Решение № 4431 от 10.11.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 164/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.127, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по жалба от „Брикел” ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от Я. П. П. – изпълнителен директор, против Решение № 483-Н0-И0-А1/2025 г. от 27.01.2025 г. на и.д. изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда, с което е актуализирано Комплексно разрешително (КР) № 483-Н0/2014г. на „Брикел“ ЕАД [населено място] за „Депо за неопасни производствени отпадъци“, в частта, с която е изменено Условие 9.3.1. в КР. Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспорената част от решението, с доводи за отсъстващи фактически и правни основания в оспорения административен акт за издаването на условие 9.3.1 с настоящото му съдържание. Претендират се нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи извод за липса на компетентност при издаване на оспореното условие. Налице е оплакване за липса на мотиви, постановяване на решението при нарушение на принципите за самостоятелност, безпристрастност, законност и съразмерност. Изложени са съображения по приложението на материалния закон. Иска се отмяна на решението, в частта, с която е изменено условие 9.3.1 от КР № 483-Н0/2014 г., тъй като според жалбоподателя, с него е отхвърлено инвестиционното му предложение за използване на автоматичната измервателна станция „Брикел“, разположена в [населено място], като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата. В писмено становище заявява като спорен единствено въпросът за използване на работещата автоматична измервателна станция (АИС) на „Брикел“ ЕАД като пункт за измерване на праховите имисии в района на депото. На първо място се позовава на липсата на изисквания за извършване на мониторинг на качеството на атмосферния въздух (КАВ) на депата или в района на същите, съгласно приложение № 3 от Наредба № 6/27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползвотворяване и обезвреждане на отпадъци - „План за контрол и мониторинг на депата“. На мониторинг и контрол, съгласно приложението към наредбата, подлежат метеорологичните данни за територията на депото; емисионни данни: емисии и имисии на водите, инфилтрата и газовете; мониторинг за опазване на подземните води; на състояние на тялото на депото /топографията на депото/, както по време на експлоатация на депото, така и след закриването му, но не и КАВ на депата. Сочи, че липсва нормативно основание, както и указания от административния орган за съдържанието на евентуално изготвян план за мониторинг. Твърди неизпълнение на задълженията по чл.123, ал.1, т.4 от ЗООС, когато се поставят условия за мониторинг на емисиите, в КР да са посочени метода на изпитване, минималната честотата и процедурата за оценка; да се основават на заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, освен ако не противоречат на националната нормативна уредба по околна среда. Отрича с приложение на чл.53 от АПК възможността административният орган да търси съгласие или мнение от друг орган по въпроса, предвид липсата на предвидена в специалния закон възможност за това. С оглед указанията на МОСВ до ответника, които намира за дадени при липса на компетентност, за приложимост на подхода за измерване качеството на измерване на атмосферния въздух /имисионни измервания/, счита за приложима Наредба № 12/15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, с която се въвеждат нормите на европейското законодателство, в които са определени правила относно референтните методи, валидирането на данни и местоположението на точките за вземане на проби при оценяване качеството на атмосферния въздух. Такива измервания се извършват именно от АИС Брикел. Позовава се на влязло в сила Решение СЗ 31-ПР/2023 г. 05.09.2023 г. на Директора на РИОСВ Стара Загора, с което използването на АИС Брикел като пункт за измерване на прахови имисии вече е одобрено като достоверен и надежден източник на данни за качеството на въздуха в [населено място]. В съдебно заседание и писмени бележки излага подробни съображения. Ответникът – и. д. изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), редовно уведомен, се представлява в процеса от надлежно упълномощен процесуален представител. В писмен отговор, в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата като недопустима, респ. неоснователна. Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор, взема становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, установи следното: С писмо с вх. № 196 от 29.02.2024 г. ИАОС е информирана от оператора „Брикел“ ЕАД за планирана промяна на КР по чл.123в, т.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Във връзка с представена с писмо вх. № КР-3781/28.06.2024 г. информация по приложение № 6 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР), съгласно чл.16, ал.5 и ал.6, в обхвата на чл.126, ал.1 от ЗООС и в отговор на писмо изх. № КР-803/18.03.2024 г. на ИАОС, е започнала процедура по актуализиране на КР № 483-Н0/2014 г. на „Брикел“ ЕАД, [населено място], обл. Стара Загора за „Депо за неопасни производствени отпадъци“ (ДНПО). Процедурата се провежда във връзка с планирани промени в работата на депото, състоящи се в: 1.Приемане на отпадък (от други площадки на оператора и от други юридически лица) на нови отпадъци с код – 10 01 15 – Сгурия, шлака и дънна пепел от процеси на съвместно изгаряне на Депо за неопасни производствени отпадъци с издадено КР № 483/2014 г., в количество 45 000 t/y, и отпадъци с кодове 19 09 03 – Утайки от отстраняване на въглерода в количество 8.5 t/y и 19 09 06 – Разтвори и утайки от регенерация на йонообменници, в количество 1.5 t/y; 2.Увеличаване влажността на отпадъците за намаляване на запрашаването при товарни и транспортни дейности; 3.Използване на АИС „Брикел“ като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото. В представената информация по приложение № 6 от НУРИКР за планираните промени, съгласно реквизитите на информацията по цитираното приложение № 6 към чл.16, ал.5 от НУРИКР, в т.II операторът е представил по т.2 предложения за нови условия или промяна на съществуващите в разрешителното /л.140 и сл. от делото/. Предложеният от оператора текст на Условие 9.3.1. е следният: „Притежателят на настоящото разрешително да извършва непрекъснати измервания с автоматична измервателна станция – АИС „Брикел“ на нивата на фини прахови частици (ФПЧ10) в атмосферния въздух в [населено място].“ Намерението на оператора да извършва измерванията на нивата на фини прахови частици в атмосферния въздух в [населено място] с АИС Брикел е оценено спрямо изискванията на приложение № 3 от Наредба № 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и Наредба № 7/03.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух. Подчертана е липсата на изискване на извършване на периодичен или непрекъснат мониторинг на КАВ на депата или района на същите, поради което счита, че с извършване от АИС Брикел на непрекъснати измервания на нивата на фини прахови частици под 10 микрона в атмосферния въздух на територията [населено място] се надхвърлят нормативните изисквания за мониторинг. За планираните промени е представено Решение № СЗ-31-ПР/2023 г. на директора на РИОСВ – Стара Загора за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда и оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони. В решението е прието, че инвестиционното предложение няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Съобразени са характеристиките на инвестиционното предложение, което предвижда добавяне към разрешената дейност на ДНПО на дейност по депониране на нови отпадъци. Отпадъкът ще бъде депониран на съществуващо ДНПО, разположено в землището на [населено място], кв.502 и 503, УПИ I-1, кв.502 по плана на „Брикел“ ЕАД, собственост на „Брикел“ ЕАД с площ 498 дка, което се изгражда етапно върху територията на съществуващия сгуроотвал – секция IIIб, секция III-б – разширение и секция III-а. Инвестиционното предложение не е свързано с използване на природни ресурси, няма да бъде извършвано строителство и да бъдат усвоявани нови имоти, не е свързано с нова или промяна на съществуваща пътна инфраструктура. Добавянето на нов отпадък към вече разрешените за приемане отпадъци няма да доведе до промяна на максимално разрешеното с КР 483/2014 г. общо количество производствен отпадък, разрешен за депониране, съответно няма да доведе до промяна капацитета на инсталацията. Обемът и мащабността на инвестиционното предложение са малки и реализацията му ще окаже незначително въздействие върху околната среда. Дейността на депо за неопасни производствени отпадъци не е източник на организирани емисии. Замърсяване на въздуха може да се очаква при транспортиране на отпадъците от площадката за временно съхраняване до площадката на депото, което е локално поради минималното разстояние между двете – до 1 км. Реализацията на инвестиционното намерение няма да доведе до замърсяване и дискомфорт на околната среда. Очаква се натоварване и известен дискомфорт от шумово натоварване на площадката от работата на машини и транспортни средства. То ще е минимално, локализирано в рамките на работната площадка и няма да предизвика трайно въздействие върху населението на [населено място], растителния и животинския свят. Съгласно становище на РЗИ Стара Загора с изх. № 10-6-1/18.01.2023 г. при реализацията на инвестиционното намерение, не се очаква риск за човешкото здраве. Съгласно становище на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ [населено място] с изх. № ПУ-01-609/1/24.08.2023 г. реализацията на инвестиционното предложение няма вероятност да окаже значимо негативно въздействие върху водите и водните екосистеми, при спазване на всички законови изисквания, свързани с действащото законодателство. Директорът на РИОСВ – Стара Загора е съобразил в цялост инвестиционното предложение, в т.ч. че АИС „Брикел“ като пункт за измерване на имисиите на ФПЧ10 е достоверен и по-надежден източник на данни за качеството на въздуха в [населено място] и връзката му с дейността на инсталацията, отколкото настоящото Условие 9.3.1. от КР № 483/2014 г. В АИС „Брикел“ се извършват непрекъснати измервания на нивата на контролираните замърсители, включително на фини прахови частици и стандартният набор от метеорологични параметри: посока и скорост на вятъра, температура и влажност на атмосферния въздух, атмосферно налягане и слънчева радиация. АИС е свързана в реално време с Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух и с Регионален диспечерски пункт в РИОСВ – Стара Загора /л.191 от делото/. На основание чл.16, ал.8 и ал.7 от Наредбата, с писмо изх. № КР-2052/19.07.2024 г. са изискани писмени становища от съответните РИОСВ и БД, както и конкретни предложения за промяна и допълване на условията в издаденото комплексно разрешително. Същите са представени от БД „Източнобеломорски район“ и от РИОСВ-Стара Загора, съответно с писма вх. № 4293/30.07.2024г. и вх. № 4356/02.08.2024 г. В становището си с вх. № 4356/02.08.2024 г. директорът на РИОСВ – Стара Загора е представил забележки и необходимост от допълнения по представената от оператора информация, както следва: от АИС „Брикел“ не могат да бъдат отчитани прахови емисии от площадката на ДПНО, тъй както не може да се оцени приноса на процесната инсталация на оператора към общото замърсяване. В изпълнение на Условие 9.3.1. операторът следва да предостави за утвърждаване план за собствен мониторинг за оценка на приноса на ДНПО върху качеството на атмосферния въздух в района. РИОСВ може да утвърди извършването на индикативни измервания с минимален времеви обхват от минимум осем седмици, равномерно разпределени през годината, или 14%, т.е. 51 денонощия равномерно разпределени през годината, за да бъдат представителни за различни условия на климата, съгласно Приложение № 8 към Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух. Регистрираните данни от измерванията при такъв времеви обхват са достатъчни и ще позволят определянето/изчисляването на статистически величини – изчисляването на медианата 98-я перцентил въз основа на стойностите. Целта на тези изчисления е да се направи оценка за спазване на установените норми по контролираните показатели – обща суспендирана прах и фини прахови частици под 10 микрона. Определянето на местоположението на точките за измерване следва да се извърши с участието на РИОСВ – Стара Загора, община Гълъбово и на оператора на инсталацията. Разполагането на точките за измерване следва да се съобрази с Условие 9.3.1, основно в най-близките жилищни райони на [населено място] и населените места. Собствените периодични изследвания следва да се извършват четири пъти годишно, равномерно разпределени в рамките на календарната година /през четирите годишни сезона/ с цел осигуряване на необходимата представителност и достоверност на извършваната оценка на КАВ, както и статистически достоверна информация, позволяваща определяне нивата на наблюдаваните замърсители и техния принос към общото замърсяване. Според становището на директора на РИОСВ – Стара Загора, констатациите при планови проверки по контрола на издаденото КР № 483-Н0/2014 г., в периода [рег. номер] 2024 г., са, че операторът не извършва СПИ на нивата обща суспендирана прах и фини прахови частици под 10 микрона (ФПЧ10) в атмосферния въздух на територията на производствената площадка и в регулациите на [населено място] и околните села. План за собствен мониторинг не е представен в РИОСВ – Стара Загора /л.98 от делото/. С писмо изх. № КР-2052/19.07.2024 г. на ИАОС от оператора е изискана допълнителна информация, относно изпълнение на Условие 9.3.1. от КР от влизане в сила на КР до настоящия момент като документално потвърждение за изпълнението да се представят копия от протоколи на акредитирана изпитвателна лаборатория. С писмо вх. № КР-4321/31.07.2024 г. операторът е изложил следното становище: В представената по процедурата от „Брикел“ ЕАД информация по приложение № 6 и оценка за прилагането на НДНТ е посочено, че от 2016 г. операторът е закупил, монтирал и въвел в експлоатация и поддържа собствена автоматична измервателна станция (АИС) „Брикел“ за контрол на качеството на атмосферния въздух в [населено място], като за придобиването и поддръжката й са вложени значителни финансови средства. И. Д. за неопасни производствени отпадъци е въведена в експлоатация през 2018 г. при вече работеща АИС и едновременно с извършваните на площадката дейности е започнал и непрекъснат мониторинг на КАВ в [населено място]. Тъй като АИС „Брикел“ извършва непрекъснати измервания на нивата на серен диоксид, азотни оксиди, фини прахови частици и стандартния набор от метеорологични параметри /посока и скорост на вятъра, атмосферно налягане и слънчева радиация/, свързана е в реално време с Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух и с Регионалния диспечерски пункт в РИОСВ – Стара Загора, извършваните непрекъснати измервания на КАВ /каквито операторът твърди, че не се правят дори от станцията на самия контролен орган – АИС Гълъбово, а показателят ФПЧ 10 се измерва с ръчно пробонабиране/ дават постоянна и достоверна информация за състоянието на нивата на ФПЧ 10 в [населено място], а в РИОСВ – Стара Загора ежемесечно и годишно се представят доклади, съдържащи отчетените от АИС данни, извършената оценка на съответствието на нормираните параметри, поради което не се извършват СПИ по Условие 9.3.1., а с непрекъснати измервания на КАВ с АИС „Брикел“. Операторът се позовава на представени с внесената в ИАОС на стр.13 и 14 от оценката за прилагане на заключения за НДНТ данни за измерените средноденонощни стойности на концентрацията на ФПЧ 10, регистрирани в АИС „Брикел“ през 2023 г., както приложени регистрирани от АИС „Брикел“ данни за периода м.01 – м.06.2024 г. П. Н. постановления (НП) на РИОСВ-Стара Загора за установяване на административно нарушение за неизпълнение на Условие 9.3.1., отменени със съдебни решения на Районен съд – Гълъбово по съображения, че посоченото условие е изпълнено чрез измерванията от АИС „Брикел“ на КАВ и представянето в РИОСВ – Стара Загора на ежемесечни доклади, съдържащи отчетените данни и извършена оценка за съответствие на нормираните параметри. В становището отново се подчертава липсата на нормативно изискване в Приложение 3 към Наредба № 6 от 27.08.2013 г. 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползвотворяване и обезвреждане на отпадъци, за извършване на мониторинг на КАВ на депата или в района на същите. Според същото становище, съществуващото Условие 9.3.1. е заложено в КР единствено на базата на становище на РИОСВ – Стара Загора и решение по ОВОС № 1-2/2012 г., на не се основава на нормативни разпоредби /л.101 от делото/. С писмо изх. № КР-2479/27.08.2024 г. до оператора, директора на РИОСВ – Стара Загора и директора на БД „Източнобеломорски район“ е изпратено предложение за промяна в условията на КР с предоставен 3-дневен срок за становище по предложените промени. С писмо вх. № 4787/30.08.2024 г. операторът е представил становище по предложенията с бележки и възражения, вкл. по Условие 9.3.1. Отрекъл е приложимост на предложенията на административния орган, тъй като не отразяват планираната от оператора промяна за използване на АИС „Брикел“ като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото. Намира, че позоваването на информация от преди повече от 10 години не може да бъде аргумент и основание да бъде игнорирана представената от оператора информация. В относимите към инсталацията заключения за НДНТ, както и в националното законодателство, липсват изискванията или основания за извършване на СПИ по компонент въздух или мониторинг на КАВ на депата или в района на същите. Възразява срещу поставянето в КР на произволни, необосновани, без наличие на конкретно нормативно основание условия, субективно формулирани, инициирани или наложени от конкретни служители на административния орган. С позоваване на разпоредбите на чл.4, чл.6 и чл.8 от АПК, операторът настоява администрацията да издава административните си актове за целите, на основанията и по реда, установени в закона, а административният орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо в пределите на оперативната си самостоятелност. Конкретно е посочено, че неорганизирани емисии не могат да бъдат измервани като точков източник на емисии, нито могат да бъдат приравнени към някакви норми, спрямо които да бъде извършвана оценка на съответствие, още по малко към норми на КАВ. Отсъства приложима нормативна или подзаконова уредба, която да определя честота на СПИ, местата на които да се извършва измерване или каквито и да е други условия. Това води до невъзможност да бъде изготвен и съгласуван план за мониторинг в частта „въздух“. Операторът подчертава противоречие в предложените условия, тъй като от една страна се изисква изготвяне и предоставяне на план за мониторинг, в който да се включат местата, на които ще се извършват измерванията, а от друга – измерването да се извършва до 100 метра след източника по посоката на духащите по време на мониторинга ветрове. Поставен е въпрос при липса на вятър как следва да се извършва измерването. На следващо място изтъква отсъствието на референтни методи или определени нива/норми на обща суспендирана плах, което за оператора прави неясно по какъв начин ще бъде извършвана оценката на съответствието с Условие 9.3.3.3, което остава непроменено. Операторът настоява въздействието на инсталацията върху КАВ на [населено място] да бъде оценявано въз основа на непрекъснато измерените и отчетени от АИС „Брикел“ нива на ФПЧ10, като се възприеме предложеното от оператора условие /л.89 и сл. от делото/. С писмо с изх. № КР-2730/24.09.2024 г. до директора на дирекция „Опазване чистотата на въздуха“ в МОСВ от ИАОС са поискани указания относно предложените от оператора промени в условия в КР № 483-Н0/2014 г. за „Депо за неопасни производствени отпадъци“ във връзка с използване на АИС „Брикел“ като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото и искането на оператора за изменение на Условие 9.3.1. в същия смисъл. Ответникът е поискал указване дали е допустимо поставяне на условия в КР за извършване на собствени периодични измервания на обща суспендирана прах и фини прахови частици от дейността на инсталации, попадащи в обхвата на т.5.4 от Приложение № 4 на ЗООС „Депа, приемащи над 10 тона отпадъци на денонощие или с общ капацитет над 25 000 тона, с изключение на депата за инертни отпадъци“ предвид, че в законодателството няма конкретни изисквания за това /л.84 от делото/. С писмо вх. № 5397/09.10.2024 г. на ИАОС е постъпило становище от директора на дирекция „Опазване чистотата на въздуха“ при МОСВ, съгласно което съществуващото Условие 9.3.1., основаващо се на влязло в сила решение по ОВОС №1-2/2012 г. на директора на РИОСВ – Стара Загора, не следва да бъде записано в КР, доколкото резултатите от подобен мониторинг трудно могат да бъдат използвани за целите на управление качеството на въздуха. Би било подходящо поставянето на условие към оператора в КР за извършване на имисионни изследвания на ФПЧ10 в рамките на план за собствен мониторинг. Подчертано е, че този мониторинг би имал единствено контролни и управленски цели – да дава възможност на РИОСВ да осъществява контрол върху дейността на оператора от гледна точка предотвратяване на емисиите на фини прахови частици от депото; да служи на оператора за предприемане на превантивни и коригиращи действия с оглед недопускане на емисии на вредни вещества във въздуха от площадката. Измерванията, включително разположението на станцията за мониторинг и продължителността им, следва да бъдат съобразени с климатичните условия, с периодите/сезоните, в които най-често се получават сигнали или се наблюдават неорганизирани емисии от площадката. По искането на оператора за използване на АИС „Брикел“ като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото, същото е намерено необосновано, доколкото разположението на този пункт е с оглед отчитането на влиянието върху КАВ на Гълъбово от друг източник на емисии – ТЕЦ „Брикел“, като предвид наличието на множество източници в района, при подобни измервания не е възможно разграничаването на конкретния принос от всеки от тях, включително приноса на депото. Не е възприето предложението на РИОСВ – Стара Загора в писмо рег. № към КОС-23-4432-/1/ от 02.08.2024 г. /вх. № 4356/02.08.2024 г. на ИАОС/ за утвърждаване на индикативни измервания по Наредба № 12/15.07.2010 г. за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух. Указано е, че не се счита за подходящ предложеният подход с измервания на КАВ в контекста на изпълнение на план за собствен мониторинг от страна на оператора в конкретния случай. Въз основа на резултатите от индикативните измервания, извършени по реда на Наредба № 12/15.07.2010 г. няма да могат да бъдат направени конкретни заключения за приноса на депото. Още повече, че в [населено място] и района на общината въздействие оказват и други източници. Съгласно законодателството в областта на КАВ, резултатите от индикативните измервания няма да доведат до последващи действия по отношение на оператора на инсталацията. И към момента в района на [населено място] има действащи постоянни пунктове за мониторинг и оценка на КАВ /л.82-83 от делото/. По електронна поща до оператора е отправено финалното предложение на предложението за промяна в КР, в отговор на което същият в писмо с вх. № 5701/28.10.2024 г. на ИАОС е изразил несъгласие с предложените промени на условия 9.3.1. и 9.3.1.1. и заявил желание за провеждане на среща, в която да вземат участие представители на органите, представили становище по предложените промени в КР. Поддържа по-рано заявената теза за липса на нормативно изискване или основание за извършване имисионни измервания или мониторинг на КАВ на депата или в района на същите. Като нарушение на принципите на административния процес оценява противоположните становища на директора на РИОСВ – Стара Загора в решение № СЗ-31-ПР/2023 г. по инвестиционното предложение на оператора за използване на АИС „Брикел“ като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото и възраженията на същия орган срещу идентичното предложение до ИАОС в хода на започналата процедура по актуализиране на КР № 483-Н0/2014 г. По искане на оператора преди организираната среща му е предоставена по електронна поща информация – становища на РИОСВ – Стара Загора и на дирекция ОЧВ към МОСВ. С писмо с изх. № КР-3090/30.10.2024 г. на ИАОС РИОСВ – Стара Загора, БД „Източнобеломорски район“ и операторът са уведомени за провеждане на заседание на специализирания състав на Експертния екологичен съвет (EEC) при ИАОС на 15.11.2024 г., съгласно издадена заповед № 286/30.10.2024 г. на и.д. изпълнителен директор на ИАОС. С писмо вх. № 6018/13.11.2024 г. директорът на БД „Източнобеломорски район“ не изразява забележки по финалното предложение за промяна в КР, като уведомява, че на заседанието на специализирания състав на EEC на 15.11.2024 г. няма да присъстват представители на БД. С писмо с изх. № КР-3245/13.11.2024 г. на и.д. изпълнителен директор на ИАОС, директорът на РИОСВ – Стара Загора е уведомен за констатирани от ИАОС противоречия в издаденото решение № СЗ-31-ПР/2023 г. и негово становище с изх. № КОС-23-4432/1/ от 02.08.2024 г. по представената от оператора информация по Приложение № 6 от НУРИКР, като двете становища са възпроизведени в писмото. Даден е срок за становище до 16.00 ч. на 14.11.2024 г. /л.72 от делото/. Постъпил е отговор с писмо вх. № 6045/14.11.2024 г. на ИАОС, в което директорът на РИОСВ – Стара Загора излага съображения за характера на оценката на въздействието върху околната среда като превантивен инструмент за изследване на евентуалните въздействия от строителството и експлоатацията на инвестиционните проекти във всички икономически отрасли на ранния етап на проучване и разработване на предложенията, преди да е взето решение за реализация. В разглежданото решение № СЗ-31-ПР/2023 г. използването на АИС „Брикел“ като пункт за измерване на правохи имисии в района на депото е разгледано само в описанието на инвестиционното предложение, но самостоятелно не отговаря на легалната дефиниция за инвестиционно предложение, дадена в ДР на ЗООС. Позовава се на вписване в решението, че „СПИ се извършват в съответствие с изискванията на Наредба № 7/03.05.1999 г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух“. Сочи, че в решението не е поставено изрично условие, с което възложителят се задължава да използва единствено АИС „Брикел“ като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото. Решението за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС няма разрешителен характер и не е крайно разрешаване на инвестиционното предложение, но е задължително условие за одобряване/разрешаване на инвестиционното предложение по реда на специален закон. Счита, че няма противоречие в изразените от него становища, тъй като процедурата по ОВОС преценява въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, а с издаването на КР се разрешава експлоатацията на съответната конкретна инсталация при определени условия, които гарантират съответствието й със законодателството /л.71 от делото/. На 15.11.2024 г. в сградата на Изпълнителна агенция по околна среда на заседание на специализирания състав на EEC е проведена среща за консултация с представители на „Брикел“ ЕАД за актуализиране на КР № 483-Н0/2014 г., съгласно чл.16, ал.10 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни. Обсъдени са предложените промени в Условие 9.3.1. и Условие 9.3.1.1. на проекта на КР, както и използване на АИС „Брикел“ като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото. Съставен е протокол, в който са отразени следните предложения за промени в Условие 9.3.1: „Притежателят на настоящото разрешително да извършва собствени периодични измервания /СПИ/ на нивата на обща суспендирана прах и фини прахови частици /ФПЧ10/ в атмосферния въздух на територията на производствената площадка в и регулациите на [населено място] и околните села. СПИ да се извършват в съответствие с изискванията на Наредба № 7/03.05.1999 г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Препоръчителен /референтен/ метод за вземане на проби и анализиране на нивата на фини прахови частици /ФПЧ10/ е БДС EN 12341“ да се промени както следва: „Притежателят на настоящото разрешително да извършва имисионни измервания на фини прахови частици /ФПЧ10/ генерирани от дейностите на площадката съгласно Условие 9.3.1.1.“ Поставя се ново условие 9.3.1.1 „В срок до 1 месец от влизане в сила на настоящото решение за актуализиране на комплексното разрешително, притежателят му да изготви и представи за съгласуване в РИОСВ по реда на условие 6.12 план за собствен мониторинг, съобразен с условията на разрешителното“. Посочено е, че представителите на оператора поддържат предложението си АИС „Брикел“ да бъде определен като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото по вече изложени съображения. Представителите на РИОСВ – Стара Загора поддържат, че в решение № СЗ-31-ПР/2023 г. не е поставено изрично условие възложителят да бъде задължен да използва единствено и само АИС „Брикел“ като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото. Поддържат и искането за извършване на собствени периодични измервания по показател фини прахови частици, като предлагат в проекта за КР да се посочи честотата на мониторинг. В протокола е отразено, че в резултат на проведената дискусия ИАОС е взела решение да не се разрешава използването на АИС „Брикел“ като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото. Общо е препратено към становищата на РИОСВ – Стара Загора и дирекция ОЧВ при МОСВ. Не е прието предложението на РИОСВ – Стара Загора да се заложи честота на мониторинг, а начинът на провеждане на изисквания мониторинг следва да се съгласува с инспекцията чрез плана за собствен мониторинг. Финално е предложена следната редакция на Условие 9.3.1. „Притежателят на настоящото разрешително, в срок до един месец от влизане в сила на настоящото решение за актуализиране на комплексното разрешително, да изготви и представи за съгласуване в РИОСВ по реда на Условие 6.12, план за собствен мониторинг, включващ и имисионни измервания на фини прахови частици /ФПЧ10/, генерирани от дейността на площадката“. П. У. 9.3.1.1. няма да бъде поставяно /л.68 от делото/. Протоколът е подписан с особено мнение от представителите на дружеството-оператор по отношение на промените в Условие 9.3.1. с мотиви, отразени в същия и допълнени с писмо вх. № 6137/19.11.2024 г. на ИАОС. Операторът не приема последното предложение за Условие 9.3.1. поради липса на нормативно изискване в българското законодателство за извършване на мониторинг в част „въздух“, както и изготвянето на план за мониторинг в тази част за операторите, експлоатиращи депа за неопасни производствени отпадъци, като намира това условие за незаконосъобразно и необосновано. Настоява, че протоколът не отразява обективно всички обсъждания, включително липсата на отговор на поставен въпрос – освен допълнителни разходи за оператора, каква полза за обществото ще допринесе едно измерване, направено не с наличната скъпоструваща измервателна станция, а с друго оборудване. Несъгласие е изразено с аргумента за отхвърляне на АИС „Брикел“ като пункт за измерване, а именно, че такова било решението на контролния орган РИОСВ – Стара Загора, което обезсмислило провеждането на срещата. Според оператора, административният орган не е изпълнил ролята си на арбитър, като е отхвърлено разумното решение монтираната в [населено място] скъпа измервателна станция със скъпа поддръжка, да измерва и имисии на ФПЧ10, а вместо това е вменено неясно задължение на оператора да изготви и представи в РИОСВ – Стара Загора план за собствен мониторинг, включващ и имисионни измервания на фини прахови частици /ФПЧ10/ при липса на информация или насоки как да бъде изготвен този план за мониторинг. Настоява, че нито в законодателството, нито в практиката съществуват указания или методология за изготвяне на такъв план, което може да даде възможност на РИОСВ при съгласуване да не приема изготвени планове и да поставя нови и нови изисквания към дружеството. Твърди, че в протокола не е отразено и искането на представителите на оператора, РИОСВ – Стара Загора да укаже поне местата, на които счита, че следва да бъдат извършвани евентуално замервания. Едновременно с това поддържа по-рано заявените съображения, както отрича възможността ИАОС да получава методически указания от Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“ при МОСВ, основани на отменена разпоредба – чл.34, ал.1, т.19 от Устройствения правилник на МОСВ. В заключение операторът настоява да бъде преразгледано предложеното условие, като или то да отпадне от КР или да се разреши извършване на имисионни измервания на ФПЧ10 с АИС „Брикел“. В Доклад с вътр. № КР-126/22.01.2025 г. директорът на дирекция "Разрешителни режими" при ИАОС уведомява и. д. изпълнителния директор на агенцията за проведената процедура по актуализиране на КР за депото и предлага проект на решение. След проведеното административно производство, на 27.01.2025 г. на основание чл. 120, ал. 1, предложение четвърто вр. чл.126, ал.2 от ЗООС и чл.17, ал.1 от НУРИКР, и.д. изпълнителен директор на ИАОС е издал Решение № 483-Н0-И0-А1/2025 г. за актуализиране на КР № 483-Н0/2014 г., издадено на оператора „Брикел“ ЕАД [населено място], обл. Стара Загора за „Депо за неопасни производствени отпадъци“. Условие 9.3.1 е със следното съдържание: „Притежателят на настоящото разрешително, в срок до един месец от влизане в сила на настоящото решение за актуализиране на комплексното разрешително, да изготви и представи за съгласуване в РИОСВ по реда на Условие 6.12, план за собствен мониторинг, включващ и имисионни измервания на фини прахови частици /ФПЧ10/, генерирани от дейността на площадката.“ Като мотиви в това решение са отразени планираните промени в работата на инсталацията, съгласно предложението на оператора, в т.ч. по т.3 Използване на АИС „Брикел“ като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото, както и съобразяване на условията на КР с изискванията на други нормативни и административни актове, влезли в сила или променени след издаването му. В представените с отговора на ответника извадки от техническата оценка към КР, касаещи Условие 9.3.1. преди и след изменението му, е видно, че поставеното през 2014 г. Условие 9.3.1. е мотивирано с решение по ОВОС № 1-2/2012 г., становище на РИОСВ – Стара Загора от 20.07.2014 г. и Наредба № 7/03.05.1999г. за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух. Към старото условие е налице информация за предвидения мониторинг на нивата на прах в атмосферния въздух. По време на строителството на депото ще има неорганизирани прахови емисии, основно в резултат на движение на тежкотоварна техника. По време на експлоатацията на депото няма да се генерират производствени и/или вентилационни газови потоци, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници на емисии. Не са приложими измерванията съгласно гл.6 от Наредба № 6/26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници и Инструкция № 1/03.07.2003 г. за изискванията към процедурите за регистриране, обработка и съхранение и представяне на резултатите от собствените измервания. Състоянието и качеството на атмосферния въздух в най-близките на депото населени места е обект на наблюдение и контрол от организирания Национален екологичен мониторинг. В [населено място] има два функциониращи пункта за мониторинг, а в [населено място] – един, в които се извършва замерване на прах във въздуха. Осъществяването на връзка с оператора при наднормени нива на прах в населените места е допълнителна превантивна мярка, но не задължителна, тъй като оросителната система е изцяло автоматизирана, като включването и спирането на системата се извършва според климатичните условия. Площадката на депото може да бъде източник на неорганизирани емисии единствено във ветровито време, съчетано с период на засушаване. В тихо време /случаи на безветрие/ депото не може да бъде причина за наднормени нива на прахта в населените места. В Техническата оценка към КР /л.57 от ТО, л.289 от делото/ относно новото съдържание на Условие 9.3.1. административният орган се позовава на методическите указания на МОСВ, дадени с писмо вх. № 5397/09.10.2024 г., с които е указана приложимост на подхода с измервания на КАВ /имисионни измервания/ в контекста на изпълнение на План за собствен мониторинг от оператора, както на проведената на 15.11.2024 г. среща на специализирания състав на Експертния екологичен съвет с представители на „Брикел“ ЕАД. За да не приеме предложението за използване на АИС „Брикел“ като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото, административният орган излага следните мотиви: 1.Няма промяна в експлоатацията на депото, за да се налага промяна в действащото досега Условие 9.3.1. в КР. 2.АИС „Брикел“ е изградена и ситуирана в [населено място] в изпълнение на поставено условие в КР № 40-Н2/21 г., като разположението на този пункт е с оглед отчитането на влиянието върху КАВ на [населено място] от друг източник на емисии – ТЕЦ „Брикел“. Изискването за изграждане на пункт за мониторинг е поставено и към останалите електроцентрали в района. 3.Отстоянието на АИС „Брикел“ от ДНПО е повече от 100 м, съответно данните, които се регистрират от АИС не са представителни за оценка на емисиите; 4.Не е възможно разграничаване на конкретния принос на замърсяването от депото, предвид наличието на множество източници на замърсяване в района на АИС „Брикел“; 5. В доклада от извършена проверка на 12 и 13 ноември 2019 г. по изпълнение на условията по КР № 483-Н0/2014 г., публикуван на сайта на РИОСВ – Стара Загора е посочено, че „Брикел“ ЕАД е извършило СПИ на обща суспендирана прах и фини прахови частици в атмосферния въздух на територията на производствената площадка и в регулацията на [населено място] и съседните села. През следващите години условието не се изпълнява и са предприети административно-наказателни действия с неприключили съдебни производства. 6. В района има разположено и друго депо с друг оператор, за което също е поставено условие да изпълнява СПИ на обща суспендирана прах и фини прахови частици на депото и при жилищните квартали на [населено място] на всяко тримесечие. 7.Операторът не оспорва измерване на фини прахови частици в атмосферния въздух, а начина на провеждане на измерването – единствено приема използването на АИС за тази цел. 8. Провеждането на периодичните имисионни измервания ще се извършват след съгласуване с контролния орган на план за собствен мониторинг, в който ще се посочва честотата и мястото на извършване на измерванията. 9. Резултатите от проведения мониторинг могат да бъдат използвани както за контрола, така и за управленски цели в сухия период на годината, които са в основата на подавани сигнали в РИОСВ. ИАОС не приема използването на АИС за измерване на фини прахови частици в атмосферния въздух и Условие 9.3.1. се променя във връзка с посочената в условието Наредба № 7/03.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, която не е относима към конкретното изискване, тъй като се отнася за Националната система за наблюдение и контрол извършва оценка на КАВ и не засяга извършването на СПИ. В Решение № 483-Н0-И0-А1/2025 г. за актуализиране на КР № 483-Н0/2014 г. е посочена възможността за обжалване на същото по административен или съдебен ред. На основание чл.127, ал.1 от ЗООС, на 05.02.2025 г. Решение № 483-Н0-И0-А1/2025 г. за актуализиране на КР № 483-Н0/2014 г. е оповестено във в. „Труд“ и на интернет страницата на ИАОС. Жалбата на оператора срещу решението в частта по измененото Условие 9.3.1. е подадена на 11.02.2025 г. чрез административния орган до съда. Като доказателства по делото са приети представените от ответника документи от административната преписка, както и представените от жалбоподателя с жалбата и в хода на съдебното дирене документи. Въз основа на горните факти, съдът изведе следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на съдебно обжалване административен акт от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита в оспорената част на решението. Неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на жалбата. Административният орган е бил сезиран с конкретно инвестиционно предложение, по т.3 от което е предвидено използването на АИС „Брикел“ като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото. В представената информация по приложение № 6 от НУРИКР за планираните промени, съгласно реквизитите на информацията по цитираното приложение № 6 към чл.16, ал.5 от НУРИКР, в т.II операторът е представил по т.2 предложения за нови условия или промяна на съществуващите в разрешителното /л.140 и сл. от делото/. Предложеният от оператора текст на Условие 9.3.1 е следният: „Притежателят на настоящото разрешително да извършва непрекъснати измервания с автоматична измервателна станция – АИС „Брикел“ на нивата на фини прахови частици /ФПЧ10/ в атмосферния въздух в [населено място].“ С Решение № 483-Н0-И0-А1/2025 г. за актуализиране на КР № 483-Н0/2014 г. това предложение не е прието, тоест реално е отхвърлено, което се установява от проведената кореспонденция и консултации при проведена среща на 15.11.2024 г., както и от техническата оценка към КР. Въпреки изложените в хода на производство от оператора аргументи, административният орган не е постановил с административния акт в оспорената част Условие 9.3.1. да предвижда измервания на фини прахови частици с АИС „Брикел“, съгласно инвестиционното предложение, а вместо това новото Условие 9.3.1. предвижда операторът в срок до един месец от влизане в сила на решението за актуализиране на КР, да изготви и представи за съгласуване в РИОСВ по реда на Условие 6.12, план за собствен мониторинг, включващ и имисионни измервания на фини прахови частици /ФПЧ10/, генерирани от дейността на площадката. В горния смисъл е несъмнено, че за оператора е налице правен интерес от оспорване на решението в посочената част, тъй като административният орган е отхвърлил инвестиционното предложение на оператора за използване на АИС „Брикел“, разположена в [населено място], като пункт за измерване на фини прахови имисии. Административният акт в тази му част се явява неблагоприятен за жалбоподателя и този му характер обуславя правото на жалба срещу решението в оспорената част. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Решение № 483-Н0-И0-А1/2025 г. за актуализиране на КР № 483-Н0/2014 г., оспорено в частта по измененото Условие 9.3.1., е издадено от и. д. изпълнителния директор на ИАОС. Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл.120, ал.1 вр. чл.126, ал.2 от ЗООС. По делото е представена Заповед № 977/02.08.2022 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл.25, ал.1, ал.2 и ал.4 от Закона за администрацията е упълномощена Р. И. да изпълнява правомощията на изпълнителен директор на ИАОС в пълен обем, считано от 04.08.2022 г. до назначаване на изпълнителен директор на ИАОС. Между страните няма спор относно компетентността на органа, издал процесното решение и съдът не установява от приложените доказателства наличието на отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК. Решението е издадено в писмена форма, но в оспорената му част не отговаря на изискването за надлежно фактическо и правно мотивиране. Налични са реквизитите относно наименованието на органа-издател, посочени са определени фактически и правни основания и подпис на издателя, но съдържателно не отговаря на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за фактически и правни основания, обосноваващи конкретно измененото Условие 9.3.1. Посочените в решението правни основания за издаването му – чл.120, ал.1, предложение четвърто вр. чл.126, ал.2 от ЗООС и чл.17, ал.1 от НУРИКР са относими към компетентността на изпълнителния директор да издаде решение за актуализиране на КР. Съгласно чл.17, ал.6 от НУРИКР, всяко актуализиране на комплексно разрешително по реда на чл.126, ал.1 от ЗООС се отразява от ИАОС в техническата оценка по чл. 123б от ЗООС, като информацията се добавя в края на съществуващата техническа оценка. Информацията включва хода на протичане на актуализирането на комплексното разрешително и мотивите за промяна на всяко условие. В техническата оценка се вписват всички нови условия и всички стари текстове на променените условия. Според чл.123в от ЗООС, техническата оценка съдържа: 1. мотивите, на които се основава решението; 2. резултатите от консултациите, проведени преди вземане на решението, и обяснение за начина, по който са взети предвид; 3. заглавието на референтните документи и заключенията за НДНТ и приложими към съответната инсталация или дейност; 4. мотивите за определяне условията на разрешителното, включително нормите за допустими емисии, спрямо НДНТ и емисионните нива, свързани с тях; 5. при прилагане на чл. 123а, ал. 3 - конкретните причини за прилагането въз основа на критериите и условията на същата разпоредба. В Техническата оценка към КР е посочено, че в поставеното през 2014 г. действащото /старо/ Условие 9.3.1 е заложено изискване операторът да извършва собствени периодични измервания (СПИ) на нивата на обща суспендирана прах и фини прахови частици (ФПЧ10) в атмосферния въздух не само в [населено място], но и в регулациите на [населено място] и околните села. Условие 9.3.1. е заложено в съответствие с мярка 3, Здравно-хигиенни аспекти, от точка IV на Решение по ОВОС № 1-2/2012 г., съгласно становище на РИОСВ-Стара Загора. Здравно-хигиенните аспекти са от компетентността на здравните власти и в тази връзка представители на РЗИ изготвят и представят становище в процедурата по реда на глава шеста от ЗООС. Преценено е, че неорганизираните емисии от депото оказват влияние върху здравето на хората и околната среда и както е известно предизвикват респираторни заболявания, като фините прахови частици проникват дълбоко в белите дробове. Органът се позовава на заявлението за издаване на КР, в което операторът е представил информация, съгласно която се ангажира при експлоатация на депото да извършва контрол на неорганизираните емисии на фини прахови частици от експлоатираните участъци. Контролът ще се осъществява чрез извършване на периодични измервания на ФПЧ10 в местата, където се очаква максимално да се генерират – откритите площи на депото, където се извършва разтоварване и разстилане на неопасните производствени отпадъци. Измерването ще се прави на разстояние до 100 м след източника, по посока на духащите по време на мониторинга ветрове. При актуализиране на Условие 9.3.1. по аналогичен начин не е обсъдено Решение № СЗ-31-ПР/2023 г. на директора на РИОСВ – Стара Загора, с което е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда и оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони за инвестиционното предложение на оператора, в т.ч. използване на АИС Брикел като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото. В решението е прието, че инвестиционното намерение няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда. Съобразени са характеристиките на инвестиционното предложение, както че дейността на депо за неопасни производствени отпадъци не е източник на организирани емисии. Замърсяване на въздуха може да се очаква при транспортиране на отпадъците от площадката за временно съхраняване до площадката на депото, което е локално поради минималното разстояние между двете – до 1 км. Реализацията на инвестиционното намерение няма да доведе до замърсяване и дискомфорт на околната среда. Очаква се натоварване и известен дискомфорт от шумово натоварване на площадката от работата на машини и транспортни средства. То ще е минимално, локализирано в рамките на работната площадка и няма да предизвика трайно въздействие върху населението на [населено място], растителния и животинския свят. Цитирано е становище на РЗИ Стара Загора с изх. № 10-6-1/18.01.2023 г., съгласно което при реализацията на инвестиционното намерение не се очаква риск за човешкото здраве. Директорът на РИОСВ – Стара Загора е съобразил в цялост инвестиционното предложение, в т.ч. че АИС „Брикел“ като пункт за измерване на имисиите на ФПЧ10 е достоверен и по-надежден източник на данни за качеството на въздуха в [населено място] и връзката му с дейността на инсталацията, отколкото настоящото Условие 9.3.1. от КР № 483/2014 г. В АИС „Брикел“ се извършват непрекъснати измервания на нивата на контролираните замърсители, включително на фини прахови частици и стандартният набор от метеорологични параметри: посока и скорост на вятъра, температура и влажност на атмосферния въздух, атмосферно налягане и слънчева радиация. АИС е свързана в реално време с Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух и с Регионален диспечерски пункт в РИОСВ – Стара Загора. В нарушение на чл.17, ал.6, изр.2 от НУРИКР липсва пълно описание на хода на процедурата по актуализиране на КР относно измененото Условие 9.3.1., като изобщо не е възпроизведено, нито съобразено Решение № СЗ-31-ПР/2023 г. на директора на РИОСВ – Стара Загора. На л.72 от делото е приложено писмо изх. № КР-3245/13.11.2024 г., с което административният орган е отчел съдържанието на същото решение и противоположната теза на директора на РИОСВ – Стара Загора в становищата му в хода на процедурата по актуализиране на КР и е дал възможност да изясни позицията си. Полученият отговор, приложен на л.71 от делото, че в решение № СЗ-31-ПР/2023 г. не е поставено изрично условие, с което операторът да се задължава да ползва единствено и само АИС „Брикел“ като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото, не обяснява заявената с писмени становища позиция за невъзможност същата АИС да бъде използвана като пункт за измерване на прахови емисии в района на депото. Липсата на мотиви в решението и техническата оценка към КР за неприемане предложението на възложителя АИС „Брикел“ да бъде използвана като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото, респ. за приемане на новото съдържание на Условие 9.3.1., с което операторът не е съгласен, не може да се може да се замести от съдържанието на изпратените указания от Дирекция ОЧВ при МОСВ в отговор на писмо изх. № КР-2730/24.09.2024 г. /л.82-85 от делото/. Действително съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, при изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, която хипотеза не е налице. Не е налице и другата хипотеза по цитираното тълкувателно решение – мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. В случая административният орган е поискал методически указания от Дирекция ОЧВ при МОСВ дали е допустимо поставяне на условия в КР за извършване на собствени периодични измервания на обща суспендирана прах и фини прахови частици от дейността на депото, поради отсъствието на законодателни изисквания за това. В отговора вх. № 5397/09.10.2024 г. /л.82 от делото/ директор на Дирекция ОЧВ при МОСВ изразява становище, че досега действащото Условие 9.3.1. основано на решение по ОВОС № 1-2/2012 г. на директора на РИОСВ – Стара Загора не трябва да бъде записано в КР, тъй като резултатите от подобен мониторинг трудно могат да бъдат използвани за целите на управление качеството на въздуха. Подходящо е поставянето на условие към оператора в КР за извършване на измерване на ФПЧ10 в рамките на план за собствен мониторинг, който би имал единствено контролни и управленски цели – за да бъде извършван контрол от РИОСВ, респ. да служи на оператора за предприемане на превантивни и коригиращи действия. Разположението на станция за мониторинг и продължителността на измерванията следва да се съобразят с климатичните условия, с периодите/сезоните, в които най-често се получават сигнали или се наблюдават неорганизирани емисии от площадката. Използването на АИС „Брикел“ е отхвърлено единствено по съображение, че отчита влиянието на КАВ на Гълъбово от друг източник на емисии – ТЕЦ „Брикел“. Предвид наличието на други източници в района не е възможно разграничаването на конкретния принос на всеки от тях, вкл. приноса на депото. Тези указания не дават нито правно, нито фактическо основание за взетото от административния орган в оспорената му част решение. Според изложеното в хода на настоящото производство от ответника становище, Условие 9.3.1. е променено с оглед прецизиране на текста и представяне за съгласуване в РИОСВ на план за собствен мониторинг, включващ и имисионни измервания на фини прахови частици (ФПЧ10), генерирани от дейността на площадката. Подчертава се изграждането на АИС „Брикел“ в землището на [населено място] в изпълнение на поставено условие в КР № 40-Н2/2021 г., издадено за експлоатация на горивна инсталация - ТЕЦ „Брикел“ от същото дружество-оператор. Разположението на този пункт е с оглед отчитането на влиянието върху качеството на атмосферния въздух на [населено място] от източник на емисии - ТЕЦ „.Брикел“, който е различен от източника по предметното КР № 483-Н0/2014 г., издадено на оператора „Брикел“ ЕАД, за експлоатацията на инсталация „Депо за неопасни производствени отпадъци“. Налице е позоваване на изискванията на т. 1.5 от приложение № 6 към чл. 11 от Наредба №12/15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, съгласно която за оценка на приноса на промишлени източници за замърсяването на атмосферния въздух се разполага не по-малко от една точка (пункт) за вземане на проби от подветрената страна спрямо източника на замърсяване в най-близкия жилищен район. Отстоянието на АИС „Брикел“ от ДНПО е повече от 100 м, а Промишлено ориентираните пунктове за мониторинг са с обхват от 10-100 м. по силата на т. 7 от Приложение I към. чл. 10, ал. 3 и 4 от Наредба № 7/1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух. Ответникът твърди, че данните, които се регистрират от АИС не са представителни за оценка на качеството на атмосферния въздух, както и не съдържат статистически достоверна информация, позволяваща определяне нивата на наблюдаваните замърсители, изпускани от конкретната инсталация - предмет на актуализираното КР. В случай на използване на АИС, според изложената теза, не би било възможно разграничаването на конкретния принос на замърсяването на атмосферния въздух от инсталацията, експлоатацията на която именно е предмет на издаденото КР, актуализирано с атакуваното пред съда решение. Оспорената част от решението, техническата оценка към КР и други документи в преписката не съдържат правно основание, въз основа на което е необходимо поставянето на условие за собствен мониторинг на оператора в част въздух по новия текст на Условие 9.3.1., както и фактически обстоятелства, налагащи изграждане на станция за мониторинг на разстояние по-малко от 100 метра от депото. Местоположението на площадката е на разстояние около 1, 2 км от [населено място] /най-близко разположени сгради на 0, 6 км/, а другите населени места, намиращи се около площадката на инсталацията – [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], отстоят на повече от 2, 5 км от границите на депото /л.176 от делото/. Същевременно видно от представения План за регулация на „Брикел“ – [населено място], в непосредствена близост до депото са терени собственост на Ей И Ес, в какъвто смисъл са и разясненията от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание. Операторът спори, че ако периодичните измервания се правят от станция на разстояние 10-100 метра от площадката /източник на имисии/, тоест на територията на депото, реално това няма да направи възможно разграничаването на конкретния принос на замърсяването на атмосферния въздух от депото, тъй като ще дава информация и за съседната територия на Ей И Ес, или извършваните периодични замервания няма да са обективна база за приноса в замърсяването на депото на „Брикел“ ЕАД. Същевременно с оглед основната цел на ЗООС за опазване на човешкото здраве намира за самоцелно поставяне на условия, които няма да имат конкретно отражение върху опазване на човешкото здраве, не са нормативно предвидени и преследват единствено контролни и управленски цели. В отговор процесуалният представител на ответника се позовава на чл.123в от ЗООС като нормативно изискване за изготвяне на план за собствен мониторинг от оператора. Съгласно т.I, т.2 от Приложение № 6 към Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, съдържащо изискванията към оценката на КАВ и разполагане на пунктовете за мониторинг (ПМ) на серен диоксид, азотен диоксид, ФПЧ, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух, оценката за спазването на установените норми за опазване на човешкото здраве не се извършва на следните места: а) в райони, до които обществеността няма достъп и където няма населени места; б) на работните места на предприятия или на промишлени инсталации, по отношение на които се прилагат съответните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; в) на пътното платно и на разделителните ивици на пътя, освен в случаите, когато съществува достъп на пешеходци до разделителната ивица. Очевидно е в конкретния случай, че площадката на депото е в район, до който обществеността няма достъп и се намира на отстояние от близките населени места, като органът не е мотивирал защо следва да извършва измерване на ФПЧ10 на територията на депото, а не в населеното място, където следва да се изследва КАВ според действащата нормативна уредба. В случая се касае за имисионни измервания, т.е. концентрация на съдържащи се във въздуха вещества, което определя приложимост на Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух. Съгласно т.II т.1.5 от Приложение № 6 към Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, за оценка на приноса от промишлени източници се разполага не по-малко от една точка за вземане на проби от подветрената страна спрямо източника на замърсяване в най-близкия жилищен район. Административният орган не сочи АИС „Брикел“ да не отговаря на това изискване. С. Н. № 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, не въвежда изискване за извършване на мониторинг на КАВ на депата или района на същите. Съгласно Приложение № 3 към чл.3, ал.2, т.3, чл.11, ал.1, чл.12, чл.15, ал.1, т.3, чл.21, ал.4, чл.40, ал.1, т.1 и чл.44, ал.2 от същата Наредба, планът за контрол и мониторинг на депата включва мониторинг на метеорологичните данни за територията на депото; емисионни данни: емисии и имисии на водите, инфилтрата и газовете; мониторинг за опазване на подземните води; на състояние на тялото на депото /топографията на депото/, както по време на експлоатация на депото, така и след закриването му. Не е предвиден мониторинг на КАВ на депата. Предвид горното, административният орган не е изпълнил задължението по чл.35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая преди издаване на административния акт в оспорената му част, а от друга в нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК не е изложил фактически и правни основания за издаване на акта в приетия краен вариант. Позоваването от процесуалния представител на ответника на разпоредбата на чл.123в от ЗООС е неотносимо – т.3 от същия законов текст визира задължение на оператора да изготвя и изпълнява съгласуван план за собствен мониторинг в съответствие с условията в комплексното разрешително. Това задължение следва от издадено и влязло в сила решение за актуализиране на КР, а не представлява основание за издаването му. В случая спорът е само досежно нововъведеното с оспореното решение по новото Условие 9.3.1. задължение за изготвяне на план за собствен мониторинг в част КАВ, за въвеждането на което административният орган не излага нито фактически, нито правни основания. Следва да се отчете и вътрешното противоречие в мотивите в техническата оценка към КР към процесното условие – в т.1 от тях за да не приеме предложението за използване на АИС „Брикел“ като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото, административният орган отчита отсъствието на промяна в експлоатацията на депото, която да налага промяна в действащото досега Условие 9.3.1. в КР. Едновременно с това обаче изменя условието с оспорения в настоящото производство текст. Освен липсата на яснота за волята на органа, тази непоследователност не кореспондира с принципа по чл.13 от АПК. Решението в оспорената му част е издадено в нарушение на материалния закон. Задължителен реквизит на решението, по арг. от чл.123, ал.1, т.4 от ЗООС, е когато се поставят условия за мониторинг, същите да определят метода на изпитване, минималната честотата и процедурата за оценка; същите да се основават на заключенията за НДНТ, приети с решение на Европейската комисия, освен ако не противоречат на националната нормативна уредба по околна среда. След като административният орган преценява за необходим собствен мониторинг, включващ и имисионни измервания на фини прахови частици, генерирани от дейността на площадката и при липсата на установени в нормативните изисквания критерии за същото измерване по отношение на депата, той е следвало да укаже съдържанието и параметрите на този план за мониторинг в решението. Липсата на приложима нормативна база, която да определя за оператора на депото честотата на имисионните измервания на неорганизирани емисии, местата, на които да се извършват такива измервания или която да определя условия, при които да се извършват измервания сочи, че административният акт в оспорената му част е издаден в нарушение за изискванията на материалния закон. Решението в оспорената част не е съобразено и с целта на закона. Отхвърлянето на предложението на оператора АИС „Брикел“, разположена в [населено място], да бъде използвана за измерване на ФПЧ, а вместо това да бъде извършван периодичен мониторинг по съгласуван от РИОСВ план без посочване на неговите параметри, не отговаря на целта на приоритетната цел на ЗООС за защита здравето на хората. С оглед предвидения мониторинг на КАВ – само за управленски и контролни цели, от техническата оценка остава неясно защо е невъзможно данните от АИС да се ползват за целите на актуализираното Комплексно разрешително за ДНПО, независимо че тази измервателна станция е изградена в изпълнение на изискване от друго КР – за ТЕЦ на „Брикел“ ЕАД. Органът не излага доводи, че АИС не е достоверен и надежден източник на данни за КАВ на [населено място]. Видно от документите в преписката, в АИС „Брикел“ се извършват непрекъснати измервания на нивата на контролираните замърсители, включително на фини прахови частици и стандартния набор от метеорологични параметри: посока и скорост на вятъра, температура и влажност на асмоферния въздух, атмосферно налягане и слънчева радиация. АИС е свързана в реално време с Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух и с Регионален диспечерски пункт в РИОСВ – Стара Загора. Нарушен е принципът за последователност и предвидимост в административното производство. От една страна АИС „Брикел“ извършва претендираните като необходими измервания на ФПЧ в [населено място], а от друга се отхвърля предложението да бъде използвана като пункт за идентично измерване на имисиите на ФПЧ10 от депо на същия оператор. В решение СЗ-31-ПР/2023 г. на директора на РИОСВ – Стара Загора са съобразени характеристиките на тази измервателна станция и нейната надеждност, впоследствие се излага, че с това решение на възложителя не е поставено изрично условие да ползва единствено и само АИС като пункт за измерване на прахови имисии в района на депото. В хода на процедурата контролният орган отстъпва и от това становище. С крайния акт на процедурата по актуализиране на КР – решението на и.д. изпълнителен директор на ИАОС в оспорената му част напълно се отхвърля предложението на оператора, като не се изтъкват правни, фактически или други основания за приемане на новото Условие 9.3.1. при липса на конкретика за съдържанието на плана за собствен мониторинг в част КАВ. Съгласно чл. 6 от АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като при издаване на административен акт и при неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на чл.6, ал.1, 2 и 3 от АПК да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният акт в оспорената му част не отговаря на тези изисквания. Основателно е възражението на жалбоподателя, че след като е отхвърлено предложението за използване на АИС, която извършва замервания и изпращане на данни за обективното състояние на въздуха, който я заобикаля – физически показатели и химичен състав, и избор на друго решение от административния орган, последният е следвало да обоснове нормативна, фактическа или логическа пречка едни и същи обективни данни да бъдат използвани за няколко цели. По изложените съображения, съдът намира административния акт в оспорената му част за издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта му. Решението следва да се отмени в частта по приетото с него Условие 9.3.1. и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение. Така мотивиран и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ във връзка с чл.173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Стара Загора,