Решение № 5623 от 31.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 3376/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Б. Ц. А. – управител на „•••“ ООД, ЕИК: •••, против Наказателно постановление № НП-6/09.02.2023г., издадено от заместник-министъра на икономиката и индустрията, с което на основание чл.34 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ на „•••“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00лв. /хиляда лева/ за нарушение на чл.21, ал.1 вр.чл.17, ал.1, т.1 и ал.2, т.3 от ЗАРИДСНПНП. С жалбата, наказателното постановление се атакува като издадено при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения за липса на извършено административно нарушение от страна на дружеството-жалбоподател. Твърди се несъответствие между описаното нарушение и приложената санкционна разпоредба, твърди се, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. По изложените съображения се претендира отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от управителя - Б. Ц. А. и от адвВ. П. – АК-Монтана, който поддържа жалбата и по изложените в нея съображения моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски за адвокатска защита, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Наказващият орган – зам.министър на икономиката и индустрията, редовно призован, се представлява от ст.юрк.Г. Г., който пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни аргументи излага в писмени бележки, в които сочи, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. С депозираните писмени бележки навежда възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и претендира юрисконсултско такова. По допустимостта на жалбата: Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, както и в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН - наказателното постановление е връчено на 09.02.2023 г., а жалбата е подадена на 21.02.2023г. Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр.чл.84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Дружеството–жалбоподател „•••“ ООД, ЕИК: •••, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от Б. Ц. А., ЕГН: ••••••••••. Дружеството е вписано в Регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход /Регистъра/, за извършване следните икономически дейности по ЗАРИДСНПНП: по чл.2, ал.1, т.2 - търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, за което притежава Удостоверение № 178/06.12.2019г. На 15.12.2022г. от страна на „•••“ ООД било подадено в Министерството на икономиката и индустрията заявление с вх. № 05-01-875/15.12.2022г., с което е заявило за вписване в Регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, промяна на седалище и адрес на управление на дружеството, както и вписване на три нови кода гориво. Във връзка с подаденото от дружеството заявление, на 04.01.2023г. свидетелката М. Р. К., на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол“, дирекция „Регулиране на икономически дейности“ към МИИ, извършила документална проверка относно спазването на изискванията на ЗАРИДСНПНП от страна на „•••“ ООД. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № 144/04.01.2023г. В хода на проверката, свидетелката К. установила, че „•••“ ООД било вписано в Регистъра за осъществяване на дейности по по чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП, като притежава Удостоверение № 178/06.12.2019г. Държавният инспектор М. Р. К. направила справка в Търговския регистър, при която установила, че на 13.05.2022г. по партидата на дружеството била вписана промяна на седалище и адрес на управление, като адрес е посочен - •••. Свидетелката К. констатирала, че описаното по-горе вписване в Търговския регистър представлява промяна на обстоятелство по смисъла на чл.17, ал.1, т.1 вр.чл.22, ал.2, т.3 от ЗАРИДСНПНП, като за него съгласно чл.21, ал.1 от ЗАРИДСНПНП регистрираното лице е следвало да подаде заявление до министъра на икономиката и индустрията в 7 – дневен срок от настъпването му, като приложи документите, удостоверяващи промяната. За вписаните на 13.05.2022г. промени по партида на дружеството в Търговския регистър, законоустановения 7 – дневен срок за подаване на Заявление за промяна на обстоятелствата в Министерството на икономиката и индустрията, бил изтекъл на 23.05.2022г. След извършена проверка в деловодната система на Министерството на икономиката и индустрията било установено, че дружеството е декларирало вписаните в търговския регистър промени след законоустановения 7 – дневен срок от настъпването на промяната. Предвид това, свидетелката К. преценила, че дружеството „•••“ ООД е нарушило разпоредбите на чл.21, ал.1 вр.чл.17, ал.1, т.1 и ал.2, т.3 от ЗАРИДСНПНП. В тази връзка до дружеството била изпратена покана за явяване на негов представител за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Н а 25.01.2023г. в присъствието на един свидетел при съставяне на акта и на управителя на дружеството - Б. Ц. А. свидетелката М. Р. К. съставила АУАН № 39/25.01.2023г., с който повдигнала против „•••“ ООД административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл.21, ал.1 вр.чл.17, ал.1, т.1 и ал.2, т.3 от ЗАРИДСНПНП - за това, че на 13.05.2022 г. по партидата на дружеството била вписана промяна на седалището и адреса на управление, и в 7-дневен срок от настъпването на тези промени дружеството не е подало заявление до министъра на икономиката и индустрията, ведно с документи, удостоверяващи промяната. Актът бил подписан от съставителя и свидетеля, както и от управителя на дружеството, който получил препис от акта без да вписва възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, управителят на дружеството „•••“ ООД - Б. Ц. А., депозирал възражения срещу АУАН, в които били изложени съображения, че случая представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са настъпили никакви вредоносни резултати по отношение на държавата. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение № 39/25.01.2023г. и след като приел възраженията срещу същия за неоснователни, на 09.02.2023г. Я. В. Т., заместник-министър на икономиката и индустрията, издал обжалваното Наказателно постановление № НП-6/09.02.2023г., с което на основание чл. 34 ЗАРИДСНПНП наложил на „•••“ ООД имуществена санкция в размер на 1000.00лв. /хиляда лева/ за нарушение на чл.21, ал.1 вр.чл.17, ал.1, т.1 и ал.2, т.3 от ЗАРИДСНПНП. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелката М. Р. К., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - Констативен протокол № 144/04.01.2023г., справка от Търговския регистър, справка от деловодната система на Министерството на икономията и индустрията, покана за явяване за съставяне на АУАН, заявление с вх. № 05-01-444/24.10.2019г., възражения срещу АУАН, допълнително възражение, електронно съобщение с вх. № 26-Е-37/31.01.2023 г., удостоверение № 178/06.12.19, удостоверение № 178/06.12.19г., изм.05.01.2023г., заявление с вх.№ 5-01- 919/29.11.2021г., заявление с вх.№ 5-01-875/19.12.2022г., заявление с вх.№ 5-01- 875/15.12.2022г., разписка за връчване на НП, заверени копия на: Заповед № РД-16- 1113/13.09.2022г., Заповед № РД-16-1094/07.09.2022г., Заповед № РД-16-1250/06.10.2022г. и Заповед № РД-16-17/05.01.2023г. на министъра на икономиката и индустрията. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелката М. Р. К., които оцени като последователни, логични, добросъвестни, безпротиворечиви и съответни на писмените доказателства. Тази свидетелка лично е извършила документалната проверка за спазване на изискванията на ЗАРИДСНПНП от страна на дружеството - жалбоподател и в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция излага своите преки и непосредствени възприятия относно обстоятелствата по проведената проверка, констатираното нарушение и съставянето на процесния АУАН. Съдът се довери и на писмените доказателства, които прецени като еднопосочни, последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните доказателствени средства. Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка, предвид което и по аргумент от обратното от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Административнонаказателното производство е образувано и срещу дружеството - въззивник е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 39/25.01.2023г., който е съставен от компетентен орган, в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Съгласно чл.36, ал.3 ЗАРИДСНПНП актовете за установяване на административните нарушения по чл.34 се съставят от оправомощените от министъра на икономиката и индустрията длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № РД-16-1094/07.09.2022г. на министъра на икономиката и индустрията, актосъставителят М. Р. К. /на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Контрол“, дирекция „Регулиране на икономически дейности“ към Министерство на икономиката и индустрията/ разполага с материална и териториална компетентност да съставя АУАН за нарушения на чл.34 ЗАРИДСНПНП. Въз основа на цитирания акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което също е издадено от териториално и материално компетентен орган. Съгласно чл.36, ал.3 ЗАРИДСНПНП наказателните постановления за административните нарушения по чл.34 се издават от ръководителя на ведомството или от оправомощено от него длъжностно лице, чийто служител е съставил акта за установяване на административното нарушение. Съгласно т.1 от Заповед № РД-16-1113/13.09.2022г. на министъра на икономиката и индустрията, издалият наказателното постановление Я. Т., заемащ длъжността заместник-министър на икономиката и индустрията, е оправомощен да издава наказателни постановления за административните нарушения по чл.34 ЗАРИДСНПНП, поради което е разполагал с материална и териториална компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление. АУАН и НП са издадени и при спазване на давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението, включително датата и мястото на извършването му, като обстоятелствата при извършването му са пълно и ясно конкретизирани, което позволява да се разбере в какво се твърди да се изразява. Налице е съответствие между фактическото описание на нарушението и дадената правна квалификация. Предвид гореизложеното съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на дружеството- жалбоподател и да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт. Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон. От доказателствата по делото безспорно се установява, а и не се спори, че дружеството - въззивник „•••“ ООД е регистрирано в Министерството на икономиката и индустрията за осъществяване на дейностите по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП, а именно търговия на едро и на дребно с нефт и продукти от нефтен произход. Като лице, осъществяващо икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, дружеството - жалбоподател е адресат на нормата на чл.17, ал.1 и ал.2 ЗАРИДСНПНП, а като лице, получило регистрация, се явява и адресат на разпоредбата на чл.21, ал.1 от същия закон. Разпоредбата на чл.17, ал.1, т.1 от цит. закон визира идентификационни данни на заявителя. Такива са именно данните за дружеството, осъществяващо икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход - фирма/наименование, ЕИК, правна форма, седалище и адрес на управление, управители, начин на представляване, акционери или едноличен собственик на капитала, тъй като това са все данни, чрез които се индивидуализира едно юридическо лице и се отграничава от всяко друго юридическо лице. Съгласно чл.17, ал.1 и ал.2, т.6 от ЗАРИДСНПНП лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, се регистрират в Министерството на икономиката и индустрията, като подават заявление за всяка от дейностите по чл.2, ал.1, т.1 - 6 по утвърден от министъра на икономиката и индустрията образец. Към заявлението се прилага декларация за изпълнението на общите условия за регистрация по чл.7, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.6, както и на специалните условия по чл.8, ал.3, т.5 и т.6 по образец, утвърден с наредбата по чл.4, ал.4. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗАРИДСНПНП при промяна на обстоятелствата по чл.17 в 7- дневен срок от настъпването им лицето, получило регистрация, подава заявление до (с влизане в сила на ДВ бр.8/25.01.2023г.) министъра на икономиката и индустрията, и да приложи документи, удостоверяващи промяната. По делото безспорно се установява, че на 13.05.2022г. по партидата на дружеството- жалбоподател в Търговския регистър са вписани промени относно седалището и адреса на управление. Поради което в 7-дневен срок, считано от 13.05.2022г., дружеството е следвало да заяви настъпилата промяна, а именно най-късно до 23.05.2022г., което е работен ден (понеделник), както и да приложи документи, доказващи тази промяна. Разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗАРИДСНПНП визира промяната на всички обстоятелства по чл.17, т.е. не прави разграничение между обстоятелствата, които изрично се попълват в заявлението за регистрация съгласно чл.17, ал.1 от закона, и тези, които се удостоверяват с документите, визирани в алинея втора на чл.17 ЗАРИДСНПНП. Именно с оглед на цитираните по-горе норми се налага изводът, че законодателят изисква от регистрираните лица, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, да заявяват пред министъра на икономиката в определен срок промяната в обстоятелствата, свързани с идентификационни данни на регистрираното лице, неговите членове на управителния орган, представители и начина на представляване. Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана. Съдът намери, че не са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото обществената опасност на санкционираното нарушение не разкрива различия в сравнение с типичната степен на обществена опасност на нарушенията от този вид. За процесното административно нарушение санкционната норма на чл.34 ЗАРИДСНПНП предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 1000 до 10000 лева. В случая на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в минималния размер от 1000.00 лева. Минималният размер на имуществената санкция не може да бъде намаляван по арг. от разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН, поради което не се налага излагането на съображения по отношение на индивидуализацията й. Единствено за пълнота съдът ще посочи, че така определената в минимален размер санкция се явява съответна на критериите по чл.27 ЗАНН и би осигурила постигане на целите по чл.12 ЗАНН, като би мотивирала жалбоподателя занапред да спазва стриктно разпоредбите на ЗАРИДСНПНП. Минималният размер на имуществената санкция се явява съответен на липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на факта, че нарушението е първо по ред за въззивника. По изложените мотиви съдът намери, че жалбата е неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този резултат от производството право на разноски на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН има наказващият орган, каквато претенция е заявена в писмените бележки, представени в съдебно заседание. Като взе предвид фактическата и правната сложност на делото и обстоятелството, че съдебното следствие е приключило в едно съдебно заседание, съдът счете, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на наказващия орган, следва да е в размер над минималния, но под средния, предвиден в разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, размер, а именно 100.00лв. /сто лева/. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.5 вр.ал.9 ЗАНН, съдът