Решение № 113 от 15.4.2024 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 235/2021 г.

Производството е образувано по искова молба на ЕТ „В.–П.П.“ – в несъстоятелност, ЕИК •, подадена от синдика адв. Е. Т. срещу „К. И К.“ АД, ЕИК •, с която е предявен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде владението на подробно описан недвижим имот.

Ищецът твърди, че с обявено в ТРРЮЛНЦ на 09.02.2018 г. решение № 19/09.02.2018 г. по т.д.н. № 186/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на едноличен търговец П.П., действащ под фирма ЕТ „В. - П. П.“ - в несъстоятелност с начална дата 15.03.2012 г., за търговеца е открито на производство по несъстоятелност и същият е обявен в несъстоятелност, а производството е спряно на основание чл. 632 ТЗ. С обявено в ТРРЮЛНЦ на 13.01.2020 г. решение № 8/13.01.2020 г. по същото дело производството по несъстоятелност е възобновено, с обявено в ТРРЮЛНЦ на 28.07.2020 г. определение 384/28.07.2020 г. за постоянен синдик на ЕТ „В. - П.П.“ - в несъстоятелност е назначен Е.Т., а с обявено в ТРРЮЛНЦ на 17.08.2020 г. решение № 260001/17.08.2020 г. правомощията на органите на ЕТ „В. - П.П.“ - в несъстоятелност са прекратени. Съгласно обявено в ТРРЮЛНЦ на 10.07.2020 г. определение № 346/10.07.2020 г. по т.д.н. № 186/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд „Банка ДСК“ ЕАД е кредитор с приети по смисъла на чл. 693 ТЗ вземания към ЕТ „В. - П.П.“ - в несъстоятелност.

Сочи, че с постановление от 17.09.2007 г. по гр.д. № 614/2006 г. по описа на Окръжен съд - Враца, т.о., вписано в СВ - гр. •с дв.вх.рег. № •/05.10.2007 г., том •, акт № •, ЕТ „В. - П. П.“ - в несъстоятелност придобива собствеността върху дворно място, цялото с площ 75 788 кв.м., представляващо парцел •, кв. •, имот с планоснимачен номер •, по плана на гр. •, при съседи: от изток - площадка за промишлено водоснабдяване, от запад - ул. „•“, от север - ул. „•“, от юг - военно поделение, заедно с построените в дворното място нежилищни обекти, подробно описани в постановлението.

Твърди, че към днешна дата дворното място съставлява поземлен имот с идентификатор № •по КККР на гр. •, общ. •, област •, одобрени със заповед № РД-18- 84/09.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК.

Посочва, че съгласно изпълнителен лист от 26.02.2013 г. по т.д. № 31/2013 г. по описа на СГС, т.о., VI-3 състав, издаден въз основа на решение от 14.12.2012 г. по ВАД № 2/2012 г. по описа на АС при САБ, П.П. - лично и в качеството му на едноличен търговец П.П., действащ под фирма ЕТ „В. - П.П.“ - в несъстоятелност, е осъден да заплати на М. М. сумата в размер на 484 807 евро, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2012 г., както и сторените разноски в размер на 6 700 лева в арбитражното производство.

Поддържа се, че въз основа на изпълнителния лист и по молба на М. М. е образувано изп.д. № 20137480400153 по описа на ЧСИ М.И. с рег. №•на КЧСИ, като изпълнението е насочено върху придобитите от ЕТ „В. - П.П.“ - в несъстоятелност и посочени по-горе недвижими имоти, вече ипотекирани в полза на взискателя с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № •, том •, рег. № •, дело № •/2012 г. по описа на Нотариус Е.П. с рег. № •от НК и с район на действие РС - •, вписан в СВ - •с вх. рег. № •/06.04.2012 г., акт № •, том•, дело № •/2012 г., които имоти са с административен адрес: град •, ул. „•“ № •.

Твърди, че с договор за цесия от 19.04.2013 г. с нотариално удостоверени подписи с рег. № •/15.07.2013 г. по описа на Нотариус Е.И. с рег. № •от НК М. М. е прехвърлил вземанията си към длъжника ЕТ „В. - П.П.“ - в несъстоятелност на „С.“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ, с ЕИК •и заличено от регистъра на 06.01.2020 г., в резултат от което „С.“ ООД е конституирано като взискател по посоченото изпълнително дело.

Твърди се, че с постановление за възлагане на недвижим имоти от 30.04.2014 г. по изп.д. 20137480400153 по описа на ЧСИ М. И. с рег. № •на КЧСИ, вписано в СВ - гр. •с вх. рег. № •/22.05.2015 г., акт № •, том •, ЧСИ М.И. възлага върху „С.“ ООД за сумата от 819 000.00 лева, която да се спадне (намали) от вземането му по делото, следните притежавани от ЕТ „В. - П.П.“ – в несъстоятелност недвижими имоти, а именно: 75788/77216 идеални части от поземлен имот с идентификатор № •, с адрес гр. •, ул. „•" № •, целият с площ от 77 216 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за производство на строителни материали, както и подробно описани построени в имота сгради.

Сочи, че с влязло в сила решение на 13.06.2017 г. решение № 859/11.05.2016 г. по образуваното по предявен от „Банка ДСК“ ЕАД отрицателен установителен иск т.д. № 7006/2013 г. по описа на СГС, т.о., VI- 13 състав, е прието за установено, че за „С.“ ООД не съществува вземане към ЕТ П.П., действащ под фирма ЕТ „В. - П.П.“ – в несъстоятелност в размер на 484 807, 00 евро, представляващо невърнат паричен заем по Договор за заем от 29.09.2005 г., Анекс от 28.09.2010 г., Договор за заем от 20.10.2007 г., Анекс от 28.09.2010 г., въз основа на който е издаден изпълнителен лист от 26.02.2013 г., по т.д. № 31/2013 г., ТО, VI-3 състав по описа на СГС и по силата на който ЧСИ М. И. е пристъпила към изпълнение върху възложените с постановлението от 30.04.2014 г. недвижими имоти.

Посочва, че на 09.06.2016 г. „С.” ООД участва в учредяването на ответника „К. И К.“ АД, който е вписан в ТРРЮЛНЦ с ЕИК •на 21.06.2016 г. /след постановяването на решението по т.д. № 7006/2013 г. по описа на СГС, т.о., VI-13 състав/. Капиталът на дружеството - ответник е в размер на 2 740 200 лева, от които парична вноска в размер на 100.00 лева, направена от учредителя Е.Ц., и непарична вноска в размер на 2 740 100.00 лева, направена от „С.” ООД.

Твърди, че направената от, , С.“ ООД непарична вноска включва придобитите от него с постановлението за възлагане от 30.04.2014 г. по изп.д. 20137480400153 по описа на ЧСИ М.И. и описани по-горе недвижими имоти.

Направената от „С." ООД вноска на тези имоти е оценена от 3 вещи лица, назначени с акт на длъжностното лице по регистрацията при ТРРЮЛНЦ № •/19.05.2016 г. на 1 300 100.00 лева.

Посочва, че в мотивната част на решение № 135/27.07.2018 г. по гр.д. № 4682/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о. се казва, че: , , ...С влязлото в сила решение по т.д. № 7006/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-13 с-в, е установено, че вземането на взискателя за принудителното изпълнение, за което е образувано изпълнителното дело не съществува, т.е. взискателят е привиден кредитор. Всичко, което получи привидния кредитор е без основание, поради което постановлението за възлагане е нищожно на основание чл. 26. ал. 2 ЗЗД и не поражда действие, поради което не се налага неговата отмяна, тъй като на нищожност може да се позове всеки неограничено във времето...“. Позовава се и на т. 1 от ТР № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. дело № 4/2017 г., съгласно която възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещнопрехвърлителен ефект.

Излагат се доводи, че съобразно горното следва да се приеме, че постановлението от 30.04.2014 г. по изп.д. 20137480400153 по описа на ЧСИ М. И. с рег. № •на КЧСИ, вписано в СВ - гр. •с вх. рег. № •/22.05.2015 г., акт № •, том •, не е породило вещнопрехвърлителен ефект, а „С.“ ООД не е придобило собствеността върху процесиите недвижими имоти. В тази връзка се твърди, че собственик на процесните имоти е едноличен търговец П.П., действащ под фирма ЕТ „В. - П.П.“ - в несъстоятелност, а извършеният от „С.“ ООД апорт на процесиите имоти в капитала на „К. И К.“ АД е непротивопоставим на едноличен търговец П. П., действащ под фирма ЕТ „В. - П. П.“ - в несъстоятелност. В тази връзка твърди, че „К. И К.“ АД е недобросъвестен владелец на процесиите имоти, тъй при внасянето им в капитала му учредителят „С.“ ООД е знаел, че не е техен собственик.

Моли съда на основание чл. 108 ЗС да осъди „К. И К.“ АД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК •, да предаде на едноличен търговец П.П., действащ под фирма ЕТ „В. - П.П.“ - в несъстоятелност, вписан в ТРРЮЛНЦ с ЕИК •, владението върху следният собствен на ищеца недвижим имот, а именно: 75788/77216 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор •по КККР на гр. •, община •, област •, одобрени със заповед № РД-18- 84/09.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. •, ул. „•“ № • площ: 77216 кв.м., ведно с построени в поземления имот сгради:

СГРАДА с идентификатор № •, със застроена площ от 1 583 кв.м., която сграда се състои от 5 етажа, предназначение: промишлена сграда;

СГРАДА с идентификатор № •, със застроена площ от 11 619 кв.м., която сграда се състои от 3 етажа, предназначение: промишлена сграда;

СГРАДА с идентификатор № •, със застроена площ от 677 кв.м., която сграда се състои от 2 етажа, предназначение: промишлена сграда;

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № •, с адрес на имота гр. •, ул. „•“ № •, ет. •, които обект се намира в сграда № •, разположена в поземлен имот с идентификатор № •, на едно ниво, без данни за площта по документи, състоящ се от три помещения, без санитарен възел;

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № •, с адрес на имота гр. •, ул. „•“ № •, ет. •, който обект се намира в сграда № •, разположена в поземлен имот с идентификатор № •на едно ниво, без данни за площта по документи, състоящ се от едно помещение;

СГРАДА с идентификатор № •, със застроена площ от 1 749 кв.м., която сграда се състои от 1 етаж, предназначение: складова база, склад;

СГРАДА с идентификатор № •, със застроена площ от 184 кв.м., която сграда се състои от 3 етажа, предназначение: промишлена сграда;

СГРАДА с идентификатор № •, със застроена площ от 739 кв.м., която сграда се състои от 1 етаж, предназначение: промишлена сграда;

СГРАДА с идентификатор № •, със застроена площ от 305 кв.м., която сграда се състои от 1 етаж, предназначение: складова база, склад;

СГРАДА с идентификатор № •, със застроена площ от 222 кв.м., която сграда се състои от 1 етаж, предназначение: складова база, склад;

СГРАДА с идентификатор № •, със застроена площ от 620 кв.м., която сграда се състои от 1 етаж, предназначение: складова база, склад;

СГРАДА с идентификатор № •, със застроена площ от 1 793 кв.м.. която сграда се състои от 1 етаж, предназначение: складова база, склад и СГРАДА с идентификатор № •, със застроена площ от 1 137 кв.м., която сграда се състои от 1 етаж, предназначение: промишлена сграда, както и да заплати всички направени по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът, чрез пълномощник адв. Р. Т. оспорва предявеният иск като неоснователен. Смята, че не са налице предпоставките на чл.108 ЗС, тъй като ищецът не е собственик на претендираните имоти. Ответникът поддържа, че е собственик на имотите и ги владее на правно основание.

Твърди, че описаните в исковата молба недвижими имоти са придобити от него по силата на извършена в капитала му учредителна апортна вноска от „С.“ ООД с протокол от 09.06.2016 г. за учредяване на дружеството. Вписването на дружеството в Търговския регистър е извършено на 21.06.2016 г. Сочи, че „С.“ ООД е придобило имотите по силата на постановление за възлагане от 30.04.2014 г. по изп.д. № 20137480400153/13 г. на ЧСИ М.И. с район на действие Окръжен съд - Монтана, влязло в сила на 18.12.2014 г. Твърди, че имотите, преди възлагането им в посоченото изпълнително производство, са били собственост на П. П., действащ като ЕТ „В.- П. П.“ и са послужили за обезпечение на получен от П.П. паричен заем от М. М. чрез учредяване на договорна ипотека по силата на нотариален акт № •, том •, рег. № •, дело •/2012 г., по описа на нотариус Е.П., рег. № •на НК, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № •/06.04.2012 г., акт. № •, том •, дело •/2012 г. Сочи, че ипотеката е учредена за обезпечение на получен от П.П.паричен заем по Договор за паричен заем от 29.09.2005 г. в размер на 495 000 лева и по Договор за паричен заем от 20.10.2007 г. в размер на 410 000 лева.

Твърди, че цитираното от ищеца съдебно решение по т.д. № 7006/2013 г. на СГС, VI-13 състав няма нито сила на пресъдено нещо, нито действие спрямо „К. и К." АД, тъй като съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК решението вЛ. в сила само между същите страни, за същото основание на същото искане, а „К. и К." АД не е страна посоченото дело, поради което върху това дружество не се разпростира силата на пресъдено нещо на решението. Поддържа, че цитираното решение няма действие и спрямо ответника, тъй като не е правоприемник на нито една от страните по т.д. № 7006/2013 г. на СГС, VI-13 състав. Посочва, че „К. и К.“ АД е получило чрез учредителна апортна вноска в капитала си недвижим имот, бивша собственост на страните по цитираното дело, но не е правоприемник на „С.“ ООД или на П.П., действащ като ЕТ „В. - П.П.“ в заемното правоотношение, което е било предмет на иска, разгледан и приключил със съдебно решение по т.д. № 7006/2013 г. на СГС, VI-13 състав. Съобразно това установената със съдебното решение липса на заемно правоотношение и последиците от това, не се разпростират върху ответника по настоящото дело.

Предвид това поддържа, че в производството по настоящото дело не може единствено чрез силата на пресъдено нещо и действието на цитираното съдебно решение да се претендират правни последици от липса на заемно правоотношение и привидност на кредитора. Сочи, че ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи претенцията си спрямо ответника относно липса на заемно правоотношение и то при условията на непосредственост в настоящия процес. Твърди, че влязлото в сила Решение от 14.12.2012 г. по ВАД №2/2012 г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България, с което П.П. е осъден да заплати по описаните по-горе договори за заем на М. М. сумата 484 807 евро има обвързваща сила и действие спрямо ищеца по настоящото дело, доколкото става въпрос за търговец-физическо лице, и подлежи на принудително изпълнение /арг. от чл.41, ал.З, изр. последно от ЗМТА/.

Прави изрично възражение, че спрямо него не са настъпили последиците относно липсата на заемно правоотношение, установено с решението по т.д. № 7006/2013 г. на СГС, VI-13 състав възникнало между М. Г М. като заемодател и П. П. като заемател за сума в размер на 484 807, 00 евро, по Договор за заем от 29.09.2005 г., Анекс от 28.09.2010 г., Договор за заем от 20.10.2007 г., Анекс от 28.09.2007 г., Нотариален акт № •, том •, рег. № •, дело •/2012 г., по описа на нотариус Е.П., рег. № •на НК, Споразумение за уреждане на финансови отношения от 10.05.2012 г. и Споразумение от 05.11.2012 г. към договорите за паричен заем.

Поддържа, че предвид наличието на действително и реално заемно правоотношение, възлагането при публичната продан на процесиите имоти на „С.“ ООД е породило вещнопрехвърлителен ефект и е налице материална законосъобразност на публичната продан, на която е извършено възлагането. В този смисъл прехвърлянето не е лишено от правно основание и е действително.

При условията на евентуалност предявява възражение за изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на процесните имоти. Счита, че е изтекла петгодишна добросъвестна придобивна давност, представляваща негово владение и присъединеното владение на „С.“ ООД. В тази връзка сочи, че имотите са придобити от „С.“ ООД на датата на вЛ.не в сила на постановление за възлагане от 30.04.2014 г. по изп.д. № 20137480400153/13 г. на ЧСИ М.И., влязло в сила на 18.12.2014 г. От този момент „С.“ ООД владее имотите. Същите са апортирани в „К. и К.“ АД с протокол от 09.06.2016 г. за учредяване на дружеството. Вписването на дружеството в Търговския регистър е извършено на 21.06.2016 г., като от тогава владението се осъществява от това дружество. Сочи, че настоящият иск е предявен на 05.08.2021 г., следователно от датата на завладяване на имотите от „С.“ ООД /18.12.2014 г./ до предявяването на иска /05.08.2021 г./ са изтекли 6 години, 7 месеца и 18 дни. От това следвало, че продължилото владение през цитирания период значително надхвърля това петгодишния срок.

Твърди, че са налице са всички предпоставки за добросъвестност на владението. В тази връзка сочи, че към момента на придобиване на имотите от „С.“ ООД по силата на цитираното възлагателно постановление на ЧСИ, ЕТ „В. – П.П.“, е бил безспорен собственик на имотите, самото постановление е годен по смисъла на закона акт за прехвърляне на собствеността и владението е установено по силата на този акт. Поддържа, че владението на имотите е било непрекъснато, явно и несмущавано и е упражнявано от владелеца като към своя вещ. Фактическите действия, с които е упражнявано владението, са ползване на имотите, съхраняване, охрана, заплащане на данъци и извършване на множество подобрения, които действия демонстрират по несъмнен начин отношението на владелеца към владяната вещ.

Отделно от това счита, че в негова полза е изтекла петгодишна добросъвестна придобивна давност, считано от датата на апорта на претендираните имоти в капитала на „К. и К.“ АД, съответно от датата на прехвърляне на собствеността върху дружеството, до датата на предявяване на настоящия иск. В тази връзка сочи, че владението е осъществено по описания по-горе начин.

Твърди, че от изложеното по-горе следва, че ищецът не е собственик на претендираните имоти. Поддържа, че Постановлението за възлагане от 30.04.2014 г. по изп.д. № 20137480400153/13 г. на ЧСИ М. И., влязло в сила на 18.12.2014 г. е породило вещно прехвърлителен ефект, а „С.“ ООД е придобило собствеността върху процесните недвижими имоти. Извършеният апорт в капитала на „К. и К.“ АД е противопоставим на ищеца. Твърди, че е добросъвестен владелец на процесиите имоти и съгласно направените по-горе възражения, при условията на евентуалност, е придобил собствеността върху имотите вследствие упражнявано владение лично от това дружество или чрез присъединяване на владението на „С.“ ООД.

Смята, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В случай, че искът по чл.108 ЗС бъде уважен прави и възражение за упражняване право на задържане по чл.72, ал.2 ЗС на описаните в исковата молба недвижими имоти до заплащане от страна на ищеца на направените необходими и полезни разноски за имота общо в размер на 1 499 695, 40 лева.

Ответникът твърди, че е добросъвестен владелец на процесните имоти, а владението върху тях е установено въз основа на извършения и описан по- горе апорт на имотите в капитала на дружеството.

Твърди, че дори съдът да приеме, че не е добросъвестен владелец, което не е така, то той има право да му се заплатят необходимите и полезни разноски, направени за имота, и да му бъде признато право на задържане върху имота при условията на чл. 74, ал. 2 ЗС във вр. с чл. 72 ЗС - като недобросъвестен подобрител на чужд имот, приравнен на добросъвестния владелец. Твърди, че всички разноски и подобрения в имотите са извършвани от него със съзнанието, че е собственик на имота и че подобрява собствен имот. Освен това твърди, че ищецът е знаел, че се правят подобрения в имотите, предмет на иска, но не се е противопоставил нито преди, нито след обявяването в несъстоятелност. Такова противопоставяне не е налице и от страна на „С.“ ООД или на което и да е трето лице.

Прави възражение за заплащане на стойността на подобренията, направени в процесния имот, както и за заплащане на необходимите разноски, направени за запазване на имотите. За извършените строително-монтажни и ремонтни дейности в процесиите сгради, които са били необходими за запазването им и са довели до увеличаване на тяхната стойност, твърди, че е направил разноски в общ размер на 1 499 695, 40 лева.

Във връзка с направеното възражение за заплащането на подобренията и право на задържане в таблица е посочил претендираните по видове и стойност на извършените разноски подобрения в имотите. Твърди, че ремонтите са извършени в периода от момента на придобиване на имотите по силата на апортната вноска в капитала до датата на предявяване на иска.

Моли при евентуално уважение на предявения срещу него иск за собственост, да му се признае право на задържане върху недвижимите имоти по чл. 72, ал. 3 от ЗС до заплащане от ищеца на сумата от 1 499 695, 40 лева, представляваща необходими и полезни разноски за процесиите имоти и разноски, довели до увеличаване на стойността им.

В съдебно заседание, на основание чл.214 от ГПК, бе допуснато поискано от ищеца изменение на иска, в частта относно имотите, касаещи сгради с идентификатори завършващи с 1, 2 и 20, като по отношение на имоти, завършващи с 1 и 2 същия се смята предявен по отношение на тези имоти и се иска да бъде заплатено обезщетение в размер на 709475, 48 лева, равно на тяхната нетна реализируема пазарна стойност към датата на разрушаването им, ведно със законната лихва от предявяване на иска, както и по отношение на имота с идентификатор завършващ на 20 да бъде заплатено обезщетение за причинените вреди от разрушаването на сградата в размер на 96355, 82 лева, равно на нетната реализируема пазарна стойност към датата на разрушаване, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Ищецът моли съда да уважи исковете като основателни и да му се присъдят разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител адв. Томов моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Иска да се уважи възражението за задържане и да се присъдят разноски в частта за депозит за вещо лице.

Доказателствата по делото са гласни и писмени. Н азначени и приети са три съдебно-технически експертизи. След преценка на тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.09.2005 г. М. М. и П.П. са сключили договор за паричен заем, като първият в качеството на заемодател е предоставил на втория в качеството му на заемополучател сумата от 495 000 лева, при уговорена 4 % лихва върху заемната сума на годишна база.

На 20.10.2007 г. между същите страни е сключен втори договор за паричен заем, като този път М. М. е предоставил на П. П.сумата от 410 000 лева, отново при уговорена 4 % лихва върху заемната сума на годишна база.

С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № •, том •, рег. № •, дело № •/2012 г. за обезпечение на двата заема с обща стойност 905 000 лева П.П. е учредил в полза на М.М. ипотека върху процесните имоти.

Видно от Постановление от 17.09.2007 г., издадено от Окръжен съд- Враца, на ЕТ „В.- П.П.“ с БУЛСТАТ •са възложени активите като цяло (движими и недвижими вещи), включени в масата на несъстоятелността на „Ф• •“ АД, а именно: Дворно място, цялото с площ от 75 788.00 кв.м., представляващо ПАРЦЕЛ •, кв.•, имот с планоснимачен номер •, по плана на гр. •, при съседи: от изток – площадка за промишлено водоснабдяване, от запад – ул. „•“, от север – ул. „•“, от юг – военно поделение, заедно с построените в дворното място нежилищни обекти, а именно:

Обединен производствен корпус № •, на четири етажа, с площ от 13 070, 00 кв.м.; Сграда „•“ № •, на един етаж, с площ от 2640, 00 кв.м.; Сграда „•“ № •, на един етаж, с площ от 2650, 00 кв.м.; Сграда „•“ № •, на два етажа, с площ от 670, 00 кв.м.; Сграда „•“ № •, на един етаж, с площ от 610, 00 кв.м.; Сграда „•“ № •, на един етаж, с площ от 520, 00 кв.м.; Сграда „•“ № •, на два етажа, с площ от 310, 00 кв.м.; Сграда „•“ № •, на един етаж, с площ от 100, 00 кв.м.; Сграда „•“ № •, на два етажа, с площ от 880, 00 кв.м.; Гараж за • № •, на един етаж, с площ от 50, 00 кв.м.; Сграда „•“ № •, на един етаж, с площ от 300, 00 кв.м.; Сграда „•“ № •, на един етаж, с площ от 70, 00 кв.м.; Склад „•“ № •, на един етаж, с площ от 1800, 00 кв.м.; Оранжерия на един етаж, с площ от 630 кв.м.; Склад „•“ № •, на един етаж, с площ от 270, 00 кв.м.; Свинарник, на един етаж, застроен с площ от 70, 00 кв.м. и Склад за твърди химически продукти, на един етаж, с площ от 900, 00 кв.м. С постановлението са възложени още Урегулиран поземлен имот, представляващ Парцел •, кв. •по плана гр. •, с площ от 3150, 00 кв.м., при съседи: от изток – улица, от запад – улица, от север – улица, от юг детска градина, заедно с построеното в имота Общежитие на завод „•“ № •, на два етажа, с площ от 350, 00 кв.м. Възложен е и Склад „Специално имущество“, със застроена площ от 1327, 00 кв.м. и застроен обем 12 341, 00 куб.м., представляващ масивна едноетажна сграда, построена в урегулиран поземлен имот, представляващ Парцел •, кв.•, планоснимачен номер •по плана на промишлена зона гр. •, ведно със земята (терена), върху който е построена. С постановлението са възложени също така два апартамента и подробно описани движими вещи.

С решение от 14.12.2012 г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България П.П. и „В.-П.П.“ ЕТ са осъдени солидарно да заплатят на М. М. сумата от 484 807 евро, представляваща невърнат паричен заем, дължим по Договор за заем от 29.05.2005 г., Анекс от 28.09.2010 г., Договор за заем от 20.10.2007 г., Анекс от 28.09.2010 г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № •, том •, рег. № •, дело № •/2012 г. на нотариус Е.П. с район на действие Районен съд-•, Споразумение за уреждане на финансови отношения от 10.05.2012 г. и Споразумение от 05.11.2012 г. към договори за паричен заем от 29.09.2005 г. и от 20.10.2007 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 12.11.2012 г. до окончателното й изплащане.

От представения Изпълнителен лист, издаден от Софийски градски съд на 26.02.2013 г. се установява, че въз основа на решение от 14.12.2012 г. по арбитражно дело № 2/2012 г. по описа на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България, П. П. и „В. – П.П.“ ЕТ са осъдени солидарно да заплатят на М. М. сумата от 484 807 евро, представляваща невърнат паричен заем, дължим по Договор за заем от 29.05.2005 г., Анекс от 28.09.2010 г., Договор за заем от 20.10.2007 г., Анекс от 28.09.2010 г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № •, том •, рег. № •, дело № •/2012 г. на нотариус Е.П. с район на действие Районен съд-•, Споразумение за уреждане на финансови отношения от 10.05.2012 г. и Споразумение от 05.11.2012 г. към договори за паричен заем от 29.09.2005 г. и от 20.10.2007 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 12.11.2012 г. до окончателното и изплащане. Двамата са осъдени да заплатят солидарно и сумата от 6700, 00 лева за разходите по арбитражното производство.

На 19.04.2013 г. М. М. е сключил договор за прехвърляне на вземане, с който е прехвърлил на „С.“ ООД с ЕИК •гореописаното вземане към солидарните длъжници П.П. и „В. – П.П.“ ЕТ. В договора е конкретизирано, че за вземането е издаден изпълнителен лист от 26.02.2013 г., а въз основа на него е образувано изп. д. № 20137480400153 на ЧСИ М. И., с рег. № •на КЧСИ с район на действие ОС-Монтана.

С Постановление от 30.04.2014 г. ЧСИ М.И. е възложила на „С.“ ООД следните недвижими имоти: 75788/77216 идеални части от Поземлен имот с идентификатор •по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. •, ул. „•“ № •, площ 77216 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за производство на строителни материали, конструкции и изделия, номер по предходен план •, съседи: •, •, •, •, •, ВЕДНО С ПОСТРОЕНИТЕ В ИМОТА СГРАДИ:

1. СГРАДА с идентификатор № •по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. •, ул. „•“ № •. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •, застроена площ от 1 583 кв.м., брой етажи: 5, предназначение: Промишлена сграда;

1. СГРАДА с идентификатор № •по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. •, ул. „•“ № •. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •, застроена площ: 11 619 кв.м., брой етажи: 3, предназначение: Промишлена сграда;

1. СГРАДА с идентификатор № •по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. •, ул. „•“ № •. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •, застроена площ: 677 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: Промишлена сграда;

1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № •по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. •, ул. „•“ № •, ет. •. Самостоятелният обект се намира в сграда № •, разположена в поземлен имот с идентификатор •. Предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сграда. Брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма данни. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: •, Под обекта: няма, Над обекта: няма;

1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № •по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. •, ул. „•“ № •, ет. •. Самостоятелният обект се намира в сграда № •, разположена в поземлен имот с идентификатор •. Предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект в сграда. Брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма данни. Съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: •. Под обекта: няма. Над обекта: няма;

1. СГРАДА с идентификатор № •по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. •, ул. „•“ № •. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •, застроена площ: 1 749 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Складова база, склад;

1. СГРАДА с идентификатор № •по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. •, ул. „•“ № •. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •, застоена площ: 184 кв.м., брой етажи: 3, предназначение: Промишлена сграда;

1. СГРАДА с идентификатор № •по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. •, ул. „•“ № •. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •, застроена площ: 739 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда;

1. СГРАДА с идентификатор № •по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. •, ул. „•“ № •. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •, застроена площ: 305 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Складова база, склад;

1. СГРАДА с идентификатор № •по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. •, ул. „•“ №• Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •, застроена площ: 222 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Складова база, склад;

1. СГРАДА с идентификатор № •по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. •, ул. „•“ №•. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •, застроена площ: 620 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Складова база, склад;

1. СГРАДА с идентификатор № •по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. •, ул. „•“ № •. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •, застроена площ: 1 793 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Складова база, склад и 13. СГРАДА с идентификатор № •по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. •, ул. „•“ № •. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор •, застроена площ: 1 137 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Промишлена сграда.

От Постановлението се установява, че е влязло в законна сила на 18.12.2014 година.

По делото е приложено и решение № 859/11.05.2016 на Софийски градски съд, т.о., IV-13 състав, с което съдът е признал, че за „С.“ ООД не съществува вземане към П.П., действащ като едноличен търговец под наименование „В.-П.П.“ в размер 484 807, 00 евро, представляващо невърнат паричен заем по Договор за заем от 29.09.2005 г., Анекс от 28.09.2010 г., Договор за заем от 20.10.2007 г., Анекс от 28.09.2010 г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 06.04.2012 г., № •, том •, рег. № •, дело № •от 2012 г. по описа на нот. Е.П., рег. № •от НК, Споразумение за уреждане на финансови отношения от 10.05.2012 г. и Споразумение от 05.11.2012 г. към договорите за паричен заем и законна лихва върху главницата.

От представеният препис от протокол от проведено учредително събрание на „К. И К.“ АД е видно, че на 09.06.2016 г. при учредяването на дружеството едната част от капитала е внесена от Е.Ц., която е направила парична вноска от 100 лева, а другата част от капитала в размер на 2 740 100 лева и е внесена чрез непарична вноска направена от „С.“ ООД на подробно описани имоти, сред които са 75788/77216 идеални части от Поземлен имот с идентификатор •по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-84/09.09.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. •, ул. „•“ № •, площ 77216 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за производство на строителни материали, конструкции и изделия, номер по предходен план 52, съседи: •, •, •, •, •, ведно с всички гореописани в имота сгради, с изключение на Сграда с идентификатор № •и Сграда с идентификатор № •по КККР.

Приложено е и решение № 135/27.07.2018 г. на ВКС, в мотивите на което е прието, че с влязлото в сила решение по т.д. № 7006/2013 г. по описа на СГС, т.о., IV-13 с-в, е установено, че вземането на взискателя по принудителното изпълнение, за което е образувано изпълнителното дело, не съществува, съответно взискателя е привиден кредитор, а постановлението е нищожно на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и не поражда действие.

Представено е и Конструктивно становище от 02.04.2012 г. на инж. С.Б., видно от което е дадено положително становище да бъдат разрушени следните сгради в процесния имот: столова, гараж велосипеди, основен корпус, компресорно, силози, склад мархи. Констатирано е, че на много места покрива е протекъл, в продължение на 12-13 години водата е вЛ.ла и замръзвала във фугите на стоманобетонните елементи, а на много места бетона е обрушен. Посочено е, че връзките между сглобяемите елементи са силно корозирали и крият опасност от саморазрушаване на конструкцията. Въз основа на това е прието, че сградите не покриват изискванията на „Наредба № 3/21.07.2004 г. за основните положения на проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях“ и „Наредба № РД- 02-20-2/27.01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони“.

От показанията на св. Ж. Д. се установява, че през 2016 г. същият е нает от фирма „К. и К.“ да работи в процесния имот като това продължило до 2020 година. С..Д. направил водопровод и канаЛ.ция на две от сградите, тъй като старият водопровод „гърмял“ постоянно. Направил е и окачен таван от около 1000 квадрата. Към едната сграда, в която имало машини, заедно с други работници направили бетонови бункери, в които се събирало водата нужна за работата на машините. С.ят посочва, че през този период други работници изцяло сменили дограмите в същите две сгради.

От показанията на св. С.С. се установява, че същият разбрал от приятел, че трябват работници за завод „•“. Неговият приятел го запознал с Д. Р, който търсил хора да направят оградата на завода. Така в периода 2016 г. - 2017 г. той, заедно с още 10 човека отишли на място и започнали да копаят за направата на оградата. Впоследствие направили кофраж и заварили железни панели. Това продължило малко над 3 месеца. През 2020 г. направили вътрешен ремонт и хидроизолация на покрива на подстанцията до портала. Освен това засадили овощната градина и лешници в имота. През 2021 г. извършили подмяна на стари кабели в имота.

От показанията на св. Я.Д.се установява, че в периода 2015 г. – 2016 г. е работил за фирма „К. и К.“. Д.Р. го наел да работи за фирмата. С.ят заявява, че правил гипсокартони, шпакловал и боядисвал. Материалите били предоставени от Д. Р., а на св. Д. се заплащало единствено за труда. Посочва, че на две от сградите (халета) заедно с други хора извършили пълния обем от работа с гипсокартон и боядисване. Също така по поръчка на „К. и К.“ всички прозорци и врати се подменили, тъй като преди това били в трагично състояние. Тези дейности се случили през 2016 година. С.ят посочва, че фирма „К. и К.“ съборила около 6-7 от сградите с машина, като преди събарянето им, сградите не били в добро състояние. С.ят посочва, че преди това имотът е ползван от фирма „С.“, като преди 2015 г. са го викали да извършва ремонти, тъй като сградите били в лошо състояние. С.ят Д. заявява, че имотът е заграден и е охраняван. По думи на С.я без извършените ремонти сградите не могли да се ползват.

От показанията на св. Г.Я. се установява, че същият работи във „В. Б.“ от 2012 година, като местоработата му се намира на територията на завод „•“, собственост на „К. и К.“. Преди това е работил за „В. – П.П.“. С.ят посочва, че в имота имало застроени сгради, сред които основен корпус, голяма сграда, по-малка сграда, ремонтно-механичен завод, цех за копчета, друга сграда, цех за корпоративни системи, гаражи, ламаринени складове, сграда за държавен резерв, сграда на парното и малка сграда за комперосорно. Посочва, че от тези сгради били съборени голямата сграда, столът на завода, големият ламаринен склад и малката сграда на компресорното. Преди 20 години, когато дошъл П.П., сградите също били в окаяно състояние, поради което му се наложило да стегне две от малките сгради и пренесъл там материалите. Големите сгради били пред разпад. С.ят твърди, че през 2012 г. се сменила собствеността и дошъл нов собственик – „К. и К.“. Тогава дошла комисия и огледала сградите, тъй като били в окаяно състояние. След това „К.и К.“ наели фирма с багери и съборили сградата. С.ят заявява, че „К.и К.“ влезли във владение около 2012 г., а след това около 2014 г. бутнали сградите.

От съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице К. Б., се установява, че:

Стойността на извършените в процесния имот разрушителни работи възЛ. на 787 125, 00 лева, а стойността на извършените в имота строително-монтажни работи възЛ. на 712 570, 40 лева или общата стойност на извършените в имота разрушителни, строително-монтажни дейности и други дейности по поддръжката и облагородяването му възЛ. на 1 499 695, 40 лева. Към момента на изготвяне на експертизата, сградите с идентификатори •, •, •, •, •, •, •не съществуват в имота, като същите са разрушени в периода 2016 г. – 2020 г. от „К. и К.“ АД. Всички строително-монтажни работи извършени по сграда с идентификатор •и сграда с идентификатор •са били необходими и полезни за запазването им. Освен това е облагородена неизползваемата част от процесния имот, като е засадена градина с 120 броя плодни дръвчета и градина с 204 броя дръвчета лешник за отглеждане в дългосрочен план. Така извършените строително-монтажни и ремонти дейности в процесните сгради, които са били необходими за запазването им и са довели до увеличаване на тяхната стойност възЛ.т на 1 499 695, 40 лева. Пазарната стойност на имота, ведно с построените сгради преди извършване на СМР, към 19.05.2016 г. е възЛ.ла на 1 300 100, 00 лева, а пазарната му стойност, след извършване на СМР и подобрения към 10.03.2022 г. възЛ. на 1 270 789 лева. Подобренията в имота, вследствие на извършените от „К. и К.“ АД строително-монтажни и ремонтни работи към 2016 г. са на стойност 1 497 395, 40 лева. Описаните в отговора на исковата молба дейности към момента на извършването възЛ.т на 1 499 695, 40, а към момента на изготвяне на заключението пазарната оценка на трайните насаждения в имота възЛ. на 39 373, 84 лева. Описаните в отговора на исковата молба дейности към момента на изготвяне на заключението са на стойност 1 536 769, 24 лева (СМР + пазарната стойност на трайните насаждения).

От съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Г. Л., се установява, че:

Общата стойност на разрушителните дейности в имота и сградите възЛ. на 787 125 лева. Общата стойност на ремонтните дейности и подобренията в имота и сградите възЛ. на 712 570, 40 лева или общата сума от всички мероприятия възЛ. на 1 499 695, 40 лева. Към датата на изготвяне на експертизата сградите с идентификатори •, •, •, •, •, •, •са разрушени и не съществуват. Тези сгради са разрушени през периода 2016-2020 г. от „К. и К.“ АД. Разрушаването на гореописаните сгради се е оказало необходимо. Ремонтни дейности са извършвани само в две от производствените халета - сграда с идентификатор •и сграда с идентификатор •. Ремонтите са извършени с цел подобряване на експлоатационните качества на сградите и функционирането им като производствени халета. Пазарната стойност на процесния имот, ведно с построените сгради към 20.09.2022 г. възЛ. на 1 246 712, 50 лева. Към момента на изготвяне на заключението пазарната оценка на трайните насаждения в процесния имот възЛ. 19 814 лева. Строително-монтажните и ремонтни дейности, представляващи подобрения в процесните сгради към момента на извършването им и към момента на изготвяне на заключението възЛ.т на стойност 1 497 395, 40 лева, без трайните насаждения. Описаните в отговора на исковата молба дейности към момента на извършването им са на стойност 1 499 695, 40 лева, а към момента на изготвяне на заключението са на стойност 1 517 209, 40 лева (СМР + пазарна стойност на трайните насаждения).

От съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице С. Р., се установява, че:

Общата стойност на разрушителните дейности в имота и сградите възЛ. на 787 125 лева. Общата стойност на ремонтните дейности и подобренията в имота и сградите възЛ. на 712 836, 40 лева или общата сума от всички мероприятия възЛ. на 1 499 961, 40 лева. Ремонтни дейности са извършвани само в две от производствените халета - сграда с идентификатор •и сграда с идентификатор •. Извършените СМР са с цел запазване и продължаване на експлоатационната годност на сградите. Пазарната стойност на процесния имот, ведно с построените сгради към 30.11.2023 г. възЛ. на 2 524 816 лева. Към момента на изготвяне на заключението пазарната оценка на трайните насаждения в имота възЛ. 22 500 лева. Строително-монтажните и ремонтни дейности, представляващи подобрения и ремонт в процесните сгради към момента на извършването им възЛ.т на 712 836, 40 лева. Описаните в исковата молба дейности към момента на изготвяне на заключението са на стойност 1 522 464, 40 лева. (СМР + пазарна стойност на трайните насаждения).

Съдът кредитира и трите експертизи, като обосновани и компетентно изготвени.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Ищецът е предявил главен иск, който е с правно основание чл.108 от ЗС и евентуален иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД.

За да бъде уважен искът по чл.108 ЗС, ищецът следва да докаже, че е собственик на вещта, както и че ответната страна владее или държи вещта. В тежест на ответника е да докаже, че има основание за владението си.

Между страните не е спорно, че към настоящия момент ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот. Спорният момент е има ли ответникът правно основание за упражняване на фактическата власт. В тази връзка ответникът твърди, че е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на извършена в капитала му учредителна апортна вноска от дружеството „С.“ ООД. За да се определи дали тази апортна вноска има вещнопрехвърлително действие, трябва да се изследва дали дружеството „С.“ ООД е титуляр на правото на собственост, тъй като по правило никой не може да прехвърли права, които няма.

В тази връзка ответникът твърди, че дружеството „С.“ ООД е придобило правото на собственост въз основа на Постановление за възлагане на имота по проведено изпълнително дело, което постановление е влязло в сила на 18.12.2014 година. Излага доводи, че дружеството „С.“ ООД е придобило качеството на кредитор (взискател по изпълнителното производство) по силата на договор за цесия, с който предишният кредитор М. М. е прехвърлил вземането си към длъжника П.П.

Така описаните доводи на ответника категорично се опровергават от Решение № 859/11.05.2016 на Софийски градски съд, т.о., IV-13 състав, с което съдът е признал, че за „С.“ ООД не съществува вземане към П.П., действащ като едноличен търговец под наименование „В.-П.П.“. Независимо, че ответникът „К. И К. АД не е бил страна в това производство, същият твърди, че черпи права директно от праводателя си - „С.“ ООД. След като праводателят му не е разполагал с вземане към длъжника, то същият се явява привиден кредитор в проведеното изпълнително производство. В тази връзка съществено е, че правото на принудително изпълнение на взискателя- кредитор предпоставя съществуването на изпълняемо право, а липсата на последното отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение. В тази хипотеза следва да се приеме, че удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание, а недължимо полученото подлежи на връщане. След като в случая се установи, че „С.“ ООД не е имал изпълняемо право, то постановлението за възлагане не е породило вещнопрехвърлителен ефект (в този смисъл са мотивите по т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК). Предвид това, следва да се приеме, че дружеството „С.“ ООД не е придобило правото на собственост върху процесния имот. От друга страна, ищецът се легитимира като собственик на процесния имот чрез приложеното по делото Постановление от 17.09.2007 г., издадено от Окръжен съд-Враца, с което са му възложени процесния имот, ведно с построените в него сгради. В обобщение на горното, следва да се приеме, че ищецът е собственик на процесния имот.

По възраженията за придобивна давност: Доводите на ответника, че е придобил правото на собственост на основание давностно владение също са неоснователни. В нормата на чл.79 ЗС е предвидено, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл.68, ал.1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. То има два елемента: обективен (упражняването на фактическа власт) и субективен (намерението за своене на вещта). По делото не е спорно, че ответникът упражнява фактическа върху вещта. С.ските показания единодушно установяват, че ответникът е наемал работници за извършване на ремонти дейности в имота, за засаждане на дръвчета и за бутане на част от сградите в имота. Предвид това, съдът намира, че с тези действия ответникът фактически е запълвал съдържанието на правомощията на собственик, т.е. е имал намерение за своене на вещта, поради което следва да се приеме, че е владелец, а не държател.

На следващо място, трябва да се определи дали ответникът е добросъвестен или недобросъвестен владелец. В тази връзка разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗС гласи, че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В т.9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9 от 1974 г. е прието, че правни основания по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС са прехвърлителните сделки, административните актове с вещноправни последици и съдебните решения по конститутивни искове относно правото на собственост или ограничено вещно право. В тази връзка направената от „С.“ ООД апортна вноска поначало е годно правно основание да прехвърли собствеността. За новоучреденото дружество не е необходимо изследване на знание от негова страна дали учредителят, който е извършил апорта, е собственик, тъй като към момента на извършване на вноската дружеството не е било възникнало. Ето защо следва да се приеме, че ответникът е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, който може да придобие правото на собственост чрез непрекъснато владение в продължение на 5 години. От показанията на С.ите Ж. Д., С. С. и Я. Д. несъмнено установява, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху имота от 2016 година. Независимо от това, съдът намира, че от така изложените показания не може да се установи на коя точно дата ответникът е установил фактическата власт върху вещта, респ. е придобил владението. Това прави обективно невъзможно да се прецени дали са изминали 5 години от придобиване на владението до датата на предявяване на иска (05.08.2021 г.).

Доколкото в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи, че е владял имота в продължение на 5 години, а продължителността на твърдяното владение не може да се установи категорично, то съдът следва да приеме, че твърденият факт не се е осъществил, съответно ответникът не е придобил правото на собственост върху имота на основание давностно владение. Показанията на св. Г.Я., който твърди, че ответното дружество „К. и К.“ е влезло във владение около 2012 г. са несъстоятелни, тъй като към тази дата дружеството не е било учредено.

Ответникът е направил и евентуално възражение за придобивна давност, като се е позовал на продължителността на неговото владение и присъединеното владение на дружеството „С.“ ООД. Така на практика се е позовал на разпоредбата на чл. 82 от ЗС, която гласи, че владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. За присъединяването на владението е нужно между предишния и настоящия владелец да съществува правоприемство – било то общо или частно. Предвид извършения апорт, следва да се приеме, че в случая правоприемството е частно. При частното правоприемство владението може да бъде както еднородно (добросъвестно или недобросъвестно, както на праводателя, така и на правоприемника), така и нееднородно (на праводателя да бъде недобросъвестно, а на правоприемника – добросъвестно). Изложените по- горе съображения налагат извода, че владението на „С.“ ООД е било недобросъвестно, а това на ответника-правоприемник добросъвестно, т.е. в случая имаме нееднородно владение. Независимо от това, при такава нееднородност, ако се извърши присъединяване по чл. 82 ЗС, ще намери приложение 10-годишният срок за придобиване на правото на собственост по давност, предвиден за недобросъвестно владение. Релевантно в случая е, че дружеството „С.“ ООД никога не е притежавало правото на собственост върху процесния имот, тъй като, както се изясни по-горе, възлагателното постановление не е породило вещнопрехвърлителен ефект за него.

Следователно, трябва да се изясни в кой момент „С.“ ООД е установило фактическа власт върху имота и е започнало неговото владение. Такива данни се установяват единствено от св. Я.Д., който заявява, че преди 2015 г. имотът е ползван от „С.“ ООД. Тези показания също не способстват за установяване на конкретна дата, на която е започнало владението на дружеството „С.“ ООД. Приложеното възлагателно постановление от 30.04.2014 г. също не е годно да установи датата, от която дружеството е завладяло имота, тъй като владението е факт, а не право. Освен това по делото няма данни кога е извършен въвод във владение. Дори да се приеме, че с възлагателното постановление „С.“ ООД е придобило владението на 30.04.2014 г., то 10- годишния давностен срок не е изтекъл, предвид факта, че исковата молба е подадена на 05.08.2021 година.

По иска по чл.57, ал.2 ЗЗД: В обобщение на горното, съдът намира, че ищецът е собственик на процесния имот, а ответното дружество го владее без основание. Това налага уважаване на иска и осъждане на ответника да предаде владението на процесния имот, ведно с построените в него сгради. От приетите по делото експертизи се установи, че сградите с идентификатори •, •, •, •, •, •, •са разрушени в периода 2016 г. – 2020 г. от ответника „К. и К.“ и не съществуват към настоящия момент. Ето защо по отношение на тези сгради ответникът не може да бъде осъден да предаде владението, тъй като те обективно не съществуват към този момент. В тази връзка ищецът в хода на делото измени иска в частта относно имотите с идентификатори •, •и •, като поиска да се заплати обезщетение за причинените вреди от разрушението на сградите. Това искане не следва да бъде уважено, тъй като се установи, че сградите са разрушени през 2016 г., а предявеното изменение на иска е допуснато на 29.09.2022 г., от което следва, че е изтекла 5-годишната давност за предявяване на тази претенция. Ответникът изрично се позова на изтеклата давност, съобразно което претенцията на ищеца по чл.57, ал.2 ЗЗД се явява неоснователна.

По иска по чл.72 ЗС: След като се прие, че ответникът е добросъвестен владелец, същият има правото да поиска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Ответникът разполага и с правото да поиска да му бъдат заплатени необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. За да се уважи претенцията ответникът-владелец следва да докаже, че са направени разноски за вещта, както и че вещта, съответно подобренията, съществуват към момента на предявяване на искането.

Необходими разноски са тези, които са запазили вещта от погиване или от повреда или са условие за нейното запазване, като в тази връзка владелецът следва да докаже, че тези разноски са били обективно необходими и са запазили вещта от разваляне или погиване. В случая от експертизата, изготвена от вещото лице С. Р., се установява, че в сгради с идентификатори •и •са извършвани ремонтни дейности, които са били с цел запазване и продължаване на тяхната експлоатационна годност. Стойността на тези ремонтни дейности възЛ. на 331 020 лева, която сума съдът приема въз основа на определените в таблицата в т.2 от експертизата разходи в графа „ремонт“.

Полезните разноски (подобрения) са тези, които водят до увеличаване на стойността на вещта. Размерът на обезщетението за тях е определен в чл.72, ал.1 ЗС – увеличената стойност на имота. Тази стойност представлява разликата между стойността на имота, която има към момента на постановяване на решението и стойността, която би имал към същият момент, ако подобренията не са били извършени. Следователно, за тях е неотносимо какъв е размерът на действително направените разноски.

В случая, от заключението на вещото лице С. Р. се установява, че преди извършване на строително-ремонтните работи, към 2016 г. пазарната стойност на имота е 1 203 700 лева, като в тази стойност не е включена сграда с идентификатор •, тъй като същата впоследствие е премахната от ответника. Експертизата установява, че пазарната стойност на процесния имот, ведно с построените сгради към 30.11.2023 г. възЛ. на 2 524 816 лева. Съобразно това следва да се приеме, че стойността на имота се е увеличила с 1 321 116 лева, вследствие извършените от ответника подобрения. Към тази стойност следва да се прибави и стойността на направените трайни насаждения в имота – 22 500 лева. Така определената обща сума от 1 343 616 лева следва да бъде заплатена от ищеца на ответника.

Разходите на стойност 787 125 лева, извършени за разрушителни дейности в имота не представляват подобрения, съответно за тях ищецът не дължи нищо и същите остават в тежест на ответника.

За изчисляването на необходимите и полезни разноски, настоящият съдебен състав се позовава на заключението на вещото лице С. Р., тъй като същото е по-актуално към днешна дата в сравнение в предходните две експертизи. Кредитирането и позоваването на тази последна експертиза е обусловено и с оглед условието в чл.72, ал.1, изр.3 ЗС, че увеличилата се стойност на вещта следва да бъде определена към деня на постановяване на съдебното решение.

В обобщение на горното съдът приема, че ищецът дължи на ответника общо сумата от 1 674 636 лева, представляваща необходими и полезни разноски. Независимо от това, ответникът е претендирал разноски в размер на 1 499 695, 40 лева, поради което претенцията му ще бъде уважена до заявеният от него размер.

Въз основа на така приетото, на основание чл.72, ал.3 ЗС, ответникът има право да задържи вещта до заплащането от ищеца на извършените подобрения и необходими разноски.

По разноските: С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови разходите, които ищецът е направил в производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представеният списък по чл.80 ГПК ищецът е направил разходи в размер на 500 лева. Така предявените разходи следва да се заплатят от ответника.

За предявяването на иска ищецът не е заплатил държавна такса, тъй като на основание чл.620, ал.5 от ТЗ такава не се внася предварително. Предвид уважаването на иска, ответникът следва да заплати в полза на МОС държавна такса в размер на 11355.17лева.

Въз основа на гореизложеното, съдът