Решение № 1584 от 17.5.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 300/2024 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е образувано по жалба на А. Д. Г. от [населено място] срещу Заповед № 92 от 25.02.2024 г., издадена от младши инспектор във 02 РУ при ОДМВР – [област] С. Н.. Жалбата е мотивирана със съображения за нищожност на издадената заповед поради липсата на материална и териториална компетентност на издателя на заповедта, с оглед заеманата длъжност. Алтернативно е поддържано, че е издадена в противоречие с материалния закон, доколкото фактите, въз основа на които е приложена мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП не са доказани – жалбоподателят не е управлявал автомобила на 25.02.2024 г. Не на последно място е изтъкнато, че заповедта не съдържа фактическите основания за нейното издаване. Жалбата с искане за обявяване на заповедта за нищожна, алтернативно за отмяната й, е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник. Доразвити са съображения, че не е доказано издалата заповедта инспектор във 02 РУ на ОДМВР – [област] да заема длъжност от посочените в Заповед № 244з-735/14.03.2022 г. на директора на ОДМВР – [област]. Ответникът не е изразил становище по жалбата в хода по същество. При анализа и оценката на събраните в хода на производството писмени доказателства съдът прие следното: С оспорената заповед С. Н., заемаща длъжността „Младши инспектор“ според записа в заповедта и писмо рег. № УРИ 7852р-5832/19.04.2024 г. на началника на 02 РУ – [област], е разпоредила „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ на жалбоподателя – „до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца“. Заповедта е издадена по повод извършено на 25.02.2024 г. административно нарушение, установено с Акт № 1085386 от 25.02.2024 г., съставен от полицай Н., изразяващо се в отказ на жалбоподателя като водач на управлявания на 25.02.2024 г. лек автомобил рег. № [рег. номер] да бъде проверен за употребата на алкохол с техническо средство. Издаден е талон за медицинско изследване № 0169468 с отбелязване, че жалбоподателят е отказал да получи екземпляр от него. На същата дата 25.02.2024 г. и въз основа на фактите по Акт № 1085386/25.02.2024 г. от Н. е издадена и заповед за прекратяване на регистрацията на управлявания от жалбоподателя лек автомобил рег. № [рег. номер] (Заповед № 93/25.02.2024 г.). При тези факти за обстоятелствата по чл. 159 и чл. 146 АПК, съдът прие следното от правна страна: Правото на оспорване е упражнено в срока по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считан от връчване на заповедта на жалбоподателя на 25.02.2024 г. Жалбата изхожда от адресата на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, приложена с оспорената заповед, която е индивидуален административен акт – в обхвата на съдебния контрол по реда на АПК, съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП. В тази връзка и с оглед отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 АПК за допустимост на жалбата, съдът прие следното от правна страна по същество на правния спор между страните: Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая за правомощията си за издаване на оспорената заповед ответникът се е позовала на Заповед № 244з-735 от 14.03.2022 г. на директора на ОДМВР – [област], видно от съдържанието на която (т. 2) заповеди по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП могат да издават „полицейските служители на длъжност „Полицейски инспектор VІ-ІV степен“ и с функционални задължения по контрол на пътното движение, „младши автоконтрольор ІІ и І степен“ РУ и сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], „Командир на отделение в сектори и групи „Охранителна полиция“ в РУ“, „Полицейски и мл. полицейски инспектори от групите и звена „Териториална полиция“ в сектори и групи „Охранителна полиция“ при РУ, както и полицейските служители ООР от сектори и групи „Охранителна полиция“ при Р. О. – [област]“. Към датата на издаване на оспорената заповед не са представени доказателства относно заеманата от Н. конкретна длъжност – нито с изпращането на административната преписка, въпреки задължението по чл. 152, ал. 2 АПК, нито в изпълнение на указаното с разпореждането на съда по чл. 157 АПК задължение по чл. 152, ал. 4 АПК. Доказателства за заеманата длъжност с посочено длъжностно наименование не са представени и в съдебно заседание. От съдържанието на оспорената заповед може да се съди единствено, че към датата на издаването й Н. е заемала длъжност „Младши инспектор“ във 02 РУ при ОДМВР – [област], но длъжност с това длъжностно наименование не е сред изброените в т. 2 на Заповед № 244з-735/14.03.2022 г. на директора на ОДМВР – [област]. Младши полицейски инспектори и полицейски инспектори могат да прилагат мярката по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, но при положение че първите са от групи и звена „Териториална полиция“ в сектори и групи „Охранителна полиция“ при районните управления, а вторите заемат длъжност „Полицейски инспектор VІ-ІV степен“ с функционални задължения по контрол на пътното движение, за което в случая не са представени доказателства. От отговора на началника на 02 РУ при ОДМВР – [област] е потвърдено, че към 25.02.2024 г. Н. е била служител на 02 РУ – [област], но извън това, че е младши инспектор, не е посочено конкретното длъжностно наименование на заеманата от нея длъжност и в кой сектор/звено на районното управление. Полицейски служители, заемащи длъжност със специфично наименование „Младши инспектор“ по Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, каквито са и водачи на специални автомобили І степен, командоси, тактически полицаи и пр., не са сред оправомощените от директора на ОДМВР – [област] да издават заповеди по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Не са оправомощени и заемащите длъжност „Полицай“ (посочената длъжност в акта за установяване на административно нарушение № 1085386 от 25.02.2024 г.). В тази връзка и доколкото доказателствената тежест за заеманата длъжност е на издателя на заповедта (чл. 170, ал. 1 АПК), при липсата на доказателства за оправомощаване на Н. за издаване на заповед по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП оспорената заповед е издадена при липса на компетентност. Затова и жалбата по оплакването по чл. 146, т. 1 АПК е основателна и заповедта следва бъде обявена за нищожна. Поради основателността на жалбата следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за разноски (чл. 143, ал. 1 АПК) – държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съдът