Решение № 4421 от 8.12.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 8229/2023 г.

Производството по делото е образувано по предявени о т А. Г. С., родена на ••••••••••г. в гр. И., гражданка на Република ••••••••••с личен номер за РТ ••••••••••••• Й. П., родена на ••••••••••г., гражданка на Република ••••••••••с личен номер за РТ ••••••••••••••; Е. Б., роден на ••••••••••г., гражданин на Република ••••••••••с личен номер за РТ ••••••••••••0 /заместен в хода на процеса от Е. Б., на основание чл. 227 ГПК/; Е. Б., род. на ••••••••••г., гражд. на Република ••••••••••с личен номер за РТ ••••••••••••; Н. Б., родена на ••••••••••г. в Р.Б.ария - гр. В.а, гражданка на Република Т.; К. Е., родена на •••••••••••• гражд. на Република ••••••••••с личен номер за РТ •••••••••••••• /заместена в хода на процеса от С. Т., род. на •••••••••••• с личен номер РТ •••••••••••••• С. Й., род. на •••••••••••., с личен номер РТ •••••••••••••, Х. Я., род. на ••••••••••••, с личен номер РТ ••••••••••••••, А. А., род. на •••••••••• с личен номер РТ •••••••••••• и А. Е., род. на •••••••••••• с личен номер РТ •••••••••••••, на основание чл. 227 ГПК/, чрез адв. М. Д., АК - гр. Ш.н, съдебен адрес: •••••••••••••••••••••, срещу И. П. П., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр.Б., •••••••••••••• съединени в условията на първоначално субективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че А. Г. С. е собственик на 52/360 ид. ч.; Й. П. е собственик на 52/360 ид. ч; Н. Б. е собственик на 104/360 ид. ч.; Е. Б. е собственик на 52/360 ид. ч.; Е. Б. е собственик на 52/360 ид. ч.; К. Е. е собственик на 48/360 ид. ч. от следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор № ••••••••••• по кадастралната карта И.дастралните регистри на село Е., общ. Б., област В.а, одобР. със Заповед ••••••••••••••••••• на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение засягащо поземления имот от 07.09.2022г., с адрес на поземления имот: с. Е., местност, Д.Т.", с площ от 6.960 кв. м, с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:

Нива, категория на земята: 4, с номер по предходен план: 034006, при съседи: •••••••••••••••••••••••••••••••• 2. Поземлен имот с идентификатор № •••••••••••• по кадастралната карта И.дастралните регистри на село Е., общ. Б., област В.а, одобР. със Заповед ••••••••••••••••••• на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение засягащо поземления имот от 07.09.2022г., с адрес на поземления имот: с. Е., местност „К.", с площ от 23.914 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 5, с номер по предходен план: 012030, при съседи: ••••••••••••••••••••••••••••• 3. Поземлен имот с идентификатор № •••••••••••••• по кадастралната карта И.дастралните регистри на село Е., общ. Б., област В.а, одобР. със Заповед ••••••••••••••••••• на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение засягащо поземления имот от 07.09.2022г., с адрес на поземления имот: с. Е., местност „З.", с площ от 30.997 кв. м, с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, с номер по предходен план: ••••••••••, при съседи: •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••;

1. Поземлен имот с идентификатор № 27125.17.3 по кадастралната карта И.дастралните регистри на село Е., общ. Б., област В.а, одобР. със Заповед ••••••••••••••••••• на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение засягащо поземления имот от 07.09.2022г., с адрес на поземления имот: с. Е., местност „Т.", с площ от 45.003 кв. м, с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, с номер по предходен план: •••••••••, при съседи: ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, на основание наследствено правоприемство и изтекла в тяхна полза придобивна давност с начален момент 07.02.1995г. до настоящия момент.

Ищците основават активната си материалноправна легитимация по исковете за собственост, основана на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: понастоящем се легитимират като собственици на спорните недвижими имоти, които владеят, като правото на собственост върху същите са придобили на основание наследствено правоприемство и изтекла в тяхна полза придобивна давност, доколкото от 1995г. до сега владеят имотите необезпокоявано. Ищците като наследници на общия им наследодател Х.Б.Т., род. на •••••••••••••• в с. Е. и поч. •••••••••• се легитимират като собственици на описаните недвижими имоти, на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ, постановена в полза на наследниците на бившия собственик. Сочат, че въз основа на влязло в законна сила Решение №2/12.05.1992 година за възстановяване право на собственост върху земеделски земи съгласно план за земеразделяне в землището на село Е., В.енска област с ЕКАТТЕ - 03719 и протокол №2 от година за определяне на категориите за земеделските земи по препИ. №1567 от година, Поземлена комисия гр. Б. /сега ОСЗ гр. Б./ е възстановила правото на собственост на наследниците на Х.Б.Т., б.ж. на с.Е., В.енска област върху общо 5 имота. За четири от възстановените имоти се снабдили с констативни нотариални актове № •••••••••• и №••••••••••••••• година, а именно: поземлени имоти с идентификатор № ••••••••••••••; № •••••••••••; № •••••••••••• и № •••••••••. Собствеността на всеки един от ищците върху имотите е, както следва: А. Г. С. - 52/360 ид.ч; Й. П. - 52/360 ид.ч., Е. Б. - 52/360 ид.ч, Е. Б. - 52/360 ид.ч, Н. Б.-104/360 ид..ч, И.ние Е. -48/360 ид.ч.. Наследниците са въведени във владение на имотите чрез пълномощник /наследник Ю. Б./ на 07.02.1995г.. Повече от 24 година упражняват фактическата власт върху имотите, отдават ги под наем на трети лица и ежегодно получават наеми за съответната стопанска година. При извършена проверка в СГКК по партидите на имотите на 21.06.2023 година узнА. че на 05.05.2022 година, с нот.акт № ••••••••••••••••• Н.Ц.Х., чрез пълномощник е продал имотите на ответника, легитимирайки се като собственик на имотите пред нотариуса с нот. акт № 2•••••••••••••••• год от В. нотариат. Ответникът се легитимира формално като собственик на имотите, поради което за ищците е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Молят в този смисъл за положително произнасяне по предявения иск.

В рамките на предоставената му възможност в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, обективиращ изявлението му, съобразно което оспорва изцяло насочения срещу него иск по същество, като неоснователен. Навежда твърдения, съобразно които общият наследодател Х.Б.Т. има и други наследници, които също понастоящем са граждани на Р. Т. и притежават съответните ид. части от наследството на общия наследодател. Оспорва истинността на удостовеР.е за наследници №74/12.05.1992 г. от Община Б., като твърди, че същото е с невярно съдържание. Оспорва размера на притежаваните ид. части от ищците. Твърди, че ищците живеят постоянно в Република Т. и никога не са владели явно и необезпокоявано имотите, считано от 1995 г. до завеждането на исковата молба, за да придобият право на собственост върху ПИ на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Навежда доводи, че дО.орът за аренда от 18.07.2015 г., вписан с акт 46, том 7 от 19.07.2016 г. АВ/СВ В.а не установява упражняване на владение върху процесиите ПИ от всички ищци за срока на дО.ора - 7 г., тъй като арендодателят Ю. Б. няма мандат да отдава под аренда останалите 4/5 ид.ч. от ПИ. Ю. Б. се явява държател, а не владелец за ид.ч. на останалите наследници. Изложени са идентични доводи и за ДО.ор за наем от 13.01.2023 г. за срок от 1 година /01.10.2023 г. до 30.09.2024 г./, който е сключен от наемодателя А. Г. С.. Оспорва правото на собственост основано на постановена в полза на наследниците реституция. Решението е издадено в нарушение на чл. 12 ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърди, че праводателят на ищците не е бил собственик на процесиите ПИ към момента на образуване на ТКЗС. Собственик на процесиите ПИ към този момент е бил наследодател на праводателя на ответника, легитимиращ се като собственик с НА №204, том III, peг. №1914, нот. дело №724/1944 г. на В.енски нотариат. С оглед на това и не е било налице основание за възстановяване на процесните ПИ по реда на ЗСПЗЗ на ищците като наследници на Х.Т.. Оспорва идентичността на имотите, описани в решението на ПК с процесните. Твърди, че Протокол №2/26.11.1992 г., ПК гр. Б. не възстановява право на собственост, а само признава и определя за възстановяване в един бъдещ момент вещни права върху ПИ, ако бъдат възстановени със съответното Решение на административния орган. Протокол №2 е издаден в нарушение на чл. 12 ал. 1 ЗСПЗЗ. Сочи се, че не е налице основание за снабдяването на ищците с КНА •••••••••••••••• на Нотариус при РС В.а и КНА №92, том 35, дело 7817/2022 г. АВ/СВ В.а. Твърди, че е придобил имотите на основание валиден дО.ор за продажба от 05.05.2022 г., обективиран в НА №98, том 36, дело №8053/2022г.АВ/СВ В.а. Праводателят му от своя страна е придобил ПИ по силата на наследствено правоприемство от своя наследодател Ц.Х.П., който от своя страна е придобил имотите с дО.ор за продажба, обективиран в НА •••••••••••••••••••••, В.енски нотариат. След придобИ.е на имотите по НА от 1944 г., Ц.Х.П., заедно с баща си Х.П.И. продължили да владеят същите при граници посочени в НА от 1944 г., явно и необезпокоявано от никого до 1991 г., като в условие на евентуалност твърди, че ако владението върху ПИ е отнето и същите са включени в ТКЗС, то след 1992 г., праводателят /продавачът/ Н.Х. е владял ПИ повече от десет години. Оспорва, че наследодателят на ищците е бил собственик на ПИ към момента на образуване на ТКЗС. Твърди, че преди образуването на ТКЗС общият наследодател на ищците Х.Т. се е разпоредил с процесиите ПИ, като ги продал на Ц.Х.П. - наследодател на продавача Н.Ц.Х.. Прави И.не по реда на чл.17, ал.2 ГПК да бъде упражнен косвен съдебен контрол по валидността и законосъобразността на акта на реституция Решение №2/12.05.1992г. на ПК Б. и Протокол №2/26.11.1992 г. на ПК Б.. Упражнявал е фактическата власт върху имотите, с намеР.е за своене, необезпокоявано, повече от 10 години, поради което е придобил собствеността върху имотите и на основание изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 1944 г., присъединявайки владението на праводателите си. Моли предвид изложените съображения, по делото да бъде постановено решение, с което насочения срещу него иск бъде отхвърлен.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

За установяване качеството си на наследници на общия наследодател Х.Б.Т., род. на •••••••••••••• в с. Е. и поч. ••••••••••, ищците представят УдостовеР.е за наследници № 74/12.05.1992г. /л.477 оригинал/; УдостовеР.е за наследници с апостил /въз основа на споразумение в Х. 05.10.1961г./л.45-48/; Мотивирано Решение № 2012/51 по описа на Първи правомощен съд на Г.П. /л.49-53/; Мотивирано Решение № 2019/609 по описа на Първи правомощен съд на К. с апостил /л.54-59/; Мотивирано решение № 2021/609 по описа на Първи граждански съд на К. с апостил /л.60-62/; Мотивирано Решение № 2014/1415 по описа на Трети правомощен съд на К. с апостил /л.63-68/; Мотивирано Решение № 2021/610 по описа на Първи правомощен съд на К. с апостил /л.69-76/.

Във връзка с предприетото оспорване по реда на чл.193 ГПК на УдостовеР.е за наследници № 74/12.05.1992г., от Община Б. е постъпила информация изх.№ 1100-197- /1/26.01.2024г., че лицето Х.Б.Т. е починало на 31.03.1956г., съгласно Акт за смърт № 15/01.04.1956г., а не е починало през м.•••••••••• Като дата на раждане в Акта за смърт е посочена 09.05.1883г., а не ••••••••••••••. Налице са данни за наследници единствено за К. А.Б., род. на 01.03.1935г. от Акт за раждане 40/05.03.1935г., но в същия акт като нейн баща е записан А.Б.Т., а майка Н.Х., по мъж А.Б.. В Акта за раждане е посочено, че това е десето дете на майката. Лисват достатъчно данни за наследниците, поради което не може да се издаде удостовеР.е за наследници.

От постъпилата информация от Община В.а /л.486/ е видно, че в цифровизираните семейни регистри, съхранени в общината, по показател имена няма данни за лице К. Е.. В регистъра за раждане за 1927г., съхранен в гр. В.а няма лице с имена К. Е., родено на •••••••••••• поради което не може да се предостави информация за гражданство, дата на смърт и наследници на К. Е., род на ••••••••••• С решение № 2/12.05.1992г. на ПК гр. Б. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Е., се възстановява правото на собственост на наследниците на Х.Б.Т., съгласно плана за земеразделяне в землището на селото Е. върху седем имота, между които Нива от 23.929 дка (двадесет и три дка и деветстотин двадесет и девет кв.м), пета категория, местност К., имот № 012030 по плана за земеразделяне; Нива от 45.008 дка (четиридесет и пет дка и осем кв.м), четвърта категория, местност Т., имот №••••••••• по плана за земеразделяне; Нива от 31.001 дка (тридесет и един дка и един кв.м), четвърта категория, местност З., имот № •••••••••• по плана за земеразделяне; Нива от 6.960 дка (шест дка и деветстотин и шестдесет кв.м), четвърта категория, местност П.т. имот № 034006 по плана за земеразделяне.

С Уведомление изх.№ ••••••••••• Ю. Б. е уведомен за решението. С Протокол № •••••••••••• Ю. Б. е въведен във владение на възстановените имоти.

Представена е препИ. по заявление вх. № 1567/19.05.1992г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х.Б.Т. от с.Е.. В препИ.та се съдържа списък на членовете на земеделската дружба в с. Е. за 1945 г., послужил като основание за възстановяване на имотите. В списъка фигурира лицето Х.Х., без други индивидуализиращи данни. Срещу името му са отразени 400 дка работна земя.

Наследниците на Х.Б.Т. са се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 186, том VIII, дело № 7242/96г. и Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 73, том II, рег.№ 3934, дело № 441/2022г..

От Нотариус П.С., рег.№ 335 в НК са представени завеР. преписи на документите от нотариално дело № 441/2022 год., по което е съставен КНА •••••••••••••• С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 8, том II, рег.№ 1353, дело № 192/2022г., Н.Ц.Х. продава на И. П. П. имотите предмет на делото.

Представено е УдостовеР.е за наследници изх.№ У13- 122/22.03.2022г./л.171/ на Ц.Х.П., поч. на 10.04.2019г., от което е видно, че негов наследник е Н.Ц.Х., праводател на ответника.

От Нотариус В. П., рег.№ 205 в НК са постъпили завеР. преписи на документите от нотариално дело № 192/2022 год., по което е съставен НА № №8, том II, рег.№1353. Приложен е препис от НА от 1944г., заверен от нотариуса за вярност с оригинала.

От постъпилата информация от ОСЗ В.а е видно, че в полза на Ц.Х.П. има образувана препИ. № 1153/12.02.1992г. за заявени четири имота, но няма издадено решение за възстановено/признато право на собственост.. Вписан е като собственик на заявените имота въз основа на НА 204/08.12.1944г.. Архивът на документите за землище с. Е. е непълен, поради което не могат да представят копие от препИ.та.

Съгласно нотариален акт за покупко - продажба № 204, том III, регистър 1914, дело № 724/1944г., Х.Б.Т. продава на Ц.Х.П., непълнолетен, чрез законен представител (баща) Х.П.И. ниви находящи се в землището на с. М.А., В. - нива от 24 (двадесет и четири) декара в местността „К.“ при граници: М.Б.а, О. И., Р.А. и път за сумата от 14000 (четиринадесет хиляди) лева, нива от 31 (тридесет и един) декара в местността „З.“ при граници: И.Ш., Е.М. А. О. и път за сумата от 19000 (деветнадесет хиляди) лева, нива от 45 (четиридесет и пет) декара в местността „Т.“ при граници: О. Ч.в, С.М., Р.А. и път за сумата от 28000 (двадесет и осем хиляди) лева, нива от 7 (седем) декара в местността „П..т.“ при граници: И. С., И. З.а, Е.Ш.

Във връзка с предприетото оспорване по реда на чл.193 ГПК на нотариален акт покупко - продажба № 204, том III, регистър 1914, дело № 724/1944г., е постъпила от СВ В.а информация /л.482-485/, от която е видно, че липсва том III от 1944г. и съдържащите се в него актове. Лисата на посочения том е отразена преди 1999г. от служител на държавния нотариат и отразена във водената за това книга.

Представени са ДО.ор за отдаване под наем на земеделска земя № 142/13.01.2023г. и ДО.ор за аренда акт 45, том V, рег. № 4243, нот. заверен на 18.07.2016г., сключени първият от Б.И., а вторият от А. С. с ППЗК З.а, с които имотите предмет на делото са предоставени за временно възмездно ползване, първоначално за седем стопански години /01.10.2016г.-01.10.2023г./, а след това за една година /01.10.2023г.-30.09.2024г./ От издаденото удостовеР.е от ППК „З.а", село Е., ЕИК 813155019, е видно, че за имотите, предмет на спора е изплащала рента, както следва: за срок от 7 години е сключен дО.ор за аренда от 18.07.2016г., вписан на 19.07.2016 г. в СВ В.а. ДО.орът е подписан с арендодателя Ю. Б., гражданин на Р. ••••••••••чрез Б.М.И. - пълномощник на Ю. Б., но ПИ са обработвани до 2023 г. и е изплатила рента за стопанските години: 2017, 2018, 2019, 2021 и 2022г. Рента не е изплатена за стопанската 2020 година, поради решение на ОС за обявяване на нулева година и за стопанска 2022/2023 г., защото в кооперацията е представен Нотариален акт за собственост за същите имоти от друго лице - И. П. П., ЕГН ••••••••••. На 13.01.2023 г. за срок от 1 година - от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г., е сключен дО.ор за наем, с наемодател А. Г. С., гражданин на Р. ••••••••••чрез пълномощник адвокат М. Д. ШАК, но същият не е регистриран в Общинската поземлена комисия с мотива, че посочените имоти не са собственост на А. Г. С.. За стопанската 2023/2024г. кооперацията обработва посочените недвижими имоти без правно основание, като бели петна и не е изплащала рента по дО.ора поради това, че в кооперацията е представен НА за собственост за същите имоти от друго лице - И. П. П., ЕГН ••••••••••, придобил същите имоти с НА №98, том 36, дело № 8053/09.05.2022 г. СВ В.а.

От постъпилата информация от ОСЗ В.а /л.442/ е видно, че за периода 2010-2015г. за процесните ПИ е сключен дО.ор за аренда за 5 години с наемател ППЗК З.а без отразен наемодател; за 2015-2016г. е сключен дО.ор за 1 година с наемодател Б.И. и за 2016-2023г. е сключен дО.ор за 5 година с наемодател Б.И.. На л.502-504 от делото е приложено извлечение от сметка на Е. Б., за постъпили суми от Б.А..И. в периода 2011-2019г..

От заключението по СТЕ, изготвено от вещото лице Р. П. се установява, че със заявление №1567/19.05.1992 г., /номерът не се чете ясно/, лист 217 от делото, наследниците на Х.Б.Т. са заявили за възстановяване имоти. Описаният имот в нотариален акт за покупко-продажба № ••••••••••••••••••••, нива от 45 декара в местността „Т.“, фигурира като заявен за възстановяване. В протоколно решение № 2/26.11.1992г. по чл. 18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ е признат за възстановяване с план за земеразделяне, описаният в нотариален акт за покупко-продажба № ••••••••••••••••••••, имот - нива от 45 декара в местността „Т.“. С решение № 2/12.05.1992г. общият размер на възстановените имоти на н-ци на Х.Б.Т. възлиза на 203.959дка. Заявените имоти със заявление №1567/19.05.1992 г., са в общ размер на 190 дка. Имотите по протоколно решение № 2/26.11.1992г. по чл. 18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ са в общ размер на 190 дка, от които 147 дка с план за земеразделяне и 43 дка. отказани - застроени. Реално възстановени имоти с план за земеразделяне с решение № 2/12.05.1992г. на осн. чл. 27 ППЗСПЗЗ са 203.959 дка. Или общата маса на имотите описани в нотариален акт № 204, том III, регистър 1914, дело № 724/1944г. са включени в реално възстановените имоти с план за земеразделяне с решение N32/12.05.1992г. на осн. чл. 27 ППЗСПЗЗ. Същите представляват имоти №№: Нива от 23.929 дка, местност „К.“ — т.1 от решението; Нива от 45.008 дка, местност „Т.“ - т.2 от решението; Нива от 31.001 дка, местност „Зедерлик“ - т.З от решението; Нива от 6.960 дка, местност „П..т.“ - т.5 от решението. Имотите описани в нотариален акт № 204, том III, регистър 1914, дело № 724/1944г. и тези по претенцията на ищците са идентични. Идентичността се установява по местонахождение на имотите - землище, площ, местност и запис в регистъра на плана за земеразделяне (на името на Х.Б.Т.), независимо от това, че границите и съседите на имотите в нотариалния акт и тези от плана за земеразделяне, респективно действащата кадастрална карта не съвпадат, тъй като същите са възстановени в нови реални граници. Съгласно нотариален акт № 8, том II. дело № 192, per. № 1353 (лист 29 от делото), Н.Ц.Х. продава на И. П. П. недвижими имоти в с. Е., общ. Б., обл. В.а, а именно: ПИ № ••••••••••• с площ 6 960.00 кв.м, находящ се в местността: „П..т.Ъ", с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4 /четвърта/, с номер по предходен план 034006 при съседи ПИ с идентификатори с №№: ••••••••••••••••••••••3; ПИ № •••••••••••• с площ 23 914.00 кв.м., находящ се в местността: „К.", с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 5 /пета/, с номер по предходен план 012030 при съседи ПИ с идентификатори с №№: •••••••••••••••••••; ПИ № •••••••••••••• с площ 30 997.00 кв.м., находящ се в местността: „З.", с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4 /четвърта/, е номер по предходен план •••••••••• /нула две нула нула нула осем/, при съседи ПИ с идентификатори е №№:

••••••••••••••••••••••••••••••••3; ПИ № ••••••••• с площ 45 003.00 кв.м., находящ се в местността: „Т.", с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4 /четвърта/, с номер по предходен план ••••••••• /нула едно седем нула нула три/, при съседи ПИ с идентификатори с №№:

•••••••••••••••••••••••••••••••• Имотите описани в нотариален акт № 8, том II, дело № 192, peг. № 1353 са съгласно действащата кадастрална карта на с. Е., одобрена със заповед № ••••••••••••••••••• на изп. Директор на АГКК. Същите имоти са идентични на имотите възстановени с решение № 2/12.05.1992г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Е. от 12.05.1992 г. на поземлена комисия гр. Б., на наследниците на Х.Б.Т. и идентични на имотите описани в нотариален акт за покупко-продажба № •••••••••••••••••••• Съобразно поясненията на вещото лице в о.с.з., със заявлението № 1567 от 1992г. са заявени 11 броя ниви, между които категорично една нива от 45.00 дка в „Т.“. Тази нива е налична в целия период на възстановяване, включително в плана за земеразделяне, описана е в нотариалния акт за покупко-продажба от 1944г., включително и в последния нотариален акт, с който възстановеният имот е продаден на трети лица. Всички останали имоти от заявлението са такива, които не са описани в нотариалния акт от 1944г.. Впоследствие с протоколно решение № 2/26.11.1992г., който протокол е по чл.18ж, ал.2, ПК признава и определя за възстановяване собственост върху нивата 45.00 дка, „Т.“ и е включена в общо признатите 147 дка. Другите четири ниви по НА от 1944г. нито са заявени, нито са признати за възстановяване. В Плана за земеразделяне вместо да се възстановят тези 147 дка, се възстановяват 201 дка и в тези имоти фигурират всички четири имота по стария нотариален акт от 1944г..

От заключението по допуснатата СТЕ на вещите лица В. А. и Ж. Б. се установява, че между имотите описани в Нотариален акт от 1944г. и тези по исковата молба е налице идентичност по отношение на местонахождение(землище, местност); площ; граници/съседи. Между имотите описани в Нотариален акт от 1944г. и имотите описани в Нотариален акт №8/2022г. е налице идентичност по отношение на: местонахождение(землище, местност); площ; и три граници/съседи, които са две за имот 34.6. Между имотите описани в Нотариален акт от 1944г. и поземлените имоти описани в констативен нотариален акт №•••••••••• е налице идентичност по отношение на: местонахождение(землище, местност); площ; с три или повече граници/съседи. Между имотите описани в Нотариален акт от 1944г. и поземлените имоти описани в констативен акт №73/2022г. е налице идентичност по отношение на: местонахождение(землище, местност); площ; с три или повече граници/съседи. Освен за имот 34.6, които са две. Между имотите описани в Нотариален акт от 1944г. и поземлените имоти описани в Решение №2/12.05.1992г. на ПК-Б. е налице идентичност по отношение на: местонахождение(землище, местност); площ; с три или повече граници/съседи. Освен за имот 34.6, които са две. Между имотите описани в Нотариален акт/1944г. и поземлените имоти описани в първоначалната искова молба е налице идентичност по отношение на: местонахождение (землище, местност); площ; с три или повече граници/съседи. Освен за имот 34.6, които са две. Между имотите описани в Решение №2/12.05.1992г и поземлените имоти описани в Нотариален акт №8/2022г. е налице идентичност(или съответствие с голямо приближение) по отношение на: местонахождение(землище, местност); площ; с три или повече граници/съседи. Освен за имот 34.6, които са две. В писмо на ОСЗ-В.а(л.517 от делото) е указано, че на лицето Ц.Х.П. има образувана препИ. с вх.№ 153/12.02.1992г., по която са заявени 4/четитри/ имота, като по същата няма данни за издавани решения за възстановено/признато право на собственост. В същото писмо е записано, че лицето Ц.Х.П. е вписан в регистрите на ОСЗ и СГКК като бивш собственик на имотите съгласно н.а. №204 от 08.12.1944г.

Съгласно заключението по допуснатата СКЕ, вещото лице К. К. не е установило файлове в хронологичен ред по реда на създаването им и подаване на заявление № 1153/1992 год., като и опис за времето на въвеждането на същите в информационната система на ОСЗ В.а. При проверка в ОСЗ гр. В.а му било разяснено, че софтуерът е реализиран през 90-те години на миналия век, като данните в него (най-вероятно от оригинали на хартиен носител) са прехвърлени от фирма, намираща се в сградата на НИПКИК В.а (сега НАП). Съдейки по структурата на файловете, използваната база данни е базирана на dBase. Самата програма дублира данните от хартиените документи, като дава възможност за справка и печат на бланкетни документи (решения) без подписи. Оригиналите би трябвало да се съхраняват в съответните ОСЗ, но при проверка на място, оригинал на Заявление № 1153/1992 г. не му бил представен. Записаната дата на въведеното заявление е 12.02.1992г. Копие на нотариален акт няма как да бъде прикачен в софтуера, той не съдържа подобна функционалност. Записан е само номерът му - 204/1944. Надписът, който излизал постоянно на екрана бил „Състояние - нередовни документи". Било му обяснено за надписа, че явно е имало проблем и не се е стигнало до разпечатването на Решение от комисията.

В полза на ищеца са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Р.С.с /съпруг на А. Г. С. - ищца по делото/. Св. излага, че Х.Б.Т. е дядо на съпругата му А. Г. С., баща на тъща му. Оженил се за съпругата си 1982г.. Тъща му постоянно споменавала, че има 1000 дка земя по наследство от Х.Б.Т.. Казвала е, че Х.Х. притежавал 1000 дка земи, но се е заселил 1951г. в Т.. След смъртта на Х.Х. през 1992г., поради това, че и другите й сестри били в Т. подали молба към Държавата да се възстановят земите. През 1992г. лично завел Ф., К., Н. и Л. наследниците, пред нотариус в И.. Те направили пълномощно на своята сестра Ю., която била в Бурса. Съгласно пълномощното, което получава от сестрите си, Ю. подала заявление пред българските власти за прехвърляне на имотите на тяхно име. Възстановените от Държавата земи /шест парцела/ били близо 140 дка, намирали се в с. Е.. През 1995г. станали собственици на тези земи. През 1995г. предоставили пълномощно на техен роднина Б.И., за да може той да оперира с тези земи, като ги предостави за обработване на кооперации. Б.И. ги отдавал под наем на кооперация и получавал рента, като всяка година изпращал чрез банкови преводи при Ziraat Bank рентата на Ю., която от своя страна я разпределяла на останалите наследници. Не е имало проблеми във връзка с тези земи. Преди две - две и пО.ина година Б.очинал, след Б.И. починали и останалите наследници, които живеели в Т.. Със съпругата му се обърнали към адвокат в България, за да могат да придобият наследството си. След като починал Б.И., адвокат Д. движел нещата около земите, от него получавали наеми за тях. Св. излага, че от починалите наследници, К. нямала деца и затова за нейн наледник е посочена К. Е. - сестрата на съпруга й. Във времето, вече близо 28- 29 г. откакто земите са възстановени, нямало период, в който да са били отстранени от имотите. Никой не ги е безпокоил. Станало ясно, че има проблем със земите, малко след като адвокат Д. им съдействал за снабдяване с нотариалните актове. Уведомил ги, че има и други лица, които претендират, че са собственици на земите. Св. уточнява, че посещава Р.Б.ария за втори път. Първия път бил преди 3-4 год., посетил я като турист. Деца на Х.Б.Т. са Ф., Ю., Ш., Л. и К., а Н. Б. е дъщеря на Ш.. Не познава А.Б.Т.. От наследниците на Х.Б.Т., Ю. е идвала в България, Ш. също е идвала в България и е починала тук в България, а останалите са живели и починали в Т.. Не знае кога Ю. и Ш. са идвали в България и дали са посещавали имотите.

Разпитан в полза на ищците е свидетелят П. В. П., за установяване на обстоятелства досежно отдаване на имотите под аренда/наем от ищците.

Свидетелят П. П. е председател на ППЗК „З.а“ с. Е. от 2020 г. и към настоящия момент. Откакто е председател на кооперацията, рентата за процесните земи я получавал адвокат Д., с пълномощно. Миналата година адв. Д. дошъл да сключи дО.ор за една година, тъй като седемгодишният дО.ор изтекъл. Знае, че земите са на някакви хора от ••••••••••но не е виждал никой от тях. Миналата година сключили дО.ор, който бил върнат от Общинска служба Земеделие, тъй като имало друг собственик на земите, който след това представил документ за собственост. Св. се е разпоредил докато не приключи спора, да не се предоставя рента за тези имоти. В момента тези ниви се обработват и са като бели петна, няма сключен дО.ор за тях. Откакто е председател на кооперацията, никой друг не е идвал да претендира, че е собственик на тези земи. Земите се намират в землището на с. Е.. В полза на ответника са ангажирани гласни доказателства за установяване наведените от него фактически твърдения досежно упражняваната непрекъсната, спокойна, явна и несмущавана фактическа власт върху спорния имот с намеР.е за своене в периода от 1944г. до 1991г. и повече от 10 години, считано от 1992г., присъединявайки владението на праводателите си.

Свидетелят В.Я. /без родство/ живее в село Е. откакто се помни.

Занимава се изкупуване на земеделска земя. Познава И. П. и знае, че притежава земеделски имоти в землището на с. Е.. Преди около две години И. му се обадил да му предложи за изкупуване над 100 дка земеделска земя в землището на с. Е.. Нивите били четири или пет, различни парцели, единият бил в „К.", до който свидетелят има съседни ниви. За другите не може да се сети точно къде са. В началото на 90-те години, бащата на св. бил още жив. В с. Е. имало много преселници, от цяла България имало хора. Св. помни, че един възрастен човек, преселник, предложил на баща му същите земи. Когато И. му предоставил скиците, познал една от нивите по нотариалният акт на преселника. НА бил много стар, още от Царско време, виждал го е като дете от този човек. Този човек, който предлагал земите на баща му, за първи път ги предложи някъде през 1991г., 1992г. или 1993г. Св. няма спомен как се казва този човек, тъй като тогава бил на 20 г. Св. бил на тези имоти преди 12 или 13 год., баща му бил починал вече. В селското барче „П.“, в с. Е. го потърсило едно момче, търсело баща му. Когато се срещнал с момчето разбрал, че това е синът на този човек, който предлагал имотите на баща му преди 30 г., синът на преселника. Момчето му предложило да купи земите, но цената била висока. Не е чувал някой да има претенции за тези имоти. Знае, че И. П. е собственик. Разбрал когато видял нотариалния акт. И. дошъл да му ги предлага преди около 2 год.. Едната земя се намирала точно срещу Военното, сетил се, че тези земи са на човека, който ги предлагал на баща му, а после синът му на него. Земите не са една до друга, пръснати са.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Спецификата на предявения установителен иск в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението на доказателствената тежест между страните досежно установяване на елементите от фактическия състав на спорното право. В качеството им на страни, заявяващи право на собственост върху имота, ищците следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното от тях придобивно основание. Именно установеността на активната материалноправна легитимация на ищците към момента на приключване на устните състезания по делото определя изхода от спорното правоотношение, респективно – преодоляването на евентуалната колизия на права между страните.

Ищците сочат за придобивно основание досежно имотите предмет на спора – наследяване на общия им наследодател Х.Б.Т., род. на •••••••••••••• в с. Е. и поч. •••••••••• и постановена в полза на наследниците му реституция с Решение №2/12.05.1992 година на ПК гр. Б., а в условията на евентуалност придобивна двност с начало на установена фактическа власт, считано от 1995г..

С изменението на Конституцията ДВ бр.18/2005г., в сила от 01.07.2005г., чл.22 ал.1 придобива следната редакция: Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Р.Б.ария към Европейския съюз или по силата на международен дО.ор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Р.Б.ария, както и чрез наследяване по закон, а с ал.3 е предвидено режимът на земята да се определя със закон. В съответствие с изискването на основния закон, чл.29 от Закона за собствеността е изменен отново /ДВ бр. 24/2007г./ и е отпаднало задължението на чужденците, да прехвърлят собствеността върху земята, която са придобили на законно основание. От тази законодателна уредба следва, че след изменението на чл.29 ЗС през 1990г. и приемането на Конституцията от 1991г., чуждите граждани са могли да придобиват земя в страната при наследяване по закон. През 1992г. е изменен Законът за наследството /ДВ бр. 60 от 24.07.1992 г./, като с новелата на чл.91а ЗН е предвидено, че имотите, които подлежат на възстановяване по силата на реституционни закони се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл.1 от закона. С фикцията „ новооткрито наследство“ е обособена възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който се прилагат специално създадените правила в ЗН – чл.9а и 90а, 91а /ТР 1/1998г. на ВКС, ОСГК/. Следователно по силата на реституционните закони - чуждите граждани са имали право да придобият земя, включена в новооткритото наследство, когато се възстановява собственост на техен наследодател. Веднъж придобито, това право на собственост се ползва със закрилата на чл.17 от Конституцията.

УдостовеР.е за наследници № 74/12.05.1992г. е оспорено по реда на чл.193 ГПК досежно съдържанието му.

В удостовеР.ето за наследници се вписват всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството. Издаването на удостовеР.я за наследници е регламентирано в Наредба № РД - 02 – 20 - 6/24.04.2012г. за издаване на удостовеР.я въз основа на регистъра на населението, като съгласно чл.11, ал.2 от същата, за определянето на наследниците по закон, длъжностното лице прави проверка в посочените регистри по описания начин.

По делото е представен официален документ, издаден от община Б. изх.

№ 1100-197-/1/ 26.01.2024 г. /лист 290 от делото/, неоспорен от ищците. От представения документ от Общината се установиха следните съществени различия между удостовереното в него и обективираното оспорено съдържание на УдостовеР.ето за наследници №74/12.05.1992 г., а именно: за дата на смъртта на Х.Б.Т. в УдостовеР.е №74 е посочено, че е настъпила месец 10.1958 г., тази дата не съответства на удостоверената в съдържащия се в община Б. Акт за смърт на Х.Б.Т. №15/01.04.1956г.. Съгласно този акт, датата на смърт на лицето е - 31.03.1956 г. В случа е налице разлика повече от 2.5 години. Налице е и несъответствие между данните посочени в оспореното УдостовеР.е №74 относно датата на раждане на Х.Б.Т. - 15.03.1883 г. и датата на раждане удостоверена също в наличния в Общината Акт за смърт №•••••••••••••• - 09.05.1883 г.. От съдържащия се в Община Б. Акт за раждане №40/05.03.1935 г. е видно, че лицето К. А.Б. /ищца/, родена на 01.03.1935 г. /позиция 2 от оспореното УдостовеР.е №74/, където е посочена с фамилното си име по мъж К.И. е записана с баща А.Б.Т., съответно за нейна майка е посочена Х.Х.а, по мъж А.Б. /това е видно и от представения от ищците с исковата молба превод от турски Апостил, мотивирано решение №2019/98 и 2019/609 първи правомощен съд на К. - баща А. майка Х./. Изрично в горепосочения акт за раждане №40 е посочено, че К. Б. е десетото дете на майката. Освен това община Б. е обективирала изрично в горепосоченото писмо изх. № 1100-197-/1/ 26.01.2024 г., че Общината не разполага с данни за наследници на лицето Х.Б.Т., нито в регистър на населението, нито в регистрите на актовете за гражданското състояние. Посочено е, че и в кметството на село Е. откъдето е издадено оспореното УдостовеР.е №74, не се съхраняват и старите семейни регистри, водени съгласно „Правилника за водене на регистрите на населението в общините“ от 1935 година. Лисват достатъчно данни за наследниците, поради което не може да се издаде удостовеР.е за наследници.

Налице е несъответствие и в годината на раждане на Н. Б. 1936г. – посочена в удостовеР.ето за наследници и 1950г. посочена в исковата молба и останалите документи, представени от ищеца и издадени от турските съдебни власти.

С оглед горното съдът приема, че доказателствената стойност на УдостовеР.ето е разколебана. Не може да се приеме, че лицето, което е посочено за наследодател е идентично с правоимащото лице по ЗСПЗЗ.

Ищците не се легитимират като реституирани собственици по силата на издаденото Решение № 2/12.05.1992г. на ПК гр. Б.. В тази връзка, следва да се отбележи следното: Произходът на едно лице от друго, респ. качеството му на законен наследник, се установява с акт за гражданско състояние – акт за раждане, съставен по предвидения в закона ред. Допустимо е установяването на тези факти със свидетелски показания, само когато този акт е бил изгубен или унищожен не по вина на страната (чл.165, ал.1 ГПК), но в конкретния случай такива твърдения въобще не са наведени по делото, поради което ангажираните от ищеца гласни доказателства (св. Р.С.с) за установяване на родствена връзка с наследодателя са недопустими и не следва да се обсъждат от съда. Родствената връзка следва да бъде установена по категоричен начин, а това става с представяне на акт за гражданско състояние – акт за раждане, съставен по определения в закона ред от съответното длъжностно лице /ЗГР/. По делото не са представени такива преки доказателства от ищците, които основават правата си на наследяване от общия наследодател, а произходът му е оспорен от ответника. Ищците се легитимират като наследници на Х.Б.Т. единствено с представеното и успешно оспореното удостовеР.е за наследници. Така представеният и оспорен документ в никакъв случай не удостоверява, че едно лице произхожда от друго и не обвързва съда с материална доказателствена сила. По делото не са представени актове за раждане на посочените за наследници в удостовеР.ето лица и съответно на ищците. От представените решения на турските съдебни власти също не може да се установи произхода на ищците и техните праводатели от общия наследодател Х.Б.Т., тъй като в същите не се съдържат никакви данни за това. Посочените в удостовеР.ето наследници, не фигурират в регистъра като деца на Х.Б.Т., като изобщо не фигурира лице Х.Б.Т., родено и починало на посочените от ищците дати. Други доказателства за установяване на родствената връзка на ищците с посочения общ наследодател не са представени по делото.

Съдът намира, че ищците не доказаха твърдяното от тях придобивно основание за правото на собственост, а именно наследствено правоприемство, тъй като удостовеР.ето за наследници, на което същите се пО.ават, не се ползва с доказателствена сила по отношение на направените в него отбелязвания, досежно произхода и не следва да се взема предвид от съда.

Оспорването на писмен документ по чл. 193 ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, но не е самостоятелна искова претенция, за да могат да се прилагат по аналогия указанията на ВС, дадени в ТР № 87-1954-ОСГК ВС РБ, за произнасяне по оспорването в диспозитива на съдебното решение. Целта на производството по чл. 193-194 ГПК е, във висящ процес, да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено, като неистинско от доказателствения материал. Определението по чл. 194, ал. 2 ГПК е от същество за доказването. Ако не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните пР.я, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. В чл. 236 ГПК е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване /Решение № 270/19.02.2015 г. на ВКС, ГК, гр.дело № 7175/2013 г../.

Решението № 2/12.05.1992г. на ПК гр. Б. не е годно основание за придобИ.е от ищците на правото на собственост по смисъла на чл. 77 ЗС и във връзка с разясненията, дадени в ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС.

Трайната съдебна практика приема, че в спора за собственост, следва да се осъществи косвен съдебен контрол и да се обсъди преюдициалният въпрос за законосъобразността на акта с реституционен ефект.

Съдът не зачита решението по чл. 27 във вр. с чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ като титул за собственост, след като в рамките на осъществения косвен контрол за материално - правна законосъобразност на реституционното решение на административния орган – ПК Б., не се доказа правото на собственост на сочения наследодател. Не може да се зачете реституционния ефект на решението, поради липсата на предпоставки за възстановяване правото на собственост в патримониума на лице - Х.Б.Т., род. на •••••••••••••• в с. Е. и поч. ••••••••••, за което не е установено, че към момента на внасяне на земите в ТКЗС е притежавало процесните имоти и което не е индивидуализирано с достатъчно идентификационни данни в реституционната препИ., а само с две имена Х.Б. /л.212/.

Отделно от горното, съобразно поясненията на вещото лице Р. П. в о.с.з., със заявлението № 1567 от 1992г. са заявени 11 броя ниви, между които категорично една нива от 45.00 дка в „Т.“. Тази нива е налична в целия период на възстановяване, включително в плана за земеразделяне, описана е в нотариалния акт за покупко-продажба от 1944г., включително и в последния нотариален акт, с който възстановеният имот е продаден на трети лица. Всички останали имоти от заявлението са такива, които не са описани в нотариалния акт от 1944г.. Впоследствие с протоколно решение № 2/26.11.1992г., който протокол е по чл.18ж, ал.2, ПК признава и определя за възстановяване собственост върху нивата 45.00 дка, „Т.“ и е включена в общо признатите 147 дка. Другите четири ниви по НА от 1944г. нито са заявени, нито са признати за възстановяване. В Плана за земеразделяне вместо да се възстановят тези 147 дка, се възстановяват 201 дка и в тези имоти фигурират всички четири имота по стария нотариален акт от 1944г.. Т.е. с плана за земеразделяне е възстановено правото на собственост върху имоти, които не са заявени и признати за възстановяване /с изключение на нивата от 45 дка/.

Следва да се отбележи, че установяването на правото на собственост на ответника не е предмет на настоящото производство по предявен положителен установителен иск за собственост.

С оглед на приетото, че ищците не се легитимират като собственици на имотите, предмет на спора, на основание. наследяване на общия им наследодател Х.Б.Т., род. на •••••••••••••• в с. Е. и поч. •••••••••• и постановена в полза на наследниците му реституция с Решение №2/12.05.1992 година на ПК гр. Б., следва да се разгледа тъврдяното в условията на евентуалност основание за придобивна двност с начало на установена фактическа власт, считано от 1995г..

Съдът счете, че ищците не са собственици на имотите и на основание придобивна давност. ПридобИ.е по давност на земеделска земя от ищците, които са турски граждани, е невъзможно, поради ограничителната норма на чл.29, ал.1 ЗС, съответстваща на чл.22 от Конституцията на Р.Б.ария, която изключва правото да се придобие собственост върху земя от чужденец на всички придобивни основания, освен при наследяване по закон.

Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е установено наличието на предвидените в чл.77 ЗС предпоставки за придобИ.е правото на собственост върху процесните имоти от ищците, поради което същите не се легитимират като собственици на твърдяните придобивни основания.

Съобразно изхода на спора, стоР.те от ответника разноски следва да се поемат от ищците, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същите възлизат на 1000 лева заплатен депозит за вещи лица; 15 лева такси за съдебни удостовеР.я и 2600 лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.

Мотивиран от така изложените съображения, В.енски районен съд