Решение № 4255 от 10.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 767/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба на член на комисия на Комисия за защита на потребителите, гр. Русе, пл. „Свобода“ № 6, ет. 5 чрез старши юрисконсулт Д. Ц. срещу решение № 361/18.07.2024 г., постановено по а.н.д. № 1602/2023 г. на Районен съд – Плевен. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че правилно съдът е достигнал до извода, че дружеството е осъществило по безспорен начин състава на административното нарушение на чл. 99 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, във връзка с чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, за което е ангажирана неговата отговорност, но неправилно е преценил, че случаят се явява маловажен. Излагат се аргументи, че извършеното административно нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него няма отношение към съставомерността на деянието. Посочва се, че с установяването на подобно нарушение, законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административно- наказателна санкция. Сочи се, че липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по- ниска степен на обществена опасност на деянието от обичайните нарушения от същия вид. Навежда доводи, че НП е издадено и на основание чл. 27 и чл. 53 от ЗАНН, видно от втората му страница, което значи, че наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието и като е издал НП, наказващия орган е преценил, че нарушението не е маловажен случай. Моли решението да бъде отменено и да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правна помощ, вр. чл. 143 от АПК. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника. В съдебно заседание касаторът – Член на Комисията за защита на потребителите, не се явява, не се представлява. Ответникът по касация – „КиК текстилиен унд нон-фууд“ ЕООД ЕИК 205439319, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, [улица], вх. Г, ет. 4, офис D4-1, представлявано заедно от всеки двама от управителите В. Р. Х., Р. Х. и С. Н. Т., чрез адв. М. Д. от Адвокатска колегия – гр. София е представил отговор на касационната жалба, с който оспорва жалбата и счита, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът правилно е приел, че отмяната на Заповед № 161/21.02.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите е изключително по характера си, смекчаващо отговорността обстоятелство и на това основание Административен съд – Плевен вече е отменил 2 наказателни постановления, издадени на „КиК текстилиен унд нон-фууд“ ЕООД за допуснати нарушения. В тази връзка посочва, че всички административни и административно наказателни актове, издадени от КЗП срещу „КиК текстилиен унд нон-фууд“ ЕООД във връзка с издадената заповед и посочените стоки в нея, са окончателно отменени от съда като незаконосъобразни. На следващо място излага аргументи, че въпреки, че е приложил маловажен случай, самото Наказателно постановление е следвало да се отмени от съда и като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и поради фактът, че в административно- наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които възпрепятстват защита им. Моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено решението на Районен съд - Плевен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирани разноски за адвокатско възнаграждение от ответната страна, предвид фактическата и правна сложност на делото. В съдебно заседание ответникът – „КиК текстилиен унд нон-фууд“ ЕООД не се представлява. В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си съдът е отменил, поради маловажност на случая, Наказателно постановление № Р-002347/05.06.2023 г. на член на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 219 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на „КиК текстилиен унд нон-фууд“ ЕООД е наложено административно нарушение „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл. 99 ЗЗП вр. чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки и е предупредил „КиК текстилиен унд нон-фууд“ ЕООД, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението, за друго нарушение, ще му бъде наложена имуществена санкция. Със същото решение е осъдена Комисия за защита на потребителите да заплати на „КиК текстилиен унд нон-фууд“ ЕООД 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар. Наказателното постановление е издадено за това, че до 16.03.2023 г. търговецът не е уведомил КЗП за предприети действия по изпълнение на Заповед №161/21.02.2023г. на председателя на КЗП и по този начин е извършил нарушение по чл. 99 ЗЗП, вр. чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки /Наредбата/, като е отбелязано, че нарушението е извършено на 13.03.2023 г. в магазин „КиК“ гр. Плевен. Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, от които, включително свидетелски показания, безспорно е установено, че „КиК текстилиен унд нон-фууд“ ЕООД е извършило нарушението по чл. 99 ЗЗП вр.чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от Наредба за условията и реда за изтегляне от пазара, изземване от потребителите и унищожаване на опасни стоки и за реда за обезщетяване на потребителите в случаите на изземване на опасни стоки, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях. Правилно РС е преценил, че с оглед незаконосъобразността на Заповед №161/21.02.2023г. на Председателя на КЗП, подлежи на преоценка и въпросът, доколко нарушението е маловажно, като наред с отменената заповед са налице и други смекчаващи вината обстоятелства - проверката на КЗП не е по потребителски сигнал, а нарушението е извършено за първи път, поради което правилно РС е преценил, че обществената опасност на нарушението е по- ниска в сравнение с обичайните случаи на нарушение по чл. 99 ЗЗП вр. чл.3, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата и е приел, че случаят се явява маловажен, поради което е отменил НП и е предупредил дружеството- ответник по касация, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на решението, за друго нарушение, ще му бъде наложена имуществена санкция. С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН ответникът по касация има право на разноски, като в отговора на касационната жалба е претендирал такива да му се присъдят /л.л.11-12/, но тъй като не са представени доказателства такива да са реално сторени, то и не следва да му се присъждат разноски. Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК съдът