Решение № 104 от 15.3.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1160/2022 г.

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по подадени въззивни жалби от защитата на подс. М. М. М. против присъда от 06.06.2022г. по нохд № 1768/ 2020г. по описа на СГС, НО, 10 състав, с която подсъдимият М. М. М. – български гражданин, роден на •••••••• г. в гр. •••, разведен, осъждан, със средно образование, безработен, с постоянен адрес: в гр. •••, ж.к. “•••”, бл. •••, вх. “•••”, ет.•••, ап.•••, с ЕГН: •••••••••• е бил признат за ВИНОВЕН в това че:

• за времето от 09.08.2018 г. до 10.08.2018 г. в гр. •••, ж.к. “•••”, бл.

•••, вх. “•••”, ет.•••, ап.•••, без надлежно разрешително /изискващо се съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП вр. чл. 30 от ЗКНВП/ е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества /включени в списъка на "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина" – Приложение №1 към чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/, а именно: метамфетамин, амфетамин, кокаин и хероин на обща стойност 8 112.20 / осем хиляди сто и дванадесет лева и двадесет стотинки /, както следва:

• обект № 1.1., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 0.32 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 35.10 %, на стойност 40 лева;

• обект № 1.2., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 0.29 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 35.10 % на стойност 36, 25 лева;

• обект № 1.3., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 0.29 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 35.10 %, на стойност 36, 25 лева;

• обект № 1.4., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 0.31 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 35.10 % на стойност 38, 75 лева;

• обект № 1.5., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 0.31 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 35.10 % на стойност 38, 75 лева;

• обект № 1.6., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 0.34 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 35.10 % на стойност 42, 50 лева;

• обект № 1.7., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 0.30 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 35.10 %, на стойност 37, 50 лева;

• обект № 1.8., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 0.32 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 35.10 %, на стойност 40 лева;

• обект № 1.9., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 0.15 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 35.10 %, на стойност от 18, 75 лева;

• обект № 2., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 0.91 грама, с процентно съдържание на активния компонент кокаин 0.4 %, на стойност 72, 80 лева;

• обект № 5.2., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 0.36 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин в тях 2.60 %, на стойност 28, 80 лева;

• обект № 5.4., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ метамфетамин с нето тегло 17.85 грама с процентно съдържание на активния компонент метамфетамин 0.20 % на стойност 446, 25лева;

• обект № 5.5., съгласно ФХЕ по Протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 24.33 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 0.80 %, на стойност 1946, 40 лева;

• обект № 7.1., съгласно ФХЕ по Протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 6.31 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин под 0.10 %, на стойност 504, 80 лева;

• обект № 8.2., съгласно ФХЕ по Протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ хероин с тегло 0.90 грама с процентно съдържание на активния компонент диацетилморфин 47.20 %, на стойност 108 лева;

• обект № 8.4., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ амфетамин с нето тегло 28.20 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 13.70 %, на стойност 846 лева;

• обект № 8.6., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 5.66 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 1.70 %, на стойност 452, 80 лева;

• обект № 9.0., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ метамфетамин и кокаин с общо нето тегло 8.62 грама с процентно съдържание на активния компонент метамфетамин 0.6 % и процентно съдържание на активния компонент кокаин 0.3 % на обща стойност 215, 50 лева;

• обект № 11.2., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 36.64 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 0.90 %, на стойност 2931, 20 лева;

• обект № 11.2., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 171 от 20.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ кокаин с нето тегло 2.47 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 0.20 %, на стойност 197, 60 лева;

• обект № 7.1., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 172 от 21.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ амфетамин и Кокаин с общо нето тегло 1.11 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 1.80 % на стойност 33.30 лева и с процентно съдържание на активния компонент кокаин 0, 6 %, общо на стойност 33.30 лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 буква “а” от Наказателния кодекс, а именно след като М. М. М. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно: със Споразумение № 164 от 18.10.2012 г., в сила от 18.10.2012г. по НОХД № 4825 / 2012 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 19 – ти състав, с което М. М. М. е признат за виновен за извършено - престъпление по чл. 354 а, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК и му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален общ режим и глоба в размер на 10 000 лева, поради което и на основание чл. 354 а, ал. 2, изр.2, т. 4 вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. “а” от НК, чл.54 НК е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 /ОСЕМ/ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева. - за времето от 09.08.2018 г. до 10.08.2018 г. в гр. •••, ж.к. “•••”, бл. •••, вх. “•••”, ет.•••, ап.•••, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 18 от ЗКНВП, държал: прекурсори за производство на наркотични вещества, с цел разпространение, на обща стойност 45, 90/четиридесет и пет лева и деветдесет стотинки/, както следва:

-обект № 4.17., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 171 от 20.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ ацетон с обем 600 милилитра, на стойност 2, 94 лева. при цена за един милилитър ацетон от 0, 0049лева;

-обект № 4.18., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 171 от 20.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ толуен / толуол / с обем 360 милилитра, на стойност 2, 88лв., при цена за един милилитър толуен / толуол / от 0, 0080 лева;

-обект № 4.19., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 171 от 20.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ солна киселина с обем 310 милилитра на стойност 1, 55 лева., при цена за един милилитър солна киселина от 0, 0050 лева;

-обект № 6.0., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 171 от 20.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ ефедрин с обем 100 милилитра, на стойност 10, 20 лева., при цена за един милилитър ефедрин от 0, 102 лева;

-обект № 9.0., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 171 от 20.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ ацетон с обем 40 милилитра, възлизащ на парична стойност от 0, 20лева, при цена за един милилитър ацетон от 0, 0049 лева;

-обект № 10, съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 171 от 20.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ ефедрин капсули с тегло 13, 16 грама, на стойност 26, 85 лева, при цена за един грам ефедрин от 2, 04 лева;

-обект № 5.1., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 173 от 28.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ ефедрин с тегло 0.63 грама, на стойност 1, 29 лева. при цена за един грам ефедрин от 2, 04 лева, като солната киселина, ацетонът и толуенът / тулолът / подлежат на контрол съгласно чл.3, ал. 4 Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като прекурсори, съгласно регламент на ЕС № 273/2004 г., изменен с решение № 1258/2013 г. на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз– Категория 3, а ефедринът /псевдоефедринът/ е поставен под контрол съгласно чл. 3, ал. 4 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като прекурсор в списъка на Категория І на Приложение 1 на Регламент на ЕС 273/2014 г., изменен с решение № 1258/2013 г. на ЕП и СЕС, както и държал материали, предназначени за синтез на високорисково наркотично вещество метамфетамин, с цел разпространение, на обща стойност 21, 62лева /двадесет и един лева и шестдесет и две стотинки/, както следва:

-обект № 4.16., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 171 от 20.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ червен фосфор с нетно тегло 5.41грама на стойност 2, 16лв., при цена за един грам от 0, 40 лева;

-обект № 4.2., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 171 от 20.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ фосфорна киселина с нето тегло 45 милилитра на стойност 0, 63 лева при цена за милилитър от 0, 014 лева;

• обект № 4.13., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 171 от 20.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ натриева основа с нето тегло 65.75грама на стойност 0, 53 лева при цена за грам 0, 0080 лева;

• обект № 4.14., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 171 от 20.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ натриева основа с нето тегло 788.00 грама на стойност 6, 30 лева при цена за грам 0.0080 лева;

• обект № 4.12., съгласно ФХЕ по протокол № 19/НАР – 171 от 20.02.2019г. на НИК – МВР, представляващ етанол с нето тегло 1.00 литър на стойност 12, 00 лева, при цена за един литър 12, 00 лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 буква “а” от Наказателния кодекс, а именно след като М. М. М. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно: със Споразумение № 164 от 18.10.2012 г., в сила от 18.10.2012г. по НОХД № 4825/2012 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 19– ти състав, с което М. М. М. е признат за виновен, за извършено престъпление по чл. 354 а, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК и му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален общ режим и глоба в размер на 10 000 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр.2, т. 4 вр. ал. 1, изр. 2, пр. 3 и пр.1, вр. чл. 29, ал. 1 б. “а”, чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 20 000/двадесет хиляди/лева.

На основание чл.23 НК е определено едно общо, най-тежкото от наложените наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 /ОСЕМ/ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 30 000 /ТРИДЕСЕТ ХИЛЯДИ/ лева.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС е ОПРЕДЕЛЕН първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо, най- тежко наказание лишаване от свобода.

На основание чл. 354а, ал.6 НК е ОТНЕТА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА неизразходваната от експертните изследвания част от наркотичните вещества, приобщени като веществени доказателства по делото.

На основание чл. 53, ал.1, б.“а“ и ал.2, б.“а“ НК са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА бял полиетиленов плик, съдържащ множество отворени ампули с надписи на тях “EFEDRIN”, фасове и други отпадъци, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227264 и СП 410 - НЕКД – СДВР; стъклена плочка, с метална лъжица на нея, посипани с бяло прахообразно вещество, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227253 и СП 410 - НЕКД – СДВР; два броя сламки, черни на цвят, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227251 и СП 410- НЕКД – СДВР; метална цилиндрични кутия с бяло прахообразно вещество в нея и цилиндричен обект / бонбон /, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227252 и СП 410 - НЕКД – СДВР; бяла кутийка с надпис на нея “КОФЕИН”, опакована в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227258 и СП 410 - НЕКД – СДВР; буркан с налеп по него от бяло прахообразно вещество и кутийка с надпис на нея “UNICHEK”, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227261 и СП 410 НЕКД – СДВР; два броя стъклени плоскости и метална пластина / с вещество по тях /, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227259 и СП 410 - НЕКД – СДВР; девет броя полиетиленови пликчета, съдържащи бяло прахообразно вещество, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227263 и СП 410 - НЕКД СДВР; два броя електронни везни, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 1227207 и СП 410 - НЕКД – СДВР; пет броя полиетиленов пликчета, запечатани с етикет серия А 0227206 и СП № 410 на НЕКД-СДВР; седем броя стъклени пипети и метален цилиндричен обект, наподобяващ лъжица, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227203 и СП 410 - НЕКД – СДВР; бяла чиния с прахообразно вещество по нея, опакована в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227205 и СП 410 - НЕКД – СДВР; два броя бутилки със специфична форма едната - бонг, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 313507 и СП 410 - НЕКД- СДВР; един брой стъклена тубичка с капкомер, опакована в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227204 и СП 410 - НЕКД – СДВР; един брой прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227268 и СП 410 - НЕКД – СДВР; пластмасов контейнер, съдържащ множество бутилки, буркани, колби, шишенца и други съдове, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227269 и СП 410-НЕКД-СДВР; раница, съдържаща найлонов плик, съдържащ бяло прахообразно вещество, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227265 и СП 410 - НЕКД – СДВР; пет броя бели на цвят кутии с надпис на тях “KAMGRA ORAL JELLY 5 X 7 X 5 G”, опаковани в найлонов плик, запечатан с етикет серия А 0227270 и СП 410 - НЕКД- СДВР; четири броя бели на цвят кутии с надпис на тях “KAMGRA ORAL JELLY 5 X 7 X 5 G”, опаковани в найлонов плик, запечатан с етикет серия А 0227278 и СП 410 - НЕКД – СДВР; двадесет и шест броя бели на цвят кашони с надписи на тях “KAMGRA”, опаковани в черни найлонови пликове, запечатани с етикети серия А 0227271, 0227266, 0227280, 0227275, 0227279 и 0227267 и СП 410 - НЕКД – СДВР; синя на цвят полиетиленова торба, съдържаща пликове с прахообразно вещество опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227287 и СП 410 - НЕКД – СДВР; бял плик съдържащ три броя консерви с надпис на тях “МОЛОКО” и бележка с текст на нея “YUSUF 532 470 1743”, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227290 и СП 410 - НЕКД – СДВР; две чинии съдържащи бяло прахообразно вещество /опаковани в прозрачен полиетиленов плик /, два броя прозрачни пликове, съдържащи прахообразно вещество, снимка в стъклена рамка с бяло прахообразно вещество по нея / опакована в прозрачен полиетиленов плик, пликче, съдържащо кристалообразно вещество/; един брой електронна везна под формата на лъжица, два броя електронни везни, цилиндрична мелачка с надпис на нея “SENCOR” опаковани в полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А 0227277 и СП 410 НЕКД – СДВР; един брой лъжичка - всички опаковани в полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А 0227276 и СП 410 НЕКД – СДВР; метална кутия, съдържаща бучка вещество, хартиено пликче, съдържащо прахообразно вещество, пластмасова кутийка съдържаща прахообразно вещество, опаковани в полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А 0227274 и СП 410 НЕКД –СДВР; два броя кафяви кутийки, една стъклена кутийка, найлоново пликче съдържащо кристалообразно вещество и метална лъжица, опаковани в полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А 0227272 и СП 410 НЕКД – СДВР; прозрачен плик, съдържащ кристалообразно вещество, прозрачен плик, съдържащ кристалообразно вещество, прозрачен плик съдържащ бяла на цвят бучка, прозрачно пликче съдържащо бяло прахообразно вещество, плик съдържащ кафяво прахообразно вещество, стъклена чинийка с полепнало по нея прахообразно вещество - всички опаковани в полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А 0227282 и СП410 НЕКД-СДВР и прозрачен плик, съдържащ кристалообразно вещество; обекти на № 2778 - X / 2018 на експерт при О “ЕКД” - СДВР, а именно - прозрачен плик, съдържащ кристалообразно вещество, черна на цвят лъжица и пликче съдържащо множество самозалепващи полиетиленови пликчета с размери 5 X 5 см. - всички опаковани в полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А 0227284 и СП 410 НЕКД – СДВР, преопаковани и презапечатани, както следва: Обект № 1, количествено прехвърлен в полиетиленов плик ведно с транспортната опаковка, опаковани в прозрачен полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А 0327982 и печати 030 НЕКД – СДВР; обекти с № 2, 3, 4 количествено прехвърлени в полиетиленови пликове, опаковани в прозрачен полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А 0327983 и СП 030 НЕКД – СДВР; първоначалните опаковки и множество полиетиленови пликчета със шлиц, опаковани в прозрачен полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А 0327980 и СП 030 НЕКД – СДВР; черна пластмасова лъжица със следови количества бяло вещество, опакована в прозрачен полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А 0327981 и СП 030 НЕКД – СДВР; един брой полиетиленово пликче съдържащо кристалообразно вещество, един брой полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество, два броя снимки със стъклена рамка с прахообразно вещество по тях - всички опаковани в полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А 0227281 и СП 410 НЕКД – СДВР; един брой книга с надпис на нея “CANNABIS COMPANION”, електронна везна, пинсета и цилиндричен обект - всички опаковани в полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А 0227283 и СП 410 НЕКД – СДВР; черна на цвят правоъгьлна кутия с надпис на нея “LG” и стикер с номер 0810W004019548” / D V R устройство /, опакован в хартиен плик, запечатан с етикет А 0227286 и СП 410 НЕКД – СДВР; кутия с надпис на нея “EFEDRIN” съдържаща множество ампули, опакована в полиетиленов плик запечатан с етикет серия А 027292 и СП 410 - НЕКД – СДВР; три броя съдове със специфична форма / бонг / опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 027288 и СП 410 НЕКД – СДВР.

Относно останалите веществените доказателства е постановено ВРЪЩАНЕ: на подсъдимия М. – на иззети при претърсване и изземване жилище, находящо се в гр. •••, ж.к. “•••” бл. •••, вх. “•••”, ет.•••, ап.•••, както следва: чаршаф, дрехи, бинтове със зацапвания по тях с червеникав цвят, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227256 и СП 410 - НЕКД – СДВР; възглавница с червени зацапвания по нея, опакована в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227257 и СП 410 - НЕКД – СДВР; бяла на цвят маска за лице, опакована в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227260 и СП 410 - НЕКД – СДВР; черен сигнално-газов пистолет с надпис “BLOW CLASS” с гравиран номер 84775, пълнител към него и 4 бр. боеприпаси с кафяви пластмасови върхове, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0224255 и СП 410 - НЕКД– СДВР; един брой неогнестрелно устройство тип “оса”, опаковано в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227208 и СП 410 - НЕКД – СДВР; един брой обезопасен автомат с гравиран надпис на него “АК 47 16382”, ведно с пълнител към него, който не представлява огнестрелно оръжие по чл. 4 от ЗОБВВПИ, опаковани в полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А 0227273 и СП 410 НЕКД – СДВР; един брой тефтер с черни корици, опакован в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227254 и СП 410 - НЕКД – СДВР, черен на цвят сигнално- газов пистолет с надпис на него “EKOL TUNA” и номер Т 663008, пълнител към него, два броя боеприпаси с червен пластмасов връх и един боеприпас с черен пластмасов връх, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227250 и СП 410 - НЕКД – СДВР; един брой СИМ карта с номер 8935903320, опакована в хартиен плик, запечатан с етикет, серия А 0227262 и СП 410 - НЕКД – СДВР; карта с надпис “ЛУКОЙЛ”, опакована в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227206 и СП № 410 на НЕКД-СДВР; един брой таблет с надпис “LENOVO IMEI 356 925 062 010 523” опакован в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 313506 и СП 410- НЕКД – СДВР; банкнота с номинал от 50 евро, седем броя банкноти с номинал 20 лева, един брой банкнота с номинал 10 лева, два броя банкноти с номинал 50 лева, два броя банкноти с номинал 2 лева, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227268 и СП 410-НЕКД-СДВР; два броя мобилни устройства марка “SAMSUNG”, 3 броя преносима памет, черен на цвят тефтер, калъф със намиращи се в него значка на ГДИН, свидетелство за регистрация на лек автомобил част II за лек автомобил марка “Мерцедес”, модел “Ц 180 Т” с peг. № •••, СУМПС на името на М. М. М. с № 27•••, СУМПС на името на М. М. М. с № 28•••, контролен талон, издаден на името М. М. с № 27•••, международен паспорт издаден на името на М. М. М. с № 38••• и множество компакт дискове, опаковани в прозрачен полиетиленов плик заедно с други веществени доказателства, запечатан с етикет серия А 0227285 и СП 410 - НЕКД– СДВР; чифт бели джапанки със засъхнала червеникава материя по тях, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227289 и СП 410 НЕКД – СДВР; ключове от входната врата на претърсваното жилище, опаковани в полиетиленов плик, запечатан с етикет серия А 0227291 и СП 410 НЕКД – СДВР; един брой цифров информационен носител тип “Диск”, опакован в хартиен плик са ВЪРНАТИ на подсъдимия; на И. С. К. - на международен паспорт, издаден на името на И. С. К. с № 36•••, опаковани в прозрачен полиетиленов плик заедно с други веществени доказателства, запечатан с етикет серия А 0227285 и СП 410- НЕКД – СДВР; на С. В. В. – на удостоверение за регистрация, членска карта към ПП ГЕРБ на името на С. В. В., карта за градски транспорт, издадена на името на С. В. и визитки, опаковани в прозрачен полиетиленов плик заедно с други веществени доказателства, запечатан с етикет серия А 0227285 и СП 410 - НЕКД – СДВР.

На основание чл. 189, ал.3 НПК М. М. М. е ОСЪДЕН да заплати деловодните разноски по делото, както следва: сумата от 11 369.01 /единадесет хиляди триста шестдесет и девет лева и една стотинка/ – по сметка на СДВР, сумата от 729, 50 /седемстотин двадесет и девет лева и петдесет стотинки/ – по сметка на СГС, и на основание чл. 190, ал.2 НПК – сумата от по пет лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

С подадената на 22.06.2022г. въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия – адв. Й. Т., присъдата се атакува като незаконосъобразна, неправилна и несправедлива, с искане да бъде отменена. Акцентира се, че защитникът е бил служебно възпрепятстван да присъства в последното съдебно заседание на 06.06.2022г., протекло с участието на резервен защитник, който е заявил, че не може да защитава подсъдимия, поради „незнание на делото“. Сочи, че към датата на подаване на жалбата не са изготвени мотивите към присъдата, поради което след получаване на същите ще вземе отношение с доводи и аргументи. Допълнение към жалбата не е подадено.

Срещу присъдата на 15.06.2022г. е депозирана въззивна жалба и от резервния защитник – адв. М. З., в която се сочи че подзащитният й не е доволен от същата като се моли на основание чл.337 ал.1 т.1 и 2 НПК да бъде изменена с прилагане на закон за по-леко наказуемото престъпление – по чл.354а ал.3 т.1 вр. чл.354а ал.1 изр.1 вр. чл.29 ал.1 НК и намаляване на размера на наложеното наказание, който се преценява като явно несправедлив. Отбелязва се, че в срока по чл.320 ал.4 НПК ще бъдат представени допълнителни писмени изложения за обосноваване на доводите в подкрепа на жалбата, след изготвяне на мотивите към присъдата.

В допълнителните писмени изложения адв.З. възразява срещу изводите на съда, че подсъдимият е държал инкриминираните наркотични вещества с цел разпространение, доколкото по безспорен начин е установено, че е употребявал такива и след като не е изяснено откъде и кога същите са придобити от него, очевидно е възможно да ги е закупил в пакетиран вид, като същевременно не са събрани доказателства за нито един случай на разпространение от негова страна на наркотични вещества и прекурсори, поради което отказът на съда да преквалифицира деянието по чл.354а ал.3 т.1 НК се преценява като незаконосъобразен. За необосновани се намират и изводите на СГС, че М. е държал всички инкриминирани наркотични вещества и прекурсори, доколкото по безспорен начин е установено, че достъп до жилището му са имали и много други лица /свидетелите М.Г., Ю.С., П.И., В.П., Н.А./, част от които са притежавали и ключ от него, но възраженията на подсъдимия, че е възможно част от наркотиците да са внесени от някои от тях не са били възприети, независимо че „по някои от намерените вещества /опаковки, вещи и др./ се намира и клетъчен материал и на други лица“. Наред с това непосредствено преди извършване на претърсването и изземването от жилището на подсъдимия, достъп до него са имали голяма част от тези свидетели, както и множество служители на Охранителна полиция и МВР, като „само върху част от иззетите вещества /обекти, описани в диспозитива на присъдата/, е намерен биологичен материал от подсъдимия“, поради което защитата намира обвинението за недоказано. Възразява се и срещу възприетата от съда правна квалификация, че е осъществен състава на две отделни престъпление, при положение че се касае за едно фактическо деяние - подсъдимият е държал на едно и също място и по едно и също време високорискови наркотични вещества, прекурсори и материали, предназначени за синтез на такива/, което следва да се квалифицира като едно единно престъпление, според Решение от 23.02.2022г. по н.д. № 932/2021г. на ВКС, II НО. В заключение се поддържа искането на основание чл.337 ал.1 т.2 НПК да бъде постановено решение, с което да се измени първоинстанционната присъда, като се приеме, че подсъдимият е осъществил едно деяние по чл.354а ал.3 т.1 НК, за което да бъде признат за виновен и съответно санкциониран с предвиденото в закона наказание. Алтернативно, в случай на невъзприемане на тази теза, се моли за намаляване на размера на наложеното наказание.

Срещу депозираните въззивни жалби не е постъпило възражение от прокурора.

В хода на съдебните прения представителят на САП оспорва въззивните жалби, като намира за основателно единствено искането за преквалифициране на обвинението от две в едно престъпление. Застъпва, че първоинстанционният съд в рамките на събрания доказателствен обем е извършил самостоятелен обстоен анализ на доказателствената съвкупност, не се констатират нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК, изяснени са всички въпроси касателно предмета на доказване. Фактическите положения съответстват на събраните по делото доказателства, които убедително и непротиворечиво водят единствено до възможния извод за авторството и вината на подсъдимия. Не се констатират смекчаващи обстоятелства, които да не са оценени или да са невярно интерпретирани от решаващия съд и да обуславят необходимост от намаляване размера на наложеното наказание. Наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства са били преценени в контекста на степента на обществената опасност на деянието и дееца, като наложените наказания са съответни за постигане на целите по чл.36 НК, като СГС е изложил изчерпателни мотиви, отчитайки предходните осъждания на подсъдимия и последващо такова отново за същото престъпление при условията на опасен рецидив, в частност наложеното му наказание за същото по вид престъпление, както и високата стойност на предмета на престъплението. Според прокурора необходимостта от преквалификация на обвинението, с оглед осъществен състав на едно престъпление с предмет високорискови наркотични вещества и прекурсори, а не две отделни такива, не налага промяна в наложените санкции.

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв.Б. заявява, че се присъединява към изразеното становище на адв.З. във въззивната жалба и допълнението към нея. Счита, че при изложението на фактическите обстоятелства в мотивите към присъдата не са посочени времето, мястото и начинът по който са получени инкриминираните вещества, техния вид и по какъв начин съдът е достигнал до извода, че те са държани именно с цел разпространение. Акцентира, че множество различни лица са имали достъп до този имот, като присъдата е постановена единствено въз основа на предположения, доказателствата са интерпретирани произволно и превратно, анализът е непълен, липсват мотиви защо е прието, че намерените наркотични вещества са държани с цел разпространение, а не за лична употреба. Не са били предмет на обсъждане възраженията, свързани с липсата на събрани доказателства за извършване на разпространителска дейност, както и заявеното от самия М., че част от намерените наркотици са негови, предназначени за лична употреба, предвид неговата зависимост през този период, а други принадлежат на лица, които са имали самостоятелен достъп до имота, като върху голяма част от предметите и вещите има ДНК- отпечатъци от неустановени лица. По този начин подсъдимият и защитата на практика са били лишени от възможността да разберат становището на съда по релевираните от тях доводи за несъставомерност на деянието. Никой от свидетелите не е заявил в съдебно заседание, М. да е произвеждал и разпространявал наркотици, нито съдът е установил по какъв начин са намерени в жилището му в момент, когато той е бил в болница и множество лица са посещавали имота. Коментираните непълноти, неясноти и противоречия в мотивите, според защитникът обуславят наличието на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви, поради което моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Алтернативно моли за изменение на присъдата като се приеме, че подсъдимият е осъществил едно деяние, покриващо признаците на чл.354а ал.3 т.1 НК, и да се намали размера на наложното наказание, с оглед на индивидуалната превенция и обстоятелството, че деянието е установено през 2018 г. В лична защита подсъдимият поддържа въззивната жалба и тезата на адвоката си. Пледира за нейното уважаване, като не отрича вината си, че е „съхранявал“ наркотични вещества, част от които не били негови и моли за „по-разумна присъда и да отпадне целта за разпространение“. В последната си дума настоява да бъде намален размера на наложеното му наказание.

САС след като се запозна с направените във въззивните жалби оплаквания, като взе предвид становищата на страните, изложени в съдебно заседание и доказателствата по делото, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда, в рамките на правомощията си по чл.314 НПК, намери за необходимо на първо място да вземе отношение във връзка с възражението във въззивната жалба на адв. Т. относно провеждането на последното съдебно заседание от СГС в негово отсъствие, с участието на резервния защитник, доколкото същото се отнася до претендирано съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 НПК.

По своето предназначение и съдържание институтът „резервен защитник" представлява специфична процесуална фигура, насочена към ускоряване на наказателния процес, но при гарантиране правото на защита на обвиненото лице. Резервният защитник се назначава при две предпоставки – делото да е за тежко престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК /каквото е настоящото/ и когато това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок /чл.94 ал.4 НПК/. Той има еднакъв статут с този на упълномощения или служебно назначения защитник с единствената разлика, че разполага с ограничени права до възникване на предпоставките за пълноценното му встъпване като защитник на обвиняемия/подсъдимия в процеса, разписани в двете възможни хипотези на чл.94 ал.6 изр.2 НПК – по искане или със съгласие на обвиняемия, а без такова съгласие, когато защитата е задължителна по смисъла на чл.94 ал.1 НПК, при редовно призоваване и неявяване по неуважителни причини на упълномощения защитник.

В конкретния случай СГС е приел, че е налице втората хипотеза – упълномощеният от подсъдимия защитник адв.Т. редовно призован, не се е явил в с.з. на 06.06.2022г., без да посочи уважителна причина за това, като защитата е била задължителна по смисъла на чл.94 ал.1 т.6 НПК и подсъдимият не е бил съгласен с участието на резервния защитник адв. З., като ясно е демонстрирал това свое несъгласие. В съставения протокол от съдебното заседание е отразено и изявлението на резервния защитник, че желае да й бъде дадена възможност да се запознае по-подробно с материалите по делото, което искане е било удовлетворено от съда, като е вписано и последващото изявление на адв.З., че се е запознала с материалите по делото в дадената от съда за това почивка, а също и становището на страните, че нямат други искания /л.896 от нохд №1768/2020г./, като едва след това съдът е пристъпил към изслушване на пледоариите им и последната дума на подсъдимия.

В случая поемането на защитата от резервния защитник, с пълен обем на правата му по чл.99 ал.1 НПК и без съгласието на подсъдимия, е било осъществено в хипотезата на задължителна защита по чл.94 ал.1 т. пр.2 НПК, когато участието на защитник поначало е абсолютно задължително по аргумент на чл.94 ал.1-2 и чл.96 НПК и несъгласието на М.М. се явява без правно значение.

Упълномощеният защитник адв. Т. не се е явил и в предходното съдебно заседание на 12.04.2022г., за което също е бил редовно уведомен, като за неявяването си отново не е посочил уважителни причини. То също е било проведено с активното участие на резервния защитник адв.З., като след провеждане на насрочените процесуално-следствените действия – разпити на вещо лице, очна ставка между свидетели, и изслушване на обясненията на подсъдимия, приобщаване на свидетелски показания на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 пр.1 НПК, прокурорът по реда на чл.287 НПК е повдигнал ново обвинение, което е било допуснато от съда и на основание чл.287 ал.3 НПК делото е било отложено за 18.05.2022г., с определяне и на резервна дата - 06.06.2022г., в случай на ангажираност на адв.Т. за редовната такава. Видно от докладна на съдебния секретар на 10 състав, НО /л.852 нохд № 1768/2020г./ адв.Т. е бил уведомен за това определение на съда още на 12.04.2020г., след приключване на съдебното заседание, като е заявил за поет ангажимент за определената редовна дата и невъзможност да се яви, а относно резервната дата не е направил възражения. Предвид на това с разпореждане от 14.04.2022г. на съдията-докладчик съдебното заседание за 18.05.2022г. е било отменено и делото е насрочено за резервната дата, за което видно от отразеното в списъка за призоваване / л.853 нохд №1768/2020г./ адв.Т. също е бил надлежно уведомен по телефона на 15.04.2022г., като отново не е направил възражения. От гореизложеното следва извод, че съдът е съобразил при определяне на датата за провеждане на съдебното заседание ангажиментите на упълномощения защитник, но въпреки това той не се явил в с.з. на 06.06.2022г. Освен това прави впечатление, че СГС е пристъпил към разглеждане на делото в отсъствието му, едва след осъществяване на телефонна връзка с него, при която заявил, че е ангажиран в специализирания съд и не счита, че следва да се явява, след като по делото е осигурен резервен защитник, което изрично е вписано в съдебния протокол на л.890 и се потвърждава от докладната на л.853 от нохд №1768/2020г.

От материалите по делото е видно, че резервният защитник адв.З. е била назначена още в самото начало на първоинстанционното производство, именно поради неявяването на адв.Т. без уважителни причини в с.з. на 02.11.2020г. и с цел обезпечаване разглеждането на делото в разумен срок. Същата се е явявала във всички съдебни заседания, вкл. разпоредителното такова, видно от съдържанието на съставените за тях протоколи, като по никакъв начин не е била ограничена при упражняване на правата си по чл.94 ал.6 изр.1 НПК в развилото се съдебно производство, а в последното с.з. на 06.06.2022г. й е била предоставена и допълнителна възможност да се запознае с материалите по делото. Освен това предвид активното й участие в предходното на него с.з. на 12.04.2022г., в което е било допуснато изменение на първоначалното обвинение по реда на чл.287 НПК, не може да се приеме, че не е разполагала с достатъчно време да се подготви по него и да организира и реализира в пълна степен защитата на подсъдимия. С подадената въззивна жалба от името на подс.М., тя е упражнила и правото му по обжалване на присъдата на СГС, като е депозирала и допълнително писмено изложение за допълване на доводите си по реда на чл.320 ал.4 НПК.

Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство подсъдимият е получил необходимата пълноценна защита и задължителна правна помощ в пълен обем във връзка с повдигнатото му обвинение, без по никакъв начин да са били ограничени процесуалните му права, поради което оплакването на адв.Т. се явява неоснователно. Тук е мястото да се отбележи, че идентично процесуално поведение бе демонстрирано от него и във въззивното производство, което доведе до отлагане на съдебно заседание поради неявяването му отново без уважителни причини, за което бе санкциониран, като в протокола от 19.12.2022г. бе отразено и оплакването на подсъдимия за липса на заинтересованост от страна на адв.Т., невъзможност да осъществи връзка с него и желанието му да упълномощи друг защитник за следващото съдебно заседание по тези причини, което на практика бе реализирано с упълномощаването на адв. Б. и отказа му да бъде защитаван в бъдеще от адв. Т.. Предвид изложеното въззивният съд не намира, че процесуалните права на последния, като защитник на подсъдимия, са били ограничени по какъвто и да е начин в хода наказателния процес. С некоректното си процесуално поведение същият сам се е поставил в невъзможност да участва в последното съдебно заседание пред СГС и да упражни правата си по НПК.

След проверка и анализ на инкорпорираната по делото доказателствена съвкупност, въззивният съд намира за установена следната фактическа обстановка, която всъщност не се отличава съществено от тази изложена в мотивите на първата инстанция:

Подсъдимият М. М. М. е български гражданин, разведен, със средно образование, безработен, с постоянен адрес в гр. •••, ж.к. “•••”, бл. •••, вх. “•••”, ет.•••, ап.•••. Със споразумение № 164 от 18.10.2012 г. по НОХД № 4825 / 2012 г. по описа на СГС, НО, 19 състав, е бил санкциониран за извършено престъпление по чл.354а ал.2 изр.1 вр. ал.1 пр.4 алт.1 НК с лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален общ режим и глоба в размер на 10 000 лева, като с определение на СГС от 02.08.2013г., в сила от 09.08.2013г., е освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 месеца и 17 дни.

На 09.08.2018г. около 20 часа и 05 минути, след телефонен разговор М.М. слязъл пред входа блока, в който живеел, където провел кратка среща със свид.Н. А. в неговия лек автомобил. При излизането от автомобила подсъдимият бил нападнат в гръб от две неустановени по делото лица, облечени с тъмни дрехи и с маски на главите, които му нанесли удари с метални палки по главата и тялото, след което избягали. В резултат на побоя му били причинени множество телесни увреждания - луксация на лява акромиоклавикуларна става, фрактура на трето ребро в ляво с дислокация на фрагментите, разкъсно-контузни рани в областта на главата и лицето. Нанесеният побой бил възприет от свид. В. П., който по това време се намирал в жилището на подсъдимия и наблюдавал обстановката пред жилищния блок, както и от свид. Н. А.. Двамата качили подсъдимия до дома му, където му оказали първа помощ. Сигнал за инцидента бил подаден на телефон 112.

На място пристигнали и свидетелите Ю. С. и П. И., като първият се качил в апартамента на подсъдимия, а вторият останал пред жилищната сграда.

Местопроизшествието било посетено от АП с позивна «АП-105», който останал пред блока с цел запазването му и оказване на съдействие на разследващия полицай и на експерта при извършване на огледа. На място пристигнал и пеши патрул с позивна «101 - 1» в състав свидетелите Т. А. и И. А., както и линейка на ЦСМП – София, която транспортирала М. до ВМА за преглед и лечение, като същият бил придружен от свидетелите В. П. и Ю. С., а по - късно в болницата дошла и свид.М. Г. - приятелка на подсъдимия.

На адреса пристигнали и инспектори от Криминална полиция на 04 РУ – СДВР- свидетелите Б. Б., М. П. и колегата им Н. Г., който по реда на чл.218 ал.2 НПК провел на място в жилището на М., разпити в качеството на свидетели на Н.А. и П.И. по образуваното във връзка с инцидента ДП № 1666/2018г. по описа на 04 РУ-СДВДР за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 НК. Няколко дни преди случая Б. участвал в наблюдение на адреса на подсъдимия по повод постъпила оперативна информация, че същият разпространява наркотици.

Свидетелите Б. и П. забелязали в хола на апартамента оръжие и видими следи от употреба и остатъци от бяло прахообразно вещество, за което предполагайки, че е наркотично П. докладвал на началник сектор „Криминален“, по разпореждане на който посетил подсъдимия във ВМА и провел беседа с него във връзка с нанесения му побой.

Междувременно след приключване на разпитите на А. и И., същите заедно с останалите полицейски служители напуснали жилището, входната врата на което била затворена и неговата охрана била поета от двама униформени полицаи – свидетелите И. А. и Т. Я., останали на пост пред входната врата. Ключът от жилището бил предаден на М. във ВМА, като бил информиран, че в негово присъствие следва да бъде извършен оглед на жилището му, при което същият заявил че му е зле и желае повторен медицински преглед. Малко по-късно подсъдимият пожелал да бъде изписан от лечебното заведение, като на път за дома му се поинтересувал дали има дадено разрешение за влизане в имота. При пристигане на място пред входната врата на апартамента М. заявил, че е загубил ключа и че не се чувства добре, поради което отново бил върнат във ВМА като му била връчена призовка за явяване в 04 РУ-СДВР на следващия ден - 10.08.2018г. в 14.00ч.

Предвид неявяването на подсъдимия на 10.08.2018г. и липсата на съдействие от негова страна, след получено разрешение от съда, в жилището му било извършено претърсване и изземване в негово отсъствие за времето от 19.00 ч. на 10.08.2018г. до 02.00 ч. на 11.08.2020г., след отваряне на входната врата от нарочно осигурен и назначен за това специалист –технически помощник - ключар и в присъствието на две поемни лица – свидетелите М. П. и С. П. и представител на СО район „Триадица“ – свид.В. А.. До този момент достъпът до жилището бил контролиран от постове на охранителна полиция, както следва: от 20.45ч. на 09.08.2018г. до 07.00ч. на 10.08.2018г. на пост били свидетелите И. А. и Т. Я., след което до 19.00ч. на 10.08.2018г. застъпили свид. С. И. и Ж. Г., сменени от свидетелите Л. З. и И. А., които охранявали апартамента до приключване на претърсването и изземването.

В хода на претърсването от дома на М. били намерени, иззети като веществени доказателства по делото следните предмети и вещи, за които в резултат на извършени експертни изследвания, било установено, че съдържат наркотични вещества, на обща стойност 8 112, 20 лева, както следва: 9 бр. полиетиленови пликчета с шлиц, поставени на стъклената плоскост на уреда за аспирация, съдържащи бяло вещество кокаин с общо тегло 2.63 гр. с процентно съдържание на активния компонент кокаин 35, 1 %, с нето тегло, както следва: 0, 32 грама на стойност 40 лева; 0, 29 грама на стойност 36, 25 лева; 0, 29 грама на стойност 36, 25 лева; 0, 31 грама на стойност 38, 75 лева; 0, 31 грама на стойност 38, 75 лева; 0, 34 грама на стойност 42, 50 лева; 0, 30 грама на стойност 37, 50 лева; 0, 32 грама на стойност 40 лева; 0, 15 грама на стойност от 18, 75 лева (обекти от 1.1 до 1.9 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -173)); пликче с шлиц с бяло вещество на кристали кокаин с нето тегло 0, 91 грама с процентно съдържание на активен компонент 0, 4% на стойност 72, 80 лева; пликче с шлиц с кафяво прахообразно вещество хероин с тегло 0, 90 грама с процентно съдържание на активния компонент диацетилморфин 47, 2 % на стойност 108 лева; плик с бяло вещество амфетамин с нето тегло 28, 20 грама с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 13, 7 %, на стойност 846 лева; плик с шлиц с бяло вещество на прах кокаин с нето тегло 5, 66 грама с процентно съдържание на -активния компонент кокаин 1, 7 %, на стойност 452, 80 лева; плик с бяло прахообразно вещество - кокаин с нето тегло 36, 64 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 0.9 % на стойност 2 931, 20 лева (съответно обекти №№ 2, 8.2, 8.4, 8.6 и 11.2 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -173 ), и пликче с кокаин с нето тегло 2, 47 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 0, 2 %, на стойност 197, 60 лева (обект № 11.2 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -171), поставени в чекмеджета на шкаф под бюро в работния кабинет. бяла домакинска кафемелачка с полепнало бяло вещество амфетамин и кокаин с общо тегло 1, 11 гр., с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 1.8 % и с процентно съдържание на активния компонент кокаин 0, 6 %, с обща стойност 33, 30 лева (обект № 7.1 по ФХЕ по протокол №19/ НАР-172), поставена в чекмедже на етажерка в същия кабинет лъжица с бяло вещество по нея, представляващо кокаин с нето тегло 0.36 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 2.6 %, на стойност 28.80 лева; домакински съдове с полепнали по тях метамфетамин с нето тегло 17, 85 грама с процентно съдържание на активния компонент метамфетамин 0.2 % на стойност 446.25 и кокаин с нето тегло 24.33 грама с процентно съдържание на активния компонент кокаин 0, 8 % на стойност 1 946.40 лева (обекти №№ 5.2, 5.4, 5.5 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -173), плик с кокаин с нето тегло 6, 31 гр. с процентно съдържание на активния компонент кокаин под 0, 1 % на стойност 504, 80 лева и (обект № 7.1 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -173) и метална лъжица, поставени в шкаф в кабинета. плик с бяло вещество на кристали метамфетамин и кокаин с общо нето тегло 8.62 грама с процентно съдържание на активния компонент метамфетамин 0, 6% и процентно съдържание на кокаин 0, 3 %, на стойност 215, 50 лева, което заедно черна на цвят лъжица, пликче, съдържащо множество малки самозалепващи пликчета с размери 5х5 см., подсъдимият държал във чекмедже на шкафче под бюрото в кабинета /обект 9 на ФХЕ по протокол № 19/НАР- 173/;

В дома си М.М. държал и прекурсори на обща стойност 45, 90 лева и материали за производство на метамфетамин на обща стойност 21, 62 лева, които също били иззети в хода на проведеното претърсване и впоследствие изследвани, а именно: пвц бутилка, съдържаща етанол с обем 1 литър на стойност 12, 00 лева, пвц бутилка, съдържаща натриева основа с нето тегло 65.75грама на стойност 0, 53 лева; пвц бутилка, съдържаща натриева основа с нето тегло 788 грама на стойност 6, 30 лева; пвц кутийка, съдръжаща пликче с червен фосфор с нето тегло 5, 41грама на стойност 2, 16 лева; стъклена бутилка, с ацетон с обем 600 мл на стойност 2, 94 лева; пвц бутилка, съдържаща толуол / толуен / с обем 360 мл на стойност 2, 88лв.; стъклена бутилка, съдържаща солна киселина с обем 310 мл на стойност 1, 55 лева; стъклена бутилка с етикет „ Jack Daniel“, съдържаща фосфорна киселина с обем 45 мл на стойност 0, 63 лева, поставени в пластмасов контейнер върху шкафче в коридора (обекти № № 4.12; 4.13; 4.14; 4.16; 4.17; 4.18; 4.19; 4.20 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -171); кутия с надпис „Efedrin“, съдържаща 100 ампули ефедрин с общ обем 100 мл на стойност 10, 20 лева (обект № 6 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -171), намираща се в помещението, обособено като работен кабинет; кафяво стъклено шишенце с капкомер, съдържащо ацетон с обем 40 мл на стойност 0, 20 лева(обект № 9 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -171) бяла пвц кутийка/банка с етикет „Кофеин“, съдържаща ефедрин с тегло 13, 16 грама на стойност 26, 85 лева (обект № 10 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -171), поставена в хладилника в кухнята; снимка в рамка с бяло вещество по нея, съдържащо ефедрин с тегло 0, 63 грама на стойност 1, 29 лева (обект № 5.1 по ФХЕ по протокол №19/ НАР - 173), иззета от работното помещение кабинет.

В хода на извършените ФХЕ следи от наркотични вещества са установени и по други иззети вещи и предмети от дома на подсъдимия, а именно: - следи от кокаин по метална лула под формата на лъжичка, зелена пвц бутилка с прикачена на нея тръбичка, бутилка с прикачена на нея тръбичка /обекти №№ 2.1; 7.2; 3.2 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -171/, - следи от метамфетамин, ефедрин и метилсулфонилметан/ДМС. МСМ/ по пвц бутилка от кока-кола /обект № 3.1 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -171/ - следи от кокаин, лидокаин и левамизол по стъклена плочка и метална лъжичка /обект № 1 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -172/ - следи от кокаин, амфетамин, левамизол и кофеин по две черни сламки /обект № 2 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -172/ - следи от кокаин, ефедрин/псевдоефедин и левамизол по метален гаечен ключ и два кръгли стъклени капака от йенски купи /обект №3 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -172/ - следи от кокаин по пет пликчета с шлиц и карта пластика на Лукойл /обект № 5.1 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -172// - следи от кокаин, метилсулфонилметан /ДМС, МСМ/ и лавамизол по бяла порцеланова чиния /обект №6 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -172/ - следи от кокаин, кофеин, лидокаин, левамизол по две сиви електронни везни без капаци; сива електронна везна; черна електронна везна; черна електронна везна под формата на лъжица /обекти №№ 4; 7.2; 7.3; 7.4 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -172/ - следи от кокаин и тетрамизол по книга с заглавие „Cannabis companion“, сива електронна везна, метална пинсета и парче черна сламка облепена със сиво тиксо /обекти № 8 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -172/ - следи от метамфетамин и кофеин по черна пвц лъжичка/обект № 9 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -172/ - следи от метамфетамин, ефедрин и тетрамизол по черна счупена кутия с капак, метална лъжица, елипсовидна долна част на йенска купа /обекти №№ 7.2; 7.3; 7.4 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -173/ - следи от амфетамин, кофеин, метилсулфонилметан/ ДМС, МСМ/ по кръгъл, стъклен плосък съд /обект № 8.1 по ФХЕ по протокол №19/ НАР - 173/.

В жилището били намерени и иззети: стъклено бурканче с етикет „Йод на перли“ с остатъци от черно вещество със следи от йод; облодънна колба от 500 мл; ерленмайерова колба от 500мл; сива пвц фуния с парче памук в гърлото; бяла пвц фуния; синя пвц цедка; цилиндрична пвц кутия с тапи; кутия с капак, съдържаща пвц мерителен съд, опаковка с неупотребяван памук, черна кутия с полепнало червено прахообразно вещество, стъклено кафяво шише с капкомер, тапа с маркуч, ПВЦ спринцовка от 20 мл, жълта пвц лъжичка и синя капачка; стъклен буркан с капак с полепнало бяло вещество по дъното със следи от лидокаин, левамизол и тетрамизол; пликче с бяло вещество с нето тегло 25, 97 гр. с метилсулфонилметан /ДМС, МСМ/ / обекти № № 4.15; 4.3; 4.4; 4.5; 4.6; 4.7; 4.9; 4.11; 8.1; 11.4 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -171/; пликове кафяво прахообразно вещество съдържащо ацетаминофен и кофеин; бяла пвц банка с етикет „Кофеин“ с бяло вещество метилсулфонилметан/ДМС, МСМ/; хартиен плик с етикет „Метил- сулфонил- метан на прах“ с бяло вещество на прах метилсулфонилметан/ДМС, МСМ/; метален съд/ солничка/ с бяло вещество кофеин; плик с бяло вещество на кристали, съдържащ метилсулфонилметан/ДМС, МСМ/; плик с шлиц с бяло прахообразно вещество, съдържащ метилсулфонилметан /ДМС, МСМ/; две снимки с рамки с полепнало бяло прахообразно вещество метилсулфонилметан /ДМС, МСМ// / обекти № № 4; 6.1; 6.2; 6.3; 8.3; 11.1; 11.3 по ФХЕ по протокол №19/ НАР -173/.

След приключване на претърсването и изземването входната врата на апартамента била заключена с поставен от ключаря нов патрон и запечатана с хартиени лепенки със син мастилен печат 04 РУ-СДВР, а ключовете от новия патрон били опаковани и запечатани в прозрачен полиетиленов плик с етикет серия А 0227291 и СП 410 НЕКД - СДВР.

С телеграма №23607/11.08.2018г. М. М. бил обявен за ОДИ с наложена мярка „принудително довеждане”, като на 20.08.2018г. се явил доброволно в 04 РУ – СДВР и на същата дата бил привлечен като обвиняем по настоящото наказателно производство и задържан до 21.08.2018г., когато по реда на чл.64 НПК с определение на съда спрямо него е била взета МН „домашен арест“, изпълнявана до 14.02.2019г. включително.

При извършените експертни изследвания по назначените и изготвени по делото експертизи по част от иззетите вещи е установен клетъчен материал, произхождащ от подс.М. - върху процесните 9 броя полиетиленови пликчета, съдържащи кокаин, намерени върху уреда за аспирация /обект№1 п о експертиза № 20/ДНК-87/11.02.2020г./, по стъклена рамка със златист кант, черна кутия, метална лъжичка с дълга дръжка, прозрачни полиетиленови пликчета, 2 бр. стъклена рамки за снимка със златист кант /обекти №№ 4; 6; 7; 9; 12 по експертиза № 20/ДНК-87/11.02.2020г /, както и п о 2 бр. стъклени купички; 3 бр. малки електронни везни, 5 бр. прозрачни полиетиленови пликчета с цип, голяма електронна везна; електронна везна – лъжица „Silver Crest“ /; кафемелачка „SENCOR“; книга със заглавие „CANNABIS COMPANION” / обекти № № 4, 6, 7, 11, 9, 12, 13, 14, 15 по експертиза № 20/ДНК-83/.

Клетъчен материал на подсъдимия е установен и по други вещи иззети от дома му: стъклена плочка, метална лъжица, черна сламка и част от черна сламка, част от черна сламка обвита в сиво тиксо и метална пинсета и малка електронна везна /обекти №№ 1, 2, 3, 16 и 17 от експертиза № 20/ДНК-83/, както и по бяла предпазна маска, червена капачка с надпис „Coca Cola” и зелена бутилка с фолио като капачка с пробита тръбичка / обекти №№ 1, 6, 8 по експертиза № 20/ДНК – 82/.

По стъклена бутилка с етикет „Ацетон“ /част от обект № 10 по дактилоскопна експертиза по протокол № 19/ДКТ - 53/ е установена дактилоскопна следа, за която след експертно изследване е установена идентичност със средния пръст на лявата ръка на свид.Е. И.. Фактическите си констатации първата инстанция е базирала на инкорпорираните, в хода на проведеното досъдебно производство и съдебно следствие, чрез способите в НПК гласни и писмени доказателства, експертни заключения, веществени доказателства, подробно посочени и коментирани в мотивите към присъдата, като повторното им изброяване се явява ненужно. От същите обаче по преценка на въззивния съд следва бъдат изключени показанията на Н. Г. от двете фази на процеса. Видно от постановление от 09.08.2018г. на разследващ полицай, провеждащ разследването по ДП № 1666/2018г. по описа на 04 РУ-СДВР / л.64 том 1 от ДП/, на основание чл.218 ал.2 НПК на инспектор Н. Г. при 04 РУ СДВР е било възложено да извърши разпити в качеството на свидетели на Н. А. и П. И., които са били проведени от него на същата дата според отразеното в съответните протоколи на л.65-67 и л.68-70 том 1 от ДП. Видно от съдържанието на постановление на мл.прокурор при СРП от 15.08.2018г. / л.4-6 том 1 от ДП/ същите макар и да не са конкретно изброени сред материалите разделени /в оригинал/ на основание чл.216 ал.1 НПК от ДП № 1666/2018г., образувано за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 НК с пострадал М.М., в новообразуваното ДП № 1716/2018г. по описа на 04 РУ-СДВР за престъпление по 354а ал.3 т.1 НК, което всъщност е и предмет на настоящото наказателно производство, са били приложени в заверени копия в кориците му, в изпълнение на изрично общо указание в тази насока, дадено в диспозитива на този прокурорски акт, касаещо останалите материали по ДП№ 1666/2018г., сред които попадат и протоколи за разпити на други свидетели по делото - В. П. и Ю. С.. Действията на прокурора и мотивите за използване на процесуалните възможности по чл.216 и чл.217 НПК не подлежат на съдебен контрол, като в случая по преценката и волята му тези протоколи са станали част от доказателствените материали по новообразуваното ДП, фигурират в описа на документите от том 1 от същото и съгласно разпоредбата на чл.217а НПК са запазили процесуалната си стойност по отделеното дело. Допускайки до разпит в качеството на свидетел Н. Г. и приобщавайки показанията му от досъдебната фаза на процеса, без да съобрази разпоредбите на чл.118 ал.2 НПК и чл.217а НПК, СГС е процедирал в нарушение на нормите на НПК, доколкото същият е извършил отделни действия по разследването и не може да бъде свидетел по делото. Тази забрана, убягнала от вниманието на първостепенния съд, е абсолютна и важи дори в случаите, когато протоколите за тези действия не са изготвени при условията и по реда на НПК. По изложените съображения тези свидетелски показания не бяха ползвани от въззивната инстанция, което обаче не доведе до промяна в изложените от първостепенния съд фактически констатации и заключения, доколкото съдържащата се в тях информация се установява пълноценно от останалите доказателствени източници по делото.

Фактът на осъщественото физическо посегателство спрямо подсъдимия М. от неустановени по делото лица, явяващо се първопричина за посещението на органите на полицията на инкриминирания адрес и образуване на ДП № 1666/2018г. по описа на 04 РУ-СДВР, както и неговото състояние непосредствено след това, включително причинените му травми, транспортирането му до ВМА за оказване на медицинска помощ, се доказват от множество гласни доказателствени източници - показанията на свидетелите А., П., П. И., П., Я., обясненията на самия М. М., както и от наличните по делото медицински документи.

Анализирайки показанията на полицейските служители, посетили в различни моменти местопроизшествието, в съпоставка с показанията на свидетелите П., П. И., А., С.П., М.П., В.А., с основание първостепенният съд е достигнал до вярно заключение, че процесният апартамент е бил надлежно заключен от органите на реда в присъствието на А. и И., без да бъдат внасяни промени в заварената обстановка, като с цел запазване в първоначалния й вид са били осигурени постови до момента на последващото отваряне на жилището от нарочно осигурен ключар на 11.08.2018г. в присъствието на две поемни лица и длъжностно лице от Столична община, район „Триадица“. В този смисъл достъпът до жилището е бил под постоянно наблюдение и контрол и не е бил нарушаван според показанията на осъществилите го полицейски служители до 19.00 часа на 10.08.2018г., когато е стартирало претърсването и изземването в него. От същите се установява, че 20.45ч. на 09.08.2018г. до 07.00ч. на 10.08.2018г. на пост били И. А. и Т. Я., след което до 19.00ч. на 10.08.2018г. смяната застъпили С. И. и Ж. Г., заменени от Л. З. и И. А., които осъществили охраната до 02.00ч. на 11.08.2018г., когато след приключване на претърсването и изземване входната врата на апартамента била заключена с поставен от ключаря нов патрон и запечатана с лепенки с печат на 04 РУ- СДВР. Показанията на последните двама са носител на информация и относно началния момент на това процесуално следствено действие, присъстващите на него лица и начина на влизане в имота.

Не се установяват нарушения във връзка със запазване на местопроизшествието от момента, в който подсъдимият е напуснал жилището, за да бъде транспортиран до ВМА, до момента на влизане в него на групата за претърсване и изземване, с осигурен представител на Столична община и две поемни лица.

От показанията на свидетелите Я., П. и А. се изяснява и причината претърсването на апартамента да бъде осъществено именно по този ред, в отсъствието на подс.М., който в обясненията си не отрича, че не е предоставил ключ на полицейските служители, изтъквайки като причина за това две взаимно изключващи се обстоятелства - че го изгубил във ВМА респ. че го предал на свид. М. В.. От показанията на свид. Я. дадени в хода на съдебното следствие и тези приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК се установява фактът на довеждането на подсъдимият по време на поста му по охрана на жилището с цел отключването му, което обаче не е реализирано поради липсата на техническо средство за това, както и уведомяването на М. за намерението на разследващите на следващия ден да бъде осигурен ключар за отварянето на входната врата. С основание СГС се е доверил на тези му твърдения като намиращи се в кореспонденция със съобщеното от свид.В. П. при разпита му в съдебна фаза, както и с показанията на свид. П., приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК, според които подсъдимият първоначално отказал да осигури достъп до жилището си, интересувайки се дали има издадено съответно разрешение за претърсването му, а впоследствие вече пред входната врата на апартамента заявил, че е изгубил ключа от нея и не се чувства добре, поради което му е била връчена нарочна призовка с цел осигуряване присъствието му за провеждане на претърсване на следващия ден. По делото не се установява М. да е уведомил в този или в последващ момент органите на реда за наличието на ключ у свид.М. Г. или други лица от неговото обкръжение, които да осигурят достъп до имота. По делото липсват данни Г. да е предоставила, намиращия се у нея ключ за нуждите на разследването, въпреки заявената от нея готовност при разпита й в качеството на свидетел на 10.08.2018г., предхождащ по време проведеното претърсване и изземване. Фактът на ангажирането на ключар допълнително потвърждава извода, че органите на досъдебното производство не са разполагали с ключ от жилището на подсъдимия, тъй като в противен случай не биха прибягнали до ползването на услугите на такъв специалист, за да влязат в него.

Основателно първостепенният съд е приел, че без съществено значение е обстоятелството дали ключът е бил укрит или изгубен от подсъдимия, който надлежно е бил уведомен за предстоящото претърсване чрез връчване на призовка, което не се оспорва и от самия него, но въпреки това не само не се е явил, а е предприел активни действия по укриването си, незабавно прекратявайки лечението си в медицинското заведение и установявайки се на друг адрес, без да информира за това органите на досъдебното производство, което наложило провеждане на плануваното процесуално следствено действие именно по реда на чл.162 ал.2 НПК, в негово отсъствие, след получено разрешение по чл.161 ал.1 НПК.

По делото не е спорно, че на 09.08.2018г. след заключване на жилището, ключовете са били предадени на подсъдимия, намиращ се по това време във ВМА и до момента на отключването му от ключар на 11.08.2018г. достъп до него не е бил регистриран. Същевременно това поведение на М. само по себе си е индиция за знанието му за намиращите се в обитаваното от него жилище забранени от закона вещества и реалната опасност те да бъдат установени от разследващите при осигуряване на достъп до него. Същият е бил уведомен, че при липсата на съдействие от негова страна, ще бъдат предприети действия по принудително отключване на жилището с цел претърсването му, за датата и часа на което е бил надлежно информиран, като с неявяването си де факто сам се е поставил в невъзможност да присъства по време на провеждането му. В този смисъл с основание СГС е приел, че органите на досъдебното производство са пристъпили към процесуално следствени действия в жилището на подсъдимия, едва след като са му предоставили пълни процесуални гаранции за лично присъствие при желание от негова страна и за упражняване на правото му на защита още в този съвсем начален момент от разследването.

Детайлно и задълбочено първоинстанционният съд е изследвал и въпроса дали след отвеждане на М. по спешност във ВМА, предвид оставането на част от свидетелите в апартамента, местопроизшествието е било надлежно запазено в първоначалния му вид. Отговорът на този въпрос е наложителен и с оглед доводите на подсъдимия и защитата за съпричастност на трети лица към инкриминираните наркотични вещества.

Въззивната инстанция се съгласява изцяло със заключенията в мотивите към присъдата относно лицата, които освен М. като постоянен негов обитател, са разполагали с ключ от процесното жилище. Сред тях не попада свид.А., за когото подсъдимият излага предположения, че е осъществявал фактическа власт върху пакетчетата кокаин непосредствено преди оставянето им върху кухненския ширм, откъдето впоследствие са били иззети. Действително на 09.08.2018г. жилището на подсъдимия е било заключено в негово отсъствие, след отвеждането му във ВМА, в присъствието на свидетелите П. И. и Н.А., като последният е категоричен, че никога не е имал ключ от него. Тези му твърдения не са опровергават от резултатите от дактилоскопните и ДНК изследвания, както и от обясненията на самия М. и проведените очни ставки по делото.

Основателна е констатацията на първостепенният съд за налични противоречия между показанията на свидетелите П. И. и В. П. от една страна и свид. Н.А. от друга страна за това дали последният е държал лични вещи в апартамента на подсъдимия, включително такива, иззети при процесното претърсване и изземване. При разпита си в хода на първоинстанционното съдебно следствие свид.П. И. твърди, че разбирайки за намерението на присъстващите в жилището на подсъдимия полицаи да извършат претърсване в него, Н.А. започнал да обикаля, извадил „малки неща“ от чантичката си, подхвърляйки ги върху аспиратора в кухнята. В тази насока са и твърденията на свид. Вл.П. при разпита му в с.з. на 10.03.2021г. /„….почна да бърка по джобовете си и от джобовете си извади пакети, които ги хвърли върху абсорбатора на кухненския бокс..“/ и при проведената очна ставка с А. в с.з. 02.12.2021г. /“…хвърли някакъв найлонов плик върху абсорбатора в кухнята, но не мога да кажа какво имаше в него...“/, като именно оттам при извършеното претърсване са били иззети 9 броя полиетиленови пликчета, съдържащи бяло вещество, опаковани в хартиен плик, запечатан с етикет серия А 0227263 и СП 410 НЕКД – СДВР, изследвани като обекти от 1.1 – 1.9 по протокол № 19/НАР - 173 на НИК – МВР, за които е установено, че съдържат кокаин с процентно съдържание на активния компонент кокаин 35.10 %. Същевременно А. е категоричен, че няма връзка с тях и с останалите инкриминирани вещества, която му позиция е останала непроменена при проведените очни ставки с горепосочените двама свидетели. СГС се е доверил на тези му твърдения като достоверни, което мнение се споделя и от настоящата съдебна инстанция. Този свидетел не е имал свободен достъп до процесното жилище, не е разполагал с ключ от него като този факт не се оспорва и от самия подсъдим. От анализа на наличната доказателствена съвкупност може да бъде направен извод, че с такъв са разполагали свидетелите И. и П., а по отношение на свид.С. за това обстоятелство се наблюдава несъответствие в показанията на този свидетел от една страна и обясненията на М. и първоначалните показания на свид. П. И. от друга. При проведената очната ставка между А. и П.И., последният вече не е сигурен дали А. е разполагал с такъв ключ и не си спомня да го е видял да оставя нещо върху абсорбатора, както и въобще да е оставял „някакви вещи“ в апартамента, която непоследователност поставя под съмнение достоверността на първоначалните му твърдения. Първият съд е констатирал несигурност и в отговорите П. относно наличието на съвместна търговска дейност на подсъдимия и А., като отчитайки липсата на логика А. „да разполага с лична складова площ в жилището на подсъдимия, до което не е имал осигурен самостоятелен достъп с ключ“, основателно не ги е кредитирал. Наред с това не може да се игнорира и обстоятелството, че както П., така и И. твърдят, че оставяните от А. „кашони с някакви буркани с някакви течности“ към датата на инцидента вече не били налични в процесния апартамент, тъй като междувременно били изхвърлени от подсъдимия преди това, което довело до влошаване на отношенията между двамата.

Изводът за достоверност на заявеното от А. намира подкрепа и в заключението на ДНК експертиза № 20/ДНК-87/11.02.2020г., за наличие единствено на клетъчен материал на подсъдимия върху процесните 9 броя пликчета с кокаин. Върху тях не е установен клетъчен материал, произхождащ от други лица, поради което аргументирано СГС е приел, че същите могат да бъдат свързани само и единствено с подс.М.. Допълнителна аргументация в тази насока съдът е извел и от резултатите от експертните изследвания на останалите вещи, установени в непосредствена близост до същите – върху два броя сиви везни, 5 броя полиетиленови пликчета и карта с надпис „Лукойл”, също са установени следи от кокаин и клетъчен материал на подсъдимия, като единствено върху карта с надпис „Лукойл” е установена смес от клетъчен материал, недостатъчен за идентификационно изследване.

Същевременно СГС не се е доверил на показанията на свид. А. относно повода за срещата му с подсъдимия, като ненамиращи потвърждение в обясненията на М. и в доказателствата по делото. Тази част от показанията му обаче не касаят факти и обстоятелства от предмета на доказване, за разлика от друга част от тях, съдържаща сведения за начина, по който е напуснал процесния апартамент, като заявеното от него в хода на проведената очна ставка в с.з. на 12.04.2022г. е в корелация с отговорите на другия участник в нея - свид. П. И.. И двамата са категорични, че след проведените им разпити, напуснали жилището заедно с всички полицейските служители, които в тяхно присъствие го „затворили“, като отвън пред входната му врата била поставена охрана, а ключът останал в органите на реда. В показанията на друг свидетел по делото – В. П. се съдържа информация за вида на процесната входна врата - „специална врата и може да се отключи само с ключ“, като същият е категоричен, че при връщането им на място с подс.М. по настояване на полицаите, тя била заключена и на площадката пред нея стояли полицаи. В първата им част тези негови твърдения кореспондират на заявеното от свид.И. А. и Т. Я. при разпитите им на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК, и отразеното на снимка № 2 на входната врата от Албум, приложение към протокола за претърсване и изземване /л. 52 том 2 от ДП/, от която е видно че отварянето на същата от външна страна е невъзможно без използването на ключ, дори и в незаключено положение.

От доказателствата по делото не се установяват каквито и да е неправомерни, недобросъвестни действия на органите на реда или разследващите, насочени към изменение в първоначално заварената обстановка в апартамента, обект на претърсване и изземване, включително и след извеждането на подсъдимия от него. Показанията на нито един свидетел, включително и тези от неговия приятелски кръг, не съдържат подобни твърдения.

С нужното внимание и критичност са били обсъдени показанията на разпитаните по делото полицейски служители, които след коректна съпоставка помежду им и с останалия доказателствен материал са били приети за последователни, обективни, взаимно допълващи се и лишени от преднамереност и предубеденост.

Анализирайки показанията на свид.Я., в това число и относно състоянието и външния вид на подсъдимия, в съпоставка с показанията на свидетелите П., Б., съдържащи данни за присъствието на длъжностно лице от охранителна полиция, съдът аргументирано е приел, че запазването на местопроизшествието на практика е започнало непосредствено преди транспортирането на М. във ВМА и преди заключване на жилището му за нуждите на планираните процесуално-следствени действия, като по-късно постът пред входната врата бил подсилен и с присъствието на втори служител от охранителна полиция – свид.А., който от своя страна в показанията си, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК и поддържани от него пред СГС, също споделя личните си възприятия относно проведената беседа на оперативен работник с две лица, които преценени в съвкупност с останалите гласни доказателствени източници дават основание да се приеме, че се отнасят именно до Н. А. и П. И.. В тази насока са и показанията на свид.Я. за присъствието на още „две момчета”, кореспондиращи и на показанията на свидетелите П. И. и Н. А. за оставането им в жилището до момента на окончателното му напускане съвместно с полицейските служители по разпореждане на разследващия полицай, в който според показанията на А. и Я. останал ключа от входната врата. В показанията си от досъдебното производство, поддържани от тях в съдебната фаза, двамата разказват и за пристигането около 02.00 ч. същата нощ на дежурната група заедно с пострадалия, придружаван от негов приятел, и неосъщественото намерение за отваряне на жилището, именно поради липсата на ключове у подсъдимия, както и за уведомяването му, че на следващия ден ще бъде осигурен ключар.

Съобщените от тях факти, намират потвърждение в показанията на свид.П. и обясненията на подсъдимия.

Според показанията на свид.М. П. при пристигане на адреса около 22.30-23.00 часа заедно с колегата си О. Ш., заварили разследващият полицай П. и полицейските служители – Б. и Г.. В разговор Б. му споделил за забелязани от него на видими места в жилището наркотични вещества, които той също възприел, като по това време Г. „попълвал протокол“, седнал на масата в присъствието на две непознати за него лица, които не били от състава на МВР. Съдът не намира причина да се усъмни в обективността на тези му твърдения доколкото същите кореспондират на други гласни и писмени доказателствени източници - показанията на свидетелите Б., И., А. и отразеното в протокола за претърсване и изземване. Показанията на П. от досъдебната фаза, прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК, са носител на информация и за пребиваването на подсъдимия във ВМА, придружаващите го лица и поведението му, непосредствено след довеждане до знанието му за намерението на разследващите да извършат оглед на дома му в негово присъствие.

При разпита му в с.з. на 02.12.2021г. свид.Б. споделя за проведено с негово участие наблюдение на жилището на подсъдимия, няколко дни преди процесните събития по повод получена оперативна информация, че разпространява наркотични вещества, както и че на 09.08.2018г. бил уведомен от колегата му Г. за забелязани в апартамента наркотични вещества и оръжие, като в хода на проведената оперативната беседа едно от разпитаните от Г. две лица признало, че е употребило наркотици и предстояло тестването му с техническо средство, тъй като управлявало автомобил. Съпоставяйки тази информация с обстоятелството, че единствено свид.Н.А. бил пристигнал с управлявано от него МПС преди инцидента, СГС е приел, че става въпрос именно за него. Б. заявява, че придобил и лични впечатления за споделеното му от Г., забелязвайки в апартамента следи от употреба на наркотични вещества и два пистолета, като данни в тази насока се съдържат и в протокола от проведеното на следващия ден претърсване и изземване, за което от формална страна не се откриват причини да не бъде признат за годно доказателствено средство. Не възникват съмнения в пълноценното участие на вписаните в него две поемни лица и нарочно осигурения представител на СО, район „Триадица“, като наблюдатели на проведеното претърсване и изземване в жилището на М.. Не се установява същото да е било опорочено от грешки или нередности. Липсват данни за манипулации, които евентуално биха поставили под съмнение достоверността на резултатите от него, впрочем такива не се твърдят и от подсъдимия и неговата защита, което определя проведеното процесуално следствено действие като законосъобразно, а съответният за него протокол - за годен доказателствен източник. Валидността му не се влияе от начина по който разследващият орган е взел решение за извършването му и го е реализирал, а от това дали при провеждането му са спазени правилата на НПК. В случая от същите не се констатират отклонения. Извършването на претърсването и изземването, след получено разрешение от съда, е съобразено изцяло с разпоредбите на процесуалния закон. Присъствалите поемни лица и представител на СО, лично са възприели действията, обективирани в нарочно съставения протокол от разследващия орган, включително по намиране на иззетите вещества и предмети в процесното жилище. Правилно показанията им от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 НПК и тези, депозирани непосредствено пред първоинстанционния съд, са били ценени като надежден доказателствен източник. По делото не са налице данни, които да са дори индиция за съществуване на предубеденост у тях, което би внесло съмнение в достоверността на съобщената от тях информация. В хода на проведените разпити С. П., М. П. В. А. категорично потвърждават участието с и (съответно като поемни лица и представител на СО), удостоверено в нарочно съставения протокол, разказвайки за създадената организация, факта на присъствието си през цялото време, начина, по който е бил осигурен достъп до апартамента и изземването на намерените вещи, надлежно описвани и запечатвани пред тях. От приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК показания на свид. П. и П. се потвърждава и присъствието на служители на охранителна полиция преди започване на самото претърсване, пред входната врата на апартамента, която била отключена с помощта на ключар, което напълно кореспондира на заявеното от В.А. при разпита й в с.з на 08.06.2021г. и на показанията на свидетелите З. и А.. Въз основа на отразеното в протокола за претърсване и изземване, основателно СГС е приел, че вътрешните помещения в жилището не са били заключени към момента на провеждането му и в този смисъл, като изолирани и доказателствено неподкрепени е преценил твърденията на свид.Б. за липса на свободен достъп до едно от тях, които същевременно са получили и логично обяснение в мотивите, в контекста на заявеното от свид.В. П., че кабинетът в жилището бил заключван, но ключът оставал на бравата на вратата.

Иззетите веществени доказателства са били обект на изследване, като изготвените по делото експертни заключения са били надлежно приобщени по делото от първостепенният съд, като изхождащи от вещи лица, притежаващи нужните за поставените задачи квалификация, специални знания и професионален опит в съответната научна област, и относими към предмета на доказване, а след подробното им обсъждане в мотивите към присъдата са били кредитирани като допринасящи за разкриване на обективната истина.

Според заключението на съдебнопсихиатричната експертиза при подс. М. е констатирана вредна употреба на кокаин без прояви на зависимост /съобщил е за епизодична употреба на кокаин/. Същият е без интелектуален дефицит, който да определя по болестен механизъм поведението му и да е пречка за правилната му фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране. Личностовата му структура е хармонична, като няма основания да се коментира дисхармоничност в смисъла на личностово разстройство /психопатия/. По време на инкриминираното деяние липсват данни да се е намирал в краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието и загуба на поведенчески контрол по смисъла на чл.33 НК, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не възникват съмнения и в годността му да участва в наказателното производство и при желание да дава достоверни обяснения.

СГС основателно е приел, че веществените доказателства, обект на физико-химичните, дактилоскопните и ДНК експертизи в различна последователност са били предадени на вещите лица по начин, гарантиращ запазването им в процеса на съхранение в първоначалното им състояние и вид.

От заключенията на назначените и изготвени по делото три физико- химични експертизи се установяват вида и количествата на иззетите от жилището на подсъдимия наркотични вещества (кокаин, хероин, метамфетамин и амфетамин), прекурсори за производство на висорисково наркотично вещество метамфетамин (ацетон, тулоен, солна киселина, ефедрин) и материали за синтез на високорисково наркотично вещество метамфетамин (червен фофор, фосфорна киселина, натриева основа, етанол). Всички инкриминирани наркотични вещества са високорискови, поставени под контрол в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 ал.2 от ЗКНВП. Ацетонът, тулоенът и солната киселина са поставени под контрол по ЗКНВП като прекурсори съгласно Регламент на ЕС № 273/2004г., изм. с Решение 1258 от 2013г. на ЕП и СЕС- категория 3. Ефедринът е поставен под контрол съгласно чл.3 ал.4 от ЗКНВП в списъка на Категория 1 на Приложение1 на Регламент на ЕС № 273/2004г., изм. с Решение 1258 от 2013г. на ЕП и СЕС. Според становището на вещите лица на база получените резултати от изследванията някои от обектите могат да участват в схема за синтез на наркотичното вещество метамфетамин по т.нар. метод на редукция на ефедрин/ псевдоефедрин като прекурсор чрез нагряване в присъствието на йодоводородна киселина. Прекурсорът ефедрин/псевдоефедрин може да се получи при извличането му /пречистване/ най-често лекарствени форма таблетки или ампули /обект №6/, с помощта на вода, натриева основа и разтворител, използвани и на следващите етапи от синтеза, като за този етап не се изисква специално оборудване и често се ползват обикновени пвц бутилки, домакинска посуда, каквито са иззети от дома на М.. В стадия на редукция на прекурсора ефедрин/псевдоефедрин до метамфетамин се използва йодоводородна киселина, която се получава след добавянето на предварително приготвен разтвор на червен фосфор / обект № 4.16 и обект№ 4.15/ в присъствие на фосфорна киселина / обект № 4.20/ като се смесват във водна среда. Получената киселина се добавя към прекурсора като излишъкът от фосфор се отделя чрез филтруване чрез помощта на обикновени филтри или памук с домакински фунии и цедки. При реакцията на ефедрин/псевдоефедрин с йодоводородна киселина се получава метамфетамин база. Процесът се извършва при нагряване в стъклени съдове, като за извличане на полученият метамфетамин от реакционната смес се добавя натриева основа / обекти № 4.13 и №4.16/ и се ползват разтворители съдържащи толуол/ толуен, а за пречистването му ацетон, етер, етанол, изопропанол и др. /обекти №№ 4.1; 2.12; 4.17; 4.18 и № 9/. Крайният продукт /готов за предлагане на нелегалния пазар/ под формата на сол - хидрохлорид или сулфат се получава като синтезираният продукт под формата на база се третира със сярна или солна киселина /обект № 4.19/, след което се отделя от сместа, суши се и има форма на кристали. Сушенето може да се извършва в плоски съдове, най-често домакински тави, при което може да се използват различни техники на нагряване. За осъществяване на така описаните процеси е необходимо лабораторно оборудване, част от което могат да се считат иззетата от дома на подсъдимия стъклария / обекти № 4-3 и № 4-4/, маркучи и тапи /обекти № 4-9 и № 4-11/, фунии и цедки / обекти № № 4-5; 4-6; 4-7/. За предлагане на нелегалния пазар наркотичните вещества могат да бъдат смесени /„разредени“/ с различни вещества като кофеин, ацетаминофен/ парацетамол, метилсулфонилметан /ДСМ, МСМ/, лидокаин, левамизол, фенацетин и тетрамизол /обекти № 8.1, № 10 и № 11-4 по Протокол за извършена експертиза № 19/ НАР- 171, както и обекти №№ 4; 6-1; 6-2; 6-3; 8- 3; 11-1 и 11-3 по Протокол за извършена експертиза № 19/ НАР- 173/.

Стойността на инкриминираните наркотични вещества, прекурсори и материали за производство на наркотични вещества е надлежно установена от изготвените съдебно оценителна експертиза, допълнителна такава и приетата в съдебната фаза на процеса съдебно - икономическа експертиза /коригираща/, като въз основа на последната в с.з. на 12.04.2022г. прокурорът е направил изменение на обвинение по реда на чл.287 НПК, което е било допуснато от съда.

При извършването на дактилоскопна експертиза по протокол № 19/ДКТ - 53 / л. 44-50 том 3 от ДП/ са открити 2бр. годни за идентификация дактилоскопни следи, съответно върху предна страна на картонена кутия с надпис Ефедрин /част от обект№ 8/ и върху горна част на стъклена бутилка с етикет Ацетон /част от обект № 10/, първата от които е негодна за проверка, а втората е годна за масова проверка, като в резултат на сравнително изследване е установена идентичност със средния пръст на лявата ръка на свид.Е. И., от показанията на който се установява, че при посещение в дома на подсъдимия му помогнал „да подреди едни стъклени бутилки в пластмасов контейнер“.

Според заключението на дактилоскопна експертиза по протокол № 19/ДКТ - 56 /л. 57- 63 том 3 от ДП/ по представените за изследване обекти единствено върху 1бр. полиетиленов плик /част от обект № 6/ е открита 1бр. годна за идентикация пръстова дактилоскопна следа.

Видно от протокол № 19/ДКТ - 49 на ЦЕКИ на НИК - МВР / л. 86-91 том 3 от ДП/ върху представения за изследване обект № 3 книга със заглавие „CANNABIS COMPANION” са открити 5бр. годни за идентификация дактилоскопни следи / 4бр. пръстови и 1 бр. дланова/.

От заключението по протокол № 19/ДКТ – 317 от 11.12.2019г. / л. 58-60 том 4 от ДП/ се установява, че годните дактилоскопни следи от Протокол № 19/ДКТ - 49 от 21.02.2019г.; протокол № 19/ДКТ – 53 от 26.02.2019г. и по протокол № 19/ДКТ – 56 от 06.03.2019г. не са идентични с дактилоскопните отпечатъци на подс.М. и свид.П. И., а според заключението по протокол № 21/ ДКТ-268 /л.717-718 от нохд № 1768/2020г. / същите не са идентични и с дактилоскопните отпечатъци на свид.Н. А.. Според протокол за извършена експертиза № 20/ДНК-87/11.02.2020г. (л. 80-л.86, том 4 ДП) по деветте пликчета с шлиц (общо обект от 1.1. до обект 1.9. по протокол № 19/НАР-173/28.02.2019г.), съдържащи кокаин е установен клетъчен материал, съвпадащ с ДНК профила на подсъдимия, изследван с експертиза № 20/ ДНК - 68/06.02.2020г. Такъв е установен и по стъклена рамка със златист кант / обект № 4/, черна кутия / обект№6/, метална лъжичка с дълга дръжка /обект№7/, прозрачни полиетиленови пликчета / обект № 9/ и 2 бр. стъклена рамки за снимка със златист кант /обект №12/. По останалите изследвани обекти 2 бр. полиетиленови пликчета с цип / обекти № 2 и 5 /, метална лъжичка / обект № 3/, овална стъклена купа / обект №8/, стъклена купичка / обект №10/ и 1бр. прозрачно полиетиленово пликче / обект №11/ са установени смеси от клетъчен материал от две и повече лица с ниски и много ниски нива, които не могат да послужат за идентификационно изследване.

Според заключението на вещите лица извършили експертиза № 20/ДНК - 83 /л. 95 - 104 том 4 от ДП/ изследвания клетъчен материал по 2 бр. стъклени купички/ обект № 4/; 3 бр. малки електронни везни / обекти №№ 6, 7, 11/ 5 бр. прозрачни полиетиленови пликчета с цип / обект № 9/, голяма електронна везна / обект № 12/; електронна везна – лъжица „Silver Crest“ /обект №13/; кафемелачка с надпис „SENCOR“ /обект № 14/; книга със заглавие „CANNABIS COMPANION” / обект №15/ също произхожда от подс.М.. За обекти № 1, 2, 3, 16 и 17 / стъклена плочка, метална лъжица, черна сламка и част от черна сламка, част от черна сламка обвита в сиво тиксо и метална пинсета и малка електронна везна/ са установени близки смеси на клетъчен материал, в които алелите с относително по-висок интензитет съвпадат с алелите на съответните локуси в ДНК профила на подсъдимия. По-голямата част от изследвания клетъчен материал по тях произхожда от подсъдимия, а останалите алели в анализираните смеси могат да бъдат сравнявани с алелите от ДНК профила на друго конкретно представено/и лице/а.

За обекти № № 8, 10, 18, 19 (пластика „Лукойл”, бяла чиния, черна пластмасова мерителна лъжица и 5 бр. прозрачни полиетиленови пликчета са установени смеси от клетъчен материал с ниски и много ниски нива, които не могат да послужат за идентификационно изследване, както и установените един-два алела в част от локусите с много нисък интензитет за метален елемент с надпис „14“ / обект№ 5/.

Според отразеното в протокол за извършена експертиза № 20/ДНК - 82 /л. 112 - 119 том 4 от ДП/ по обект № 1 (бяла предпазна маска), обект № 6 (червена капачка с надпис „Coca Cola”) и обект № 8 (зелена бутилка с фолио като капачка с пробита тръбичка) е установен клетъчен материал произхождащ от подсъдимия. За бутилка от минерална вода с фолио като капачка, пробита с тръбичка/обект № 5/ е определен втори ДНК профил на лице от мъжки пол, който не съвпада с профил на лице или биологична следа, регистрирани в Националната ДНК база данни към момента.

Върху иззетите 7 бр. стъклени пипети /обект № 2/, бяла пластмасова кутия с надпис “Кофеин” /обект № 13/, кутия с надпис „Efedrin Hidroklorur 0, 05g /обект № 14/ са установени смеси от клетъчен материал от две и повече от две лица с ниски и много ниски нива, които не могат да послужат за идентификационно изследване, както и установените единични алели в отделни локуси за обект № 3/зелена бутилка от 500 мл с червена капачка/, обект № 4 /бутилка от 500 мл с етикет „Coca Cola” и сива капачка/, обект № 7 /плик с бяло вещество/, обект № 9 / бутилка с надпис „Сироп от бъз плод 500 мл” /, обект № 11 /бутилка с надпис „Солна киселина чиста/, обект № 12 /тъмно кафяво стъклено шише с гутатор.

Съобразявайки резултатите от експертните изследвания правилно СГС не се е доверил, като доказателствено неподкрепени, на твърденията на подсъдимия, че част от инкриминираните високорискови наркотични вещества /хероин и амфетамин/ са на М. Г., оценявайки ги в светлината на показанията на тази свидетелка, приобщени по реда на чл.281 ал. 5 вр. ал.1 т.4 пр.1 НПК, и констатациите отразени в протокола, материализиращ проведеното претърсване и изземване. Инкриминираните количества хероин и амфетамин са иззети от чекмедже на шкафче под бюро, разположено в работния кабинет на жилището, като върху пликчетата, в които са били съхранявани е установен само клетъчен материал, идентичен с ДНК профила на подсъдимия, като в непосредствена близост до тях, в съседно чекмедже на същото шкафче са иззети и множество самозалепващи се пликчета с размери 5х5см, както и плик с 8, 62 гр. бяло вещество на кристали, съдържащо метамфетамин 0, 6% и кокаин 0, 3%. Обясненията на подсъдимия, че процесните амфетамин и хероин, са били оставени на съхранение в дома му от М.Г., по своята същност представляват своеобразно признание за знанието му относно вида и естеството им, като с оставянето им в негово владение, същият на практика е осъществил и фактическа власт върху тях под формата на изпълнителното деяние „държане“, още повече че не се установява Г. да е имала свободен достъп до апартамента, доколкото не е притежавала ключ от него преди 09.08.2018г., както и да е използвала този, който твърди, че й е бил предаден от подсъдимия по време на престоя му във ВМА, когато жилището вече е било надлежно охранявано и не е бил регистриран какъвто и да е опит за достъп до него. Всъщност тези му твърдения за съпричастност на Г. към въпросните наркотични вещества, не намират потвърждение в други доказателства по делото, остават изолирани и не могат да бъдат третирани по друг начин освен като израз на неговата защитна теза. Като допълнителен аргумент въззивната инстанция съобрази обстоятелството, че за първи път твърдения в тази насока М. излага в обясненията си пред СГС, едва след неуспешните опити за призоваване на Г., които поддържаше и в обясненията си пред САС, с уточнението, че тези наркотици били оставени от свидетелката в дома му да ги пази няколко месеца преди случая, но били предназначени само за нейна лична консумация. От иззетата от дома на подсъдимия кафемелачка, върху която отново е установен само негов клетъчен материал, по експертен път е отделено вещество с тегло 1, 11 гр., съдържащо амфетамин 1, 8%, кокаин 0, 6%, тетрамизол, метилсулфонилметан и кофеин, като с основание първият съд е приел, че обективните данни за разреждане на амфетамина с други вещества, както и съхранението на не малки количества от него със значително по-високи стойности на активния компонент – 13, 70 %, обуславя извод за съществуването на специална цел по чл.354а ал.1 НК. Допълнителен аргумент в тази насока внасят и иззетите от хола в жилището вещи, съдържащи следи за употреба на наркотични вещества и от други лица, различни от подсъдимия - две черни сламки, съдържащи следи от кокаин, амфетамин, левамизол и кофеин, като върху тях наред с клетъчен материал, произхождащ от подсъдимия е установен и клетъчен материал, произхождащ от други лица. В стремежа си да се разграничи от иззетите от дома му наркотични вещества, прекурсори и материали за производство на метамфетамин, подсъдимият твърди и за консумация на метамфетамин, закупен и донесен в апартамента му от „Т.“, но отрича да е знаел какво е съдържанието и предназначението на иззетите „шишета и т.н.“. Същевременно обяснява „следите от наркотични вещества по останалите съдове“ като „останали от някакви събирания с жени, мъже, познати, даже с всички изброени по делото“, на които консумирали „най–вече кокаин“, с който се снабдявал от Н.А., като тези му твърдения пред въззивната инстанция влизат в явно противоречие с изявлението му в с.з. на 12.04.2022г. пред СГС: „Искам да кажа аз бях тежко зависим наркоман, това съм го излекувал, един милиграм не е имало в нас кокаин.“ В този смисъл с основание е била приета за незаслужаваща доверие предлаганата от защитата и подсъдимия теза, изключваща личната му наказателна отговорност. По опаковките на част от инкриминираните наркотични вещества е установен клетъчен материал, произхождащ от него, а друга част са открити в непосредствена близост до вещи, върху които също по експертен път е установен клетъчен материал, съвпадащ с ДНК профила му /напр. електронни везни, рамки за снимки, пинсета, книга/.

Правилно СГС е отделил от относимата доказателствена съвкупност заключенията на експертизите, касаещи иззетите от жилището на подсъдимия оръжия и боеприпаси, които не са предмет на повдигнатото обвинение.

В хода на извършената инстанционна проверка не бяха констатирани други допуснати процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствения материал, на основата на който е било формирано заключение за авторството и вината на подсъдимия, извън констатираните по- горе, касаещи конкретно посочените свидетелски показания, които бяха изключени от САС от доказателствената съвкупност по изложените вече съображения, като това не променя фактически констатации и направените изводи в мотивите за доказаност на обвинителната теза. СГС не може да бъде упрекнат в повърхностен подход, доколкото надлежно е обсъдил и съпоставил информацията, съдържаща се в останалите доказателствени източници, подхождайки както индивидуално към всеки един от тях, така и във взаимната им връзка и логическа цялост. Анализирал ги е задълбочено и коректно, в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Не се констатират превратно интерпретирани, пренебрегнати или фаворизирани доказателства, както във вреда на подсъдимия, така и в подкрепа само на обвинителната теза. Инкорпорираните доказателства и доказателствени средства са оценени с оглед тяхното действително съдържание и информативност, като в контекста на същите е бил даден убедителен и законосъобразен отговор на релевираните от защитата възражения. Всички обстоятелства по делото са били изследвани обективно, всестранно и пълно и именно въз основа на съвкупната доказателствена оценка и закона, първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение, аргументирайки го в мотивите си, които по съдържание напълно отговарят на заложения от закона процесуален стандарт. В този смисъл отправените от защитата забележки и възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и липса на мотиви са изцяло неоснователни.

Този съдебен състав също намира за доказан по категоричен и несъмнен начин факта на държане от страна на М. на инкриминирани високорисковите наркотични вещества, прекурсори и материали за производство на метамфетамин. Според установената трайна съдебна практика за осъществяване на изпълнителното деяние под формата „държане“ не е необходимо фактическата власт да е реализирана чрез постоянни фактически действия, достатъчно е да е налице обективна възможност за такива действия, което от своя страна обективира наличието на фактическа власт върху инкриминираните вещества, като няма значение какво е намерението на дееца - той може да ги държи за себе си или за трето лице. Осъществяването на престъпния състав в тази форма на изпълнителното деяние е на формално извършване – довършено е с установяване на фактическа власт от страна на дееца, като по този начин се нарушава регламентирания в ЗКНВП режим по отношение на дейностите с наркотични вещества и прекурсорите. Чрез надлежни физико-химични изследвания е доказано, че иззетите вещества са високорискови наркотични вещества (кокаин, хероин, метамфетамин и амфетамин) и прекурсори, поставени под такъв контрол, като по делото не се установява подсъдимият да е разполагал с издадено разрешение по ЗКНВП. Безусловно е установена връзката му с апартамента, в който са намерени процесните вещества, в качеството му на постоянен обитател на същия.

Наред с тях са открити и уреди, ползвани за отмерване и дозиране– напр. множество везни, лъжички, кафемелачка, полиетиленови пликчета и др., като местонахождението и видът им показва, че са били оставени там от постоянния обитател на жилището в лицето на М.. В този смисъл не е от съществено значение, че не по всички изследвани веществени доказателства е открит негов клетъчен материал, доколкото това само по себе си не изключва контакта и досега му с тях. Поведението му на 09.08.2018г., потвърждава знанието му за намиращите се в дома му наркотични вещества, прекурсори и материали за синтез на такива, и за липсата на съответно разрешение по ЗКНВП за тяхното държане, като същото е било насочено именно към осуетяване провеждането на претърсване в дома му, при което те да бъдат установени от органите на реда.

Налице е и съставомерната цел за разпространение, като въззивната инстанция категорично не се споделя възраженията на защитата за нейната недоказаност. Предназначението на инкриминираните наркотици за разпространение се потвърждава убедително от тяхното количество, видово разнообразие, обща парична стойност, разпределянето на дози и начин на пакетиране на една част от тях, от иззетите множество спейсбеци, служещи за опаковане на отделните дози, както и от наличието на количества наркотични вещества със значително по-висока концентрация на активния компонент, съхранявани отделно от дозираните такива, в помещение обособено като работен кабинет, откриването на вещи, ползвани за измерване и приготвяне на дози за прием – везни, лъжички, кафемелачка, полиетиленови пликчета със следи от наркотични вещества и др. При тези обстоятелства нелогично е да се приеме, че те са били предназначени единствено за лична употреба, дори и при констатираната при подсъдимия употреба на кокаин без прояви на зависимост. За съставомерността на деянието не е необходимо тази цел да е реализирана, като е достатъчно тя да е съществувала в съзнанието на дееца, независимо дали се отнася до намерение за възмездно или безвъзмездно разпространение /Решение № 15/12.01.2023г. по н.д. № 800/2022 г., I н.о., ВКС; Решение № 128/2018 г. по н.д. № 568/2018 г., ІІІ н.о, ВКС/ От субективна страна е налице пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, че без надлежно разрешение и с цел разпространение, държи забранени от закона високорискови наркотични вещества, прекурсори и материали за производство на метамфетамин, и то след като вече е бил ефективно осъждан за същото по вид престъпление, като е предвиждал и е желаел настъпването на общественоопасните последици, като именно установените по делото факти и конкретната деятелност на М. обективират знанието му за вида и предназначението на процесните вещества.

Неправилно обаче СГС е възприел безкритично обвинителната теза и е осъдил подсъдимия за две отделни престъпления. В действителност деянието се отнася до държане по едно и също време на високорискови наркотични вещества и прекурсори в едно и също жилище и с една и съща цел т.е. касае се не за две отделни престъпления, а за една и съща дейност - единна и неразделна, осъществява до момента на разкриването й от органите на реда, макар и фактическата му власт да е включвала едновременно високорискови наркотични вещества, прекурсори и материали, предназначени за производство на вещество от този вид. Фактологията по делото предпоставя извод за държане на всички инкриминирани вещества общо, поради което този съдебен състав приема, че се касае само за едно престъпно деяние, а не за две отделни такива /виж Решение № 286/2019г. по н.д. № 1092/2018г., ІІ н.о. на ВКС; Решение № 135/2019г. ІІІ н.о. на ВКС/. М. е признат за виновен за държане на високорискови наркотични вещества (кокаин, хероин, амфетамин и метамфетамин– в различни количества), както и за държане на прекурсори и материали за синтез на метамфетамин, на различни места в дома си, осъществени по едно и също време, които са били обособени като две самостоятелни престъпни деяния, но всъщност предметът на престъпление е един и същ, независимо от видовото разнообразие на държаните наркотични вещества, прекурсори и материали за производство на наркотични вещества, като по-тежката наказателна отговорност за държане на високорискови наркотични вещества поглъща по-леката – за държане на прекурсори и материали за производство на наркотични вещества, след като тази форма на изпълнително деяние се осъществява едновременно за различните обекти. Тази квалификация всъщност се явява и по-благоприятна за дееца, тъй като редуцира изпълнителната му деятелност само до едно деяние, като в този смисъл са налице законовите основания за изменение на присъдата в тази част, в каквато насока са както направеното с въззивната жалба искане, поддържано в съдебно заседание от защитата, така и изразеното становище в пледоарията на представителя на САП. Коректността изисква да се посочи, че по този въпрос практиката на ВКС не е еднопосочна и последователна, както с основание е отбелязал и първостепенният съд. Наред с посочената по-горе такава, съществуват и касационните произнасяния в смисъла приет от СГС, както и други такива, застъпващи тезата, че е налице продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26 НК. В случая е очевидно, че не се касае за две отделни деяния, разделени помежду си във времето, извършени през непродължителен период от време, формиращи в своята цялост едно продължавано престъпление /Решение №70/15.04.2016 по дело №160/2016 г. II н.о. на ВКС/, а само за едно деяние, покриващо всички съставомерни признаци на чл.354а ал.1 НК в обективно и субективно отношение. С оглед разпоредбата на чл.337 ал.1 т.2 НПК така допуснатата от СГС непрецизност няма пречка да бъде преодоляна чрез коригиране на присъдата от въззивната инстанция в тази й част.

Предишното осъждане на подс.М. за тежко умишлено престъпление по чл.354а ал.2 изр.1 вр. ал.1 пр.4 алт.1 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева със споразумение № 164/ 18.10.2012 г. по нохд № 4825/2012 г. по описа на СГС, НО, 19 състав, несъмнено обуславя прилагането на квалифициращия признак „опасен рецидив“ по чл.354а ал. 2 изр.2 т. 4 вр. чл.29 ал.1 б. „а” НК, тъй като с определение от 02.08.2013г., в сила от 09.08.2013г. той е бил освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 месеца и 17 дни, изтекъл на 26.11.2013г., като към момента на извършване на настоящата престъпна проява, не е бил изтекъл срокът по чл.30 ал.2 вр. ал.1 НК.

С присъдата наказателната отговорност на подсъдимия е била индивидуализирана при условията на чл.54 НК, поради отсъствието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като единствени такива са съобразени младата му възраст и данните за влошеното му здравословно състояние. Въззивната инстанция намира за нужно да посочи, че възрастта на М., надхвърляща 40 години към момента на престъпното му поведение, не може да бъде определена като „млада“, а наред с това по делото липсват данни за влошаване на здравния му статус, налагащи третирането му като обстоятелство от тази категория.

Същевременно не е била обект на изследване продължителността на наказателното производство като фактор, който би могъл да бъде отчетен в тази насока, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност и в хода на същото не се наблюдава некоректно процесуално поведение от страна на подсъдимото лице, насочено към осуетяване на разглеждането и решаването му. Тази продължителност (на досъдебното производство и две съдебни инстанции) е в рамките на 4 години и 7 месеца, и следва да бъде съобразена като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не може да бъде приета за прекомерна до степен на изключително такова, което да обоснове приложението на чл.55 ал.1 т.1 НК.

Предходното осъждане на подсъдимия законосъобразно не е било поставено в групата на отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй като в случая изпълва съдържанието на квалифициращия признак „опасен рецидив“. Няма спор, че отразените в справката за съдимост две условни осъждания за престъпления по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК, от 03.02.2021г. и 09.03.2021г., са последващи и не са били факт към момента на процесните събития. Видно от представеното от прокурора, одобрено от СНС /закрит/ по нохд № 2027/2022г. споразумение от 11.07.2022г. е налице и трето последващо санкциониране, в изпълнение на което понастоящем М.М. изтърпява общо наказание в размер на две години лишаване от свобода за извършени седем престъпления по чл.354а ал.1 и 2 НК и едно по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК в периода началото на 2021г. - 09.02.2022г., което САС съобрази единствено в насока характеристични данни, сочещи на утвърдена склонност към извършване на престъпления от този вид, доколкото това осъждане се отнася за деяния, реализирани от него при вече образувано наказателно производство по настоящия казус, след привличането му в качеството на обвиняем.

Решаващо значение при санкционирането на М. първостепенният съд е отдал на конкретната обществена опасност на деянията, като основателно е обърнал внимание на количеството, стойността, разнообразието и вида на инкриминираните наркотични вещества (всички от типа на т.нар. „тежка дрога”, имаща значително по-опасно въздействие върху човешкото здраве ), високата концентрация на активния компонент в тези, открити в работния кабинет на подсъдимия, както и наличните данни за употреба на наркотици в процесното жилище от повече от едно лице, като за престъплението чл. 354а ал. 2 изр.2 т. 4 вр. ал. 1 изр.1 пр.4 алт.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а” НК е определил наказание над законовия минимум от 5 години „лишаване от свобода” и глоба в размер на 20 000 лева, а именно в размер на 8 години „лишаване от свобода” и глоба в размер на 30 000 лева.

За второто престъпление по чл.354 а ал.2 изр.2 т.4 вр. ал.1 изр.2 пр. 3 и 1 вр. чл.29 ал.1 б.„а”НК е отчетено, че синтезът е бил осъществяван само за едно от откритите в жилището на подсъдимия високорискови наркотични вещества– метамфетамин, и то без специално оборудване т.е. за тази производствена дейност не са били нужни специална подготовка и значителни инвестиции, като стойността на инкриминираните прекурсори и материали е изключително ниска, и липсват данни за конкретното количество метамфетамин, което би могло да се произведе от тях. В този смисъл за справедливо е било прието санкционирането с лишаване от свобода в минималния размер от 5 години и с глоба в размер на 20 000 лева.

С оглед аргументираното по-горе становище за необходимост от преквалификация на двете престъпления в едно престъпление, се налага да бъде извършена корекция и в тази част на присъдата, като липсата на подаден въззивен протест не позволява надвишаване размера на вече определените санкции. Същевременно, както вече бе отбелязано продължителността на наказателното производство също следва да бъде взета предвид при индивидуализиране на отговорността му наред с гореизложените релевантни обстоятелства. Целите на наказателна репресия са насочени както към личното поправяне и превъзпитаване на дееца за спазване на установения в страната правов ред, така и към предупредителното и възпитателно въздействие спрямо останалите членове на обществото, още повече с оглед тревожната тенденция на разпространение на този вид престъпни прояви, засягащи здравето, а в не малко случаи и живота на лицата, развиващи наркотична зависимост. В този смисъл санкции в размер на шест години лишаване от свобода, което съгласно в нормата на чл.57 ал.1 т.2, б. „а“ ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, и глоба в размер на тридесет хиляди лева, съобразен с обществената опасност, тежестта на извършеното и имущественото положение на М., този въззивен състав намира за достатъчно строги да удовлетворят изискванията на чл.36 ал.1 НК. Същите ще осигурят реална възможност на подсъдимия в един немалък период от време в условията на социална изолация да преосмисли поведението и начина си на живот и да се поправи, като едновременно с това ще способстват за превантивното психическо въздействие върху други неустойчиви членове на обществото ни. От така наложеното наказание лишаване от свобода на основание чл.59 ал.1 НК следва да бъде приспаднато времето, през което М.М. е бил задържан и спрямо него е прилагана мярка за неотклонение „домашен арест“, което СГС е пропуснал да направи.

Необходимостта от изменение на присъдата, предвид изложените по- горе съображения за отсъствието на съвкупност от престъпления, предполага и отмяната й в частта за приложението на разпоредбата на чл.23 НК.

Законосъобразно първоинстанционният съдебен състав е процедирал по отношение на веществените доказателства по делото. Нe се налагат промени в произнасянето на СГС и в частта относно разноските, които на основание чл.189 ал.3 НПК, предвид изхода на делото, са били възложени в тежест на подсъдимото лице.

Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т.2 вр. чл.334 т.3 НПК, САС