Решение № 12 от 17.6.2025 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 41/2024 г.

производство името е следвало да бъде „БАТЪЛ ДЕЛТА/НУКЛЕУС”, но препаратът е годен и това според вещото лице е най-важното за един производител. Впоследствие излага, че от цитираните регламенти се извежда, че макар да е произведена със старото наименование, няма пречка. Ако производството е в чужбина без значение е какво е издадено в България и няма проблем да се произвежда в гратисния период. Ако проблемът е в етикета, той може да се смени с „БАТЪЛ ДЕЛТА/НУКЛЕУС”. Ако трябва да се цитира заповедта вещото лице сочи, че не може да се произвежда, но може да се разпространява. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за продажба, по силата на което е извършил доставка на фактурираната стока, както и че е настъпила изискуемостта на задължението по фактурата. В тежест на ответника при доказване на горното е да установи точно изпълнение на договорните си задължения – заплащане на продажната цена или надлежно упражнено право на разваляне на договора поради липса на годност/изтекло разрешително на доставената стока. Спорен в настоящото производство е въпроса, свързан с възникване на продажбеното правоотношение и в евентуалност качеството на предадената стока. В спора между страните намира приложение нормативната регламентация относно търговската продажба на основание чл. 318, ал. 1, вр. с чл. 286 ТЗ. Договорът за търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, при които страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, същата съставлява доказателство за сключване на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителност. В случаите, в които документът не е двустранно подписан, същият не може да установи наличие на сделка. Ако цената по договор за търговска продажба не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на договора за продажба за същата стока при подобни обстоятелства – чл.326, ал.3 от ТЗ. В търговското право, за разлика от гражданското право, мълчанието се приравнява на съгласие, в случаите, при които се отправя предложение за сключване на сделка до търговец, с когото оферентът е в трайни търговски отношения /чл.292, ал.1 ТЗ/. Или съгласието за сключване на сделката се презумира, ако предложението не бъде отхвърлено веднага. От приетите по делото, надлежно осчетоводена в счетоводствата при ищеца и ответника, фактура и приемо-предавателен протокол, които материализират всички съществени елементи на договор за продажба, се установява както възникването на облигационна връзка между страните по договор за търговска продажба, така и фактът на доставяне на препарата за растителна защита до купувача – ответник. Безспорно установено от назначената ССЕ е осчетоводяване на фактурата от ответната кооперация, включването й в дневниците за покупки и това, че е ползван данъчен кредит, които обстоятелства, ведно с приетия двустранно подписан протокол за установяване на доставка на процесния препарат, налагат безпротиворечив извод за признание на парично задължение в размер на 119 952лв. с ДДС във връзка сключен договор за покупко- продажба и приемане на стоката 700л. от ПРЗ БАТЪЛ ДЕЛТА от ответника – купувач, включително при приложение на чл.301 ТЗ /така, Решение №96/26.11.2009г. по т.д. №380/2009г., I т.о., Решение №46/27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г., II т.о., Решение №42/19.04.2010г. по т.д. №593/2009г., II т.о., Решение №166/26.10.2010г. по т.д. №991/2009г., II т.о., Решение №23/07.02.2011г. по т.д. №588/2010г., II т.о., Решение №30/08.04.2011г. по т.д. №416/2010г., I т.о. и др./. От друга страна, по делото категорично се установи, че лицето, приело стоката и подписало приемо –предавателния протокол е А. И., служител на трудов договор в ответната кооперация, на длъжност - домакин. Видно от еднопосочните показания на свидетелите И. и Костадинов именно той е получавал всички извършвани доставки. В този смисъл не може да възникне съмнение, че същият е имал поне качеството на лице по чл.75, ал.2 от ЗЗД, което според обстоятелствата се индикира овластено да получава за ответника. За пълнота следва да се посочи, че дори и в случаите на доказано релевирано възражение, че липсва упълномощаване за получаване на стоката, се приема, че след като фактурата е вписана в дневниците за покупките и за нея е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС, то знанието на ответника- търговец за сделката и действията, извършени във връзка с нея, е установено по безсъмнен начин, а не се презумира /Решение № 46/27.03.2009г. по т.д. №454/2008г., II т.о. и Решение №30/08.04.2011г. по т.д. №416/2010г., II т.о./. Осчетоводяването означава непосредствено приемане на изпълнението по продажбеното правоотношение, а не приемане за пазене, след отказ от приемане на стоката /в този смисъл Решение №1006/25.04.2005г. по т.д. № 133/2004г., II т.о. на ВКС/. С оглед горното, като неоснователни съдът приема възраженията на ответната кооперация за липса на договорно правоотношение, както и на доставка на стоката. Ирелевантно за настоящото производство се явяват последващите действия по сторниране на фактурата с протокол от 30.09.2024г. Това е така, предвид факта, че при наличие на доказано правоотношение единствено надлежното упражняване правото на разваляне на договора може да обоснове недължимост на задължението. Специфичните задължения на купувача по търговска продажба са регламентирани в чл.324 ТЗ – задължение за преглед на стоката и в чл.325 ТЗ – задължение за пазенето й. С оглед вида и количеството на продадените и предадени стоки купувачът следва да ги прегледа и в случай на констатирано несъответствие със съответните законови изисквания или договорни изисквания, да уведоми незабавно продавача. Купувачът дължи уведомяване, тъй като в противен случай биха били преклудирани правата му по чл.195 ЗЗД при недостатъци на стоките. Уведомлението по чл.324 ТЗ се дължи както при явни недостатъци, с оглед необходимото време за преглеждане на предадените от продавача стоки, така и при скритите недостатъци – незабавно след открИ.ето им. Възражението на купувача за недължимост на цената на продадената по фактурата стока предвид липсата на сертификат, придружаващ стоките следва да се направи отново в срока по чл.324 ТЗ. След уведомяването и до получаване на нареждане от продавача, купувачът дължи грижата на добрия търговец при пазенето на стоката /Решение №10/07.03.2011г. по т.д. №475/2010г., Iт.о., Решение №210/03.04.2012г. по т.д. №1051/2010г., II т.о. и Решение №210/03.04.2012г. по т.д. №1051/2010г., II т.о./. Надлежно релевираните в настоящото производство възражения, в условие на евентуалност, са за неточно изпълнение в качествено отношение, поради това, че предоставения препарат за растителна защита е с изтекло разрешително, позовавайки се на данни от Справочник със списък на разрешените продукти за растителна защита за 2023г. и 2024г. Изрично се сочи, че „БАТЪЛ ДЕЛТА“ е с разрешително валидно до 31.10.2020г., а препарат „БАТЪЛ ДЕЛТА НУКЛЕУС“, който според ответника е различен препарат, с разрешително от 30.06.2023г. не е доставян. След съвкупен анализ на всички писмени доказателства, в това число Разрешение за пускане на пазара и употребата на продукт за растителна защита №01526-ПЗР/19.12.2017г., Издание: 3/30.06.2023г. на БАТЪЛ ДЕЛТА/НУКЛЕУС, със срок на валидност 31.10.2024г., писмо № ПРЗ- 781/09.10.2024г. от БАБХ /л.84/ и заключението по съдебно-агротехническа експертиза настоящият състав намира за безспорно установено, че ПРЗ БАТЪЛ ДЕЛТА и БАТЪЛ ДЕЛТА/НУКЛЕУС са един и същ продукт с регистрирани две търговски наименования и че за същия е налице разрешение за пускане на пазара и употреба на продукт със срок на валидност до 15.06.2026г. Годността на процесната партида от друга страна, с оглед датата на производство, отбелязан върху опаковката, се установява да е в срок до 25.07.2025г. Или, в случая не се установява отклонение от необходимото качество и издаденото разрешително е в срок на валидност. Що се отнася до релевираното от ответната страна възражение за неправилно отразяване данните в етикета, настоящият състав намира, че същото не е въведено надлежно в процеса, в срока на отговор на исковата молба. Единствено и само за пълнота следва да се посочи, че съобразявайки съдържанието на Заповед №РД 11-1412/09.06.2023г., конкретно т.4 и т.5, а именно в 14-дневен срок от получаване на разрешението /тоест, в срок до 14.07.2023г., доколкото разрешението е от 30.06.2023г./ е следвало „ФМС Агро България” ЕООД да предостави в ЦУ на БАБХ образец на етикет, с който ПРЗ БАТЪЛ ДЕЛТА ще се пуска на пазара и ще се употребява, като в етикета задължително да се посочи, че ПРЗ БАТЪЛ ДЕЛТА притежава допълнително търговско наименование НУКЛЕУС. Считано от датата на издаване на заповедта е определен гратисен период до 09.12.2023г. за продажба и разпространение и до 09.06.2024г. за съхранение и употреба на съществуващи наличности от ПРЗ БАТЪЛ ДЕЛТА, етикетирани в съответствие с Разрешение №01526 – ПЗР – Издание: 2/13.08.2019г. на изпълнителния директор на БАБХ. В случая дори и да се касае за неточно отразяване информацията на етикета, а именно липса на отбелязване, че ПРЗ БАТЪЛ ДЕЛТА притежава допълнително търговско наименование НУКЛЕУС, то на първо място това не се явява правнорелевантен недостатък на стоката. За да е такъв същият трябва съществено да намалява цената на стоката или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Настоящият случай не е такъв. Оттук, горното не може да бъде основание за надлежно разваляне на договора. На второ място се касае за информация, която е видна, при обикновен преглед на вещта и на основание чл.324 ТЗ е следвало възражение да се направи при получаване на стоката. Такива твърдения и данни по делото липсват. Ето защо се счита, че стоката е одобрена, поради което и на това основание договорът не може да бъде развален. По тези съображения съдът приема, че се установяват всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав на чл.327 от ТЗ. Съответно, за ответника – купувач възниква задължение да заплати продажната цена при постигнато съгласие между страните за продажба на конкретен вид и количество стока и при осъщественото й предаване. От приетите писмени доказателства и експертно заключение се установи, че вземането по процесната фактура на ищеца е в размер на исковата сума от 119 952лв., с ДДС, поради което искът за главница е изцяло основателен и следва да бъде уважен съобразно отправеното искане, ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на делото /12.09.2024г./, до окончателното изплащане на задължението, който срок на основание чл.60, ал.5 ГПК започва да тече от следващия ден. По претенцията с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД: Съгласно чл. 303а, ал.3 ТЗ, относима към всички търговски сделки, с изключение на посочените в ал.5, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Видно от фактура №0000009299/31.05.2024г. уговореният между страните срок за плащане е 31.07.2024г., поради което ответната кооперация е изпаднала в забава от 01.08.2024г. Съдът изчислява с помощта на онлайн калкулатор размера на мораторната лихва за периода 01.08.2024г. до 12.09.2024г. в размер на 1952.85лв., като с оглед диспозитивното начало исковата претенция следва да се уважи изцяло за заявения размер от 1952.79лв. По разноските: С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в исковото и обезпечителното производство разноски, съобразно указанията, дадени с т.5 на ТР от 06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. ОСГТК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер от 6340.20лв. – държавни такси и депозити за вещи лица. С представен списък на разноските по чл.80 ГПК е направено волеизявление на третото лице –помагач за присъждане на разноски в полза на ищеца „АГРО АР 1” ООД, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Н. В.. Настоящият състав намира, че такива разноски не се следват на ищцовото дружество предвид това, че адв. В. не е негов процесуален представител, за да има право на такива. Водим от горното, съдът