за окончателно плащане, посочена в т. III. След като е констатирано, че по АДБФП не са отчитани и верифицирани разходи по искания за междинни плащания, е прието, че общата сума на верифицираните/признати непреки разходи, подлежащи на възстановяване с искането за окончателно плащане, е в размер на 17 991, 54 лева от БФП, поради което с т. IV.3 от решението РУО е отказал да верифицира/да признае за допустима сума в размер на 5 997, 18 лева от БФП от общо отчетените 23 988, 72 лева по бюджетен ред III.3.1 към Дейност 2 и включени в искането за плащане непреки разходи като надвишаващи допустимия размер на непреките разходи (23 988, 72 лева – 17 991, 54 лева = 5 997, 18 лева). В резултат на това в заключителната т. V на решението е отразено, че по искането за окончателно плащане са верифицирани общо 146 502, 54 лева, в т.ч. 128 511, 00 лева от БФП, представляващи извършени от бенефициера допустими преки разходи в съответствие със закона и подлежащи на възстановяване по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, и 17 991, 54 лева от БФП за непреки разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ. При проверка за спазване на ограниченията в размера/стойността на категориите разходи, определени в т. 14.3 от Условията за кандидатстване, не са установени надвишения на проекта, поради което и след приспадане на изплатения аванс по проекта на стойност 39 705, 40 лева съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба № Н-5/29.12.2022 г. на МФ, във вр. 44, ал. 3 от Условията за изпълнение е одобрена обща сума за плащане по искането за окончателно плащане в размер на 106 797, 14 лева. На 27.05.2025 г. на бенефициера са връчени издадените от РУО на ПОС уведомление за извършена ФК и решение за верифицирана сума по искането за окончателно плащане, видно от Съобщение с изх. № 08-00-673 от 27.05.2025 г. и преглед на кореспонденция чрез ИСУН 2020 на л. 67 и л. 74 от делото. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Процесното решение е с правно основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като предмет на оспорване в настоящото производство е единствено т. IV.3 от решението, с която е отказано верифицирането на непреки разходи в размер на 5 997, 18 лева от БФП от общо отчетените с искането за окончателно плащане 23 988, 72 лева. Обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 60, ал. 1, във вр. чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, в кръга на предоставените му със закон правомощия, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно тези разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Общите условия за допустимост на разходите са уредени в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕФСУ, а конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите по програмите, финансирани от ЕФСУ, за програмен период 2021 – 2027 г., са определени в ПМС № 86/01.06.2023 г., прието на основание законовата делегация на чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Регламентация на условията и реда за верифициране на разходите съществува и в АДБФП, както и в Приложение № 2 към договора - „Условия за изпълнение по ПОС 2021 – 2027“, утвърдени със Заповед № РД-ОП-44/20.09.2023 г. на РУО на програмата. За да откаже верифициране на разходите по т. IV.3 от решението в размер на 5 997, 18 лева, органът е приел, че направените непреки разходи по бюджетен ред III.3.1 към Дейност 2 не могат да надвишават определения в АДБФП процент спрямо допустимите преки разходи по проекта съгласно Условията за изпълнение по ПОС 2021 - 2027, съставляващи Приложение № 2 към АДБФП. Направил е извод, че допустимите преки разходи са намалени след извършена финансова корекция от 171 348, 00 лева на 128 511, 00 лева, поради което допустимият размер на непреките разходи, подлежащи на възстановяване под формата на единна ставка по реда на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, възлиза на 17 991, 54 лева, а сумата над този размер се явява недопустим разход. Не е спорно по делото, че предявените за плащане разходи по бюджетен ред III.3.1 към Дейност 2 са непреки разходи от категорията на тези по чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ. Това се потвърждава и от разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ПМС № 86 от 01.06.2023 г., съгласно които разходите за организация и управление, за видимост, прозрачност и комуникация и за разработване на документации по ЗОП и по глава четвърта на ЗУСЕФСУ са непреки разходи и са допустими за възстановяване единствено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ – под формата на единна ставка, определена чрез прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи. В т. 3.1.3 от АДБФП е посочено ясно, че общият размер на непреките разходи по проекта при прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ е 14, 00 % от преките допустими разходи. Съгласно цитираните в решението Условия за изпълнение (чл. 40, ал. 3 от глава трета, раздел I „Допустими разходи“), към които препраща и АДБФП, в случай че съгласно приложимото право, в Насоките, част „Условия за кандидатстване“ или в самия проект е определен максимален процент на определена категория разходи спрямо общия размер на БПФ или по друг начин бъде определен максимален размер на определена категория разходи, на възстановяване подлежат само разходите до съответно определения максимален размер. Следователно размерът на допустимите непреки разходи е в пряка зависимост от размера на установените за допустими преки разходи и всяко превишение над определеното процентно ограничение съставлява недопустим разход. По делото е безспорно, че с уведомително писмо от 27.05.2025 г. е извършена финансова корекция на основание чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като от допустимите разходи по искането за окончателно плащане е приспадната сумата на финансова корекция, определена с Решение № N-283/16.12.2024 г. на РУО на ПОС 2021 – 2027 (42 837, 00 лева). Неоснователно и в противоречие с материалния закон е становището на жалбоподателя, че извършената финансова корекция не се отразява на общия размер на допустимите разходи по проекта, нито на размера на непреките разходи, изчислени като процент от верифицираните допустими преки разходи. Същността на финансовата корекция се изразява в отмяна на вече предоставената БФП или в намаляване размера на изразходваните средства - допустими разходи по проекта – чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Това означава, че финансовата корекция води до ефективно намаляване на финансовата помощ, предоставена от ЕФСУ. Една от последиците от решението за определяне на финансова корекция по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е тази по чл. 75 от ЗУСЕФСУ. Изпълнението на решението дава възможност на РУО да извърши определената финансова корекция, като я приспадне съразмерно от сумата на верифицираните средства. С оспореното в настоящото производство решение административният орган се е съобразил с извършената финансова корекция, доколкото уведомлението по чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (според актуалната практика на ВАС с характер на индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол) и решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ подлежат на предварително изпълнение и няма данни тяхното изпълнение да е спряно или да са отменени по съответния ред с влязъл в сила акт. Намаляването на верифицираните преки разходи в резултат на тази ФК безспорно е довело и до намаляване на съответстващите им непреки разходи, поради което правилен и законосъобразен е изводът на РУО, че поисканите от бенефициера разходи над сумата от 17 991, 54 лева, съставляваща 100 % от допустимите 14 % спрямо допустимите преки разходи, са недопустими и не следва да се верифицират. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, за да се считат разходите за допустими, те следва да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ ръководителят на УО на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти, като те следва да са съобразени с изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Безспорно такъв документ са утвърдените от РУО Условия за изпълнение, съставляващи неразделна част от АДБФП. Именно на тези условия и на договора между страните се е позовал административният орган, за да определи сумата от 5 997, 18 лева като недопустим разход, надвишаващ максималния размер на допустимите непреки разходи по бюджетен ред III.3.1 към Дейност 2. Действително в решението са изброени само разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 4 и чл. 59, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕФСУ, касаещи формата на предоставяне на безвъзмездна помощ, а не и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, но това не е толкова съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната на акта, защото не възпрепятства защитата на бенефициера и съдебния контрол за законосъобразност. Административният орган е посочил конкретната разпоредба от АДБФП, която регламентира допустимия размер на непреките разходи от категорията на тези по чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, а и от изложените в акта фактически обстоятелства ясно може да се отграничи хипотезата, на която се основава отказът. Отчитайки общо верифицираните преки допустими разходи след извършената ФК, РУО правилно е изчислил максимално допустимия размер на непреките разходи и недопустимата за възстановяване сума, като е приложил определената в договора единна ставка за финансиране на разходите за организация и управление, за видимост, прозрачност, комуникация и разработване на документация за възлагане на обществени поръчки (14, 00 %). Жалбоподателят не е оспорил размера на допустимия процент, а начинът, по който той се прилага, следва еднозначно от чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ и клаузите на договора – на база допустимите преки разходи, посочени в т. III от решението. Намаляването на верифицираните непреки разходи е закономерна последица от намаляването на верифицираните преки разходи, което оказва пропорционално въздействие върху допустимия размер на категориите разходи, финансирани чрез единна ставка. Спазвайки механизма на изчисляване на допустимите разходи по чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, РУО правилно е приложил материалния закон. Административният орган е взел предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая, като обосновано и в съответствие със събраните доказателства е приел, че процесните разходи са недопустими за финансиране, тъй като превишават разрешения праг. При издаването на оспореното решение е съобразена и целта на закона – да се верифицират само разходи, които са допустими, за да се гарантира законосъобразното разходване на средствата, предоставените от фондовете на ЕС. С оглед на изложеното съдът приема, че решението в обжалваната му част е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. чл. 37 от ЗПП на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно представения списък на разноски (л. 11). Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд