Решение № 13855 от 10.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2607/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 21, ал. 1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /НРИСПР/. Образувано е по жалба на И. Й. К., [ЕГН], гр.Варна, против Заповед № 3286з-3988/02.10.2025г. на ВПД директор на Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/, с която на основание чл.68, ал.6 ЗМВР, чл.21, ал.1 от НРИСПР и Заповед № 8121з-267/10.03.2015г., е отказано снемането на извършената му полицейска регистрация № ••••от 21.08.2020г. по описа на 03 РУ Варна – ОДМВР-Варна. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за настъпили след издаването й нови обстоятелства – свидетелство за съдимост от 30.10.2025г., според което не е осъждан, което потвърждава реабилитацията му по право във връзка с чл.86, ал.1 НК. Твърди, че деянието, за което е осъждан е във връзка с чл.18, ал.1 НК – опит, затова и присъда № ••/25.10.2021г. е с минималния предвиден в закона срок – 2 години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години. Твърди, че с оглед липсата на каквито и да било последствия, съгласно чл.93, т.9 НК деянието по-скоро може да се нарече „маловажен случай“, а не „тежко престъпление“. Във връзка с основния смисъл на реабилитацията, заложен в чл.85, ал.1 НК – заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното, във връзка със съображения 1, 8, 17, 38 и чл.16, т.1 и т.2 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г., и Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/22, моли отказът за сваляне на полицейската му регистрация да бъде преразгледан. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Моли същата да бъде уважена като бъде снета полицейската му регистрация. Ответната страна – Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, чрез юрк.Х. М., оспорва жалбата по съображения в писмени бележки С.д. № 20294/03.12.2025г. Счита, че заповедта е мотивирана и обоснована, издадена от компетентен орган, при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че административният орган е изпълнил задължението си да извърши проверка дали извършваното съхранение на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателно преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, на осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, вкл. при реабилитация, все още е необходимо. В тази връзка твърди, че необходимата предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл.68, ал.6 ЗМВР е налице. Сочи, че конкретното деяние на жалбоподателя е подробно описано в административния акт, а извършеният анализ е в степен, достатъчна за да обоснове отказ за снемане на полицейска регистрация. Преценката за боравене с лични данни е част от оперативната работа на полицейските органи и няма място в акта, с който се произнася компетентният да се произнесе по искането орган. Позовава се на т.67 и т.68 от Решение на СЕС от 30.01.2024г. по село С-118/22 и сочи, че в конкретния случай и в резултат на анализа, административният орган е приел, че към настоящия момент данните от полицейската регистрация на жалбоподателя се съхраняват в подходящ и разумен срок, с оглед целите, за които се обработват – противодействие на престъпността и опазването на обществения ред, поради което правилно административният орган е отказал снемането на полицейската регистрация. Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. изрично предвижда, че не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилищата и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързана с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, компетентните органи имат нужда да обработват лични данни … за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: На 28.05.2025г. с вх.№ 365005-20, И. Й. К. подал до директора на ОДМВР – Варна заявление да му бъде снета полицейската регистрация и да му бъдат заличени личните данни в ИНФ на МВР във връзка с ДП № •••/2019г. по описа на ІІІ-то РУ на МВР-Варна, НОХД № •••/21г., ВНОХД № •••/2022г. Във връзка с постъпилото заявление започнала проверка, при която било установено, че в информационните масиви на МВР – Варна лицето И. Й. К. има извършена полицейска регистрация на 21.08.2020г. за деяние по чл.150, ал.1 НК и е въведен като „извършител“ по ДП № •••/2019г. по описа на Трето РУ на МВР – Варна (пр. пр. № •••/2019г. по описа на ВРП). При така установените данни и с оглед преценката относно правните основания при произнасяне на административния орган за снемане, респ. отказ от снемане на полицейска регистрация и заличаване на лични данни на К., с писмо рег. № 365000-38853/04.06.2025г. директорът на ОДМВР-Варна изискал от Районна прокуратура – Варна информация относно: начина на приключване на ДП № •••/2019г. по описа на Трето РУ на МВР-Варна; номер на НОХД/ВНОХД при наличие на такива за посоченото деяние; копие от постановление за прекратяване или основанието за това. Видно от постъпилия от Районна прокуратура – Варна отговор вх.№ 365000-40484/11.06.2025г., по ДП № ••••/2019г. е бил внесен обвинителен акт във ВРС и било образувано НОХД № •••/2021г., VІ-ти състав. По делото е постановена присъда, която била обжалвана/протестирана и делото е изпратено на ВОС. С писмо рег. № 38858/04.06.2025г. директорът на ОДМВР – Варна изискал от Районен съд – Варна: обвинителен акт по пр. пр. •••/2019г. по описа на ВРП; номер на НОХД/ВНОХД за посоченото деяние, както и присъди/решения. С писмо вх.№ 365000-44012/12.06.2025г. от ВРС са изпратени заверени преписи от обвинителен акт по пр. пр. № •••/2019г., присъда с мотиви по НОХД № •••/2021г. с подсъдим И. Й. К., ведно с Решение № 35/02.03.2022г. по ВНОХД № ••/2022г. Видно от присъда № ••/25.10.2021г. по НОХД № •••/2021г. на Районен съд – Варна, потвърдена с Решение № 35/02.03.2022г. на Окръжен съд – Варна, по ВНОХД № ••/2022г., влязла в сила на 02.03.2022г., жалбоподателят И. Й. К. е признат за виновен в това, че на 22.06.2019г., в гр.Варна, направил опит да извърши действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Г. Р. З., чрез употреба на сила – придърпал я към себе си, прегърнал я през раменете, посегнал да я целуне, като деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини. На основание чл.150, ал.1, вр. чл.18, ал.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години. На 30.05.2025г. във връзка с искането за снемане на полицейска регистрация и заличаване на лични данни, от ЦАИС „Съдебен статус“ била изготвена Електронна справка за съдимост рег.№ 250530005000241388, според която лицето И. Й. К. е осъждан, като са отразени данни за влязлата в сила присъда № •••/25.10.2021г. по НОХД № •••/2021г. С Рег. № 365р-35921/27.06.2025г. директорът на ОДМВР – Варна изготвил до директора на Главна дирекция „Национална полиция“ предложение за отказ от снемане на полицейска регистрация на И. Й. К., в което посочил установените при проверката факти, както и че съгласно чл.68, ал.6 ЗМВР и раздел ІІІ „Снемане на полицейска регистрация“ от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, са налице основания за постановяване на отказ. Предложението за отказ, ведно с образуваната административна преписка, са изпратени на директора на ГДНП с писмо рег. № 365р-35922/27.06.2025г. Със Заповед № 3286з-3988/02.10.2025г. директорът на ГДНП отказал снемането на полицейската регистрация № ••••/21.08.2020г. по описа на 03 РУ Варна – ОДМВР Варна, извършена на И. Й. К.. В обжалваната заповед е възприета фактическата обстановка, отразена в предложението за отказ рег. № 365р-35921/27.06.2025г. и са обсъдени писмените доказателства, събрани в хода на проверката по заявлението на жалбоподателя. Прието е, че осъждането с влязла в сила присъда не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл.68, ал.6 ЗМВР. Извършеното от И. Й. К. общественоопасно деяние се явява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. Изтеклият период от извършване на деянието – през 2019г., до момента не е дълъг, не са налице и данни за реабилитация на лицето. В случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейска регистрация, вкл. при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл.8, ал.1 ЗМВР, осъществявана на основание чл.6, ал.1, т.1 ЗМВР. Данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за обжалване акт – отказ по чл.26, ал.1, вр. чл.21, ал.1 от НРИСПР и в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни е основно право. Член 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/ и член 16, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/ предвиждат, че всеки има право на защита на личните му данни. Принципите и правилата относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни следва, независимо от тяхното гражданство или пребиваване, да са съобразени с техните основни права и свободи и по-конкретно с правото на защита на личните им данни. Правилата във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, са регламентирани с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. Съгласно чл. 4, § 1, буква б) от Директива (ЕС) 2016/680, държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на „свеждане на данните до минимум“, с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Съгласно чл.5 от Директива (ЕС) 2016/680 – „Срокове за съхранение и проверка“, държавите членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни. Спазването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки. Съгласно чл.10 от Директива (ЕС) 2016/680, обработването на лични данни, разкриващо расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, обработването на генетични данни, биометрични данни с цел уникално идентифициране на физическото лице, данни, свързани със здравето или сексуалния живот и сексуалната ориентация на лицето, е разрешено само когато това е абсолютно необходимо и при подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данни и само ако: а) е разрешено съгласно правото на Съюза или правото на държава членка; б) трябва да бъдат защитени жизненоважни интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; или в) обработването касае данни, които очевидно са направени обществено достояние от субекта на данните. Съгласно чл.13, пар.2, буква б) от Директива (ЕС) 2016/680, освен информацията, посочена в параграф 1, държавите членки предвиждат със закон администраторът да предоставя на субекта на данните, в конкретни случаи и с цел да му се даде възможност да упражни правата си, информация за срока, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно – критериите, използвани за определяне на този срок. Съгласно чл.16, пар.2 от Директива (ЕС) 2016/680, държавите членки изискват администраторът да изтрие личните данни без излишно забавяне и предвиждат правото на субекта на данните да поиска администраторът да изтрие без излишно забавяне личните данни, които го засягат, когато обработването нарушава разпоредбите, приети съгласно член 4, член 8 или член 10, или когато личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазване на правно задължение, което се прилага спрямо администратора. Според пар.3 на чл.16 от Директива (ЕС) 2016/680, вместо да извърши изтриване администраторът ограничава обработването, когато: …; б) личните данни трябва да бъдат запазени за доказателствени цели. Според пар.4 на чл.16, държавите членки предвиждат администраторът да информира в писмена форма субекта на данните за всеки отказ за коригиране или изтриване на лични данни, или ограничаване на обработването и за причините за отказа. Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, които ограничават изцяло или частично задължението за предоставяне на такава информация, в степен, при която такова ограничаване представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество, като надлежно се вземат под внимание основните права и легитимните интереси на засегнатото физическо лице, за да: а) се избегне възпрепятстването на официални или съдебни проучвания, разследвания или процедури; б) не се допусне неблагоприятно влияние върху предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания; в) се защити обществената сигурност; г) се защити националната сигурност; д) се защитят правата и свободите на други лица. Съгласно чл.18 от Директива (ЕС) 2016/680, държавите членки могат да предвидят упражняването на правата, посочени в членове 13, 14 и 16, да се извършва в съответствие с правото на държава членка, когато личните данни се съдържат в съдебно решение, регистър или досие, обработвани в хода на наказателно разследване и наказателно производство. Съгласно чл.54 от Директива (ЕС) 2016/680, без да се засягат наличните средства за административна или извънсъдебна защита, включително правото да се подаде жалба до надзорен орган съгласно член 52, държавите членки предвиждат правото на субектите на данни на ефективна съдебна защита, ако считат, че правата им, установени в разпоредби, приети съгласно настоящата директива, са нарушени вследствие на обработването на личните им данни при неспазване на посочените разпоредби. Изискванията на Директива (ЕС) 2016/680 са въведени със Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ - § 1а ДР на ЗЗЛД. В съответствие с чл.23, пар.2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) и чл.37а ЗЗЛД, обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, е регламентирано в Раздел I „Правомощия на полицейските органи“ от Глава пета „Правомощия“. Съгласно чл.68, ал.1 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал.1, която се осъществява при условията на този закон (чл.68, ал.2). Според чл.68, ал.3 ЗМВР, за целите на полицейската регистрация полицейските органи: събират за лицата личните им данни, посочени в чл.18 от Закона за българските лични документи (т.1); дактилоскопират и фотографират лицата (т.2); изземват образци за ДНК профил на лицата (т.3). Според чл.68, ал.6 ЗМВР, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: регистрацията е извършена в нарушение на закона (т.1); наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл.24, ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс (т.2); наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда (т.3); лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание (т.4); лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници (т.5). Редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет (чл.68, ал.7). По силата на тази законова делегация с ПМС № 336/24.10.2014г. е приета Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /НРИСПР/, Обн., ДВ, бр.90/31.10.2014г., в сила от 17.11.2014г. Съгласно чл.2, ал.1 НРИСПР, полицейската регистрация е дейност по обработване на лични данни на лицата по чл.3, която се осъществява при условията на Закона за Министерството на вътрешните работи с цел защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Данните от полицейската регистрация се съхраняват и обработват в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи по чл.28 (ал.2). Полицейската регистрация се извършва от полицейските органи на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер (чл.3, ал.1 НРИСПР). Регистрацията се извършва в структурите и звената на МВР, посочени в чл.5, ал.1 НРИСПР, в т.ч. областните дирекции на МВР и районните управления към тях (т.1). Съгласно чл.6, ал.1 НРИСПР, полицейската регистрация се извършва чрез: вписване на лични данни в полицейски регистър (приложение № 1) (т.1); вписване на лични данни в карта за полицейска регистрация на лице (приложение № 2) (т.2); изготвяне на снимка в три пози по правилата на сигналистическата фотография (т.3); снемане на дактилоскопни отпечатъци върху Европейска дактилоскопна карта (приложение № 3) (т.4); изземване на проби от устната кухина чрез стерилен комплект за изготвяне на ДНК профил с регистрационен картон (приложение № 4) (т.5). Номерът от полицейския регистър, под който е извършена регистрацията, се попълва върху картата за полицейска регистрация на лице, Европейската дактилоскопна карта, снимката и регистрационния картон за ДНК профил на лице (чл.6, ал.2 НРИСПР). Структурите и звената по чл.5, ал.1 НРИСПР задължително водят полицейски регистър (чл.7, ал.1), който съдържа данните по чл.7, ал.2: номер на полицейската регистрация - пореден номер от регистъра (т.1); дата на регистрацията (т.2); номер на наказателното производство и структурата, в която се провежда разследването (т.3); вид на престъплението и квалификация на деянието по Наказателния кодекс (НК) (т.4); време на извършване на престъплението - дата или период (т.5); имена, единен граждански номер (ЕГН)/личен номер на чужденец (ЛНЧ) на регистрирания (т.6); длъжност, име, фамилия и подпис на служителя, извършил регистрацията (т.7); уникален номер (баркод) на иззетите проби за изготвяне на ДНК профил на лицето (т.8); данни за снемането на полицейската регистрация - номер на заповед, дата на снемане и основание (т.9). Данните, които се съдържат в картата за полицейска регистрация, са регламентирани в чл.8, ал.1 НРИСПР, в т.ч.: лични данни на лицето по чл.3, ал.1 (т.1); данни за полицейската регистрация: структура и звено по чл.5, ал.1, номер и дата на регистрацията (т.2); данни за умишленото престъпление от общ характер (т.3): а) вид и време на извършване - дата или период; б) кратко описание на престъплението; в) квалификация на деянието по НК; данни за образуваното наказателно производство - номер на наказателното производство, дата на образуване и структура, в която се провежда разследването (т.4); пореден номер в Автоматизираната дактилоскопна идентификационна система AFIS (AFIS номер) и ДНК баркод (т.10); данни за въвеждане на полицейската регистрация в автоматизираната информационна система (АИС) „Интегрирана регионална полицейска система" (ИРПС): длъжност, име и фамилия на служителя, въвел данните, дата на въвеждане (т.11); Съгласно чл.13, ал.1 НРИСПР, полицейска регистрация се извършва за всяко привличане на лице като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер независимо от предишна такава, като се попълва нова карта за полицейска регистрация и се извършва ново фотографиране. Ново дактилоскопиране се извършва, ако са изминали повече от три години от последната съществуваща регистрация (ал.2). Данните за полицейската регистрация се въвеждат задължително от служителите в ОДМВР, РУ, РДГП и ГПУ в срок до седем дни от получаването им (чл.16, ал.1 НРИСПР). Екземпляр от Европейската дактилоскопна карта и от картата за полицейска регистрация на лице се изпращат в Централната дактилоскопна картотека (ЦДК) в НИКК в срок до четиринадесет дни от извършването на полицейската регистрация (чл.16, ал.2). Иззетите ДНК проби заедно с регистрационния картон се изпращат в НИКК в срок до седем дни след извършване на полицейската регистрация (чл.16, ал.3). Редът за снемане на полицейската регистрация е регламентиран в Раздел III от НРИСПР. Съгласно чл.18 НРИСПР, полицейската регистрация се снема служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания или наследниците му. Писменото мотивирано искане за снемане на полицейска регистрация се подава в структурите и звената по чл.5, ал.1 от регистрирания или наследниците му (чл.19, ал.1 НРИСПР). Към искането задължително се прилагат документите, удостоверяващи наличието на основание по чл.68, ал.6 ЗМВР (чл.19, ал.2). Писменото мотивирано искане и документите, удостоверяващи наличието на основание по чл.68, ал.6 ЗМВР, задължително се изпращат в структурата на МВР, която е извършила регистрацията (чл.19, ал.3). Според чл.19, ал.4 НРИСПР, ръководителят на структурата на МВР, която е извършила регистрацията: разпорежда извършване на проверка по административната преписка (т.1); изготвя мотивирано предложение за снемане или за отказ за снемане на регистрацията съобразно установеното основание по чл.68, ал.6 ЗМВР с приложен към него комплект документи от проверката по преписката (т.2). При проверката се изискват допълнително по служебен ред документи от прокуратурата, съда или друг компетентен орган, удостоверяващи наличието на основание по чл.68, ал.6 ЗМВР, както и справка за съдимост на регистрирания (чл.19, ал.6). Мотивираното предложение и комплектът документи се изпращат в ГДНП съобразно сроковете за извършване на проверка и издаване на индивидуален административен акт по Административнопроцесуалния кодекс (чл.19, ал.7). Съгласно чл.21, ал.1 НРИСПР, полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. Препис от заповедта за снемане или отказ за снемане на полицейската регистрация се изпраща за съобщаване на регистрирания или на наследниците му, а копия от заповедта - за сведение и изпълнение на структурите по чл.5, ал.1, ГДНП и НИКК (ал.2). Снемането на полицейска регистрация се извършва след издаване на заповед по чл.21, ал.1 (чл.22, ал.1). Структурата на МВР, в която е извършена регистрацията, уведомява регистрирания или наследниците му за снемането на полицейската регистрация или за отказа за снемането й на посочения адрес за кореспонденция, постоянен или настоящ адрес. Когато регистрираният или наследниците му не са намерени на адресите, уведомяването се извършва със съобщение, публикувано на официалната интернет страница на ГДНП (чл.26, ал.1 НРИСПР). Препис от заповедта за снемане или за отказ за снемане на регистрацията се съобщава от структурата по ал.1 на регистрирания или на наследниците му по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобщаването се удостоверява чрез подпис на лицето и дата върху копие на заповедта (чл.26, ал.2). В контекста на цитираната национална правна уредба и тази на правото на ЕС, при извършване на проверката по чл.168, вр. чл.146 АПК, съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, предвид разпоредбите на чл.68, ал.6 ЗМВР и чл.21, ал.1 НРИСПР, според които полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. Тази делегация е изпълнена със Заповед № 8121з-267/10.03.2015г., с която министърът на вътрешните работи е оправомощил директора и зам.-директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Административният акт е издаден в съответната писмена форма - заповед, съгласно специфичното правило, установено в чл.21, ал.1 НРИСПР. Заповедта съдържа всички задължителни реквизити по чл.59, ал.2 АПК, включително фактическите и правни основания за постановения отказ, поради което липсват основания за отмяна на акта по чл.146, т.2 от АПК. Не е налице и такова по чл.146, т.3 от АПК, доколкото при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени - такива, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайното решение по същество на административния орган. Производството е инициирано от жалбоподателя с редовно подадено заявление по чл.18 НРИСПР, с което е поискал снемане на извършената му полицейска регистрация. В изпълнение на чл.19, ал.4, т.1 и 2 НРИСПР, директорът на ОДМВР-Варна, като ръководител на структурата (Трето РУ) на МВР, която е извършила регистрацията, е разпоредил извършването на проверка по заведената по заявлението преписка и след приключването й е изготвил до компетентния да се произнесе по заявлението орган – директора на Главна дирекция „Национална полиция“ мотивирано предложение за отказ от снемане на регистрацията. Директорът на ГДНП е извършил самостоятелна преценка на установените при проверката факти и обстоятелства, и е постановил мотивиран административен акт – заповед за отказ. С оглед на това, настоящият състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. Правилно е приложен и материалния закон. Не се спори, че жалбоподателят И. Й. К. има извършена полицейска регистрация на 21.08.2020г. за деяние по чл.150, ал.1 НК и е въведен като „извършител“ по ДП № ••••/2019г. по описа на Трето РУ на ОДМВР-Варна, както и че с присъда № •••/25.10.2021г. по НОХД № •••/2021г. на Районен съд – Варна, влязла в сила на 02.03.2022г., е признат за виновен в това, че на 22.06.2019г. в гр.Варна, направил опит да извърши действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години. За да мотивира обжалваният отказ, директорът на ГДНП е приел, че осъждането с влязла в сила присъда не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация по чл.68, ал.6 ЗМВР, както и че извършеното от жалбоподателя И. К. общественоопасно деяние е тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК (такова, за което НК предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна) – в случая по чл.150, ал.1, вр. чл.18, ал.1 и чл.54 НК, както и че изтеклият към момента период от извършване на деянието (през 2019г.) не е дълъг и липсват данни за реабилитация на лицето. Необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейска регистрация, е обоснована с извършваната от тях оперативно-издирвателна дейност по чл.8, ал.1 ЗМВР и значението на данните за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Неправилно с обжалваната заповед е прието, че липсват данни за реабилитация на лицето, т.к. в случая реабилитацията е настъпила по право. Видно от присъда № •••/25.10.2021г., влязла в сила на 02.03.2022г., жалбоподателят е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години. Съгласно чл.85, ал.1 НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. Реабилитацията настъпва по право в случаите, когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание (чл.86, ал.1, т.1 НК). Видно от приложеното към жалбата Свидетелство за съдимост рег. № 251030311011000325893/30.10.2025г., И. Й. К. не е осъждан, поради което обосновано може да се приеме, че е реабилитиран по право, считано от 03.03.2025г. Действително в разпоредбата на чл.68, ал.6 ЗМВР не е регламентирано заличаване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на влязла в сила присъда и последвала реабилитация, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл.1, пар.1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. В тази връзка следва да се посочи, че гарантираните в членове 7 и 8 от Хартата основни права на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни не са абсолютни прерогативи, а трябва да се вземат предвид във връзка с тяхната социална функция и да бъдат претеглени спрямо други основни права. Всяко ограничение на упражняването на тези основни права трябва съгласно член 52, параграф 1 от Хартата да е предвидено в закон и да зачита основното им съдържание, както и принципа на пропорционалност. Съгласно този принцип ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Подобни ограничения трябва да се въвеждат в рамките на строго необходимото и правната уредба, която съдържа съответните ограничения, трябва да предвижда ясни и точни правила за обхвата и прилагането им - в този смисъл решение от 22 юни 2021г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C-439/19, EU: C: 2021: 504, т.105. Както по същество се подчертава и в съображение 26 от Директива 2016/680, тези изисквания не са изпълнени, когато преследваната цел от общ интерес може разумно да се постигне по също толкова ефикасен начин с други средства, които засягат в по-малка степен основните права на субектите на данни – т.110 от цитираното решение по дело С-439/19. Разпоредбата на чл.4, § 1, буква а) от Директива (ЕС) 2016/680 задължава държавите членки да гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на „свеждане на данните до минимум“, с оглед спазване на принципа на пропорционалност. Събирането на лични данни в хода на наказателно производство и съхранението им от полицейските органи за целите, посочени в член 1, параграф 1 от Директивата, трябва, както всяко попадащо в приложното й поле обработване на данни, да отговарят на тези изисквания. Както следва от Решение на СЕС от 5 април 2022г., Commissioner of An Garda Sochna и др., C-140/20, EU: C: 2022: 258, т.44, впрочем подобно съхранение представлява намеса в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, независимо дали съхраняваната информация има чувствителен характер, дали заинтересованите лица са претърпели евентуални неудобства поради тази намеса или пък дали съхраняваните данни ще бъдат използвани впоследствие. В допълнение, по отношение по-конкретно на пропорционалността на срока, за който се съхраняват посочените данни, по силата на чл.4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. В тази връзка чл.5 от Директивата изисква държавите членки да определят подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни, както и спазването на тези срокове да се гарантира чрез процедурни мерки. Безспорно е, че Директива 2016/680 създава обща рамка, която позволява по-специално да се гарантира, че съхранението на лични данни, и в частност периодът на това съхранение, се свеждат до необходимото с оглед на целите, за които тези данни се съхраняват, като същевременно на държавите членки се оставя, при спазване на тази рамка, да определят конкретните случаи, в които защитата на основните права на субекта на данни налага изтриването на данните, и момента, в който то трябва да се извърши. Разпоредбите на чл.4, § 1, буква д) и чл.5 от Директивата обаче не изискват от държавите членки да определят абсолютни срокове за съхранение на лични данни, след изтичането на които тези данни трябва автоматично да се изтриват. В решението си от 30.01.202 г. по дело С-118/22 Съдът на ЕС е постановил, че чл.4, пар. 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, пар.2, буква б) и чл.16, пар. 2 и 3 от същата директива, в светлината на членове 7 и 8 от ХОПЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В ЗМВР и НРИСП не е транспонирана разпоредбата на чл.5 „Срокове за съхранение и проверка“ от Директива (ЕС) 2016/680, поради което и с оглед тълкуването, дадено от СЕС в решението по дело С-118/22, обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице, да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респективно риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. Както основателно сочи процесуалният представител на ответника, в представените по делото писмени бележки, извършването на такава проверка е предпоставка за законосъобразното провеждане на административното производство по чл.68, ал.6 ЗМВР. Административният орган задължително трябва да извърши проверка за необходимостта от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Освен предвидените в чл.19 от НРИСПР действия, проверката трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.68, т.1 - т.5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и проверка на значително повече данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица обстоятелства, сред които: естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е било осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други висящи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа, относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на тази проверка е да се извърши съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретното лице (субектът на данни), и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, но това в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. Резултатите от тази проверка трябва да са обективно част от съдържанието на крайния акт, с който приключва производството по чл.68, ал.6 от ЗМВР, а именно в заповедта по чл.21, ал.1 от НРИСПР. В случая такава обективна и всеобхватна проверка е извършена, и отказът за снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя е обоснован и законосъобразен. В мотивите на обжалваната заповед са изложени всички факти, относими към осъждането на жалбоподателя с влязла в сила присъда и за престъплението, за което е осъден, в т.ч. с уточнението, че същото се квалифицира като тежко умишлено престъпление от общ характер. В хода на проверката по повод заявлението за снемане на регистрацията е установено, че в Информационните масиви на МВР, жалбоподателят И. Й. К. има извършена полицейска регистрация на 21.08.2020г. за деяние по чл.150, ал.1 НК и е въведен като „извършител“ по ДП № •••/2019г. по описа на Трето РУ при ОДМВР – Варна (пр.пр. № ••••/2019г.). Неоснователно жалбоподателят поддържа, че деянието, за което е осъден, може да се определи като „маловажен случай“, т.к. се касае за опит по смисъла на чл.18, ал.1 НК и затова е осъден с условна присъда, и наложеното му наказание е в минимален размер. Съгласно чл.18, ал.1 НК, опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление. При опит деецът не се наказва само когато по собствена подбуда: а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или б) е предотвратил настъпването на престъпните последици (чл.18, ал.3 НК). В случая жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.150, ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, за това, че на 22.06.2019г., в гр.Варна, направил опит да извърши действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила, като деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини. Съгласно чл.150, ал.1 НК, това престъпление се наказва с лишаване от свобода от две до осем години, поради което се квалифицира като „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 НК. Фактът, че деянието е осъществено като опит по смисъла на чл.18, ал.1 НК не променя този извод и не прави деянието маловажно по смисъла на чл.93, т.9 НК – нито с оглед липсата или незначителността на вредните последици, нито с оглед обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид – тъй като съгласно чл.18, ал.2 НК, при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Деянието, за което е осъден жалбоподателят, е с висока степен на обществена опасност и независимо от настъпилата реабилитация по право, определя личността на осъдения като рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Фактът, че полицейската регистрация към момента би му създала пречка като пенсионер да си намери работа в училище или детска градина, не може да се определи като засягане на интереса му, противопоставимо на обществения интерес. Напротив, засягането на правата на жалбоподателя към момента е оправдано от гледна точка на обществения интерес. В този смисъл правилно директорът на ГДНП е съобразил, че изтеклият период от извършване на деянието не е дълъг и не е отпаднала необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейска регистрация, вкл. за целите на оперативно-издирвателната дейност по чл.8, ал.1 ЗМВР, осъществявана на основание чл.6, ал.1, т.1 ЗМВР. В т.54 от Решението по дело С-118/22 СЕС е посочил, че съхранението в полицейския регистър на данни на лица, осъдени с влязла в сила присъда, може да се окаже необходимо за целите, упоменати в предходната точка от настоящото решение, дори след като това осъждане е заличено от регистъра за съдимост и съответно са отменени последиците, които националното законодателство свързва със самото осъждане. Възможно е всъщност тези лица да са замесени в престъпления, различни от тези, за които са били осъдени, или обратно, да бъдат оневинени чрез сравняване на данните, съхранявани от тези органи, с данните, събрани при разследването на другите престъпления. В този смисъл – според т.55 от решението на СЕС, подобно съхранение може да допринесе за постигането на целта от общ интерес, прогласена в съображение 27 от Директива 2016/680, съгласно която за предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, включително извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления (в този смисъл решение от 26 януари 2023г., Министерство на вътрешните работи (Регистрация на биометрични и генетични данни от полицията), C-205/21, EU: C: 2023: 49, т.98). Данните за извършените от субекта на данни престъпления и за съответните му осъждания, биха могли да се окажат особено важни за проверката дали съответният субект на данни е замесен в престъпления, различни от тези, за които вече е осъден с влязла в сила присъда. Ето защо посочените данни по принцип могат да се считат за подходящи и относими във връзка с целите, за които данните се обработват, по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от Директива 2016/680 – т.56 от Решението по дело С-118/22. От датата на настъпилата реабилитация по право – 02.03.2025г. са изминали няколко месеца, поради което запазването на полицейската регистрация на субекта способства за изпълнение на целите, за които се обработват данните, а именно противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане (чл.85, ал.1 НК), но не е абсолютно основание за снемане на полицейската регистрация, която следва да разглежда не от гледна точка на последиците от осъждането, а от гледна точка на обработването на лични данни за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. По изложените съображения съдът приема, че оспореният акт е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Независимо от изхода на спора и заявеното от ответника искане, разноски не следва да му се присъждат, т.к. искането е направено несвоевременно – едва в писмените бележки С.д. № 20294/03.12.2025г., постъпили след проведеното открито заседание, в което е даден ход по същество и делото е обявено за решаване. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.последно от АПК, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав