Решение № 140 от 5.1.2012 г. на Административен съд - Габрово по дело № 140/2011 г.

Производството е по реда на чл. 145 -178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано по повод жалба вх. № 785 от 29.06.2011 г. по описа на Административен съд Габрово /АС Габрово/, подадена от В.К.Д.-С., с ЕГН ••••••••••, К.Р.С., ЕГН •••••••••• и М.Р.С., ЕГН ••••••••••, •••, с която жалба е оспорена Заповед № КД-14-07-172 от 08.04.2011 г. на Началник Служба по геодезия картография и кадастър /СГКК/ гр.Габрово, поправена със Заповед № КД-14-07-352 от 25.07.2011 г.по отношение на допусната явна фактическа грешка, като вместо водно течение “река”, както е изписано в обжалваната заповед, в заповедта за допускане на поправката е посочено, че се касае за обект на кадастъра – “дере”. Със същата Заповед на основание чл. 53, ал.1, т.2, във вр. с чл. 49а, ал.3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, е одобрено изменение на одобрената със Заповед № РД-18-07-01 от 18.01.2005 г., издадена от Началник Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Габрово/СГКК/ Кадастрална карта и Кадастрален регистър /КК и КР/, като е нанесен нов обект на кадастъра с идентификатор № 23185.506.17, с площ от 64 кв.м. - дере, при което е извършена промяна в границите на ПИ с идентификатори № 23185.506.2 и 23185.506.3. От страна на жалбоподателите с жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалния закон, в частност на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание жалбоподателката В.С. се явява лично, от свое име и от името на другите двама жалбоподатели поддържа така подадената жалба, като счита, че постановената Заповед от Началник СГКК – Габрово, с което е допуснато изменение на кадастъра и нанасянето на нов обект на кадастъра – дере, разположено и служещо за граница между ПИ с идентификатор № 23185.506.2 и 23185.506.3, е незаконосъобразна и неправилна, постановена при нарушаване на материалния и процесуалния закон, при което неправилно са отнети от цитираните два имота 64 кв.м. частна собственост, т.к. не било изпълнено задължително указание от Решение № 5/31.01.2006 г. на Окръжен съд Габрово да се материализират на място границите на дерето, отнетата площ от имотите 64 кв.м. не е водно течение публична общинска собственост, а посочените координати на подробни точки от 1 до 10 не били граници на нов обект на кадастъра –ПИ № 23185.506.17. Моли АС- Габрово да постанови съдебен акт, с който да бъде отменена обжалваната заповед постановена от Началника на СГКК гр.Габрово, с която е допуснато изменение та КК и КР за с. Драганчетата, в частност нанасянето на нов обект на кадастъра - посочения ПИ с идентификатор № 23185.506.17 и са променени границите на ПИ с идентификатори № 23185.506.2 и № 23185.506.3, като неправилна и незаконосъобразна. Ответната по жалбата страна – Началник СГКК Габрово, се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Й.Ц. от ГАК, която оспорва жалбата изцяло като неоснователна и счита, че не са допуснати сочените в жалбата нарушения на процесуалния и материалния закон, а заповедта за изменение на КК и КР е продиктувана и е в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по адм.д. № 12 от 2005 г. на Окръжен съд Габрово, с което е допуснато нанасянето в КК и КР на нов обект на кадастъра – процесното дере. Заинтересованата страна - Община Габрово, редовно призовани, се представлява в съдебно заседание от юриск. И.М., която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли заповедта да бъде оставена в сила, а жалбата отхвърлена като неоснователна. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Със Заповед № РД-18-07-1 от 11.01.2005 г. на Началник СГКК гр. Габрово, е одобрена КК и КР на с.Драганчетата, общ.Габрово, процедурата по създаването на която е открита със Заповед № 300-3-1 от 17.05.2004 г. на Началник СГКК гр.Габрово. В предвидения от закона срок заповедта е обжалвана от Община Габрово, чрез Кмета на същата, в частта, в която не е нанесено съществуващо дере публична общинска собственост между ПИ 2 и ПИ 3, и двата собственост на Р. Р. С. и което дере е и граница между тези имоти. С Решение № 5 от 31.01.206 г., постановено по административно дело № 12, по описа за 2005 г. на Окръжен съд Габрово Заповед № РД-18-07-1 от 11.01.2005 г. на АГКК – Началник СГКК Габрово е отменена в частта, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за част от землището на с. Драганчетата, ЕКАТТЕ 23185, землище с. Жълтеж, без да е нанесено съществуващо дере между ПИ - 2 и ПИ – 3. Със същото решение преписката е върната на Агенцията по кадастъра – СГКК гр. Габрово, за отразяване на съществуващото дере в кадастралната карта и кадастралните регистри за част от територията на с.Драганчетата, ЕКАТТЕ 23185, находящо се между ПИ – 2 и ПИ – 3 и означаването му като отделен обект на кадастъра със съответния идентификатор. Така постановеното решение от Окръжен съд гр. Габрово, е обжалвано от жалбоподателите и в настоящото производство – В.К.Д.-С., К.Р.С. и М.Р.С. •••, като последният с решение № 6774 от 20.06.2006 г., постановено по адм. дело № 2648/2006 г., е потвърдил решението на първоинстанционния съд и преписката е изпратена на Началник СГКК Габрово, за изпълнение на така постановеното решение. Въз основа на изготвена скица-проект за изменение на кадастралната карта от Община Габрово, със Заповед № КД-14-07-172 от 08.04.2011 г., на основание чл. 53, ал.1, т.2, във вр. с чл. 49а от ЗКИР и в изпълнение указанията дадени с Решение № 5/31.01.2006 г., постановено по адм.д. № 12/2005 г. на Окръжен съд гр.Габрово, Началник СГКК гр.Габрово, е одобрил изменение на КК и КР за с.Драганчетата, ЕКАТТЕ 23185, общ.Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-07-01/11.01.2005 г. на Началник СГКК гр.Габрово, състоящо се в нанасяне на нови обекти на кадастъра в КК и КР и в промяна в границите на съществуващи обекти в КК и КР. С така одобреното изменение е нанесено съществуващото дере публична общинска собственост с идентификатор № 23185.506.17, с площ от 64 кв.м. и начин на трайно ползване “водно течение, река, публична общинска собственост”, като впоследствие със Заповед № КД-14-07-352/25.07.2011 г., е допусната поправка на явна фактическа грешка по отношение така нанесения нов обект на кадастъра с идентификатор № 23185.506.17, д която поправка посочения начин на трайно ползване е коригиран и е уточнено, че вместо водно течение “река”, следва да се чете “дере”. С така обжалваната заповед, след нанасянето в КК на процесното дере, е допуснато изменение и на границите на имоти с идентификатори 23185.506.2 и 23185.506.3 и двата собственост на Румен Радков С., като площта на първия имот след нанасянето на дерето в КК е намалена с 23 кв.м. – от 639 кв.м. до 616 кв.м. след промяната, а площта на втория имот е намалена съответно с 24 кв.м. след промяната – от 736 кв.м. до 712 кв.м., по който начин от имотите на С. ••• нанасянето на процесното дере в КК. Недоволни от така постановената заповед на Началник СГКК гр.Габрово, жалбоподателите са я обжалвали в предвидения от закона срок пред настоящата съдебна инстанция. С оглед посочените фактически констатации, съдът след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал.1 от АПК, въз основа на представените по делото доказателства, провери законосъобразността на оспорения административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, поради което от правна страна приема следното: Така постановената от Началник СГКК Габрово Заповед № КД-14-07-172 от 08.04.2011 г., е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административно производствените правила, по която причина разгледано по същество, оспорването е основателно и като такова, следва да бъде уважено. Оплакванията на оспорващата страна, касаещи незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и правила и на материалния закон се преценяват, като основателни. Оспорената заповед на Началник СГКК Габрово се явява незаконосъобразна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно сочената законова разпоредба, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Същите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено нарушение на административно производствените правила, водещо до отмяна на административния акт. Това е така, тъй като без наличието на такива не е възможно да се направят изводи досежно съображенията, мотивирали административния орган да издаде съответния административен акт. В случая, административният орган е посочил, че издава процесната заповед, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР, но всъщност това не е правното основание за издаване на административния акт. Соченият законов текст определя компетентния орган и актовете, с които се извършва изменение на одобрените кадастрални карти и кадастрални регистри, а основанията за изменение на последните са посочени в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1 - 3 ЗКИР, като в заповедта е посочена т. 2, цитирани са съдебни решения и е посочено, че се изменя одобрена КК и КР със заповед № РД-18-07-01 от 11.01.2005 г. на Началник СГКК Габрово, което противоречи както на посочените съдебни решения, а също така и на материалноправните разпоредби на ЗКИР. Непосочването на правното основание не би било съществено нарушение на административнопроцесуалните норми, ако актът съдържаше фактически основания за издаването си, но и такива липсват. Както в заповедта, така и в с. з чрез процесуалния си представител адв.Ц., се сочи от издателя на акта – Началник СГКК, че същият е издаден на основание постановените съдебни решения, но това би могло да съставлява фактическо основание за издаване на акта, ако първоначално за въпросните поземлени имоти е била изработена, одобрена и влязла в сила КК и КР на с.Драганчетата, ЕКАТТЕ 23185, общ.Габрово и след това същата се изменя при спазване на материалноправните разпоредби предвидени в посочените текстове на ЗКИР. Дори процесуалният представител на ответника в съдебно заседание в хода по съществото на делото сочи по повод липсата на съставен Акт за непълноти и грешки, че “такъв се съставя при наличието на влязла в сила КК за съответните имоти, каквато очевидно в случая не е била налице, доколкото е била обжалвана от Община Габрово и отменена в тази част”, поради което за процесните имоти липсва одобрена кадастрална карта, независимо от изразеното становище на процесуалния представител на Община Габрово – заинтересована страна по делото, че такава има. В настоящият случай не е налице приета и одобрена КК и КР на с.Драганчетата, ЕКАТТЕ 23185, общ.Габрово в частта, досежно спорните поземлени имоти с идентификатори 23185.506.2 и 23185.506.3 и нанесения нов обект на кадастъра с идентификатор 23185.506.17, поради което не може да се изменя нещо, което не е налице, т. к. съгласно цитираното Решение от № 5 от 31.01.2006 г., постановено по адм. д. № 12/2005 г. на Окръжен съд гр.Габрово, цитираната Заповед № РД-18-07-01/11.01.2005 г. на Началника на СГКК гр.Габрово, е отменена в тази част, т. е. за тези поземлени имоти няма одобрена КК и КР. Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, непълнотите и грешките се отстраняват когато са одобрени при нарушение на закона, но тук обстоятелствата са различни. Посочването на това обстоятелство не замества фактическите съображения на административния орган. Според утвърдената вече практика, няма пречка фактическите основания, мотивирали административния орган да се произнесе с дадено решение да се съдържат не само в административния акт, но и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаване на административния акт, стига да постигат целите, които законодателят е преследвал, с оглед изискването за мотивиране на административния акт и най-късно до изпращане на жалбата пред органа, пред който се извършва оспорването – в този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК. В настоящия случай такова излагане на мотиви в документи, съпровождащи издаването на процесната заповед или допълнително след нейното издаване липсват. Пред съда процесуалният представител на ответника – СГКК, адв. Ц. поддържа становище, че заповедта следва да бъде разгледана като одобрение и изменение на КК и КР, независимо от казаното по горе от нейна страна, а именно, че липсва одобрена и влязла в сила КК и КР за посочените имоти, което не може да бъде възприето, още повече, че не са изложени мотиви в подкрепа на такова становище, нито са представени доказателства за проведено административно производство в тази насока. По тази причина не е възможно да бъде упражнен съдебен контрол относно законосъобразността на административния акт, тъй като не е ясно какво точно е имал предвид административният орган като е посочил чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и е извършено изменение, след като реално няма одобрена КК и КР на с.Драганчетата, ЕКАТТЕ 23185, общ.Габрово в частта, досежно спорните поземлени имоти с идентификатори 23185.506.2 и 23185.506.3, предвид решението на Окръжен съд Габрово, въпреки твърденията на жалбоподателката С. относно наличието на влязла в сила КК и КР за тези имоти. По реда на чл. 53 от ЗКИР и при спазване на процедурата предвидена в същата разпоредба се допуска изменение само при наличие на одобрена КК и КР за съответните имоти и ако това бе така, то доводите на жалбоподателката С., че тази процедура е нарушена, се явяват основателни, но в случая липсва одобрена КК и КР за процесните имоти и тази процедура е неприложима в конкретния случай. Наред с вече казаното следва да се посочи също, че още в производството по адм. д. № 12/2005 г. на Окръжен съд Габрово, са констатирани обстоятелства досежно засягане на правата на собственост на заинтересованите страни по делото и жалбоподатели в настоящото производство, като и в настоящото производство в с. з. същите излагат доводи относно съществуващ спор за материално право и този спор явно съществува – в нот. акт № 98/2000 г. приложен по адм.д. № 12/2005 г. на Окр.съд Габрово една от границите на имота е процесното дере, от което започва обаче вторият им имот, но същият не може да бъде решен в административното производство. Предвид което и съгласно разпоредбите на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, едва след влязло в сила решение по този спор за материално право, могат да бъдат отстранени евентуални непълноти и грешки на основните данни в КК и КР на с.Драганчетата, ЕКАТТЕ 23185, общ.Габрово досежно въпросните поземлени имоти. С оглед на посоченото съдът приема за безспорно установено, че издадената от Началник на СГКК гр.Габрово Заповед № КД-14- 07-172 от 08.04.2011 г., с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР и в изпълнение указанията съдържащи се в решение № 5 от 31.01.2006 г. на Окръжен съд Габрово по адм. д. № 12/2005 г., оставено в сила с Решение от 20.06.2006 г. по адм. дело № 2648 на Върховен Административен съд, е издадена при съществени нарушения на административно производствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗКИР, поради което като незаконосъобразна следва да бъде отменена. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника – СГКК Габрово претендира присъждането на разноски, каквито при този изход на делото и на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, не следва да му бъдат присъждани. Искане за разноски прави в с.з. и жалбоподателката С., като представя договор за правна защита и съдействие изготвен от адв. Спиридонова с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и писмено становище изготвено от името на жалбоподателите в настоящото производство и подписано от същите. Съдът намира, че реално в настоящото производство адвокатска помощ не е оказвана на жалбоподателите и по никакъв начин не е осъществявано процесуално представителство на същите от страна на адв. Спиридонова, поради което направените от тази страна разноски за възнаграждение на адвокат, не следва да и бъдат присъждани, а следва да и бъдат присъдени единствено разноските относно заплатената държавна такса в размер на 10.00 лева, за разглеждане на жалбата. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово