Решение № 1018 от 10.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1048/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на В. Г. М. – избран за член на Съвета на директорите и един от тримата представляващи поотделно дружеството "СГ К." АД – в процес на регистрация, подадена чрез пълномощник адв. Д. Л. К. от АК – Перник, срещу Отказ № 230519162545/23.05.2023 г., постановен по Заявление обр. А5 вх. № 20230519162545/19.05.2023 г., с който е отказана първоначална регистрация на дружеството.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на отказа на длъжностното лице по вписванията (ДЛВ), с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за вписване на заявените обстоятелства. Поддържа се, че В. Г. М. отговаря изцяло на изискванията на чл. 234, ал.2 от ТЗ за вписването му като член на Съвета на директорите на акционерно дружество, като са изложени доводи в тази насока.

Претендират се направените в производството разноски. В отговора по жалбата по чл. 25, ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията оспорва същата. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление обр. А5 вх. № 20230519162545/19.05.2023 г., с което е поискано вписване на първоначална регистрация в Търговския регистър на новоучреденото "СГ К." АД.

В постановения по заявлението Отказ № 230519162545/23.05.2023 г. ДЛВ е приело, че по отношение на заявен за вписване член на съвета на директорите и представляващ дружеството - В. Г. М. са налице пречките по чл.234, ал.2 ТЗ, поради което е отказана първоначална регистрация на акционерно дружество с фирма "СГ К. ", по заявление вх.№ 20230519162545 от 19.05.2023 г. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е процесуално допустима, тъй като:

• изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

• насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 1 от ЗТР); - подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТР. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Обхватът на извършваната проверка от длъжностното лице при заявление за вписване на обстоятелства е регламентиран от нормите на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Съответно това е и проверката, която се извършва от съда при обжалване на отказ.

Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалваният отказ, е извършване на първоначално вписване в търговския регистър на новоучреденото дружество "СГ К." АД. В този случай длъжностното лице извършва проверка за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/, като в случаите на заявено първоначално вписване то е длъжно да провери и дали друго лице няма права върху фирмата на дружеството, с която се иска то да бъде вписано в търговския регистър, както и дали тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ/.

При служебно извършена от съда справка в ТР се установява, че с вписване № 20230601163904 по заявление обр. А5 № 20230530170419 е извършена първоначална регистрация на акционерно дружество с наименование „СГ К.“, с ЕИК ••••, със седалище в гр. София.

Това обстоятелство, макар и възникнало в периода между постановяване на отказа, предмет на настоящата жалба и произнасянето по последната от съда, следва да се вземе предвид на осн. чл. 235, ал.3 ГПК, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

В чл. 7, ал. 1 ТЗ е дадена легална дефиниция на понятието фирма, като е предвидено, че тя представлява наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Уникалността на фирмата се извежда от уникалността в избраното от търговеца наименование, което наименование не е идентично с обозначаването на правно - организационната форма, под която търговецът ще извършва дейността си. Всеки търговец участва в оборота и осъществява стопанска дейност под определено наименование. С това наименование той става известен в обществото като производител или доставчик на определени стоки и/или услуги, съответно клиентите свързват с наименованието на търговеца изградената си представа за качеството на определени стоки или услуги. В този смисъл наименованието може да допринесе за увеличаване на доверието към търговеца и да му привлече клиенти. Наред с това наименованието е и носител на информация за участниците в стопанския оборот, тъй като името указва с кого се влиза в правоотношение. Съгласно чл. 1, ал. 2 и чл. 8 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост фирмата е самостоятелен обект на индустриална собственост, който се ползва със закрила, която се предоставя във всички страни - членки на Съюза. Закрила на правото на търговеца на фирма е предвидена изрично и в българското законодателство. В чл. 11 ТЗ е регламентирано съществуването в полза на търговеца, който е регистрирал определено фирмено наименование, на изключително право да използва това наименование, както и да иска от всяко едно трето лице да прекрати използването му и да му заплати обезщетение за причинените от това вреди. В чл. 7, ал. 4 ТЗ е уреден и един частен случай на това общо право, като е предвидено, че всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма, както и иск за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма. При съобразяване на посочените норми, които са част от международното и националното законодателство, следва да се заключи, че правото на фирма, което принадлежи на регистриралия я търговец, е уредено като изключително право и включва в своето съдържание правото на търговеца да я използва в цялостната си дейност и да забрани на друг търговец да използва фирма, която е идентична или сходна с неговата, в случай че тя е регистрирана по-рано, като нарушаването на това право води до възникване на вземане за получаване на обезщетение за вреди срещу нарушителя. Следователно, за да се допусне вписването в търговския регистър на едно търговско дружество, трябва да се установи, че фирмата, под която то ще упражнява занятието си, не нарушава възникнало вече право върху фирма на друг правен субект, т.е. че заявеното като фирма наименование не е идентично или сходно с регистрирана по-рано фирма.

В случая се установява, че на 01.06.2023 г. е вписано друго търговско дружество с наименование „СГ К.“, което е идентично с фирмата, с която се иска новоучреденото дружество да бъде вписано в търговския регистър. Следователно с вписването на търговец със заявената фирма „СГ К.“ ще се допусне нарушение на абсолютното право върху наименованието „СГ К.“, което съгласно чл. 11, ал. 1 ТЗ се притежава от търговеца, който я е регистрирал - дружеството „СГ К.“ АД с ЕИК ••••, което не следва да се допуска.

Извършената макар и след подаване на заявлението, по което е постановен обжалвания отказ, регистрация на търговско дружество с наименование „СГ К.“, е противопоставима на жалбоподателя, тъй като само с подаване на заявление за първоначална регистрация, без фирменото наименование да е запазено в търговския регистър по реда на чл. 35 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ, заявителят не придобива права върху фирмата или наименованието, които права да са противопоставими на лице, което подаде заявление за регистрация на дружество със същото наименование преди произнасянето на длъжностното лице по искането за първоначална регистрация, респ. – преди произнасянето от съда по жалба против постановен отказ от ДЛР.

По разноските: Всяка от страните в процеса претендира присъждане на разноски, за което се ангажират доказателства.

Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство, липсва основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, тъй като е налице изричната правна норма – тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по чл. 78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр. 105/2020 г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрично предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя, а още по малко на АВ, която няма качеството на ответник по жалбата, не следва да бъдат присъждани по реда на чл. 81, вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт.

Мотивиран от горното, съдът