Решение № 871 от 11.11.2019 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1222/2019 г.

производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Към датата на издаване на процесното решение – 15.10.2019г., предвидения срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура е бил спазен. Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган в РПЦ – Х. при ДАБ, с чужденката е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език. Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му. Не се споделят наведените в жалбата възражения за незаконосъобразност и нищожност на процесното решение на Интервюиращ орган при ДАБ. Относно твърдяното в жалбата нарушение по чл.70, ал.2 от ЗУБ следва да се има предвид, че след изменението на ЗУБ, обнародвано в ДВ бр.101/22.12.2015г., нормата на ал.2 от чл.70 е отменена, поради което същата няма как да бъде нарушена. Не се установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Такова становище не е представено по делото. Следва обаче да се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква. При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира атакувания акт за издаден в съответствие с материалния закон и предвидените процесуални правила. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на която се е позовал интервюиращият орган, „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и ал.9, съответно по чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8, и чужденецът: т.1, се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“. Чл.8, ал.1 от ЗУБ гласи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни. В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващата интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същата не е заявила като причина за напускане на страната си по произход – И., някоя измежду изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ. От обективираните в протокола обстоятелства не може да се направи извод за заявени от интервюираната опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателката, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последната да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В проведеното интервю чужденката е посочил като основен мотив за исканата закрила навлизането на ДАЕШ през 2014г. в града, в който живеела (М.). Правилно интервюиращият орган е приел, че тези причини не попадат в предметния обхват на ЗУБ, а са такива от личен характер, като целта е търсене на по-добър стандарт на живот, предвид заявено желание да стигне до Г. Спрямо чужденката не е било оказвано насилие, нито пък член на семейството ѝ е получавал лични заплахи. Изложените от кандидатката причини за напускане на И. правилно са преценени като неотносими към приложното поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Видно от заявеното от молителката в интервюто, същата не желае да се завърне в държавата си, защото посочените в същото причини. Очевидно изразеното желание за напускане на страната по произход не следва да се приема като причина, която би могла да се определи като една от тези визирани в чл.8 или чл.9 от ЗУБ. Същата е в сферата на такъв тип лични проблеми, които не следва да са основание за предоставяне на международна закрила. В хода на интервюто С.Р.Х. заявила, че не е членувала в политически партии или организации, не е била арестуван или осъждана, не са и били отправяни лични заплахи, не и е било оказвано насилие. Всичко това води на извода за наличието на причини, различни от посочените в ЗУБ, поради които жалбоподателката е напуснала И.. Няма обективирани данни същата да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец или предоставен хуманитарен статут в България, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на нея не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.6 и ал.7 от ЗУБ. Правилна е и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващата и не се установява в държавата си по произход тя да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба. По отношение на жалбоподателката не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива. Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Горните обстоятелства не са налице по отношение на оспорващата. Административният орган е извършил преценката си за страната по произход след анализ на информацията, обективирана в Справка вх.№МД-545/08.10.2019г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно актуалното положение в И.. От същата става ясно, че ситуацията в И. не е такава, която да обосновава предоставяне на международна закрила на гражданите на тази страна. Действително в И. има отделни изолирани случи на насилие, но същите не биха могли да се определят по своята честота и интензитет, като такива водещи до напускане на страната. От данните в справка и от приобщения доказателствен материал може да се направи извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход, жалбоподателката би могла да води нормален живот, при условията на социално-икономическата обстановка в И.. Ситуацията в тази страна не достига границите на въоръжен конфликт и жалбоподателката не е изложена на риск от тежки заплахи поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице предпоставките на чл.9. ал.1, т.1 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна, предвид оценката, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да бъде удовлетворена дадена молба за закрила безогледното насилие в И. следва да е изключително, каквото не се установява да е, видно от цитираната информация за обстановката там. Изложените данни в Справка с вх.№МД-545/08.10.2019г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, относно актуалното положение в И., сочат, че Конституцията на И. гарантира свободата на религиозните вярвания и практики на ейзидите и другите религиозни общности и изисква от правителството да поддържа неприкосновеността на религиозните обекти. През 2018г. брутният вътрешен продукт в страната се е увеличил, благодарение на забележимото подобрение на условията, свързани със сигурността, и на по-високите цени на петрола. Не се съдържат данни антиправителствените протести от началото на октомври 2019г. да са дали до такава степен негативно отражение на обстановката в И., която да предполага предоставяне на международна закрила на гражданите на тази страна. От изложеното в представената по делото Справка с вх.№МД-296/13.05.2019г., в която е обективирана информация за положението на ейзидите, става ясно, че в страната са изработени законопроекти, изпратени до Парламента на И., като един от тях цели да осигури достоен живот на общността, да ги компенсира финансово и психологически, да помогне за възстановяването им и да се грижи за тях. Има информация и за решение на Федералния съд, което постановява, че малцинството на ейзидите трябва да има повече места в Парламента – поне едно депутатско място на 100 хил. ейзиди. В представената в хода на съдебния процес Справка с вх.№МД-593/29.10.2019г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, не се съдържат данни за влошаване на обстановката на цялата територия на И.. Като цяло, от анализа на наличните по делото официални справки на ДАБ, както от информацията, налични в общодостъпни източници, не се установява ситуацията в И. да е до такава степен усложнена, че да са налице основания за предоставяне на международна закрила на граждани на тази държава. Предвид гореизложеното, съдът намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, относими към неговото постановяване. Същият съответства с целта на закона, не е засегнат от порок, налагащ неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът