Решение № 1528 от 17.10.2012 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3049/2012 г.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК и е образувано по повод постановление от 17.08.2012 г. на прокурор при БРП, с което е внесено предложение обв. С.А.И. с ЕГН •••••••••• да бъде освободена от наказателна отговорност за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, като й бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а НК. В съдебно заседание представител на БРП - редовно уведомена, не се явява и не ангажира допълнителни доказателства. Обв. И. – редовно уведомена, също не се явява, не изразява становище по обвинението и не ангажира доказателства. От събраните в хода на наказателното производство доказателства - материалите по ДП № 141/2012 г. по описа на РУП – Созопол, приложени и приети по делото, се установява следната фактическа обстановка: Обв. С.А.И. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Обв. И. работи на длъжност „Супервайзер” в магазин „Болеро”, находящ се в гр. Созопол, ул. „Републиканска” № 10 и стопанисван от „Б” ЕООД, гр. Бургас с управител свид. П Ж К. На 25.04.2012 г., следобед, обв. И. следвало да изплати заплатите за м. 03/2012 г. на работещите в магазина служители на фирмата съгласно предоставена й от свид. К справка. Изплащането на заплатите се извършвало в офиса на управителя на магазина. Сред служителите, които се наредили пред офиса, за да получат заплати били свидетелите Д Х Х и Д Д Д, които тогава работели като охранители в магазина. Когато дошъл редът на свид. Д да си получи възнаграждението, същият разбрал от обв. И., че след получаването на заплатата следва да подпише представената от свид. К справка, а не ведомост за заплати, както и разбрал, че е налице удръжка от трудовото му възнаграждение за м. 03/2012 г. без да му бъде обяснена от обв. И. причината за тази удръжка. Свид. Д подписал справката и си взел възнаграждението, но на всеослушание заявил, че не е съгласен с удръжката и няма да плаща за нея. Чувайки това, свид. Д. Х, който все още не си бил получил заплатата, също заявил, че не е съгласен с удръжката и няма да плаща за нея. При тези реплики от страна на свидетелите Д и Д. Х обв. И. преустановила изплащането на трудовите възнаграждения на работещите в магазина. Тогава свидетелите Д и Д. Христов, заедно с брата на последния – свид. Г Х Х, който също работел като охранител в магазина и по това време бил на смяна, но разбрал от тях за удръжките, решили да подадат сигнал за случая в РУП – Созопол. За целта свид. Д, който бил бивш служител на РУП - Созопол, се обадил по телефона на свид. Т С Б – разузнавач V степен /ИП/ към група „Криминална полиция” при РУП – Созопол и му разказал за случая. След така получения сигнал свид. Бъчваров незабавно се отправил към магазина, за да извърши на място проверка с оглед евентуалното наличие на престъпление по глава 7 от Особената част на НК. Пристигайки в магазина около 16.00 часа, свид. Б отишъл при обв. И., тъй като знаел, че същата работи в магазина, а от проведения преди това със свид. Д по телефона разговор бил разбрал, че именно тя същия ден е раздавала трудовите възнаграждения на работещите в магазина. Свид. Бсе представил на обв. И., като й показал и служебната си карта на полицейски служител при РУП – Созопол, след което поискал от нея да му представи документа въз основа, на който изплаща заплатите за м. 03/2012 г. Тогава обв. И. му заявила, че няма да му представи искания документ, отправила се към офиса на управителя на магазина и го заключила. Свид. Б повторно изискал от обв. И. документа, въз основа на който същата изплащала трудовите възнаграждения на работещите в магазина, но обвиняемата отново му отговорила, че няма да му предостави документа, след което се обадила по телефона на свид. Д И К – съпруг на свид. К и му разказала, че полицейски служител - свид. Бъчваров иска от нея да му предаде документа въз основа, на който е започнала да изплаща заплатите. След приключване на разговора със свид. К, обв. И. казала на свид. Б, че няма право да се намира в помещението, водещо към офиса на управителя на магазина, както и че няма право да изисква от нея каквито и да е документи. Тогава свид. Б се обадил на ОД при РУП – Созопол и поискал да му бъде изпратен униформен полицейски служител – за съдействие. В резултат на това обаждане малко след това в магазина пристигнал свид. К Х Г – ППД при РУП - Созопол. В негово присъствие свид. Б отново поканил обв. И. да му предаде изискания документ, но след пореден отказ на същата да стори това, както и да отключи офиса, където се намирал документът, свид. Грудов решил да извърши проверка на нейната самоличност, като за целта изискал личната й карта. Тогава обв. И. отключила офиса и влязла вътре, за да вземе оттам чантата си, в която се намирали документите й за самоличност. След като взела личната си карта, обвиняемата напуснала офиса като отново го заключила, след което предоставила документа си за самоличност на свид. Г. Междувременно на място пристигнали свид. Д. Керемедчиев и сина му – свид. И Д К в присъствието на които свид. Бъчваров за пореден път изискал от обв. И. да му предостави документа, въз основа на който същата е започнала да изплаща трудовите възнаграждения за м. 03/2012 г. на работещите в магазина, но отново получил отказ от обв. И.. Възпрепятстването от страна на обв. И. на извършването на полицейската проверка от свид. Б за установяване на наличието на данни за евентуално извършено престъпление по глава 7 от Особената част на НК, довело до необходимостта от последващо извършване от полицейските служители при РУП – Созопол на претърсване и изземване по реда на НПК, като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства. Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните в хода на наказателното производство доказателства, обективирани в гласните доказателствени средства – безпротиворечивите и последователни, както сами по себе си, така и едни спрямо други, относно горните факти и обстоятелства показания на свидетелите Т С Б, К Х Г, Г Х Х, Д Х Х, Д Д Д Д И К, И Д К и П Ж К, дадени от тях в хода на досъдебното производство /на л. 15-18 и 21-28 по описа на материалите по ДП № 141/2012 г. на РУП - Созопол/, в писмените доказателствени средства /на л. 29 и 30 по описа на материалите по ДП № 141/2012 г. на РУП – Созопол /, а и по същество – тази фактическа обстановка не се оспорва и от самата И. – видно от обясненията й като обвиняема, дадени в хода на досъдебното производство /на л. 13 по описа на материалите по ДП № 141/2012 г. на РУП – Созопол/. С оглед така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че обв. И. действително е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, тъй като на 25.04.2012 г., около 16.00 часа, в магазин „Болеро”, находящ се гр. Созопол, обл. Бургаска, ул. „Републиканска” № противозаконно е попречила на орган на власт – инспектор ТС Б с ЕГН ••••••••••, на длъжност „разузнавач V степен” /ИП/ в група „Криминална полиция” при РУП – Созопол, да изпълни задълженията си по чл. 58 ЗМВР, чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМВР и чл. 140, ал. 1, т. 5, вр. чл. 138 ЗМВР – по извършване на полицейска проверка относно евентуалното извършване на престъпление по глава 7 от Особената част на НК, като не предала документи за изплащане на месечни трудови възнаграждения на служителите в магазина във връзка с проверката и недопуснала инспектор Бъчваров до служебното помещение – офис в магазина. Съгласно цитираните разпоредби на ЗМВР полицейските органи предотвратяват, пресичат, разследват и разкриват престъпления (чл. 58 ЗМВР); могат да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, когато следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление (чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМВР) и могат да извършват оперативно-издирвателна дейност чрез изследване на предмети и документи (чл. 140, ал. 1, т. 5, вр. чл. 138 ЗМВР). От субективна страна деянието е извършено от обв. И. при форма на вината пряк умисъл по см. на чл. 11, ал. 2 НК – обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици. Във връзка със съставомерността на деянието на обв. И. от субективна страна и обясненията й, дадени като обвиняема на досъдебното производство, в частта им относно причините, поради които обвиняемата е попречила на извършването на проверката, съдът намира за необходимо да отбележи, че незнанието на законите, уреждащи превомощията на полицейските служители /ЗМВР и НПК/ от страна на обвиняемата в случая не изключва вината на същата при извършване на инкриминираното деяние, тъй като от една страна обвиняемата – като гражданин на Република България, е длъжна да познава законите на страната, а от друга страна – същата (предвид представената й от свид. Бъчваров служебна полицейска карта и обяснението му за целта на посещението му в магазина преди започването на проверката) е била с ясното съзнание, че свид. Бъчваров е полицейски служител, изпълняващ служебните си задължения по ЗМВР, извършвайки проверката. За извършеното от обв. И. престъпление законът – чл. 270, ал. 1 НК, предвижда наказание ЛОС до три години или ГЛОБА от 500 до 2 000 лева. С оглед така установеното от закона по вид и размер наказание за престъплението на обвиняемата, както и предвид установеното чисто съдебно минало на обвиняемата и обстоятелството, че същата не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава 8, раздел ІV НК и от деянието й по това обвинение няма причинени имуществени вреди, съдът намира, че в случая по отношение на обвиняемата са налице всички предпоставки за освобождаването й от наказателна отговорност за това престъпление с налагане на административно наказание на осн. чл. 78а, ал. 1 НК, предвиждаща административно наказание ГЛОБА от 1 000 до 5 000 лв. При определяне конкретния размер на наказанието по чл. 78а, ал. 1 НК, съдът съобрази от една страна относително ниската степен на обществена опасност на обвиняемата предвид липсата по делото на данни за други нейни противоправни общественоопасни деяния, а от друга страна – съдът съобрази и степента на обществена опасност на самото деяние, която въпреки вида на засегнатите с него обществени отношения, в конкретния случай също се явява относително невисока с оглед механизма на извършването му и последиците от него. С оглед горните си констатации съдът намира, че целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на осн. чл. 78а, ал. 1 НК на обв. И. бъде наложено административното наказание ГЛОБА в минималния, предвиден в закона размер – 1 000 /ХИЛЯДА/ лева. Мотивиран от горното и на осн. чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът