Мотиви към Решение № 3 от 4.4.2024 г. на Военен съд - Сливен по дело № 7/2024 г.

МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал по делото, съдът прие за установено следното: Обвиняемата курсант с-на II ст. И. И. Й., ЕГН •••••••••• се обучавала във ВВМУ, .Н.Й. В.“ - В. от м.август 2021 г. по специалност „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“ и „Медицинско осигуряване за Въоръжените сили“. Родена на ••. ••. ••г. в гр.С.. Със средно образование. Неосъждана. По време на обучението се справя добре със служебните си задължения. Има добра строева култура и добро държание в и извън строя. Изпълнява поставените и задачи в поставените срокове. Ориентира се добре в обстановката. По характер е общителна, добронамерена и съобразителна. Вписва се в общо приетите норми на колектива. Не е допускала проява на грубост. Награждавана с предметна награда. Добре подготвена в професионално отношение. Физически здрава. (Характеристика л. 38 т.I м. юни 23г.) Обвиняемата курсант Д. Т. Р., ЕГН ••••••••••, се обучавала във ВВМУ по специалност: „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“ и „Медицинско осигуряване за Въоръжените сили“ от м. август 2022г. Родена на --. --. --- г. в гр.Б.. Със средно образование. Неосъждана. По време на обучението си се справяла добре със служебните си задължения. Проявила се като дисциплиниран и изпълнителен военнослужещ. По характер добронамерена. Съобразителна. Награждавана с предметна награда. Добре подготвена в професионално отношение. Физически здрава. Обвиняемият курсант К. Г. Г., ЕГН ••••••••••, се обучавал във ВВМУ по специалност: „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“ и „Медицинско осигуряване за Въоръжените сили“ от м. август 2022 година. Роден на ••. ••. •••• г.г. в гр. Пл.. Със средно образование. Неосъждан. По време на обучението си се справял добре със служебните си задължения. Дисциплиниран и изпълнителен. По характер общителен и добронамерен. Съобразителен. Самостоятелен, проявявал инициативност. Курсантите във военните училища съгласно чл. 135 ал.2 от ЗОВСРБ са военнослужащи с особен статут.Курсантите са военнослужащи тъй като същите са приети да учат във военно училище, сключили са договор за военна служба, присвояват им се курсантски звания. Същите се обучават т.е подготвят се за изпълнение на кадрова военна служба във Въоръжените сили на РБ. В същото време на курсантите се възлагат задачи във връзка с подготовката им по изпълнение на военната служба. Курсантите от ВВМУ „Н.Й.В.“ – В. са военнослужащи по смисъла на 135 ал.2 от ЗОВСРБ и същите носят наказателна отговорност за деяния извършени от тях, като подсъдността им е на военните съдилища. Курсантите във ВВМУ специалност „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“ и „Медицинско осигуряване за Въоръжените сили“ освен, че се обучавали, също така и изпълнявали задължения по военна служба, когато били назначавани като длъжностни лица в състава на денонощния наряд във ВВМУ. Дежурната служба се носела на 24 часови дежурства, след проведен развод и инструктаж в 07: 00 часа от новия дежурен по училище. На основание ежедневна заповед във ВВМУ „Н. И. В.“ № ЕД-5 от 06.01.2023г. бил назначен денонощен наряд за 24-часово дежурство по вътрешната служба на 07.01.2023г. В него били включени за пом.дежурен по К П П - обвиняемите курсант с-на II ст. И. Й. и за дневални по първа курсантска рота - курсант К. Г. и курсант Д. Р.. Със заповед № ОС-331/28.09.2022г. на началника на ВВМУ „Н.Й.В.“ бил определен реда за напускане района на военното училище от курсантите в „Батальона за подготовка на курсанти“. В т.2.6 от тази заповед било регламентирано, че „Курсанти, застъпващи в дежурство и имащи право да напускат района на ВВМУ „Н. Й. В.“ да се завръщат в района на ВВМУ „Н. Й. В." до 21: 00ч. в деня, предхождащ дежурството“. В тази връзка електронните карти (пропуски) били предавани в дежурната стая на батальона за подготовка на курсанти (БПК) и тези курсанти нямали право да напускат района на ВВМУ. На КПП във ВВМУ имало изградена система за контрол и управление на достъпа на хора и автомобили, синхронизирана по астрономическо време. При чекиране с електронната карта се активирал турникета за вход/изход и на екран при дежурния се показвала снимка на преминаващото лице. Влизането и излизането на хора ставало през четири турникета (два на вход от източната страна на КПП и два на изход от западната страна). Системата проверявала дали притежателят на картата има право на достъп за вход/изход във ВВМУ. При наличие на такъв, турникета се задействал и го пропускал, а ако нямал - системата блокирала и не го пропускала. На 06.01.2023г., обв. Й. се уговорила със свид. к- т II ст. П. С. вечерта да посетят дискотека „Плаза“ в гр.В.. Обвиняемите курсант Д. Р. и курсант К. Г. също решили да се присъединят към тях и да посетят дискотеката. Обвиняемите следвало на 07.01.23г., сутринта в 07.00 часа да застъпят в наряд и картите за достъп на тримата се намирали в дежурната на Батальона за подготовка на курсанти (БПК )и те нямали достъп до тях. Обвиняемата к-т Й. взела без знанието и съгласието на свид. к-т с-на II ст. И. И. и на свид. к-т с-на II ст. В. К., с които живеела в една стая, картите за достъп, когато свидетелите вече спели. Обвиняемата взела пропуска на И. от джоба на якето й, а пропуска на К. от бюрото. Курсант Й. разговаряла по телефона със свид. к-т II ст. С., който междувременно вече бил напуснал района на ВВМУ, да изчака на КПП, тъй като К. Г. си забравил пропуска. Свидетелят С. се върнал и чекирал на турникета за изход обв.к-т Г., а обв.Й. и обв.Р. си послужили с картите на И. и К.. Свидетелят и тримата обвиняеми напуснали района на ВВМУ в 00: 14 часа на 07.01.2023г., и с такси се придвижили до дискотеката, където се забавлявали. Обвиняемата Й. качила в „Инстаграм“ своя снимка от дискотеката, която свидетелят курсант старшина I степен Р. – помощник дежурен по батальон видял и изпратил на курсант Й. съобщение да се прибере във военното училище най-късно до 04.40 часа. Обвиняемата курсант Й. заедно със другия обвиняем курсант Г. и свидетелите С. и М. в 04: 42 часа на същата дата с таксиметров автомобил се завърнали във ВВМУ и влезли през КПП-то. Обвиняемите по същият начин използвали чуждите карти за достъп на турникета за вход. Обвиняемата Р. се прибрала с други курсанти малко по рано. Съдът счита, че в конкретния случай обвиняемите старшина II степен И. И. Й., курсант К. Г. Г. и курсант Д. Т. Р. и тримата от ВВМУ „Н.Й.В. на 07.01.2023г., формално осъществили състава на престъпление по чл.380, ал.2, предл.2, във вр. с ал.1 от НК, тъй като за времето от 00.14ч. до 04.42ч. в гр.В. без разрешение напуснали частта си - ВВМУ „Н.Й.В.“ - В., като по този начин групово се отклонили от военна служба за срок по-малък от едно денонощие. Гореизложената фактическа обстановка и правна квалификация се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите депозирани в съдебно заседание, проведените очни ставки, огласените свидетелски показания, частично от обясненията на обвиняемите, протоколи за оглед на местопроизшествие, следствен експеримент, заповеди на началника на ВВМУ, справки за чекиране на КПП, справки за съдимост, кадрови справки, служебни характеристики и др. Разпитана в съдебно заседание обвиняемата И. Й., подробно обяснява обстоятелствата около напускането на военното формирование, като се стреми да омаловажи постъпката си. Не оспорва, че е нямала право да напуска района на ВВМУ, след вечерна проверка на 06.01.23г, тъй като на следващият ден сутринта е следвало да застъпи в наряд. Обвиняемата Й. посочва, че е имала уговорка единствено със свидетеля С. да посети дискотеката след полунощ. В обясненията си сочи, че в бързината взела двата пропуска на съквартирантките си. Твърди, че до напускането на военното училище не познавала другите двама обвиняеми К. Г. и Д. Р. и се срещнала с тях след като преминала през турникета на КПП-то, като заедно с тях и свидетеля С. с таксиметров автомобил отишли до дискотеката, където останали да се забавляват. Обвиняемата споделя, че след като свидетеля Р. видял нейна публикувана снимка в „Инстаграм“ и съобщил, че следва да се прибере във формированието. В 04.42 часа на 07.01.23г, тя се прибрала и се представила на дежурния. Сутринта същият ден обвиняемата застъпила в наряд. В своя защита обвиняемата Й. сочи, че осъзнава постъпката си, изразява съжаление за извършеното и си е взела поука от наложеното дисциплинарно наказание. Разпитана в съдебно заседание обвиняемата Д. Р. твърди, че била поканена от момичетата от нейната стая да посети дискотека и макар да знаела, че застъпва в наряд на 07.01.23г., и няма право да напуска районна на Военноморското училище, около 00: 00 часа тръгнала към КПП и като видяла, че турникета е наполовина отворен преминала през него и излязла навън. Твърди, че не се е уговаряла с другите двама обвиняеми К. Г. и Й. да ходят заедно на дискотека. Познавала само обвиняемия Г., а Й. по име. Посочва, че когато излязла навън видяла обв. Г. да разговаря с момче и момиче и след като ги чула, че говорят за такси ги попитала дали може да пътува с тях и заедно отпътували до дискотеката където се забавлявала. Посочва, че около 03.30 часа се прибрала във военното формирование. В своя защита обвиняемата Р. заявява, че е осъзнала вината си, че е допуснала нерегламентирано напускане на ВВМУ и искрено съжалява за извършеното от нея деяние, че си е взела поука, като е изтърпяла и наказание „мъмрене“ пред строя. Разпитан в съдебно заседание обвиняемия К. Г. споделя, че макар да знаел, че на следващият ден е наряд решил да напусне района на военното училище и да отиде на дискотека. Същият заявява, че към 00: 00 часа отишъл към КПП-то с надеждата да види някой курсант или студент да му отвори. Обвиняемият твърди, че видял свидетеля П. С. и го заговорил да му отвори, като в същият момент видял Й. да излиза. Видял също, че и обвиняемата Р. излязла и пред КПП-то се провел разговор за таксиметров автомобил, като той също попитал може ли да пътува с таксиметровата кола. Обвиняемият твърди, че не познавал обвиняемата Й. до инцидента, и само е виждал Р.. Обвиняемият курсант Г. посочва, че след 04.00 часа заедно със обвиняемата Й., св.С. и св.М. с такси се прибрали във ВВМУ като преминал през турникета без да се чекира. В своя защита обвиняемия заявява, че си е взел поука, изтърпял е наказанието „мъмрене“и съжалява за извършеното. Прокурорът в пледоарията си счита, че повдигнатото обвинения спрямо тримата обвиняеми по чл. 380 ал.2 предл.2 вр. с ал.1 от НК е доказано от събраните в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание доказателства. След анализ на обясненията на обвиняемите и останалия доказателствен материал, се прави извод, че обвиняемите са имали съзнанието, че са напуснали групово, без разрешение военното формирование. Прокурорът посочва, че за осъществяване на деянието не е необходимо да има предварителен сговор. Прави се искане и тримата обвиняеми да бъдат признати за виновни като им се наложи наказание „глоба“, за обвиняемите Р. и Г. в минималния размер предвиден в закона, а за обв. Й. в размер на 1500 с оглед негативните характеристични данни. Излага се становище, че не е налице „малозначителност“ на деянието предвид използваната от обв. Й. хитрост и измама при осигуряване на пропуските за напускане на военното формирование. Защитата на обвиняемите Й. и Р., адв. Н. прави искане обвиняемите да бъдат оправдани като се вземе в предвид, че от събраните доказателства не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че тримата обвиняеми са напуснали групово района на ВВМУ „ Н. Й. В.“. Твърди се, че по делото не е установена нито обективната, нито субективната страна на деянието класифицирано като групово отклонение, като не се спори, че е налице отклонение. Излагат се доводи, че обвиняемите не са се познавали към 06.01.23г., и от обстоятелството, че са пътували заедно с такси и са се прибрали заедно във формированието не може да се приеме, че се касае за групово отклонение. Сочи се, че обвиняемите са напуснали формированието поради лекомислие, че същите са млади хора, обучават се за военни лекари и тяхното обучение е по различно от обучението на останалите курсанти. Денят им обикновено преминава извън военното училище и само вечер са с униформи и изпълняват военни задължения. Алтернативно се прави искане обвиняемите да бъдат признати за невиновни, с оглед наличие на предпоставките по чл.9 ал.2 от НК, като се излагат доводи и относно положителните характеристични данни за обвиняемите, обстоятелството, че са награждавани. Изтъкват се също доводи, че като млади курсанти все още не са придобили съответните навици свързани с военния ред и дисциплина. Посочва се обстоятелството, че курсантите на този етап се подготвят да изпълняват кадрова военна служба и с действията си не биха могли да засегнат съществено отношенията свързани с носенето на военната служба. Защитата Д. Й. - майка на обвиняемата Й. прави искане обвиняемите да бъдат признати за невиновни, тъй като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Твърди се, че по делото няма нито едно пряко или косвено доказателство, че обвиняемите са планирали заедно да напуснат района на военното училище, като не е доказано по делото през какъв период от време тримата са преминали през турникетите на КПП на ВВМУ. Посочва се, че по стечение на обстоятелствата тримата са се засекли пред КПП-то, били са в различни компании в дискотеката, и не са се завърнали във военното училище в същият състав. Излагат се доводи, че курсантите са със специфични права и задължения отличаващи ги от другите военнослужащи и са със особен статут. Прави се искане да бъде приложена разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК по отношение на тримата обвиняеми Й., Г. и Р. и същите да бъдат оправдани, като се сочи за пример Решение № 101 от 02.10.2009г., по НАХД № 84/2009г на Военно Апелативен съд С., за деяние по чл. 383 от НК. Навеждат се доводи за некоректно представени по делото два бр. характеристики взаимно противоречащи се за обвиняемата Й.. Защитата на обвиняемия Г., адв. Г. в пледоарията си излага становище, че няма категорични доказателства, че някой е организирал обвиняемите заедно да излязат от военното училище. Прави се анализ на поведението на обвиняемите, като се твърди, че липсва умисъл в тримата обвиняеми да излязат заедно. Сочи се, че обвиняемият К. Г. е наказан с „мъмрене“ за извършеното деяние и не следва да носи и наказателна отговорност. Акцентира се, че деянието е извършено при проявено лекомислие и са налице добри характеристични данни за обвиняемия.Прави се искане обвиняемия да бъде оправдан. Съдът не приема тезата на защитата, че по делото няма доказателства тримата обвиняеми да са извършили престъпление и че деянието по чл. 380 ал.2 от НК не е осъществено от обективна и субективна страна. Съдът счита за безспорно установено от показанията на св. М., св. С., св.Л., обясненията на тримата обвиняеми, приложените към делото Графици за пом. дежурен и дневални за м. януари 23г., Заповед № ЕД-/ 05.01.23г., че и тримата обвиняеми са знаели, че са назначени за денонощен наряд в 24 часово дежурство и е следвало на 07.01.23г сутринта от 07.00ч., да застъпят като обвиняемата Й. е била назначена за пом. дежурен по КПП, обв. Г. за дневален, и обв. Р. за дневален. Обвиняемите са били запознати със заповедта като вечерта на 06.01.23., на вечерна проверка на която те са присъствали е бил обявен наряда. Обвиняемите курсанти са съзнавали, че нямат разрешение да напуснат военното училище след вечерна проверка на 06.01.23г., тъй като същите са били в наряд и съгласно Заповед № ОС- 331/28.09.22г, на Началника на ВВМУ застъпващите в наряд нямат право да напускат преди наряда района на военното училище. От разпитаните в съдебно заседание свидетели се установява, че електронните карти на всички, които нямат право да излизат в това число и обвиняемите са прибрани в дежурната. Обвиняемите съвсем съзнателно са напуснали през системата на КПП-то районна на военноморското училище като за преминаването на обвиняемия А. Г., свидетеля С. използвал своята карта, а обвиняемите Й. и Р. преминали, с предварително взетите от стаята където живеела Й. електронни карти на свидетелките И. И. и В. К. в какъвто смисъл са й показанията на тези свидетелки.От доказателствата по делото се установява, че тримата обвиняеми и свидетеля курсант С. с такси посетили заведение „Плаза“ гр. В. където се забавлявали. Свидетелят Р. в показанията си посочва, че по време на дежурството си като помощник дежурния по батальон установил по публикувана в „ Инстаграм“ снимка, че обвиняемата Й. е в дискотека. Свидетелят знаел, че курсант Й. на 07.01.23г., сутринта следва да застъпи в денонощен наряд и я уведомил чрез съобщение незабавно да се прибере във военното училище. В 04.42 часа обвиняемата Й. и обв.Г. заедно със свидетелите С. и М. се прибрали във военното училище, като Р. се прибрала преди тях. От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като обвиняемите са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването им. Причини и условия за извършване на деянието: ниска правна култура и проявено лекомислие. Съдът не приема тезата на защитата, че деянието не е осъществено, тъй като от доказателствата по делото не може да се установи предварителна уговорка между тримата за осъществяване на деянието. Съдът счита, че за осъществяване на деянието по чл. 380 ал.2 пр.2 вр. с ал.1 от НК „групово“ не е необходима предварителна уговорка, като в този смисъл в материалния закон е посочено, че е достатъчно деянието да е осъществено „групово“, като не се изисква предварителна уговорка в какъвто смисъл е например квалификацията по чл. 195 ал.1 т.5 „ако кражбата е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване. В НК е направено ясно разграничение между „група лица“, „две или повече лица“ каквито са случаите по чл.380, ал.2, чл.152, ал.3 от НК и 381 от НК и „две или повече лица сговорили се предварително“ по чл. 195 ал.5 от НК. Сговарянето в първия случай може да възникне както предварително така и внезапно, докато във втория случай ясно се разграничава „предварителния сговор за осъществяване на деянието„ т.е законът изисква изрично предварителен сговор. Нещо повече в съдебната практика се приема, че отклонението е „групово„ и когато договарянето между извършителите е станало след напускане на поделението, както и когато отклонилия се присъедини към други напуснали поделението без разрешение – (Виж Р14- 74г ВК и Р402-76-ВК) „Военни престъпления и подсъдност на военните съдилища“, Върховен съд на РБ, Военна колегия. Безспорно е, че в конкретния случай се касае за „групово“ отклонение от служба за срок по малък от едно денонощие, тъй като й тримата обвиняеми са знаели, че нямат право да напускат военното училище след 21.00 часа и въпреки това са напуснали заедно без разрешение района на ВВМУ и са посетили дискотека в града, като в срок по-малък от едно денонощие се прибрали в района на училището. Съдът не приема и тезата на защитата, че след като със заповед на Началника на ВВМУ „Н. Й. В.“-В., обвиняемите веднъж са наказани за деянието не следва да носят наказателна отговорност, тъй като безспорно е установено, че в конкретния случай по отношение на обвиняемите е водено дисциплинарно производство, а не административно производство и същите са наказани по дисциплинарен, а не по административен ред. Съдът счита, че деянието на обвиняемите формално съдържа признаците на престъплението по чл 380 ал.2 вр. с ал.1 от НК, като в настоящият случай деянието осъществено от обвиняемите е „малозначително“ по следните съображения: С деянието на обвиняемите курсантите Й., Р. и Г. действително са нарушени обществени отношения, свързани с носенето на военната служба от военнослужещите и степента на обществена опасност на обвиняемите не следва да се изключва, но тя обосновава една нейна явна незначителност, т.е тя е в такава степен, която не е достатъчна да бъде третирана като престъпление, поради което съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 9 ал.2 пр. 2 от НК. От значение за определяне степента на обществена опасност на деянието са обстоятелствата свързани с конкретните обществени отношения, които деянието застрашава или уврежда, характерът, начинът и степента на засягане на обекта, особените условия на времето и мястото при което деянието се осъществява, качествата на субекта и отделните субективни особености на проявата. В конкретния случай обвиняемите са курсанти и са военнослужещи със особен статут като и тримата са със специалност „Медицинско осигуряване на въоръжените сили“ т.н военни лекари. Обучението им се провежда основно във Медицинска академия, като вечер същите се прибират във военното училище където изпълняват воинските си задължения. Установява се, че обвиняемите свободно посещават заедно с други студенти места извън ВВМУ, където се обучават, обядват и т.н. Налице е един по свободен режим на носене на военната служба от курсантите от тази специалност, дори и от курсантите обучаващи се по другите специалности във ВВМУ „Н. Й. В.“- В.. Към датата на осъществяване на деянието обвиняемите Г. и Р., са в началото на първи курс, а обвиняемата Й. в началото на втори курс. Безспорно е, че същите се обучават имат сключени договори за военна служба, но още не са кадрови военнослужещи. Обвиняемите са все още с неизградени воински качества и нагласа за спазване реда, дисциплината и правилата на носене на военната служба. Обвиняемите са млади хора и при осъществяване на деянието са проявили лекомислие. Въпреки че са знаели, че не следва да напускат военното училище се отклонили от военна служба като отишли да се забавляват на дискотека. Установява се, че в случая по време на отклонението си от военна служба обвиняемите са бил в дискотека и там не са извършили нарушения. Не е констатирано същите по време на отклонението да са употребили алкохол или забранени вещества. Обвиняемите незабавно са се прибрали във военното училище след като св. Р. е разпоредил това на Й..Отклонението им от военна служба е било само няколко часа. По делото няма данни обвиняемите да не са били в състояние да носят нарядната служба или да не са допуснати да осъществяват служебните си задължения. Следва да се отбележи и обстоятелството, че със заповед № ОС-29/02.02.23г., на Началника на ВВМУ „Н. Й. В.“ – В. за извършеното деяние на обвиняемата Й. е било наложено наказание „Понижаване на курсантско звание с една степен за срок от 6 месеца“, на обвиняемата Р. наказание „Мъмрене“ и на обв. Г. наказание „Мъмрене“. Наказанията на обвиняемите са били обявени пред личния състав, същите са ги изтърпели и видно от обясненията и поведението им са постигнати целите на наказанието. Видно от приложените по делото характеристики и показанията на свидетелите обвиняемите са с изключително ниска степен на обществена опасност. Същите са характеризирани като курсанти, които се справят добре със служебните си задължения, проявяват се като дисциплинирани и изпълнителни военнослужещи. Обвиняемите Й. и Р. са наградени за постигнати отлични спортни резултати. Установява се, че по делото са приложени две характеристики за обвиняемата Й.( на л. 38, том първи от ДП от м. юни 23г., и на л. 108том първи от ДП от м. август 23г., ), като втората характеристика е негативна и в нея е посочено й дисциплинарното и наказание за извършеното деяние. Не се събраха данни за други нарушения на обвиняемата Й.. Съдът счита, че с оглед депозираните в съда показания на свидетелите и обстоятелството, че са налице две взаимно изключващи се характеристики, следва да се приеме, че обв. Й. е с добри характеристични данни. По изложените по горе съображения, съдът призна обвиняемите Й., Г. и Р. за невиновни да са извършили деянието по чл.380 ал.2 пр.2 вр. с ал.1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК във вр.с чл.9 ал.2 пр.2 от НК ги оправда по предявените им обвинения. Предвид постановената оправдателната присъда на основание чл.190, ал.1 от НПК, деловодните разноски в размер на 72 / седемдесет и два /лв. остават за сметка на държавата. Мотивите се написаха днес 16.04.24г. ВОЕНЕН СЪДИЯ: полк.