Решение № 1834 от 8.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9510/2021 г.

Предявени са искове по чл. 365, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищците И. Ц. И., Л. Е. С. и П. Е. С. излагат в исковата молба и уточняваща я молба следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: настъпило на 26.10.2018 г. в с. Долни Вит произшествие по вина на водача на автомобил Рено Еспейс с ДК № В•••••••, оставил го необезопасен на възвишение, и причинило смъртта на пътника в автомобила и тяхна майка Е. С.а; претърпени болки и страдания от загубата й, за обезщетяването на които на 18.05.2021 г. са сключили със застрахователя по застраховка ГО – ответника ЗД Б.И. АД, споразумения за справедливото им обезщетяване със сумата от по 90000 лева; неизпълнение на поетите от застрахователя задължения за плащане на уговорените в договорите обезщетения в срок – до 18.06.2021 г., въпреки извършените в нарушение на чл. 338 от КЗ въз основа на клауза на споразуменията, която е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с посочената императивна законова разпоредба, частични плащания по сметка на упълномощения от тях адвокат след завеждане на производството по т. дело № 30/2019 г. по описа на ОС – Плевен с предмет искове по чл. 432 от КЗ и прекратено понастоящем. Претендират тази сума, заедно със сумата 1000.08 лева – обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода 19.06.2021 г. – 27.07.2021 г. включително, и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата за всеки. Претендират и разноски. Ответникът ЗД Б.И. АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че по образуваните при него преписки не са представени всички изискуеми документи и че по сключените помежду им спогодби е извършил плащане на сумата от по 27000 лева за всеки. Претендира разноски с молба от 10.03.2022 г., представена след отговора на ИМ. Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна: По делото се установява от представените три споразумения от 18.05.2021 г., че ищците като наследници на пострадалото лице – Е. С.а, починало в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.10.2018 г. в с. Долни Вит, причинено от В.М.П., като водач на автомобил Рено Еспейс с ДК № В•••••••, са сключили договори за спогодба с ответника ЗД Б.И., при който е била застрахована деликтната отговорност на виновния водач на автомобила за причинени вреди на трети лица със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/02/118002060771. С тези споразумения страните са постигнали съгласие за изплащане на застрахователно обезщетение в размер 90000 лева за всеки за причинените им вреди от застрахователното събитие, като в т. II, 2 от споразуменията е предвидено задължение за застрахователя да им изплати уговореното в тях застрахователно обезщетение в срок от един месец по банкова сметка с IBAN ••••••• и с титуляр адв. С.В.Б., упълномощен с посоченото в тях пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя от завеждащ Нотариална служба при Кметство с. Долни Вит. Споразуменията са сключени от ищците чрез техния пълномощник – адв. С.Б., за който към всяко от тях е представено идентично по съдържание пълномощно от 12.05.2021 г. с нотариална заверка на подписите им като упълномощители от В. М. И., в качеството му завеждащ Нотариална служба при Кметство Долни Вит, Община Гулянци. Част от дадените с тях пълномощия включват и представителство пред застрахователя за уреждане на претенциите им за изплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди, включващо и право да извършва всякакви фактически и правни действия за защита на правата им и техните интереси в качеството им на пострадали. За последните изрично е предвидено, че включват и договарянето и сключването на споразумения за доброволно уреждане на претенциите, посочване на банкова сметка на упълномощителя, по която да бъде изплатено определеното обезщетение. Упълномощителите са заявили с пълномощното и за уведомяването им за възможността да получат обезщетенията лично по заведените от тях претенции. С уведомление от 31.05.2021 г. ищците са оттеглили дадените пълномощия на адв. С.Б. поради извършено по негова сметка плащане на част от договорените обезщетения, без да са налице дадени валидни пълномощия за изплащането им по негова сметка като техен представител. За оттеглянето на пълномощията, видно от представените уведомления и писма, ищците са уведомили застрахователя и са подали жалба до Комисията за финансов надзор, по която същите са получили отговор по извършената въз основа на нея проверка на застрахователя като поднадзорно лице на комисията, в която е установено плащане от застрахователя на адв. С.Б. на суми от по 27000 лева. Представени са и съдебни актове, от които се установява, че образуваното т. дело № 30/2019 г. на ОС – Плевен по предявените от ищците против ЗД Б.И. АД искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ е прекратено с влязло в сила на 26.11.2021 г. определение, и че водачът на автомобил Рено Еспейс – В.П., е признат за виновен с влязла в сила присъда, постановено по ВНОХД № 359/2021 г. на АС – Велико Търново. Други доказателства не са ангажирани в предвидените от закона срокове. При така установените факти съдът приема от правна страна следното: По исковете с правно основание чл. 365, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 365, ал. 1 от ЗЗД с дoгoвopa зa cпoгoдбa cтpaнитe пpeĸpaтявaт eдин cъщecтвyвaщ cпop или избягват eдин възмoжeн cпop, ĸaтo cи пpaвят взаимни oтcтъпĸи. Такъв е характерът и на сключените между страните по настоящото производство извънсъдебни споразумения. С тях ищците, като наследници на пострадалото от процесното ПТП лице, и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, чрез взаимни отстъпки, е постигнато съгласие за изплащане на застрахователно обезщетение от 90000 лева на всеки за претърпените от тях вреди от настъпилото застрахователно събитие, изрично заявявайки, че плащането на тази сума ги покрива изцяло. С изтичането на уговорения между страните в т. II, 2 от споразуменията срок за плащане на застрахователните обезщетения– един месец от подписването им, който в случая е изтекъл на 18.06.2021 г. включително (петък, присъствен ден), задължението на ответника като застраховател за изплащане на обезщетенията по тях е станало изискуемо. Предвид на гореизложените съображения съдът приема, че към датата на предявяване на исковете по 365, ал. 1 от ТЗ – 28.07.2021 г., за ищците са съществували изискуеми вземания за застрахователните обезщетения за причинените им вреди от настъпилата смърт на техния наследодател в резултат от осъщественото на 26.10.2018 г. ПТП, за които са сключени процесните извънсъдебни споразумения. Ответникът ЗД Б.И. АД съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес не установи по делото плащането на обезщетенията за обезвреда, за които са постигнали съгласие с процесните споразумения. Между страните не е спорно, че преди завеждането на делото застрахователят е извършил плащане по сметка на адв. С.Б. на сумата от по 27000 лева за всеки, макар и от събраните доказателствени средства в хода на съдебното дирене посоченото обстоятелство да не се установява по несъмнен начин. Тези плащания обаче нямат правопогасително действие за вземанията на ищците за уговорените със споразуменията обезщетения, тъй като са извършени от ответника въз основа на нищожна уговорка съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречието й с императивната разпоредба на чл. 338, ал. 1 от КЗ. Съгласно посочената законова разпоредба плащане от застраховател към ползвател на застрахователни услуги чрез друго лице се допуска само въз основа на изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите за съответната застрахователна претенция или плащане, в което се съдържа изявление, че ползвателят на застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично. Дадените на адв. С.Б. пълномощия не включват дадени от ищците пълномощия за изплащане на обезщетенията чрез него, включително и чрез негова банкова сметка, като друго лице, различно от ищците като ползватели на застрахователни услуги, макар и да са заявили формалното им уведомяване за възможността да получат плащането лично, тъй като само последното при липсата на изрично упълномощаване с изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощител и упълномощен именно за плащането чрез другото лице не се изпълват изискванията на чл. 328, ал. 1 от ЗЗД. Липсата на изрично упълномощаване за плащане чрез друго лице и непотвърждаването от ищците на извършеното от застрахователя плащане по арг. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД също води до извод за отсъствие на правопогасително действие на така извършените от ответника ЗД Б.И. АД плащания. С оглед на гореизложеното така предявените искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло. Основателността на исковете води до основателност и на акцесорната претенция за заплащане на законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане на сумите. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В разглеждания случай процесните задължения на ответника имат срочен характер, като съгласно постигната между страните уговорка по сключените помежду им договори за спогодба, обективирани в процесните споразумения от 18.05.2021 г., ответникът ЗД Б.И. АС е бил длъжен да плати застрахователните обезщетения на падежа – до един месец от сключването на споразуменията или до 18.06.2021 г., посочен във всяко едно от споразуменията. Предвид изложеното, ответникът ЗД Б.И. АД дължи на ищците обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от падежа по всяко от процесните споразумения – 19.06.2021, до датата на предявяване на исковата молба – 27.07.2021 г. включително. За този период размерът на мораторна законна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху обезщетението от 90000 лева възлиза в размер на 1000 лева, изчислен от съда с помощта на calculator.bg. Следователно вземанията на ищците за мораторна лихва, предмет на акцесорните искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъдат уважени за сумата от 1000 лева за всеки, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 1000.08 лева – отхвърлени. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Б.А. сумата 9780 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 (в релевантната ред. – ДВ, 68 от 31 юли 2020 г.) от Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) при възнаграждение за адвокат в размер на 3260 лева за всеки от ищците, съразмерно на уважената част на исковете. Неоснователно е възражението на ответника за липса на предпоставки за предоставяне на безплатна помощ на ищците, респ. за дължимост на възнаграждение на адвоката, предвид изложените съображения за отсъствие на правопогасително действие на осъщественото от него плащане като застраховател на друго лице, различно от ищците, в качеството им на ползватели на застрахователни услуги. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати на съда сумата 10800 лева, представляваща дължимата държавна такса по исковото производство. По изложените съображения Софийски градски съд