Решение № 38920 от 23.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7156/2025 г.

Производството е по реда на чл.25, ал.3 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) вр. чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба на Т. А., подадена чрез адв.Г. от АК-Хасково, срещу Разпореждане за насочване на храни №26052-02/29.05.2025г. на главен инспектор в Отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ-Хасково. В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен като издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. В съдебно заседание, жалбоподателят Т. А., р.пр., не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище от процесуалния му представител адв.Г., се поддържа жалбата и се твърди и нищожност на оспорения акт, като издаден от некомпетентен орган. Претендират се направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение за оказаната по делото безплатна адвокатска помощ. Ответникът по жалбата – главен инспектор в Отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ-Хасково, чрез юриск.М. в съд.з. и в представени от него становище и писмена защита по делото, оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна: Видно от Констативен протокол от 29.09.2025г. и Акт за установяване на администартивно нарушение №107-2025г. от 29.09.2025г., съставени от инспектори „Контрол на храните“ при ОДБХ-Хасково, на 29.05.2025 г. в [населено място], при извършена от тях във връзка с постъпил оперативен сигнал физическа проверка, съвместно с представители на Икономическа полиция при ОД на МВР - Хасково, на автобус с per. номер 34 MFF 137, находящ се пред РУ на МВР-Свиленград, община Свиленград, област Хасково, е установено, че Т. А. извършва дейност по дистрибуция (по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на Закона за храните) на храни, изразяваща се във внос, транспорт и съхранение с цел продажба, без да има извършена регистрация и без да е вписан в регистъра на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване по чл.24, ал.1 от Закона за храните. При проверката е констатирано, че на 29.05.2025г. Т. А. е внесъл от Република [държава] през ГКПП „Капитан Андреево“ в [държава] храни от животински произход, без документи за произход, без етикети на български език и с нарушена хладилна верига на съхранение, предназначени за дистрибуция в Република [държава]. В момента на проверката, извършена пред сградата на РУ на МВР-Свиленград, находяща се в [населено място], [улица], в присъствие на лицето Т. А., е констатирано наличие на следните храни от животински произход, а именно: овчи опашки, в общо количество 700 кг, и млечен продукт - йогурт, в общо количество 300 кг, които се съхраняват в автобус с per. номер 34 MFF 137. По данни на Т. А., храните са негова собственост и са предназначени за продажба в Република [държава]. С оспореното Разпореждане за насочване на храни №26052-02/29.05.2025г., издадено от главен инспектор в Отдел „Контрол на храните“ в ОДБХ-Хасково, на основание чл. 24, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига и чл. 138, параграф 2, букви "г" и "ж" от Регламент (ЕС) 2017/625, е разпоредено унищожаване на 13 кашона с млечни продукти-300кг. и 20 кашона овчи опашки-700кг., поради следните причини: стоката е без придружаващи документи за произход, без етикети на български език, и се транспортира при нетемпературен режим. Разпореждането за насочване е връчено на жалбоподателя на 29.05.2025, като жалбата срещу него до директора на ОДБХ-Хасково е подадена на 11.06.2025г., а предвид липсата на произнасяне по жалбата от директора на ОДБХ-Хасково, на 03.07.2025г. е подадена и жалба до АССГ. При така установеното от фактическа страна, Съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 АПК, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима. По съществото й, съдът взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625. Според чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ, мерките по чл. 24, ал. 1 от същия закон се прилагат с разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол - по чл. 138, параграф 2, букви "г", "ж" и "и" от Регламент (EС) 2017/625. В Регламента е делегирана компетентност на държавите – членки на ЕС да определят органите, които осъществяват държавната политика, официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига; органите, осъществяващи оценка на риска по агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната верига; общите изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига на територията на държавите-членки и специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храните на територията на държавите-членки. Тези органи са определени на национално ниво в Законът за управление на агрохранителната верига ( чл. 1 от ЗУАВ ), като за целите на ЗУАВ се прилагат определенията от Регламент (ЕС) 2017/625 ( § 2 от ДР на ЗУАВ ). Определение за понятието "официален контрол" е дадено в чл. 2 от Регламента и се свежда до следното: дейности, извършвани от компетентните органи или от органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които са били делегирани определени задачи в съответствие с настоящия регламент, с цел да се провери: дали операторите спазват регламента и правилата, посочени в член 1, параграф 2; и дали животните или стоките отговарят на изискванията, установени с посочените в член 1, § 2 правила. "Компетентни органи", съгласно чл. 3, т. 3 от същия регламент са централните органи на държава членка, които отговарят за организацията на официалния контрол и другите официални дейности в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, § 2; и всеки друг орган, натоварен с тази отговорност. В разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 10 и чл. 35 от ЗУАВ е разписана компетентност на БАБХ по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/625 по осъществяване на официален контрол върху храните по реда на този закон. Контролът се извършва чрез централни и регионални структури на БАБХ съгласно чл. 4 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните (ЗБАБХ) и чл. 30 от Устройствения правилник на БАБХ. Също така, съгласно чл. 109 от Закона за храните, Българската агенция по безопасност на храните осъществява: 1. официален контрол върху храните на всички етапи на производство, преработка и/или дистрибуция с изключение на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води; 2. официален контрол за оценка на съответствието на храните с изискванията на национални, утвърдени или браншови стандарти, когато е заявена претенция за тяхното спазване; 3. контрол за съответствието на храните с изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007, Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 14 декември 2012 г.) и Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (OB, L 157/1 от 15 юни 2011 г.) съгласно правомощията й по Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Предвид горното съдът прави извода, че лицето, издало оспореното разпореждане – д-р Р. С., на длъжност главен инспектор в отдел "Контрол на храните" при ОДБХ-Хасково, разполага с правомощията да осъществяват официален контрол по реда на ЗУАВ и Регламент (ЕС) 2017/625 и да прилага принудителни административни мерки по действащото законодателство. Следователно процесната мярка по чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ е наложена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ. Оспореното разпореждане е издадено в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания за наложената административна мярка. Подробно са описани установените стоки, като са индивидуализирани с вид, количество, опаковка. В случая приложената мярка е измежду посочените по чл. 138, § 2, б. "ж" от Регламента "разпореждат изземване, изтегляне, преместване и унищожаване на стоки и когато е целесъобразно, разрешават използването им за цели, различни от първоначалното им предназначение", а именно – "насочване на храни за унищожаване чрез обезвреждане в предприятие за преработка на странични животински продукти". Регламент (ЕС) № 2017/625 се прилага по отношение на официалния контрол, извършван за проверка на съответствието с правила – независимо дали са установени на равнището на Съюза или от държавите членки – с оглед на прилагането на законодателството на Съюза в областта, касаеща въпросите, свързани с храните и тяхната безопасност, тяхната цялост и здравословност на всички етапи на производството, преработката и разпространението на храните – включително правилата, с които се цели да се гарантират справедливи търговски практики и да се защитят интересите на потребителите и правото им на информация (чл. 1, § 2, б. "а" от Регламента). Съгласно чл. 138, § 1 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година, относно официалния контрол, при установено несъответствие компетентните органи предприемат подходящи мерки с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора. В настоящия случай инспектиращата комисия е констатирала, че са дистрибутирани, като са внесени, транспиртирани и съхранявани с цел продажба храни от животински произход – овчи опашки, в общо количество 700 кг, и млечен продукт - йогурт, в общо количество 300 кг. Императивният текст на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗУАХВ задължава с разпореждане да се насочват за унищожаване храни от животински произход, когато се установи, че са с неизвестен произход. В случая както в административното производство, така и в настоящия съдебен процес жалбоподателят не излага твърдения и не представя доказателства за произхода на хранителните продукти, насочени за унищожаване. Предвид изложеното, в съответствие с цитираните разпоредби от Регламента, с процесното разпореждане са предприети такива подходящи мерки, с които е възпрепятствана търговията на описаните храни, като е разпоредено унищожаването им чрез изгаряне в екарисаж. Предвид изложеното съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното разпореждане. Същото е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото, на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 200 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София-град, Второ отделение, 31 състав,