Решение № 434 от 21.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 156/2025 г.

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК. С Решение № 260203/19.11.2024год., постановено по т.д.№ 386/2021год. на СГС „ Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“ / с предходно наименование „ НБГ Пенгея РЕИК“/ гр.Атина, Гърция е осъдено на основание чл. 649, ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД да върне в масата на несъстоятелността на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД/ в несъстоятелност/ сумата от 2 537 791.02 лева, получена в качеството на заложен кредитор на отпаднало основание- обявен за недействителен Договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015год., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25.09.2020год. до окончателното й изплащане. Със същото решение „ Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“ / с предходно наименование „ НБГ Пенгея РЕИК“ гр.Атина е осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 377.91 лева. Срещу така постановеното решение е депозирА. въззивна жалба от „ Продеа Инвестмънтс“ / с пълно наименование „ Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“/ с изложени в нея доводи за неговата неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Във въззивната жалба се определя се като погрешен извода на първоинстанционният съд, че в настоящата хипотеза, при която апортът на правото на собственост върху 33% идеални части поземления имот и върху самостоятелните обекти, образуващи част от Търговски център-мол, извършен от Стърлинг в капитала на Плаза Уест и договор за залог на търговското предприятие Плаза Уест в полза на Продеа са обявени за относително недействителни по предявени отменителни искове по чл. 125 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ и по отношение на тях е проведена публична продан в индивидуалното принедително изпълнение и в което в полза на Продея е разпределена сума при осъществената публична продан в размер на 2 537 791.02лева, Продеа дължи връщане на тази сума в масата на несъстоятелността. Твърди се, че за да обоснове този резултат първоинстанционният съд се бил позовал на Определение № 2966/14.11.2024год., постановено по т.д.№ 1292/2024год. на ВКС, което не било задължително за него, тъй като нямало пълен обективен и субективен идентитет с предмета и страните по настоящото дело, нито съставлявало задължителна съдебна практика. Цитираното от първоинстанционния съд определение се сочи и като погрешно, доколкото не съответствало на приложимите правни норми и на задължителната тълкувателна практика на ВКС. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд буквално „ преписва „ част от мотивите на Определение № 2966 та ВКС, вместо да А.лизира самостоятелно събрания по делото доказателствен материал и въз основа на него да изведе съответни на материалния закон правни изводи. Поддържа се, че недействителността, която е резултат от уважения иск по чл.135 от ЗЗД отменителен иск няма абсолютен характер и е винаги относителна, предявеният по реда на чл. 649, ал.1 от ТЗ отменителен иск ползва всички кредитори на несъстоятелността, уважаването на иска проявява действието си след влизане в сила на решението, с което искът се уважава, а настъпилите от това последици са възможността кредиторът да изнесе на публична продан имуществото, което е било предмет на обявената за относително недействителна сделка и съответно-да получи цената на това имущество от така последвалата решението продан. В подкрепа на горното твърдения се сочат постановени от ВКС съдебни актове, с които се обоснова извод, че при иск по чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ настъпват единствено посочените по-горе правни последици, идентични на последиците при уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД и не са предвидени други специфични последици, освен че влязлото в сила решение е правно обвързващо и за всички кредитори на несъстоятелността и за синдика. Позовавайки се на горното се счита, че в настоящия случай, решението, с което е уважен отменителния иск, има за правна последица установяването, че двете сделки- апорт на имотите и договор за залог на ТП са относително недействителни, тоест само по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на Стрълинг, но за страните по тези сделки и за всички трети лица, включително и по отношение на страните по изпълнителното дело, те остават валидни и проявили целения по тях и предвиден в закона ефект. Твърди се, че първоинстанционното решение е постановено и в противоречие с практиката на Конституционния съд и по- контретно решение № 4 от 11.03.2014год. по к.д.№ 12/2013год., което е задължително за всички държавни органи. Сочи се, че с решението на СГС се дописва приложимия материален закон като се приема, че привилегията, която Продеа е имала въз основа на Договора за особен залог на търговското предприятие на Плаза Уест е отпаднала изцяло-не само спрямо кредиторите на Стърлинг, но и спрямо страните по изпълнителното дело, поради което и Продеа дължала връщане на получената при разпределението сума и то в масата на несъстоятелността на Стърлинг. Законодателят не бил уредил като последица от уважен Павлов иск по чл.135 от ЗЗД връщане на определена вещ или престация поради отпаднало основание по реда на чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, нито равностойност на такава вещ по смисъла на чл.57 от ЗЗД. Ако такава последица била предвидена, то тя щяло изрично да била уредена от законодателя в чл. 135 от ЗЗД или в чл. 649, ал.1 и 2 от ТЗ. Излагат се съображения за това, че Продеа е получила исковата сума в изпълнителното производство на законово основание, което е валидно и не е засегнато от уважените отменителни искове, че никога не е придобивало, нито се е разпореждало с имотите на Стърлинг, поради което уважаването на отменителните искове за такива сделки не рефлектират пряко в патримониума на Продеа, както и че липсва връзка на обусловеност между уважаването на отменителния иск относно договора за особен залог на ТП на Плаза Уест и иска за осъждане на Продеа за върне в масата на несъстоятелността на получената сума в изпълнителното производство. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с произтичащите от това последици. В подаден от „ Уест Солюшън „ ЕООД писмен отговор на въззивната жалба се излагат доводи за нейната неоснователност. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и обосновано и се прави искане то да бъде потвърдено, с присъждане на разноски във въззивното производство. Във връзка с основния спор по делото, а именно дали дружеството-жалбоподател е получило на валидно и неотпаднало основание процесната сума в следствие на осъществено в индивидуалното принудително изпълнение разпределение, изцяло се поддържа възприетото от първоинстанционния съд, което се твърди, че било съобразено с цитираното от него Определение № 2966/14.11.2024год. постановено по т.д.№ 1292/24год. на ВКС.Така възприетото било в съответствие и с приетото в последователната практика на ВКС, обективирА. в Решение, постановено по т.д.№ 2907/2013год., Решение по т.д.№ 1619/2022год. на ВКС и определение по ч.т.д.№ 317/2021год. на ВКС. Като правилно се сочи решението и в частта му, в която е посочен пределен размера на сумата от 2 537 791.02 лева, който следва да бъде върната в масата на несъстоятелността. Това била сумата, разпределена на Продеа в изпълнителното производство и акумулирА. от продаденото имущество на две дружества- Плаза Уест ЕАД и Плаза Уест2 АД. Като правилно се сочи и решението, в частта в която е присъдена и законна лихва върху сумата от 2 537 791.02лева, считано от 25.09.2020год. до окончателното й изплащане. В подаден от Синдика на „ Стрълинг Пропъртис България“ ЕООД писмен отговор на въззивната жалба се прави искане за отхвърлянето й като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано. Като неоснователно се сочи оплакването във въззивната жалба, че след като Продеа не било получило в своя патримониум нито собственост, нито държане, то не дължало предаване на фактическата власт върху имотите, нито път тяхната равностойност, както и оплакването, че страните по изпълнителното производство не били засегнати от обявената относителна недействителност. Сочи се, че неоснователността на тези оплаквания се следвала от възприетото в Решение № 50080/05.10.2023год., постановено по т.д.№ 984/2022год. на ВКС. От така цитираното решение било изводимо, че разпоредбата на чл. 649, ал.2 от ТЗ не изключвала възможността за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността не само чрез изпълнение върху вещта, но и чрез присъждане на нейната равностойност, както и че е налице правен интерес за синдика, съответно кредиторите, с цел попълване на масата на несъстоятелността, да атакуват с иск по чл. 135 от ЗЗД всяка от поредицата увреждащи сделки или действия с имуществото на несъстоятелния длъжник, ако увреждащите сделки или действия са последвани от публична продан на имота, извън производството по несъстоятелност. Меродавно за правния интерес на кредиторите на несъстоятелността и на синдика от предявените отменителни искове било и обстоятелството, че независимо от страните по изпълнителното производство, предмет на проведената публична продан са ипотекираните имоти на длъжника, които са били предмет и на атакуваните в настоящото производство апорт и особени залози. Твърди се, че спорът по който се е произнесъл ВКС е абсолютно идентичен на настоящия.С оглед на изложеното се поддържа, че получената от Продеа в резултат на изпълнението върху имотите на „ Плаза Уест“ ЕАД следва да бъде върната в масата на несъстоятелността на Стрълинг, поради отпадане на основанието за нейното получаване.Тази сума следвало да послужи за справедливото удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелността. Същата не била част от патримониума на ЧСИ и като получена в резултат на осребряване имуществото на несъстоятелното дружество в индивидуалното принудително изпълнение, подлежала на връщане именно в масата на несъстоятелността на Стърлинг. По делото се установява следното: С Решение № 261202/30.07.2021год., постановено по т.д.№ 2781/2019год. по описа на СГС е отхвърлен иска, предявен от Синдика на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД / в несъстоятелност/ против „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД / в несъстоятелност и „ Плаза Уест“ ЕАД с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ да бъде обявен за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД/в несъстоятелност/ апорт, извършен от „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД в капитала на „ Плаза Уест“ ЕАД, вписан в ТР на 30.01.2015год. на следното имущество, а именно: А/ самостоятелни обекти в сграда, заедно с припадащите им се идеални части от общите части на сградата, в която са разположени и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който се намира сградата с идентификатор 68134.4354.604.1- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.19, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.59, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.60, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.61, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.62, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.63, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.64, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4354.604.1.65 и Б/ 33% идеални части от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор 68134.4354.604, в който е изградена сградата. Със същото решение е отхвърлен и предявения от синдика на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД / в несъстоятелност/ против „ Плаза УЕСТ и „ Продеа Аноними Етерия Епендисеон се Акинити Периусия иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ да бъде обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /в несъстоятелност/ договор за залог на търговското предприятие от 06.10.2015год., учреден от „ Плаза Уест “ ЕАД в полза на „ НБГ Реик“ /с настоящо наименование „ Продеа А.ними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, вписан в ЦРОЗ под № 2015101501829. Решението е постановено при участие на „ Уест Солюшън „ ЕООД в качеството му на трето-лице помагач на стрА.та на синдика на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /в несъстоятелност/. Горното решение е отменено с Решение № 542/21.07.2022год., постановено по възз.т.д.№ 1228/2021год. на САС, като с него е обявен за недействителен на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/ по предявения от Синдика на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /Н/ срещу „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /н/ и „ Плаза Уест „ ЕАД на апорт, извършен от „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД в капитала на „ Плаза Уест“ ЕАД, вписан в ТР на 30.01.2015год. на гореописаните имоти, както и е обявен за недействителен на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ по отношение на кредиторите на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /В несъстоятелност/ по предявен от Синдика на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /Н/ против „ Плаза Уест“ ЕАД и „ Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акиники Периусия“ Договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015год., учреден от „ Плаза Уест “ ЕАД в полза на „ НБГ Пангея Реик“ / с настоящо наименование „ Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“, вписан в ЦРОЗ под № 2015101501829. С Определение № 756/26.03.2024год., постановено по т.д.№ 2737/2022год. на ВКС цитирА.та по- горе въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване. Пред СГС е предявен от синдика на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /в несъстоятелност / срещу „ Продеа А.ними Етерия Епендисеон Се Акинини Периусия“ иск по чл. 649, ал.2 от ТЗ, по който е образувано т.д.№ 386/21год. Поскано е от съда ответникът да бъде осъден да върне в масата на несъстоятелността 2 490 449.54лева като част от / 26.6% от сумата в размер 9 340 415.96лева/, получена при разпределението по ИД № 6442/18год. на ЧСИ, която сума, при уважаване на исковете по чл.135 от ЗЗД, се оказва получена без основание, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В исковата молба е посочено, че на 05.12.2017год. по изп.дело № 6442/2016год. на ЧСИ М. Б. с взискател „ Банка Пиреос България“ АД и длъжник „ КМБ България“ ЕАД е извършена публична продажба на имуществото, предмет на апортната вноска, в което производство и предвид Договора за особен залог в полза на „ Продеа, последното дружеството е конституирано като присъединен взискател. Посочено е също така, че с постановление от 09.01.2018год. на ЧСИ Б. по изп.дело № 6442/2016год. са разпределени суми от продаденото имущество както следва: 7 267 145.85лева- за Банка Периос България АД и 9 340 415.96лева – за Продеа. Поддържано е, че след обявяване относителната недействителност на двата договора, Продеа дължи връщане в масата на несъстоятелността на сумата от 9 340 415.96лева, получена от разпределението по изп.дело № 6442/2018год. и с нея да се удовлетворят всички кредитори на несъстоятелността. Уточнено е, че от Продеа се претендира връщане на сумата от 2 490 449.54 лева като част / 26.6% от сумата в размер на 9 340 415.96лева, получена при разпределението. В подаден от ответника „ Продеа Инвестмънтс“ /с пълно наименование „ Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия „ предявеният иск с правно основание чл. 649, ал.1 от ТЗ се оспорва като неоснователен и недоказан. Сочи се, че правният ефект на уважения конститутивен иск по чл. 649 от ЗЗД се отнася до правото на удовлетворяване от прехвърленото от длъжника имущество. Като последица от уважаване на иска не може да се търси директна реституция, тоест не може да се търси връщане на даденото/полученото от страните по сделката, която остава действителна по отношение на третите лица, а е недействителна само по отношение на страните по отменителния иск. В хипотезата на иска по чл. 135 от ЗЗД във вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ действието на решението е разширен и до всички кредитори в производството по несъстоятелност.Позовавайки се на действието на решението, с което искът по чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ е уважен касателно процесните две сделки се счита, че апортираните имоти не са собственост на Плаза Уест и че те могат да бъдат обект на принудително изпълнение /осребряване в полза на кредиторите на несъстоятелността и съответно, че Продеа няма да се счита за привилегирован кредитор с обезпечение по договора за особен залог при погасяването на приетите в несъстоятелността на Стърлинг вземания.. Това обаче не означавало, че получената от Продеа сума в изпълнителното дело, в което апортираните имоти са били обект на публична продажба, се явявала получена без основание и че подлежала на връщане в масата на несъстоятелността на Стърлинг. Продеа нито била придобила собствеността върху имотите, нито ги била продала, за да дължи връщане на получената сума. Поддържа се, че Продеа е получила исковата сума на законно основание- влязло в сила постановление на ЧСИ Б. за разпределение на сумите, събрани в резултат на публичната продажба, че това правно основание не било засегнато от уважаването на отменителните искове, че правните последици от уважените отменителни искове не се разпростирали спрямо страните по изпълнителното дело и предмета на публичната продан. Получената сума от Продеа не била резултат от сделка или действие, предмет на отменителните искове, нито пряка последица от оспорените две сделки. От обявения за относително недействителен апорт на имоти Продеа не била получила нищо, поради което не можела да бъде осъдена да върне нещо, а следствие от обявения за относително недействителен договор за особен е единствено отпадане на привилегията на дружеството спрямо кредиторите на несъстоятелността. Оспорва се и размерът на претенцията по чл. 649, ал.2 от ТЗ. В тази връзка се поддържа, че евентуалната равностойност на даденото/полученото по относително недействителната сделка следва да се търси именно към момента на влизане на решението за уважаването му, а не години назад. Отново се заявява становище, че правното основание на Продея за получаване на процесната сума е влязло в сила постановление на ЧСИ за разпределение на получените от продажбата на апортираните имоти суми. Това основание, както и изпълнителни действия по изпълнителното дело не са били предмет на отменителния иск, нито спрямо тях и лицата, които са участвали в изпълнителното дело влязлото в сила решение по отменителните искове има сила и действие. Основанието за получаването на сумата не е отпаднало и Продеа не дължала връщане на сумата – нито в полза на взискателите по изпълнителното дело, нито в полза на кредиторите на несъстоятелността на Стърлинг. В подадена от ищеца Допълнителна искова молба е уточнено, че правният интерес от предявяване на иска по чл. 649, ал.2 от ТЗ уважаването на отменителните искове по чл. 649, ал.1 от ТЗ. В същата е направено увеличение на исковата претенция от 2 490 449.54лева на 2 537 791.02 лева. Допълнителен отговор на исковата са доразвити доводите на ответника за неоснователност на предявения иск. В писмено становище на третото лице-помагач по делото на стрА.та на ищеца- „ Уест Солюшън“ ЕООД за развити съображения в подкрепа основателността на предявения иск. С Обжалваното в настоящото производство Решение № 260203 от 19.11.2024год., постановено по т.д.№ 386/2021год. СГС е уважил иска по чл. 649, ал.2 от ТЗ като е осъдил „ Продеа Аноними Етерия Епендисеон Се Акинити Периусия“ да върне в масата на несъстоятелността на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /в несъстоятелност/ сумата от 2 537 791.02лева, получена в качеството на заложен кредитор на отпаднало основание- обявен за недействителен Договор за залог на търговското предприятие от 06.10.2015год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 25.09.2020год. до окончателното й изплащане. За да уважи иска съдът е приел, че след като са уважени исковете по чл. 649, ал.1 от ТЗ и именно въз основа на обявения за относително недействителен договор за особен залог Продеа е конституиран като взискател по изпълнителното дело и в това си качество е получил сумата, разпределена от ЧСИ, то основанието на получаване на сумата е отпаднало и дължи връщането й в масата на несъстоятелността. За да уважи иска съдът се е позовал на Определение № 2966/14.11.2024год., постановено по т.д.№ 1292/2024год. на ВКС, в което е разгледан идентичен на настоящия случай. Апелативен съд –София, в настоящият си съдебен състав, намира че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.В тази връзка съобразява, че във въззивната жалба липсват оплаквания първоинстанционния съд да е направил фактически констатации, които да не се установява от събраните по делото доказателства. Оплакванията във въззивната жалба са съсредоточени върху изградените въз основа на приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка правни изводи, сочени като погрешни, които настоящият съдебен състав приема за правилни и съобразени с фактите по делото, поради което препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. По направените във въззивната жалба оплаквания счита следното: Действително, видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, уважаването на иска по чл. 649, ал.2 от ТЗ е обосновано с наличието и при съобразяването на Определение № 2966/14.11.2024год., постановено по т.д.№ 1292/24год. на ВКС. Безспорно е, че в него е разгледан напълно идентичен на настоящия случай, между същите страни, при идентична фактическа обстановка и в същото е даден положителен отговор и на основният спорен и в настоящото производство въпрос, а именно дали въззиваемото дружество е получило на валидно и неотпаднало правно основание процесната сума в следствие на осъщественото в индивидуалното изпълнение разпределение на суми получени вследствие на осъществена публична продан на апортираните от „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД в капитала на „ Плаза Уест“ ЕАД недвижими имоти и дължи ли връщане на тези суми в масата на несъстоятелността. Неоснователно е оплакването за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд предвид съобразяване практиката по цитираното по –горе определение на ВКС, без да бъде отчетена разпоредбата на чл.290, ал.3 от ГПК, съобразно която същото не е задължително за съдилищата. Обжалваният съдебен акт е мотивиран не само с възпроизвеждане на мотивите по Определение № 2966/14.11.2024год. по т.д.№ 1292/2024год. по описа на ВКС, но същият отразява и самостоятелната решаваща дейност на съда, осъществена на база конкретните факти по делото. Съобразяването с цитираното определение като част от практиката на ВКС от първоинстанционен съд не е нарушение на закона, макар и последното да не е задължително за съдилищата. С оглед правната сигурност и при зачитане установените в Конституцията и процесуалния закон правомощия на ВКС по уеднаквяване на съдебната практика и тълкуване на закона, същото следва да бъде съобразявано от съдилищата. С оглед на изложеното изводите на първоинстанционния съд не се явяват в отклонение с наложената и установена при решаване на А.логичен случай от Върховния касационен съд съдебна практика, при отчитане липсата на такава, обективираща различно разрешение от даденото в Определение № 2966 на ВКС. Предвид на това и настоящият съдебен състав счита същото за приложимо по отношение и на настоящия правен спор и се позовава на него. Въз основа на учреден особен залог заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение върху заложеното имущество при неизпълнение на обезпеченото със залога задължение. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗОЗ предвижда това обстоятелство да бъде вписано в ЦРОЗ или друг регистър по смисъла на чл. 12, ал. 3 ЗОЗ. Вписването на пристъпване към изпълнение дава право на заложния кредитор да предприеме изпълнение по отношение на заложеното имущество без съдебна намеса. Той може да се удовлетвори като сам продаде заложеното имущество по реда на ЗОЗ, но може и да възложи изпълнение по реда на ГПК. Образуването на изпълнително производство в този случай става по молба на заложния кредитор въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение /чл. 10, ал. 2 ЗОЗ/, последвано от възлагане по реда на чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ. Наред с това, законът предвижда, че заложният кредитор е присъединен взискател по право в производствата по ГПК и ДОПК, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. Третата възможност е при започнало производство по несъстоятелност спрямо залогодателя заложният кредитор да реализира правата си в рамките на това производство /чл. 16 и чл. 43 ЗОЗ/. Не може да бъде отречено и правото на заложния кредитор да реализира принудително вземането си и по общия ред, уреден в Част пета на ГПК „Изпълнително производство“. Следователно, от преценката на заложния кредитор зависи коя възможност за принудително изпълнение да избере, а в зависимост от вида на изпълнителното производство, в рамките на което вземането му се удовлетворява, то е с поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, чл. 772, ал. 1, т. 1 ТЗ, или чл. 193, ал. 3 ДОПК. В настоящия случай заложният кредитор- въззивник в настоящото производство е избрало една от посочените по-горе алтернативни възможности и именно в това си качество /черпещ правата си от договор за залог на търговското предприятие на „ Плаза Уест 2“ АД от 06.10.2015год. / е конституирано на основание чл. 456 от ГПК като присъединен взискател във вече образуваното изп.дело № 6441/2018год. по описа на ЧСИ М. Б., в което принудителното изпълнение е насочено към недвижимите имоти като част от търговското предприятие на Плаза Уест 2 и апортирани в капитала на последното дружество от „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД. Няма спор по делото, а и това се установява от събраните доказателства, че по отношение на тези имоти е проведена публична продажба в рамките на индивидуалното принудително производство и че същите са възложени с влязло в сила постановления на техния купувач, а с постановление за разпределение на кумулираните от продажбата суми на присъединения взискател е разпределена сума, в размер на исковата такава. Доколкото правото си на обезпечен с особен залог кредитор Продеа черпи от Договора за залог на търговското предприятие на „ Плаза Уест 2 “ АД и този договор е обявен за относително недействителен по иска по чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ, то е отпаднала с обратна сила привилегията му на обезпечен кредитор, както и основанието на което, в това си качество, е участвал в изпълнителното производство и съответно – на което е получил суми при извършеното разпределение. Тъй като получената при разпределението сума от Продеа е резултат от реализираните в изпълнителното производство права по обявения за относително недействителен договор за залог на ТП, то тази сума подлежи на реституция в масата на несъстоятелността на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД /в несъстоятелност/ поради отпадане на основанието за нейното получаване. Неоснователни са доводите във въззивната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, основани на правните последици на решението, с което е уважен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД вр. с чл. 649, ал.1 от ЗЗД касателно апорта и договорът за залог на ТП. В настоящата хипотеза тези последици не следва да бъдат преценявани поединично –за всяка една от сделките, а при съобразяване че се касае за поредица от сделки, предхождащи публичната продан и че предмет на същата са именно имотите, предмет и на двете сделки. В случая, в резултат на апортната сделка се е стигнало до разместване на имуществените блага от патримониума на „ Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД в патримониума на „ Плаза Уест 2 „ АД, което от своя стрА. е предпоставило осъществяване на принудителното изпълнение по отношение на тях, а въз основа на договора за особен залог вземането на заложният кредитор е било удовлетворено чрез получаване на парична сума при извършеното разпределение. С прогласяването на двете поредни сделки за относително недействителни и доколкото съконтрахент по последната такава е Продеа, то именно това дружество дължи връщане в масата на несъстоятелността на получената при разпределението и въз основа на договора за залог сума. Противен би бил този извод, ако с решение по чл. 135 от ЗЗД вр. с чл.649, ал.1 от ГПК бе обявен за относително недействителен единствено договора за залог, без да е обявена относителната недействителност на предходната сделка/ в случая апорт/, въз основа на която е осъществено разместването на имуществените блага и чиято равностойност се търси поради отчуждаването им. Настоящата хипотеза обаче не е такава, доколкото както се посочи по-горе разместването на имуществените блага от патримониума на „Стърлинг Пропъртис България“ ЕООД в Плаза УЕСТ 2 е извършено въз основа на апортна сделка, чиято относителна недействителност също е обявена с влязло сила решение. С оглед на гореизложеното и при съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции за основателност на предявения иск, първоинстанционното решение се явява правилно и следва да се потвърди. При този изход от спора и на основание чл. 649, ал.6 от ТЗ, дружеството- въззивник следва да бъде осъдено да заплати па сметка на САС държавна такса за въззивно обжалване, която възлиза на сумата от 12 688.96 лева, която не е внесена предварително. Мотивиран от горното, Апелативен съд- София, в настоящия си състав