Решение № 617 от 16.5.2024 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 576/2024 г.

Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от Т. А. Д., с ЕГН ••••••••••, с адрес с. Б., общ. П, ул. •••••••••••• № ••, депозирана лично и чрез пълномощник – адв. К. С. от АК Пазарджик срещу Д. А. И., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с. Б., общ. П., ул. •••••••••••••• № ••. В молбата, уточнена в съдебно заседание, се твърди, че ответникът се намира във фактическо съпружеско съжителство с майката на молителката – Г. Б. Д. от около 20 години. Майката на молителката заминала за Испания, а ответникът останал в България. Посочва се, че докато е в България майката на молителката живее при нейната майка и баба на молителката - А. С. А., с адрес с. Б., ул. ••••••••••••• № •• За конкретния акт на домашно насилие се твърди следното: На 07.02.2024 г. около 22: 30 часа ответникът злоупотребил с алкохол и молителката го заварила в къщата на нейната баба, за която тя полагала грижи. Молителката направила опит да накара ответника да се прибере в своя дом, но той започнал да се държи агресивно, настъпателно и похотливо. Започнал да прави намеци на молителката и да я дърпа, за да прави любов с нея като молителката категорично му отказала и му казала, че няма да замести майка си. След това ответникът излязъл на двора и започнал демонстративно да уринира като извикал молителката да отиде да го гледа. Тъй като молителката не можела да се справи сама с ответника, тръгнала към къщата на брат си З. А. Д. като по пътя ответникът също тръгнал след нея и продължавал да я дърпа, за да правят любов. По пътя срещнали брата на молителката, който се намесил, след което молителката тръгнала обратно към баба си, а ответникът също тръгнал след нея. Молителката обяснила на баба си, че ответникът й „посяга“ и иска да правят секс, но ответникът отрекъл. След това молителката подала сигнал на тел. 112 - около 23: 30 ч., но когато дошли полицаите ответникът си бил тръгнал. Молителката сочи, че била много изплашена и изпитвала страх, че случилото се може да се повтори, тъй като живеела само с баба си. Твърди, че когато майка й заживяла с ответника, молителката разбрала, че той е осъждан за изнасилване. В молбата се излагат твърдения, че докато майката на молителката и ответникът са живеели в Испания, майката на молителката е водила срещу ответника дела за защита от домашно насилие, за което той е бил осъждан. В проведеното последно съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуалния си представител – адв. К. С. от АК Пазарджик. Молят съдът да уважи молбата като основателна и доказана. Ответникът Д. А. И. оспорва твърденията, изложени в молбата за защита и отрича да е упражнил домашно насилие спрямо молителката на процесната дата. В проведеното последно съдебно заседание ответникът се явява лично и иска от съда да остави молбата без уважение. Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: В подкрепа на молбата е представена декларация от Т. А. Д., съдържащи подробно описание на процесния инцидент от 07.02.2024 г. По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. С. А. /на ищцовата страна/ и З. А. Д. на ответната страна. От показанията на свидетелката А. С. А. /баба на молителката по майчина линия/ се установява, че ответникът живее на семейни начала с нейната дъщеря и майка на молителката - Г. Д., която в момента е в чужбина. На 07.02.2024 г. молителката и ответникът се намирали в дома на свидетелката А. Свидетелката посочва, че ответникът „съскал“ на молителката и по начина, по който извършвал това действие, свидетелката възприела, че ответникът кара молителката да прави секс с нея. След това молителката си тръгнала от дома на свидетелката и ответникът тръгнал след нея. Впоследствие и двамата се върнали в дома на свидетелката А.като молителката плачела и споделила пред свидетелката, че ответникът я е следил. В показанията си свидетелят З. А. Д. разясянва, че е син на ответника и с молителката са едноутробни брат и сестра. Установява се от показанията на посочения свидетел, че на процесната дата свидетелят Д. е отишъл да забере молителката от дома на свидетелката А. но не я открил там и си тръгнал. По пътя срещнал молителката и ответника като молителката плачела. След като я попитал защо плаче, тя обяснила, че плаче, защото ответникът я следи. Молителката се обадила на полицията, след което свидетелят Д. и молителката се прибрали в дома на свидетелката А. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, обективни и непротиворечащи, като при анализа им съдът съобрази и разпоредбата на чл. 172 от ГПК. От представените писмени доказателства - Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 2987 от 21.12.1987 г. и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, се установява, че родители на молителката са Г. Б. Д. – майка и А. К. Д. – баща, а Г. Б. Д. е дъщеря на свидетелката А. С. А. От приложената по делото справка от гражданско деловодство на РС Пазарджик се установява, че между страните няма образувани в РС Пазарджик други граждански дела по ЗЗДН. Видно от писмо с изх. № 4612/21.02.2024 г. на Държавна психиатрична болница Пазарджик Т. А. Д. и Д. А. И. не са били хоспитализирани в ДПБ гр. Пазарджик. От приетите като доказателства по делото справки за съдимост се установява, че молителката не е осъждана, а ответникът е осъждан – през 1994 г. за престъпление против личността - по чл. 152, ал. 3, т. 1 вр. чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК и през 1996 г. за престъпление против собствеността. По делото е прието като доказателство компактдиск, изпратен от Дирекция „Национална система 112, районен център 112 Кърджали“, от който се установява, че на процесната дата 07.02.2024 г. на НТ 112 е прието повикване от молителката Т. Д., като по време на разговора е осъществена конферентна връзка с дежурен РУ на МВР Пазарджик. Приобщени към доказателствения материал по делото са и изисканите от РУ на МВР гр. Пазарджик материали във връзка с посещението от полицейските служители на подадения от молителката сигнал на 07.02.2024 г. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: